Дело T‑558/08
Eni SpA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на парафинови восъци — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените — Доказване на нарушението — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Равно третиране — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Задължение за мотивиране — Смекчаващи обстоятелства — Крайно ограничено участие — Нарушение, извършено поради небрежност — Право на защита — Пълен съдебен контрол“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2014 г.
1. Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Съгласувана воля относно поведението, което да се възприеме на пазара — Включване — Продължаване на преговорите относно някои елементи на ограничението — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
2. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Антиконкурентни цел или резултат — Презумпция — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване — Доказателство, дадено посредством определен брой различни проявления на нарушението — Допустимост — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики — Писмени доказателства — Критерии — Достоверност на представените доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Обхват — Последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Доказателствена сила на уличаващи определено предприятие показания, дадени доброволно от основните участници в картел с цел по отношение на последните да се приложи Известието относно сътрудничеството — Изявления, които не са в интерес на посоченото предприятие — Висока доказателствена стойност
(член 81, параграф 1 ЕО; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
6. Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Включване — Условие — Липса на разграничаване от приетите решения — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, състоящо се в сключването на антиконкурентно споразумение — Решение, основано на писмени доказателства — Липса на търговски интерес от споразумението за санкционирано предприятие — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват
(член 229 ЕО; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Определяне на глобата съразмерно с елементите за преценка на тежестта на нарушението
(член 81, параграф 1 ЕО; член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Разлики между предприятия, които се намират в обективно различно положение — Допустимост
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивна роля — Крайно ограничено участие — Действително отклонение от прилагането на картелното споразумение — Критерии за преценка
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, първо тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията и точка 29, трето тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
12. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая
(член 253 ЕО)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Дружество майка, което не е било санкционирано с насочено срещу дъщерно дружество предходно решение, нито пък е било адресат на изложение на възраженията в този контекст — Изключване
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28, първо тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
14. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборима презумпция — Задължение за доказване в тежест на дружеството, което иска да обори тази презумпция
(член 81 ЕО)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 25—27 и 133)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 28, 29, 149 и 150)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 30, 34—45, 65, 116, 143 и 251)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 31—33)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 46—51, 63 и 86)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 69, 70, 104 и 106)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 111—113)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 160—162 и 314)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 165—170, 175 и 186)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 181—185)
11. Съгласно точка 29, трето тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, основният размер на глобата може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, по-специално когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено, и съответно докаже, че през периода на участието си в противоправните споразумения то фактически се е отклонило от прилагането им, възприемайки конкурентно поведение на пазара. Това са две кумулативни условия. В същата точка се посочва, че сам по себе си фактът, че продължителността на участие на предприятието в нарушение е по-кратка спрямо тази на другите, не се счита за смекчаващо обстоятелство, тъй като това обстоятелство вече е отразено в основния размер.
В контекста на точка 3, първо тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана, „изключително пасивна[та] или [последователска] роля“ на предприятие в извършването на нарушението може да бъде смекчаващо обстоятелство. Понятието „крайно ограничено участие“ трябва да се тълкува аналогично на съдържащото се в Насоките от 1998 г. понятие „изключително пасивна роля“.
Съответно пасивната роля предполага поведението на съответното предприятие да е „безлично“, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения. Също така, като обстоятелства, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в извършването на последното, или наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението. Освен това фактът, че други предприятия, участващи в един и същи картел, са могли да бъдат по-активни от определен участник, не означава, че той е имал чисто пасивна или последователска роля. Всъщност само пълната пасивност би могла да има значение и тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на нея. За наличието на такава пълна пасивност обаче не може да се направи извод от обстоятелството, че самото обвинено предприятие не е организирало тайни антиконкурентни срещи.
Впрочем фактът, че дадено предприятие, чието участие в съгласуване с конкурентите си в областта на цените е установено, не действа на пазара в съответствие с договореното с тях, не представлява непременно фактор, който следва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата, която следва да се наложи. Всъщност предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си провежда повече или по-малко независима политика на пазара, може просто да се опитва да използва картела в своя полза. В този контекст е важно да се провери дали с такива обстоятелства може да се докаже, че през периода, в който се е присъединил към противоправните споразумения, жалбоподателят действително се е отклонил от тяхното прилагане, като е възприел конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушил задълженията за прилагане на картелното споразумение до степен, затрудняваща самото функциониране на картела.
(вж. точки 189—191, 195, 196, 215, 216, 245 и 246)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точка 234)
13. Съгласно точка 28 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, основният размер на глобата може да бъде увеличен, ако Комисията установи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Едно от отегчаващите обстоятелства е повторността на нарушението.
Съгласно принципа на зачитане на правото на защита, недопустимо е при преценката за наличие на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство Комисията да приеме, че дружество трябва да носи отговорност за предходно нарушение, за което не е било санкционирано с решение на Комисията и при установяването на което не е било адресат на изложение на възражения. Всъщност в производството, довело до приемането на решението за установяване на предходното нарушение, това дружество не е получило възможност да изложи доводите си, за да оспори — що се отнася до него — евентуалното наличие на стопанска единица, съставена от него и други дружества, за които се отнася предходното решение. Този извод се налага и тъй като, макар наистина принципът на пропорционалност да изисква изтеклият период от време между съответното нарушение и предходното неспазване на правилата на конкуренцията да се вземе предвид при преценката на склонността на предприятието да се отклонява от тези правила, Комисията не е обвързана с евентуален давностен срок за установяването на повторност на нарушението и съответно повторността може да бъде установена много години след установяването на нарушение — към момент, в който за съответното предприятие при всички положения ще е невъзможно да оспори съществуването на такава стопанска единица.
Накрая, неприемливо е да се счита, че когато притежава почти целия капитал на дъщерно дружество, дружеството майка също е адресат на адресираното до дъщерното дружество предупреждение, произтичащо от предходно решение на Комисията, с което дъщерното дружество е санкционирано за нарушение на правото в областта на конкуренцията. Всъщност, макар че наистина е допустимо да се смята, че дружеството майка действително знае за предходно решение, адресирано от Комисията до дъщерното му дружество, чийто капитал почти изцяло притежава, това не може да поправи липсата в предходното решение на констатация за наличието на стопанска единица, съставена от дружеството майка и дъщерното му дружество, така че на дружеството майка да се вмени отговорността за предходното нарушение и размерът на налаганите му глоби да бъде увеличен поради повторност на нарушението.
(вж. точки 274 и 295—298)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точки 282—285)