ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

5 декември 2012 година

Дело F‑109/12

Sabine Scheidemann

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Междуинституционално прехвърляне в хода на процедурата по повишаване, в рамките на която длъжностното лице е можело да бъде повишено в институцията, от която е било прехвърлено — Искане за повишаване със задна дата — Изричен отказ, издаден след мълчаливия отказ — Срок за подаване на административна жалба — Просрочие — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑жа Scheidemann, длъжностно лице в Европейската комисия, по същество иска отмяна на Решение на Европейския парламент от 20 декември 2011 г., с което е отхвърлено искането ѝ за повишаване със задна дата, считано от 1 януари 2010 г.

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Искове, предявени от длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно разглеждане от съда

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове, предявени от длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Mълчалив отказ, който не е оспорен в предвидения срок — Последващо изрично решение — Потвърждаващ акт

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Предвиденият в член 90 от Правилника тримесечен срок за подаване на жалба по административен ред срещу увреждащ акт е абсолютна процесуална предпоставка и прилагането му не зависи от преценката на страните и на съда, доколкото е въведен, за да се осигурят яснота и сигурност на правните положения, както и на правото. Следователно Съдът на Съюза трябва служебно да провери дали той е спазен.

Обстоятелството, че на стадия на отговора на подадената по административен ред жалба институцията не е посочила, че тя е подадена със закъснение и следователно е недопустима, или дори изрично е указала на жалбоподателя, че все още може да подаде жалба по съдебен ред, не се отразява върху допустимостта на жалбата по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Наистина, такива обстоятелства не могат да доведат до неприлагане на системата на установените с членове 90 и 91 от Правилника императивни срокове и още по-малко — да освободят Съда на публичната служба от задължението му да провери дали са спазени предвидените в Правилника срокове.

(вж. точки 17 и 20)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, точка 35 и цитираната съдебна практика; 15 януари 2009 г., Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, точка 37 и цитираната съдебна практика

2.      Изричният отказ на искане, който е постановен след мълчалив отказ на същото искане, представлява чисто потвърдителен акт и не може да позволи на заинтересованото длъжностно лице да продължи досъдебното производство, като му даде нов срок за подаване на административна жалба. Освен това, макар член 91, параграф 3, второ тире от Правилника да предвижда, че ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок, тази разпоредба се отнася само за срока за обжалване на решение за отхвърляне на подадена по административен ред жалба и не е приложима по отношение на срока за обжалване по административен ред на изричен или мълчалив отказ по искане на длъжностно лице. Наистина, член 91, параграф 3, второ тире от Правилника е специфична разпоредба, която се отнася до начина на изчисляване на сроковете за обжалване и трябва да се тълкува буквално и стриктно.

(вж. точки 18 и 19)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 5 юли 2011 г, Coedo Suárez/Съвет, F‑73/10, точки 37 и 38 и цитираната съдебна практика