Language of document : ECLI:EU:F:2008:171

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

11 декември 2008 година

Дело F-66/07

Charles Dubus и Jean Leveque

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2006 г. — Умения за работа с трети език“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Dubus и г‑н Leveque искат Съдът на публичната служба да отмени решението да не се включва г‑н Dubus в списъка на повишените лица в степен C*3 съгласно процедура по повишаване за 2006 г. и решението да не се включва г‑н Leveque в списъка на повишените лица в степен B*8 съгласно процедура по повишаване за 2006 г., както тези решения са публикувани в Административни известия № 55-2006 от 17 ноември 2006 г., и да осъди Комисията да плати обезщетение за причинените с тези решения вреди

Решение: Отменя решението на Комисията да не впише името на г‑н Dubus в списъка на повишените длъжностни лица в степен C*3 съгласно процедура по повишаване за 2006 г. и отменя решението на Комисията да не впише името на г‑н Leveque в списъка на повишените длъжностни лица в степен B*8 съгласно същата процедура по повишаване. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на жалбоподателите. Съветът на Европейския съюз — встъпила страна в подкрепа на Комисията — понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Условия — Показване на умения за работа с трети език

(член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 7 от приложение ІІІ и член 11 от приложение ХІІІ)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност

(член 233 ЕО; член 45, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Член 45, параграф 2 от Правилника, в редакцията му след Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители, който предвижда задължение за длъжностното лице преди първото му повишаване да покаже умения за работа с трети език, се прилага едва след влизането в сила на общите правила за прилагането, приети по споразумение между институциите.

Всъщност, тъй като във всеки случай законодателят е изключил съгласно член 11 от приложение ХІІІ от Правилника прилагането на член 45, параграф 2 за длъжностни лица, чието повишаване влиза в сила преди 1 май 2006 г., той не може да се прилага преди влизането в сила на посочените общи правила за прилагането при изискваните от законодателя условия, а именно гаранцията за еднакво прилагане в различните институции и връзката на това ново задължение в Правилника с възможността за длъжностните лица да получат достъп до обучение по трети език. Така дадена институция не може да прилага този член от Правилника съгласно установени само от нея подробни правила.

(вж. точки 29—33)

2.      Вярно е, че съгласно член 91, параграф 1 от Правилника Съдът на публичната служба може да упражнява в определени хипотези неограничена компетентност, което му дава право да разреши напълно споровете от финансов характер, с които е сезиран, като се произнесе по правата и задълженията на длъжностното лице. Все пак жалбоподателят, чиято жалба за отмяна на решението за отказ да бъде повишен е уважена, поради това че необходимото допълнително условие, за да бъде повишен, свързано с владеенето на трети език, не може законно да му бъде наложено, не може да получи от съда обезщетение за твърдяното произтичащо от това изоставане в кариерата, дори ако докаже, че притежава необходимото старшинство и над необходимия брой точки, за да бъде повишен. Всъщност не може да се изключи, че други съображения могат да се противопоставят на повишаването на жалбоподателя със задна дата, например обстоятелството, че броят на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени и които са достигнали прага за повишаване, надхвърля броя на бюджетно възможните повишавания. Следователно мерките за изпълнение, които администрацията е длъжна да приеме съгласно член 233 ЕО, за да се съобрази със силата на присъдено нещо, трябва да възстановят жалбоподателя в неговите права, евентуално чрез възстановяването на неговата кариера със задна дата.

(вж. точки 46—49)

Позоваване на:

Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, Recueil, стр. I‑12041, точки 64—68

Първоинстанционен съд — 15 март 2007 г., Katalagarianakis/Комисия, T‑402/03, все още непубликувано в Сборника, точки 105 и 106