РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
7 юли 2009 година
Дело F-39/08
Giorgio Lebedef
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Годишен отпуск — Дейност като представител на персонала — Командироване на половин работен ден с цел синдикално представителство — Дейност по представителство съгласно Правилника за длъжностните лица — Неразрешено отсъствие — Приспадане от годишния отпуск — Член 60 от Правилника за длъжностните лица“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Lebedef иска отмяна на решенията от 29 май, 20 юни, 28 юни и 6 юли 2007 г., както и на двете решения от 26 юли 2007 г. и на решението от 2 август 2007 г., като всички решения са свързани с приспадането общо на 32 дни от отпуска, на който той има право за 2007 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Представителство — Комитет по персонала — Участие на некомандировани длъжностни лица или служители
2. Длъжностни лица — Неразрешено отсъствие — Коригиране със задна дата — Условия
(член 60 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Представителство — Комитет по персонала — Задължение за предварително разрешение за отсъствие
(член 60 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Отсъствие — Контролно правомощие
1. Нито е възможно, нито е желателно представителството на персонала да се осигурява единствено от командировани длъжностни лица или служители, независимо дали за 50 % или за 100 % от работното им време. Налице е безспорен интерес некомандировани служители да обезпечават част от задълженията по представителство на персонала. Все пак системата, която по-специално предвижда да се предоставят командировки на определени представители на персонала, предполага в случай на некомандировани длъжностни лица или служители участието в представителството на персонала да има епизодичен характер и изчислено на шестмесечна или тримесечна база да покрива относително ограничен процент от работното време.
Макар точното определяне на „епизодичния“ характер на участието в представителство на персонала, както и на процента време, посветен на това представителство, да не е възможно само по себе си и да може да се прави само за всеки конкретен случай, допускането некомандировано длъжностно лице или служител да посвещава на представителството на персонала почти цялото или дори цялото си работно време, а оттам да посвещава малко и дори никакво време на службата, където е назначен, би довело до заобикаляне на системата, установена посредством различните сключени между Комисията и синдикалните и професионалните организации споразумения, и би могло според обстоятелствата в конкретния случай да представлява злоупотреба с право, която общностният съд да се наложи да санкционира.
(вж. точки 49 и 50)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 декември 1997 г., Angelini/Комисия, T‑222/95, Recueil FP, стр. I‑A‑491 и II‑1277, точки 35 и 36; 18 декември 1997 г., Costantini/Комисия, T‑57/96, Recueil FP, стр. I‑A‑495 и II‑1293, точки 28 и 29; 12 юни 2001 г., Gogos/Комисия, T‑95/98 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑123 и II‑571, точка 24
2. В случай на липса на заявление за предварително разрешение за отсъствие или поне в случай на липса на предварително уведомяване за отсъствие последващото удостоверение, оправдаващо отсъствието на длъжностното лице, е възможно единствено в случай на болест или злополука, съгласно член 60 от Правилника; при всички случаи, дори при наличие на последващо удостоверение, съответната администрация трябва да може да запази известно право на контрол и да прецени доколко основателно е коригирането със задна дата на отсъствие, което е било счетено за неразрешено.
(вж. точка 55)
3. Ако при определени обстоятелства практически затруднения или ограничения предвид поверителността могат да възпрепятстват представителите на персонала да спазят задължението за предварително разрешение (или най-малкото задължението за предварително уведомяване) на техния пряк ръководител за отсъствие, що се отнася по-специално до въпрос, свързан с поверителност, и освен обстоятелството, че много сведения, свързани с дейността по представителство на персонала не са поверителни, а именно мястото, часът и участниците в официалните заседания, и че задължението за поверителност в този смисъл се отнася само за част от тази дейност, винаги е възможно представителят на персонала, дори при наличие на поверителни данни, да предостави на прекия си ръководител общи сведения без поверителен характер, като например приблизителното времетраене на едно заседание.
Освен това общата и неопределена осведоменост относно дейността по представителство на персонала на длъжностното лице от страна на службата, където е назначено, не може да е равнозначна на предварително уведомяване на прекия ръководител, нито a fortiori на предварително разрешение на същия.
(вж. точки 57 и 58)
4. Що се отнася до длъжностно лице, подчинено на две йерархични структури — първата от които е структурата по представителството на персонала във връзка с дейността му като синдикален представител, а втората е службата, където е назначено, — ако представителството на персонала е компетентно да упражнява контрол върху неговите отсъствия в рамките на командироването му за синдикални цели, това не се отнася за отсъствията му през времето, в което трябва да е на работа в службата, където е назначено, по отношение на които е компетентна единствено тази служба.
(вж. точка 59)