Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
29 май 2024 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване и оставяне на наименованието на жалбоподателя в списъците — Организиране или допринасяне за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза — Възползване от режима на Лукашенко — Грешка в преценката“
По дело T‑116/22,
„Авиакомпания Белавиа“ ОАО, установена в Минск (Беларус), представлявана от N. Tuominen и М. Крестиянова, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, представляван от A. Boggio-Tomasaz и A. Antoniadis,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: L. Truchot, председател, H. Kanninen (докладчик) и R. Frendo, съдии,
секретар: I. Kurme, администратор,
предвид определение от 24 ноември 2022 г., Белавиа/Съвет (T‑116/22 R, непубликувано, EU:T:2022:726),
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 25 октомври 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят, „Авиакомпания Белавиа“ ОАО иска отмяната, първо, на Решение за изпълнение (ОВППС) 2021/2125 на Съвета от 2 декември 2021 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки с оглед на положението в Беларус (ОВ L 430 I, 2021 г., стр. 16), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2124 на Съвета от 2 декември 2021 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 430 I, 2021 г., стр. 1) (наричани по-нататък „първоначалните актове“), и второ, на Решение (ОВППС) 2023/421 на Съвета от 24 февруари 2023 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (ОВ L 61, 2023 г., стр. 41), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/419 на Съвета от 24 февруари 2023 година за прилагане на член 8а от Регламент (ЕО) № 765/2006 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (ОВ L 61, 2023 г., стр. 20) (наричани по-нататък „актовете за оставяне в списъците“), в частта, в която тези актове се отнасят до него.
Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата
2 Жалбоподателят е авиокомпания, установена в Минск (Беларус).
3 Настоящото дело се вписва в контекста на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз от 2004 г. поради положението в Беларус по отношение на демокрацията, правовата държава и правата на човека.
4 На 18 май 2006 г., на основание членове [75 и 215 ДФЕС], Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки срещу президента Лукашенко и някои длъжностни лица на Беларус (ОВ L 134, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 71), чието заглавие е заменено съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 588/2011 на Съвета от 20 юни 2011 г. (ОВ L 2011, 161 г., стр. 1) със заглавието „Регламент (ЕО) № 765/2006 на Съвета от 18 май 2006 г. относно ограничителни мерки по отношение на Беларус“.
5 На 15 октомври 2012 г. Съветът приема на основание член 29 ДЕС Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус (ОВ L 285, 2012 г., стр. 1).
6 Съгласно член 4, параграф 1, буква б) и буква в), подточка i) от Решение 2012/642, изменено с Решение (ОВППС) 2021/1990 на Съвета от 15 ноември 2021 г. (ОВ L 405, 2021 г., стр. 10), и член 2, параграфи 5 и 6 от Регламент № 765/2006, изменен с Регламент (ЕС) № 1014/2012 на Съвета от 6 ноември 2012 г. (ОВ L 307, 2012 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) 2021/1985 на Съвета от 15 ноември 2021 г. (ОВ L 405, 2021 г., стр. 1), като последните разпоредби препращат към първите, се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на, са във владение на, или се контролират, по-специално, от физически или юридически лица, образувания или органи, които се възползват от режима на Лукашенко или го подкрепят, както и от физически или юридически лица, образувания или органи, които организират или допринасят за дейности на режима на Лукашенко за улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза.
7 С писмо от 1 ноември 2021 г., адресирано до член на кабинета на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, жалбоподателят изтъква, че твърденията, съдържащи се в някои статии в пресата, според които е участвал в „операции по трафик на мигранти“ в Беларус, са погрешни.
8 На 2 декември 2021 г. Съветът приема първоначалните актове. От съображение 2 на първоначалните актове е видно, че „[н]а 21 и 22 октомври 2021 г. Европейският съвет прие заключения, в които заяви, че няма да приеме никакви опити на трети държави да си служат с мигрантите като инструмент за политически цели, осъди всички хибридни атаки по границите на Съюза и потвърди, че ще предприеме съответните ответни действия“ и Европейският съвет „подчерта, че Съюзът ще продължи в спешен порядък да противодейства на протичащата в момента хибридна атака, водена от беларуския режим, включително чрез приемане на допълнителни ограничителни мерки срещу лица и правни субекти в съответствие с възприетия постепенен подход“.
9 С първоначалните актове наименованието на жалбоподателя е включено в таблица Б, ред 16 от списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Решение 2012/642, който се съдържа в приложението към посоченото решение, и в таблица Б, ред 16 от списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент № 765/2006, който се съдържа в приложение I към посочения регламент (наричани по-нататък заедно „спорните списъци“).
10 Що се отнася до жалбоподателя, в първоначалните актове Съветът вписва идентификационните данни „[а]дрес: ул. „Немига“ 14A, Минск, Беларус, 220004“, „[д]ата на регистрация: 4.1.1996 г.“, „[р]егистрационен номер: 600390798“ и обосновава приемането на ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, като посочва следните основания:
„[Жалбоподателят] е държавна авиокомпания и е националният въздушен превозвач. Александър Лукашенко е обещал, че неговата администрация ще предостави цялата възможна подкрепа на [жалбоподателя], след като Съюзът взе решение да въведе забрана за прелитане над въздушното пространство на Съюза и за достъп до летищата в Съюза за всички беларуски въздушни превозвачи. За тази цел той [е] договори[л] с президента на Русия Владимир Путин да се планира отварянето на нови въздушни маршрути за [жалбоподателя].
Ръководството на [жалбоподателя] също така предупреди служителите си да не протестират срещу изборните нередности и масовите задържания в Беларус с оглед на това, че [жалбоподателят] е държавно дружество.
Следователно [жалбоподателят] се възползва от режима на Лукашенко и го подкрепя.
[Жалбоподателят] участва в превозването на мигранти от Близкия изток към Беларус. Мигрантите, които желаят да пресекат външната граница на Съюза, пристигат в Минск с полети на [жалбоподателя] от няколко държави от Близкия изток, по-специално Ливан, Обединените арабски емирства и Турция. За да улесни това, [жалбоподателят] е разкрил[…] нови въздушни маршрути и е увеличил[…] броя на полетите по съществуващите маршрути. Местни туроператори са действали като посредници, като са продавали билети на [жалбоподателя] на евентуалните мигранти, с което са съдействали на [жалбоподателя] да действа дискретно.
Следователно [жалбоподателят] допринася за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза“.
11 С писмо от 3 декември 2021 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че наименованието му е включено в спорните списъци.
12 С писмо от 30 декември 2021 г. жалбоподателят иска от Съвета достъп до информацията и доказателствата, подкрепящи включването на наименованието му в спорните списъци.
13 С писмо от 14 януари 2022 г. Съветът изпраща на жалбоподателя документите, съдържащи доказателствата, използвани при вземането на решение за включване на наименованието му в спорните списъци.
14 С писмо от 25 февруари 2022 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че наименованието му е оставено в спорните списъци.
15 С писмо от 21 декември 2022 г. Съветът уведомява жалбоподателя за намерението си да удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо него, като се основава на приложен към посоченото писмо документ.
16 С писмо от 19 януари 2023 г. жалбоподателят отговаря, че изпратеният от Съвета документ не обосновава оставянето на наименованието му в спорните списъци.
17 На 24 февруари 2023 г. Съветът приема актовете за оставяне на наименованието на жалбоподателя в спорните списъци с мотиви, по същество идентични на изложените в първоначалните актове.
18 С писмо от 27 февруари 2023 г. Съветът посочва, че становището, съдържащо се в писмото от 19 януари 2023 г., не поставя под въпрос преценката му, че наименованието на жалбоподателя следва да бъде оставено в спорните списъци.
Производството и исканията на страните
19 След изменението на жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд, както и след съдебното заседание, жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени първоначалните актове и актовете за оставяне в списъците, в частта, в която се отнасят до него,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски,
– да отхвърли исканията на Съвета, направени при условията на евентуалност, които имат за цел да се разпореди, от една страна, запазване на правните последици на Решение за изпълнение 2021/2125 по отношение на него до момента, в който частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2021/2124 породи действие, и от друга страна, запазване на правните последици на Решение 2023/421 по отношение на него до момента, в който частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2023/419 породи действие.
20 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,
– при условията на евентуалност, от една страна, в случай че Общият съд отмени първоначалните актове в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, да разпореди запазване на правните последици на Решение за изпълнение 2021/2125 по отношение на жалбоподателя до момента, в който частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2021/2124 породи действие, и от друга страна, в случай че Общият съд отмени актовете за оставяне в списъците в частта, която се отнася до жалбоподателя, да разпореди запазване на правните последици на Решение 2023/421 по отношение на жалбоподателя до момента, в който частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2023/419 породи действие.
От правна страна
21 На първо място, следва да се разгледа искането за частична отмяна на първоначалните актове, и на второ място, искането за частична отмяна на актовете за оставяне в списъците.
По искането за частична отмяна на първоначалните актове
22 В подкрепа на искането за отмяна на първоначалните актове, в частта, в която се отнасят до него, жалбоподателят формално изтъква две основания, първото — явна грешка в преценката, допусната от Съвета, и второто — първоначалните актове „съдържат незаконосъобразен вид санкция, тъй като Съветът не е изпълнил изискваната степен на доказване“.
23 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
24 В самото начало следва да се отбележи, първо, че двете основания, формално изтъкнати от жалбоподателя, до голяма степен се припокриват, тъй като и двете са изведени по същество от грешка в преценката на фактите и от нарушение на член 4, параграф 1, буква б) и буква в), подточка i) от Решение 2012/642. Впрочем в съдебното заседание жалбоподателят заявява, че по същество е изтъкнал едно-единствено основание.
25 При това положение Общият съд счита, че двете изтъкнати от жалбоподателя основания по същество представляват едно-единствено основание.
26 Второ, следва да се припомни, че ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или оставени в сила ограничителни мерки и което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).
27 Компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице или образувание, а не последните да представят отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121).
28 Ако компетентният орган на Съюза представи релевантни данни или доказателства, съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от засегнатото лице или образувание, във връзка с тях становище (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 124).
29 Подобна преценка трябва да се извърши, като доказателствата и данните се разгледат не изолирано, а в контекста, в който те се вписват. Всъщност Съветът е доказал фактите, които е в негова тежест да докаже, ако е представил пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансовите му средства, и режима или най-общо ситуациите, на които трябва да се противодейства (вж. решение от 12 февруари 2020 г., Kanyama/Съвет, T‑167/18, непубликувано, EU:T:2020:49, т. 93 и цитираната съдебна практика).
30 Освен това предвид превантивния характер на разглежданите ограничителни мерки, ако в рамките на своя контрол за законосъобразност на обжалваното решение съдът на Съюза приеме, че поне един от мотивите, посочени в разглежданото изложение, е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 130, и от 24 ноември 2021 г., Assi/Съвет, T‑256/19, EU:T:2021:818, т. 168).
31 В настоящия случай Общият съд счита за уместно да започне с разглеждането на мотивите на първоначалните актове, съдържащи се в четвъртия и петия параграф, посочени в точка 10 по-горе, от които е видно, че жалбоподателят е участвал в превозването на граждани на трети държави от Близкия изток към Беларус, че граждани на трети държави, които желаят да пресекат външната граница на Съюза, пристигат в Минск с полети на жалбоподателя от няколко държави от Близкия изток, по-специално Ливан, Обединените арабски емирства и Турция, че за да улесни това, жалбоподателят е разкрил нови въздушни маршрути и е увеличил броя на полетите по съществуващите маршрути, че местни туроператори са действали като посредници, като са продавали билети на жалбоподателя на граждани на трети държави, които могат да имат намерение да преминат посочените външни граници, с което са съдействали на жалбоподателя да действа дискретно, и следователно последният допринася за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на тези външни граници.
32 Тези мотиви се основават на критерия, предвиден в член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от Решение 2012/642 — разпоредба, към която препраща член 2, параграф 6, буква а), подточка i) от Регламент № 765/2006.
33 В подкрепа на твърденията си, на първо място, Съветът се позовава на контекста, в който се вписват спорните факти.
34 В това отношение Съветът се позовава на статия, публикувана на уебсайта „wyborcza.pl“ на 21 октомври 2021 г., и на статия, публикувана на уебсайта „spiegel.de“ на 14 август 2021 г., от които по същество е видно, че през 2021 г. в отговор на някои мерки, предприети от Съюза срещу Беларус, беларуските власти са насърчили придвижването на граждани на трети държави към Беларус чрез въздушен транспорт, за да ги насочат от тази държава към външните граници на Съюза. Съветът се позовава и на съобщение, публикувано в социалната мрежа Twitter на 26 октомври 2021 г., според което беларуското посолство в Сирия е изготвило списък на туристическите агенции, които имат изключително право да издават визи на граждани на арабски държави, които пристигат в ограничената зона на летището в Минск.
35 Жалбоподателят не оспорва наличието на така описания от Съвета контекст.
36 На второ място, Съветът представя следните документи:
– статия, публикувана на уебсайта „reuters.com“ на 7 юли 2021 г., от която по-специално е видно, че служител на литовското правителство е предал на информационната агенция Ройтерс копия от четири самолетни билети за полет от Истанбул (Турция) до Минск, извършен от жалбоподателя, които гражданин на трета държава, влязъл на територията на Литва, е носил в себе си,
– статия, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“ на 10 ноември 2021 г., съгласно която по-специално през ноември 2021 г. на летището в Бейрут (Ливан) са се намирали няколко граждани на трети държави, за да се качат на полет до Минск, извършен от жалбоподателя, че едно от тези лица е декларирало, че е получило виза от почетния консул на Беларус, за да може пътуването му да „изглежда законно“, и че възнамерява да проникне в „крепостта Европа“, че друго от тези лица е посочило, че иска да се възползва от „пътя, [който] се е отворил“ в Беларус, за да отиде до Германия, че от ноември 2021 г. жалбоподателят извършва два директни полета седмично от Бейрут до Минск, докато преди това е извършвал само един полет седмично, че броят на пътниците, превозвани от жалбоподателя, се е увеличил значително от август 2020 г. насам и че „при невъзможност да се резервира полет на уебсайта на [жалбоподателя], местните туроператори отговаря[ли] за запълването на самолетите му“,
– статия, публикувана на уебсайта „dw.com“ на 9 ноември 2021 г., от която по-специално е видно, от една страна, че установен в Багдад (Ирак) туроператор е заявил, че „[жалбоподателят има] директни полети до Минск от Истанбул, Дубай (Обединени арабски емирства) и от други места“, че „единственото нещо, което [трябва да се направи], е да се отиде там“ и че „[било] малко по-скъпо, но все пак осъществимо“, и от друга страна, че самолетите, управлявани от жалбоподателя, са използвани за „превозването на мигранти до границата на Съюза“,
– статия, публикувана на уебсайта „reform.by“ на 23 август 2021 г., според която „самолети от Истанбул летят всеки ден до Минск — четири полета на ден“, „[д]ва се извършват от [жалбоподателя], напоследък главно със самолети Embraer E195 (капацитет до 125 души), но през юни имало Boeing с капацитет около 150—190 места“,
– три извадки от информация, публикувана на уебсайта „flightradar24.com“, от които е видно, че основният въздушен маршрут от международното летище Ербил (Ирак) е този до Истанбул с 23 полета седмично, че основният въздушен маршрут от международното летище в Багдад е този до Истанбул с 28 полета седмично и че жалбоподателят извършва два полета на ден от Истанбул до Минск,
– статия, публикувана на уебсайта „belsat.eu“ на 11 октомври 2021 г., отнасяща се по-специално до това, че журналист „е забелязал около 50 пътници с произход от Близкия изток на [летището в Истанбул], които „се регистрират, заставайки на отделна опашка пред гишето на [жалбоподателя]“.
37 Първо, от една страна, следва да се отбележи, че сред тези документи — статията, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“, статията, публикувана на уебсайта „dw.com“, статията, публикувана на уебсайта „belsat.eu“, както и статията, публикувана на уебсайта „reuters.com“, е налице съвпадение относно факта, че граждани на трети държави са могли да се качат в Бейрут, Дубай и Истанбул на полети до Минск, извършвани от жалбоподателя.
38 Действително Съветът не оспорва твърдението на жалбоподателя, че никога не е извършвал полети до или от Афганистан, Иран, Ирак, Мианмар, Пакистан и Сирия. Освен това, както отбелязва жалбоподателят, тъй като Съветът се е позовал в спорните мотиви на полети, извършени от жалбоподателя от няколко държави от Близкия изток, „по-специално“ Ливан, Обединените арабски емирства и Турция, той не може основателно да твърди в писмената защита, че се е основал „единствено“ на полетите от тези три трети държави, за да включи наименованието на жалбоподателя в спорните списъци.
39 Все пак използването на думата „по-специално“ в спорните мотиви трябва да се разбира в смисъл, че Съветът е изброил неизчерпателно държавите, от които са извършени полетите на жалбоподателя. Тъй като наличието на такива полети до Минск от Ливан, Обединените арабски емирства и Турция е установено, не е необходимо да се анализира дали въз основа на фактическите обстоятелства може да се установи, че жалбоподателят е извършвал полети от други трети държави.
40 Следователно Съветът не е допуснал грешка, като е приел най-малкото, че граждани на трети държави са пътували до Минск на борда на полети, извършени от жалбоподателя, от Ливан, Обединените арабски емирства и Турция.
41 От друга страна, съгласно статията, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“, и статията, публикувана на уебсайта „dw.com“, граждани на трети държави са пътували с полети, извършвани от жалбоподателя, за да преминат впоследствие външните граници на Съюза от Беларус, и съгласно публикуваната на уебсайта „reuters.com“ статия у гражданин на трета държава, влязъл на територията на държава членка, са били намерени бордни билети на жалбоподателя. Освен това от статията, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“, е видно, че гражданин на трета държава, който се подготвя да се качи на полет на жалбоподателя от Бейрут до Минск, е заявил, че желае да „влезе в крепостта Европа“, че „това са „мрежи“, които [го очакват в Беларус]“ и че се споменават „смъртните случаи на границата между Беларус и Полша“, докато друг гражданин на трета държава заявява, че възнамерява да отиде в Германия, като същевременно „отчита опасността“, защото „Беларус не отваря вратите си от доброта“ и че „пътят се е отворил“.
42 Тези обстоятелства подкрепят тезата на Съвета, че граждани на трети държави са се качили на полети, извършени от жалбоподателя до Минск, с намерение да преминат границите на някои държави членки, без да се съобразят с релевантните разпоредби.
43 Второ, от публикуваната на уебсайта „lemonde.fr“ статия е видно, че през 2021 г. жалбоподателят е увеличил броя на полетите от Бейрут. Освен това извадките от информация, публикувани на уебсайта „flightradar24.com“, както и статията, публикувана на уебсайта „reform.by“, показват, че жалбоподателят е извършвал два полета на ден по маршрута между Истанбул и Минск. Накрая, от последната статия е видно, че жалбоподателят е увеличил капацитета за превоз на самолетите, обслужващи посочения маршрут.
44 Трето, в статията, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“, се посочва, че „от август [2020 г.] броят на пътуващите с [жалбоподателя] значително се е увеличил“, че в този контекст „[жалбоподателят] е поддържал нисък профил“ и че „[п]ри невъзможност да се резервира полет на [уебсайта на жалбоподателя], местните туроператори са отговаряли за запълването на самолетите му“.
45 От съображенията, изложени в точки 36—44 по-горе, следва, че при приемането на първоначалните актове Съветът е разполагал със съвкупност от достатъчно точни, конкретни и съгласувани улики, за да установи, с оглед на описания в точка 34 по-горе контекст, че граждани на трети държави, които възнамеряват да преминат външните граници на Съюза, без да спазват релевантните разпоредби, са пътували до Минск на борда на полети, извършвани от жалбоподателя от Ливан, Обединените арабски емирства и Турция, че за да се улесни тази практика, жалбоподателят е увеличил броя на полетите по съществуващи маршрути и че местни туроператори са действали като посредници, като са продавали самолетни билети на жалбоподателя на посочените по-горе лица, с което са съдействали на жалбоподателя да действа дискретно.
46 За да оспори съвкупността от улики, представени от Съвета, първо, жалбоподателят твърди, че други авиокомпании извършват полети между Обединените арабски емирства и Турция, от една страна, и Беларус, от друга страна, че те са превозили много лица от Минск до трети държави от октомври до декември 2021 г., когато „кризата с мигрантите е започнала да губи своята интензивност, тъй като мигрантите са започнали да се завръщат в страната си“ и че той не превозва пряко в сравнение с други авиокомпании голям брой пътници, като се има предвид по-специално, че използваните от него самолети имат по-малък максимален капацитет от този на самолетите, използвани от посочените други компании. Той твърди също, че макар да е единствената авиокомпания, която обслужва маршрута между Бейрут и Минск, става въпрос за сезонен полет, за който билетите се продават от трето лице, че през 2021 г. броят на пътниците по този въздушен маршрут е бил незначителен в сравнение с други маршрути от или до други трети държави, различни от Ливан, и че е превозил по-малко пътници по маршрута между Бейрут и Минск през 2021 г., отколкото през 2018 г. и 2019 г. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава на данни, получени от Департамента по авиация на Беларус.
47 Нито един от тези доводи не може да се приеме.
48 Вярно е, че от представените от жалбоподателя данни е видно, че през 2021 г. той е превозил по-малко пътници от две други авиокомпании, които обслужват като него въздушните маршрути между Истанбул и Минск, както и между Дубай и Минск, че други авиокомпании са превозвали много пътници от Минск до Багдад, Ербил и Дамаск (Сирия) в края на 2021 г. и че броят на лицата, които е превозил по маршрута между Бейрут и Минск, е по-малък от броя на лицата, превозвани по други маршрути от или до други трети държави, различни от Ливан, за които представя цифрови данни.
49 Тези обстоятелства обаче не доказват, че в рамките на собствените си операции по превоз на лица от Ливан, Обединените арабски емирства и Турция до Беларус жалбоподателят не е допринесъл за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза.
50 Освен това според предоставените от жалбоподателя данни през 2021 г. броят на превозваните от него пътници от Истанбул до Минск съществено се е увеличил, преминавайки от 2 978 пътници през май на 6 975 пътници през октомври, а броят на пътниците, превозени от него от Бейрут до Минск, значително се е увеличил, преминавайки от 187 пътници през юни на 1681 пътници през септември, което подкрепя твърденията на Съвета.
51 Не може да се приеме и доводът на жалбоподателя, че от една страна, посочените от него други авиокомпании също трябва да носят отговорност за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза, и от друга страна, обстоятелството, че наименованието на една от тези авиокомпании е било включено и впоследствие заличено от спорните списъци, обосновава оттеглянето на включването на наименованието му.
52 В това отношение е достатъчно да се припомни, че фактът, че отговорността на други авиокомпании е трябвало или евентуално е можело да се търси, сам по себе си не изключва отговорността на жалбоподателя да може да се търси като такава, като се има предвид собствената му дейност по превоз на пътници до Беларус (вж. в този смисъл решения от 23 септември 2014 г., Ipatau/Съвет, T‑646/11, непубликувано, EU:T:2014:800, т. 116, и от 7 юни 2023 г., Skryba/Съвет, T‑581/21, непубликувано, EU:T:2023:321, т. 57).
53 Второ, жалбоподателят твърди, че не е получил указания от правителството, с които му се разпорежда да извършва полети с цел да участва в дейностите по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза, че полетите му, обслужващи Ливан, Обединените арабски емирства и Турция, не са чартирани от беларуската държава и са рентабилни.
54 В това отношение следва да се отбележи, че в спорните мотиви Съветът не се позовава на наличието на инструкции на беларуското правителство, на чартирането на някои полети от беларуската държава или на обстоятелството, че разглежданите полети не са били рентабилни.
55 Освен това, от една страна, както отбелязва Съветът, безспорният между страните факт, че жалбоподателят е изцяло притежаван от беларуската държава, лишава от правдоподобност довода, че дейностите му биха могли да бъдат определени независимо от волята на беларуското правителство, при липсата на доказателства, които да го подкрепят.
56 От друга страна, съгласно статиите, публикувани на уебсайта „wyborcza.pl“ и на уебсайта „spiegel.de“, посочени в точка 34 по-горе, беларуските власти са насърчили увеличаването на пътническия поток към Беларус, като са взели мерки за издаване на множество визи за туризъм на граждани на трети държави, по-специално като са делегирали специални правомощия на туристически агенции, някои от които са контролирани от беларуската държава. Същите тези статии, както и статията, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“, посочена в точка 36 по-горе, показват, че в този контекст граждани на трети държави са платили значителни суми, за да отидат в Беларус със самолет. Освен това от последната статия е видно, че „[п]о този начин множество участници се обогатява[ли] за сметка на надеждите за по-добър живот на [гражданите на трети държави]“, и по-специално авиокомпаниите, някои от които, за да отговорят на нарасналото търсене на услуги за въздушен транспорт от трети държави към Беларус, са увеличили капацитета си за транспорт или са възнамерявали да открият нови въздушни маршрути.
57 Така от приложените към преписката доказателства е видно, че режимът на Лукашенко е организирал превоза на граждани на трети държави до Беларус по въздушен път не чрез чартиране на полети, а като е благоприятствал издаването на визи за Беларус, че тази мярка е довела до увеличаване на търсенето на услуги за въздушен превоз до Беларус и че авиокомпаниите извличат печалба от търговската експлоатация на полети, отговарящи на това търсене. От това следва, че твърденията на жалбоподателя, че полетите му, обслужващи Ливан, Обединените арабски емирства и Турция, не са били чартирани от беларуската държава и собствените му транспортни операции са били рентабилни, дори да се приемат за установени, не могат да докажат, че посочените полети и операции не се вписват в рамките на дейностите на режима Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза.
58 Трето, жалбоподателят поддържа, че се съобразява с релевантната правна уредба при регистрацията на своите пътници, по-специално що се отнася до задължението за притежаване на виза.
59 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както следва от точка 56 по-горе, дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза включват издаването на визи на гражданите на трети държави, за да могат те да отидат на територията на Беларус. В статията, публикувана на уебсайта „lemonde.fr“, посочена в точка 36 по-горе, се посочва, че гражданин на трета държава, който се подготвял да се качи на полет, извършван от жалбоподателя от Бейрут, и който е възнамерявал да пресече посочените външни граници, е заявил, че притежава виза, за да може пътуването му да „изглежда законно“.
60 От това следва, че обстоятелството, че жалбоподателят е извършил необходимите проверки при регистрацията на пътниците си, по-специално що се отнася до задължението за притежаване на виза, не изключва участието му в дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза.
61 Четвърто, жалбоподателят изтъква, че не упражнява други дейности освен извършването на полети и че „никога не е участвал на своите летища в дейности като организираното събиране на големи групи предполагаеми мигранти“.
62 Доколкото тези съображения нямат връзка с доказателствата, приети от Съвета срещу жалбоподателя, те трябва да бъдат отхвърлени като неотносими.
63 Несъмнено с оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отбележи, че от представените от Съвета доказателства не следва, както е видно от спорните мотиви, че жалбоподателят е открил нови въздушни маршрути, за да улесни превоза на граждани на трети държави към Беларус.
64 Тази констатация обаче не е достатъчна, за да се направи извод, че първоначалните актове следва да бъдат отменени, тъй като Съветът е доказал основателността на изложените в точка 45 по-горе фактически твърдения и те са достатъчни, за да се установи, че жалбоподателят е допринесъл за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза по смисъла на критерия, предвиден в член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от Решение 2012/642.
65 Освен това Общият съд счита, че изложените от Съвета мотиви в подкрепа на преценката, че жалбоподателят е допринесъл за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза, които са достатъчно точни и конкретни и не съдържат грешка в преценката на фактите или грешка при прилагане на правото, сами по себе си представляват достатъчно основание, за да се обоснове включването на наименованието на жалбоподателя в спорните списъци.
66 Следователно съгласно цитираната в точка 30 по-горе съдебна практика единственото основание следва да се отхвърли по същество, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя срещу другите мотиви, обосноваващи първоначалните актове, тъй като обстоятелството, че те не биха били подкрепени с доказателства, не би могло да доведе до отмяната на същите тези актове.
67 От това следва, че искането за частична отмяна на първоначалните актове трябва да се отхвърли.
По искането за частична отмяна на актовете за оставяне в списъците
68 С изявление за изменение на жалбата, подадено в съответствие с член 86 от Процедурния правилник, жалбоподателят иска отмяна на актовете за оставяне в списъците, в частта, в която се отнасят до него, като повтаря единственото основание, изтъкнато по същество в жалбата.
69 В становището си по изявлението за изменение на жалбата Съветът най-напред твърди, че е взел предвид становището на жалбоподателя, преди да приеме актовете за оставяне в списъците. По-нататък той посочва, че е доказал основателността на приетите срещу жалбоподателя ограничителни мерки в писмената защита и писмената дуплика, и твърди, че преценката му се потвърждава от допълнителните доказателства, прибавени към преписката при приемането на актовете за оставяне в списъците. Накрая, той изтъква, че доводите на жалбоподателя относно положението на други две авиокомпании не доказват незаконосъобразността на актовете за оставяне в списъците.
70 В настоящия случай Общият съд счита за уместно да разгледа съображенията на актовете за оставяне в списъците, съдържащи се в четвърти и пети параграф на посочените мотиви, съгласно които жалбоподателят допринася за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза, след това тези, посочени в първи и трети параграф от тези мотиви, съгласно които жалбоподателят се възползва от режима на Лукашенко.
По преценката, че жалбоподателят допринася за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза
71 В четвърти и пети параграф от мотивите на актовете за оставяне в списъците Съветът запазва без промяна съображенията, които се съдържат в четвърти и пети параграф от мотивите на първоначалните актове, изложени в точка 31 по-горе.
72 В изявлението за изменение на жалбата и в съдебното заседание жалбоподателят упреква Съвета, че не е взел предвид данните, които му е предоставил при периодичното преразглеждане на ограничителните мерки срещу Беларус, довело до приемането на актовете за оставяне в списъците.
73 Жалбоподателят се позовава на писмото, изпратено до Съвета на 19 януари 2023 г., в което по-специално твърди, че „по отношение на границата между [Съюза] и Беларус миграционната криза вече не съществува“. Той допълва, че през ноември 2021 г. турските и емиратските власти са забранили на авиокомпаниите, извършващи полети от Турция и Обединените арабски емирства, да превозват до Минск гражданите на някои трети държави от Близкия изток и Азия и че самият той е престанал да обслужва маршрута между Бейрут и Минск. Според него броят на лицата, с произход от посочените по-горе трети държави, които са могли да пътуват до Беларус с въздушен транспорт, е намалял значително, а от 2022 г. гражданите на трети държави, които се опитват да преминат външните граници на Съюза от Беларус, вече не използват самолет.
74 В становището си по изявлението за изменение на жалбата Съветът се позовава на „източници, които потвърждават, че жалбоподателят продължава да извършва полети от Истанбул — най-популярната дестинация за полети от Ербил […], до Минск“.
75 В съдебното заседание Съветът уточнява, че е разгледал изтъкнатите от жалбоподателя доказателства преди приемането на актовете за оставяне в списъците. Той посочва, че е взел предвид факта, че жалбоподателят е престанал да извършва полети от Ливан и че турските власти са взели мерки, но че други доказателства, с които той разполага, доказват, че жалбоподателят е продължил да извършва полети от летището в Истанбул, което било платформа за самолетни връзки за лицата, които желаят да отидат в Минск, за да преминат впоследствие външните граници на Съюза, и че жалбоподателят е продавал билетите си чрез посредници по непрозрачен начин. Той поддържа също, че извършените от жалбоподателя полети от Истанбул, а не тези, извършени от Дубай и Бейрут, са обосновали приемането на актовете за оставяне в списъците.
76 Следва да се припомни, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели. Съответно при периодичното преразглеждане на тези ограничителни мерки Съветът трябва да актуализира преценката на положението и да направи равносметка на въздействието на такива мерки, за да определи дали те са позволили да се постигнат целите, преследвани с първоначалното включване на имената и респективно на наименованията на съответните лица и образувания в спорния списък, или все още е възможно да се направи същият извод за посочените лица и образувания (вж. решение от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 55 и цитираната съдебна практика).
77 За да обоснове оставянето на името на дадено лице в списъка, на Съвета не е забранено да се позове на същите доказателства, които са обосновали първоначалното включване, повторното включване или предходното оставяне в списъка на името на съответното лице, стига само, от една страна, да няма промяна в основанията за включване, и от друга страна, контекстът да не се е променил толкова, че тези доказателства вече да не са актуални. Този контекст включва не само положението в държавата, по отношение на която е установена системата от ограничителни мерки, но и конкретното положение на засегнатото лице (вж. решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 78 и цитираната съдебна практика).
78 В случая, на първо място, следва да се отбележи, че в съдебното заседание Съветът заявява, че с оглед на данните, които са му били известни при приемането на актовете за оставяне в списъците, преценката, че жалбоподателят допринася за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза, вече не може да се обоснове с обстоятелството, че жалбоподателят извършва полети от Ливан и Обединените арабски емирства. Освен това, що се отнася до полетите, извършвани от жалбоподателя по маршрута между Истанбул и Минск, Съветът отбелязва, че посочената преценка се основава на наличието на маршрут между Ербил и Истанбул и на непрозрачна система за продажба на билетите на жалбоподателя.
79 По този начин Съветът имплицитно признава, че доказателствата, обосновали приемането на първоначалните актове, са неактуални в това отношение.
80 Следователно съгласно съдебната практика, цитирана в точка 77 по-горе, Съветът е допуснал грешка в преценката, като е обосновал актовете за оставяне в списъците с мотиви, които са непроменени спрямо тези, на които се основават първоначалните актове, съгласно които „[м]игрантите, които желаят да пресекат външната граница на Съюза, пристигат в Минск с полети на [жалбоподателя] от няколко държави от Близкия изток, по-специално [от] Ливан, [от] Обединените арабски емирства и [от] Турция“.
81 На второ място, що се отнася до полетите, извършвани от жалбоподателя по маршрута между Истанбул и Минск, в съдебното заседание Съветът се позовава на публикувана на уебсайта „flightradar24.com“ информация, до която е имал достъп на 23 ноември 2022 г.
82 В това отношение следва да се отбележи, че в публикуваната на уебсайта „flightradar24.com“ информация изобщо не се споменава твърдяната непрозрачна система за разпространение на билети на жалбоподателя, посочена от Съвета. Освен това от посочената информация се установява най-вече, че между Ербил и Истанбул е бил осигурен въздушен маршрут и че жалбоподателят продължава да извършва полети по маршрута между Истанбул и Минск. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се установи, че жалбоподателят е участвал в дейностите по превоз на граждани на трети държави, които може да са имали намерение да преминат външните граници на Съюза, тъй като Съветът признава също така, че от октомври 2021 г. на авиокомпаниите, извършващи полети от Турция, е забранено да превозват до Минск граждани на някои трети държави от Близкия изток и Азия.
83 Следователно Съветът не е доказал надлежно, че към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците жалбоподателят е продължавал да участва в дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза поради полетите, които извършва по маршрута между Истанбул и Минск.
84 От гореизложеното следва, че мотивът, че жалбоподателят допринася за дейностите на режима на Лукашенко по улесняване на незаконното преминаване на външните граници на Съюза, е опорочен от грешка в преценката.
По преценката, че жалбоподателят се възползва от режима на Лукашенко
85 От първия и третия параграф от мотивите на актовете за оставяне в списъците следва, че жалбоподателят е държавна авиокомпания и е националният въздушен превозвач, че президентът Лукашенко е обещал, че неговата администрация ще предостави цялата възможна подкрепа на жалбоподателя, след като Съюзът взе решение да въведе забрана за прелитане над въздушното пространство на Съюза и за достъп до летищата в Съюза за всички беларуски въздушни превозвачи, че за тази цел той е договорил с президента на Русия Владимир Путин да се планира отварянето на нови въздушни маршрути за жалбоподателя и че следователно жалбоподателят се възползва от режима на Лукашенко.
86 Тези мотиви се основават на критерия за „полза“, извлечена от режима на Лукашенко, който е установен в член 4, параграф 1, буква б) от Решение 2012/642 — разпоредба, към която препраща член 2, параграф 5 от Регламент № 765/2006, като следва да се уточни, че от член 4, параграф 1, буква б) от Решение 2012/642 следва, че посоченият критерий за включване в списъка се различава от критерия за „подкрепяне“ на режима на Лукашенко (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2017 г., BelTechExport/Съвет, T‑765/15, непубликувано, EU:T:2017:669, т. 92, от 18 октомври 2023 г., MAZ-upravljréguaja kompanija holdinga BELAVTOMAZ/Съвет, T‑532/21, непубликувано, EU:T:2023:656, т. 44, и от 18 октомври 2023 г., Belaz-upravljrégaja kompanija holdinga BELAZ Holding/Съвет, T‑533/21, непубликувано, EU:T:2023:657, т. 40).
87 В подкрепа на твърденията си в писмената си защита и в писмената си дуплика Съветът се позовава на следните доказателства:
– статия, публикувана на уебсайта „belta.by“ на 1 юни 2021 г., от която е видно, че същия ден по време на среща относно сътрудничеството с Русия президентът Лукашенко изразява съжаление, че „Ouest“ е „установил връзка между [жалбоподателя] и [един] инцидент“, заявява, че беларуската държава ще предостави цялата възможна подкрепа на жалбоподателя, и посочва, че Република Беларус и Руската федерация възнамеряват да отворят нови въздушни маршрути до няколко града на Русия в полза на жалбоподателя,
– статия, публикувана на уебсайта „tass.com“ на 1 юни 2021 г., от която е видно, че съгласно информация, предоставена от медията „SB. Belarus Today“, президентите на Република Беларус и на Руската федерация са възложили съответно на своите министри на транспорта да определят кои руски градове би могъл да обслужва жалбоподателят.
88 От статията, публикувана на уебсайта „belta.by“, и от статията, публикувана на уебсайта „tass.com“, е видно, че според президента Лукашенко „[е] много важно за нас да осигурим работа на нашите пилоти и да използваме самолетите, които толкова трудно придобихме в трудни времена“, „[п]роведохме значително обновяване на въздушния парк“, „[н]ашите пилоти са компетентни“, „обещах, че няма да изоставим [жалбоподателя]“ и „[ще] подкрепим това предприятие, независимо от цената, това е въпрос на наша чест“.
89 Вярно е, че в статията, публикувана на уебсайта „belta.by“, и в статията, публикувана на уебсайта „tass.com“, не се посочва изрично, както поддържа Съветът в спорните мотиви, че въпросните изявления на президента Лукашенко са направени в отговор на решението на Съюза да въведе забрана за прелитане над въздушното си пространство и за достъп до летищата на своята територия за всички беларуски въздушни превозвачи. Както обаче подчертава Съветът в хода на съдебното заседание, без твърдението му да бъде оспорено от жалбоподателя, позоваването в първата статия на факта, че „Ouest“ е „установил връзка между [жалбоподателя] и [един] инцидент“, трябва да се разбира като препращане към факта, че с Решение (ОВППС) 2021/908 на Съвета от 4 юни 2021 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС (ОВ L 197 I, 2021 г., стр. 3), в отговор на принудителното кацане на полет на Ryanair в Минск, Беларус, на 23 май 2021 г., Съюзът е предприел мярка, съгласно която държавите членки отказват на всяко въздухоплавателно средство, експлоатирано от беларуски въздушни превозвачи, разрешение за кацане, излитане или прелитане на тяхната територия.
90 Жалбоподателят признава, от една страна, че е авиокомпания, собственост на беларуската държава, и от друга страна, наличието на публичните изявления на президента Лукашенко, посочени в точки 88 и 89 по-горе. Той не оспорва и че президентите на Република Беларус и на Руската федерация са възложили съответно на своите министри на транспорта да определят кои руски градове би могъл да обслужва. Подобни обстоятелства, които свидетелстват за конкретна подкрепа на жалбоподателя — държавна авиокомпания и национален въздушен превозвач, от президента Лукашенко, не могат да бъдат пренебрегнати при цялостната преценка на различните релевантни обстоятелства, които обосновават разглеждането на жалбоподателя като субект, който се възползва от режима на президента Лукашенко (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2023 г., Dana Astra/Съвет, T‑239/21, непубликувано, EU:T:2023:364, т. 45 и цитираната съдебна практика).
91 Жалбоподателят обаче твърди, че публичните изявления на президента Лукашенко, посочени в точки 88 и 89 по-горе, не са имали никакви търговски или финансови последици за него, по-специално тъй като след посочената среща не му е бил предоставен никакъв нов маршрут до Русия. След като Съюзът наложил ограничения върху полетите през пролетта на 2021 г. бил открит само един нов маршрут, а именно този между Минск и Уфа (Русия), и решението за откриването му било взето и обявено преди срещата между президента Лукашенко и президента на Руската федерация.
92 В това отношение следва да се отбележи, че в становището си по изявлението за изменение на жалбата Съветът се позовава на някои документи, приложени към неговата преписка при приемането на актовете за оставяне в списъците, по-специално:
– статия, публикувана на уебсайта „neg.by“ на 10 август 2022 г., от която е видно, че жалбоподателят е увеличил броя на полетите от Минск до някои градове в Русия, по-специално благодарение на обслужването на летище Внуково, разположено в Москва (Русия),
– статия, публикувана на уебсайта „mir24.tv“ на 15 юли 2022 г., в която се посочва, че жалбоподателят е открил въздушен маршрут между Минск и летище Внуково“
– статия, публикувана на уебсайта „eng.belta.by“ на 15 юли 2022 г., от която е видно, че считано от същата дата, жалбоподателят е възстановил редовни полети по маршрута между Минск и летище Внуково,
– статия, публикувана на уебсайта „sb.by“ на 5 ноември 2022 г., в която се съобщава, че Република Беларус и Руската федерация са развили сътрудничеството си в областта на гражданското въздухоплаване след мерките, предприети от Съюза за затваряне на въздушното му пространство, че в този контекст беларуските авиокомпании „са преориентирали дейността си на изток и на юг“, и по-специално жалбоподателят, който вече извършвал редовни полети до някои държави, включително Русия, и че „въздушните превозвачи от Русия и Беларус редовно откриват нови международни и национални маршрути и развиват сътрудничеството си“.
93 Първо, статията, публикувана на уебсайта „mir24.tv“, както и статията, публикувана на уебсайта „eng.belta.by“, съвпадат с факта, че жалбоподателят е започнал да обслужва полети до летище Внуково, считано от 15 юли 2022 г. Тези доказателства опровергават твърденията на жалбоподателя, че маршрутът между Минск и Уфа е бил единственият отворен маршрут до Русия, след като Съюзът е решил да забрани въздушното си пространство.
94 Наистина жалбоподателят поддържа, че е решил да обслужва летище Внуково поради увеличаването на броя на пътниците, които желаят да отидат в Москва, и в този смисъл се позовава на писмо от 5 юли 2021 г., с което операторът на посоченото летище приканва генералния директор на жалбоподателя да открие нов маршрут от Минск.
95 Следва обаче да се отбележи, от една страна, че писмото на оператора на летище Внуково от 5 юли 2021 г. не е недвусмислено, що се отнася до мотивите за откриването на маршрута до посоченото летище. Всъщност в това писмо посоченият оператор се позовава на „неясното геополитическо положение“, което според него би могло да ограничи дейността на жалбоподателя, но и да позволи значително увеличаване на броя на пътниците по маршрута между Минск и Москва.
96 От друга страна, тъй като писмото от оператора на летище Внуково е адресирано до жалбоподателя приблизително един месец след публичните изявления на президента Лукашенко, в които се посочва, че беларуската държава ще предостави цялата възможна подкрепа на жалбоподателя, Общият съд счита, че такава близост във времево отношение подкрепя тезата на Съвета, че откриването на маршрут към летище Внуково на 15 юли 2022 г. е вследствие на посочените изявления и че следователно обещанието на президента Лукашенко да предостави подкрепа на жалбоподателя действително е имало последици. Доводът на жалбоподателя, че вече е обслужвал летище Внуково до 2011 г. и че строго погледнато не ставало въпрос за „нов път“, не може да обори тази констатация. Всъщност фактът, че жалбоподателят не е обслужвал въздушния маршрут между Минск и летище Внуково от 2011 г., а е започнал да прави това вследствие на получена покана малко след посочените по-горе публични изявления на президента Лукашенко, по-скоро може да подкрепи твърденията на Съвета.
97 От това следва, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не са достатъчни, за да поставят под въпрос представените от Съвета доказателства.
98 Второ, следва да се отбележи, че статията, публикувана на уебсайта „neg.by“, както и статията, публикувана на уебсайта „sb.by“, показват, че броят на полетите, извършвани от жалбоподателя до Русия, се е увеличил и че след затварянето на въздушното пространство на Съюза за въздухоплавателните средства на Република Беларус и на Руската федерация, е установено тясно сътрудничество между беларуските и руските оператори, осъществяващи дейност в сектора на въздушния транспорт.
99 Следователно доказателствата, на които се позовава Съветът, представляват съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, за да се установи, противно на поддържаното от жалбоподателя, че последният е извлякъл конкретна полза от публичните изявления на президента Лукашенко, в които се посочва, че беларуската държава ще му предостави цялата възможна подкрепа.
100 От всичко изложено по-горе следва, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателят е държавна авиокомпания и е националният въздушен превозвач, че президентът Лукашенко е обещал, че неговата администрация ще предостави цялата възможна подкрепа на жалбоподателя, след като Съюзът взел решение да въведе забрана за прелитане над въздушното пространство на Съюза и за достъп до летищата в Съюза за всички беларуски въздушни превозвачи и че за тази цел е договорено с руския президент Владимир Путин да се планира отварянето на нови въздушни маршрути за жалбоподателя.
101 Освен това, тъй като Съветът е представил доказателство, че жалбоподателят се е възползвал конкретно от публичните изявления на президента Лукашенко, в които се посочва, че беларуската държава ще му предостави цялата възможна подкрепа, жалбоподателят напразно поддържа, че посочените изявления не позволяват да се установи, че той се възползва от режима на Лукашенко по смисъла на критерия, предвиден в член 4, параграф 1, буква б) от Решение 2012/642.
102 Освен това мотивите, че жалбоподателят се възползва от режима на Лукашенко, които са достатъчно точни и конкретни и не съдържат грешка в преценката на фактите или грешка при прилагане на правото, сами по себе си представляват достатъчно основание, за да се обоснове оставянето на наименованието на жалбоподателя в спорните списъци.
103 Следователно съгласно цитираната в точка 30 по-горе съдебна практика единственото основание следва да се отхвърли по същество, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя срещу мотивите на актовете за оставяне в списъците, от които е видно, че той подкрепя режима на Лукашенко, тъй като обстоятелството, че те не биха били подкрепени с доказателства, не би могло да доведе до отмяната на същите тези актове.
104 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отхвърли искането за частична отмяна на актовете за оставяне в списъците, а следователно и настоящата жалба в нейната цялост като неоснователна.
По съдебните разноски
105 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, в съответствие с искането на Съвета той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда „Авиакомпания Белавиа“ ОАО да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 май 2024 година.
Подписи