Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)

5 юни 2024 година(*)

„Извъндоговорна отговорност – Икономическа и парична политика – Пруденциален надзор над кредитните институции – Решения на ЕЦБ относно Banca Carige – Членове 4 и 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 – Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти – Оправдани правни очаквания – Конфликт на интереси – Пропорционалност – Равно третиране – Право на собственост – Възражение за незаконосъобразност“

По дело T-134/21

Malacalza Investimenti Srl, установено в Генуа (Италия),

Vittorio Malacalza, с местожителство в Генуа,

представлявани от L. Boggio, S. Carbone и A. D’Angelo, адвокати,

ищци,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от R. Bax и A. Pizzolla,

ответник,

подпомагана от

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou, P. Messina и A. Steiblytė,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),

състоящ се от: O. Porchia, председател, M. Jaeger, L. Madise, P. Nihoul (докладчик) и S. Verschuur, съдии,

секретар: P. Nuñez Ruiz, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 26 септември 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С иска си на основание член 268 ДФЕС ищците, Malacalza Investimenti Srl и г-н Vittorio Malacalza, търсят обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели в резултат на неправомерното поведение на Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнение на функцията ѝ за пруденциален надзор на Banca Carige (наричана по-нататък „банката“) в периода между 2014 г. и 2019 г.

 Обстоятелствата по спора

2        Банката е значима по размерите си кредитна институция със седалище в Италия, котирана на борсата и подлежаща на пряк пруденциален надзор от ЕЦБ от 2014 г. съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

3        Ищците са акционери в банката. Към момента на предявяване на настоящия иск Malacalza Investimenti е притежавало 15 288 774 обикновени акции, представляващи приблизително 2,016 % от капитала на банката, а г-н Malacalza е притежавал 121 017 обикновени акции, представляващи приблизително 0,011 % от капитала на банката.

4        Г-н Malacalza също така е бил член и заместник-председател на управителния съвет на банката от 31 март 2016 г. до 3 август 2018 г.

5        На 23 април 2015 г., за да се преодолее недостига на собствен капитал, констатиран при пълното оценяване, извършено от ЕЦБ през 2014 г., извънредното събрание на акционерите на банката одобрява увеличение на капитала с 850 милиона евро.

6        С решение от 9 декември 2016 г. ЕЦБ приема мярка за ранна намеса, която се състои в това да се поиска от банката да представи преди 28 февруари 2017 г. стратегически план и оперативен план за намаляване на броя на необслужвани кредити, с ясно посочване на мерките, които трябва да се предприемат, и на графика, който трябва да се спази за постигането на тази цел (наричана по-нататък „мярката за ранна намеса“).

7        За да отговори на целите, определени в мярката за ранна намеса, през септември 2017 г. управителният съвет на банката одобрява план за рекапитализация, който включва по-специално увеличение на капитала с 560 милиона евро, което да бъде приведено в действие до края на 2017 г.

8        След одобряването на проспекта от Commissione nazionale per la socialité borsa (Национална комисия за дружествата и фондовата борса, Италия) увеличаването на капитала в крайна сметка приключва на 21 декември 2017 г. за сума в размер на 544 милиона евро.

9        На 28 декември 2017 г. ЕЦБ уведомява банката за решението си за определяне на пруденциалните изисквания за 2018 г.

10      Впоследствие банката се опитва, безуспешно, да увеличи собствения си капитал, за да спази приложимите изисквания. Така опит за емитиране на инструменти на собствен капитал се проваля на три пъти през 2018 г. (през март, май и юни) поради слабия интерес на инвеститорите.

11      Тези неуспехи изострят напрежението в управителния съвет на банката относно начина за отстраняване на неизпълнението на изискванията за собствен капитал и за прилагане на плана за рекапитализация от 2017 г., посочен в точка 7 по-горе. Тези разногласия водят до поредица от оставки, сред които тази на г-н Malacalza, което налага назначаването на нов управителен съвет. Така на извънредното общо събрание на 20 септември 2018 г. акционерите на банката назначават нови управители и определят г-н Modiano за председател, а г-н Innocenzi за генерален директор.

12      Предвид неуспеха на банката в опита ѝ да пласира на пазара инструментите на собствения си капитал, с решение от 14 септември 2018 г. (наричано по-нататък „решението относно собствения капитал“) ЕЦБ отказва да одобри изготвения от банката план за запазване на собствения капитал и иска от нея до 30 ноември 2018 г. да представи и получи одобрение от своя управителен съвет на нов план за възстановяване и трайно гарантиране на спазването на имуществените изисквания най-късно до 31 декември 2018 г.

13      В отговор на това искане управителният съвет на банката приема на 12 ноември 2018 г. план за укрепване на собствения капитал, състоящ се от два етапа, тоест, най-напред, емитиране на подчинени облигации от категория 2, а след това — увеличаване на капитала, подлежащо на одобрение от акционерите.

14      Първият етап е проведен със записване на облигации в размер на 318,2 милиона евро от Fondo interbancario di tutela dei depositi (Междубанков фонд за защита на депозитите, Италия) (наричан по-нататък „FITD“) и на 1,8 милиона евро от Banco di Desio e della Brianza.

15      В рамките на втория етап на 22 декември 2018 г. е свикано извънредно общо събрание, за да се одобри увеличаване на капитала посредством замяна на подчинени облигации срещу новоемитирани акции, при което целта е да се укрепи собствения капитал от категория 1.

16      Последното предложение обаче не е прието вследствие на изразеното на посоченото събрание противопоставяне от акционери, притежаващи 70 % от капитала. Преди да се произнесат, тези акционери всъщност са поискали да им бъдат предадени, от една страна, бизнес плана, и от друга страна, счетоводния баланс за извършените през 2018 г. от банката дейности.

17      Вследствие на тези събития:

–        на 23 декември 2018 г. банката посочва в прессъобщение, че след отхвърляне на предложението, направено от управителния съвет, заместник-председателят и още един член на съвета са подали оставка с незабавно действие,

–        на 2 януари 2019 г. в друго прессъобщение на банката се обявява оставката, считано от тази дата, на други петима членове на управителния съвет, включително на председателя, г-н Modiano, и генералния директор, г-н Innocenzi,

–        тези оставки довеждат до освобождаването на управителния съвет на основание, от една страна, член 18, параграф 12 от Устава на банката, и от друга страна, член 2386 от италианския Граждански кодекс.

18      В съответствие с устава на банката четиримата членове на управителния съвет, които не са подали оставка, остават на длъжност, за да осигурят текущото управление.

19      На 1 януари 2019 г. ЕЦБ решава да постави банката под временно управление (наричано по-нататък „решението за поставяне под временно управление“) в приложение на разпоредбите на decreto legislativo n. 385 – Testo unico delle leggi in materia bancaria e creditizia (Законодателен декрет № 385 — Единен текст на законите в областта на банките и кредитното дело) от 1 септември 1993 г. (GURI № 230 от 30 септември 1993 г. и редовна притурка на GURI № 92, наричан по-нататък „единният банков текст“), транспониращ член 29 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190) със следните последствия:

–        разпускане на управителния съвет на банката и замяна на бившите членове с трима временни управители, сред които са г-н Modiano и г-н Innocenzi,

–        разпускане на надзорния съвет на банката и замяна на бившите членове с други три лица,

–        възлагане на новите органи на задачата, състояща се в предприемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че банката отново спазва трайно имуществените изисквания.

20      На 2 януари 2019 г. с прессъобщение е обявено приемането на решението за поставяне под временно управление, а търговията с емитирани или гарантирани от банката ценни книжа е спряна от Националната комисия за дружествата и фондовата борса за периода на прилагане на посоченото решение или до възстановяването, по-специално вследствие на нови инициативи на компетентните органи в областта на пруденциалния надзор, на пълна информационна рамка за емитираните или гарантирани от банката ценни книжа.

21      След преоценка на условията, въз основа на които е взето решението за поставяне под временно управление, срокът на действие на тази мярка е удължен три пъти — на 29 март, 30 септември и 20 декември 2019 г., за да се стабилизира положението на банката и да се даде възможност за завършване на увеличаването на собствения капитал.

22      На 9 август 2019 г. банката, Cassa Centrale Banca – Credito Cooperativo Italiano, FITD и Фондът за доброволна намеса на FITD подписват рамково споразумение, определящо характеристиките на бизнес план, което предвижда по-специално увеличаване на капитала с 700 милиона евро и емитиране на нови подчинени облигации от категория 2.

23      С писмо от 18 септември 2019 г. ЕЦБ приема на основание член 56 от единния банков текст, че предвиденото увеличаване на капитала не противоречи на стабилно и разумно управление на банката.

24      Така на 20 септември 2019 г. е свикано извънредно общо събрание на акционерите на банката, за да се одобри увеличаването на капитала с 700 милиона евро. Предложението за увеличаване на капитала е одобрено от събранието на акционерите. Malacalza Investimenti не участва в събранието.

25      На 31 януари 2020 г. след като увеличението на капитала е осъществено, на редовното общо събрание на акционерите на банката са избрани нов управителен съвет и нов надзорен съвет. Вследствие на тези избори временните управители и Надзорният комитет прехвърлят на същата дата управлението на банката на новоизбраните органи, като по този начин се прекратява временното управление на тази кредитна институция, което е продължило общо около 13 месеца.

 Искания на страните

26      Ищците искат от Общият съд:

–        да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение за вреди:

–        на Malacalza Investimenti сумата от 870 525 670 евро или всяка друга считана за подходяща сума, с по-голям или по-малък размер, която да се определи по справедливост;

–        на г-н Malacalza сумата от 9 546 022 евро или всяка друга считана за подходяща сума, с по-голям или по-малък размер, която да се определи по справедливост;

–        на Malacalza Investimenti и г-н Malacalza, разноските и хонорарите, платени за целите на настоящото производство,

–        да обяви, доколкото е необходимо, невалидността на мерките, за които се твърди, че са незаконосъобразни,

–        да разпореди на ЕЦБ да предприеме като действия по събиране на доказателства:

–        представянето на няколко доклада за проверки, проекти на решения и решения;

–        представянето, наред с документите по пруденциалния надзор, на няколко протокола от заседанията на управителния съвет на банката,

–        да разпореди, като действие по събиране на доказателства:

–        извършването на експертиза:

–        относно констатацията за финансовите години 2015—2019 г. на данни за състоянието на други италиански банки и банки в Европейския съюз, що се отнася по-специално до релевантните позиции в отчетите за приходите и разходите, имуществените активи, нивата на експозиция и провизиране на обезценените вземания, ликвидността, изискванията за собствен капитал и процеса на пруденциален надзор и оценка (Supervisory Review and Evaluation Process, SREP), наложени на всяка от тези банки от ЕЦБ и от компетентните национални централни банки, за всяко евентуално погасяване по давност на оттеглянето от участие в обезценени вземания, както и относно сравнението между тези данни и съответните данни на банката за същите финансови години 2015—2019 г.;

–        относно оценката на равенството или на липсата на равно третиране, приложено към банката и към различните банки от страна на надзорните органи на равнището на Съюза и на национално равнище;

–        относно определянето на размера на претърпените от ищците вреди.

27      Подкрепена от Европейката комисия, ЕЦБ иска от Общия съд:

–        да обяви исковата молба за неоснователна,

–        да отхвърли исканията относно събирането на доказателства,

–        да осъди ищците да заплатят всички съдебни разноски.

 От правна страна

 По иска за обезщетение

28      В иска си ищците твърдят, че Съюзът носи извъндоговорна отговорност за осем незаконосъобразности:

–        първата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство, изразяващо се в липса на намеса за поправяне на заблуждаващите изявления относно стабилността на банката, направени от управителите на същата,

–        втората — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на правната уредба на Съюза в отношенията ѝ с управителния съвет на банката,

–        третата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство, що се отнася до одобряването на 18 септември 2019 г. на увеличение на капитала в разрез с правото на предпочтително изкупуване, предвидено в устава на банката,

–        четвъртата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство при назначаването на временни управители, засегнати от конфликт на интереси,

–        петата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на различни правила и принципи при приемането на мярката за ранна намеса,

–        шестата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ в решението относно собствения капитал на принципа на пропорционалност, тъй като на банката бил даден твърде кратък срок, за да може тя да изпълни наложените ѝ изисквания що се отнася до собствения капитал,

–        седмата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на принципа на защита на оправданите правни очаквания поради дадените на акционерите уверения относно състоянието на банката,

–        осмата — поради достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на признатото на акционерите право на собственост поради значителното намаляване на стойността на техните дялови участия в банката.

29      В самото начало следва да се припомни, че Съюзът е съюз, основан на правото, в рамките на който актовете на неговите институции, органи, служби и агенции са предмет на контрол за съответствие по-специално с Договора и с общите принципи на правото (решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 23; вж. също решение от 26 юни 2012 г., Полша/Комисия, C-336/09 P, EU:C:2012:386, т. 36 и цитираната съдебна практика).

30      Така частноправните субекти, които считат, че са засегнати от актове, приети от ЕЦБ в рамките на задачите ѝ за пруденциален надзор над кредитните институции, могат да оспорят валидността на тези актове на основание членове 263, 267 или 277 ДФЕС, когато са изпълнени условията, предвидени за прилагането на тези разпоредби.

31      Освен това частноправни субекти, които считат, че ЕЦБ е пропуснала да адресира до тях акт, различен от препоръка или становище, могат да оспорят бездействието на тази институция по реда на член 265 ДФЕС.

32      Нещо повече, частноправните субекти могат да поискат да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза и да претендират обезщетение на основание член 340, трета алинея ДФЕС, когато считат, че са претърпели вреда в резултат на действията на ЕЦБ в рамките на задачите ѝ за пруденциален надзор.

 По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза в рамките на пруденциалния надзор над кредитните институции от ЕЦБ

33      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 76 и член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че спорът по принцип се определя и очертава от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (вж. решение от 17 септември 2020 г., Alfamicro/Комисия, C-623/19 P, непубликувано, EU:C:2020:734 т. 40 и цитираната съдебна практика).

34      За да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза, частноправните субекти трябва да докажат, че са изпълнени едновременно три условия: противоправно поведение на институцията или на нейните служители при изпълнение на служебните им задължения, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C-8/15°P – C-10/15°P, EU:C:2016:701, т. 64, вж. също решение от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T-79/13, EU:T:2015:756, т. 65 и цитираната съдебна практика).

35      В случая Общият съд счита за уместно да провери дали първото от тези условия е изпълнено. Според съдебната практика такъв е случаят, когато оспорваното поведение включва правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти, и когато нарушението, в което се упреква институцията, е достатъчно съществено (решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, EU:C:2000:361, т. 42; от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T-79/13, EU:T:2015:756, т. 67 и от 24 януари 2017 г., Nausicaa Anadyomène и Banque d’escompte/ЕЦБ, T-749/15, непубликувано, EU:T:2017:21, т. 69).

–       По първото изискване относно естеството на правилата, които могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза

36      По първото изискване в съдебната практика се уточнява, че една правна норма има за цел да предостави права на частноправните субекти, когато създава в тяхна полза предимство, което може да бъде квалифицирано като придобито право, когато функцията ѝ е да защитава интересите на частноправните субекти или когато им предоставя права, чието съдържание може да бъде установено в достатъчна степен (вж. решения от 23 май 2019 г., Steinhoff и др./ЕЦБ, T-107/17, EU:T:2019:353, т. 140 и цитираната съдебна практика и от 9 февруари 2022 г., QI и др./Комисия и ЕЦБ, T-868/16, EU:T:2022:58, т. 90 и цитираната съдебна практика).

37      За да бъде ангажирана отговорността на Съюза, защитата, предоставена от посочената правна норма, трябва да е ефективна по отношение на частноправния субект, който се позовава на нея. Дадена норма не може да се вземе предвид, ако не предоставя никакво право на частноправния субект, който се позовава на нея, дори да предоставя право на други физически или юридически лица (решение от 23 май 2019 г., Steinhoff и др./ЕЦБ, T-107/17, EU:T:2019:353, т. 77; вж. също решение от 9 февруари 2022 г., QI и др./Комисия и ЕЦБ, T-868/16, EU:T:2022:58, т. 90 и цитираната съдебна практика).

–       По второто изискване относно вида нарушение, изисквано за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза

38      По второто изискване критерият, който се приема за решаващ, за да се определи дали дадено нарушение е достатъчно съществено, е сериозното и явно неспазване от институцията на пределите, които са наложени на нейното право на преценка (решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, EU:C:2000:361, т. 43, от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T-79/13, EU:T:2015:756, т. 67 и от 24 януари 2017 г., Nausicaa Anadyomène и Banque d’escompte/ЕЦБ, T-749/15, непубликувано, EU:T:2017:21, т. 69).

39      Така определящо обстоятелство, за да се установи дали е налице достатъчно съществено нарушение, е обхватът на свободата на преценка, с която разполага институцията (решение от 12 юли 2005 г., Комисия/CEVA и Pfizer, C-198/03 P, EU:C:2005:445, т. 65 и 66).

40      За тази цел съдът на Съюза трябва да вземе предвид сложността на подлежащото на уреждане положение, трудностите при прилагане или тълкуване на текстовете, степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма и умишления или неизвиним характер на допуснатата грешка (решение от 3 март 2010 г., Artegodan/Комисия, T-429/05, EU:T:2010:60, т. 62).

41      При това положение обикновени грешки в преценката не могат сами по себе си да бъдат достатъчни, за да се квалифицира дадено нарушение като явно и сериозно (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2008 г., MyTravel/Комисия, T-212/03, EU:T:2008:315, т. 85).

42      В случая следва да се отбележи, че критикуваните действия са извършени от ЕЦБ при изпълнение на задачите за пруденциален надзор, които са ѝ възложени, за да може да гарантира сигурността и стабилността на кредитните институции.

43      За да изпълни тези задачи, член 4 от Регламент № 1024/2013 възлага на ЕЦБ правомощието да извършва операции като издаване и отнемането на банкови лицензи, контрол върху прилагането на действащите регулаторни пруденциални изисквания и вътрешните системи за оценка на риска, възможност да налага допълнителни изисквания в областта на собствения капитал, както и възможност да налага подходящи правила за управление.

44      При извършването на тези операции, както се посочва в съображение 17 от Регламент № 1024/13, ЕЦБ трябва да оцени рисковия профил на засегнатите банки и да определи за всяка от тях събитията, които могат да го засегнат, като вземе предвид различията между институциите, техния размер и бизнес модели.

45      Такива анализи предполагат извършването на оценки, които поради сложния си характер обосновават признаването на ЕЦБ, съгласно съдебната практика, на широко право на преценка (вж. в този смисъл решения от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C-450/17 P, EU:C:2019:372, т. 86; от 4 май 2023 г., ЕЦБ/Crédit lyonnais, C-389/21 P, EU:C:2023:368, т. 55 и от 13 декември 2017 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, T-712/15, EU:T:2017:900, т. 181).

46      В заключение, от разгледаната по-горе съдебна практика следва, че по настоящото дело, ако искат да установят извъндоговорната отговорност на ЕЦБ, ищците трябва надлежно да докажат, че тя е нарушила сериозно и явно, излизайки извън пределите на признатото ѝ право на преценка, правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти.

47      За да определи дали е допуснато такова нарушение, съдът на Съюза трябва да вземе предвид, с оглед на представените от ищците доказателства, широкото право на преценка, признато на ЕЦБ при изпълнението на задачите ѝ за пруденциален надзор.

–       По искането на ЕЦБ, подкрепена от Комисията, за позоваване на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, за да се определи режима на извъндоговорна отговорност, приложим за Съюза в областта на пруденциалния надзор

48      ЕЦБ, подкрепена от Комисията, приканва Общия съд да определи в зависимост от действащото в държавите членки национално право режима на извъндоговорна отговорност, който трябва да бъде прилаган към Съюза в областта на пруденциалния надзор.

49      На първо място, ЕЦБ предлага да се приложи на равнището на Съюза съдебната практика, изведена в решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др. (C-222/02, EU:C:2004:606), в което Съдът приема за съвместима с правото на Съюза национална правна уредба, която изключва извъндоговорната отговорност на националните органи за пруденциален надзор, когато те действат в рамките на правила, приети за защита на общия интерес.

50      В това отношение следва да се отбележи, че решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др. (C-222/02, EU:C:2004:606) не може да се приложи пряко към настоящия спор, тъй като то се отнася до национални органи, докато в случая Общият съд е сезиран по дело относно извъндоговорната отговорност на институция на Съюза, въпреки че съгласно член 4 от Регламент № 1024/2013 може да се наложи тази институция да изпълнява при определените в този регламент обстоятелства задачите, възложени на националните органи в рамките на пруденциалния надзор над кредитните институции.

51      Следва обаче да се отбележи, че в решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др. (C-222/02, EU:C:2004:606) Съдът е установил връзка между, от една страна, целта, преследвана с твърдяната нарушена норма, и от друга страна, възможността или напротив, невъзможността на частноправните субекти да ангажират извъндоговорната отговорност на надзорните органи. Всъщност в това решение Съдът приема, че след като задачите на националния надзорен орган се изпълняват в общ интерес, правото на Съюза допуска това, че националното право, в случая германското право, изключва отговорността на надзорния орган (решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др., C-222/02, EU:C:2004:606, т. 32).

52      По същия начин извъндоговорната отговорност на институциите е била призната на равнището на Съюза в положения, включващи правило, което създава права в полза на ищците (вж. т. 36 и 37 по-горе) и е била изключена в хипотези, които не предполагат пораждането на такива права, по-специално положения, при които посочените норми са преследвали цел от обществен интерес или са имали институционален характер, по-конкретно чрез предоставяне или разпределяне на правомощия между институциите (вж. в този смисъл решения от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C-221/10 P, EU:C:2012:216, т. 81; от 11 юли 2007 г., Fédération des industries condimentaires de France и др./Комисия, T-90/03, непубликувано, EU:T:2007:208, т. 61; от 23 май 2019 г., Steinhoff и др./ЕЦБ, T-107/17, EU:T:2019:353, т. 136—141; от 9 февруари 2022 г., QI и др./Комисия и ЕЦБ, T-868/16, EU:T:2022:58, т. 93—99).

53      На второ място, ЕЦБ изтъква с подкрепата на Комисията, че според извършените от нея анализи по-голямата част от държавите членки ограничават отговорността на надзорните органи до случаите на умисъл или груба небрежност. Според нея този подход би трябвало да се следва на равнището на Съюза при прилагане на посочените в член 340, трета алинея ДФЕС основни принципи на правото, които са общи за правото на държавите членки. Подобен подход бил необходим, за да се защити дейността на ЕЦБ, като ѝ се позволи да действа в общ интерес, без да бъде парализирана от опасението, че ще бъде преследвана дори в случай на лека небрежност или обикновена незаконосъобразност.

54      В това отношение следва да се отбележи, че в решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79) Съдът е приел, що се отнася до отговорността на държавите членки за нарушение на правото на Съюза, че задължението за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти, не може да бъде подчинено на условие, изведено от понятието „вина[, която] надхвърля пределите на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза“. Всъщност налагането на такова допълнително условие би било равнозначно на поставяне под въпрос правото на обезщетяване, което намира своето основание в правния ред на Съюза (решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 79).

55      В същия смисъл в решение от 25 март 2021 г., Българска народна банка (C-501/18, EU:C:2021:249) Съдът е постановил, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която обвързва правото на частноправните субекти на обезщетение с допълнително условие като това по член 79, алинея 8 от Закона за кредитните институции, което излиза извън обхвата на условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и е свързано с умишления характер на въпросното поведение (вж. решение от 25 март 2021 г., Българска народна банка (C-501/18, EU:C:2021:249, т. 121 и цитираната съдебна практика).

56      Принципът на равностойност обаче изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право (вж. решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, C-571/16, EU:C:2018:807, т. 124 и цитираната съдебна практика).

57      От това следва, че правото на Съюза не допуска извъндоговорната отговорност на държава членка, а въз основа на принципа на равностойност — тази на институция на Съюза, да бъдат подчинени на условия, които, подобно на свързаните с наличието на умисъл или груба небрежност, надхвърлят достатъчно същественото нарушение на правото на Съюза.

58      Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледат осемте незаконосъобразности, изтъкнати от ищците.

 По първата незаконосъобразност, изразяваща се в достатъчно съществено нарушение от ЕЦБ на италианското законодателство, като не е предприела действия за коригиране на заблуждаващите изявления относно стабилността на банката, направени от нейните управители

59      Що се отнася до първото незаконосъобразно поведение, в което се упреква ЕЦБ, ищците изтъкват, че като не е поправила твърдените заблуждаващи изявления относно стабилността на банката, направени от нейните управители, тя е допуснала достатъчно съществено нарушение на три разпоредби от италианското банково законодателство, тоест член 53, параграф 1, буква d bis), член 53 bis, параграф 1, буква d) и член 67, параграф 1, буква e) от единния банков текст.

60      ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, оспорва доводите на ищците.

61      В това отношение следва да се припомни, че бездействията на институциите могат да ангажират отговорността на Съюза, когато последните нарушават правно задължение за действие, произтичащо от разпоредба на правото на Съюза (решения от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C-146/91, EU:C:1994:329, т. 58; и от 26 февруари 2016 г., Šumelj и др./Комисия, T-546/13, T-108/14 и T-109/14, EU:T:2016:107, т. 42).

62      Следва също да се припомни, че съгласно съдебната практика, за да може да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, съответната разпоредба трябва да има за цел да предостави на ищците право, което те считат, че е било нарушено, и твърдяното нарушение трябва да е достатъчно съществено (вж. т. 35 по-горе).

63      В случая разпоредбите, за които се твърди, че са нарушени по достатъчно съществен начин, се прилагат за ЕЦБ в настоящия спор по силата на член 9 от Регламент № 1024/2013, съгласно който тази институция действа като компетентен орган вместо националния орган, когато, както в настоящия случай, институциите, подлежащи на надзор, попадат в обхвата на нейната компетентност по член 4 от Регламент № 1024/2013.

64      За да се постанови решение по настоящото дело, тези разпоредби трябва да се разгледат в зависимост от целта, която преследват.

65      На първо място, член 53, параграф 1, буква d bis) и член 67, параграф 1, буква e) от единния банков текст определят информацията, която ЕЦБ трябва да оповестява относно кредитните институции и евентуално относно дружеството майка на тези институции, така че да се осигури прозрачност на пазарите и с това тяхното правилно функциониране и стабилността на финансовата система като цяло.

66      Всъщност член 53, параграф 1, буква d bis) от единния банков текст възлага на надзорния орган да публикува информация относно кредитните институции, по-специално информация относно адекватността на собствения капитал, ограничаването на риска, евентуалните дялови участия, управлението и административната или счетоводната организация.

67      Освен това член 67, параграф 1, буква e) от единния банков текст предвижда, че за упражняването на консолидиран надзор надзорният орган предоставя на дружеството майка чрез общи мерки информация за банковата група като цяло или нейните компоненти относно адекватността на собствения капитал, ограничаването на риска в различните му конфигурации, дяловите участия, корпоративното управление, административната и счетоводната организация, както и вътрешния контрол и системите за възнаграждения и стимули.

68      От техния текст следва, че тези разпоредби налагат на ЕЦБ общо задължение за публикуване, обхващащо категории информация с цел, която има характер на обществен интерес, тоест осигуряване на доброто функциониране и стабилността на пазарите. За сметка на това сами по себе си те не налагат на ЕЦБ, пряко или непряко, каквото и да било задължение да реагира конкретно, когато що се отнася до стабилността на някои институции едни участници на пазара правят изявления, анализирани като заблуждаващи от други. При това положение от тези разпоредби не може да се изведе никакво право на инвеститорите, от каквото и да било естество, да искат от ЕЦБ да се намесва във всяка държава членка всеки път, когато относно подложените на нейния надзор институции в същата са направени коментари, които биха могли да бъдат счетени от инвеститорите за напълно или частично неоснователни.

69      Вярно е, че в случая посочените изявления са били направени от управители на банката. Поради функциите на последните на тези изявления е можело да бъде придадена известна достоверност от страна на пазарите. Така тези изявления е можело да засегнат стойността на акциите, съставляващи капитала на банката, което е можело да причини вреда на ищците.

70      При все това следва да се припомни, че наличието на твърдяна финансова вреда само по себе си не е достатъчно, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. За да бъде ангажирана тази отговорност, ищците трябва да установят наличието на неправомерно поведение. За тази цел те трябва да докажат съгласно съдебната практика, че норма, предоставяща права на частноправните субекти, е била нарушена по достатъчно съществен начин. Ищците обаче не са доказали наличието на такава норма, а още по-малко на такова нарушение.

71      В случая изглежда, че ако са считали, че са претърпели вреди вследствие на такива изявления, самите ищци е трябвало да реагират, като ги поправят и евентуално като преследват техните автори пред компетентните съдилища.

72      На второ място, член 53 bis, параграф 1, буква d) от единния банков текст предвижда, че когато е необходимо, надзорният орган може да приеме конкретни мерки по отношение на една или повече банки или цялата банкова система.

73      Съгласно тази разпоредба посочените мерки могат да съдържат ограничения на дейността или на териториалната структура на банката; забрана за това дружество да извършва определени сделки, включително такива от корпоративен характер, и да разпределя печалба или други капиталови елементи, както и забрана за плащане на лихви за финансовите инструменти, които могат да бъдат включени в капитала за целите на надзора; определяне на ограничения на общия размер на променливата част от възнагражденията в банката, когато това е необходимо за поддържането на стабилна капиталова база, а за банките, които се ползват от извънредни мерки за публично подпомагане, определянето на ограничения за общия размер на възнагражденията на пълномощниците на дружеството.

74      От текста му става ясно, че сам по себе си член 53bis, параграф 1, буква d) от единния банков текст е ирелевантен, когато трябва да се определи дали на ЕЦБ е било наложено задължение, налагащо ѝ да коригира изявления относно финансовата стабилност на банката, приписани на някои участници на пазара и счетени за погрешни от други. В този смисъл на ЕЦБ не е наложено пряко или косвено никакво задължение от такова естество. Без да се разширява неоправдано нейния обхват, тази разпоредба не може да се тълкува по начин, който да добавя задължение в тежест на ЕЦБ, което, тъй като не е било въведено в текста, не е било закрепено от законодателя на Съюза.

75      От това следва, че доводите на ищците относно първата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, трябва да се отхвърлят.

 По втората незаконосъобразност, изразяваща се в достатъчно съществено нарушение от ЕЦБ на правната уредба на Съюза в отношенията ѝ с управителния съвет на банката

76      Що се отнася до втората незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, ищците изтъкват, че тя е допуснала достатъчно съществено нарушение на членове 4 и 16 от Регламент № 1024/2013:

–        като се договорила с г-н Modiano и г-н Innocenzi, за да подадат оставка на 2 януари 2019 г., което довело до разпускането на управителния съвет на банката и по този начин се отворил пътя за поставянето на тази институция под временно управление,

–        като се опитала да сведе правомощията на управителния съвет на банката до обикновено ратифициране на решенията, взети от изпълнителния директор по време на заседанието от 16 февруари 2018 г. и по време на последователните контакти между г-н Malacalza, г-жа Nouy (председател на надзорния съвет на ЕЦБ) и г-н Quintana (член на генерална дирекция за микропруденциален надзор на ЕЦБ);

–        като в продължение на няколко месеца скрила от управителния съвет обхвата на затрудненията, пред които е била изправена банката по отношение на собствения капитал, и едва на 21 юни 2018 г. го уведомила за съдържанието на писмо, въпреки, че то било изпратено от ЕЦБ на 4 юни 2018 г. до изпълнителния директор.

77      ЕЦБ, с подкрепата на Комисията, оспорва тези доводи.

78      За да се постанови решение по настоящото дело, следва да се разгледат последователно двете разпоредби, на които се позовават ищците.

79      На първо място, член 4 от Регламент № 1024/2013 предвижда, че единствено ЕЦБ е компетентна да извършва за целите на пруденциалния надзор над установените в държавите членки кредитни институции задачите, състоящи се по-специално в издаване на лицензи на кредитните институции, оценяване на уведомленията за придобиване и прехвърляне на квалифицирани дялови участия в кредитните институции и осигуряване на спазването на актовете, с които се налагат пруденциални изисквания на тези институции в областта на собствения капитал, ограниченията за големите експозиции, ликвидността и управлението, включително изискванията за добра репутация, съответствие и пригодност на лицата, отговарящи за управлението на кредитни институции.

80      В това отношение следва да се отбележи, че действията, в които се упреква ЕЦБ, нямат връзка с член 4 от Регламент № 1024/2013. Всъщност тази разпоредба предоставя на ЕЦБ правомощия в областта на пруденциалния надзор и предвижда по-конкретно, че ЕЦБ е „единственият орган, компетентен“ да упражнява една част от тях, като по този начин разпределя между тази институция и националните органи задачите, които могат да бъдат предвидени в тази област.

81      Така, доколкото предоставя правомощия на институции и ги разпределя помежду им, тази разпоредба е насочена към постигане на общата цел за организиране на регламентирана система в определена област на дейност в полза на обществения интерес, без сама по себе си да предоставя на частноправните субекти права, които могат да бъдат основание за предявяване на иск пред Общия съд.

82      На второ място, член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1024/2013 оправомощава ЕЦБ, с оглед на изпълнението на възложените ѝ задачи, да изисква от кредитните институции да предприемат различни мерки на ранен етап, когато тези институции не спазват пруденциалните изисквания или има опасност да не спазват тези изисквания, или още когато други слабости пречат да се осигури добро управление или задоволително покритие на риска в рамките на тези институции.

83      Мерките, за които става въпрос в тази разпоредба, могат да се състоят по-специално в изискване за засилване на собствения капитал, намаляване или ограничаване на дейността на кредитната институция, в искане за преустановяване на дейности, които създават прекомерни рискове за стабилността на институцията, или в освобождаване от длъжност на членовете на управителния орган на институциите, които не спазват наложените им задължения.

84      Отново, доколкото се свежда до оправомощаване, подобна разпоредба сама по себе си не съдържа норми, които имат за цел да предоставят права на частноправните субекти, а организира функционирането на системата за банков надзор в обществен интерес и на това основание не е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

85      При това положение следва да се приеме, че доколкото нямат за цел да предоставят права на частноправните субекти, член 4 и член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1024/2013 не биха могли да обосноват незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ в рамките на упражнявания от нея пруденциален надзор върху банката, която да ангажира отговорността на Съюза за посоченото поведение.

86      Следователно доводите на ищците относно втората незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, трябва да се отхвърлят.

 По третата незаконосъобразност, изразяваща се в достатъчно съществено нарушение от ЕЦБ на италианското законодателство, доколкото на 18 септември 2019 г. е одобрила увеличение на капитала, което противоречи на предвиденото в устава на банката право на предпочтително изкупуване

87      Що се отнася до третата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, ищците сочат, че тя е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 56 от единния банков текст, като на 18 септември 2019 г. е одобрила увеличение на капитала, противоречащо на правото на предпочтително изкупуване, признато на акционерите с устава на банката.

88      ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, оспорва тези доводи.

89      Член 56 от единния банков текст има следното съдържание:

„1. Banca d’Italia следи измененията на уставите на банките да не бъдат в разрез със стабилно и разумно управление.

2. Процедурата по вписване в търговския регистър може да бъде започната само ако е извършена проверката, предвидена в параграф 1.“

90      В случая член 56 от единния банков текст се прилага за ЕЦБ по силата на член 9 от Регламент № 1024/2013, съгласно който тази институция действа като компетентен орган вместо националния орган, когато, както в настоящия случай, институциите, подлежащи на надзор, попадат в нейната компетентност по силата на член 4 от посочения регламент.

91      От член 56 от единния банков текст следва, че при изпълнението на възложените му задачи надзорният орган трябва да провери съвместимостта с ограниченията, произтичащи от разумното и предпазливо управление, на измененията в уставите на кредитните институции, преди посочените изменения да могат да бъдат вписани в търговския регистър.

92      Тази проверка обаче не трябва да се отнася до съвместимостта на предвиденото изменение на устава с правата на предпочтително изкупуване на акционерите, а до съвместимостта на това изменение с изискването за разумно и предпазливо управление, съдържащо се в член 56 от единния банков текст.

93      Така изискването за разумно и предпазливо управление показва, че противно на поддържаното от ищците, целта, която трябва да се вземе предвид в рамките на оценката, извършена от надзорния орган въз основа на член 56 от единния банков текст, е стабилността на кредитната институция и по-общо на финансовата система като цяло.

94      При тези обстоятелства следва да се приеме, че член 56 от единния банков текст сам по себе си не предоставя права на частноправните субекти по смисъла на точки 36 и 37 по-горе. Ето защо доводите относно третата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, трябва да се отхвърлят.

 По четвъртата незаконосъобразност, изразяваща се в достатъчно съществено нарушение от ЕЦБ на италианското законодателство, като е назначила временни управители, засегнати от конфликт на интереси

95      Що се отнася до четвъртата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, ищците поддържат, че тя допуснала достатъчно съществено нарушение на член 71, параграф 6 от единния банков текст, като назначила за временни управители бившият председател на Управителния съвет, г-н Modiano, и бившия изпълнителен директор на банката, г-н Innocenzi. След като последните са станали временни управители, за тях било деликатно да предявят корпоративен иск срещу административните и контролните органи (или срещу някои от техните членове), които междувременно били разпуснати. Така тези две лица се оказали защитени, поради назначаването им като временни управители, от иск за търсене на отговорност, какъвто е можел да бъде предявен срещу тях за решенията, взети когато те са били съответно председател на управителния съвет и изпълнителен директор на банката.

96      ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, оспорва тези доводи.

97      В самото начало следва да се отбележи, че решението за поставяне под временно управление е отменено от Общия съд с решение от 12 октомври 2022 г., Corneli/ЕЦБ (T-502/19, обжалвано, EU:T:2022:627), без това обстоятелство да представлява пречка за разглеждането му в настоящото производство.

98      От една страна, отмяната не е постановена поради нарушение на конфликт на интереси, противно на това, което ищците искат в рамките на настоящото дело, а поради това че е допусната грешка при определянето на правното основание, използвано от ЕЦБ за приемането на посоченото решение (решение от 12 октомври 2022 г., Corneli/ЕЦБ, T-502/19, обжалвано, EU:T:2022:627, т. 113 и 114).

99      От друга страна, поради естеството си искът за обезщетение представлява самостоятелен способ за защита, който изпълнява особена функция в рамките на системата от способи за защита, предвидени в Договорите, и е подчинен на условия за упражняване, установени с оглед на особения му предмет (решение от 28 април 1971 г., Lütticke/Комисия, 4/69, EU:C:1971:40, т. 6 и определение от 21 юни 1993 г., Van Parijs и др./Съвет и Комисия, C-257/93, EU:C:1993:249, т. 14).

100    В този смисъл се приема, че за целите на иск за обезщетение Общият съд може да разглежда самостоятелно законосъобразността на акт, срещу който е подадена жалба за отмяна. При все това, докато жалбата за отмяна има за цел да санкционира незаконосъобразността на правнообвързващ акт, искът за обезщетение има за предмет искането за поправяне на вреда, причинена с акт или с неправомерно поведение, които могат да бъдат вменени на институция или на орган на Съюза (вж. в този смисъл решение от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T-79/13, EU:T:2015:756, т. 61 и 62).

101    След така направеното уточнение, от член 71, параграф 6 от единния банков текст следва, че за да могат да изпълняват функциите си, временните управители трябва да имат редица характеристики, едната от които е да не са в конфликт на интереси. Подобно изискване предполага, че когато извършва назначаването на временни управители, ЕЦБ трябва да провери липсата на конфликт на интереси у засегнатите лица. Без такава проверка съответните лица всъщност не биха могли да изпълняват функциите си, дори и да са били назначени, ако те не отговарят на това изискване.

102    Изискването за липса на конфликт на интереси обаче като цяло е свързано с принципа на безпристрастност, който съгласно съдебната практика цели да защити, от една страна, общия интерес, и от друга страна, интереса на частноправните субекти, които биха могли да бъдат неблагоприятно засегнати в резултат на наличието на този конфликт на интереси (вж. по аналогия решения от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T-309/03, EU:T:2006:110, т. 102 и от 6 юни 2019, Dalli/Комисия, T-399/17, непубликувано, EU:T:2019:384, т. 100).

103    Така съгласно съдебната практика принципът на безпристрастност създава за частноправните субекти, които могат да бъдат засегнати, субективно право, което, ако бъде нарушено по достатъчно съществено начин, може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, евентуално причинени от институция при изпълнението на възложените ѝ задачи.

104    При тези обстоятелства следва да се приеме, че член 71, параграф 6 от единния банков текст има за цел да предостави права на частноправните субекти по смисъла на точки 36 и 37 по-горе.

105    Що се отнася до проверката дали ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 71, параграф 6 от единния банков текст, следва да се отбележи, че за да мотивира приемането на решението за поставяне под временно управление, тази институция не е посочила, че то е било обосновано от наличието на „сериозни нередности“, допуснати „управлението“ на банката по смисъла на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) от единния банков текст във връзка с член 70 от посочения текст.

106    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) и член 70 от единния банков текст надзорният орган може да постави дадена институция под временно управление в случай на тежки нарушения на законовите или подзаконовите разпоредби, сериозни нередности в управлението на кредитната институция, когато влошаването на състоянието на банката или на банковата група е особено значително, когато са предвидими тежки имуществени загуби или когато временното управление е поискано с мотивирано искане от управителните органи или от извънредното общо събрание на кредитната институция.

107    В настоящия случай, ако са били допуснати нередности в управлението на банката, е трябвало да се гарантира, за защита на акционерите, че може да се образува производство срещу отговорните лица. Всъщност само иск за отговорност срещу бившите членове на управителните органи е можел да позволи обезщетяването от тези отговорни лица на претърпените от акционерите вреди. В подобна хипотеза вероятно не било удачно за временни управители да се назначават лица, които преди това са изпълнявали управителни функции в банката. Всъщност подобно назначаване, както твърдят ищците, е направило слабо реалистична перспективата за такъв иск за обезщетение, тъй като временните управители нямали никакъв интерес да ангажират собствената си отговорност.

108    При все това в настоящия случай положението било различно, тъй като съгласно използваните в него изрази решението за поставяне под временно управление не се основава на „сериозни нередности“, допуснати от бившите управителни органи на банката, а на „значително влошаване на състоянието на банката“ по смисъла на членове 69 octiesdecies и 70 от единния банков текст.

109    Освен това засягащите банката финансови затруднения предхождат назначаването в качеството съответно на председател на управителния съвет на банката, на г-н Modiano, и на управителен директор, на г-н Innocenzi, както е видно от възпроизведеното по-горе изложение на фактите (т. 5—10 по-горе).

110    Нещо повече, следва да се припомни, че при изпълнението на своята пруденциална задача ЕЦБ разполага с широко право на преценка, без съдът да може да замени преценката на институцията със своята преценка (вж. т. 45 по-горе).

111    При упражняването на това правомощие обаче ЕЦБ е могла да приеме, без да превишава пределите му, че е уместно временното управление да се повери на лица, запознати с кредитната институция, за която се отнася разглежданата мярка, тъй като подобно познаване е от естество да им позволи да реагират по-бързо в условията на криза на последователните трудности, които възникват.

112    На това основание може да се приеме, че ЕЦБ е използвала правото си на преценка по разумен начин, като е възложила временното управление на г-н Modiano и г-н Innocenzi, които били достатъчно добре запознати с дейността на банката, за да могат да действат бързо в условията на кризисната ситуация, в която същата се е намирала.

113    Вярно е, както отбелязват ищците, че корпоративният иск за обезщетение срещу членовете на разпуснатите административни и надзорни органи се предявява за срока на временното управление от временните управители в съответствие с член 72, параграф 5 от италианския единен банков текст.

114    При все това, общото събрание на акционерите, както и акционерите, които притежават самостоятелно или съвместно една пета от дружествения капитал, или различната сума, предвидена в устава на кредитна институция, могат от момента на поемане на редовното управление на кредитна институция да предявят иск за търсене на отговорност срещу членовете на управителните и контролните органи за срок от пет години след прекратяването на функциите им в съответствие с членове 2393 и 2393 bis от италианския граждански кодекс.

115    Така след поемането на редовното управление на банката събранието на акционерите и акционерите, които поотделно или съвместно притежават една пета от дружествения капитал или различната сума, предвидена в устава на банката, са имали възможност да предявят иск за търсене на отговорност срещу г-н Modiano и г-н Innocenzi в качеството им на бивши членове на управителния съвет в срок от пет години, считано от датата на прекратяване на функциите им.

116    A fortiori, при тези условия следва да се приеме, че като е назначила г-н Modiano и г-н Innocenzi за временни управители ЕЦБ е действала в границите на разумното при упражняването на правото си на преценка.

117    Така, тъй като не е установено никакво достатъчно съществено нарушение, доводите относно четвъртата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, трябва да се отхвърлят.

 По петата незаконосъобразност, изразяваща се в достатъчно съществено нарушение от ЕЦБ на различни правила и принципи

118    Що се отнася до петата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, ищците повдигат, срещу приемането на мярката за ранна намеса, шест оплаквания, които ЕЦБ оспорва с подкрепата на Комисията.

–       По първото оплакване, свързано с приемането на мярката за ранна намеса въз основа на обикновен риск от нарушение на нормативната рамка

119    С първото оплакване ищците изтъкват, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от единния банков текст, като е приела мярката за ранна намеса при наличието на обикновен риск от нарушение на приложимата нормативна рамка, въпреки че според тях в приложение на тази разпоредба е трябвало да се представи доказателство за предвидимо нарушение.

120    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от единния банков текст Banca d’Italia (Италианската централна банка) може да приема посочените в него мерки за ранна намеса, когато вследствие на бързо влошаване на състоянието на съответната банка или на нейната група тя установи или предвиди по-специално нарушение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1) и на дял II от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 2014 г., стр. 349).

121    В случая член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от единния банков текст се прилага за ЕЦБ по силата на член 9 от Регламент № 1024/2013, съгласно който тази институция действа като компетентен орган вместо националния орган, когато, както в настоящия случай, институциите, подлежащи на надзор, попадат в нейната компетентност по силата на член 4 от посочения регламент.

122    От това следва, че доколкото член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от единния банков текст се ограничава да предостави на надзорния орган правомощието да приеме мярка за ранна намеса, когато след преценката, която той трябва да извърши, предвидените в него условия са изпълнени, той сам по себе си не предоставя на частноправните субекти права, чието спазване те биха могли да поискат от съда на Съюза.

123    Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на ищците, че правата и интересите, с които те разполагат в качеството си на акционери, са били засегнати, доколкото те са били лишени от всякакво възможно участие в управлението на банката след приемането от ЕЦБ на мярката за ранна намеса.

124    В това отношение следва да се приеме, че евентуалните последици от намесата на ЕЦБ върху интересите на акционерите на кредитна институция не могат да се вземат предвид, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на тази институция, ако нормата, на която се основава тази намеса, няма за цел да създаде или да защити по специфичен начин право, което им е предоставено по достатъчно определен начин.

125    Както обаче бе посочено в точка 122 по-горе, член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от единния банков текст няма за цел да породи права в полза на частноправните субекти, дори и ако те са акционери.

126    Всъщност мярката за ранна намеса е била приета на основание член 69 octiesdecies, параграф 1, буква а) от единния банков текст именно, за да се защити стабилността на финансовата система и следователно за да се изпълни цел от обществен интерес.

127    Така ЕЦБ е мотивирала приемането на мярката за ранна намеса с риска от нарушаване на изискванията, установени от приложимата нормативна рамка. В този смисъл рискът, който е взет предвид, е обоснован по специфичен и конкретен начин с оглед на критериите, предвидени в член 69 octiesdecies, параграф 1, буква а) от единния банков текст, който се позовава на наличието на бързо влошаване на състоянието на поднадзорния субект като един от показателите за възможно нарушение от негова страна на изискванията за собствен капитал.

128    В това отношение ЕЦБ посочва в мярката за ранна намеса, че:

–        през юни 2016 г. съотношението на базовия собствен капитал от категория 1 (СЕТ 1) и съотношението на собствения капитал от категория 2 (TCR) на банката са били съответно 12,29 % и 14,37 %. При все това очакваното развитие на тези две съотношения през 2017 г. е щяло да ги доведе до по-ниски стойности в сравнение с тези през предходната година, тоест 10,35 % за СЕТ 1 и 12,19 % за TCR в нарушение на общото изискване за собствен капитал от 12,50 %. (вж. точка 1.1.1 от мярката за ранна намеса);

–        съотношенията на капиталова адекватност можело да се намалят дори над посочените по-горе стойности с още по-значителни имуществени загуби, с оглед на постоянните и недостатъчни резултати на рентабилността на банката през последните години, високият кредитен риск, произтичащ от равнището на необслужваните кредити, който застрашавал способността на поднадзорния субект да генерира печалби, както и несигурността, свързана с мерките за икономия на разходи, предвидени в рамките на приетия от банката стратегически план (вж. точки 1.1.2 и 1.1.3 от мярката за ранна намеса).

129    При тези условия следва да се приеме, че тъй като преследва цел от обществен интерес, член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от единния банков текст няма за цел да предостави права на частноправните субекти и че именно, за да се постигне тази цел той е бил приложен в случая с приемането на мярката за ранна намеса, вследствие на което първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване, свързано предвиденото в мярката за ранна намеса задължение за прехвърляне при по-неизгодни условия на кредити, за които се твърди, че са необслужвани

130    С второто оплакване ищците поддържат, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 69 noviesdecies от единния банков текст, като е наложила на банката, в мярката на ранна намеса, задължението да прехвърли при по-неизгодни условия кредити, за които се твърди, че са необслужвани. Според ищците обаче тази разпоредба не позволява налагането на такъв вид задължение, а само предвижда възможността за прилагане на план за възстановяване или за изготвяне на план с цел преговаряне на преструктуриране на дълга с кредиторите.

131    Съгласно член 69 noviesdecies от единния банков текст Banca d’Italia може да поиска от кредитна институция или от дружеството майка на банкова група, когато са изпълнени условията по член 69 octiesdecies, параграф 1, буква а) от единния банков текст, да приложи дори частично приетия план за възстановяване, да изготви план за преговори за преструктурирането на дълга с всички или с някои кредитори или евентуално да промени тяхната корпоративна форма.

132    При упражняването на това правомощие Banca d’Italia може да изиска актуализиране на плана за възстановяване, когато условията, довели до приемането на мярката за ранна намеса, се различават от предвидените в плана хипотези. Освен това тя може да определи срок за изпълнението на плана и за отстраняване на причините, довели до приемането на мярката за ранна намеса.

133    В случая член 69 noviesdecies от единния банков текст се прилага за ЕЦБ по силата на член 9 от Регламент № 1024/2013, съгласно който тази институция действа като компетентен орган вместо националния орган, когато, както в настоящия случай, институциите, подлежащи на надзор, попадат в нейната компетентност по силата на член 4 от посочения регламент.

134    Следва да се приеме, че доколкото член 69 noviesdecies от единния банков текст се ограничава да даде на надзорния орган правомощието да изисква от кредитните институции изготвянето или изпълнението на план за преговори за преструктуриране на дълга, когато предвидените в него условия са изпълнени, той сам по себе си не предоставя права на частноправните субекти.

135    Така в настоящия случай именно с цел постигане на цел от обществен интерес ЕЦБ е поискала от банката в рамките на мярката за ранна намеса да представи до 28 февруари 2017 г. стратегически план и оперативен план, които трябвало най-малко:

–        да посочат мерките, които банката възнамерявала да предприеме, за да намали нивото на необслужваните кредити;

–        да включат количествени цели за намаляване на необслужваните кредити;

–        да посочат времеви график за прилагането на тези мерки;

–        да вземат предвид минималните цели, определени от ЕЦБ при избора на мерки за намаляване на необслужваните кредити, т.е. до 5,5 милиарда евро необслужвани кредити към 31 декември 2017 г., 4,6 милиарда евро към 31 декември 2018 г. и 3,7 милиарда евро към 31 декември 2019 г.; и

–        да се одобрят от управителния орган на банката.

136    Така, противно на поддържаното от ищците, мярката за ранна намеса не е изискала банката да прехвърли необслужваните кредити, още по-малко да направи това на цени, определени в рамките на определен период. В съответствие с член 69 noviesdecies от единния банков текст в мярката за ранна намеса ЕЦБ се е ограничила да поиска от банката да представи стратегически план и оперативен план за намаляване на дела на необслужваните кредити, съдържащи се в нейния счетоводен баланс. Тези планове обаче е трябвало да бъдат изготвени и одобрени от банката. Тя е трябвало по-специално да определи и приложи подходящите мерки, като посочи например кои необслужвани кредити трябвало да бъдат прехвърлени, при какви условия, на кого и на каква цена.

137    Освен това член 69 noviesdecies от единния банков текст допуска в мярката за ранна намеса да се посочват минимални цели и да се определят срокове за намаляването на необслужваните кредити. Всъщност тази разпоредба изрично предоставя на ЕЦБ правомощието да определи срок за изпълнението на плана и отстраняването на причините за ранната намеса.

138    При тези условия следва да се приеме, че член 69 noviesdecies от единния банков текст преследва цел от обществен интерес, без да има за предмет да предостави права на частноправните субекти, и че именно за постигането на тази цел той е бил приложен от ЕЦБ, когато тя е приела мярката за ранна намеса, предмет на второто оплакване.

139    Следователно второто оплакване трябва да се отхвърли.

–       По третото оплакване, свързано със спазването през определен период на наложените изисквания за собствен капитал

140    С третото оплакване ищците твърдят, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 16, параграф 1, буква б) от Регламент № 1024/2013, тъй като в мярката за ранна намеса е преценила, че нарушението на изискванията за собствен капитал от страна на банката се е проявило във времеви отрязък от повече от дванадесет месеца след приемането на тази мярка.

141    Според ищците обаче член 16, параграф 1, буква б) от Регламент № 1024/2013 ограничава правомощието на ЕЦБ да приеме мярка по отношение на кредитна институция само до случаите, в които рискът от нарушение от страна на тази институция на приложимата нормативна рамка възникне най-късно в срок от дванадесет месеца след намесата на ЕЦБ.

142    В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 82 и сл. по-горе, член 16 от Регламент № 1024/2013 предоставя правомощия на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор, като преследва цел от обществен интерес, без да предоставя права на частноправните субекти.

143    Следователно третото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По четвъртото оплакване, свързано с нарушението на принципа на равно третиране

144    С четвъртото оплакване ищците изтъкват, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, като в рамките на мярката за ранна намеса е наложила на банката по-строги мерки от приетите по отношение на други кредитни институции, които при все това се намирали в сходно положение.

145    В това отношение следва да се припомни, че принципът на равно третиране е закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък Хартата“) и изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 7 март 2017 г., RPO, C-390/15, EU:C:2017:17, т. 41 и цитираната съдебна практика).

146    В това отношение съгласно съдебната практика принципът на равно третиране може да предостави права на частноправните субекти (вж. в този смисъл решения от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T-79/13, EU:T:2015:756, т. 87 и от 24 януари 2017 г., Nausicaa Anadyomène и Banque d’escompte/ЕЦБ, T-749/15, непубликувано, EU:T:2017:21, т. 110).

147    При тези условия следва да се провери дали с приемането на мярката за ранна намеса ЕЦБ е нарушила сериозно и явно принципа на равно третиране извън пределите на признатото ѝ широко право на преценка.

148    В това отношение следва да се отбележи, че при изпълнението на задачата си за пруденциален надзор ЕЦБ трябва да извършва технически оценки, при които се отчитат широк кръг от променливи, по-специално нивата на собствения капитал и на ликвидността, икономическите модели, управлението, рисковете, системното въздействие и макроикономическите сценарии. В този смисъл пруденциалният надзор над кредитните институции не се свежда до количествено и механично сравняване на изолирани и екстраполирани цифри, а изисква обща пруденциална преценка на положението на кредитната институция, която върви ръка за ръка с широко право на преценка.

149    В мярката за намеса, за да докаже настъпването на бързо влошаване на състоянието на банката, ЕЦБ не се е ограничила да констатира нарушението на имуществените изисквания, свързани с равнището на необслужваните кредити, а се е позовала и на няколко елемента, които според нея свидетелстват за нестабилността на тази институция: кредитният риск (стр. 2, точка 1.1.1), ниската рентабилност (стр. 2, точка 1.1.1), загубите, понесени през предходните години (стр. 3, точка 1.12, подточка i)), скромните резултати при генерирането на оперативни приходи (стр. 3, точка 1.1.2, подточка i)), много високото съотношение между разходите и приходите (стр. 4, точка 1.1.2, подточка i)), несигурността относно мерките за икономия на разходи (стр. 4, точка 1.1.2, подточка iii)) и слабостта, характеризираща състоянието на ликвидността (стр. 7, точка 2.4).

150    Съгласно съдебната практика, ако твърди, че е нарушен принципът на равно третиране, ищецът трябва точно да посочи сходните положения, които според него са били третирани по различен начин, или различните положения, за които счита, че са били третирани по един и същи начин (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2018 г., K. Chrysostomides & Co. и др./Съвет и др., T-680/13, EU:T:2018:486, т. 442 и цитираната съдебна практика).

151    Така в случая ищците е трябвало да докажат, ако това е било тяхното намерение, с оглед на параметрите, посочени в точка 149 по-горе, че други италиански кредитни институции, намиращи се в сходно положение, са били третирани по различен начин.

152    Наистина в писмените си изявления ищците представят доклад, в който се сравнява количеството необслужвани кредити, притежавани от банката, с тези, притежавани от други италиански кредитни институции. Те обаче не са свързали това особено положение с решенията, взети от ЕЦБ, така, че да докажат наличието на истинска разлика в третирането между банката и други италиански кредитни институции.

153    Ето защо четвъртото оплакване следва да се отхвърли.

–       По петото оплакване, свързано с нарушението на принципа на пропорционалност

154    С петото оплакване ищците сочат, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на пропорционалност, като е наложила на банката, въпреки че били възможни по-малко радикални мерки, задължение, което от самото начало е довело до незабавно обезценяване на кредитите на банката и е причинило значителни загуби на същата.

155    В това отношение следва да се отбележи, че като общ принцип на правото принципът на пропорционалност е закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС и съгласно съдебната практика е от естество да предостави права на частноправните субекти (решения от 6 декември 2001 г., Emesa Sugar/Съвет, T-43/98, EU:T:2001:279, т. 64 и от 29 ноември 2016 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, T-279/11, непубликувано, EU:T:2016:683, т. 58).

156    Така частноправните субекти имат възможност да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза, като установят, че ЕЦБ им е причинила вреда, като е действала в разрез с принципа на пропорционалност, ако докажат, че този принцип е бил сериозно и явно пренебрегнат от институцията.

157    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да осъществят легитимните цели на съответната правна уредба и да не надхвърлят границите на необходимото за осъществяването на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се приложи мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 8 юли 2020 г., VQ/ЕЦБ, T-203/18, EU:T:2020:313, т. 61; вж. също решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T-758/18, EU:T:2021:28, т. 142 и цитираната съдебна практика).

158    Когато е сезиран с искане за контрол за спазването на принципа на пропорционалност, съдът трябва да зачита признатата на институциите на Съюза свобода на преценка (решение от 16 май 2017 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, T-122/15, EU:T:2017:337, т. 68).

159    В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 45 по-горе, ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка при изпълнението на задачите си за пруденциален надзор.

160    Според формулировката, използвана за обосноваване на приемането на мярката за ранна намеса, ЕЦБ е анализирала пропорционалността на задължението, което е възнамерявала да приеме, с оглед на кредитите, които са включени в активите на банката, без да са обслужвани по начина, който тя счита за необходим, за да се спазят изискванията за собствен капитал, произтичащи от правната уредба на Съюза.

161    В началото на анализа си ЕЦБ е оценила като вероятен риска от нарушаване от страна на банката на имуществените изисквания, свързани с притежаването на необслужвани кредити (точка 1.1.1 от мярката за ранна намеса).

162    След това тя е констатирала неадекватността на стратегическия план, представен от банката на 14 юни 2016 г., за да се съобрази с целите, които тя е набелязала във връзка с намаляването на съотношението между разходите и приходите и намаляване на необслужваните кредити (точка 1.1.5 от мярката за ранна намеса).

163    Освен това тя е посочила, че банката е претърпяла значително влошаване на финансовото си състояние със значително увеличение на кредитния риск в периода 2013—2016 г. и е изпитала значителен недостиг на налични ликвидни средства (точки 2.3 и 2.4 от мярката за ранна намеса).

164    На тази основа ЕЦБ е стигнала до извода, че мярката, състояща се в искане банката да представи стратегически план и оперативен план за намаляване на необслужваните кредити, е била:

–        пропорционална на състоянието на банката;

–        подходяща за подобряване на пруденциалното състояние на поднадзорния субект, тъй като високото равнище на необслужваните кредити е бил един от основните рискови фактори, на които е била изложена банката;

–        абсолютно необходима за постигане на преследваната цел, тоест възстановяване на имущественото състояние на банката, тъй като според нея никаква друга мярка не можела да бъде приета за постигане на търсения резултат (точка 1.1.5 от мярката за ранна намеса).

165    Въз основа на този анализ ЕЦБ е счела, с оглед на тежащия върху банката риск, че е било подходящо и необходимо да се приеме мярката за ранна намеса, без да съществуват алтернативи, които позволяват да се сложи край по задоволителен начин на затрудненията на банката към онзи момент.

166    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищците не са изтъкнали обстоятелства, които позволяват да се заключи, че с приемането на мярката за ранна намеса ЕЦБ е нарушила сериозно и явно принципа на пропорционалност.

167    Следователно петото оплакване трябва да се отхвърли, а заедно с него и доводите относно петата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, в тяхната цялост.

–       По шестото оплакване, свързано с възражението за незаконосъобразност, повдигнато от ищците срещу мярката за ранна намеса

168    Ищците искат от Общия съд да обяви инцидентно, на основание член 277 ДФЕС, неприложимостта на мярката за ранна намеса поради нейната незаконосъобразност на основанията, посочени в точки 119—167 по-горе.

169    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 277 ДФЕС всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея ДФЕС, за да обоснове пред Съда на Европейския съюз неприложимостта на този акт, независимо от изтичането на срока, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС.

170    Съгласно съдебната практика възражението за незаконосъобразност се прилага, тъй като в противен случай би било недопустимо, само за актовете с общо приложение (решение от 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T-6/92 и T-52/92, EU:T:1993:89, т. 56).

171    Даден акт е с общо приложение по смисъла на член 277 ДФЕС, ако се отнася до обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени абстрактно (решения от 28 февруари 2018 г., Paulini/ЕЦБ, T-764/16, непубликувано, EU:T:2018:101, т. 32 и от 5 май 2021 г., Pharmaceutical Works Polpharma/EMA, T-611/18, EU:T:2021:241, т. 90).

172    Настоящият случай не е такъв, тъй като ЕЦБ е адресирала мярката за ранна намеса специално до банката, като с оглед на финансовите затруднения, на които тя е била изложена, я е задължила да представи стратегически план и оперативен план за намаляване на необслужваните кредити.

173    От това следва, че мярката за ранна намеса не представлява акт с общо приложение по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 171 по-горе.

174    Ето защо възражението за незаконосъобразност следва да се отхвърли като недопустимо.

 По шестата незаконосъобразност, изразяваща се в това, че в решението относно собствения капитал ЕЦБ е наложила на банката твърде кратък срок, за да може тя да изпълни наложените ѝ изисквания за собствен капитал

175    Що се отнася до шестата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, ищците изтъкват, че в решението относно собствения капитал тя е наложила на банката твърде кратък срок, за да ѝ позволи да спази наложените ѝ изисквания за собствен капитал. По-конкретно според ищците не било разумно да се изисква от банката да се съобрази с тези изисквания до 31 декември 2018 г., тоест само 19 работни дни след определената от ЕЦБ дата за представяне и одобряване от управителния съвет на банката на план за запазване на собствения капитал.

176    ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, оспорва тези доводи.

177    В това отношение следва да се припомни, че извършената от ЕЦБ оценка на мерките, които следва да се вземат, за да се сложи край на проблемно положение, е част от преценката, която трябва да се извърши съгласно принципа на пропорционалност. Що се отнася до петата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, последният принцип беше разгледан във връзка с мярката за ранна намеса (пето оплакване). Понастоящем на този принцип се прави позоваване що се отнася до шестата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, по повод на решението относно собствения капитал, което се оспорва и на основание нарушението на принципа на пропорционалност.

178    Както бе посочено в точки 155 и 156 по-горе, съгласно съдебната практика принципът на пропорционалност може да предостави права на частноправните субекти. Всъщност този принцип им дава възможност да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза, като установят, че ЕЦБ им е причинила вреда, като е действала в разрез с принципа на пропорционалност, ако докажат, че този принцип е бил сериозно и явно пренебрегнат от институцията.

179    В случая следва да се провери дали с приемането на решението относно собствения капитал ЕЦБ е спазила принципа на пропорционалност.

180    В това отношение следва да се приеме, че в текста на решението относно собствения капитал ЕЦБ е преценила точно неговата пропорционалност.

181    Най-напред тя е отбелязала, че през 2018 г. банката е провалила три пъти (през март, май и юни) опитите си да емитира на пазара собствен капитал и че тези неуспехи са довели до редица оставки в рамките на управителния съвет, сред които тази на г-н Malacalza, което наложило назначаването на нов управителен съвет. Така според ЕЦБ банката имала рисков и несигурен профил, що се отнася до нейната финансова стабилност и управление (точка 1.1 от решението относно собствения капитал).

182    По-нататък ЕЦБ е изтъкнала, че планът за запазване на собствения капитал, представен от банката на 22 юни 2018 г., не позволявал да се изпълни общото изискване за собствен капитал в подходящ срок, тъй като осъществимостта, графикът и ефективността на предложените мерки зависели в голяма степен от пазарните условия и от интереса на инвеститорите, които по това време не били благоприятни за банката (точка 2.1.1 от решението относно собствения капитал).

183    Накрая, ЕЦБ е счела, че дори ако се предположи, че мерките, предвидени от банката в плана за запазване на собствения капитал от 22 юни 2018 г., бъдат приложени, те не биха представлявали надеждна основа, за да се гарантира трайно спазване на изискванията относно собствения капитал (точка 2.1.2 от решението относно собствения капитал).

184    Въз основа на този анализ ЕЦБ е могла да приеме — предвид реалния риск банката да не успее веднага да възстанови собствения си капитал — че е подходящо и необходимо да поиска от нея да представи и да поиска одобрение от управителния ѝ съвет най-късно до 30 ноември 2018 г. на нов план за възстановяване и трайно гарантиране на спазването на имуществените изисквания най-късно до 31 декември 2018 г. Според ЕЦБ това решение било единственото, позволяващо да се постигне преследваната цел, тоест да се оздрави имущественото състояние на банката (точка 2.1.2 от решението относно собствения капитал).

185    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищците не са изтъкнали обстоятелства, позволяващи да се заключи, че с приемането на решението относно собствения капитал ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на пропорционалност.

186    Следователно доводите на ищците относно шестата незаконосъобразност, в която се упреква ЕЦБ, трябва да се отхвърлят.

 По седмата незаконосъобразност, изразяваща се в това, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания поради дадените на акционерите уверения относно състоянието на банката

187    Що се отнася до седмата незаконосъобразност, ищците повдигат три оплаквания, които свързани с твърдяното достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

188    Трите оплаквания се оспорват от ЕЦБ, подкрепяна от Комисията.

189    Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на защита на оправданите правни очаквания е общ принцип на правото на Съюза, който предоставя права на частноправните субекти (решения от 19 май 1992 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:1992:217, т. 15 и от 6 декември 2001 г., Emesa Sugar/Съвет, T‑43/98, EU:T:2001:279, т. 64).

190    Съгласно съдебната практика възможността за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания зависи от три кумулативни условия. Администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Дадените уверения трябва да са в съответствие с приложимите норми (решения от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T-79/13, EU:T:2015:756, т. 75 и от 24 януари 2017 г., Nausicaa Anadyomène и Banque d’escompte/ЕЦБ, T-749/15, непубликувано, EU:T:2017:21, т. 81).

191    Съдебната практика уточнява също, че всеки икономически оператор, у който орган е породил основателни надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Освен това, икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (вж. решение от 22 септември 2022 г., Admiral Gaming Network и др. (C-475/20 - C-482/20, EU:C:2022:714, т. 62 и цитираната съдебна практика).

192    Именно в този контекст следва да се преценят трите оплаквания на ищците.

–       По първото оплакване, свързано с ненамесата на ЕЦБ по отношение на заблуждаващи изявления на управителите на банката

193    С първото оплакване ищците сочат, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като не е предприела действия за поправяне на заблуждаващите изявления на управителите относно финансовата стабилност на банката.

194    В това отношение следва да се припомни, че това поведение на ЕЦБ е критикувано и в рамките на доводите относно първата незаконосъобразност, където ищците безуспешно поддържат, че съгласно италианското право тази институция е трябвало да се намеси, за да поправи заблуждаващите изявления на управителите на банката (т. 59 и сл. по-горе).

195    Що се отнася до седмата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, същото поведение се оспорва с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като ищците поддържат, че липсата на намеса с цел поправяне от страна на ЕЦБ е породила у тях легитимно очакване относно финансовата стабилност на банката.

196    Без да се оспорва вероятността, че ищците са се надявали положението на банката да се подобри, следва да се отбележи, първо, че липсата на намеса от страна на ЕЦБ за поправяне на изявленията, за които се твърди, че са заблуждаващи, не би могла да се счита за даване от ЕЦБ на уверения относно поведението, което тя възнамерявала да възприеме по отношение на банката, и второ, при всички случаи, що се отнася до неговата форма, че подобно въздържане от действия явно не отговаря на изискването, съгласно което уверенията трябва да бъдат конкретни, безусловни и непротиворечиви, за да могат да породят оправдани правни очаквания, както бе припомнено в точка 190 по-горе.

197    Поради това първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване, свързано с положителните оценки на ЕЦБ относно увеличенията на капитала, извършени от банката преди 2019 г.

198    С второто оплакване ищците изтъкват, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е дала положителни оценки по повод на увеличенията на капитала, извършени от банката преди 2019 г.

199    В това отношение следва да се отбележи, че в писмените си изявления ищците са се позовали общо на увеличенията на капитала, извършени от банката през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., без да посочат с точност кои имат предвид конкретно с оплакването.

200    Освен това жалбоподателите не са представили никакво доказателство, позволяващо да се приеме, че ЕЦБ е направила положителни оценки по повод на увеличенията на капитала, извършени от банката преди 2019 г., и че тези оценки отговарят на изискванията, посочени в точка 190 по-горе, за да могат основателно да породят в тяхното съзнание определено очакване относно поведението, което тя ще възприеме.

201    За да е допустимо дадено оплакване, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които то се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от писмените изявления на ищеца. Подобно указване е абсолютно необходимо, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по повдигнатите доводи (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., Corporación Empresarial de Materiales de Construcción/Комисия, T-250/12, EU:T:2015:749, т. 101 и цитираната съдебна практика).

202    Следователно второто оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

–       По третото оплакване, отнасящо се до дадените от ЕЦБ уверения за стабилността на банката

203    С третото оплакване ищците изтъкват, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е дала на акционерите на банката, що се отнася до нейната стабилност, уверения, които са ги накарали да направят значителни инвестиции.

204    В това отношение следва да се отбележи, че ищците не са представили в подкрепа на претенцията си никакво доказателство, позволяващо да се идентифицират уверенията, които те твърдят, че ЕЦБ е дала относно финансовата стабилност на банката, нито обстоятелствата, при които тези уверения са били дадени.

205    Съгласно посочената в точка 201 по-горе съдебна практика обаче, за да е допустимо дадено оплакване, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които то се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от писмените изявления на ищеца.

206    При тези условия третото оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

207    С отхвърлянето на всички оплаквания следва доводите относно седмата незаконосъобразност да се отхвърлят изцяло.

 По осмата незаконосъобразност, изразяваща се в това, че ЕЦБ е допуснала достатъчно съществено нарушение на признатото на акционерите право на собственост, като с действията и бездействията си е довела до значително намаляване на стойността на техните дялови участия в банката

208    Що се отнася до осмата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, ищците изтъкват, че тя е нарушила правото им на собственост, като с действията и бездействията си е довела до значително намаляване на стойността на техните дялови участия в банката.

209    ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, оспорва тези доводи.

210    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 17, параграф 1 от Хартата всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.

211    Съгласно съдебната практика правото на собственост, прогласено в член 17, параграф 1 от Хартата, представлява правна норма, предоставяща права на частноправните субекти (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C-8/15 P-C-10/15 P, EU:C:2016:701, т. 66 и от 23 май 2019 г., Steinhoff и др./ЕЦБ, T-107/17, EU:T:2019:353, т. 96).

212    Ето защо следва да се провери дали правото на собственост, с което разполагат ищците, е било нарушено сериозно и явно от ЕЦБ.

213    В това отношение следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 201 по-горе съдебна практика, за да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от представените от ищците или жалбоподателите писмени изявления.

214    В случая обаче ищците са посочили, че стойността на дяловите им участия е намаляла и според тях тази промяна се дължи на решенията, приети от банката вследствие на взетите от ЕЦБ мерки, без обаче да докажат, че тези мерки са довели до този резултат и без да представят анализ, позволяващ да се приеме, че последният не е бил причинен пряко или непряко, частично или изцяло от други факти или други обстоятелства.

215    При тези условия доводите относно осмата незаконосъобразност на поведението, в което се упреква ЕЦБ, трябва да се отхвърлят като недопустими.

216    С оглед на всички гореизложени съображения трябва да се направи изводът, че никоя от изтъкнатите от ищците незаконосъобразности на поведението, в което е упрекната ЕЦБ, не може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, трета алинея ДФЕС.

217    Поради тази причина искът следва да се отхвърли, без да е необходимо нито да се преценява дали са изпълнени другите условия, чието спазване се изисква от съдебната практика, за да може да се ангажира отговорността на институция на Съюза, а именно наличието на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда, нито произнасяне по поисканите от ищците действия по събиране на доказателства.

 По съдебните разноски

218    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

219    Тъй като ищците са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на ЕЦБ и на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши:

1)      Отхвърля иска.

2)      Осъжда Malacalza Investimenti Srl и г-н Vittorio Malacalza да заплатят съдебните разноски.

Porchia Jaeger Madise

Nihoul       Verschuur

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 юни 2024 г.

Подписи

*      Език на производството: италиански.