Дело T‑271/10 RENV

(публикувани откъси)

H

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Командирован национален експерт към ПМЕС в Босна и Херцеговина — Решение за преназначаване — Компетентност на началника на ПМЕС да реши преназначаването на командирован национален експерт — Задължение за мотивиране — Злоупотреба с власт — Явна грешка в преценката — Психически тормоз“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 11 април 2018 г.

1.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание — Допустимост

(член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Обща външна политика и политика на сигурност — Граждански мисии на Европейския съюз — Правомощие за назначаване на личния състав на всяка гражданска мисия на Съюза — Компетентност на командващият гражданските операции — Правомощия за назначаване и преназначаване на личния състав в рамките на всяка гражданска мисия — Компетентност на ръководителя на съответната гражданска мисия — Преназначаване на командирован национален експерт — Изискване за консултиране на командироващата държава членка — Липса

(членове 5 и 6 от Решение 2009/906/ОВППС на Съвета)

3.      Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

(членове 263 ДФЕСи 296 ДФЕС)

4.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Гражданска мисия в областта на общата външна политика и политика на сигурност — Мярка за преназначаване на командирован национален експерт — Минимални изисквания

(член 296 ДФЕС)

5.      Обща външна политика и политика на сигурност —Граждански мисии на Европейския съюз — Решение за преназначаване на командирован национален експерт — Преназначаване, извършено в обстановка на психически тормоз — Жалба на засегнатия командирован национален експерт — Правила

(член 12б от Правилника за длъжностните лица)

6.      Обща външна политика и политика на сигурност —Граждански мисии на Европейския съюз —Решение за преназначаване на командирован национален експерт — Жалба на засегнатия командирован национален експерт — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие — Решение, съответстващо на интереса на службата — Злоупотреба с власт — Липса

7.      Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите —Решение за преназначаване на командирован национален експерт — Обхват на контрола — Ограничен контрол, приложим по-конкретно към преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основава посоченото решение

(член 275 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

8.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия

(член 340, втора алинея ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 37)

2.      Командващият гражданските операции, който осъществява командването и контрола на стратегическо равнище под политическия контрол и стратегическото ръководство на Комитета по политика и сигурност (КПС) и под общото ръководство на Върховния представител (ВП), за планирането и провеждането на всички граждански мисии, водени в рамките на ОПСО, и който е главнокомандващият на всички ръководители на граждански мисии, е компетентен да назначава личния състав на всяка гражданска мисия на Съюза по смисъла на член 6, параграф 2 от Решение 2009/906 относно Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина. За сметка на това в рамките на всяка мисия правомощието за назначаване и преназначаване на личния състав е единствено от компетентността на ръководителя на съответната гражданска мисия.

Всъщност от тези разпоредби следва, че по необходимост оперативният контрол, упражняван на „ниво театър на операциите“ от ръководителя на мисията, включва възможността за същия да взема решения, включително за преназначаването на личния състав, в най-кратки срокове и да налага тези решения на командирования от държавите членки персонал за целите на осъществяването на мисията.

По необходимост оперативният контрол обаче включва възможността за ръководителя на съответната гражданска мисия да взема решения, включително за преназначаването на личния състав, в най-кратки срокове и да налага тези решения на командирования от държавите членки персонал за целите на осъществяването на мисията. Следователно този оперативен характер е несъвместим с процедура за предварително консултиране на командироващия орган.

(вж. т. 69, 70 и 78)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 88)

4.      Мотивите, които се изискват въз основа на член 296 ДФЕС, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който той е бил приет. Те трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни контрол. Задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай.

В това отношение не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В този смисъл, от една страна, акт с неблагоприятни последици е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка. От друга страна, степента на точност на мотивите на един акт трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които той трябва да бъде приет.

При това положение е достатъчно в мотивите на акт, налагащ мярка за преназначаване на личния състав в рамките на гражданска мисия на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност, да са посочени специфичните и конкретни причини, поради които авторът на този акт счита, при упражняването на своята свобода на преценка, че спрямо заинтересованото лице трябва да се наложи подобна мярка.

Освен това въпросът дали задължението за мотивиране е било изпълнено трябва по принцип да се преценява в зависимост от данните, с които жалбоподателят е разполагал най-късно към момента на подаването на жалбата.

(вж. т. 89—92)

5.      Наличието на контекст на психически тормоз може да се изтъкне в подкрепа на искане за отмяна, което не е насочено срещу решението за отхвърляне на искане за съдействие, направено от длъжностно лице с мотив, че той счита, че е жертва на тормоз, а срещу други решения на администрацията.

По-специално наличието на обстановка на психически тормоз може да бъде взето предвид, когато упражняващото този тормоз лице е и авторът на оспорваното решение, за да се установи, че това решение е било взето с цел да се навреди на служителя и че то следователно е опорочено поради злоупотреба с власт. По този начин, що се отнася до твърдение за психически тормоз, изтъкнато в подкрепа на искане за отмяна на решение за преназначаване, посоченото решение може да е опорочено от злоупотреба с власт, ако е било взето с цел да се навреди на личността, достойнството или физическото или психическо здраве на служителя.

В това отношение към командированите служители на институциите на Съюза, чийто статут е уреден от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, и към тези, които са командировани от държавите членки, се прилагат едни и същи правила, що се отнася до упражняването на техните функции на ниво театър на операциите. По този начин няма пречка служител, командирован от държава членка, да се позове на наличието на психически тормоз в подкрепа на искане за отмяна на решение за преназначаване.

Освен това е възможно изтъкнатите за доказването на наличието на психически тормоз факти, макар да не могат да се квалифицират като такива по смисъла на съдебната практика във връзка с разпоредбите на член 12а от Правилника за длъжностните лица на Съюза, въпреки това да позволяват да се направи извод, че решението за преназначаване е опорочено от злоупотреба с власт и че вследствие на това то трябва да се отмени на това основание.

(вж. т. 105—108)

6.      В рамките на жалба за отмяна, подадена от командирован национален експерт в рамките на гражданска мисия на Европейския съюз, срещу засягащо го решение за преназначаване, понятието за злоупотреба с власт има точно определен обхват, който се отнася до използването от административен орган на правомощията му за цел, различна от тази, с оглед на която те са му предоставени.

В това отношение институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите.

При тези обстоятелства контролът на Общия съд трябва да се сведе до въпроса дали въпросната институция не е излязла извън приемливите рамки и не е използвала правомощията си по явно погрешен начин.

Освен това злоупотреба с власт има само ако са налице обективни, относими и непротиворечиви доказателства, които позволяват да се установи, че обжалваният акт е преследвал цел, различна от тази, която му е определена по силата на приложимите разпоредби и щом като за дадено решение не е установено, че противоречи на интереса на службата, не може да се счита, че е налице злоупотреба с власт.

В това отношение не е достатъчно да се посочат определени факти в подкрепа на тези твърдения, а е необходимо също да представи достатъчно конкретни, обективни и непротиворечиви доказателства, които да потвърдят тяхната достоверност или поне правдоподобност, без наличието на които истинността на твърденията на съответната институция не би могла да бъде оспорена.

Ето защо цялостната преценка на данните за злоупотреба с власт не може да се основава само на твърдения или на доказателства, които не са достатъчно точни, обективни или относими.

(вж. т. 110—115)

7.      В съответствие с член 275 ДФЕС съдът на Съюза не е компетентен да преценява оперативната страна на решение за преназначаване на командирован национален експерт. За сметка на това той може да упражни контрол относно проверката за спазването на процесуалните правила и задължението за мотивиране, за верността на фактите, както и за липсата на явна грешка в преценката им и на злоупотреба с власт по повод на мярката за преназначаване. Доколкото съдът на Съюза не може да замени със своята преценка на фактите и обстоятелствата, оправдаващи приемането на подобни мерки, тази на ръководителя на мисия, упражняваният от него контрол е ограничен и се отнася по-специално до преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават подобни мерки.

В това отношение ръководителят на мисията, който е приел това решение, разполага с голяма свобода на преценка относно елементите, които следва да вземе предвид с цел приемането на мерки за преназначаване на личния състав на ниво театър на операциите. Тази широка свобода на преценка обаче не е пречка съдът на Съюза да провери при упражняването на своя контрол за законосъобразност верността на фактите, на които този ръководител на мисията се е основал.

Всъщност ефикасността на съдебния контрол, гарантиран с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-конкретно съдът на Съюза да се увери, че решение, което има индивидуален характер за посоченото лице, почива на достатъчно солидна фактическа основа. Това предполага проверка на фактите, стоящи в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а дали тези мотиви са обосновани.

(вж. т. 155—157)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 170 и 171)