Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-315/19, BT/Комисия
(Дело C-138/21 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Alver)
Други страни в производството: BT, Европейска комисия, Европейски парламент, Association internationale des anciens de l’Union européenne (Международна асоциация на бившите служители на Европейския съюз, AIACE Internationale)
Искания
Жалбоподателят моли Съда:
да уважи жалбата и да отмени обжалваното съдебно решение,
да разгледа делото и да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като неоснователна,
да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят разноските, направени от Съвета в рамките на настоящото производство и в първоинстанционното производство.
Основания и основни доводи
Съветът излага четири основания в подкрепа на жалбата.
Първото основание е за грешки при прилагане на правото, що се отнася до наличието на различно третиране при отпускането на наследствена пенсия съгласно член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, от една страна, на преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, когато бракът е сключен, преди служебното правоотношение на заинтересованото лице да бъде прекратено, и от друга, на преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, когато бракът е сключен след прекратяване на служебното правоотношение. Според Съвета Общият съд не е разгледал сходството между въпросните хипотези с оглед на всички специфични за тях обстоятелства, включително по-специално между съответните правни положения с оглед на предмета и целта на акта на Съюза, с който се установява разграничението, а именно Правилника за длъжностните лица в неговата цялост. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като констатирал, че датата на сключване на брака е единственият критерий, за да се определи дали се прилага член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, при положение че различното третирано е обосновано от основната разлика, във фактически и правен аспект, между правното положение на длъжностно лице, имащо един от административните статути, посочени в член 35 от Правилника, и това на бивше длъжностно лице.
Второто основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е за грешки при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на съдебния контрол върху направения от законодателя на Съюза избор. Общият съд изтъкнал „само“ наличието на свобода на действие на законодателя на Съюза, която „включва необходимостта да се провери дали не изглежда необоснована преценката на законодателя на Съюза, че въведената разлика в третирането може да бъде подходяща и необходима за постигането на преследваната цел“. При все това съдът признавал, че при упражняване на предоставените му правомощия законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка в областите, в които дейността му предполага да се вземат решения както от политически, така и от икономически и социален характер и в които той трябва да извърши сложни преценки, а случаят е такъв в областта на установяването на система за социална сигурност. Поради това не се поставял въпросът дали приетата в такава област мярка е единствената или възможно най-добрата. Всъщност законосъобразността на мярката можело да бъде засегната само ако тя е явно неподходяща с оглед на целта, която компетентните институции искат да постигнат. Като упражнил контрол, чийто обхват надхвърлял въпроса дали въпросната мярка е явно неподходяща, Общият съд заместил със своя преценката на законодателя и следователно превишил пределите на контрола за законосъобразност.
Третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е за грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при проверката дали различното третиране е обосновано. Тази проверка била опорочена, най-напред, поради допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, що се отнася до определянето на обхвата на контрола му върху извършения от законодателя избор. На следващо място, Общият съд не се съобразил със съдебната практика, съгласно която жалбоподателят следва да докаже несъвместимостта на законодателна разпоредба с първичното право, а не издалите акта институции да докажат законосъобразността на последния. На трето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при проверката дали различното третиране е обосновано с оглед на съдебната практика, съгласно която не е достатъчна обща презумпция за измама, за да се обоснове мярка, която накърнява целите на Договора за функционирането на ЕС, като заключил, че член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица установява „обща и необорима презумпция за измаза по отношение на браковете с продължителност под пет години“.
Четвъртото основание е за грешки при прилагане на правото и неизпълнение на задължението за мотивиране, що се отнася до изводите на Общия съд относно нарушението на принципа за недопускане на дискриминация с оглед на възрастта. На първо място, в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд разгледал въпроса ту от гледна точка на възрастта на преживелия съпруг, ту от гледна точка на възрастта на длъжностното лице или бившето длъжностно лице, като по този начин не изпълнил задължението за мотивиране. На следващо място, за да се констатира, че лицата на определена възраст или от конкретна възрастова група са поставени в особено неблагоприятно положение, по-специално трябвало да се докаже, че разглежданата правна уредба засяга неблагоприятно много по-голяма част от лицата на определена възраст в сравнение с лицата на друга възраст, а в случая не били представени доказателства за това. На последно място, дори да се предположи, че има разлика в третирането, основана непряко на възрастта на бившите длъжностни лица към датата, на която е сключен бракът, Общият съд пропуснал да провери дали все пак тази разлика не е в съответствие с член 21, параграф 1 от Хартата на основните права и дали тя не отговаря на критериите, посочени в член 52, параграф 1 от последната.
____________