Дело C-16/06 P
Les Éditions Albert René Sàrl
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Членове 8 и 63 — Словна марка „MOBILIX“ — Възражение на притежателя на словната марка на Общността и национална марка „OBELIX“ — Частично отхвърляне на възражението — Reformatio in pejus — Така наречената теория „за неутрализацията“ — Изменение на предмета на спора — Документи, приложени към жалбата пред Първоинстанционния съд като нови доказателства“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Компетентност на Първоинстанционния съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави
(член 63 от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)
3. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 225, параграф 1 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)
6. Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Първоинстанционния съд — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда)
7. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Компетентност на Първоинстанционния съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави
(член 61, параграф 2, член 62, параграф 2, член 63, член 74, параграф 2 и член 76 от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. В границите на член 63 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, както е тълкуван от Съда, Първоинстанционният съд може да извърши цялостен контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), като при нужда изследва дали последните са дали точна правна квалификация на обстоятелствата по спора или дали преценката на представените пред посочените състави факти не е опорочена от грешки. В това отношение, тъй като едната страна е оспорила преценката на апелативния състав относно вероятността от объркване по силата на принципа на взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално приликата на марките и тази на обхванатите стоки и услуги, Първоинстанционният съд е компетентен да разгледа преценката на приликата на разглежданите знаци, която е направил посоченият апелативен състав. Всъщност когато трябва да прецени законосъобразността на решение на апелативен състав на Службата, Първоинстанционният съд не може да бъде обвързан от неправилна преценка на фактите от този състав, доколкото посочената преценка е част от изводите, чиято законосъобразност се оспорва пред Първоинстанционния съд.
(вж. точки 39, 47 и 48)
2. Отличителният характер на по-ранната марка, и по-специално нейната добра репутация, трябва да се вземе предвид при преценката дали приликата между обозначените от по-ранната и от заявената марка стоки или услуги е достатъчна, за да възникне вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността.
За да се прецени обаче дали е налице идентичност или прилика на стоките и на услугите, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки или тези услуги. Факторите включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер.
Следователно Първоинстанционният съд не допуска грешка при прилагане на правото, като извършва сравнение на стоките и на услугите, без за тази цел да се основава на хипотезата, че конфликтните марки са идентични и че по-ранната марка притежава отличителен характер.
(вж. точки 64, 65 и 67)
3. В съответствие с член 225, параграф 1 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда обжалването се ограничава само до правни въпроси. Всъщност единствено Първоинстанционният съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точки 68 и 69)
4. Цялостната преценка на вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността означава, че концептуалните разлики между два знака могат да неутрализират фонетичните и визуални прилики между тях, доколкото поне един от тези знаци има ясно и определено значение за съответните потребители, така че те да са в състояние да го разберат веднага.
(вж. точка 98)
5. В хипотезата, при която възражението се основава на съществуването на няколко марки, които имат общи характеристики, позволяващи те да се смятат за част от едно семейство или поредица от марки, за да се прецени съществуването на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, следва да се отчита фактът, че при наличието на семейство или поредица от марки подобна вероятност следва от факта, че потребителят може да се заблуди относно това откъде произхождат или произлизат стоките или услугите, обхванати от заявената за регистрация марка, и погрешно да сметне, че тя е част от това семейство или поредица от марки.
(вж. точка 101)
6. При положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Първоинстанционния съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си на вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило.
При все това от член 225 ЕО, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. Не отговаря на това изискване жалба, която без дори да съдържа доводи, насочени към установяване грешка при прилагане на правото, опорочаваща обжалваното съдебно решение, само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд правни основания и доводи.
(вж. точки 110 и 111)
7. Заведената пред Първоинстанционния съд жалба цели да се упражни контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) по смисъла на член 63 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. От тази разпоредба следва, че във фазата на обжалване пред Първоинстанционния съд не може да се прави позоваване на факти, на които страните не са се позовали пред отделите на Службата.
От посочената разпоредба следва и че Първоинстанционният съд не може да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност законосъобразността на решение на апелативен състав на Службата трябва да се преценява с оглед на данните, с които този състав е могъл да разполага към момента, в който го е постановил.
В това отношение от член 61, параграф 2 и член 76 от Регламент № 40/94 следва, че за нуждите на разглеждането по същество на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав приканва страните да представят толкова често, колкото е необходимо, своите забележки по изпратените от него съобщения и че може също така да постанови събирането на доказателства, част от което е представянето на фактически обстоятелства и доказателства. В член 62, параграф 2 от Регламент № 40/94 се уточнява, че ако апелативният състав върне преписката за доразглеждане на отдела, който е постановил обжалваното решение, последният е обвързан от мотивите и разпоредителната част на решението на апелативния състав, „доколкото фактите по случая са непроменени“. Подобни разпоредби свидетелстват за възможността фактическият материал да бъде обогатяван в различните фази на производството пред Службата. Следователно жалбоподателят не може да се позовава на недостатъчно възможности да предостави доказателства пред Службата.
Освен това член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 предвижда, че Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме. При все това доказателствата, които изобщо не са били представени пред Службата и във всеки случай не са били представени своевременно, не могат да представляват критерий за законосъобразността на решението на апелативния състав.
(вж. точки 136—141 и 143)