Дело T-127/04
KME Germany AG и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Картели — Пазар на медни тръби за промишлени цели — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цени и подялба на пазари — Глоби — Действително отражение върху пазара — Размер на съответния пазар — Продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правна уредба — Насоки, приети от Комисията
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възможност за разграничаване на участващите в едно и също нарушение предприятия в зависимост от пазарните им дялове на съответния продуктов пазар — Задължение за доказване на действително отражение на нарушението върху пазара — Липса
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Действително отражение върху пазара — Задължение за доказване на действителното отражение на нарушението върху пазара с оглед квалифицирането му като много тежко — Липса
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А, първа алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Действително отражение върху пазара — Критерии за преценка
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А, първа алинея от Известие 98/C 9/ на Комисията 03)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Размер на пазара на разглежданите продукти
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Продължително нарушение — Годишно увеличение с 10% на началния размер
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 Б от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията; точка 3, шесто тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Вземане предвид на съдействието от обвиненото предприятие на Комисията — Разграничаване между положение, което води до освобождаване от глоба, и такова, което води до намаляване на нейния размер
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Вземане предвид на съдействието от обвиненото предприятие на Комисията — Спазване на принципа на равно третиране
(член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията)
1. В рамките на контрола за законосъобразност на глобите, наложени за нарушение на общностните правила на конкуренцията, Първоинстанционният съд следва да провери дали Комисията е упражнила правото си на преценка съгласно метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора ЕОВС, и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано.
Произтичащото от приемането на Насоките самоограничаване на правото на преценка на Комисията всъщност не е несъвместимо със запазването на широка свобода на преценка на Комисията. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които ѝ позволяват да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламент № 17, както ги тълкува Съдът.
Освен това в области като определянето на размера на глоба, в които Комисията разполага със свобода на преценка, например по отношение на процента на увеличение с оглед продължителността, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката.
Освен това свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на общностния съд, която му дава право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба.
(вж. точки 34—37)
2. В рамките на определянето от Комисията на началния размер на глобите за нарушения на общностните правила на конкуренцията, Комисията има право да отчете специфичната тежест на всяко предприятие, взело участие в нарушението, и следователно на действителното отражение на противоправното му поведение върху конкуренцията. Дори при липса на доказателства за конкретно влияние на нарушението върху пазара Комисията има право да пристъпи към диференцирано третиране в зависимост от притежаваните дялове от съответния пазар. Всъщност пазарният дял на всяко едно от съответните предприятия на пазара, обект на ограничителна практика, представлява обективен критерий, който изразява точно каква е отговорността му за евентуалната вреда, нанесена от тази практика на нормалната конкуренция.
(вж. точки 61 и 62)
3. В рамките на преценката на тежестта на нарушение на общностните правила на конкуренцията, с оглед на определянето на началния размер на наложената на дадено предприятие глоба, дори Комисията да не представи доказателство, че даден картел е имал действително отражение върху пазара, това е без значение за квалифицирането на нарушението като „много сериозно“ и следователно за размера на глобата. В това отношение от въведената от Регламент № 17 и тълкувана от съдебната практика общностна система на санкции за нарушение на правилата на конкуренцията следва, че поради самото си естество картелите заслужават най-сурови глоби. Конкретното отражение, което те могат да имат върху пазара, и по-специално въпросът доколко ограничаването на конкуренцията води до установяване на пазарна цена, която е по-висока от тази, която би била налице при липсата на картела, не са решаващ критерий за определяне на размера на глобите.
Освен това от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС е видно, че споразуменията или съгласуваните практики, насочени по-специално към определяне на цени и подялба на клиенти, могат да бъдат квалифицирани като „много сериозни“ само въз основа на характера им, без да е необходимо подобно поведение да се характеризира с определено отражение или географски обхват. Този извод се подкрепя от факта, че макар описанието на сериозните нарушения изрично да посочва отражението върху пазара и последиците в широки области от общия пазар, описанието на много сериозните нарушения, обратно, не посочва никакво изискване за действително отражение върху пазара, нито за пораждане на последици в конкретна географска област.
(вж. точки 63—65)
4. Действителното отражение на един картел върху пазара трябва да се счита за доказано в достатъчна степен, ако Комисията е в състояние да предостави конкретни и достоверни улики, сочещи с разумна степен на вероятност, че картелът е имал отражение върху пазара.
Комисията може правомерно да стигне до извода, че нарушението е имало действително отражение върху пазара, въз основа на улики като факта, че цените са се понижавали през периоди на слабо спазване на тайното споразумение и са се увеличавали значително през останалите периоди, прилагането на система за обмяна на информация за обемите на продажби и за ценовите нива, значителния пазарен дял, притежаван от всички членове на картела, и относителната стабилност на пазарните дялове на участниците в картела през цялото време на нарушението.
Освен това фактът, че споразуменията невинаги са били спазвани от членовете на картела, не е достатъчен, за да се изключи отражение върху пазара.
(вж. точки 68—71)
5. В рамките на преценката на тежестта на нарушението на общностните правила на конкуренцията, с оглед на определянето на началния размер на наложената на дадено предприятие глоба, Комисията може, като все пак не е длъжна, да вземе предвид размера на засегнатия пазар.З тази цел тя може да вземе предвид оборота на съответния пазар. Няма основателна причина, поради която този оборот да следва да се изчислява, като се изключват определени производствени разходи. Всъщност във всички промишлени сектори съществуват присъщи на крайния продукт разходи, върху които производителят не може да оказва влияние, но които въпреки това представляват съществен елемент от цялата му дейност и поради това не могат да бъдат изключени от оборота му при определяне на началния размер на глобата. Този извод не се засяга от факта, че цената на дадена суровина представлява съществена част от крайната цена на готовия продукт или че рискът от колебания на цените е по-голям при едни суровини, отколкото при други.
(вж. точки 86 и 91)
6. От Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС е видно, че Комисията не установява никакво припокриване или взаимна зависимост между преценката на тежестта и преценката на продължителността на нарушението. Фактът, че тя си запазва възможност за всяка година от нарушението да приложи увеличение, достигащо за нарушенията за дълъг период до 10 % от размера, наложен за тежестта на нарушението, въобще не я задължава да определя процента на посоченото увеличение в зависимост от интензитета на дейността на картела или от неговите последици, т.е. от тежестта на нарушението. Всъщност Комисията следва да избере в рамките на своята свобода на преценка процента на увеличение, който възнамерява да приложи с оглед на продължителността на нарушението.
(вж. точки 101 и 103)
7. При определяне размера на глобите Комисията трябва да се съобразява с приетите от самата нея Насоки. В Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС обаче не се посочва, че Комисията трябва винаги да взема предвид всяко едно от смекчаващите обстоятелства, изброени в точка 3 от същите, и тя не е длъжна да предоставя автоматично допълнително намаление на това основание, тъй като дали евентуално намаление на глобата е подходящо на основание на смекчаващи обстоятелства трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства.
Всъщност приемането на посочените Насоки не лишава от релевантност съдебната практика, съгласно която при определяне на размера на глобите, които възнамерява да наложи, Комисията разполага със свобода на преценка, която ѝ позволява да вземе или да не вземе предвид определени елементи в зависимост от обстоятелствата на конкретния случай. Така когато в Насоките липсват императивни указания относно смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид, Комисията си запазва определена свобода да прецени цялостното значение на евентуалното намаляване на размера на глобите с оглед на смекчаващи обстоятелства.
(вж. точки 114 и 115)
8. Налице е парадокс, свързан с Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели, в смисъл че дадено предприятие, което се позовава на точка Г от посоченото известие и което предостави нова информация на Комисията, поема риска да бъде санкционирано по-строго, отколкото ако не беше предоставило тази информация на Комисията. Точка 3, шесто тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, съгласно която ефективно сътрудничество между предприятията в процедурите извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. може да представлява смекчаващо обстоятелство, позволява да се избегне този парадокс. Така на основание точка 3, шесто тире от Насоките Комисията може да реши да не увеличи размера на наложената на дадено предприятие глоба за някои периоди от нарушението, за които посоченото предприятие първо ѝ е предоставило нова информация в рамките на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
(вж. точки 126, 127 и 148)
9. Присъщо на логиката на освобождаването от глоби е само един от членовете на картела да може да се възползва от освобождаването, като се има предвид, че търсеният ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, насърчавайки оповестяването им на Комисията. Тази несигурност обаче произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от освобождаването от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени по-строги глоби.
При положение че Комисията знае за съществуването на картел, но не разполага с някои съществени доказателства, за да установи общата продължителност на това нарушение, е особено желателно да се прибегне до такъв механизъм, по-специално за да се избегне възможността нарушителите да се споразумеят да прикрият посочените доказателства.
Такова положение се различава от положението, при което Комисията вече разполага с доказателства, но се опитва да ги допълни. В последната хипотеза намаляването на глобата на нарушителите, вместо освобождаване от глоба само на едно предприятие, е оправдано от факта, че целта вече не е да се установи обстоятелство, което може да доведе до увеличаване на наложената глоба, а събирането на колкото се може повече доказателства, за да се подпомогне Комисията да установи въпросните факти.
(вж. точки 130—132)
10. В рамките на политика за освобождаване от глоби е възможно Комисията да предостави на предприятията, които ѝ сътрудничат доброволно, по-големи намаления на размера на глобата, отколкото на предприятията, които не го правят.
Следователно за целите на прилагането на точка Г от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели от 1996 г. Комисията може, без да нарушава принципа на равно третиране, да вземе предвид факта, че дадено предприятие е започнало да ѝ оказва съдействие едва в отговор на искането за информация на основание член 11 от Регламент № 17.
(вж. точки 142, 143 и 147)