РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

4 септември 2008 година

Дело F-103/07

Radu Duta

срещу

Съд на Европейските общности

„Публична служба — Срочно наети служители — Назначаване — Съдебен помощник — Член 2, буква в) от УРДС — Увреждащ акт — Отношение на доверие“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Duta иска отмяната на меморандума от 24 януари 2007  г., с който му се съобщава, че няма да бъде назначен на длъжността съдебен помощник, и доколкото е необходимо, на решението от 4 юни 2007 г. на комисията към Първоинстанционния съд на Европейските общности компетентна да се произнася по жалбите, за отхвърляне на неговата жалба, както и, доколкото е необходимо, връщането на неговата кандидатура на компетентния орган за преразглеждане и осъждането на Съда да плати обезщетение за загуби и пропуснати ползи в размер на 1 100 000 EUR

Решение: Отхвърля жалбата като недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)

Само актовете, пораждащи задължително правно действие, което може да засегне пряко и лично заинтересованите лица, като измени съществено правното им положение, могат да се считат за увреждащи. В този смисъл всяка официална процедура за номиниране или наемане на длъжност, попадаща в приложното поле на правилника или на условията за работа на другите служители, води до приемане на акт, който съществено изменя правното положение на лице, представило своята кандидатура след откриването на тази процедура, независимо дали този акт представлява решение за номиниране или наемане на длъжност, прието по отношение на това лице от органa по назначаване или от органa, оправомощен да сключва договори за назначаване на срочно наети служители, или решение за отхвърляне на неговата кандидатура, прието от един от тези органи или от орган, предвиден в процедурата за назначаване.

При все това, що се отнася до наемането на длъжност на съдебни помощници в общностните юрисдикции при липсата на официално откриване на процедура за назначаване, не съществуват други кандидатури, освен представената от съответния член на Съда. Спонтанна кандидатура за подобна длъжност задължително има неформален характер, поради което такава кандидатура не може да бъде предмет на правно решение за отхвърляне. Следователно нейното отхвърляне не представлява увреждащ акт. Действително наемането на длъжността служебен помощник по принцип не води до откриване на официална процедура за назначаване, а се осъществява изключително с предлагането на едно-единствено име от съответния член на Съда и с приемането или отхвърлянето на това име от Съда. Няма правен текст, който да служи като правна рамка на това правомощие за предлагане, тъй като съответният член избира свободно лицето, което желае да предложи, по метод, който счита за удачен. Липсата на систематично организиране на официална процедура за назначаване на тази категория срочно нает персонал в общностните институции е следствие от съществуването на отношение на доверие между заинтересованите лица и членовете на тези юрисдикции, в които те са назначени. Всъщност назначаването на съдебни помощници се извършва intuitu personae, тъй като заинтересованите лица са избрани както поради техните професионални и морални качества, така и поради способността им да се приспособят към личните методи на работа на съответния член и към тези на целия негов кабинет.

(вж. точки 25, 26 и 29—31)

Позоваване на:

Съд — 3 декември 1992 г., Moat/Комисия, C‑32/92 P, Recueil , стр. I‑6379, точка 9; 10 януари 2006 г., Комисия/Alvarez Moreno, C‑373/04 P, точка 42; 11 юли 2006 г., Комисия/Cresson, C‑432/04, Recueil, стр. I‑6387, точка 130

Първоинстанционен съд — 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точки 31—33