Дело T‑763/20
(публикувани откъси)
Inner Mongolia Shuangxin Environment-Friendly Material Co. Ltd
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 21 февруари 2024 година
„Дъмпинг — Внос на някои поливинилови алкохоли с произход от Китай — Окончателно антидъмпингово мито — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 — Изчисляване на нормалната стойност — Значителни нарушения в страната на износа — Член 2, параграф 6а от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Право на СТО — Принцип на съответстващо тълкуване — Избор на подходяща представителна държава — Леснодостъпни данни — Неоказване на съдействие — Понятие „необходима информация“ — Член 18 от Регламент 2016/1036 — Подбиване на цените — Пазарни сегменти — Метод на контролните номера на продукта — Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1036 — Право на защита — Поверително третиране — Членове 19 и 20 от Регламент 2016/1036“
1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Тълкуване с оглед на сключените от Съюза международни споразумения — Тълкуване на Регламент 2016/1036 с оглед на Антидъмпинговото споразумение от ГАТТ (1994) — Вземане под внимание на тълкуването, възприето от Органа за уреждане на спорове — Тълкуване на вторичното право на Съюза contra legem — Недопустимост
(член 216, параграф 2 ДФЕС; Споразумение за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (Антидъмпингово споразумение от 1994 г.); член 2, параграфи 6а и 7 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 20—22, 28—33 и 39—49)
2. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО за оспорване на законосъобразността на акт на Съюза — Изключения — Акт на Съюза, с който се осигурява тяхното изпълнение или в който има изрично и конкретно позоваване на тях
(член 216, параграф 2 ДФЕС; Споразумение за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (Антидъмпингово споразумение от 1994 г.); член 2, параграф 6а от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 23, 24 и 38)
3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Определяне на антидъмпингови мита — Антидъмпингово мито, което не трябва да е по-високо от необходимото, за да се противодейства на вредоносните последици от дъмпинговия внос — Прилагане на правилото за по-ниското мито
(член 2, параграф 6а от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 56—58)
4. Жалба за отмяна — Основания — Негодно основание — Понятие — Основания, изтъкнати в подкрепа на жалба срещу регламент за налагане на антидъмпингови мита — Основания, които поставят под въпрос дъмпинговия марж — Дъмпингов марж, който не е бил възприет за целите на изчисляването на антидъмпинговите мита — Неотносими основания — Критерии за преценка
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 62—65, 69 и 173)
5. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Значителни нарушения на пазара в държавата износител — Изчисляване на нормалната стойност въз основа на цената или на референтни стойности, които не са засегнати от нарушения — Отчитане на съответстващите разходи за производство и продажба в представителна страна — Избор на подходяща представителна държава — Критерии — Леснодостъпни релевантни данни — Понятие — Страна, предоставила поверителни данни, които не са публично достъпни — Изключване
(член 2, параграф 6а, член 6, параграф 7, членове 19 и 20 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 86—104)
6. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Значителни нарушения на пазара в държавата износител — Изчисляване на нормалната стойност въз основа на цената или на референтни стойности, които не са засегнати от нарушения — Отчитане на съответстващите разходи за производство и продажба в представителна страна — Избор на подходяща представителна държава — Право на преценка на институциите — Критерии — Подходящо равнище на социална закрила и на опазване на околната среда — Ирелевантност при наличие на само една подходяща представителна държава
(член 2, параграф 6а, буква а) и параграф 7, буква а) от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 119—134)
7. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Протичане на разследването — Използване на наличните данни, ако предприятието откаже да съдейства — Условия — Отказ да се предостави достъп до необходимата информация — Понятие за необходима информация — Информация за обема на производството и производствените разходи — Включване
(член 6.8 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (Антидъмпингово споразумение от 1994 г.); член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 140—161)
8. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Протичане на разследването — Задължение на Комисията да осигури информация на заинтересованите страни — Обхват — Право на защита — Нарушение — Условия — Възможност на съответното предприятие да осигури по-добре защитата си при липса на процесуално нарушение
(членове 19 и 20 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 166)
9. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Право на преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници
(член 263 ДФЕС, член 3 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 198 и 199)
10. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Влияние на дъмпинговия внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза — Изчисляване на маржа на подбиване на цените — Метод за изчисление — Право на преценка на Комисията — Задължение на Комисията да вземе предвид пазарните сегменти на разглеждания продукт — Липса на такива, освен при изключителни обстоятелства
(член 1, параграф 4 и член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 200—209)
11. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Влияние на дъмпинговия внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза — Изчисляване на маржа на подбиване на цените — Метод за изчисление — Задължение на Комисията да вземе предвид всички продажби на сходни продукти от включените в извадката производители от Съюза — Липса
(член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 240 и 244—249)
12. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Зачитане на правото на защита — Задължение на институциите да осигурят информирането на заинтересованите предприятия и да зачитат поверителността на информациите като съгласуват тези задължения — Решение на Комисията да отхвърли искане за достъп на съответното дружество до поверителна информация — Липса на грешка при прилагане на правото от Комисията —Предприятие, което не е сезирало служителя по изслушването с това решение за отхвърляне —Обстоятелство, потвърждаващо извода за липсата на грешка при прилагане на правото от Комисията
(член 6.5 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (Антидъмпингово споразумение от 1994 г.); член 6, параграф 7, членове 19 и 20 от Регламент 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 257, 258 и 264—273)
Резюме
Сезиран от китайски производител износител, Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Регламент за изпълнение 2020/1336 на Европейската комисия за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли (наричани по-нататък „PVA“) с произход от Китайската народна република(1). По този повод Общият съд пояснява понятието „леснодостъпни“ данни в рамките на избора на подходяща представителна държава за изчисляване на нормалната стойност на продукта, предмет на антидъмпингово разследване, при наличието на значителни нарушения на пазара в страната на износа. Той уточнява и понятието „необходима информация“, която заинтересованите страни трябва да предоставят на Комисията в рамките на антидъмпинговото разследване. В случая Комисията, сезирана с жалба от Kuraray Europe GmbH, основният производител на PVA в Европейския съюз, започва антидъмпингово разследване, след приключването на което приема обжалвания регламент.
Именно в този контекст Inner Mongolia Shuangxin Environment-Friendly Material Co. Ltd, китайско дружество, което произвежда и изнася PVA в Европейския съюз, подава пред Общия съд жалба за отмяна на Регламент за изпълнение 2020/1336 в частта, която се отнася до него(2), тъй като се счита за увредено от наложените от Комисията антидъмпингови мита.
Съображения на Общия съд
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, на първо място, че Комисията е тълкувала неправилно член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент(3). Съгласно предвиденото в този член, в случай че бъде определено, че е нецелесъобразно да се използват цените и разходите на вътрешния пазар на страната на износа поради съществуването на значителни нарушения на този пазар, нормалната стойност на разглеждания продукт се формира на основата на разходи за производство и продажба, отразяващи цени или референтни стойности, при които няма нарушения. За тази цел Комисията може да използва като източници по-специално съответстващите разходи за производство и продажба в подходяща представителна държава със сходна степен на икономическо развитие като страната на износа, при условие че има лесен достъп до съответните данни за разходите. Ако е възможен избор на няколко държави, приоритет се дава на държавата с адекватно равнище на социална закрила и опазване на околната среда.
В това отношение Общият съд отбелязва, че Комисията не е допуснала грешка, като е избрала Турция, а не Мексико, като представителна държава за формиране на нормалната стойност на разглеждания продукт. Всъщност Комисията е можело да се основе само на данните, предоставени от установено в Турция дружество, тъй като данните, предоставени от дружествата, установени в Мексико, не е можело да се квалифицират като „леснодостъпни“ данни.
Така, що се отнася най-напред до понятието „леснодостъпни“ данни, Общият съд потвърждава възприетото от Комисията граматическо тълкуване в обжалвания регламент, съгласно което „публично достъпни“ означава общодостъпни, докато „леснодостъпни“ данни означава достъпни за всички при изпълнение на определени условия, като плащане на такса. Данните, предоставени от установените в Мексико дружества, обаче са били предоставени или само в поверителна, не публично достъпна форма, или са били достъпни само за различен от разследвания период.
Като се основава на контекстуално и телеологическо тълкуване, Общият съд счита, че това понятие трябва да се тълкува с оглед на изискванията, произтичащи от разпоредбите на основния регламент, посветени на поверителното третиране и на разгласяването, за да се защити правото на защита на страните. В този смисъл основният регламент преследва две цели, а именно, от една страна, да позволи на заинтересованите страни да защитят надлежно интересите си, а от друга страна, да запази поверителността на информацията, събрана в хода на разследването(4). Така, когато иска да получи данни, до които има „лесен достъп“, с оглед на тези цели Комисията има право да откаже да използва данни, които се считат за поверителни от страната, която ги е предоставила, и за които тя не успява да получи неповерително обобщение, въз основа на което другите заинтересовани от разследването страни биха могли да упражнят правото си на защита.
По-нататък Общият съд уточнява, че като е приела данните, предоставени от установеното в Турция дружество, Комисията не е накърнила задължението си за полагане на грижа, изчислявайки по неподходящ или неразумен начин нормалната стойност на съответния продукт. Всъщност доводите на жалбоподателя, с които се оспорва релевантността на избраните данни — с оглед на разследвания период, както и на съдържащата се в тези данни информация — в случая не са подкрепени с доказателства. Следователно той не представя достатъчно доказателства, които да лишат от правдоподобност възприетите в обжалвания регламент фактически преценки.
Накрая, след като установява, че Турция е единствената подходяща представителна държава, Комисията правилно стига до извода, че не е необходимо да извършва предвидената в член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент оценка на равнището на социална закрила и опазване на околната среда.
Що се отнася, на второ място, до нарушението на член 18 от основния регламент, Общият съд отхвърля твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно използва наличните факти по смисъла на член 18 от основния регламент за изчисляването на нормалната стойност, независимо че жалбоподателят е оказал съдействие, полагайки всички усилия.
Всъщност целта на член 18 от основния регламент е да позволи на Комисията да продължи антидъмпинговото разследване, дори ако заинтересованите страни откажат да съдействат или съдействат недостатъчно. Така параграф 1 от тази разпоредба позволява на Комисията да прибегне до наличните факти, ако поисканата информация в крайна сметка не бъде получена. За да се считат за съдействащи съгласно тази разпоредба, страните трябва да предоставят цялата информация, с която разполагат и която институциите считат за необходима, за да направят заключенията си.
Що се отнася до понятието „необходима информация“, от текста, контекста и целта на член 18, параграф 1 от основния регламент произтича, че това понятие препраща към данните у заинтересованите страни, чието предоставяне институциите на Съюза изискват от тях, за да направят заключенията, които се налагат в рамките на антидъмпинговото разследване. Така информацията относно обема на производството и производствените разходи за съответния продукт, предмет на антидъмпингово разследване, представлява необходима информация по смисъла на тази разпоредба.
В случая Общият съд отбелязва най-напред, че жалбоподателят не е предоставил данните, които Комисията му е поискала по отношение на материалите за генерираните на място производствени фактори, защото тази информация е необходима с оглед на определянето на нормалната стойност. Всъщност, тъй като нормалната стойност е формирана по метод, основан на производствените разходи, следвало е да се знаят обемите на потребление на всички материали за влагане, използвани за производството на PVA, включително и на материалите за влагане, необходими за производството на генерираните на място производствени фактори. Тъй като жалбоподателят не е доказал твърдяната невъзможност да предостави посочените данни, Комисията не е нарушила член 18, параграф 1, като е използвала наличните факти, за да замени тези данни.
По-нататък, що се отнася до твърдяното нарушение на член 18, параграф 3 от основния регламент, Общият съд припомня, че параграфи 1 и 3 от него се отнасят до различни положения. Така, докато член 18, параграф 1 описва общо случаи, в които не е предоставена информацията, която е необходима на институциите за целите на разследването, параграф 3 от този член разглежда случаите, в които необходимите за целите на разследването данни са били предоставени, но не са релевантни, поради което наличните данни не трябва задължително да бъдат използвани. Доколкото обаче жалбоподателят не е предоставил необходимата информация, член 18, параграф 3 от основния регламент не е приложим, тъй като Комисията може да използва само наличните факти, за да замени липсващата информация.
Накрая, Комисията не е нарушила и правото на защита на жалбоподателя, като не му е съобщила своевременно „доклада за проверката“, който е трябвало да му бъде изпратен преди писмото, с което Комисията го уведомява за намерението си да използва наличните факти по смисъла на член 18 от основния регламент. В това отношение от установената съдебна практика следва, че нарушението на правото на защита налага отмяна на взетото в дадена процедура решение само ако при липсата на това нарушение процедурата би довела до различен резултат. Жалбоподателят обаче не изтъква никакво доказателство, годно да установи, че не е било изключено процедурата да доведе до различен резултат, ако беше получил посочения доклад по-рано.
Що се отнася до другите основания, с които се оспорва възприетият от Комисията дъмпингов марж в обжалвания регламент, от анализа на тези основания е видно, че не е налице грешка при изчисляването на дъмпинговия марж, поради което той остава по-висок от маржа на вредата, взет предвид при определянето на антидъмпинговата ставка в приложение на правилото за по-ниското мито. Така, тъй като посочените други основания не могат да поставят под въпрос този извод, Общият съд ги отхвърля като неотносими.