Language of document : ECLI:EU:T:2021:904

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

15 декември 2021 година(*)

„Държавни помощи — Мерки за подкрепа, предприети от Румъния в полза на нефтохимическо предприятие — Несъбиране, допълнително натрупване и опрощаване на публични вземания — Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Начален момент — Член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Правен интерес — Наличие на една или повече мерки — Държавни ресурси — Отговорност на държавата — Приложимост на критерия за частния кредитор — Прилагане на критерия за частния кредитор — Задължение за мотивиране“

По дело T‑565/19

Oltchim SA, установено в Ръмнику Вълча (Румъния), представлявано от C. Arhold, L.‑A. Bondoc, S.‑E. Petrisor и K. Struckmann, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от V. Bottka и F. Tomat,

ответник,

с предмет жалба на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2019/1144 на Комисията от 17 декември 2018 година относно държавна помощ SA.36086 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Румъния в полза на Oltchim SA (ОВ L 181, 2019 г., стр. 13),

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов (докладчик), председател, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk, G. Hesse и D. Petrlík, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 май 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

А.      Фактическа обстановка и административното производство

1        Жалбоподателят Oltchim SA е учреден през 1966 г., като Румъния притежава 54,8 % от неговия капитал, и е едно от най-големите нефтохимически предприятия в Румъния и Югоизточна Европа. Дейността му се изразява в производството на нефтохимични продукти, главно на течна сода каустик, пропиленооксидни полиоли, пластификатори и оксо алкохоли.

2        През периода 2007—2012 г. финансовото положение на жалбоподателя се е влошило, така че е отбелязал систематично нарастване на своята оперативна загуба, натрупани загуби и отрицателни собствени средства.

3        С цел подобряване на финансовото му положение на 17 юли 2009 г. Румъния уведомява Комисията на Европейските общности по-специално за мярка за подпомагане, състояща се в преобразуване на публичния дълг на Oltchim в акции. На 7 март 2012 г. с Решение 2013/246/ЕС от 7 март 2012 година относно държавна помощ № SA.29041 (C 28/2009, ex N 433/2009) — Мерки в полза на Oltchim SA Râmnicu Vâlcea (ОВ L 148, 2013 г., стр. 33, наричано по-нататък „решението от 2012 г.“) Комисията е приела, че преобразуването на дълга на жалбоподателя в размер на 1 049 000 000 RON (румънски леи) (съответстващи на около 231 милиона евро) в собствен капитал не представлява държавна помощ.

4        На 23 ноември 2012 г. румънското Министерство на финансите, румънското Министерство на икономиката, румънското Министерство на транспорта и инфраструктурата, Oficiul Participațiilor Statului și Privatizării în Industrie (Служба за държавно участие в приватизацията на промишлеността, Румъния) и Autoritatea pentru Valorificarea Activelor Statului (орган за възстановяване на държавни активи, Румъния), който след това е преименуван на Autoritatea pentru Administrarea Activelor Atatului (орган за администриране на държавни активи, Румъния, наричан по-нататък „AAAS“), както и четири държавни предприятия, кредитори на жалбоподателя, а именно Electrica SA, Salrom SA, CFR Marfă SA и CEC Bank SA, две частни банки, кредитори на жалбоподателя, а именно Banca Transilvania SA и Banca Comercială Română SA, като последно посочената банка впоследствие е станала Erste Bank, и жалбоподателят са подписали меморандум за разбирателство (наричан по-нататък „меморандумът“) с цел финансиране на възобновяването на производството на жалбоподателя.

5        След като посредством пресата узнава за съществуването на меморандума, на 16 януари 2013 г. Комисията започва служебно разследване.

6        На 30 януари 2013 г. по искане на жалбоподателя е образувано производство по несъстоятелност. В рамките на това производство на 9 януари 2015 г. назначеният от съда синдик на дружеството изготвя окончателен списък на кредиторите, в който се посочват размерът, приоритетът и състоянието на всяко вземане, и го изпраща на компетентния национален съдебен орган.

7        На 9 март 2015 г. кредиторите на жалбоподателя одобряват план за реорганизация на предприятието, който по същество предвижда продажбата му на нов инвеститор, който ще поеме активите или дейностите му (наричан по-нататък „планът за реорганизация“ или „планът“). Одобреният план предвижда освен това частично анулиране на дълга на жалбоподателя. На 22 април 2015 г. компетентният национален съдебен орган приема плана за реорганизация, като одобрява частично анулиране на дълга на жалбоподателя, създаването на ново дружество (Oltchim SPV) и прехвърлянето на всички жизнеспособни активи на жалбоподателя към последно посоченото дружество. На 24 септември 2015 г. планът за реорганизация става окончателен.

8        На 8 април 2016 г. Комисията уведомява Румъния за решението си да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

9        На 6 март 2017 г. кредиторите на жалбоподателя одобряват преразгледания план за реорганизация, който вече предвижда продажбата на активите на жалбоподателя по групи, а не чрез създаването на ново образувание. На 28 юни 2017 г. компетентният национален съдебен орган потвърждава преразгледания план, който става окончателен на 16 октомври 2017 г. В изпълнение на преразгледания план по-голямата част от групите активи на жалбоподателя са продадени на дружеството Chimcomplex, друга група е продадена на дружеството Dynamic Selling Group, като през май 2018 г. е обявена нова тръжна процедура за останалите непродадени групи активи.

Б.      Обжалваното решение

10      На 17 декември 2018 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2019/1144 относно държавна помощ SA.36086 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Румъния в полза на Oltchim SA (ОВ L 181, 2019 г., стр. 13, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

11      В обжалваното решение Комисията разглежда квалифицирането като държавни помощи и съвместимостта им с вътрешния пазар на следните три мерки:

–        несъбиране и натрупване на допълнителни задължения на жалбоподателя от AAAS между септември 2012 г. и януари 2013 г. (наричана по-нататък „мярка 1“),

–        подпомагане от страна на CET Govora и Salrom на дейностите на Oltchim под формата на непрекъснати неплатени доставки между септември 2012 г. и януари 2013 г. (наричана по-нататък „мярка 2“),

–        анулиране на дълга, извършено през 2015 г., в съответствие с плана за реорганизация от страна на AAAS, Administrația Națională Apele Române (румънска национална администрация по водите, наричана по-нататък „ANE“), Salrom, Electrica и CET Govora (наричана по-нататък „мярка 3“).

12      В точка 6.1 от обжалваното решение (съображения 183—301) Комисията стига до заключението, че мерките, посочени в точка 11 по-горе, представляват държавни помощи, с изключение на подпомагането на дейностите на жалбоподателя от Salrom в рамките на мярка 2 и на анулирането на дълга, извършено през 2015 г. съгласно плана за реорганизация от страна на CET Govora по мярка 3. Съгласно посоченото решение мерките, квалифицирани като държавна помощ, са били предоставени в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и поради това са незаконосъобразни.

13      В точка 6.2 от обжалваното решение (съображения 302—310) Комисията стига до заключението, че държавните помощи са несъвместими с вътрешния пазар.

14      В точка 6.3 (съображения 311—315) и в точка 6.4 (съображения 316—351) от обжалваното решение Комисията приема, че румънските органи трябва да пристъпят към събиране на сумите, съответстващи на разглежданите мерки за помощ, като посоченото събиране все пак не може да обхване купувачите на активи на жалбоподателя, когато липсва икономическа приемственост между него и тях.

15      Член 1 от обжалваното решение гласи:

„Следните мерки, предмет на настоящото решение, неправомерно приведени в действие от Румъния в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, заедно и поотделно представляват държавна помощ:

a)      несъбиране и натрупване на допълнителни задължения [от AAAS] между септември 2012 г. и януари 2013 г.;

б)      подпомагане за дейностите на Oltchim под формата на непрекъснати неплатени доставки и натрупване на допълнителни задължения от септември 2012 г. от страна на CET Govora без подходящи мерки за защита на неговите вземания в размер, който следва да бъде определен заедно с Румъния по време на етапа на възстановяването;

в)      анулиране на дълг в съответствие с плана за реорганизация от страна на AAAS, [ANE], Salrom и Electrica SA в общ размер заедно с член 1, буква а) от 1 516 598 405 RON“.

16      Член 2 от обжалваното решение гласи следното:

„Следните мерки, предмет на настоящото решение, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС:

a)      подпомагане от Salrom за дейността на Oltchim под формата на непрекъснати доставки от септември 2012 г.,

б)      анулиране на дългове от 2015 г. в съответствие с плана за реорганизация от страна на CET Govora“.

17      Член 3 от обжалваното решение гласи следното:

„Държавната помощ, посочена в член 1, букви а) и в), в общ размер на 1 516 598 405 RON, както и държавната помощ, посочена в член 1, буква б), неправомерно предоставена от Румъния в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС в полза на Oltchim, е несъвместима с вътрешния пазар“.

18      В членове 4 и 5 от обжалваното решение Комисията разпорежда на Румъния да възстанови държавната помощ от жалбоподателя, посочена в член 1 от това решение, с незабавно действие, като обжалваното решение трябва да бъде изпълнено изцяло в срок от шест месеца след уведомлението за него. В член 6 от обжалваното решение Комисията разпорежда на Румъния да ѝ предостави определена информация и да я уведоми за напредъка по мерките, предприети за изпълнение на обжалваното решение. В член 7 от обжалваното решение Комисията уточнява, че Румъния е адресат на това решение и че Комисията може да публикува сумите на помощта и лихвата върху подлежащите на възстановяване суми, които са били възстановени в изпълнение на посоченото решение.

II.    Производството и исканията на страните

19      На 14 август 2019 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд.

20      На 3 декември 2019 г. Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд.

21      На 21 февруари 2020 г. жалбоподателят подава писмена реплика.

22      На 25 май 2020 г. Комисията подава писмена дуплика.

23      На 19 юни 2020 г. жалбоподателят подава мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

24      С писмо на секретариата от 19 март 2021 г., в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник, Общият съд отправя до страните писмени въпроси, на които те отговарят в определените срокове.

25      Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, зададени им устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание на 7 май 2021 г.

26      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени член 1 и членове 3—7 от обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

27      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По допустимостта на жалбата

28      Комисията повдига две възражения за недопустимост на настоящата жалба, първото се отнася до просрочие на жалбата, а второто — до липсата на правен интерес на жалбоподателя.

1.      По твърдението за просрочие на жалбата

29      Комисията счита, че жалбата е недопустима поради просрочие. Според нея по същество срокът за обжалване е започнал да тече от момента, в който представител на жалбоподателя е узнал за обжалваното решение. В настоящия случай в приложение на член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) с препоръчани писма от 16 май 2019 г. Комисията изпраща на синдиците на жалбоподателя, а именно Rominsolv S.p.r.l. и BDO — Business Restructuring S.p.r.l., неповерителен вариант на обжалваното решение на румънски и на английски език. Според Комисията BDO — Business Restructuring е получило това съобщение на 30 май 2019 г., а Rominsolv го е получило на 4 юни 2019 г. Така срокът за обжалване бил започнал да тече от датата, на която първото от тези дружества е узнало за него, в случая — 30 май 2019 г., а не от датата на публикуване на обжалваното решение в Официален вестник, а именно 5 юли 2019 г., така че крайният срок за подаване на настоящата жалба е бил 12 август 2019 г. Тъй като обаче жалбата била подадена на 14 август 2019 г., производството по обжалване било недопустимо поради просрочие.

30      Според Комисията началният момент на срока за обжалване по член 263, шеста алинея ДФЕС би бил датата на публикуването на обжалвания акт в Официален вестник само когато това публикуване е условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на посочения акт и е предвидено в Договора за функционирането на ЕС. Приетите от Комисията решения на основание член 9 от Регламент 2015/1589, каквото е обжалваното решение, обаче били произвели правно действие от момента на съобщаването им на съответната държава членка, която е единственият им адресат, а не чрез публикуването им в Официален вестник. Така според Комисията публикуването в Официален вестник на основание член 32, параграф 3 от посочения регламент на такова решение не представлява публикуване по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС, а само узнаване за него по смисъла на последно посочената разпоредба. Следователно в областта на държавните помощи началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, бил датата на съобщаване на обжалваното решение, що се отнася до държавата членка, която е негов адресат, или датата на узнаване за това решение, що се отнася до заинтересованите страни. Така според Комисията, ако датата на получаване от заинтересована страна на уведомлението за обжалваното решение, предвидено в член 24, параграф 1 от Регламент 2015/1589, предхожда датата на публикуването му в Официален вестник, срокът за обжалване започва да тече от първата посочена дата.

31      Комисията признава, че предложеното от нея тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС противоречи на дългогодишната съдебна практика на съдилищата на Европейския съюз. Както обаче изрично потвърждава в съдебното заседание, тя твърди, че Общият съд трябва да преразгледа тази съдебна практика с оглед по-специално на решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия (C‑339/16 P, EU:C:2017:384) и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:120), които според нея потвърждават предложеното от нея тълкуване на тази разпоредба.

32      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

33      Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да се подаде в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него.

34      Съобщаването по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС е действие, чрез което авторът на акта го съобщава на неговия адресат или адресати и по този начин им предоставя възможност да се запознаят с него (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент, C‑326/16 P, EU:C:2018:83, т. 48 и цитираната съдебна практика).

35      В случая е безспорно, че както следва от член 7, параграф 1 от обжалваното решение, Румъния е единственият адресат на това решение. Следователно, тъй като жалбоподателят не е негов адресат, съобщаването му на основание член 24, параграф 1 от Регламент 2015/1589 не представлява съобщаване по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2005 г., Olsen/Комисия, T‑17/02, EU:T:2005:218, т. 75 и 76 и цитираната съдебна практика).

36      При това положение следва да се прецени дали при обстоятелствата в конкретния случай началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване по отношение на жалбоподателя, трябва да се определи съгласно критерия за публикуването или в приложение на критерия за узнаването за акта по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС.

37      В това отношение от самия текст на член 263, шеста алинея ДФЕС, и по-специално от израза „при липса на уведомяване“ следва, че критерият за датата на узнаването за акта има субсидиарен характер спрямо критерия за датата на публикуване (вж. в този смисъл решения от 10 март 1998 г., Германия/Съвет, C‑122/95, EU:C:1998:94, т. 35 и от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 33). Така датата на публикуване, когато има такава, е решаващият критерий за определянето на началния момент на срока за обжалване по отношение на датата на узнаването за акта (определение от 25 ноември 2008 г., S.A.BA.R./Комисия, C‑501/07 P, непубликувано, EU:C:2008:652, т. 22 и решение от 11 ноември 2010 г., Transportes Evaristo Molina/Комисия, C‑36/09 P, непубликувано, EU:C:2010:670, т. 37).

38      Общият съд вече е имал повод да подчертае, че що се отнася до актове, които според постоянната практика на съответната институция се публикуват в Официален вестник, макар това публикуване да не е условие за тяхната приложимост, критерият за датата на узнаване не се прилага и срокът за обжалване започва да тече от датата на публикуване. Всъщност при тези обстоятелства третото заинтересовано лице може оправдано да очаква, че въпросният акт ще бъде публикуван. Това разрешение, което е свързано с правна сигурност и се прилага към всяко трето заинтересовано лице, има значение именно когато третото заинтересовано лице, подател на жалбата, знае за акта преди неговото публикуване (вж. решение от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 34 и цитираната съдебна практика).

39      Припомнената в точка 38 по-горе съдебна практика важи в още по-голяма степен за актовете, чието публикуване в Официален вестник е станало задължително съгласно правото на Съюза. Такъв е настоящият случай, тъй като член 32, параграф 3 от Регламент 2015/1589 изисква публикуването в Официален вестник на решенията на Комисията, взети по-специално съгласно член 9 от този регламент. По силата на това задължение неповерителен вариант на обжалваното решение е изцяло публикуван в Официален вестник от 5 юли 2019 г. (ОВ L 181, 2019 г., стр. 13).

40      Комисията обаче поддържа, че Общият съд трябва да преразгледа тази съдебна практика. Съгласно нея критерият за публикуване по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС се отнася единствено до хипотезата, в която публикуването в Официален вестник на обжалвания акт е условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на посочения акт и е предвидено в Договора за функционирането на ЕС.

41      За да се провери дали следва да се преразгледа съществуващата съдебна практика в предложения от Комисията смисъл, следва най-напред да се вземе предвид тълкуването на член 263, шеста алинея ДФЕС, а след това — евентуалното значение за това тълкуване на решението от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия (C‑339/16 P, EU:C:2017:384), и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:120), на които се позовава Комисията.

а)      По тълкуването на член 263, шеста алинея ДФЕС

42      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 7 март 2018 г., SNCF Mobilités/Комисия, C‑127/16 P, EU:C:2018:165, т. 29 и цитираната съдебна практика).

43      На първо място, що се отнася до текста на член 263, шеста алинея ДФЕС следва да се отбележи, първо, че в тази разпоредба се използва изразът „публикуването на акта“, без да се добавя нищо към него и без да се изисква това публикуване непременно да представлява условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на такъв акт или то да бъде предвидено в Договора за функционирането на ЕС. Следователно текстът на член 263, шеста алинея ДФЕС не дава основание да се смята, че авторите на Договора са искали да ограничат понятието за публикуване по смисъла на тази разпоредба само до хипотезата, при която публикуването представлява условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на обжалвания акт, и когато то е предвидено в Договора за функционирането на ЕС.

44      Второ, употребата на израза „при липса на уведомяване“ показва, че узнаването за обжалвания акт съзнателно е било посочено от авторите на Договора като субсидиарен критерий, който се прилага само когато обжалваният акт не се публикува.

45      На второ място, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС потвърждават този извод. В това отношение следва да се отбележи, че член 263 ДФЕС, който е част от раздел 5, озаглавен „Съд на Европейския съюз“, от глава 1, озаглавена „Институции“, от дял I от част шеста от Договора за функционирането на ЕС, урежда по-специално условията, при които правните субекти могат да сезират съда на Съюза с жалба за отмяна на акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза.

46      В това отношение е важно да се припомни, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно процесуалната легитимация на правните субекти не могат да се тълкуват ограничително (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 222, и определение от 25 май 2004 г., Schmoldt и др./Комисия, T‑264/03, EU:T:2004:157, т. 59).

47      Предложеното от Комисията тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС обаче по същество е равнозначно на възприемането на критерия за публикуването по смисъла на тази разпоредба по по-ограничителен начин от този, който следва от текста на разпоредбата, като към него се добавя допълнително условие, съгласно което публикуването трябва да представлява условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на обжалвания акт и да бъде предвидено в Договора за функционирането на ЕС. Освен че това допълнително условие не следва от текста на член 263, шеста алинея ДФЕС (вж. т. 43 по-горе), то противоречи и на целта, която е в основата на тази разпоредба.

48      Всъщност целта на член 263, шеста алинея ДФЕС е да се съхрани правната сигурност, като не се допуска неограничена във времето възможност за оспорване на актове на Съюза, които пораждат правни последици (вж. в този смисъл определение от 5 септември 2019 г., Fryč/Комисия, C‑230/19 P, непубликувано, EU:C:2019:685, т. 18 и цитираната съдебна практика). Принципът на правната сигурност изисква сроковете за обжалване и началото им да бъдат определени по начин, който е достатъчно точен, ясен, предвидим и може лесно да бъде проверен (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2010 г., Uniplex (UK), C‑406/08, EU:C:2010:45, т. 39 и цитираната съдебна практика). Всъщност в интерес на правната сигурност, и по-общо на стабилността на правния ред на Съюза е да може да се определи със сигурност датата, от която актовете на Съюза стават окончателни, при положение че не са били обжалвани.

49      Именно с преследването на целта за правна сигурност авторите на Договора за функционирането на ЕС са искали да дадат предимство на датата на публикуването на акта като началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, като тази дата може да бъде определена от всяка заинтересована страна с необходимата сигурност и без никакво съмнение, спрямо датата на узнаването за обжалвания акт.

50      Всъщност, от една страна, последно посочената дата може да бъде различна в зависимост от индивидуалното узнаване от страна на всяко засегнато лице, така че началният момент на срока за обжалване, а оттам и датата на изтичането му, не могат да бъдат определени по еднакъв начин. От друга страна, в някои случаи датата на узнаването за обжалвания акт може да се определи трудно и може да бъде предмет на спорове, тъй като доказването на узнаването в голяма степен зависи от определени факти и обстоятелства.

51      Следователно изискванията, свързани с правната сигурност, налагат при определянето на началния момент на срока за обжалване да се предпочете публикуването на акта на Съюза в Официален вестник, което е сигурно, предвидимо и може лесно да бъде проверено, независимо дали това публикуване представлява условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на този акт и дали то е предвидено в Договора за функционирането на ЕС или във вторичното право.

52      Освен това следва да се припомни, че съдът трябва да прилага правилата относно сроковете за обжалване не само за да се осигури правна сигурност, но и равнопоставеност на правните субекти пред закона (вж. решение от 19 юни 2019 г., RF/Комисия, C‑660/17 P, EU:C:2019:509, т. 58 и цитираната съдебна практика).

53      Що се отнася до последния аспект, действително не е изключено на практика, както правилно подчертава Комисията, дадена заинтересована страна да получи уведомление за обжалвания акт на основание член 24, параграф 1 от Регламент 2015/1589 няколко седмици и дори няколко месеца преди публикуването му в Официален вестник, така че при тези обстоятелства тя да може да се възползва от срок, по-дълъг от два месеца, за да подготви жалбата си, и който следователно е по-дълъг от този, с който разполага съответната държава членка.

54      Все пак всяка евентуална разлика във времето между съобщаването на решение на заинтересованите страни съгласно член 24, параграф 1 от Регламент 2015/1589 и публикуването му в Официален вестник зависи в голяма степен от бързината, с която службите на Комисията подготвят варианта на разглежданото решение за публикуване, както и от евентуалните забавяния при публикуването му в Официален вестник. Следователно факторът, обуславящ тази разлика във времето, е от административен, а дори и от конюнктурен характер, и следователно по никакъв начин не може да се свърже със съответната заинтересована страна. При това положение Комисията трябва да следи за спазването на принципа на равно третиране, като се избегне, доколкото е възможно, такава разлика чрез прилагането на подходящи административни мерки, а не посредством препоръчаното от нея ограничително тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС.

55      Комисията не може да изведе довод и от факта, че според нея тълкуването на член 263, шеста алинея ДФЕС, възприето в припомнената в точки 37 и 38 по-горе съдебна практика, би лишило от всякакво полезно действие член 24, параграф 1 от Регламент 2015/1589. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че последно посочената разпоредба няма за цел да уреди началния момент на срока за обжалване и че във всички случаи тя не може да обуслови тълкуването на разпоредба от първичното право.

56      Следователно от буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС следва, че противно на поддържаното от Комисията, понятието за публикуване на обжалвания акт като начален момент на срока за подаване на жалба за отмяна от жалбоподател, който не е адресат на този акт, не трябва да се тълкува като отнасящо се единствено до хипотезата, в която публикуването в Официален вестник представлява условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на посочения акт, и е предвидено в Договора за функционирането на ЕС.

б)      По значението на решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия (C339/16 P), и на заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Georgsmarienhütte и др. (C135/16)

57      Следва да се разгледа дали, както твърди Комисията, решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия (C‑339/16 P, EU:C:2017:384), и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:120) са довели до развитие на съдебната практика в предложения от Комисията смисъл.

58      Първо, следва да се отбележи, че делото, по което е постановено решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия (C‑339/16 P, EU:C:2017:384), се отнася до случай, който е съвсем различен от разглеждания по настоящото дело, тъй като по това дело се разглежда връзката между критерия за публикуването и критерия за нотифицирането по отношение на жалбоподател, който е бил адресат на обжалвания акт и е бил уведомен за него.

59      Именно в този контекст Съдът е приел, че при съвместния прочит на член 263, шеста алинея ДФЕС и член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС се установява, че що се касае до жалбите за отмяна, датата, която трябва да се вземе предвид за определяне на началния момент на срока за обжалване, е датата на публикуването, когато това публикуване, което е условие за влизането в сила на акта, е предвидено в този договор, и датата на нотифицирането в другите посочени в член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС случаи, сред които са решенията, в които се посочват адресатите им. Според Съда нотифицирането на акта няма субсидиарен характер спрямо публикуването му в Официален вестник за определянето на началния момент на срока за обжалване, който се прилага за адресата на този акт (вж. в този смисъл решения от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 36, 38 и 40, от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑338/16 P, EU:C:2017:382, т. 36, 38 и 40 и от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑339/16 P, EU:C:2017:384, т. 36, 38 и 40).

60      Следователно Съдът се позовава на член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС, за да изясни връзката между критерия за публикуването и критерия за нотифицирането по отношение на държавата членка, адресат на обжалвания акт. Като се има предвид, че член 263, шеста алинея ДФЕС не посочва дали единият от тези критерии има предимство пред другия, Съдът се е основал на член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС, за да ги определи.

61      За сметка на това настоящото дело се отнася до връзката между критерия за публикуване и критерия за узнаване по отношение на жалбоподател, който не е адресат на обжалвания акт. В тази хипотеза самият член 263, шеста алинея ДФЕС предвижда субсидиарния характер на критерия за узнаване спрямо този на публикуването.

62      Освен това нищо не сочи, че в решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия (C‑339/16 P, EU:C:2017:384), Съдът е възнамерявал да изостави съдебната си практика, припомнена в точка 37 по-горе. Напротив, в точка 39 от своето решение Съдът потвърждава изводите, произтичащи от точка 35 от решение от 10 март 1998 г., Германия/Съвет (C‑122/95, EU:C:1998:94), съгласно което от самия текст на член 263, шеста алинея ДФЕС следва, че критерият за датата на запознаване с акта като начален момент на срока за обжалване има субсидиарен характер спрямо публикуването или нотифицирането на акта.

63      Делото, по което е постановено решение от 10 март 1998 г., Германия/Съвет (C‑122/95, EU:C:1998:94), обаче по същество повдига същия въпрос като разглеждания в настоящото дело относно началния момент на срока за обжалване. По това дело се разглежда допустимостта на жалба, подадена от държава членка срещу решение на Съвета на Европейския съюз за сключване на международно споразумение, което обвързва Съюза и чието съдържание е станало известно на тази държава членка от деня на приемането му поради участието ѝ в посоченото приемане в рамките на Съвета. Впоследствие посоченото решение е публикувано в Официален вестник, без това публикуване да представлява условие за влизането му в сила. По същите съображения като изложените от Комисията по настоящото дело Съветът по същество е поддържал пред Съда, че жалбата е недопустима, като изтъква, че датата на публикуването в Официален вестник може да се приеме за начален момент на срока за обжалване само за актовете, за които тя е била условие за тяхната приложимост.

64      Съдът обаче не следва предлаганото от Съвета тълкуване, тъй като от точки 34—40 от решение от 10 март 1998 г., Германия/Съвет (C‑122/95, EU:C:1998:94), имплицитно, но без съмнение е видно, че когато обжалваният акт не посочва адресат, или ако в него се посочва такъв, когато жалбоподателят не е адресат на този акт, публикуването в Официален вестник на посочения акт представлява началната дата на срока за обжалване, дори когато това публикуване не е условие за влизането в сила или произвеждането на правно действие на акта и дори когато жалбоподателят е узнал за акта преди датата на публикуването чрез други също толкова достоверни средства.

65      Второ, що се отнася до заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:120, т. 63), е достатъчно да се отбележи, че в решението си от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:582), Съдът не е възприел направеното в точка 63 от това заключение твърдение.

66      Трето, изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че цитираната в точки 37 и 38 по-горе съдебна практика предхожда влизането в сила на Регламент 2015/1589, е без значение, тъй като член 263, шеста алинея ДФЕС остава непроменен и очевидно внесените във вторичното право на Съюза изменения не могат да променят тълкуването на разпоредбите на Договора. Освен това се налага изводът, че член 24, параграф 1 от Регламент 2015/1589, върху който Комисията изгражда част от доводите си, както и член 32, параграф 3 от същия регламент по същество остават непроменени спрямо аналогичните разпоредби на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

в)      Заключение

67      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че началният момент на срока за подаване на жалба за отмяна на решение на Комисията, прието на основание член 9 от Регламент 2015/1589 по отношение на жалбоподател, който не е негов адресат, е датата на публикуване в Официален вестник на това решение.

68      Тъй като обжалваното решение е публикувано в Официален вестник на 5 юли 2019 г., а жалбата е подадена на 14 август 2019 г., следва да се констатира, че настоящата жалба е подадена в двумесечния срок, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС, удължен съгласно членове 59 и 60 от Процедурния правилник съответно със срокове от четиринадесет и десет дни.

69      При това положение повдигнатото от Комисията първо възражение за недопустимост поради просрочие на жалбата следва да се отхвърли.

2.      По твърдението за липса на правен интерес на жалбоподателя

70      Комисията твърди, че жалбоподателят нямал правен интерес, тъй като, от една страна, до края на настоящото производство той вероятно ще престане да съществува поради неминуемата му окончателна ликвидация, и от друга страна, че настоящата жалба е в интерес само на някои частни привилегировани кредитори на жалбоподателя, а не е в интерес на самия жалбоподател.

71      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

72      Съгласно постоянната практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и цитираната съдебна практика). Правният интерес на жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (вж. решение от 20 юни 2013 г., Cañas/Комисия, C‑269/12 P, непубликувано, EU:C:2013:415, т. 15 и цитираната съдебна практика).

73      Първо, в случая не се оспорва, че към момента на подаване на настоящата жалба жалбоподателят е съществувал като юридическо лице. Доводът на Комисията, че жалбоподателят можел да престане да съществува преди края на настоящото производство, е чисто хипотетичен, тъй като нито едно доказателство по делото не позволява да се установи със сигурност дали и кога жалбоподателят би могъл да престане да съществува.

74      Второ, следва да се припомни, че една от целите на всяко производство по несъстоятелност е да се увеличи максимално имуществената маса на неплатежоспособното предприятие, включително чрез предявяване на иск за оспорване на дълговете, намаляващи посочената маса. Така, ако Общият съд отмени обжалваното решение, и по-специално възстановяването на разглежданата помощ, тази отмяна би могла да се отрази върху оставащата имуществена маса на жалбоподателя. От това следва, че в рамките на настоящото производство жалбоподателят действа в свой собствен интерес.

75      Освен това обстоятелството, че този интерес може да съвпада с интереса на други лица, не е пречка за допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2015 г., Mory и др., C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 84).

76      Поради това повдигнатото от Комисията второ възражение за недопустимост относно липсата на правен интерес на жалбоподателя следва да се отхвърли.

Б.      По същество

77      Жалбоподателят изтъква девет основания, които по същество се отнасят до квалифицирането като държавна помощ на всяка от трите мерки, посочени в точка 11 по-горе. По-конкретно, що се отнася до мерки 1 и 2, той счита, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката относно наличието на икономическо предимство, както и от липса или непълнота на мотивите. Що се отнася до мярка 3, той изтъква три основания, изведени от явни грешки в преценката, що се отнася съответно до наличието на прехвърляне на държавни ресурси по отношение на Electrica, вменяването на тази мярка на държавата и наличието на икономическо предимство, както и едно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, и също така, едно основание, свързано с изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване помощ.

78      Най-напред, следва да се отбележи, че в точки 6.1.1 и 6.1.2.1—6.1.2.3 от обжалваното решение Комисията е разгледала поотделно всяка от трите мерки, изброени в точка 11 по-горе, а в съображение 298 от същото решение е квалифицирала поотделно всяка една от тях като държавна помощ. На следващо място, в точка 6.1.2.4 от обжалваното решение Комисията приема, че мерки 1, 2 и 3 са неразривно свързани и преследват една и съща цел, а в съображение 299 от посоченото решение стига до извода, че „[м]ерки 1, 2 и 3, взети заедно, представляват [държавна] помощ“. Накрая, като изброява в член 1, букви а)—в) от обжалваното решение всяка от тези три мерки, в посочения член Комисията стига до извода, че взети „заедно и поотделно“ те представляват държавна помощ.

79      Ето защо в самото начало следва да се провери дали мерки 1, 2 и 3 представляват три отделни мерки за намеса или една-единствена мярка за намеса.

1.      По въпроса дали мерки 1, 2 и 3 представляват три отделни мерки за намеса или една-единствена мярка за намеса

80      Без да сочи самостоятелно основание относно квалифицирането на мерки 1, 2 и 3 като отделни мерки за намеса или като една-единствена мярка за намеса, жалбоподателят по същество изтъква, че наличието на държавна помощ в случая можело да се установи само индивидуално — за всяка мярка поотделно и за всеки кредитор поотделно.

81      Така в жалбата си жалбоподателят подчертава, като посочва в точка 6.1.2.4 от обжалваното решение, че Комисията „трябвало да докаже, че отговорност за сключването на меморандума носи държавата, що се отнася до всеки публичен кредитор, взет поотделно“ и че „[м]ерките, предприети от всеки публичен кредитор, трябва да бъдат оценени поотделно“. Освен това в частта от жалбата, озаглавена „Отговорността на държавата трябва да се разгледа индивидуално за всеки един от засегнатите публични кредитори“, той изтъква по същество, че „Комисията трябва да докаже отговорността за всяко публично предприятие, взето поотделно“.

82      Освен това според жалбоподателя, когато Комисията е приложила критерия за частния кредитор, за да определи дали е налице икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тя е трябвало „[з]а всяка мярка“ да извърши „индивидуална оценка на всяко от съответните публични предприятия“.

83      В писмената си реплика жалбоподателят изтъква освен това, че „отговорността на държавата (както и всички други съставни елементи на понятието за държавна помощ, като например икономическото предимство) трябва да се преценява поотделно за всяка мярка на всеки публичен кредитор“.

84      В отговора си на процесуално-организационното действие на Общия съд жалбоподателят допълва по същество, че с оглед на предмета, естеството, хронологията, целта и контекста на мерки 1, 2 и 3, както и на различната идентичност на всяко едно от лицата, които са ги привели в действие, и на различната му ситуация към момента на приемане на тези мерки, те представляват три отделни мерки за намеса, а не една-единствена мярка за намеса по смисъла на решение от 19 март 2013 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др. (C‑399/10 P и C‑401/10 P, EU:C:2013:175, т. 103 и 104).

85      В отговора си на процесуално-организационното действие на Общия съд Комисията изтъква по същество, че в жалбата си жалбоподателят не е оспорил наличието на икономическо предимство, произтичащо от взаимосвързания характер на разглежданите мерки, и следователно всяко ново основание, изтъкнато от жалбоподателя в това отношение, дори в отговор на посоченото процесуално-организационно действие, е просрочено и недопустимо. Що се отнася до съществото на спора, Комисията повтаря някои констатации, съдържащи се в точка 6.1.2.4 от обжалваното решение, и счита, че в нея е доказала, че разглежданите мерки са неразривно свързани и че преследват една и съща цел, а именно да се подпомага и запази жалбоподателят на пазара, както и да се осигурят работни места за неговите служители, и че следователно заедно те са предоставили икономическо предимство на жалбоподателя и представляват държавна помощ.

а)      По допустимостта на доводите на жалбоподателя

86      Комисията по същество счита, че доводите, изтъкнати от жалбоподателя в отговора му на процесуално-организационното действие на Общия съд във връзка с квалифицирането на мерки 1, 2 и 3 като една-единствена мярка за намеса или като отделни мерки за намеса, представляват ново основание, което е недопустимо.

87      Следва да се припомни, че съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Същевременно за допустими следва да се приемат основанията или доводите, с които се допълва основание, вече изложено изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата в първоинстанционното производство, и които се намират в тясна връзка с последното (вж. решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 66 и цитираната съдебна практика).

88      В случая, както следва от точки 81 и 82 по-горе, всички основания и доводи, изтъкнати от жалбоподателя в жалбата му, се основават на предпоставката, от една страна, че всяка от мерки 1, 2 и 3 трябва да бъде предмет на отделна преценка, и от друга страна, че тази преценка трябва да се отнася поотделно до всеки кредитор, засегнат от тези мерки. Освен това жалбоподателят многократно подчертава в жалбата и писмената си реплика, че Комисията е трябвало да докаже за всяка една от тези мерки, взета поотделно, и следователно за действията на всеки кредитор в контекста на всяка една от тези мерки, че отговорност за тях носи държавата и че му е било предоставено предимство.

89      Сам по себе си фактът, че жалбоподателят не е представил тези доводи като отделно основание в подкрепа на жалбата си, не е от решаващо значение. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика жалбата трябва да се тълкува с цел да ѝ се даде полезно действие, като се извърши цялостна преценка на тази жалба (вж. решение от 29 април 2020 г., Intercontact Budapest/CdT, T‑640/18, непубликувано, EU:T:2020:167, т. 25 и цитираната съдебна практика).

90      При тези обстоятелства доводите, изтъкнати от жалбоподателя в отговора му на процесуално-организационното действие на Общия съд, обобщени в точка 84 по-горе, допълват и доразвиват вече изложените доводи в жалбата му, както и в репликата му, така че представляват разширяване на тези доводи и са тясно свързани с тях. Следователно подобни доводи не могат да бъдат квалифицирани като ново основание по смисъла на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник.

91      Впрочем разглеждането на въпроса дали мерки 1, 2 и 3 представляват три отделни мерки за намеса или една-единствена мярка за намеса, представлява предварителна предпоставка, която е необходима за извършването на съдебния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Всъщност, за да се провери дали Комисията е успяла надлежно да докаже, че отговорност за разглежданите мерки носи държавата и че с тях се предоставя селективно икономическо предимство, е необходимо предварително да се установи дали тези критерии трябва да бъдат изпълнени за всяка една мярка, взета поотделно, или за всички мерки, замислени като една-единствена мярка за намеса.

92      От това следва, че повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

б)      По квалифицирането на мерки 1, 2 и 3 като три отделни мерки за намеса или като една-единствена мярка за намеса

93      В обжалваното решение Комисията приема, че както е обяснено в меморандума и публичните изявления на румънските органи (наричани по-нататък „публичните изявления“), мерки 1, 2 и 3 са неразривно свързани и са част от една и съща основна цел, а именно да се подпомага и запази жалбоподателят на пазара и да се осигурят работни места за неговите служители, като се има предвид съвпадението в лицата, които са привели в действие мерките, хронологията на тези мерки, целта им и ситуацията на предприятието към момента на вземане на решението за привеждането в действие на всяка от мерките. Комисията стига до извода, че мярка 3 не може да бъде отделена от мерки 1 и 2 и че всички тези мерки представляват поредица от тясно свързани намеси, които могат да бъдат вменени на държавата и предоставят предимство на жалбоподателя, както е видно от меморандума (т. 6.1.2.4 от обжалваното решение).

94      Съгласно съдебната практика не може да се изключи възможността няколко последователни мерки на държавна намеса да трябва да се разглеждат като една-единствена мярка за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС. Такъв може да е по-конкретно случаят, когато последователните мерки за държавна намеса са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга (решение от 19 март 2013 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др., C‑399/10 P и C‑401/10 P, EU:C:2013:175, т. 103 и 104).

95      За тази цел Комисията трябва да се основе на всички релевантни фактически и правни обстоятелства, каквито са, освен посочените в точка 94 по-горе критерии — предметът, естеството и контекстът на разглежданите помощи (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия, T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, EU:T:2010:386, т. 176 и 178 и от 15 януари 2015 г., Франция/Комисия, T‑1/12, EU:T:2015:17, т. 45—48), лицата, които са привели в действие мерките, или получателите ѝ (вж. в този смисъл решение от 15 януари 2015 г., Франция/Комисия, T‑1/12, EU:T:2015:17, т. 38, 47 и 48), и да разгледа въпроса дали разглежданите различни мерки за намеса са били планирани или предвидими към момента на първата мярка за намеса (вж. в този смисъл решение от 12 март 2020 г., Valencia Club de Fútbol/Комисия, T‑732/16, обжалвано, EU:T:2020:98, т. 169).

96      Следователно трябва да се провери дали с оглед на припомнените в точки 94 и 95 по-горе критерии Комисията е можела да приеме, без да допусне грешка в преценката, че мерки 1, 2 и 3 представляват една-единствена мярка за държавна намеса.

1)      По предмета и естеството на мерки 1, 2 и 3

97      В обжалваното решение Комисията не разглежда, или поне не изрично, разликите или сходствата в предмета и естеството на мерки 1, 2 и 3.

98      Жалбоподателят по същество твърди, че предметът и естеството на трите разглеждани мерки са различни. Така мярка 1 била приета от AAAS, действащ като „обичаен“ кредитор, докато мярка 2 се характеризирала с наличието на положение на технологична взаимозависимост между предоставящото тази мярка дружество CET Govora и нейния получател, а именно жалбоподателят. Що се отнася до мярка 3, тя в най-голяма степен била свързана с образуваното срещу жалбоподателя производство по несъстоятелност.

99      Следва да се посочи, както прави жалбоподателят, че предметът и естеството на мерки 1, 2 и 3 не са едни и същи. Мярка 1 се състои в несъбиране и натрупване на допълнителни задължения от AAAS. По същество става въпрос за пасивно поведение от страна на AAAS, с което през относително кратък четиримесечен период той не е предприел действия за събиране на вземанията си от жалбоподателя. Освен това натрупването на вземания от AAAS през този период е представлявало не възникнали през посочения период нови вземания, а единствено натрупване на лихви върху съществуващи преди това вземания. Що се отнася до мярка 2, тя се състои в непрекъснати неплатени доставки на суровини и натрупване на допълнителни задължения от страна на CET Govora без подходящи мерки за защита на неговите вземания. Що се отнася до мярка 3, тя представлява активно поведение от страна на AAAS, ANE, Salrom и Electrica, с което те анулират част от вземанията си в съответствие с плана за реорганизация.

100    Така всяка от тези мерки се характеризира със специфична цел и естество. Освен това, както отбелязва жалбоподателят и както следва по-специално от съображения 246, 248 и 251 от обжалваното решение, мярка 2 е приета от CET Govora в твърде особен контекст, характеризиращ се със съществуващата технологична взаимозависимост между CET Govora и жалбоподателя, доколкото, от една страна, жалбоподателят е важен купувач, по-специално на промишлената пара, доставяна от CET Govora, и от друга страна, за функционирането си CET Govora разчита на доставки на технологична вода от жалбоподателя. Що се отнася до мярка 3, по своята цел и естество тя също се различава от мерки 1 и 2, доколкото се състои в частично анулиране на вземанията на някои кредитори съгласно плана за реорганизация, какъвто не е случаят с мерки 1 и 2.

2)      По лицата, които са привели в действие мерки 1, 2 и 3

101    В съображение 286 от обжалваното решение Комисията отбелязва „съвпадението в лицата, които са привели в действие мерките“.

102    Жалбоподателят твърди по същество, че лицата, които са привели в действие мерки 1, 2 и 3, са различни и че са се намирали в различно положение към момента на приемането на тези мерки.

103    Следва да се отбележи, както прави жалбоподателят, че AAAS е привел в действие помощта в рамките на мярка 1, че CET Govora е привело в действие помощта в рамките на мярка 2 и че AAAS, ANE, Salrom и Electrica са привели в действие помощта в рамките на мярка 3. Следователно става въпрос за различни лица, привели в действие мерките, с изключение на AAAS, който има участие при мерки 1 и 3.

104    Нещо повече, тези различни лица, привели в действие мерките, представляват образувания с различна правна форма. Всъщност, докато AAAS е част от публичната администрация, ANE, Salrom и CET Govora са публични предприятия, а Electrica е предприятие, чийто капитал от юли 2014 г. се притежава предимно от частни лица.

3)      По хронологията на мерки 1, 2 и 3

105    В съображение 286 от обжалваното решение Комисията обосновава извода си, че трите разглеждани мерки представляват една-единствена мярка за държавна намеса, по-специално с „хронологията на въпросните мерки“, без да излага допълнителни съображения във връзка с оценката на този критерий.

106    Жалбоподателят твърди, че е изтекъл близо тригодишен период от време между приемането на мерки 1 и 2, от една страна, и мярка 3, от друга страна.

107    В това отношение следва да се отбележи, че мерки 1 и 2 се отнасят до един и същ период, а именно за периода от септември 2012 г. до януари 2013 г. За сметка на това частичното анулиране на дълговете на жалбоподателя, предмет на мярка 3, е извършено през 2015 г. (вж. т. 7 по-горе). Така, докато мерки 1 и 2 са били прилагани едновременно, мярка 3 е приложена едва две години по-късно.

108    Освен това в обжалваното решение или от делото, с която разполага Общият съд, няма данни, от които да се установи, че мярка 3 е била планирана или предвидима към момента на приемането на мерки 1 и 2, като се има предвид, че този критерий е сред релевантните елементи, които Комисията трябва да вземе предвид в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 95 по-горе.

4)      По целта на мерки 1, 2 и 3

109    В съображения 285 и 286 от обжалваното решение Комисията твърди, че мерки 1, 2 и 3 са част от една и съща основна цел, а именно да се подпомага и запази жалбоподателят на пазара и да се осигурят работни места за неговите служители.

110    Жалбоподателят твърди, че целта на разглежданите мерки не е една и съща. Според него с мярка 1 AAAS е целял да „спечели време“, за да оцени неговото положение. С мярка 2 CET Govora целяло да защити собствените си икономически интереси, като се има предвид технологичната му взаимозависимост спрямо жалбоподателя. С мярка 3 лицата, които са я привели в действие, са имали за цел да пристъпят към събиране на техните вземания, като същевременно анулират част от тях, за да осигурят тяхното събиране във възможно най-голяма степен в рамките на производството по несъстоятелност.

111    Що се отнася до мярка 1, следва да се отбележи, че при разглеждането ѝ Комисията по същество упреква AAAS, че е имал определено пасивно поведение за относително кратък четиримесечен период от време, през който последният не е предприел действия за събиране на вземанията си от жалбоподателя. Според жалбоподателя румънското право обаче не позволява на AAAS да пристъпи към такова изпълнение. С оглед на посочените обстоятелства изглежда трудно да се определи ясна цел на тази мярка.

112    Що се отнася до мярка 2, достатъчно е да се отбележи, че не се оспорва, че тя цели по-специално да защити собствените икономически интереси на CET Govora и дори да гарантира оцеляването му на пазара в контекст, характеризиращ се със съществуващата технологична взаимозависимост между CET Govora и жалбоподателя, както бе посочено в точка 100 по-горе.

113    Що се отнася до целта на мярка 3, следва да се припомни, че тя е част от производството по несъстоятелност, в хода на което както публичните, така и частните кредитори са гласували за план за реорганизация, включващ анулиране на част от вземанията, които жалбоподателят дължи на тези кредитори. С това анулиране обаче посочените кредитори преследват двойна цел: да извършат преструктуриране на жалбоподателя и да съберат останалите си вземания или част от тях. Поради това целта на мярка 3 не съвпада с тази на мерки 1 и 2.

5)      По положението на жалбоподателя към момента на приемане на мерки 1, 2 и 3

114    В съображение 286 от обжалваното решение Комисията обосновава извода си, че трите разглеждани мерки са само една-единствена мярка за намеса, като се позовава на „ситуацията на предприятието (финансова и рискова) към момента на вземане на решението за привеждането в действие на всяка от мерките, а именно че Oltchim е на ръба на несъстоятелност“.

115    Жалбоподателят обаче подчертава, че положението му към момента на приемането на мярка 3 е било различно от положението му към момента на приемането на мерки 1 и 2, тъй като мярка 3 е била приета в рамките на образуваното срещу него производство по несъстоятелност.

116    Първо, Общият съд констатира, че през периода, за който се отнасят мерки 1 и 2, срещу жалбоподателя не е било образувано производство по несъстоятелност. Мярка 3 обаче е част от производството по несъстоятелност, което е започнало срещу жалбоподателя на 30 януари 2013 г. Следователно правното положение, в което се е намирал жалбоподателят към момента на приемането на мярка 3, е различно от това, което е било налице при прилагането на мерки 1 и 2.

117    Второ, от съображения 77 и 78 от обжалваното решение е видно, че финансовото положение на жалбоподателя също се е променило между периода, обхванат от мерки 1 и 2, и момента на приемане на мярка 3. Всъщност по време на производството по несъстоятелност, преди да бъде одобрен планът за реорганизация, жалбоподателят е приложил мерки за намаляване на своите разходи, като решава по-специално да освободи служители, сменил е една електролизна вана в основните производствени съоръжения и е възобновил дейността на съоръжението за оксо алкохоли. Тези мерки са позволили на жалбоподателя да подобри своето икономическо и финансово положение, през 2015 г. оборотът му се е увеличил с 31 % в сравнение с 2014 г. и с 59 % в сравнение с 2013 г., а печалбата му преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) също се е повишила.

6)      По контекста, в който се вписват мерки 1, 2 и 3

118    В съображения 285, 288 и 290 от обжалваното решение Комисията приема, че трите разглеждани мерки са неразривно свързани и неделими и поради контекста, в който те се вписват, характеризиращ се по-специално със съществуването на меморандума и някои публични изявления на румънските органи.

119    Жалбоподателят твърди, че нито меморандумът, нито публичните изявления позволяват да се приеме, че разглежданите мерки са неразривно свързани и неделими, тъй като по същество няма никаква връзка между меморандума и посочените мерки. Жалбоподателят подчертава, че с меморандума единствено се въвежда рамка на сътрудничество между основните му кредитори и акционери, както публични, така и частни, и че в него не се съдържало никакво задължение на държавата или на други публичноправни субекти да му предоставят държавна помощ. В меморандума не се съдържали и договорни задължения, целящи отписване на дългове. Публичните изявления също така не доказвали, че държавата е поела по отношение на него обвързващи ангажименти.

i)      По меморандума

120    Първо, в самото начало следва да се констатира, че Комисията не е квалифицирала меморандума като мярка, представляваща държавна помощ. Следователно става въпрос само за елемент от контекста, в който се вписват разглежданите мерки.

121    Второ, следва да се отбележи, че меморандумът е подписан не само от представители на администрацията, но и от публични предприятия и от две частни банки, които са сред основните кредитори на жалбоподателя. Комисията не твърди, че тези кредитори са били принудени от държавата да сключат посочения меморандум. Обстоятелството, че както публични, така и частни кредитори са решили да го сключат, навежда на мисълта, че поне някои от подписалите меморандума лица биха могли да бъдат водени от запазването на собствените им икономически интереси при сключването на меморандума, а не от твърдяната цел за подпомагате и запазване на жалбоподателя на пазара.

122    Трето, следва да се отбележи, че някои лица, привели в действие твърдените мерки за подпомагане, а именно CET Govora в рамките на мярка 2, и ANE в рамките на мярка 3, не са страни по посочения меморандум.

123    Четвърто, що се отнася до съдържанието на меморандума, по същество той предвижда, че подписалите го лица се задължават да си сътрудничат за разработването на стратегия, осигуряваща дългосрочна жизнеспособност на жалбоподателя и позволяваща постигането на устойчиво равнище на доходност, платежоспособност, ликвидност и парични средства, по-специално с цел да се защитят техните вземания и да се гарантира реорганизацията на жалбоподателя. В меморандума се съдържат ангажименти от страна на подписалите банки, на държавата и на жалбоподателя, за да се гарантира прилагането на тази стратегия.

124    В нито една клауза от меморандума обаче не се споменават нито изрично, нито имплицитно мерки 1, 2 и 3. По-специално нито една клауза от него не налага на AAAS задължение да не предприема действия за събиране на вземанията си от жалбоподателя или да не предприема други действия спрямо него с цел да защити вземанията си, които са предмет на мярка 1. Освен това нито една клауза от него не задължава AAAS, ANE, Salrom или Electrica да приемат каквото и да било анулиране на вземанията им, нито да одобрят определен план за реорганизация, което е предмет на мярка 3. Що се отнася до мярка 2, достатъчно е да се отбележи, че единственото лице, което я е привело в действие, а именно CET Govora, не е било страна по посочения меморандум.

125    Нещо повече, клауза 8.1 от меморандума предвижда следното:

„Никоя разпоредба от настоящото споразумение не може да се тълкува като отказ, ограничаване, намаляване или преустановяване на действието на права, правомощия или интереси на дадена страна по силата на или във връзка с договор, по който тя е страна, или който може да произтича от приложимото право. За да се избегне всяко двусмислие, страните се споразумяват, че настоящото споразумение не може да се тълкува като мораториум върху спирането на плащанията или преструктурирането, нито като задължение за банките, Electrica или [AAAS] да договорят разсрочване на дълга или всяка друга мярка за преструктуриране, или да предоставят финансиране, да извършат анулиране на дълговете, да спрат плащанията или да приложат други подобни мерки по отношение на Oltchim“.

126    По този начин с посочената клауза от меморандума изрично се установява, че „[з]а да се избегне всяко двусмислие“, с него подписалите го страни не поемат задължения нито да се откажат от вземанията си срещу жалбоподателя, нито да приемат някакъв план за реорганизация, нито по-общо да се откажат от каквото и да било договорно или друго право по отношение на жалбоподателя.

127    Пето, от направените от Комисията констатации в обжалваното решение е видно, че в действителност влиянието, което се твърди, че е имал меморандумът, е било различно по отношение на всяка една от трите разглеждани мерки и по отношение на всяко едно лице, привело в действие твърдените помощи. В подкрепа на това могат да бъдат посочени следните примери. Що се отнася до мярка 1, както следва от съображение 231 от обжалваното решение, фактът, че Electrica е подписало меморандума, все пак не му е попречило още през ноември 2012 г. да вземе мерки за събиране на вземанията си, за разлика от AAAS, който също е подписал меморандума. Що се отнася до мярка 2, както отбелязва жалбоподателят и както следва от съображения 255—257 и 263 от обжалваното решение, обстоятелството, че Salrom е подписало меморандума, също не му е попречило да действа като частен кредитор, което е накарало Комисията да стигне до извода, че Salrom не е предоставило държавна помощ на жалбоподателя в рамките на мярка 2. Що се отнася до мярка 3, достатъчно е да се отбележи, че както е видно от бележка под линия 84 от обжалваното решение, CFR Marfă, публично предприятие, което е страна по меморандума, е гласувало против одобрението на плана за реорганизация.

128    Следователно предвид съдържанието на меморандума и поведението на отделните подписали го страни в рамките на мерки 1, 2 и 3, изглежда, от една страна, че меморандумът е имал само ограничено въздействие върху обхвата на тези мерки, и от друга страна, че евентуалното му въздействие върху всяка от тези мерки не е било едно и също.

129    Този извод не се опровергава от посоченото от Комисията обстоятелство, че меморандумът е бил подписан от представители на три министерства и е одобрен от министър-председателя. Както твърди жалбоподателят, към момента на настъпване на фактите негов мажоритарен собственик е държавата, а самият той е бил страна по меморандума, така че подписването на меморандума от висши държавни служители, изглежда, произтича от правната уредба, която урежда организацията и функционирането на основните му държавни акционери. Във всеки случай това обстоятелство по никакъв начин не променя съдържанието на меморандума и не пречи на всяка една от подписалите го страни да действа по различен и несъгласуван начин в рамките на всяка от разглежданите мерки, както бе посочено в точка 127 по-горе.

ii)    По публичните изявления

130    В съображение 285 от обжалваното решение Комисията препраща към други съображения от него и се позовава също така на няколко публични изявления на румънските органи, за да докаже, че трите разглеждани мерки са част от обща стратегия, целяща да поддържа жалбоподателя в експлоатация и да избегне неговата ликвидация.

131    В самото начало следва да се отбележи, че Комисията не квалифицира публичните изявления като мерки, представляващи държавна помощ.

132    Ето защо следва да се провери дали с публичните изявления като елементи от контекста може да се докаже, че мерки 1, 2 и 3 са толкова тясно свързани помежду си, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга, така че е трябвало да се считат за една-единствена държавна помощ.

133    Комисията се позовава на следните изявления:

–        изявление на румънския министър-председател в статия в пресата от 1 октомври 2012 г., в което той по-специално заявява, че трябва „да обя[сни] днес резервния план за възобновяването на дейността, за запазването на работните места и за изготвянето на нова процедура за приватизация при съвсем различни, значително подобрени условия“, че „[п]ланът за възобновяване на дейността на Oltchim“ ще бъде представен скоро и че за тази цел органите ще започнат официални разговори с всички негови основни кредитори (съображение 27 от обжалваното решение). С това изявление се обявява началото на преговорите, довели до приемането около месец и половина по-късно на меморандума. Следователно то няма самостоятелно съдържание спрямо самия меморандум;

–        изявление на държавния секретар на Министерството на икономиката от 17 октомври 2012 г., в което той е обявил, че части от жалбоподателя предстоят да заработят отново и че правителството възнамерява да му предостави помощ за оздравяване (съображение 28 от обжалваното решение). Посочената „помощ за оздравяване“ обаче не е била предоставена и поради това във всички случаи не е предмет на обжалваното решение;

–        изявление на министъра на икономиката от 15 ноември 2012 г., в което той по същество заявява, че „[и]деята за несъстоятелността не стои на дневен ред, докато има […] сделка с основните кредитори [на Oltchim]“ и обявява сключването на меморандума, подписан осем дни по-късно, чиято цел според това изявление била да „успе[е] да [се] възобнови[…] дейността, да [се] оздрави[…] и да [се] преструктурира […] Oltchim контролирано, със съгласието на кредиторите“ (съображение 30 от обжалваното решение). От една страна, последиците от това изявление са ограничени, тъй като противно на посоченото от министъра, около два месеца по-късно е било образувано производството по несъстоятелност. От друга страна, с това изявление единствено се обявява подписването на меморандума и следователно няма самостоятелно съдържание във връзка с него;

–        изявления на лидерите на синдиката на служителите на жалбоподателя (съображение 204, буква б) и бележка под линия 72 от обжалваното решение). Те обаче са ирелевантни, тъй като не са изявления на представители на държавата;

–        статия в пресата от 26 януари 2013 г., в която се посочва, че бившият министър на икономиката е обсъждал последиците от неуспеха на приватизирането на жалбоподателя, като е посочил по-специално че „образуването на производство по несъстоятелност на Oltchim […] е шанс за преструктуриране и остойностяване на жизнеспособните части“ (съображение 204, буква в) от обжалваното решение). С това изявление не се поема никакъв ангажимент от страна на държавата;

–        статия в пресата от 29 март 2013 г., съгласно която по същество румънският министър-председател е посочил, че Комисията няма да одобри предоставянето на държавна помощ на жалбоподателя и че поради тази причина той трябвало да получи финансиране от банките и търговците и че правителството е заинтересовано от „запазването на работните места“ (съображение 204, буква г) от обжалваното решение). Противно на твърденията на Комисията, в това изявление се посочва, че съответната държава членка няма никакво намерение да предоставя държавна помощ на жалбоподателя. Що се отнася до факта, че правителството е „заинтересовано“ от запазването на работните места, Общият съд не смята, че то би могло да бъде упрекнато за това, нито че това представлява индиция за волята на държавата да предостави помощ на жалбоподателя;

–        изявление на министъра на икономиката от март 2013 г., в което той посочва, че предпочита да намери стратегически инвеститор за капитала на жалбоподателя, което било по-важно от продажната цена (съображение 204, буква д) от обжалваното решение). С това изявление не се поема никакъв ангажимент от страна на румънските органи;

–        изявление на министъра на икономиката от 30 май 2013 г., в което той е посочил, че освен „неговата марка, Oltchim притежава голям брой патенти, които струват милиони евро“ и че „унищожаването на това дружество е равнозначно на унищожаването на една съкровищница на интелектуалната собственост“ (съображение 204, буква е) от обжалваното решение). Това изявление обаче няма никаква връзка с разглежданите мерки;

–        изявление на министъра на икономиката от 9 юли 2013 г., в което той по-специално е посочил, че „могат да бъдат намерени решения за спасяване на дружеството“, че проблемът на жалбоподателя е въпрос на „гордост и национално достойнство“ и че си „струва да бъде спасен[…]“. (съображение 204, буква ж) от обжалваното решение). Макар от това изявление определено да може да се предположи, че румънските органи са искали да „спасят“ жалбоподателя, става въпрос за обикновено изявление от политическо естество, целящо да успокои служителите, и по-общо — обществеността. Освен това в изявлението не се съдържа никакъв ясен, точен, конкретен и категоричен ангажимент от страна на румънските органи за приемане на плана за реорганизация, чиито условия все още не са били известни към момента на това изявление;

–        изявление на министъра на икономиката от септември 2013 г., в което по същество той е обявил, че кредиторите на жалбоподателя скоро ще одобрят „финансиране“, че той ще получи кредити от частни банки и че „Oltchim № 2“ ще бъде освободено от задълженията в „края на септември“ (съображение 204, буква з) от обжалваното решение). Това изявление, изглежда, се отнася до частно финансиране и в него не се съдържа никакъв ясен, точен, конкретен и категоричен ангажимент от страна на държавата. Освен това фактът, че посоченият министър се е изказал срещу „ликвидацията на големи [държавни предприятия]“, също представлява просто изявление от политическо естество, в което не се съдържа никакъв ясно поет от държавата ангажимент;

–        изявление на румънския министър-председател от 19 февруари 2014 г., в което той е призовал новия министър на икономиката да се заеме с „проблема с Oltchim“, като е добавил, че „не би желал ситуацията да ескалира […] поради липса на политически капацитет“ (съображение 204, буква и) от обжалваното решение). Това изявление е твърде общо;

–        изявления на министъра на икономиката от 2014 г., според които жалбоподателят „[е] дружество от национален и стратегически интерес“, „интересът на инвеститорите [е] да придобият също и рафинерията Arpechim“ и „Oltchim никога няма да бъде закрито“ (съображение 204, буква й) от обжалваното решение). Макар последното твърдение всъщност да навежда на мисълта, че румънските органи са искали да избегнат закриването на жалбоподателя, това не променя факта, че посоченото изявление не е достатъчно специфично и конкретно.

134    Освен това самият факт, че публичните и частните кредитори вземат предвид публичните изявления на отговорните лица, за да определят поведението си на пазара, не е достатъчен, за да се докаже наличието на толкова тесни връзки между мерки 1, 2 и 3, че да е невъзможно те да бъдат отделени една от друга.

135    Освен това, що се отнася по-конкретно до приетата на 9 март 2015 г. мярка 3, тези различни публични изявления я предхождат с около една или две години, като най-близкото до датата на тази мярка е от 3 юни 2014 г., тоест около девет месеца преди приемането на посочената мярка. Следователно дори тези изявления да биха могли да бъдат взети предвид като елемент от контекста, предвид изтеклия период от време между тях и датата на приемане на мярка 3, не е доказано, че те имат достатъчно тясна връзка с посочената мярка.

136    Следователно, въпреки че Комисията е могла валидно да вземе предвид посочените изявления като елемент от контекста, в който се вписват мерки 1, 2 и 3, от съдържанието им не може да се установи, че са съществували толкова тесни връзки между мерки 1, 2 и 3, че е било невъзможно те да бъдат отделени една от друга, така че те да трябва да се приемат за една-единствена държавна помощ.

7)      Заключение

137    С оглед на всички критерии, предвидени в цитираната в точки 94 и 95 по-горе съдебна практика, и по-специално на предмета и естеството на мерки 1, 2 и 3, на различната идентичност на лицата, които са ги привели в действие, на хронологията на тези мерки, на факта, че те не са били планирани или предвидими към момента на първата мярка за намеса, на тяхната цел, на положението на жалбоподателя към момента на привеждането в действие на всяка от тях, както и на контекста, в който те се вписват, следва да се заключи, че за разлика от становището на Комисията, изразено в точка 6.1.2.4 от обжалваното решение, разглежданите мерки не са толкова тясно свързани помежду си, така че да е невъзможно те да бъдат отделени. Следователно мерки 1, 2 и 3 трябва да се считат за три отделни мерки за намеса за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС.

2.      По квалифицирането на разглежданите мерки като държавни помощи

138    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. На първо място, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение от 21 октомври 2020 г., Eco TLC, C‑556/19, EU:C:2020:844, т. 18 и цитираната съдебна практика).

139    В рамките на контрола на държавните помощи по принцип Комисията е длъжна да представи в обжалваното решение доказателство за наличието на държавна помощ. Всъщност Комисията е трябвало да докаже в обжалваното решение, че условията за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС са изпълнени (вж. решение от 24 септември 2019 г., Нидерландия и др./Комисия, T‑760/15 и T‑636/16, EU:T:2019:669, т. 194 и 196 цитираната съдебна практика).

140    В случая жалбоподателят не оспорва, че мерки 1 и 2 включват държавни ресурси и че могат да бъдат вменени на държавата. За сметка на това той оспорва твърдението, че това условие е изпълнено по отношение на мярка 3. Освен това жалбоподателят счита, че никоя от разглежданите мерки не му предоставя предимство.

а)      По наличието на прехвърляне на държавни ресурси в рамките на мярка 3 и по вменяването на отговорността за нея на държавата

141    В точка 6.1.1.3 от обжалваното решение Комисията посочва, че анулирането от страна на AAAS, Electrica, Salrom, CET Govora и ANE на част от съответните техни вземания съгласно плана за реорганизация предполага прехвърляне на държавни ресурси и отговорността за това да се носи от държавата.

142    Жалбоподателят по същество твърди, първо, че частичното анулиране на вземанията на Electrica в рамките на мярка 3 не предполагало прехвърляне на държавни ресурси, и второ, че отговорността за мярка 3 като цяло не е на държавата.

1)      По въпроса дали частичното анулиране на вземанията на Electrica в съответствие с плана за реорганизация предполага прехвърляне на държавни ресурси

143    Жалбоподателят отбелязва, че през юли 2014 г. Electrica, което до този момент е било публично предприятие, е приватизирано, така че от тази дата то вече не е било публично предприятие под доминиращото влияние на държавата. Следователно ресурсите на Electrica не са били ресурси на държавата, поради което анулирането на част от вземанията на това предприятие, които са дължими от жалбоподателя, не предполагало никакво прехвърляне на държавни ресурси.

144    Комисията по същество изтъква, че въпросът дали Electrica е публично предприятие не е релевантен в случая, тъй като Румъния е играла съществена роля в прилагането на мярка 3 и при избора на реда и условията за финансирането ѝ.

145    В обжалваното решение Комисията посочва, че от юли 2014 г. мажоритарният дял на Electrica е частна собственост, а държавата притежава 48,78 % от капитала му.

146    В обжалваното решение не се съдържа друго съображение във връзка с положението на Electrica след приватизирането му, с което да се обяснят причините, поради които Комисията приема, че частичното анулиране на вземанията на това дружество в рамките на мярка 3 предполага прехвърляне на държавни ресурси.

147    Съгласно съдебната практика, за да могат да бъдат квалифицирани като „помощи“ по член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси (вж. решение от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 20 и цитираната съдебна практика). Понятието за намеса „чрез държавни ресурси“ по смисъла на тази разпоредба цели да включи, освен предоставените пряко от държавата предимства, и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи (вж. решение от 9 ноември 2017 г., Viasat Broadcasting UK/TV2/Дания, C‑657/15 P, EU:C:2017:837, т. 36 и цитираната съдебна практика). Така член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат да използват, за да подпомагат предприятия, без значение дали тези средства са постоянна част от патримониума на държавата. Макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (вж. решение от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 53 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 70 и цитираната съдебна практика, и от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 25 и цитираната съдебна практика).

148    В случая Комисията не оспорва твърдението на жалбоподателя, че считано от юли 2014 г., Румъния вече не е контролирала по-голямата част от правата на глас в Electrica, не е можела да назначава мнозинството от членовете на управителните, ръководните или надзорните органи на това предприятие и не е разполагала с никакво специално право съгласно устава на това предприятие, което да ѝ позволи да осъществява контрол върху решенията му.

149    Нищо в преписката по делото, с която разполага Общият съд, не позволява да се достигне до заключението, че използваните в рамките на мярка 3 ресурси на Electrica са били постоянно под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи по смисъла на цитираната в точка 147 по-горе съдебна практика.

150    Самият факт, че предприятие като Electrica е подписало меморандума през 2012 г. (съображение 203 от обжалваното решение), не означава, че неговите ресурси са били под контрола на държавата. Във всеки случай при прилагането на мярка 3 през 2015 г. държавата повече не е контролирала ресурсите на Electrica.

151    Също така фактът, че частно предприятие може да вземе предвид публичните изявления на властите (съображение 205 от обжалваното решение), когато определя действията си на пазара, изобщо не означава, при липсата на каквито и да било други конкретни данни в този смисъл, че неговите ресурси са били под контрола на държавата или на нейно разположение.

152    Освен това изтъкнатият от Комисията факт, че разглежданите вземания на Electrica в рамките на мярка 3 са били договорени преди приватизацията му, е ирелевантен, тъй като, от една страна, съществуващите преди приватизацията на дадено предприятие дългове и вземания обикновено се отразяват в продажната му цена, и от друга страна, решението на Electrica за одобряване на плана за реорганизация е взето през 2015 г., тоест след приватизацията му.

153    Също така фактът, че след приватизацията на Electrica държавата притежава 48,78 % от капитала му и че според Комисията по този начин тя е запазила „висока степен на влияние“ върху търговската политика на Electrica, не означава, при липсата на други конкретни данни в този смисъл, че ресурсите му са били постоянно под контрола на държавата или на нейно разположение по смисъла на цитираната в точка 147 по-горе съдебна практика. Напротив, съдържащият се в точки 148—152 по-горе анализ предполага, че независимо от дяловото си участие, което, макар и значително, е станало миноритарно в капитала на Electrica, държавата не е разполагала с никакъв механизъм, който да ѝ позволи да контролира начина, по който това предприятие управлява ресурсите си в рамките на мярка 3.

154    Накрая, Комисията не може да изведе довод и от решение от 27 септември 2012 г., Франция/Комисия (T‑139/09, EU:T:2012:496). В това решение Общият съд стига до извода, че мерките за помощ, приети в полза на някои организации на земеделски производители, финансирани отчасти чрез факултативни частни вноски, водят до прехвърляне на държавни ресурси, тъй като по същество френските органи са взели едностранно решение относно финансираните от схемата за помощи мерки, както и правилата за тяхното прилагане, въпреки че получателите на посочените мерки са разполагали само с правото да изберат дали да участват в така установената от държавата система, като се съгласят или откажат да заплащат определените от нея вноски. За разлика от това дело, обаче в случая Комисията не е доказала, че румънските органи са решили едностранно как трябва да се използват ресурсите на Electrica в рамките на мярка 3.

155    Що се отнася до Electrica Furnizare, друг кредитор на жалбоподателя, по-голяма част от чиито акции са притежавани от Electrica между 2011 г. и 2017 г., достатъчно е да се констатира, че в обжалваното решение Комисията не е квалифицирала действията на това дружество като мярка, представляваща държавна помощ, поради което доводите на страните в това отношение са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение.

156    От гореизложеното следва, че Комисията не е успяла надлежно да докаже, че мярка 3 предполага прехвърляне на държавни ресурси, що се отнася до частичното анулиране на вземанията по отношение на Electrica, и следователно, че тя представлява държавна помощ, доколкото е била предоставена с посредничеството на Electrica.

2)      По отговорността на държавата за останалата част от мярка 3

157    Жалбоподателят поддържа, че отговорността за останалата част от мярка 3, тоест частичното анулиране на вземанията на AAAS, на Salrom, на CET Govora и на ANE в съответствие с плана за реорганизация, не е на държавата.

158    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя твърди, че в обжалваното решение е доказала надлежно, че отговорност за мярка 3 носи държавата.

159    В обжалваното решение Комисията стига до извода, че отговорност за мярка 3 носи държавата, тъй като, първо, съгласно румънското право в областта на несъстоятелността планът за реорганизация не може да бъде одобрен без съгласието на AAAS или CET Govora (съображение 201 от обжалваното решение). Второ, планът е бил изготвен от назначения от съда синдик, който е част от държавата (съображение 202 от обжалваното решение). Трето, посоченият план е бил одобрен благодарение на частните и публичните кредитори, подписали през ноември 2012 г. меморандума, който бил използваното от държавата средство, за да се задържи жалбоподателят на пазара и да се осигури изискваното мнозинство в събранието на кредиторите, така че да се обезпечи приемането на посочения план (съображения 202, 203 и 205—210 от обжалваното решение). Четвърто, намерението на държавата да задържи жалбоподателя на пазара било потвърдено от публичните изявления (съображение 204 от обжалваното решение). Пето, Комисията изтъква някои по-конкретни доказателства, от които се установява отговорността на държавата във връзка с действията на ANE в рамките на мярка 3 (съображения 212—217 от обжалваното решение).

160    Съгласно съдебната практика, за да може предимства да бъдат квалифицирани като „помощи“ по смисъла на член 107, параграф  1 ДФЕС, отговорността за тях трябва да се носи от държавата (вж. решение от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 20 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се отбележи, че когато дадено предимство е предоставено от публичен орган, отговорност за него по определение носи държавата, дори ако въпросният орган се ползва с правна автономия спрямо други публични органи (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1996 г., Air France/Комисия, T‑358/94, EU:T:1996:194, т. 62).

161    В случая, тъй като член 1, буква в) от обжалваното решение определя мярка 3 като анулиране на дълг „в съответствие с плана за реорганизация“ от страна на някои кредитори, следва да се провери дали отговорността за посочения план, чието одобрение от кредиторите на жалбоподателя води до частично анулиране на неговия дълг, би могла изцяло да е на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

162    Всъщност следва да се констатира, че частичното анулиране на някои дългове в рамките на мярка 3 не представлява едностранно анулиране, за което всеки един от разглежданите кредитори е взел отделно решение, а колективно анулиране, извършено в рамките на производство по несъстоятелност, по отношение на което се прилагат специални правни норми, свързани по-конкретно с изискваното мнозинство в събранието на кредиторите, за да се одобри планът за реорганизация. С други думи, отделният глас на даден кредитор в полза на плана не може да доведе до одобрение на посочения план, освен ако вземанията му, сами по себе си, отговарят на законовите изисквания по отношение на необходимото за тази цел мнозинство.

163    Следва също да се констатира, че списъкът на кредиторите включва множество както публични, така и частни кредитори, и че в полза на този план са гласували както публичните, така и частните кредитори.

164    При тези обстоятелства, за да се провери дали Комисията правилно е приела, че държавата носи отговорност за плана за реорганизация, най-напред следва да се провери дали отговорността за гласуването, с което AAAS, ANE, Salrom и CET Govora одобряват плана за реорганизация, се носи от държавата. На следващо място, следва да се определи дали всички кредитори, за чието гласуване в полза на одобряването на плана за реорганизация отговорност носи държавата, са разполагали заедно съгласно националното право с изискваното мнозинство, за да одобрят този план.

i)      По отговорността на държавата за гласуването на AAAS, Salrom, CET Govora и ANE

–       По отговорността на държавата за гласуването на AAAS

165    От съображения 186, 187 и 201 от обжалваното решение е видно, че Комисията е приела, че отговорност за гласуването на AAAS носи държавата, по-специално поради това че то е част от публичната администрация и е подчинено на правителството.

166    Този извод не се оспорва от жалбоподателя.

–       По отговорността на държавата за гласуването на Salrom

167    Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение липсва преценка на въпроса дали отговорността за гласуването на Salrom в полза на плана за реорганизация е на държавата. Фактът, че държавата притежава мажоритарен дял от акциите на Salrom, че е назначила представители в съвета на директорите и че годишният бюджет на Salrom е трябвало да бъде одобрен от държавата, несъмнено бил достатъчен, за да се докаже, че Salrom е публично предприятие, но не и че държавата носи отговорност за гласуването му в полза на одобряването на посочения план.

168    Комисията по същество изтъква, че отговорността на държавата за гласуването на Salrom произтича от „високата степен на намеса на държавата при определянето на мярката и реда и условията за нейното финансиране“, и по-специално от меморандума и от публичните изявления.

169    Първо, Общият съд констатира, че в точка 6.1.1.3 от обжалваното решение (съображения 201—218), посветена на отговорността на държавата за мярка 3, Комисията не е проверила дали отговорността за гласуването на Salrom — кредитор и доставчик по-специално на солни разтвори на жалбоподателя, е на държавата. Всъщност в тази точка има само две позовавания на Salrom, едното от които е в бележка под линия 70 от обжалваното решение, в която само се отбелязва, че Salrom е едно от подписалите меморандума предприятия, а другото — в съображение 218 от посоченото решение, което е заключителното съображение от тази точка от обжалваното решение, като в него Комисията стига до заключението, че отговорността за предоставянето на мярка 3 по-специално от Salrom може да се вмени на държавата. В същата точка Комисията най-общо и без да споменава конкретно Salrom препраща към подписването на меморандума от страна на някои кредитори на жалбоподателя и към публичните изявления, за да обоснове отговорността на държавата за мярка 3.

170    В това отношение е безспорно, че към момента на приемане на мярка 3 Salrom е било публично предприятие. Съгласно съдебната практика обаче не е възможно да се приеме отговорност на държавата за дадена мярка единствено от обстоятелството, че тя е приета от публично предприятие. Всъщност, дори държавата да е в състояние да контролира публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху сделките на същото, не може автоматично да се презумира действителното упражняване на този контрол в конкретен случай, като се има предвид, че не би могло да се изисква да се докаже въз основа на конкретно указание, че публичните органи точно в този случай са насърчили публичното предприятие да приеме разглежданата мярка за помощ (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 51—53).

171    В случай на предимства, предоставени от публични предприятия, е необходимо да се провери дали трябва да се счита, че публичните власти са участвали по един или друг начин в приемането на разглежданата мярка, тъй като отговорността на държавата може да се изведе от съвкупност от индиции, които са свързани с обстоятелствата на конкретния случай, както и с контекста, в който тази мярка е осъществена. Във връзка с това Съдът вече е взел предвид факта, че въпросната организация не е могла да вземе оспорваното решение, без да се съобрази с изискванията на публичните власти, или че освен елементите от устройствен характер, които обвързват публичните предприятия с държавата, тези предприятия, чрез които помощите са били отпуснати, трябва да се съобразяват с разпорежданията, дадени от публичен орган. За да се заключи, че приета от публично предприятие мярка за помощи може да се вмени в отговорност на държавата, евентуално други индиции биха могли да се окажат релевантни, сред които по-специално интегрираността на предприятието в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частни оператори, правният статут на предприятието, тоест дали е субект на публичното право или на общото дружествено право, интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието, или всяка друга индиция, която в конкретния случай показва намеса на публичната власт или невъзможността да липсва намеса при приемането на мярка с оглед също така на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия (решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 52, 55 и 56).

172    Следва обаче да се отбележи, че в точка 6.1.1.3 от обжалваното решение, освен че констатира съществуването на меморандума и публичните изявления, Комисията не е посочила наличието на индиции като съдържащите се в точка 171 по-горе, позволяващи да се установи отговорността на държавата за действията на Salrom в рамките на мярка 3.

173    Що се отнася до факта, че Salrom е подписало меморандума, следва да се констатира, както прави и жалбоподателят, от една страна, че в него изрично се предвижда, че подписалите го страни не поемат задължение да се откажат от вземанията си по отношение на жалбоподателя, да приемат даден план за реорганизация или по-общо да се откажат от каквото и да било договорно или друго право по отношение на жалбоподателя, така че с този меморандум на Salrom не се налага никакво задължение в съответствие с плана за реорганизация.

174    От друга страна, в обжалваното решение няма данни, които да разкриват причините, поради които меморандумът е имал решаваща роля за действията на Salrom в рамките на мярка 3. Напротив, действията на това предприятие в рамките на мярка 2 по-скоро доказва, че случаят не е такъв, както следва от точка 127 по-горе.

175    Същото се отнася и за публичните изявления, както бе посочено в точки 134 и 136 по-горе.

176    Второ, действително в точка 6.1.1.2 от обжалваното решение (съображения 188—200), посветена на отговорността на държавата за мярка 2, Комисията отбелязва, че Румъния, която притежава 51 % от акциите на Salrom, е назначила свои представители в съвета на директорите на това дружество и че годишният бюджет на Salrom е трябвало да бъде одобряван от държавата, като това предварително одобрение засягало по-специално сумите, съответстващи на търговските вземания от клиенти като жалбоподателя (съображения 191 и 192 от обжалваното решение). Комисията обаче подчертава, че не е необходимо да се стига до заключението, че що се отнася до мярка 2 отговорност за действията на Salrom носи държавата, тъй като тази мярка не представлява помощ от страна на Salrom, понеже по същество то е действало, както би действал частен кредитор (съображения 193 и 263 от обжалваното решение).

177    Като се има предвид обаче, че мярка 2 се отнася до периода от септември 2012 г. до януари 2013 г., може единствено да се отбележи, че в обжалваното решение не се съдържат никакви доказателства, че тези елементи все още са били актуални през 2015 г. при приемането на мярка 3. Така, за да се направи анализ дали критерият за отговорността е изпълнен, следва да се вземе предвид моментът на приемане на мярката (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 юли 2015 г., Франция и Orange/Комисия, T‑425/04 RENV и T‑444/04 RENV, EU:T:2015:450, т. 221 и 229).

178    Дори да се предположи, че всички тези елементи са продължавали да бъдат актуални през 2015 г., все пак се налага изводът, че Комисията не е стигнала до заключението, че отговорността за действията на Salrom се носи от държавата в рамките на мярка 2. При тези обстоятелства не е възможно да се установи каква е преценката на Комисията относно посочените елементи, и по-специално дали те са щели да бъдат достатъчни, така че отговорност за мярка 2, доколкото тя се отнася до Salrom, да се носи от държавата. Следователно, дори да се предположи, че тези елементи все още са били релевантни през 2015 г., Общият съд не може да замени липсващата преценка на Комисията със своята преценка.

179    Ето защо следва да се заключи, подобно на жалбоподателя, че в обжалваното решение Комисията не е доказала надлежно, че отговорността за гласуването на Salrom в полза на одобряването на плана за реорганизация, е на държавата.

–       По отговорността на държавата за гласуването на CET Govora

180    Жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение липсва преценка на въпроса дали отговорността за гласуването на CET Govora за плана за реорганизация е на държавата. CET Govora не е подписало меморандума и следователно е нямало вероятност то да може да окаже влияние при гласуването му. Освен това според жалбоподателя решенията на общинския съвет на Вълча — публичноправно образувание, за което от съображение 194 от обжалваното решение е видно, че е единствен акционер на CET Govora — които са посочени в съображение 195 от обжалваното решение, не се отнасят до мярка 3.

181    Комисията по същество твърди, че както следва от съображение 196 от обжалваното решение, в по-широк контекст, в който се вписват действията на CET Govora, би било „неприемливо“ да се счита, че не е имало никакво влияние от страна на държавата, като се имат предвид по-специално меморандумът и публичните изявления.

182    В съображения 201 и 205 от обжалваното решение Комисията изрично препраща към анализа си относно отговорността на държавата за мярка 2, доколкото тя се отнася до CET Govora, кредитор и доставчик по-специално на електроенергия и на пара на жалбоподателя, за да подкрепи извода си, че отговорността за гласуването на CET Govora в полза на одобрението на плана за реорганизация е на държавата. Така в съображение 201 от обжалваното решение Комисията препраща към съображение 200 от него, което е заключителната точка на анализа относно отговорността на държавата за мярка 2, поради което това общо препращане трябва да се разбира като препращане към всички елементи, посочени за тази цел в рамките на анализа на отговорността на държавата за мярка 2. В това отношение Комисията по същество отбелязва, най-напред, че CET Govora е изцяло собственост на държавата, на следващо място, че непрекъснатите неплатени доставки на електроенергия в полза на жалбоподателя, които са предмет на мярка 2, са били предвидени в изпълнение на няколко решения на общинския съвет на Вълча, и накрая, че в „по-широк контекст“ било видно, че е „неприемливо да се счита, че държавата не е имала никакво влияние върху CET Govora“ (съображения 194—198 от обжалваното решение). Освен това в точка 6.1.1.3 от обжалваното решение Комисията най-общо препраща към подписването на меморандума от страна на някои кредитори на жалбоподателя и към публичните изявления, за да обоснове отговорността на държавата за мярка 3.

183    В това отношение следва да се отбележи, че не се оспорва, че към момента на приемане на мярка 3 CET Govora е било публично предприятие. Както обаче бе посочено в точка 170 по-горе, според съдебната практика не е възможно да се приеме отговорност на държавата за дадена мярка единствено въз основа на обстоятелството, че тя е приета от публично предприятие.

184    Всъщност съгласно припомнената в точка 171 по-горе съдебна практика Комисията трябва да вземе предвид съвкупност от индиции, които са релевантни, за да се установи дали отговорността за действията на CET Govora в рамките на мярка 3 е на държавата.

185    В това отношение Комисията не би могла валидно да се позове на меморандума, тъй като CET Govora дори не го е подписало. Впрочем, дори да се предположи, че CET Govora го е взело предвид при гласуването си в рамките на мярка 3, това не променя факта, както беше посочено в точка 173 по-горе, че в меморандума изрично се предвижда, че подписалите го страни не поемат задължение да се откажат от вземанията си по отношение на жалбоподателя, да приемат даден план за реорганизация или по-общо да се откажат от каквото и да било договорно или друго право по отношение на жалбоподателя. Що се отнася до публичните изявления, достатъчно е да се направи препращане към точка 136 по-горе.

186    Що се отнася до индициите, посочени в обжалваното решение в рамките на мярка 2, към които препраща Комисията, трябва да се констатира, че те се отнасят до периода от септември 2012 г. до януари 2013 г. и че обжалваното решение не съдържа никакви доказателства, че тези елементи все още са били актуални през 2015 г. при приемането на мярка 3, като се има предвид, че съгласно цитираната в точка 177 по-горе съдебна практика, за да се прецени дали критерият за отговорността е изпълнен, следва да се вземе предвид моментът на приемане на мярката.

187    Освен това някои от посочените в рамките на мярка 2 елементи, които са свързани с действията на CET Govora, са ирелевантни за целите на разглеждането на отговорността на държавата за гласуването на CET Govora в полза на плана за реорганизация. Така, както изтъква жалбоподателят, решенията на общинския съвет на Вълча, посочени в съображения 29, 85 и 195 от обжалваното решение, се отнасят единствено до мярка 2 и нямат връзка с одобряването на плана за реорганизация, което е било извършено повече от две години по-късно.

188    Що се отнася до елементите от „по-широк контекст“, към който препращат съображения 196 и 197 от обжалваното решение, те не са пряко относими към въпроса дали отговорността за гласуването на CET Govora в полза на плана за реорганизация е на държавата. Всъщност Комисията не определя ясно връзката, която установява между, от една страна, факта, че главният изпълнителен директор на CET Govora е бил осъден от националните наказателни съдилища за злоупотреба със служебно положение и търговия с влияние, извършени в периода от октомври 2011 г. до юли 2014 г., и от друга страна, гласуването на CET Govora в полза на плана за реорганизация. Също така е без значение фактът, че впоследствие главният изпълнителен директор на CET Govora е назначен за главен изпълнителен директор на жалбоподателя в периода между октомври 2012 г. и февруари 2013 г., и че след февруари 2013 г. е станал отново главен изпълнителен директор на CET Govora. Всъщност, освен че това обстоятелство също се отнася до период, предхождащ разглеждания по мярка 3, сам по себе си фактът, че дадено физическо лице е било назначено за главен изпълнителен директор на две публични предприятия в различни моменти, не означава, че държавата носи отговорност за действията, предприети от едно от двете предприятия две години по-късно.

189    Следователно, тъй като в обжалваното решение липсват други релевантни и актуални индиции, следва да се заключи, както прави жалбоподателят, че Комисията не е успяла надлежно да докаже, че отговорността за гласуването на CET Govora в полза на одобряването на плана за реорганизация е на държавата.

–       По отговорността на държавата за гласуването на ANE

190    В обжалваното решение Комисията основава извода си, че държавата носи отговорност за гласуването на ANE в полза на одобрението на плана за реорганизация по-специално с факта, че ANE е публична институция от национално значение, има правосубектност и се координира от централния публичен орган по водите, че целта ѝ е да прилага националната стратегия и политика в областта на управлението на водните ресурси, да гарантира спазването на разпоредбите в тази сфера, да управлява и експлоатира инфраструктурата на националната система за управление на водите и да гарантира изпълнението на редица дейности от национално и социално значение, че членовете на нейния управителен съвет се назначават със заповед на ръководителя на централния публичен орган по водите и включват един представител на Министерството на публичните финанси и един на централния публичен орган по водите и че генералният директор на ANE се назначава, временно се отстранява и освобождава от длъжност със заповед на ръководителя на централния публичен орган по водите и че приходната и разходната част на бюджета на дружеството се одобрява от управителния съвет със съгласието на ръководителя на централния публичен орган по водите.

191    Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Комисията е объркала две отделни институции. По-специално посочването на ANE в категорията „[Н]еобезпечени кредитори по член 96 от [румънския] закон за несъстоятелността“ в таблица 1, фигурираща в съображение 67 от обжалваното решение, било неправилно, тъй като това вземане било на друга публична институция, а именно Националната администрация по водите — Администрация на басейна на Олт (наричана по-нататък „ANE-ABO“). Според жалбоподателя ANE-ABO е гласувала в полза на плана за реорганизация, докато ANE не е гласувала нито за, нито против посочения план. Следователно в обжалваното решение Комисията е пропуснала да анализира отговорността на държавата за гласуването на ANE-ABO.

192    Комисията отбелязва, че ANE-ABO е едно от единадесетте регионални подразделения на ANE. Така съображенията относно ANE, изложени в съображения 212—217 от обжалваното решение, се прилагали и към нейното подразделение.

193    Жалбоподателят по същество единствено твърди, че Комисията погрешно е посочила орган, различен от органа, който има вземания по отношение на него. Той обаче не оспорва нито факта, посочен от Комисията в писмената ѝ защита, че ANE-ABO е подразделение на ANE, нито извода на Комисията, че съображенията, изложени в съображения 212—217 от обжалваното решение по отношение на ANE, се прилагат mutatis mutandis към нейното подразделение. Всъщност при липсата на каквито и да било данни в обратен смисъл посочените в обжалваното решение елементи по отношение на ANE важат и за нейните подразделения.

194    При тези обстоятелства, макар че действително за съжаление Комисията е объркала в обжалваното решение ANE с нейното подразделение, в този случай става въпрос най-много за формална грешка, която не се отразява на правилността на обжалваното решение.

195    Ето защо доводите на жалбоподателя в това отношение следва да се отхвърлят.

–       Междинно заключение

196    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че в обжалваното решение Комисията е успяла да докаже, че отговорността за гласуването на AAAS и на подразделението на ANE в полза на одобряването на плана за реорганизация е на държавата. За сметка на това тя не е успяла надлежно да докаже отговорността на държавата за гласуването на Salrom и CET Govora в рамките на този план.

ii)    По отговорността на държавата за плана за реорганизация

197    На първо място, в съображение 201 от обжалваното решение Комисията по същество твърди, че отговорност за мярка 3 носи държавата, тъй като планът за реорганизация не може да бъде одобрен без съгласието на AAAS или на CET Govora.

198    Този извод обаче е неправилен.

199    Първо, както следва от точки 180—189 по-горе, Комисията не е успяла надлежно да докаже, че отговорността за гласуването на CET Govora в полза на одобряването на плана за реорганизация е на държавата.

200    Второ, дори да се предположи, че държавата носи отговорност за гласуването на CET Govora в полза на одобряването на плана за реорганизация, следва да се отбележи, както прави жалбоподателят, че изводът на Комисията в съображение 201 от обжалваното решение не съответства на съдържащото се в обжалваното решение описание на приложимите национални правила в областта на несъстоятелността.

201    В това отношение от съображение 42 от обжалваното решение следва, че съгласно членове 100 и 101 от Legea № 85 privind procedura insolvenţei (Закон № 85 за производствата по несъстоятелност, наричан по-нататък „румънският закон за несъстоятелността“) от 5 април 2006 г. (Monitorul Oficial al României, Partea I, № 359 от 21 април 2006 г.) планът за реогранизация се счита за приет, ако за него гласува абсолютно мнозинство от категориите кредитори, при условие че най-малко една от необлагодетелстваните категории приема плана. Планът се счита за приет от дадена категория кредитори, ако в тази категория планът е приет от кредиторите, имащи абсолютно мнозинство според стойността на вземанията, спадащи към въпросната категория.

202    Освен това от съображение 43 от обжалваното решение следва, че съгласно член 3, параграф 21 от румънския закон за несъстоятелността „необлагодетелствана категория“ означава категория вземания, за която в плана за реорганизация е предвидено намаляване на размера на вземането.

203    В случая, както е видно от таблица 1, съдържаща се в съображение 67 от обжалваното решение, кредиторите на жалбоподателя са разпределени в пет категории, което означава, че за да се одобри планът, е необходимо поне три от тези категории да гласуват в негова полза. Безспорно е, че в случая всички тези категории кредитори са представлявали необлагодетелствани категории по смисъла на член 3, параграф 21 от румънския закон за несъстоятелността, както следва от бележка под линия 42 от обжалваното решение.

204    Освен това от същата таблица е видно, че AAAS и CET Govora заедно са имали абсолютно мнозинство според стойността на вземанията само в две категории, а именно на „бюджетните кредитори“ и на „необезпечените кредитори по член 96 от [румънския] закон за несъстоятелността“, както впрочем Комисията признава в съображение 201 от обжалваното решение.

205    Следователно AAAS и CET Govora не са притежавали изискваното мнозинство, за да могат сами да одобрят плана за реорганизация.

206    Посоченият в съображение 205 от обжалваното решение факт, че трета категория, а именно тази на служителите, „естествено“ е предпочела плана, като се има предвид, че той не е предвиждал никакво намаляване на вземанията на служителите, е без значение, тъй като Комисията никога не е твърдяла, че отговорността за гласуването на служителите е на държавата.

207    Освен това Комисията не е доказала, че AAAS и CET Govora заедно имат право да блокират приемането на плана за реорганизация. Напротив, от информацията относно предпочитанията при гласуването на различните кредитори, съдържаща се в съображение 74 от обжалваното решение и в таблицата в точка 75 от становището на Румъния от май 2018 г., е видно, че е имало достатъчен брой кредитори, които са гласували в полза на посочения план, за да може той да се счита за приет от три от петте категории кредитори, включително от поне една „необлагодетелствана категория“, дори в хипотезата, при която AAAS и CET Govora биха гласували против плана за реорганизация.

208    Трето, както правилно констатира Комисията, AAAS и подразделението на ANE, за чието гласуване носи отговорност държавата, заедно са имали абсолютно мнозинство според стойността на вземанията само в една категория, а именно в тази на бюджетните кредитори. Следователно те не са могли сами нито да поискат приемането на плана за реорганизация, нито да блокират одобрението му от събранието на кредиторите.

209    Четвърто, дори да се предположи, че държавата носи отговорност за гласуването на CET Govora за одобряването на плана за реорганизация и че към него трябва да се добави и гласуването на AAAS и на подразделението на ANE, следва да се отбележи, че заедно те биха имали абсолютно мнозинство според стойността на вземанията само в две категории, а именно в тези на „бюджетните кредитори“ и на „необезпечени кредитори по член 96 от [румънския] закон за несъстоятелността“. Освен това дори в хипотезата, при която те биха гласували против плана за реорганизация, би имало достатъчен брой кредитори, гласували за посочения план, за да може той да се счита за приет от три от петте категории кредитори, включително от поне една необлагодетелствана категория. Следователно те не са могли сами нито да поискат приемането на плана за реорганизация, нито да блокират одобрението му от събранието на кредиторите.

210    На второ място, съдържащото се в съображение 202 от обжалваното решение твърдение, че по същество отговорност за мярка 3 се носи от държавата, тъй като планът за реорганизация бил „изготвен“ от назначения от съда синдик, който е част от държавата, може единствено да бъде отхвърлено. Всъщност от съображение 41 от обжалваното решение е видно, че назначеният от съда синдик „изготвя“ плана за реорганизация, който впоследствие трябва да бъде обсъден и одобрен от кредиторите. Следователно назначеният от съда синдик няма правомощия да приеме плана за реорганизация.

211    На трето място, несъмнено е вярно, както подчертава Комисията, че компетентният съд, който е еманация на държавата, трябва също да одобри плана в съответствие с приложимото национално право. Посоченият съд обаче не може да одобри план, който не е бил приет от кредиторите. В действителност, ако се приеме тезата на Комисията, това би означавало да се счита, че отговорността за всеки план за реорганизация, приет в рамките на производство по несъстоятелност се носи от държавата единствено поради това че в производството са взели участие назначен от съда синдик и съдия.

212    Комисията не може да изведе никакъв довод в това отношение от решения от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados (C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 59, 77 и 81), и от 3 март 2016 г., Simet/Комисия (T‑15/14, EU:T:2016:124, т. 38, 44 и 45). Всъщност налага се изводът, че разглежданите по тези дела мерки за помощ по никакъв начин не могат да бъдат сравнени с разглежданата в настоящото дело мярка 3. Делото, по което е постановено първото посочено по-горе решение, се отнася до държавна помощ, предоставена на производители на алуминий и изменена с определение за обезпечителни и привременни мерки от компетентния национален съд, с което се продължава прилагането на преференциална тарифа за снабдяване с електроенергия. Делото, по което е постановено второто посочено по-горе решение, се отнася до държавна помощ, предоставена от италианските органи в изпълнение на разпореждане на национален съд. По тези дела произходът на въпросните мерки за помощ, чието естество и предмет по никакъв начин не могат да бъдат сравнени с тези на план за реорганизация, приет в рамките на производство по несъстоятелност, е бил държавен, докато по настоящото дело решението за анулиране на част от дълговете на жалбоподателя, както отбелязва самата Комисия, е взето от неговите кредитори, а не от назначения от съда синдик или от компетентния съд.

213    На четвърто място, съдържащото се по-специално в съображения 203—205 и 209 от обжалваното решение твърдение, че по същество наличието на меморандума и на публичните изявления доказвало, че отговорност за мярка 3 в нейната цялост носи държавата, трябва да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 128 и 136 по-горе.

214    По-специално фактът, посочен в съображение 205 от обжалваното решение, че подписалите меморандума страни и CET Govora заедно са имали необходимото мнозинство в четири от категориите кредитори, е ирелевантен. Всъщност, от една страна, в нито един момент Комисията не твърди, а още по-малко доказва, че държавата носи отговорност за гласуването на частните банки, подписали меморандума. От друга страна, що се отнася до гласовете на Electrica и Salrom, достатъчно е да се направи препращане към точки 156 и 167—179 по-горе, докато що се отнася до CET Govora — това дружество дори не е подписало меморандума. Ето защо Комисията не би могла да стигне до извода, както го прави в съображение 206 от обжалваното решение, че благодарение на меморандума е било осигурено изискваното мнозинство в събранието на кредиторите.

215    От гореизложеното следва, че Комисията не е успяла надлежно да докаже, че отговорност за мярка 3 носи държавата и че следователно тя представлява държавна помощ.

б)      По основанията, свързани с мерки 1 и 2 — явни грешки в преценката, що се отнася до наличието на икономическо предимство

216    На първо място, в съображение 219 от обжалваното решение Комисията посочва, че установяването на селективния характер на помощта не създава затруднения, тъй като мерки 1 и 2 са предоставени единствено на жалбоподателя, докато други предприятия от нефтохимическия сектор или други сектори, които се намират в сходно правно и фактическо положение, с оглед на преследваната с посочените мерки цел, не са се ползвали от тях.

217    На второ място, в съображения 221 и 222 от обжалваното решение Комисията приема, че критерият за частния кредитор не е приложим в случая.

218    На трето място, в съображение 223 от обжалваното решение Комисията обяснява, че „с оглед на пълнотата“ все пак е проверила дали разглежданите мерки отговарят на критерия за частния кредитор. Така в точки 6.1.2.1 (съображения 224—243) и в точка 6.1.2.2 (съображения 244—263) от обжалваното решение тя прилага този критерий съответно към мерки 1 и 2 и стига до извода, че те предоставят на жалбоподателя селективно икономическо предимство, с изключение на предоставеното от Salrom подпомагане на дейността на жалбоподателя в рамките на мярка 2, тъй като според Комисията това предприятие е действало като частен кредитор и следователно не е предоставило никакво икономическо предимство на жалбоподателя.

219    Жалбоподателят оспорва изводите на Комисията, първо, че в случая критерият за частния кредитор не бил приложим, и второ, че му е предоставено икономическо предимство в рамките на мерки 1 и 2 и по посочения в точка 218 по-горе начин.

220    В самото начало следва да се уточни, че вече не е необходимо да се разглежда основанието на жалбоподателя относно явни грешки в преценката, що се отнася до наличието на икономическо предимство в рамките на мярка 3. Всъщност, както бе посочено в точки 156 и 215 по-горе, Комисията не е доказала надлежно, че тази мярка предполага прехвърляне на държавни ресурси и отговорност за нея носи държавата, което е достатъчно, за да се приеме, че мярка 3 не представлява държавна помощ предвид кумулативния характер на условията по член 107, параграф 1 ДФЕС, както следва от цитираната в точка 138 по-горе съдебна практика.

1)      По приложимостта на критерия за частния кредитор

221    В съображения 221 и 222 от обжалваното решение Комисията приема, противно на поддържаното от Румъния в хода на административното производство, че критерият за оператора в условията на пазарна икономика не е приложим в случая, тъй като по същество Румъния е действала постоянно и ясно в качеството си на публичен орган, за да спаси жалбоподателя от несъстоятелност, включително чрез публични изявления и чрез меморандум, а не като акционер, който инвестира в дружеството, или като негов кредитор.

222    В това отношение съображение 222 от обжалваното решение препраща към съображения „204 и сл.“, 274 и 276 от това решение. В самото начало обаче следва да се отбележи, че тези препращания, изглежда, не предоставят никакви допълнителни доказателства по отношение на мотивите, изложени в съображения 221 и 222 от обжалваното решение. Всъщност съображения „204 и сл.“ от обжалваното решение се позовават по-специално на публичните изявления, които вече са споменати в съображение 222 от обжалваното решение, докато съображения 274 и 276 от това решение се отнасят до прилагането, а не до приложимостта, на критерия за частния кредитор в специфичния контекст на мярка 3.

223    Що се отнася до приложимостта на този критерий, жалбоподателят по същество изтъква, че разглежданите мерки не предполагат упражняването от държавата на властнически публичноправни правомощия, което се доказвало от факта, че те са можели да бъдат взети и действително са били взети от частни кредитори. Освен това тяхното естество, предмет, контекстът, в който се вписват, целите, който преследват, и правилата, които ги уреждат, също показвали, че посоченият критерий следва да се приложи към конкретния случай. Според жалбоподателя нито меморандумът, нито публичните изявления могат да изключат приложимостта на посочения критерий.

224    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя изтъква по същество, че критерият за частния кредитор не е приложим в случая, тъй като по време на приемане на разглежданите мерки Румъния е действала в качеството си на публичен орган или на носител на публична власт, а не като частен кредитор, както се установявало от меморандума и публичните изявления.

225    Следва да се припомни, че тестът за частния кредитор и тестът за частния инвеститор представляват конкретни проявления на критерия за оператора в условията на пазарна икономика, които се използват, за да се провери дали действията съответно на публичен кредитор или на публичен инвеститор могат да доведат до предоставянето на държавна помощ.

226    Съгласно съдебната практика трябва да се разграничава, от една страна, ролята на държавата като акционер в едно предприятие, от ролята на държавата, действаща в качеството си на носител на публична власт, от друга страна. Следователно критерият за частния инвеститор се прилага, когато съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт. За да се прецени дали дадена мярка е резултат от държавата в качеството ѝ на акционер, а не на носител на публична власт, следва да се направи обща преценка, като се вземат предвид по-специално естеството и предметът на мярката, контекстът, в който тя се вписва, преследваната цел и правилата, уреждащи посочената мярка (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 80, 81 и 86).

227    Ако държавата членка се позовава в хода на административната процедура на критерия за частния инвеститор, в случай на съмнение тя има за задача да докаже недвусмислено и въз основа на обективни, проверими и съществуващи към момента на приемането на мярката доказателства, че приетата мярка произтича от нейното качество на акционер. Ако съответната държава членка изпрати на Комисията доказателства от изискваното естество, задача на последната е да направи обща преценка, като вземе предвид освен доказателствата, представени от тази държава членка, и всяко друго относимо към случая доказателство. Съдът обаче уточнява, че критерият за частния инвеститор не е изключение, което да се прилага само по искане на държава членка, а в случаите, в които той е приложим, този критерий е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на държавна помощ. Така, когато е видно, че този критерий би могъл да бъде приложен, задача на Комисията е да поиска от съответната държава членка да ѝ предостави всички относими данни, които биха ѝ позволили да извърши проверка дали условията за приложимост и за прилагане на този критерий са изпълнени, и тя може да откаже да разгледа такива данни единствено в случай че представените доказателства са изготвени след приемане на решението да се направи разглежданата инвестиция (вж. в този смисъл решение 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 82—86, 103 и 104).

228    Съдът също е имал повод да уточни, че когато публичен кредитор предоставя облекчения на условията за плащане на вземане, което има срещу предприятие, критерият за частния кредитор по принцип е приложим (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 71).

229    Освен това Съдът подчертава, че икономическият характер на действията на държавата членка трябва да бъде „отправната точка“ на анализа за приложимостта на критерия за частния кредитор и че когато се установи, че критерият за частния кредитор би могъл да е приложим, Комисията трябва да разгледа тази възможност независимо дали е направено искане в този смисъл (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 25 и 27).

230    В някои случаи приложимостта на критерия за частния инвеститор може дори да се презумира поради самото естество на разглежданата мярка (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2018 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, T‑100/17, непубликувано, EU:T:2018:900, т. 53).

231    В случая следва да се отбележи, че в съображения 221 и 222 от обжалваното решение Комисията по същество е обосновала извода си за неприложимостта на критерия за частния кредитор със съществуването на меморандума и публичните изявления. Доколкото обаче Комисията не е квалифицирала посочените меморандум и изявления като държавна помощ, последните трябва да се разглеждат единствено като елементи от контекста, в който се вписват разглежданите мерки.

232    По този начин Комисията не е извършила обща преценка на всички релевантни фактори, и по-специално на факторите, свързани с естеството и предмета на мярката, с преследваната цел и с правилата, уреждащи посочената мярка, съгласно изискванията на припомнената в точки 226 и 227 по-горе съдебна практика.

233    Разбира се, не е изключено обжалваното решение да може да се тълкува в смисъл, че в него се посочва имплицитно, но без съмнение, че според Комисията елементите от контекста в случая са били от такова значение, че сами по себе си са били достатъчни, за да се направи извод за неприложимостта на критерия за частния кредитор, независимо от другите фактори, изведени от съдебната практика.

234    Жалбоподателят обаче твърди, че тези други фактори доказват, че критерият за частния кредитор следва да се приложи в настоящия случай.

235    Ето защо следва да се провери дали с оглед на всички релевантни фактори, свързани с естеството и целта на мерки 1 и 2, с контекста, в който те се вписват, с преследваната цел и с правилата, които ги уреждат, Комисията е могла, без да допусне грешка, да достигне до извода, че критерият за частния кредитор е неприложим по отношение на мерки 1 и 2.

236    На първо място, що се отнася до предмета и естеството на мерки 1 и 2, от точка 99 по-горе следва, че мярка 1 по същество се отнася до възможността, графика и условията за евентуално събиране на вземанията на AAAS. Всеки частен кредитор също би могъл да бъде изправен пред такъв избор.

237    Мярка 2 също се отнася до условията, при които следва да се продължат или да се спрат доставките на суровини на предприятие в затруднено положение. Всеки частен доставчик също би могъл да бъде изправен пред такъв избор.

238    Следователно естеството на мерки 1 и 2 по същество е икономическо и само по себе си не предполага упражняването на властнически публичноправни правомощия.

239    На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписват тези мерки, следва, както посочва жалбоподателят, да се отбележи, първо, че периодът от време, който е от значение за мерки 1 и 2, започва през септември 2012 г., докато меморандумът е подписан на 23 ноември 2012 г. Така мерки 1 и 2 са приведени в действие около два месеца преди подписването на меморандума, така че последният не е можел да бъде причината за тяхното приемане.

240    Второ, както твърди жалбоподателят и както бе посочено в точка 124 по-горе, в нито една от клаузите от меморандума не се налага на AAAS задължение да не предприема действия за събиране на вземанията си от жалбоподателя. Що се отнася до CET Govora, единствено лице, което е привело в действие помощ в рамките на мярка 2, то дори не е подписало меморандума.

241    Трето, както бе посочено в точка 127 по-горе, подписването на меморандума не е попречило някои от подписалите го страни да действат като частни кредитори.

242    Що се отнася до публичните изявления, достатъчно е да се направи препращане към точки 130—136 по-горе, от които следва, че те не съдържат ясни, точни, конкретни и категорични ангажименти на държавата, с които на AAAS и CET Govora се налага задължение да възприемат поведение, характеризиращо се с упражняването на властнически публичноправни правомощия (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2015 г., Франция и Orange/Комисия, T‑425/04 RENV и T‑444/04 RENV, EU:T:2015:450, т. 235—245).

243    На трето място, що се отнася до целите на мерки 1 и 2, следва да се препрати към точки 111 и 112 по-горе, от които е видно, че не може да се определи никаква ясна цел на мярка 1, докато мярка 2 цели да поддържа жизнеспособността на самото CET Govora.

244    На четвърто място, що се отнася до правилата, които уреждат мерки 1 и 2, те също не предполагат упражняването на властнически публичноправни правомощия.

245    Всъщност правилата, които се прилагат към мярка 1, по същество са тези относно производствата по принудително изпълнение на вземания. Макар да е вярно, че съществуват специални закони, уреждащи събирането на държавни вземания, които по-специално предвиждат възможност за директно събиране на вземанията без съдебно решение, в случая AAAS, чието пасивно поведение е предмет на мярка 1, не се е възползвало от тази възможност в настоящия случай (вж. т. 266—275 по-долу).

246    Що се отнася до мярка 2, тя се отнася по същество до договорните отношения между CET Govora, Salrom и жалбоподателя в периода от септември 2012 г. до януари 2013 г.

247    Следователно от естеството, предмета, контекста, целта и правните норми, които уреждат мерки 1 и 2, следва, че те попадат в икономическата и търговската сфера и не са свързани с упражняването от държавата на властнически публичноправни правомощия.

248    Следователно Комисията неправилно е приела, че критерият за частния кредитор не е приложим към мерки 1 и 2.

2)      По наличието на икономическо предимство по отношение на мярка 1

249    В точка 6.1.2.1 от обжалваното решение (съображения 224—243) Комисията приема, че AAAS е предоставил икономическо предимство на жалбоподателя поради несъбирането и натрупването на вземания през периода от септември 2012 г. до януари 2013 г., тъй като по същество AAAS не е действал, както би действал частен кредитор. Всъщност, дори да му е било известно затрудненото и непрекъснато влошаващо се финансово състояние на жалбоподателя, AAAS не е предприел мерки, за да се опита да събере вземанията си или поне като кредитор да си обезпечи по-добро положение.

250    По-специално в обжалваното решение Комисията се основава на няколко елемента, за да докаже, че AAAS е предоставил икономическо предимство на жалбоподателя в рамките на мярка 1, а именно:

–        за разлика от обстоятелствата във връзка с приемането на решението от 2012 г., несъбирането и натрупването на вземанията от AAAS през съответния период не можело да се обоснове с предстоящ проект за приватизация,

–        разглежданият период бил достатъчно дълъг, за да може AAAS да предприеме мерки за изпълнение,

–        AAAS е можел да се позове на особените права, които има в качеството си на публичен орган, за да събере своите вземания,

–        Legea № 137 privind unele măsuri pentru accelerarea privatizării (Закон № 137 за мерките за ускоряване на приватизацията, наричан по-нататък „румънският закон за приватизацията“) от 28 март 2002 г. (Monitorul Oficial al României, Partea I, № 215 от 28 март 2002 г.) не е възпрепятствал AAAS да събере вземанията си,

–        AAAS не е представил никакъв вътрешен доклад или документ, съществуващ към момента на приемането на мярката, от който да е видно, че е действал като частен кредитор,

–        за разлика от AAAS, други кредитори на жалбоподателя са предприели мерки за събиране или обезпечаване на техните вземания,

–        от меморандума се установява, че AAAS е приел факта на несъбиране и натрупване на дълговете,

–        AAAS е могъл да се позове на разпоредбите на румънския закон за несъстоятелността, съгласно които е можел да предложи алтернативен план за реорганизация,

–        AAAS е можел да заплаши жалбоподателя, че ще поиска образуването на производство по несъстоятелност,

–        AAAS е можел да запорира сметките на жалбоподателя или да наложи възбрана върху недвижими имоти.

251    Жалбоподателят оспорва всеки един от тези елементи. По същество той поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала, че мярка 1 не отговаря на критерия за частния кредитор. Всъщност Комисията не била доказала, че жалбоподателят явно не би получил същите предимства от частен кредитор, който се намира в положение, сходно на това на AAAS.

252    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя посочва, че в обжалваното решение е доказала надлежно, че AAAS е предоставил икономическо предимство на жалбоподателя поради несъбирането и натрупването на вземанията му към него.

253    Съгласно съдебната практика с критерия за частния кредитор се цели да се провери дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансово затруднение суми и следователно дали това предприятие е могло при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено чрез държавни средства (вж. решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 28 и цитираната съдебна практика).

254    Следва също да се припомни, че съгласно съдебната практика, когато даден длъжник е изправен пред значително влошаване на финансовото си положение, всеки кредитор трябва да направи избор относно възможностите и начините за евентуално събиране на вземанията си. Неговият избор се влияе от редица фактори като качеството му на ипотекарен, привилегирован или хирографарен кредитор, естеството и обхвата на евентуалните обезпечения, които притежава, преценката му за шансовете за възстановяване на предприятието, както и приходите, които би получил в случай на ликвидация. Ето защо Комисията трябва да определи за всяко от разглежданите публични образувания, като вземе предвид посочените по-горе фактори, дали предоставените им облекчения са явно по-големи от тези, с които би се съгласил хипотетичният частен кредитор, намиращ се по отношение на предприятието получател в положение, сходно на това на съответното публично образувание и целящ да събере сумите, които му се дължат (вж. в този смисъл решение от 17 май 2011 г., Buczek Automotive/Комисия, T‑1/08, EU:T:2011:216, т. 84 и цитираната съдебна практика).

255    Следователно трябва да се провери дали Комисията е доказала надлежно, че като не е предприел действия за събиране на вземанията си и като е допуснал натрупването на други вземания през съответния период, AAAS е предоставил на жалбоподателя облекчения, които явно не би получил от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на AAAS, по смисъла на цитираната в точка 253 по-горе съдебна практика.

256    Първо, жалбоподателят твърди, че през много краткия период на действие на тази мярка AAAS не е предприел действия за събиране на вземанията си, тъй като той все още бил в процес на търсене на възможно най-доброто решение за тяхното събиране, както се установявало от меморандума. Освен това през разглеждания период AAAS е можел да се основе и на заключенията и икономическия анализ на Комисията, съдържащи се в решението от 2012 г., които потвърждават, че преобразуването на дълга и приватизацията са били по-рентабилни от ликвидация. Освен това, както бе посочено в точка 99 по-горе, жалбоподателят подчертава, без това да се оспорва от Комисията, че натрупването на вземания от AAAS през този период е представлявало не възникнали през този период нови вземания, а единствено натрупване на лихви върху съществуващи преди това вземания.

257    В това отношение следва да се отбележи, че в решението от 2012 г., прието едва около шест месеца преди началото на периода, за който се отнася мярка 1, Комисията по-специално е стигнала до извода, че преобразуването на дълговете на жалбоподателя в капитал не представлява държавна помощ и че приватизацията би била по-изгодна от ликвидацията, с уточнението, че румънските органи са се ангажирали да приватизират изцяло жалбоподателя в краткосрочен план (съображения 17, 52, 73, 86, 153, 160 и член 2 от решението от 2012 г.).

258    От обжалваното решение обаче е видно, че на 22 септември 2012 г. опитът за приватизация на жалбоподателя е завършил с неуспех, тъй като някои миноритарни акционери са блокирали предвиденото преобразуване на дълга в акции.

259    Така съгласно съображение 224 от обжалваното решение релевантният период по мярка 1 започва да тече след този неуспешен опит за приватизация. По този начин според обжалваното решение AAAS е трябвало да предприеме действия за събиране на вземанията си от жалбоподателя непосредствено след посочената неуспешна приватизация или най-много в срок от четири месеца след това или в същия период от време да предприеме други мерки, за да обезпечи по-добро положение.

260    От една страна, както обаче изтъква жалбоподателят, Комисията не е доказала, че към този момент частен кредитор, който се намира в положение, сходно на това на AAAS, непременно би приел, че не е възможен никакъв друг опит за приватизация, като се има предвид, че неуспешната приватизация не се дължи нито на липсата на потенциални инвеститори, нито на възвръщаемостта на предвидената инвестиция, нито на финансовото положение на жалбоподателя.

261    Макар наистина Комисията да посочва, че другите опити за приватизация преди горепосочения също са били неуспешни и че към този момент вече не е имало предстоящ проект за приватизация, тя все пак не е доказала, че частен кредитор, който се намира в положение сходно на това на AAAS, непременно би очаквал, че вече е изключено жалбоподателят да бъде приватизиран, като се имат предвид не само специфичните причини за последната неуспешна приватизация, но и обстоятелството, че едва шест месеца по-рано самата Комисия е приела, че в краткосрочен план такава възможност не е изключена.

262    От друга страна, следва да се констатира, подобно на жалбоподателя, че релевантният период по мярка 1 е относително кратък, а именно от 22 септември 2012 г. до 31 януари 2013 г., тоест около четири месеца. Доколкото обаче в решението от 2012 г. Комисията е стигнала до извода, че сценарият на приватизацията е по-благоприятен от този на ликвидацията, би било оправдано частен кредитор, който се намира в положение, сходно на това на AAAS, да проучи вариантите, с които е разполагал за определен период от време, вместо да пристъпи незабавно към събиране на вземанията си, което би могло да доведе до ликвидацията на жалбоподателя — сценарий, който според посоченото решение би бил неблагоприятен.

263    Въпреки че не съществуват правила относно бързината, с която кредиторът трябва да предприеме действия за събиране на своите вземания, не може да се очаква, че хипотетични частни кредитори биха изисквали обявяването на предприятието в несъстоятелност при първоначална неплатежоспособност, без изобщо да вземат под внимание неговия потенциал в по-дългосрочен план, макар все пак да не може да се приеме, че публичните органи безучастно ще позволяват натрупването на задължения за продължителни периоди от време без ни най-малка перспектива за подобрение (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Mischo по дело Испания/Комисия, C‑480/98, EU:C:2000:305, т. 36 и 37).

264    Следователно критерият за частния кредитор не изисква незабавно обявяване в несъстоятелност на предприятие в затруднено положение, доколкото би било напълно възможно частен кредитор, разполагащ със значителни средства, да има интерес да запази за известно време дейността на предприятието длъжник, ако разходите за незабавната ликвидация се окажат по-високи от разходите за предоставяне на помощ (заключение на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Испания/Комисия, C‑276/02, EU:C:2004:211, т. 39).

265    Освен това посоченият в съображение 234 от обжалваното решение факт, че жалбоподателят е спрял производството си и не е имал никакви очаквания за приходи от дейността си в близко бъдеще, което според Комисията е трябвало да накара AAAS да започне производство по принудително събиране, отчасти не се подкрепя от фактите. Всъщност от съображения 29 и 244 от обжалваното решение е видно, че на 24 октомври 2012 г., тоест в началото на периода, за който се отнася мярка 1, жалбоподателят е възобновил производството си и следователно е могъл да реализира приходи.

266    Второ, жалбоподателят твърди, че AAAS е бил възпрепятстван на законово основание да предяви вземанията си в съответствие с член 16, параграф 5, буква c) от румънския закон за приватизацията, докато самият той е бил в процедура на специално управление. Такъв е случаят след заповедта от 2 юли 2012 г. на министъра на икономиката.

267    В това отношение не се оспорва, че както е видно от съображение 228 от обжалваното решение, специалните закони, уреждащи събирането на държавни вземания, и по-специално член 50, параграфи 1 и 2 от Оrdonanță № 51 de urgenţă privind valorificarea unor active ale statului (Наредба № 51 за спешно събиране на някои държавни вземания) от 15 декември 1998 г. (Monitorul Oficial al României, Partea I, № 482, от 15 декември 1998 г.), предвиждат специални права на AAAS, включващи по-специално директно събиране на неговите вземания без съдебно решение.

268    Член 16, параграф 5, буква с) от румънския закон за приватизацията обаче не допуска бюджетните кредитори да пристъпват към събиране на вземанията си от жалбоподателя. Всъщност тази разпоредба, в редакцията ѝ към момента на настъпване на фактите, гласи следното:

„Считано от датата на започване на процедурата на специално управление през периода на приватизация, по отношение на дружеството се прилагат следните извънредни мерки: […] до прехвърлянето на собствеността върху акциите бюджетните кредитори спират прилагането на мерките за изпълнение, предприети срещу дружеството, и не предприемат действия за въвеждане на такива мерки. Същите разпоредби се прилагат и за съответната публична институция, ако тя е кредитор“.

269    Не се оспорва, че през периода, за който се отнася мярка 1, по отношение на жалбоподателя се е прилагал режимът на процедурата на специално управление. Не се оспорва и че AAAS е бюджетен кредитор по смисъла на член 16, параграф 5, буква c) от румънския закон за приватизацията.

270    Както отбелязва жалбоподателят, от това следва, че посочената разпоредба от националното право се е прилагала към AАAS.

271    От една страна, в съображение 229 от обжалваното решение обаче Комисията изтъква, че Министерството на икономиката „по необяснени причини“, е поддържало жалбоподателя в режим на процедура на специално управление дори след неуспешната приватизация през септември 2012 г.

272    Този упрек обаче е неотносим, тъй като Комисията не е квалифицирала като държавна помощ решението на министъра на икономиката да остави жалбоподателя в режим на процедура на специално управление, а единствено поведението на AAAS.

273    От друга страна, в съображение 229 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че AAAS е можел да опита да оспори „решението на Министерството за удължаване на този специален статут [на жалбоподателя] без обяснение“.

274    Комисията обаче не е доказала, че хипотетичен частен кредитор, който се намира в положение, сходно с това на AАAS, би решил да започне такова съдебно производство, по-специално с оглед на очакваната му продължителност спрямо твърде краткия период, за който се отнася мярка 1. Продължителността на съдебното производство обаче е информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен кредитор (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 81).

275    Пред Общия съд Комисията твърди, че Румъния е можела да измени румънския закон за приватизацията. В обжалваното решение обаче липсва такова съображение. Така Комисията не може да допълни мотивите на обжалваното решение в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 24 май 2007 г., Duales System Deutschland/Комисия, T‑289/01, EU:T:2007:155, т. 132).

276    Трето, в обжалваното решение Комисията констатира, че за разлика от AAAS, някои публични и частни кредитори, по-специално Electrica, Salrom, Polchine SA и Bulrom Gas, са предприели мерки по събиране на вземанията през посочения период.

277    Жалбоподателят поддържа, че по-голямата част от частните кредитори са действали по същия начин като AAAS.

278    В това отношение най-напред следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията не представя нито изрично, нито имплицитно доказателство, от което може да се установи, че през релевантния период AАAS и трима от четиримата кредитори, посочени в точка 276 по-горе, а именно Salrom, Polcheme и Bulrom Gas, са се намирали в сходно положение. Напротив, от съображение 231 от обжалваното решение е видно, че Polcheme и Bulrom Gas са сред обезпечените кредитори, докато почти всички вземания на AAAS са били необезпечени.

279    Що се отнася до Electrica, Комисията действително отбелязва в съображение 231 от обжалваното решение, че то е имало „същия процент на събираемост“ като АAAS съгласно проучване от 2011 г. на банка Raiffeisen. През 2012 г. обаче Electrica, тоест преди приватизацията му, е било публичен кредитор. За целите на прилагането на критерия за частния кредитор е релевантно само поведението на частните кредитори, които се намират в положение, възможно най-близко до това на AAAS (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 28 и цитираната съдебна практика).

280    Освен това Комисията не е оспорила довода на жалбоподателя, че по-голямата част от неговите частни кредитори, подобно на AAAS не са пристъпили към събиране на вземанията си или са предприели действия за налагане на други обезпечителни мерки през разглеждания период. Макар Комисията да упреква жалбоподателя, че не е доказал, че другите частни кредитори са се намирали в положение, сходно с това на АAAS, същият довод може да бъде противопоставен и на самата Комисия, доколкото тя не е доказала, че четиримата кредитори, посочени от нея в обжалваното решение, се намират в положение, сходно с това на АAAS. Съгласно съдебната практика Комисията трябва да докаже, че поведението на публичен кредитор е несъвместимо с критерия за частния кредитор и че поради това той е предоставил предимство (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 29).

281    За изчерпателност следва също да се отбележи, че прилагането на критерия за частния кредитор може да се основава на поведението на хипотетичен частен кредитор, което се намира в положение, сходно с това на разглеждания публичен кредитор (вж. съдебната практика, цитирана в точка 254 по-горе). Следователно прилагането на този критерий не изисква непременно да бъде установен реален частен кредитор, който се намира в подобно сходно положение. В обжалваното решение обаче Комисията също така не е доказала, че хипотетичен частен кредитор, който се намира в положение, сходно с това на АAAS, би пристъпил към събиране на своите вземания или би предприел други обезпечителни мерки през съответния период, чиято продължителност е относително кратка.

282    В това отношение и без това аргументирано да се оспорва от Комисията, има вероятност предвид размера на вземанията на АAAS тяхното събиране да доведе до откриване на производство по несъстоятелност.

283    Важно е обаче да се отчете фактът, че почти всички вземания на AAAS не са обезпечени. В това отношение Комисията не е доказала, че частен кредитор в сходно положение на това на AAAS би имал икономически интерес да предизвика откриване на производство по несъстоятелност, тъй като за разлика от обезпечените кредитори той рискува да загуби по-голяма част от вземанията си в рамките на такова производство. Поради това за такъв кредитор евентуалната приватизация или друго решение биха могли към онзи момент да изглеждат едновременно възможни и повече в негов интерес поради вече изложените в точка 262 по-горе причини. Най-малкото би било оправдано такъв кредитор да направи оценка на възможностите, които са му предоставени за определен период от време, вместо прибързано да се ориентира към подход като препоръчания от Комисията.

284    Мотивът в съображение 242 от обжалваното решение, че АAAS е могъл да предизвика откриването на производство по несъстоятелност, за да предложи впоследствие алтернативен план за реорганизация, не е нито достатъчно обоснован, нито убедителен. Всъщност, макар АAAS да може да предложи алтернативен план за реорганизация в рамките на производство по несъстоятелност, Комисията не е доказала нито че самата тя би го приела, нито че този алтернативен план би довел до по-добро събиране на необезпечените вземания на AAAS.

285    Комисията не е доказала също така, че хипотетичен частен кредитор, който се намира в положение, сравнимо с това на АAAS, през съответния период би поискал запориране на сметките на жалбоподателя или би обезпечил вземанията си, например с възбрана върху недвижим имот. Всъщност Комисията само споменава такава възможност, без обаче за тази цел да извърши конкретна и обоснована проверка. Така например Комисията не е разгледала разполагаемите парични средства или недвижими имоти с достатъчно висока стойност в имуществото на жалбоподателя, които хипотетичният частен кредитор, намиращ се в положение, сравнимо с това на AAAS, би могъл да запорира или върху които би могъл да наложи обезпечение. Тя също така не е разгледала процедурите, които трябва да се следват, и изискваните условия за тази цел, както и дали с оглед на тях такъв хипотетичен частен кредитор би действал по предложения от нея начин в относително краткия период от 22 септември 2012 г. до 31 януари 2013 г. Във всеки случай в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 254 по-горе, Комисията трябва да докаже, че е било очевидно, че такъв хипотетичен частен кредитор би действал по предложения от нея начин през периода, за който се отнася мярка 1. Що се отнася до конкретните примери, дадени от Комисията в обжалваното решение, те не се отнасят до кредиторите в положение, сравнимо с това на АAAS.

286    Освен това жалбоподателят твърди, без това да се оспорва от Комисията, че при всички положения член 16, параграф 5, буква c) от румънския закон за приватизацията не допускал АAAS да предприеме по отношение на него такива мерки.

287    Четвърто, в обжалваното решение Комисията упреква румънските органи, че не са представили нито един доклад или вътрешен документ, съществуващ към момента на приемането на мярката, от който да се установява, че през разглеждания период АAAS е действал като частен кредитор.

288    Жалбоподателят по същество поддържа, че обосновано AAAS не е пристъпил незабавно към изготвянето на такива документи, предвид факта, че той е подписал меморандума именно с цел да запази всички предвидени възможности и да оцени неговата жизнеспособност.

289    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че през релевантния период АAAS е разполагал с икономическия анализ на Комисията, съдържащ се в решението от 2012 г., който представлява актуална и достъпна за всеки кредитор оценка, отнасяща се по-специално до предимствата и недостатъците на сценария за ликвидация в сравнение с този за приватизация. Поради вече изложените в точки 256—265 по-горе съображения и както твърди жалбоподателят, би било оправдано даден кредитор да приеме, че тази оценка е продължила да бъде релевантна през разглеждания период.

290    След това, кредиторите, включително AAAS, са разполагали и с проучването от октомври 2011 г. на банка Raiffeisen, което Комисията квалифицира като „последното налично проучване към дадения момент“ (съображение 230 от обжалваното решение). В това проучване, което румънските органи са предоставили на Комисията в хода на административното производство, довело до приемането на решението от 2012 г., се прави сравнение между постъпленията при ликвидацията на жалбоподателя с тези от приватизацията му. От обжалваното решение е видно, че според това проучване при сценария с ликвидация АAAS е щял да събере около 23 000 000 EUR, докато в случай на преобразуване на дълга и приватизация той би получил между 22 900 000 EUR и 79 500 000 EUR. Въпреки че това проучване предхожда с една година приемането на мярка 1, Комисията не твърди, че съдържащите се в него данни вече не са актуални за релевантния период на тази мярка. Освен това, като се има предвид, че това проучване е предоставено на Комисията от Румъния и съдържа конкретни данни относно събирането на вземанията на AAAS, вероятно е последният да е имал достъп или е бил в състояние да получи достъп до посоченото проучване, без това да се оспорва от Комисията.

291    Накрая, клауза 1.1.b) от меморандума предвижда изготвянето на проучване на жизнеспособността. Проучването е било поръчано на 23 ноември 2012 г., тоест в деня на подписването на меморандума, и е изготвено от Alvarez & Marsal. От това следва, че кредиторите, подписали меморандума, включително АAAS, са действали експедитивно, като са поръчали такова проучване около два месеца след неуспеха на последния опит за приватизация на жалбоподателя.

292    При тези обстоятелства изглежда оправдано частен кредитор, който се намира в положение, сравнимо с това на AAAS, да изчака резултатите от посоченото проучване относно жизнеспособността на длъжника, за да вземе добре обосновано решение относно действията, които трябва да се предприемат въз основа на това проучване, вместо незабавно да пристъпи към събиране на своите вземания, като освен това следва да се уточни, че натрупването на вземания от AAAS по отношение на жалбоподателя през съответния период не се е изразявало в нови вземания, а единствено в натрупване на лихви върху съществуващи преди това вземания.

293    Комисията твърди, че Румъния не е доказала, че това проучване е било извършено от AAAS или за негова сметка, нито че е било използвано от AAAS.

294    Въпреки това няма правна норма, която да изисква частен кредитор да извърши собствено икономическо проучване. Всъщност такива проучвания могат да бъдат поръчани съвместно от кредиторите и да им бъдат предоставени, както в настоящия случай. Във всеки случай Комисията дори не твърди, че частен кредитор, който се намира в положение, сходно с това на АAAS, непременно би извършил отделно проучване, например поради някои специфични за него характеристики.

295    Пето, що се отнася до твърдението в обжалваното решение, че от меморандума се установявало, че АAAS е приел факта на несъбиране и натрупване на дълговете, достатъчно е да се направи препращане към точка 124 по-горе, от която е видно, че в меморандума не е посочено поемането на такъв ангажимент.

296    Шесто, що се отнася до съдържащите се в съображения 231 и 241 от обжалваното решение констатации на Комисията, че AAAS може да „заплашва“ жалбоподателя с откриването на производство по несъстоятелност, достатъчно е да се отбележи, че изглежда съмнително, че такава заплаха би била възприета като достоверна поради изложените в точка 283 по-горе причини.

297    Ето защо следва да се заключи, че в обжалваното решение Комисията не е доказала надлежно, че като не е предприел действия за събиране на вземанията си и като е допуснал натрупването на други през съответния период, AAAS е предоставил на жалбоподателя облекчения, които явно не би получил от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на AAAS, по смисъла на цитираната в точка 253 по-горе съдебна практика. Всъщност Комисията не е доказала нито че хипотетичен частен кредитор, който се намира в положение, сходно с това на АAAS, би пристъпил към незабавно изпълнение на своите вземания или би предприел други мерки, за да ги събере или обезпечи през относително краткия период от 22 септември 2012 г. до 31 януари 2013 г., нито че такова изпълнение или такива мерки биха му позволили да събере или обезпечи част от своите вземания.

298    От гореизложеното следва, че Комисията не е успяла надлежно да докаже, че мярка 1 предоставя предимство на жалбоподателя и че следователно тя представлява държавна помощ.

3)      По наличието на икономическо предимство по отношение на мярка 2

299    В точка 6.1.2.2 от обжалваното решение (съображения 244—263) Комисията посочва, че съществува технологична взаимозависимост между CET Govora и Salrom, от една страна, и жалбоподателя, от друга страна, в смисъл че всяко от тях едновременно е доставчик и клиент на услугите на другото дружество. Всъщност, докато CET Govora доставя на жалбоподателя електроенергия и пара, а Salrom му доставя солен разтвор и варовик, жалбоподателят доставя на CET Govora и на Salrom технологична вода, която е необходима за дейностите на последно посочените дружества. Поради това тези предприятия представляват зависими един от друг клиенти, така че прекратяването на дейността на едно от тях би довело до прекратяване на дейността и на останалите.

300    Комисията обаче счита, че поведението на CET Govora не съответства на това на частен кредитор и би предоставило предимство на жалбоподателя, по-специално защото CET Govora е решило да продължи да доставя на жалбоподателя „неплатени“ доставки на електроенергия и на пара, без да поиска авансови плащания срещу възобновяването на посочените доставки, нито обезпечение с недвижим имот, свързано с предишни задължения на жалбоподателя спрямо него. Освен това според Комисията решението за посоченото продължаване на доставките е било взето от общинския съвет на Вълча въз основа на политически съображения, които частен кредитор не би следвал.

301    За сметка на това според Комисията Salrom е действало, както би действал частен кредитор, и следователно не е предоставило предимство на жалбоподателя, тъй като е обезпечило продължаването на доставките си с авансови плащания и с учредяването на обезпечение с недвижимо имущество.

302    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала, че поведението на CET Govora в рамките на мярка 2 не отговаря на критерия за частния кредитор.

303    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

304    В случая, първо, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията основава становището си, че CET Govora не е действало, както би действал частен кредитор, по същество въз основа на сравнение между неговото поведение и това на Salrom. За тази цел Комисията посочва, че двете предприятия са продължили доставките си към жалбоподателя между септември 2012 г. и януари 2013 г. въпреки неплащането от негова страна на задълженията. Докато обаче Salrom е поискало от жалбоподателя авансови плащания и обезпечаване с недвижимо имущество, CET Govora не е наложило подобни условия.

305    Жалбоподателят счита по същество, че не е достатъчно да се сравнят действията на CET Govora с тези на Salrom, за да се заключи, че CET Govora не е действало, както би действал частен кредитор.

306    В случая най-напред следва да се констатира, че естеството и предметът на съответното поведение на CET Govora и на Salrom, а именно продължаването на доставките на суровини за жалбоподателя, са сравними и че тези доставки са извършени едновременно през един и същ период и следователно се вписват в сходен контекст.

307    На следващо място, също така следва да се констатира, че съществува технологична взаимозависимост между CET Govora и Salrom, от една страна, и жалбоподателя, от друга страна, както установява самата Комисия в обжалваното решение.

308    Накрая, данните, съдържащи се в таблици 7 и 8 от обжалваното решение, които не са оспорени, показват, че промените в задълженията на жалбоподателя към CET Govora и Salrom като цяло са сравними през периода, за който се отнася мярка 2. Всъщност от тях е видно, че през този период вземанията на последните почти се удвояват, като следват сходни тенденции.

309    При тези условия Комисията би могла, без да допусне грешка, да приеме в обжалваното решение имплицитно, но несъмнено, че CET Govora и Salrom се намират в сходно положение в рамките на мярка 2.

310    Вярно е, както бе посочено в точка 279 по-горе, че за целите на прилагането на критерия за частния кредитор е необходимо да се сравни поведението на публичен кредитор с това на частен кредитор — реален или хипотетичен, докато в случая Комисията е сравнила поведението на две публични предприятия.

311    Важно е обаче да се подчертае, че поради положението им на технологична взаимозависимост с жалбоподателя, както CET Govora, така и Salrom се намират в много специфично и дори уникално положение по отношение на него. Именно това много специфично и общо за CET Govora и Salrom положение обосновава с оглед на конкретните обстоятелства по случая сравняването помежду им.

312    Освен това Комисията стига до извода, че в рамките на мярка 2 Salrom е действало като частен кредитор. Поради това, когато се отнася до публично предприятие, което обаче е действало като частен кредитор, сравнението с него като отправна точка за изясняване на поведението на хипотетичен частен кредитор, който се намира в положение, сравнимо с това на CET Govora, е обосновано.

313    Второ, следва да се отбележи, че CET Govora и Salrom са действали по съвсем различен начин в рамките на мярка 2, както правилно отбелязва Комисията в обжалваното решение.

314    Всъщност, докато Salrom е поискало и получило авансови плащания за доставките си и доколкото е възможно е обезпечило вземанията си чрез обезпечение с недвижимо имущество, CET Govora не е предприело подобни мерки.

315    Жалбоподателят обаче счита, че CET Govora все пак е предприело определени мерки, за да обезпечи вземанията си по отношение на него.

316    Най-напред, жалбоподателят изтъква, че между септември 2012 г. и януари 2013 г. CET Govora е получило плащания от него в размер на 8 милиона румънски леи. Както обаче е видно от съображение 254 от обжалваното решение, през този период CET Govora е извършило доставки към жалбоподателя в размер на около 50 милиона румънски леи, така че получените плащания представляват само една част от тях.

317    След това жалбоподателят споменава, че е поел „ангажимент“ да заплати доставената от CET Govora електроенергия чрез частични плащания до февруари 2013 г. Той обаче не предоставя повече информация относно размера на тези частични плащания и относно това дали действително ги е извършил, което би позволило да се очертаят обхватът и релевантността на подобен ангажимент.

318    Накрая, жалбоподателят изтъква, че CET Govora е начислявало лихви по вземанията си по отношение на него, възникнали между февруари 2008 г. и декември 2012 г. Такава мярка обаче няма за цел да гарантира вземанията на CET Govora.

319    Трето, от съображение 260 от обжалваното решение е видно, че решението за продължаване от CET Govora на доставките по отношение на жалбоподателя, без да се водят преговори, нито да се обезпечат вземанията, е взето от общинския съвет на Вълча. Твърдението на жалбоподателя, че този орган е взел посоченото решение въз основа на предложения на CET Govora и поради чисто икономически съображения, не е подкрепено с никакви доказателства. Освен това то противоречи на посочените в бележка под линия 110 от обжалваното решение основания, свързани с обществения ред, които общинските органи изтъкват, за да обосноват приемането на това решение, и които не са оспорени от жалбоподателя.

320    Четвърто, жалбоподателят изтъква, че ако CET Govora не беше продължило да го снабдява, той е щял да претърпи загуби и да изпадне в несъстоятелност.

321    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че Комисията не упреква CET Govora за факта, че е продължило доставките си към жалбоподателя, а че ги е продължило, без да предприеме мерки, за да обезпечи вземанията си. Следователно доводът на жалбоподателя по този въпрос е неотносим.

322    Пето, жалбоподателят изтъква, че „многобройни частни доставчици“ са продължили, подобно на CET Govora, да извършват доставките си към него, въпреки наличието на неплатени вземания. Този довод обаче не е подкрепен с доказателства, като жалбоподателят дори не е посочил тези „многобройни частни доставчици“.

323    Шесто, жалбоподателят упреква Комисията, че по-специално в съображения 258, 259, 261 и 262 от обжалваното решение се е основала на изявленията на PCC, един от неговите миноритарни акционери, или на изявленията на назначения от съда синдик на CET Govora. Според жалбоподателя тези изявления не били релевантни и противоречели на изразеното от Румъния становище в хода на административното производство. Освен това достоверността на изявленията на PCC била „ограничена“.

324    Тези доводи обаче са неотносими. Всъщност посочените изявления имат само второстепенно значение в структурата на тази част от обжалваното решение, тъй като изводите на Комисията се основават главно на сравняването на поведението на CET Govora с това на Salrom и на факта, че именно общинският съвет на Вълча е наложил на CET Govora да продължи доставките си.

325    Седмо, жалбоподателят подчертава, че CET Govora е задължено по закон да не прекъсва услугата за доставка на отопление и топлинна енергия за потребителите.

326    Този довод обаче е напълно ирелевантен, тъй като жалбоподателят е промишлен клиент на CET Govora, поради което посоченото задължение не се прилага към договорните отношения помежду им.

327    От това следва, че основанието, изведено от явна грешка в преценката относно наличието на икономическо предимство в рамките на мярка 2, трябва да се отхвърли като неправилно.

3.      По основанието — липса или непълнота на мотивите относно мярка 2

328    Освен това жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Комисията по същество е нарушила задължението си за мотивиране, тъй като, от една страна, не е достатъчно да се сравнят действията на CET Govora с тези на Salrom, за да се достигне до заключението, че CET Govora не е действало по начина, по който би действал частен кредитор, и от друга страна, Комисията се е основала на изявления на PCC и на назначения от съда синдик на CET Govora, без да обясни защо те са по-достоверни от представените от румънските органи обяснения.

329    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

330    Съгласно член 296, втора алинея ДФЕС Комисията е длъжна да мотивира своите решения. Съгласно постоянната съдебна практика мотивирането, което се изисква от посочената разпоредба, трябва да съответства на естеството на съответния акт и трябва да показва по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията — автор на акта, така че да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35 и цитираната съдебна практика).

331    Първо, в настоящия случай, както бе отбелязано в точки 306—309 по-горе, от цялостния прочит на точка 6.1.2.2 от обжалваното решение ясно се установяват елементите, които са от значение, за да се обоснове сравнението между CET Govora и Salrom в рамките на мярка 2. Мотивите на обжалваното решение в това отношение са последователни и достатъчни.

332    Второ, що се отнася до мотивите на обжалваното решение във връзка с достоверността на изявленията на PCC и на назначения от съда синдик на CET Govora, този довод във всички случаи не може да доведе до отмяна на обжалваното решение по този въпрос поради вече изложените в точка 324 по-горе причини.

333    От това следва, че основанието, изведено от липса или непълнота на мотивите по отношение на мярка 2, трябва да се отхвърли по същество.

4.      Заключения

334    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че Комисията не е доказала надлежно, че мерки 1 и 3 представляват държавна помощ, без да е необходимо да се разглеждат останалите изтъкнати от жалбоподателя във връзка с тези мерки основания.

335    За сметка на това всички посочени от жалбоподателя основания относно мярка 2 трябва да се отхвърлят като неправилни.

336    Поради това следва да се отменят член 1, букви а) и в) от обжалваното решение, както и членове 3—5 от това решение в частта, в която се отнасят до мерките, предвидени в член 1, букви а) и в) от обжалваното решение.

337    Следва също така да се отмени член 6 от обжалваното решение, доколкото предвиденото в този член задължение на Румъния да предостави на Комисията определена информация се отнася до мерки 1 и 3.

338    Жалбоподателят иска да бъде отменен и член 7 от обжалваното решение. В член 7, параграф 1 от обжалваното решение обаче само се посочва, че Румъния е адресат на това решение съгласно член 31, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Тъй като обаче в това отношение жалбоподателят не е изтъкнал нито едно основание или довод, искането за отмяна на член 7, параграф 1 от обжалваното решение следва да се отхвърли.

339    Що се отнася до член 7, параграф 2 от обжалваното решение, тази разпоредба предвижда публикуването на сумите на помощта и лихвата върху подлежащите на възстановяване суми, които са били възстановени в изпълнение на обжалваното решение. Следователно член 7, параграф 2 от това решение трябва също да бъде отменен в частта, в която се отнася до мерките, посочени в член 1, букви а) и в) от посоченото решение.

IV.    По съдебните разноски

340    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

341    Тъй като Общият съд е отхвърлил повдигнатите от Комисията възражения за недопустимост и жалбата е уважена по отношение на две от трите мерки, които са предмет на обжалваното решение, би било справедливо с оглед на обстоятелствата по делото жалбоподателят да понесе една четвърт от направените от него съдебни разноски, останалата част от съдебните разноски да се понесе от Комисията, като последната следва да понесе и направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 1, букви a) и в) от Решение (ЕС) 2019/1144 на Комисията от 17 декември 2018 година относно държавна помощ SA.36086 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Румъния в полза на Oltchim SA.

2)      Отменя членове 3—6 и член 7, параграф 2 от Решение 2019/1144 в частта, в която се отнасят до мерките, посочени в член 1, букви a) и в) от посоченото решение.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Oltchim понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.

5)      Комисията понася, освен направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от съдебните разноски на Oltchim.

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

Hesse

 

      Petrlík

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 декември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.