Language of document : ECLI:EU:C:2020:802

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

8 октомври 2020 година(*)

„Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Съюза — Член 124, параграф 1, буква к) — Погасяване на митническото задължение при неизползване на стоките — Понятие „използвана стока“ — Режим активно усъвършенстване — Митническо задължение, възникнало поради неспазване на правилата, предвидени в рамките на режима активно усъвършенстване — Непредставяне на справката за приключване в определения срок“

По дело C‑476/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Göteborg (Апелативен административен съд Гьотеборг, Швеция) с акт от 19 юни 2019 г., постъпил в Съда на 19 юни 2019 г., в рамките на дело

Allmänna ombudet hos Tullverket

срещу

Combinova AB,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, L. Bay Larsen, C. Toader, M. Safjan и N. Jääskinen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Танчев,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Allmänna ombudet hos Tullverket, от M. Jeppsson, в качеството на представител,

–        за чешкото правителство, от M. Smolek, O. Serdula и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от K. Simonsson и F. Clotuche-Duvieusart, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 124, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 267, 2016 г., стр. 2, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Allmänna ombudet hos Tullverket (представител по жалбите към митническата администрация, Швеция) (наричан по-нататък „представителят по жалбите“) и Combinova AB относно митническо задължение, възникнало при вноса на стоки под режим активно усъвършенстване.

 Правна уредба

3        Член 38 от Митническия кодекс предвижда:

„Уместно е да се има предвид добросъвестността на съответното лице в случаите, когато митническото задължение е възникнало от неспазване на митническото законодателство, и да се сведе до минимум въздействието на небрежността от страна на длъжника“.

4        Член 5 от този кодекс гласи:

„За целите на Кодекса се прилагат следните определения:

[…]

16)      „митнически режим“ означава всеки един от следните режими, под които могат да бъдат поставени стоките съгласно Кодекса:

[…]

б)      специални режими;

[…]

37)      „операция по усъвършенстване“ означава всяко едно от следните действия:

а)      обработката на стоки, включително тяхното монтиране или комплектуване, или сглобяване с други стоки;

б)      преработката на стоки;

[…]

г)      поправката на стоки, включително пълното им възстановяване и поставянето им в изправност;

[…]“.

5        Съгласно член 79, параграфи 1 и 2 от посочения кодекс:

„1.      Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:

а)      едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия;

б)      едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза;

в)      условие, свързано с поставянето на несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита или с намаляване на ставките на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.

2.      Митническото задължение възниква в един от следните моменти:

а)      в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява;

б)      в момента на приемане на митническа декларация за поставяне на стоки под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията за поставянето на стоките под този режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките, не е било изпълнено“.

6        Член 124 от Митническия кодекс предвижда:

„1.      Без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:

[…]

к)      когато съгласно условията на параграф 6 митническото задължение е възникнало по член 79 и са представени задоволителни за митническите органи доказателства, че стоките не са били използвани или изразходвани, а са били изведени от митническата територия на Съюза.

[…]

6.       В случаите, посочени в параграф 1, буква к), митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за измама.

[…]“.

7        Текстът на член 211, параграф 1 от този кодекс е следният:

„Разрешение от митническите органи се изисква за:

а)      използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба,

[…]

Условията, при които се допуска използването на един или повече от режимите, посочени в първа алинея, или операциите в съоръжения за складиране, се определят в разрешението“.

8        Член 256 от посочения кодекс, който се отнася до обхвата на режима активно усъвършенстване, предвижда в параграф 1:

„Без да се засяга член 223, под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат на:

а)      вносни мита;

б)      други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;

в)      мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането или напускането на стоки във или от митническата територия на Съюза“.

9        Член 257, параграф 1 от същия кодекс гласи:

„1.      Митническите органи определят срока, в който режимът активно усъвършенстване се приключва съгласно член 215.

Този срок започва да тече от датата, на която несъюзните стоки са поставени под режима, като се отчита времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстване и за приключване на режима“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10      На 23 ноември 2017 г. Combinova внася въз основа на разрешение от Tullverket (митническа администрация, Швеция) стоки под митническия режим активно усъвършенстване, посочен в член 256 от Митническия кодекс. След това на 11 декември 2017 г. посочените стоки са реекспортирани.

11      Въпреки че Combinova е трябвало да подаде пред митническата администрация справката за приключване на митническия режим най-късно на 22 февруари 2018 г., а именно в 30‑дневен срок от изтичането на срока за приключване на режима на 23 януари 2018 г., посочената администрация получава справката едва на 6 март 2018 г.

12      Тъй като счита, че превишаването на изискуемия срок за подаване на справката за приключване поражда митническо задължение по силата на член 79 от Митническия кодекс, митническата администрация решава да поиска от Combinova митни сборове в размер на 121 SEK (шведски крони) (около 11,50 EUR) и данък върху добавената стойност в размер на 2 790 SEK (около 265 EUR).

13      С решение от 22 август 2018 г. Förvaltningsrätten i Göteborg (Административен съд Гьотеборг, Швеция), сезиран от Combinova с жалба срещу това решение, приема, че последното е обосновано и че Combinova не е доказало наличието на причини, въз основа на които да се приеме, че митническото задължение е погасено.

14      Представителят по жалбите обжалва това решение пред Kammarrätten i Göteborg (Апелативен административен съд Гьотеборг, Швеция), като иска в полза на Combinova да бъде обявено, че митническото му задължение е погасено.

15      В това отношение представителят по жалбите изтъква, че по силата на член 79, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс това задължение възниква от момента, в който справката за приключване е трябвало да бъде подадена, а именно 22 февруари 2018 г. Към тази дата обаче разглежданите в главното производство стоки вече са били изведени от митническата територия на Съюза вследствие на реекспорта им на 11 декември 2017 г. Следователно стоките не били използвани към момента на възникване на митническото задължение или впоследствие. Тяхното използване преди възникването на митническото задължение нямало никаква връзка с възникването му и съответствало на разрешеното от митническата администрация усъвършенстване. Накрая, нямало доказателство, че Combinova се е опитало да действа с измамна цел.

16      При тези обстоятелства според представителя по жалбите не можело да се счита, че разглежданите в главното производство стоки са били използвани по такъв начин, че да се възпрепятства погасяването на митническото задължение в съответствие с член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс.

17      От своя страна митническата администрация, която, макар да не е в основата на подадената пред запитващата юрисдикция въззивна жалба е представила становището си в рамките на производството, не твърди, че стоките са били изразходвани. Според нея въпросът по-скоро е дали те са били „използвани“ по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс. При все това понятието „използвани стоки“, което не било дефинирано в митническото законодателство на Съюза, можело да се разбира по два начина, а именно или че стоките са използвани по предназначение или са използвани по един или друг начин, което предполагало, че те са били преработени. Идеята, на която се основава режимът активно усъвършенстване, се изразявала в това, че стоките се преработват по някакъв начин. В съответствие с разрешението за активно усъвършенстване Combinova трябвало в случая да поправи и калибрира различни инструменти, което съгласно член 5, точка 37 от Митническия кодекс е операция по усъвършенстване.

18      Митническата администрация добавя, че както е видно от член 256, параграф 1 от посочения кодекс, под режим активно усъвършенстване могат да бъдат използвани несъюзни стоки. Следователно предвид тази разпоредба изразът „използвани стоки“ означавал, че стоките трябва да бъдат преработени по някакъв начин.

19      В случая обаче, след като не се твърди, че разглежданите в главното производство стоки не са били преработени под режим активно усъвършенстване, условията за погасяването на митническото задължение в съответствие с член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс не били изпълнени.

20      Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно значението на понятието „използвани стоки“, посочено в последната разпоредба. Тя отбелязва, че това понятие се появява многократно в Митническия кодекс и че член 256 от този кодекс предвижда, че под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по преработване, без тези стоки да подлежат, inter alia, на вносни мита.

21      При това положение следвало, от една страна, да се определи значението на понятието „използвана стока“ по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс, и от друга страна, да се установи по принцип моментът, в който тази разпоредба е приложима.

22      При тези обстоятелства Kammarrätten i Göteborg (Апелативен административен съд Гьотеборг, Швеция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Митническо задължение при внос или износ, възникнало по член 79 от Митническия кодекс, се погасява съгласно член 124, параграф 1, буква к) [от този кодекс], ако са представени задоволителни за митническите органи доказателства, че стоките не са били използвани или изразходвани, а са били изведени от митническата територия на Съюза. Означава ли терминът „използвани“, че стоките са преработени или усъвършенствани за целта, за която е дадено разрешение на дружество за посочените стоки, или терминът се отнася за използване, което надхвърля това преработване или усъвършенстване? От значение ли е дали стоките са използвани преди или след възникване на митническото задължение?“.

 По преюдициалния въпрос

23      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба използване на стоките се отнася само до използване, което надхвърля разрешените от митническите органи операции по преработване в рамките на предвидения в член 256 от този кодекс режим активно усъвършенстване, или включва и използване в съответствие с тези разрешени операции по преработване.

24      Съгласно член 256 от Митническия кодекс под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат „да бъдат използвани“ несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат по-специално на вносни мита.

25      В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че на 23 ноември 2017 г. Combinova е внесло стоки под режим активно усъвършенстване, след като митническата администрация му е издала разрешение в този смисъл в съответствие с член 211 от Митническия кодекс, и че тези стоки са реекспортирани на 11 декември 2017 г. При все това, тъй като Combinova не е представило справката за приключване в срок от 30 дни след изтичането на 23 януари 2018 г. на срока за приключване на режима, определен в съответствие с член 257 от посочения кодекс, е възникнало митническо задължение по силата на член 79 от същия кодекс.

26      Съгласно последната разпоредба митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение по-специално на условие, свързано с поставянето на несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита.

27      Съгласно член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс обаче възникналото по силата на член 79 от този кодекс митническо задължение се погасява, когато се докаже, от една страна, че стоките не са били използвани или изразходвани, и от друга страна, че те са били изведени от митническата територия на Съюза, като обаче се уточнява, че дори в такава хипотеза, както предвижда член 124, параграф 6 от посочения кодекс, „митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за измама“.

28      Докато естонското и чешкото правителство, както и представителят по жалбите да поддържат по същество, че посоченото в член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс използване на стоките се отнася само до използването по начин, който надхвърля разрешените от митническите органи операции по преработване в рамките на режим активно усъвършенстване, Комисията счита, като се основава на обичайното значение на термина „използва“ в говоримия език, че това използване включва и преработката на стоките в съответствие с това разрешение.

29      В това отношение следва да се отбележи най-напред, че в Митническия кодекс не се съдържа определение на понятието „използвани стоки“ по смисъла на този кодекс.

30      Освен това сравнителният анализ на текста на Митническия кодекс на различните езици позволява да се установи, че в текста му на някои езици, като например на шведски, английски, фински и нидерландски, в член 256, параграф 1 и в член 124, параграф 1, буква к) е използван един и същ термин, докато в текста на този кодекс на други езици, като например на френски, немски и румънски, във всяка от тези разпоредби е използван отделен термин. Така в текста на френски език член 124, параграф 1, буква к) е използван терминът „utilisées“, а в член 256, параграф 1 — „mettre en œuvre“. Също така в текста на немски език са използвани съответно термините „verwendet“ и „unterzogen werden“. Що се отнася до текста на румънски език са използвани съответно термините „utilizate“ и „folosirea“.

31      В този контекст следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите на правото на Съюза трябва да бъдат тълкувани и прилагани еднакво с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствия между текста на разпоредба от правото на Съюза на различните езици разглежданата разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 15 ноември 2012 г., Kurcums Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т. 48, от 15 октомври 2015 г., Grupo Itevelesa и др., C‑168/14, EU:C:2015:685, т. 42 и от 23 януари 2020 г., Bundesagentur für Arbeit, C‑29/19, EU:C:2020:36, т. 48).

32      В това отношение член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс във връзка със съображение 38 и с член 124, параграф 6 от същия кодекс цели, както подчертава чешкото правителство в писменото си становище, при липсата на опит за измама да се даде възможност за погасяване на митническото задължение, възникнало по силата на член 79 от посочения кодекс, когато въпреки неспазването на определени условия или неизпълнението на определени задължения, произтичащи от същия кодекс, е доказано, че стоките не са били използвани по начин, обосноваващ облагането с мита, и че те са били изведени от митническата територия на Съюза (вж. по аналогия решения от 5 октомври 1983 г., Esercizio Magazzini Generali и Mellina Agosta, 186/82 и 187/82, EU:C:1983:262, т. 14 и от 2 април 2009 г., Elshani, C‑459/07, EU:C:2009:224, т. 29)

33      Следователно понятието „използвани стоки“ по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не до всяко използване, а само до това, което само по себе си поражда митническо задължение.

34      В рамките на режима активно усъвършенстване обаче не се облагат с вносни сборове стоките, които са предмет само на разрешени операции по преработка и на последващо реекспортиране извън територията на Съюза, а не на пускане на пазара или на друго сравнимо използване.

35      От това следва, че във връзка с поставените под този режим стоки трябва по необходимост да се приеме, че използването на посочените член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс стоки се отнася само до използването, което надхвърля разрешените от митническите органи операции по преработка.

36      Ако използването на посочените в тази разпоредба стоки включва и използването в съответствие с тези операции по преработка, погасяването съгласно член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс на митническото задължение, възникнало по силата на член 79 от този кодекс, би било изключено в рамките на режима активно усъвършенстване, което би противоречало на целта на първата от тези разпоредби.

37      При все това, с оглед по-специално на препращането към член 79 от Митническия кодекс, съдържащо се в член 124, параграф 1, буква к) от този кодекс, последният член представлява разпоредба, която е приложима за всички митнически режими, предвидени в същия кодекс.

38      Несъмнено, що се отнася до режима активно усъвършенстване, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302 г., 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), който е заменен с Митническия кодекс, Съдът e приел, че тъй като този режим носи очевиден риск за правилното прилагане на митническото законодателство на Съюза и за събирането на предвидените в него митни сборове, лицата, които се ползват от него, са длъжни да спазват строго задълженията, които произтичат от този режим, и че по същия начин следва да се прави стриктно тълкуване на последиците за тези лица в случай на неизпълнение на техните задължения. От това Съдът е направил извода, че неизпълнението на задължението справката за приключване да се представи в предвидения срок води до възникване на митническо задължение за цялото количество внесени стоки, включително за реекспортираните извън територията на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Döhler Neuenkirchen, C‑262/10, EU:C:2012:559, т. 41 и 48).

39      Въпреки това, що се отнася до главното производство, се налага изводът, че на Съда е поставен въпрос не за възникването или липсата на митническо задължение при късно представяне на справката за приключване в рамките на режима активно усъвършенстване, тъй като в случая няма спор, че такова задължение е възникнало по силата на член 79 от Митническия кодекс, а за възможното погасяване на това задължение по силата на член 124, параграф 1, буква к) от този кодекс.

40      От текста на посочения член 124, параграф 1, буква к) обаче е видно, че митническо задължение, възникнало по силата на член 79 от Кодекса, се погасява, освен при опит за измама, когато са изпълнени предвидените в първата от тези разпоредби условия.

41      В настоящия случай митническото задължение, възникнало по силата на член 79 от Митническия кодекс поради късното представяне от Combinova на справката за приключване, се погасява, ако се окаже по-специално, както е видно от точка 35 от настоящото решение, че разглежданите в главното производство стоки не са били използвани по начин, надхвърлящ разрешените от митническите органи операции по преработка, което запитващата юрисдикция следва да провери.

42      Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали обстоятелството, че разглежданите в главното производство стоки са били използвани преди или след възникването на митническото задължение, има някакво значение за тълкуването на понятието „използвани стоки“ по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс.

43      В това отношение последната разпоредба не съдържа указание, че моментът на използване на посочените в тази разпоредба стоки е от значение, за да се прецени дали съответните стоки са били използвани по смисъла на посочената разпоредба.

44      Следва обаче да се констатира, че съгласно член 79, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс, когато митническото задължение е възникнало поради късното представяне на справката за приключване и когато стоките вече са били реекспортирани, не може да се счита, че те са били използвани по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от посочения кодекс на митническата територия на Съюза след възникването на митническото задължение.

45      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба използване на стоките се отнася само до използване, което надхвърля разрешените от митническите органи операции по преработване в рамките на предвидения в член 256 от този кодекс режим активно усъвършенстване, а не до използване в съответствие с тези разрешени операции по преработване.

 По съдебните разноски

46      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 124, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба използване на стоките се отнася само до използване, което надхвърля разрешените от митническите органи операции по преработване в рамките на предвидения в член 256 от този кодекс режим активно усъвършенстване, а не до използване в съответствие с тези разрешени операции по преработване.

Подписи


*      Език на производството: шведски.