Дело T‑235/12
CEDC International sp. z o.o.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за триизмерна марка на Общността — Форма на стръкче трева в бутилка — По-ранна национална триизмерна марка — Реално използване на по-ранната марка — Член 75 и член 76, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Представяне на доказателства за първи път пред апелативния състав — Право на преценка, предоставено от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 11 декември 2014 г.
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба пред съд на Съюза — Компетентност на Общия съд — Преразглеждане на фактите в светлината на доказателствата, представени за първи път пред него — Изключване
(член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд; член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение, от Регламент № 207/2009 на Съвета — Обхват, идентичен на този по член 296 ДФЕС — Излагане на имплицитни мотиви от апелативния състав — Допустимост
(член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Правомощие за преценка на апелативния състав — Задължение на апелативния състав за мотивиране
(член 42, параграф 2 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Критерии за преценка — Триизмерни марки
(член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост
(член 296 ДФЕС)
6. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Право на преценка на апелативния състав — Липса на разпоредба в обратния смисъл — Доказване на използването на по-ранната марка
(член 42, параграфи 1—3 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
7. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Условия
(член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 25)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 42, 96 и 97)
3. От текста на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността следва, че при липса на разпоредба в обратния смисъл общото правило е, че представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № 207/2009, и че в никакъв случай не е забранено Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да вземе предвид такива късно посочени или представени факти и доказателства, тоест извън определения от отдела по споровете срок и, евентуално, за пръв път пред апелативния състав. Като уточнява, че Службата „може“ да реши да пренебрегне късно посочени или представени факти и доказателства, член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 ѝ предоставя широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид или да ги пренебрегне, като мотивира решението си по този въпрос.
Съображения за правна сигурност и добро администриране подкрепят правото на преценка на Службата дали да вземе предвид късно представените от страните факти и доказателства. В действителност едно такова правомощие може да допринесе да се избегне регистрацията на марки, чието използване би могло впоследствие успешно да бъде оспорено в производство по обявяване на недействителност или по повод на производство за нарушение.
От текста на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 обаче следва, че подобно късно посочване на факти или представяне на доказателства не предоставя на направилата го страна безусловното право тези факти или доказателства да бъдат взети предвид от Службата. Евентуалното вземане предвид от Службата на такива допълнителни доказателства не представлява в никакъв случай „услуга“ за едната или другата страна, а трябва да въплъщава резултата от едно обективно и мотивирано упражняване на правото на преценка, което член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 възлага на тази служба. Така възприетите мотиви са още по-необходими, когато Службата решава да отхвърли така представените късно доказателства.
Евентуалното вземането предвид на такива късно представени доказателства от Службата може в частност да бъде оправдано, ако тя счита, от една страна, че късно представените доказателства могат на пръв поглед да бъдат от значение за изхода на висящата пред нея процедура по възражение, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат това вземане предвид.
(вж. точки 44—46, 57, 60 и 62)
4. Триизмерният характер на марка не допуска статична визия, в две измерения, а налага динамично възприятие, в три измерения. Така една триизмерна марка може по принцип да бъде възприета от различни страни от съответния потребител. Що се отнася до доказателствата за използването на такава марка, те следва поради това да бъдат взети предвид не като възпроизвеждане на вида ѝ в две измерения, а като възпроизвеждане на възприемането ѝ от съответния потребител в три измерения. От това следва, че изображенията отстрани и в гръб на дадена триизмерна марка по принцип могат да бъдат от значение при преценката за реалното използване на посочената марка и не могат да бъдат отхвърлени с простия мотив, че не съставляват изображения в лице.
(вж. точка 65)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 71 и 72)
6. Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, като материална разпоредба, не съдържа никакво изискване относно определения срок на възразяващата страна за представяне на доказателства за използването на по-ранната марка. Така отхвърлянето на възражението „поради липсата на такива доказателства“ произтича от преценка по същество на представените доказателства, а не от неспазването на процесуалния срок. Следователно член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 не може да засегне правото на преценка, което е възложено на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от член 76, параграф 2 от същия регламент при преценката дали да се вземат предвид или да се пренебрегнат късно представените пред нея доказателства.
От своя страна правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността гласи, че в случай че възразяващата страна трябва да представи доказателства за използване на марката или да докаже, че са налице основателни причини за липсата на използване, Службата я приканва да направи това в посочения от нея срок. Ако възразяващата страна не предостави такова доказателство преди да изтече срокът, Службата отхвърля възражението.
В това отношение, макар от текста на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 безспорно да следва, че когато в определения от Службата срок не е представено доказателство за използването на съответната марка, липсата на реално използване на по-ранната марка трябва по принцип да бъде констатирано от последната, като за сметка на това тази констатация не се налага, когато доказателствата за използването действително са представени в посочения срок. В такъв случай действително, освен ако не изглежда, че тези доказателства са лишени от всякакво значение за установяването на реалното използване на марката, производството следва да продължи своя ход. Така Службата следва по-специално, както предвижда член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009, да прикани страните, толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни. В този контекст, ако впоследствие бъде констатирана липсата на реалното използване на по-ранната марка, това няма да е последица от прилагането на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95, което по съществото си е процесуална разпоредба, а само от прилагането на материалноправните разпоредби, съдържащи се в член 42 от Регламент № 207/2009.
От предходното следва по-специално че представянето на доказателства за реалното използване на марката, които допълват вече представените в определения от Службата срок доказателства на основание правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95, представянето на допълнителни доказателства за това ползване е възможно и след изтичането на посочения срок и че в никакъв случай не е забранено Службата да вземе предвид такива късно представени допълнителни доказателства, като упражни предоставеното ѝ право на преценка по член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Следователно правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 не е от естество да възпрепятства упражняването от апелативния състав на правото на преценка, възложено му по принцип от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, дали да вземе предвид представени за пръв път пред него допълнителни доказателства.
(вж. точки 76—78 и 82—86)
7. При упражняването на правото на преценка от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се изисква за целите на евентуалното вземане предвид на късно представени доказателства, доказателствата, представени извън определения от отдела по споровете срок, да не са първите и единствени доказателства за използването, а да става въпрос за „допълнителни“ или „допълващи“ доказателства, които се прибавят към относимите доказателства, представени в определения срок. В това отношение не се изисква и наличието на материална връзка между допълнителните доказателства и по-рано представените доказателства, а вътрешноприсъщата им относимост спрямо съдбата на производството пред Службата.
От друга страна, едно евентуално вземане предвид на допълнителни доказателства за използването на марката, представени след изтичане на срока, посочен в правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, не изисква задължително заинтересованото лице да се е намирало в невъзможност да представи тези доказателства в посочения срок.
(вж. точки 89, 90 и 95)