Дело T‑376/10

(публикуване на откъси)

Mamoli Robinetteria SpA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар за санитарни инсталации за баня — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на повишението на цени и размяна на чувствителна търговска информация — Право на защита — Известие относно сътрудничеството от 2002 г. — Възражение за незаконосъобразност — Понятие за картел — Изчисляване на размера на глобата — Насоки за изчисляване на глобите (2006 г.) — Тежест — Коефициент на допълнителния размер“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г.

1.      Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Известие относно сътрудничеството — Включване — Условия

(членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС; член 7 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 8—27 и 29 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правна уредба — Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 — Право на преценка, предоставено на Комисията с посочения член — Известие относно сътрудничеството — Липса на правно основание — Липса — Нарушение на принципа за разделение на властите — Липса — Нарушение на принципите на прозрачност, добра администрация и равно третиране — Липса

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

1.      Член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, осигуряващ на всяка страна правото да оспори, за да бъде отменено решение, чийто адресат е тя или което я засяга пряко или индивидуално, валидността на предходни институционални актове, които, въпреки че не са под формата на регламент, представляват правното основание на оспорваното решение, ако тази страна не е имала право да обжалва пряко на основание член 263 ДФЕС тези актове, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им. Предвид факта, че член 277 ДФЕС няма за цел да допусне някоя от страните да оспорва приложимостта на актове от общ характер, независимо дали това е от полза за предявения иск или за подадената жалба, общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт.

Що се отнася до Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, в точки 8—27 Комисията предвижда, от една страна, общо и абстрактно, условията, които трябва да изпълнят предприятията, за да се възползват от пълно или частично намаляване на глобите в областта на нарушенията на член 101 ДФЕС, а в точка 29, от друга страна, че посоченото известие създава оправдани правни очаквания у предприятията. Макар да е безспорно, че Комисията не е приела решенията за установяване на нарушение на конкурентните правила въз основа на Известието относно сътрудничеството, тъй като въпросните решения се основават на член 7 от Регламент № 1/2003, все пак може да е налице пряка правна връзка между подобни решения и общия акт, какъвто представлява Известието относно сътрудничеството. Такава по-специално е хипотезата, в която въз основа на исканията за намаляване на размера на глобата, подадени от конкурентите на основание Известието относно сътрудничеството, Комисията получава информация, която ѝ е позволила да извърши проверки и да събере доказателства, които са довели до приемането на решението ѝ.

Предвид факта, че дадено предприятие не може да поиска отмяната на Известието относно сътрудничеството като общ акт, въпросното известие може да бъде предмет на възражение за незаконосъобразност.

(вж. точки 48—52)

2.      В областта на конкуренцията член 15, параграф 2 от Регламент № 17, понастоящем член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, не изброява изчерпателно критериите, за които Комисията може да държи сметка при определяне размера на глобата. Поради тази причина поведението на предприятието в хода на административното производство може да е сред обстоятелствата, за които трябва да се държи сметка при това определяне. В това отношение пълното или частично намаляване на глоби, предложено на предприятията на основание на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, има за цел да улесни разкриването и санкционирането от страна на Комисията на предприятията, които участват в тайни картели. При тези условия обстоятелството, че Комисията може с оглед на прозрачността и равното третиране да определи условията, при които всички предприятия, които сътрудничат с нея, могат да получат пълно или частично намаляване на глобите, съответства на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

Следователно доводите, изведени от липса на правно основание за приемане на Известието относно сътрудничеството, от нарушение на принципа на разделение на властите, на принципите на прозрачност, добра администрация и равно третиране, трябва да се отхвърлят.

(вж. точки 54—59)