Language of document :

Жалба, подадена на 22 януари 2024 г. — СС/Парламент

(Дело T-36/24)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: СС (представители: J. Martínez Gimeno, X. Codina García-Andrade, F. Díaz-Grande Rojo и S. Fernández Tourné, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени спорния пенсионен фиш на жалбоподателя поради: a) невалидност на член 76, параграф 1 или параграф 1а от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент в редакцията му съгласно Решение на Бюрото на Европейския парламент от 12 юни 2023 г.1 за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и б) невалидност на член 76, параграф 2а от същите мерки в редакцията му съгласно Решение на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г.2 ; да отмени по същата причина всички плащания по пенсионни права на жалбоподателя по Схемата за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (СДДПО), извършени след спорния пенсионен фиш,

да осъди Европейския парламент да издаде нови пенсионни фишове във връзка с правата на жалбоподателя по СДДПО за сумата, която би произтичала от член 76 от посочените мерки по прилагане в редакцията му отпреди Решението от 2023 г., що се отнася както до спорния пенсионен фиш, така и до всички следващи пенсионни фишове, издадени след тази дата,

да осъди Европейския парламент в съответствие с новите пенсионни фишове да приеме за окончателни вече платените на жалбоподателя суми във връзка с правата му по СДДПО и да му заплати разликата между сумата по спорния пенсионен фиш (и следващите фишове до постановяването на съдебното решение) и сумата, която би произтичала от член 76 от посочените мерки по прилагане в редакцията му отпреди Решението от 2023 г. и Решението от 2018 г., заедно със съответните законни лихви от датата, от която е била дължима тази разлика, до датата на пълното ѝ изплащане, и

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 27, параграф 2 от Решение 2005/684/ЕО1 , Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Уставът”) и на член 25, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, които съответно предвиждат, че придобитите по СДДПО права и правни очаквания се запазват изцяло и че Бюрото може да установява критерии и условия само за придобиването на нови права.

Второ основание: нарушение на принципа на правната сигурност и на защитата на придобитите от жалбоподателя права отпреди приемането на Решението от 2023 г. без надлежна обосновка и без претегляне на съответните интереси, което да позволява такава промяна.

Трето основание: нарушение на основното съдържание на основното право на собственост по член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на общия принцип на парламентарната независимост и на принципа на равенство. Въведените с Решението от 2023 г. мерки лишават от съдържание защитеното с член 17 от Хартата право на пенсия на жалбоподателя, тъй като не са съобразени с минималните изисквания, установени в съдебната практика относно Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, и освен това накърняват минималното основно съдържание на правото на жалбоподателя на пенсия по СДДПО. Също така посочените мерки са приети в нарушение на общия принцип на парламентарната независимост, чийто конкретен израз е наличието на право на пенсия за жалбоподателя, както и в нарушение на принципа на равенство, доколкото не са предвидени сходни мерки по отношение на пенсионните права на действащите членове на Европейския парламент.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото въведените с Решението от 2023 г. мерки са приети без каквото и да било претегляне на съответните насрещни интереси, насочени са абстрактно към цел от общ интерес, която не е легитимна при конкретните обстоятелства във връзка със създадената от самия Европейския парламент СДДПО, и при всички случаи са много по-тежки от тези, които е можело да се приемат.

Пето основание: нарушение на оправданите правни очаквания, тъй като Европейският парламент постоянно е давал на жалбоподателя конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, че ще се зачитат придобитите пенсионни права и че ще поеме отговорността си при изчерпването на активите на Фонда.

Шесто основание: пенсията на жалбоподателя произтича от предишна пенсия на бивш член на Европейския парламент, който е получавал тази пенсия преди Решението от 2018 г. и дори преди влизането в сила на Устава на членовете на Европейския парламент, и следователно много преди Решението от 2018 г. е било налице напълно придобито право на пенсия. Също така жалбоподателят е имал съгласно релевантната съдебна практика „правни очаквания“, породени още преди Решението от 2018. Освен това въвеждането с Решението от 2018 г. на удръжка от 5 % представлява нарушение на правата и принципите, посочени във връзка с третото, четвъртото и петото основание (основно съдържание на правото на собственост, принцип на пропорционалност и принцип на оправданите правни очаквания).

____________

1 Решение на Бюрото на Европейския парламент от 12 юни 2023 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ С 227, 2023 г., стр. 5).

1 Решение на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ С 466, 2018 г., стр. 8).

1 ОВ L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28.