Дело C‑328/12

Ralph Schmid

срещу

Lilly Hertel

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Производство по несъстоятелност — Отменителен иск, предявен при производство по несъстоятелност — Mестоживеене на ответника в трета страна — Компетентност на съда на държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 16 януари 2014 г.

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Приложно поле — Международен елемент, свързан само с една държава членка и с една трета страна — Включване

(член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност — Отменителен иск, предявен във връзка с производството по несъстоятелност и насочен срещу ответник, чието местоживеене не е на територията на държава членка — Компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е образувано производството по несъстоятелност — Невъзможност решенията, постановени от този съд, да бъдат противопоставени на трети страни — Липса на последици

(член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1.        Прилагането на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност по принцип не следва да зависи от наличието на международен елемент, свързан с друга държава членка.

(вж. точка 29)

2.        Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, са компетентни да разгледат предявен във връзка с това производство отменителен иск срещу ответник, чието местоживеене не е на територията на държава членка.

Всъщност хармонизирането в Съюза на правилата за съдебна компетентност, що се отнася до предявените във връзка с производството по несъстоятелност отменителни искове, допринася за постигането на преследваните с тази разпоредба цели, а именно да се осигури предвидимост на съдебната компетентност в областта на несъстоятелността и оттам — правна сигурност, без значение дали местоживеенето на ответника е в държава членка, или в трета страна.

Обстоятелството, че разпоредбите на посочения регламент относно признаването и изпълнението на решения, постановени от образувалия производството по несъстоятелност съд, не са задължителни за трети държави, не изключва прилагането на съдържащото се в член 3, параграф 1 от този регламент правило за компетентността. Нещо повече, дори в даден случай да липсва възможност за признаване и изпълнение на съдебни решения въз основа на самия регламент, понякога е възможно да се получи, по силата на двустранен договор, признаване и изпълнение на постановено от компетентния съд решение. Освен това, дори когато държавата, в която живее ответникът, не признае и не изпълни по силата на двустранен договор такова решение, същото може да бъде признато и изпълнено от другите държави членки съгласно член 25 от Регламент № 1346/2000, по-конкретно в случая, в който част от имуществото на този ответник се намира на територията на някоя от тези държави.

(вж. точки 33, 37—39 и диспозитива)