Иск, предявен на 27 юли 2009 г. - Mugraby/Съвет и Комисия
(Дело T-292/09)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Muhamad Mugraby (представители: J. Regouw и L. Spigt, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
1) да се установи, че Комисията е оставила без последствия:
i) искането на ищеца Комисията да направи препоръка пред Съвета относно спирането на помощта на Общността за Ливан, както е предвидено в член 28 от Регламент (ЕО) № 1638/2006, като такива мерки се изискват и са на разположение по силата на посочения регламент;
ii) искането на ищеца Комисията, като пряко отговорна институция за изпълнението на различни програми за помощ на Съюза за Ливан, да спре изпълнението на тези програми докато Ливан прекрати постоянното нарушаване на основните права и по-специално тези на ищеца;
2) да се установи, че Съветът, в качеството му на участник в Съвета за асоцииране ЕС - Ливан, е оставил без последствия искането на ищеца да прикани Комисията да препоръча на Съвета да приеме специфични и ефикасни мерки във връзка с помощта на Съюза за Ливан на основание на Споразумението за асоцииране между Ливан и Общността, за да изпълни задълженията на страните по споразумението;
3) да се установи, че Общността, Комисията - в качеството ѝ на пазител на Договорите и като институция, която е пряко отговорна за изпълнението на различните програми за помощ на Съюза за Ливан, и Съвета в качеството му на участник в Съвета за асоцииране ЕС - Ливан, са ангажирали извъндоговорна отговорност за претърпените от ищеца вреди в резултат на системното неизползване от тяхна страна, считано от декември 2002 г., на наличните ресурси и инструменти за ефикасно прилагане на клаузата за човешки права в Споразумението за асоцииране;
4) да се разпореди на Комисията, като частично обезщетение в натура, да предложи на Съвета да суспендира Споразумението за асоцииране ЕС - Ливан, докато Ливан прекрати неспазването на член 2 от Споразумението за асоцииране относно ищеца;
5) да се разпореди на Комисията да сведе изпълнението на действащите програми за помощ (които се изпълняват и/или контролират от Комисията) до тези програми, които са специално насочени към насърчаване на основните права и които не представляват финансова помощ за ливанските власти, докато Ливан прекрати неспазването на член 2 от Споразумението за асоцииране относно ищеца;
6) да се разпореди на Съвета да прикани Комисията да отправи препоръка, както е посочено в т. 4 по-горе, и да действа посредством институциите по Споразумението за асоцииране за постигане на същата цел;
7) да се осъдят ответниците да обезщетят ищеца за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер, определен ex aequo et bono на не по-малко от 5 000 000 EUR, както и за съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Ищецът, г-н Muhammad Mugraby, ливански юрист, специалист по правата на човека и техен защитник, твърди, че е претърпял преследване, тормоз и отказ от правосъдие от ливанските власти заради неговата работа в защита на човешките права. Той твърди, че му е отказано правото да упражнява юридическа професия и че е бил лишен от определен брой основни права, като правото на лична собственост, правото на справедлив съдебен процес и достъпа до ефективна съдебна защита.
Ищецът изтъква, че на основание на член 2 от Споразумението за асоцииране ЕС - Ливан
1 Общността следва да приеме разумни мерки, за да предотврати причиняването на вреди от Ливан на правни субекти като ищеца, чрез налагане на ограничителни мерки на ливанските власти - като суспендирането на Споразумението за асоцииране. Всъщност ищецът твърди, че предимствата, предоставени на Ливан съгласно Споразумението за асоцииране, зависят от спазването на задължението за зачитане на основните права на човека и че в случай на продължаващи нарушения на човешки права член 2 от Споразумението позволява на Общността да приеме ограничителни мерки срещу Ливан съразмерно на тежестта на нарушенията. Междувременно ищецът изтъква, че към днешната дата Общността не е упражнила никакъв ефикасен натиск върху ливанските власти за да спазват задълженията си в областта на правата на човека.
Ищецът твърди, че официално е поискал действие от ответниците на 29 април 2009 г. и че ответниците са отхвърлили искането му с писма от 26 май 2009 г. и от 29 май 2009 г. Ищецът се позовава на клаузата за човешки права, съдържаща се в член 2 от Споразумението за асоцииране, за да докаже неправомерността на системното бездействие на Комисията и на Съвета, които не са приложили ефективно клаузата за човешки права спрямо Ливан.
По-нататък ищецът твърди, че ответниците са нарушили общите принципи на общностното право, включително задължението да насърчават спазването на основните права, предназначени да защитят правата на правните субекти. Той счита, че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението от ответниците на тяхното задължение и вредите, които е претърпял, и следователно той има право на обезщетение. Според ищеца ливанските власти най-вероятно щели да прекратят неправомерния тормоз спрямо него, ако бяха изправени пред алтернативата да загубят достъп до помощта на Общността. Поради това той изтъква, че претърпените от него вреди, съответстващи на пропуснати приходи, вероятно нямаше да настъпят в същия размер, ако ответниците бяха предприели навременни и подходящи действия.
____________1 - Временно споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейските общности, от една страна, и Ливанската република, от друга страна (OВ L 262, 2002 г., стр. 2)