Дело T‑577/14
Gascogne Sack Deutschland GmbH
и
Gascogne
срещу
Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз
„Извъндоговорна отговорност — Прецизност на исковата молба — Погасителна давност — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Имуществена вреда — Претърпени загуби — Лихви върху неизплатената сума от глобата — Разноски за банкова гаранция — Загуба на възможност — Неимуществена вреда — Причинно-следствена връзка“
Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 10 януари 2017 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Иск, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Отговорност поради неспазване от съда на Съюза на разумен срок за постановяването на решение — Дата на обявяване на разглежданото съдебно решение
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост
(член 340, втора алинея ДФЕС)
4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Неспазване от съда на Съюза на разумен срок за постановяването на решение — Включване — Критерии за преценка
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
5. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за констатиране на нарушение и налагане на глоба — Изпълнителна сила — Обжалване на решението пред съда на Съюза — Липса на оспорване на изпълнителната сила
(член 101 ДФЕС, член 263 ДФЕС, член 278 ДФЕС и член 299, първа алинея ДФЕС)
7. Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Прекъсване по вина на ищеца или на други лица
(член 340, втора алинея ДФЕС)
8. Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Понятие — Разходи за банкова гаранция вследствие от решението на предприятие да не плати наложената от страна на Комисията глоба — Неспазване от съда на Съюза на разумен срок за постановяването на решение по иска или жалбата на предприятието — Наличие на причинно-следствена връзка — Условия
(член 340, втора алинея ДФЕС)
9. Иск за обезщетение — Компетентност на съда на Съюза — Граници — Забрана за произнасяне ultra petita — Задължение за съобразяване с определения от страните предмет на спора — Възможност на съда на Съюза служебно да реши да поправи вреда, претърпяна през период от време, различен от посочения в исковата молба — Изключване
(член 268 ДФЕС; член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
10. Иск за обезщетение — Предмет — Поправяне на вредите, които се твърди, че ръководителите и служителите на предприятието ищец са претърпели — Липса на оправомощаване на предприятието да представлява пред съда ръководителите и служителите — Недопустимост
(член 268 ДФЕС)
11. Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда — Тежест на доказване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
12. Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Неимуществена вреда, предизвикана от поставянето на ищеца в продължително състояние на несигурност поради неспазване на разумен срок за произнасяне — Включване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
13. Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици
(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
14. Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне — Отчитане на обезценяването на паричната единица — Компенсаторни и мораторни лихви — Начини на изчисляване
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Регламент № 1268/2012 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 25)
2. Давностният срок започва да тече, след като са изпълнени условията за възникване на задължението за поправяне на вреди, посочени в член 340, втора алинея ДФЕС. Тези условия и следователно правилата за давността по исковете за поправянето на посочените вреди могат да се основават само на строго обективни критерии. Поради това субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза.
При иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, претърпяна поради евентуално неспазване на разумния срок за произнасяне, събитието, което обуславя иска по смисъла на член 46 от Статута на Съда, е процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяно несъобразяване с изискванията, свързани със спазването на разумния срок за постановяване на решение от страна на юрисдикция на Съюза. При определянето на началния момент на давностния срок от пет години, предвиден в посочения член 46, следователно трябва да се вземе предвид това обстоятелство. По-конкретно, давностният срок не може да започне да тече на дата, на която пораждащото събитие продължава да се осъществява, а началният момент на този срок трябва да бъде определен на дата, на която това събитие напълно се е конкретизирало. Така в специфичния случай с иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, за която се твърди, че е претърпяна поради евентуалното неспазване на разумния срок за произнасяне, началният момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда, трябва, когато с решение е сложен край на спорния срок за произнасяне, да бъде определен към датата, на която това решение е било прието. Всъщност тази дата представлява сигурна дата, определена въз основа на обективни критерии. Тя гарантира спазването на принципа на правната сигурност и позволява защитата на правата на ищците.
(вж. т. 43—47)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 52 и 53)
4. Производството по две дела в областта на конкуренцията пред Общия съд, чиято продължителност възлиза на близо 5 години и 9 месеца, и нито едно от специфичните обстоятелства по тези дела не може да я оправдае, е в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е надвишило разумния срок за произнасяне, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти.
Действително през периода от края на писмената фаза на производството, отбелязан с внасянето на дупликата, до започването на устната фаза на производството по-специално се пристъпва към синтез на доводите на страните, подготвяне на делата за разглеждане, фактически и правен анализ на споровете и подготвяне на устната фаза на производството. Поради това продължителността на този период зависи по-конкретно от сложността на спора, както и от действията на страните и наличието на искания в хода на производството.
Що се отнася до сложността на спора, най-напред жалбите относно начина, по който Комисията прилага правото в областта на конкуренцията, се отличават с по-висока степен на сложност от други видове дела, с оглед по-специално на дължината на обжалваното решение, обема на преписката и необходимостта от подробна преценка на множество сложни факти, често пъти обширно разпростиращи се във времето и пространството. Поради това продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията. По-нататък при няколко жалби, подадени срещу едно и също прието от Комисията решение за прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по принцип е необходимо успоредно разглеждане, включително когато жалбите не са съединени. Това успоредно разглеждане се обосновава най-вече от връзката между жалбите, както и от необходимостта да се осигури последователност при анализа им и в отговора, който следва да бъде даден. Поради това успоредното разглеждане на свързани дела може да обоснове продължаването с по един месец за всяко следващо свързано дело на времето между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството. Накрая, степента на фактическа и процесуална сложност по делата не обосновава допускането на по-голяма продължителност, като се има по-специално предвид, че след края на писмената фаза и преди началото на устната фаза производството нито е спирано, нито забавяно заради процесуално-организационни действия на Общия съд.
Що се отнася до действията на страните и предявяването на искания в хода на производството, фактът, че ищците са поискали да се възобнови писмената фаза на производството, не може да оправдае изтеклите 3 години и 8 месеца след внасянето на дупликата.
При това положение периодът от 46 месеца, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството, показва наличието на необосновано бездействие по всяко от делата с продължителност 20 месеца.
(вж. т. 61, 64, 66, 67, 69, 70, 74—76 и 78)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 79 и 80)
6. В съответствие с член 299, първа алинея ДФЕС решение на Комисията относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС има изпълнителна сила, тъй като налага парично задължение на адресатите. Освен това подаването на жалба за отмяната на това решение на основание член 263 ДФЕС не поставя под съмнение изпълнителната му сила, доколкото съгласно член 278 ДФЕС подадените до Съда на Европейския съюз искове нямат суспензивно действие.
(вж. т. 102)
7. Свързаното с причинно-следствената връзка условие, поставено от член 340 ДФЕС, изисква укоримото поведение да бъде основната причина за настъпването на вредата. С други думи, дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица, и по-специално на ищеца.
(вж. т. 117)
8. Вреда, изразяваща се в разноски във връзка с банкова гаранция, направени от дружество, санкционирано с решение на Комисията, отменено впоследствие от съда на Съюза, не произтича пряко от незаконосъобразността на това решение, тъй като вредата е резултат от собственото решение на дружеството да учреди банкова гаранция, за да не изпълнява задължението за заплащане на глобата в определения със спорното решение срок. Положението обаче е различно, когато производството пред съда на Съюза е надвишило разумния срок за произнасяне, след като, първо, в момента на учредяване на банкова гаранция нарушението на разумния срок за произнасяне е било непредвидимо и ищецът е можел основателно да очаква жалбата му по това дело да бъде разгледана в разумен срок. Второ, надхвърлянето на разумния срок за произнасяне настъпва след първоначалното решение на ищеца да учреди банкова гаранция.
От това следва, че е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между, от една страна, нарушението на разумния срок за произнасяне от съда на Съюза и от друга страна, претърпяната от ищеца вреда преди обявяване на въпросното решение, изразяваща се в заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения разумен срок. В тази връзка заплащането на разноски по банковата гаранция след обявяване на това решение, с което се прекратява нарушението на разумния срок за произнасяне по делото, няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка с това нарушение, доколкото заплащането на такива разноски произтича от личния и самостоятелен избор на ищеца, направен след посоченото нарушение, да не плаща глобата, да не иска спиране на изпълнението на спорното решение и да обжалва посоченото по-горе съдебно решение.
(вж. т. 118—120, 130 и 131)
9. От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita. Поради това Общият съд не може да се отклони от искането на ищеца и служебно да реши да поправи вреда, претърпяна през период от време, различен от този, през който той твърди, че е претърпял такава.
(вж. т. 136 и 137)
10. Искането за поправяне на неимуществените вреди, които се твърди, че ръководителите и служителите на ищеца са претърпели, трябва да се отхвърли като недопустимо, поради това че от преписката по делото не следва, че ищецът е бил упълномощен от ръководителите и служителите да предяви иск за обезщетение от тяхно име.
(вж. т. 148)
11. В производството по иска за обезщетение, доколкото ищецът не привежда никакви доказателства относно наличието и определянето на размера на неговите морални или неимуществени вреди, той следва поне да докаже, че с оглед на своята тежест укоримото поведение е можело да му причини такива.
(вж. т. 151)
12. Обстоятелството, че ищецът е бил поставен в несигурно положение, по-специално относно успеха на жалбата му, е присъщо на всяко съдебно производство. Същевременно неспазването на разумен срок за произнасяне може да постави ищеца в несигурно положение, което надхвърля обичайно предизвикваната от наличието на съдебно производство несигурност. Това продължително състояние на несигурност по необходимост се отразява на планирането на предстоящите решения и управлението на дружеството и следователно представлява неимуществена вреда.
(вж. т. 155—157)
13. Предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза съдът на Съюза не бива само поради съображението че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени.
Оттук следва, че неспазването на разумен срок за постановяване на решение по жалба, подадена по съдебен ред срещу решение на Комисията, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция в правото на Съюза, не може да доведе до цялостна или частична отмяна на наложената с това решение глоба.
(вж. т. 161 и 162)
14. След като условията за извъндоговорна отговорност на Съюза са изпълнени, неблагоприятните последици вследствие изтеклия период от време между настъпването на увреждащия факт и определянето на обезщетение не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото следва да се отчита обезценяването на парите. В това отношение компенсаторните лихви имат за цел да компенсират времето, изтекло, преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника. Краят на периода, през който е налице право на такова преизчисляване на паричната стойност, по принцип трябва да съвпада с датата на обявяване на съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на претърпяната от ищеца вреда. Когато ищецът не е доказал, че неблагоприятните последици, свързани с изтичането на времето, могат да се изчислят въз основа на прилаганата от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с няколко процентни пункта, обезценяването на парите, свързано с изтичането на времето, се отразява от годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка на установяване на ищеца.
(вж. т. 168, 169 и 176)