РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
28 март 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки — Директива 2004/18/ЕО — Член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) — Лично състояние на кандидата или оферента — Възможност за държавите членки да изключат от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка всеки оператор, който е в процес на сключване на споразумение с кредитори — Национална правна уредба, предвиждаща изключването на лица, срещу които има „висящо“ производство за обявяване на споразумение с кредитори, освен в случай, при който планът за споразумение с кредиторите предвижда продължаване на дейността — Оператор, който е подал молба за споразумение с кредитори, запазвайки си възможността да представи план, в който се предвижда продължаване на дейността“
По дело C‑101/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 11 януари 2018 г., постъпил в Съда на 12 февруари 2018 г., в рамките на производство по дело
Idi Srl
срещу
Agenzia Regionale Campana Difesa Suolo (Arcadis),
в присъствието на:
Regione Campania,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, E. Juhász (докладчик) и M. Ilešič, съдии,
генерален адвокат: Е. Танчев,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Idi Srl, от L. Lentini, avvocato,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от V. Fedeli и C. Colelli, avvocati dello Stato,
– за Европейската комисия, от G. Gattinara и P. Ondrůšek, както и от L. Haasbeek, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Idi Srl и Agenzia Regionale Campana Difesa Suolo (Arcadis) (Агенция на регион Кампания за защита на почвите, Италия) относно изключване на временно обединение на предприятия (наричано по-нататък „ВОП“), чийто упълномощен представител е Idi, от участието в процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 45 от Директива 2004/18, озаглавен „Лично състояние на кандидата или оферента“, гласи следното в параграф 2:
„Всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор:
a) е в несъстоятелност или е в ликвидация, когато неговата дейност се управлява от съда, когато е сключил споразумение с кредитори, когато е преустановил дейността си или се намира в аналогична ситуация, произтичаща от подобна процедура съгласно националните законови и подзаконови актове;
б) е в производство по обявяване в несъстоятелност, производство за налагане на принудителна ликвидация или за управление на неговата дейност от съда, или е в процес на сключване на споразумение с кредитори или е обект на подобно производство съгласно националните законови и подзаконови актове;
[…]
Държавите членки определят, в съответствие с националното си право и при спазване на общностното законодателство, условията за прилагането на настоящия параграф“.
4 Директива 2004/18 е отменена и заменена, считано от 18 април 2016 г., с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), която обаче не се прилага към спора по главното производство.
5 Член 57 от Директива 2014/24, озаглавен „Основания за изключване“, предвижда следното в параграф 4:
„Възлагащите органи, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, могат да изключат от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка всеки икономически оператор, който се намира в което и да е от следните положения:
[…]
б) когато икономическият оператор е обявен в несъстоятелност или е предмет на процедура по несъстоятелност или ликвидация, когато активите му се управляват от синдик или ликвидатор или от съда, когато има споразумение с кредиторите си, когато стопанската му дейност е прекратена или е в подобно положение, произтичащо от сходна процедура съгласно националните законови и подзаконови разпоредби;
[…]“.
Италианското право
6 Член 38, параграф 1 от Decreto legislativo № 163 — Codice dei contratti pubblici relativi a lavori, servizi e forniture in attuazione delle direttive 2004/17/CE e 2004/18/CE (Законодателен декрет № 163 за приемане на Кодекс за обществените поръчки за строителство, услуги и доставки за въвеждане в действие на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО) от 12 април 2006 г. (редовна притурка към GURI № 100 от 2 май 2006 г.) в редакцията, приложима към фактите по делото в главното производство (наричан по-нататък „Кодекс за обществените поръчки“), гласи следното:
„Изключват се от участие в процедурите за възлагане на концесии и на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, не могат да бъдат подизпълнители по поръчки и не могат да сключват свързаните с тях договори субектите:
a) които са в несъстоятелност, принудителна ликвидация, споразумение с кредитори, с изключение на случая, посочен в член 186 bis от Кралски декрет № 267 от 16 март 1942 г., или по отношение, на които има висящо производство за обявяване на едно от тези положения.
[…]“.
7 Член 161 от Legge fallimentare (Закона за несъстоятелността), одобрен с Regio decreto № 267 (Кралски декрет № 267) от 1942 г. (GURI № 81 от 6 април 1942 г., наричан по-нататък „Закон за несъстоятелността“), озаглавен „Искане за споразумение с кредитори“, гласи следното:
„1. Искането за допускане на производство за споразумение с кредитори се отправя до съда по основното седалище на предприятието посредством молба, подписана от длъжника; прехвърлянето на седалището през годината, предхождаща подаването на молбата, е без значение при определяне на компетентността.
2. Длъжникът трябва да приложи към молбата:
[…]
e) план, съдържащ аналитично описание на условията и сроковете за изпълнение на предложението; във всеки случай в предложението трябва да се посочи по-специално конкретна оценена от икономическа гледна точка печалба, която авторът на предложението поема задължение да осигури на всеки един от кредиторите.
[…]
6. Предприемачът може да подаде молба с искане за споразумение с кредитори, към която да приложи финансовите си отчети от последните три финансови години и поименен списък на кредиторите с посочване на съответните вземания, като си запази възможността да представи предложението, плана и документите, посочени в параграфи 2 и 3 от посочения член, в определен от съда срок — между шестдесет и седемдесет и пет дни, който в случай на основателни причини може да бъде удължен най-много с шестдесет дни. […] С мотивирано решение, в което се определя срокът, посочен в първото изречение, съдът може да назначи синдика, посочен в член 163, параграф 2, точка 3. Прилага се член 170, параграф 2. […]
7. След подаване на молбата […] длъжникът може да предприеме неотложни мерки за извънредно управление въз основа на предварително разрешение от съда, на когото може да бъде предоставена кратка информация, и трябва да получи становището на синдика, ако такъв е бил назначен. По същото време и в същия срок длъжникът може да предприема и мерките за обичайно управление […]“.
8 Член 168 от Закона за несъстоятелността, озаглавен „Последици от подаването на молбата“, гласи следното:
„1. От датата на публикуване на молбата в търговския регистър до датата, на която актът за утвърждаване на споразумението с кредиторите става окончателен, кредиторите с по-ранен титул или основание не могат под страх от недействителност да предприемат или продължават изпълнителни действия и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника“.
[…]
3. Кредиторите не могат да придобиват права за откупуване с освобождаване от задължения по отношение на конкурентните кредитори, освен ако не са получили разрешение за това от съда в предвидените в предходния член случаи. Съдебните ипотеки, които са били вписани срок от 90 дни преди датата на публикуването на молбата в търговския регистър, нямат действие по отношение на кредиторите, съществуващи преди споразумението с кредитори“.
9 Член 186 bis от Закона за несъстоятелността, озаглавен „Споразумение с кредитори с оглед на продължаването на дейността“, гласи следното:
„1. Когато планът за споразумение с кредитори по член 161, втора алинея, буква e) предвижда длъжникът да продължи дейността на предприятието си, да се прехвърли действащото предприятие на едно или повече дружества, включително и на новоучредени дружества, се прилагат разпоредбите на настоящия член. Планът може също така да предвижда и осребряване на имущество, което не служи за осъществяване на дейността на предприятието.
[…]
4. След подаване на молбата участието в процедури за възлагане на обществени поръчки трябва да бъде разрешено от съда, след получаването на становището на синдика, ако има назначен такъв; а ако такъв не е назначен, се произнася съдът.
5. Допускането на споразумение с кредитори не е пречка за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, когато в процедурата предприятието представи:
a) експертиза от вещо лице, отговарящо на изискванията по член 67, параграф 3, буква d), с която се удостоверява съответствието с плана и основателното наличие на възможност за изпълнение на договора;
b) декларация от друг оператор, който отговаря на общите изисквания за участие в обществената поръчка, както и на изискванията за финансовите, техническите и икономическите възможности, и притежава необходимото за възлагането на поръчката удостоверение, в което се задължава спрямо оферента и възлагащия орган за срока на договора да предостави средствата, необходими за изпълнение на обществената поръчка, и да встъпи на мястото на подизпълнителя, ако той изпадне в несъстоятелност по време на процедурата за възлагане на обществена поръчка или след сключването на договора, или поради каквато и да било причина вече не е в състояние да изпълни надлежно обществената поръчка. Прилага се член 49 от Законодателен указ № 163 от 12 април 2006 г.
6. При спазване на предходния параграф предприятието в производство за споразумение с кредитори може да участва в процедури за обществени поръчки и като участник във временно обединение на предприятия, при условие че няма качеството на представител и при условие че другите предприятия от обединението не са в производство за колективно удовлетворяване. В такъв случай декларацията по параграф 4, буква b) може да бъде представена и от предприятие, което участва в обединението.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 От представената пред Съда преписка е видно, че с обявление от 24 юли 2013 г. Arcadis открива процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, свързани с управление на трудови дейности, измерване и счетоводство, подпомагане при приемане на извършените трудови дейности, както и координиране на безопасните и здравословни условия на труд. Прогнозираната стойност на тази обществената поръчка за услуги възлиза на 1 028 096,59 EUR.
11 На 14 октомври 2013 г. TEI Srl, като упълномощен представител на ВОП, подава заявление за участие в процедурата за възлагане на посочената в предходната точка обществена поръчка.
12 На 29 април 2014 г. обществената поръчка за услуги е била временно възложена на ВОП.
13 На 18 юни 2014 г. TEI подава до Tribunale di Milano (Районен съд Милано, Италия) молба, с която иска да бъде открито производство за споразумение с кредиторите, като на основание на член 161, параграф 6 от Закона за несъстоятелността си запазва възможността да представи впоследствие план, в който се предвижда продължаване на дейността.
14 С решение, съобщено на 9 декември 2014 г. (наричано по-нататък „решението за изключване“), Arcadis изключва ВОП от процедурата за възлагане на обществената поръчка. В това отношение Arcadis се позовава на обстоятелството, че съгласно член 38, параграф 1 от Кодекса за обществените поръчки представянето от дадено дружество на молба за допускане на производство за споразумение с кредиторите е пречка за участието му в процедура за възлагане на обществена поръчка, освен в случай — различен от разглеждания — когато длъжникът заедно с молбата е представил план, в който се предвижда продължаване на дейността (concordato in continuità aziendale).
15 С решение от 29 април 2015 г. Tribunale amministrativo regionale per la Campania (Окръжен административен съд Кампания, Италия) отхвърля подадената от Idi жалба за отмяна на решението за изключване. Посоченият съд приема, че подадената от TEI молба за допускане на производство за споразумение с кредитори представлява признаване от страна на посоченото дружество, че то се намира в кризисно положение, което обосновава изключването на ВОП от всякакво участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.
16 Idi подава жалба пред запитващата юрисдикция, а именно Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия).
17 Посочената юрисдикция приема, че решението за изключване е в съответствие с нейната съдебна практика.
18 Според същата юрисдикция икономически оператор, който е подал молба за допускане на производство за споразумение с кредитори, може да участва в процедурите за възлагане на обществени поръчки само в случай че по отношение на него бъде открито предвиденото в член 186 bis от Закона за несъстоятелността производство за споразумение с кредитори за продължаване на дейността, или че след като е поискал откриването на такова производство, компетентният съд му е разрешил да участва в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
19 За сметка на това, пак според тази юрисдикция се изключва от процедурите за възлагане на обществени поръчки всеки оператор, чиято молба за допускане на производство за споразумение с кредитори не е придружена от план, в който изрично се предвижда продължаване на дейността. Всъщност при това положение, наречено „бланкетно споразумение с кредитори“ (concordato in bianco), отсъствието на такъв план представлява признание от страна на оператора за изпитваните от него икономически затруднения.
20 Запитващата юрисдикция допълва, че „бланкетното споразумение с кредитори“, което представлява споразумение с кредитори „под условие“ по смисъла на член 161, параграф 6 от Закона за несъстоятелността, позволява, от една страна, временно да се „замразят“ (обикновено от 30 до 120 дни) исканията на кредиторите за обявяване на несъстоятелност, и от друга страна, да се позволи на лицето, подало молбата, да избере между представянето на план за споразумение с кредиторите или представянето на споразумение за преструктуриране на предприятието, като целта е този избор да бъде направен след приключване на процеса по предоговаряне с кредиторите на несъстоятелността.
21 Посочената юрисдикция обаче изразява съмнения относно съвместимостта на тази съдебна практика с член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18.
22 В това отношение тя изтъква, че когато от кредиторите се изисква започването на производство по несъстоятелност, това производство се счита за „открито“ едва когато компетентният съд е констатирал състоянието на неплатежоспособност на длъжника. За сметка на това, когато икономически оператор иска да се възползва от „бланкетно споразумение с кредитори“, производството се счита за „открито“ от момента на подаване на молбата.
23 Следователно запитващата юрисдикция иска да установи дали член 45, параграф 2, първа алинея, букви a) и б) от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща положението на икономически оператор, като разглеждания по главното производство, който е подал молба за допускане на производство за „бланкетно споразумение с кредитори“.
24 При тези условия Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместимо ли е с член 45, параграф 2, [първа алинея,] букви а) и б) от Директива 2004/18 […] становище, че има „[висящо] производство“ само при наличието на искане на длъжника до компетентния съдебен орган за одобряване на споразумение с кредитори?
2) Съвместимо ли е с горепосочената правна уредба [на Европейския съюз] признанието на длъжника, че е в състояние на неплатежоспособност и че иска да подаде молба за „бланкетно“ споразумение с кредитори (чиито характеристики са посочени по-горе) да се счита за основание за изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка, като по този начин се тълкува разширително понятието за „висящо производство“, предвидено в горепосочената правна уредба на [на Съюза] (член 45 от директива [2004/18]) и в горепосочената национална правна уредба (член 38 от [Кодекса за обществените поръчки])?“.
Допустимост на преюдициалните въпроси
25 Италианското правителство изразява съмнение относно допустимостта на преюдициалното запитване.
26 Най-напред италианското правителство твърди, че в акта за преюдициално запитване Consiglio di Stato (Държавен съвет) единствено е припомнил съдържанието на своята съдебна практика относно действието на искането за „бланкетно споразумение с кредитори“ върху процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и че единствено е цитирал разпоредбите на член 45, параграф 2, първа алинея, букви a) и б) от Директива 2004/18, без да посочи причините, поради които тази юрисдикция изпитва съмнение относно съвместимостта на националната правна уредба с посочения член 45.
27 На следващо място италианското правителство заявява, че поставените от Consiglio di Stato (Държавен съвет) въпроси са хипотетични. Във връзка с това то твърди, че участието на TEI в разглежданата по главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка е било отказано с мотива, че Tribunale di Milano (Районен съд Милано), пред който посоченото предприятие е подало искане за споразумение с кредитори, не му е дал разрешение за участие в разглежданата процедурата за възлагане на обществена поръчка. Следователно „[п]ричината за изключване [от това участие] не зависи […] от датата, от която производството за колективно удовлетворяване може да бъде считано като висящо“.
28 В това отношение следва да се отбележи, че в съответствие с постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси, което означава, че националният съд следва да определи фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават (решения от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C‑221/15, EU:C:2016:704, т. 14 и от 31 май 2018 г., Zheng, C‑190/17, EU:C:2018:357, т. 48 и цитираната съдебна практика).
29 В настоящия случай и както се потвърждава от съображенията, изложени от италианското правителство във връзка с отговора, който трябва да се даде на преюдициалните въпроси, посочените в акта за преюдициално запитване данни от фактическа и правна страна позволяват да се разберат мотивите, поради които запитващата юрисдикция е отправила до Съда тези въпроси.
30 Освен това, що се отнася до твърдения хипотетичен характер на поставените въпроси, следва да се отбележи, че законосъобразността на разглежданото по главното производство решение за изключване зависи неотменно от отговора на поставения въпрос. Всъщност с него запитващата юрисдикция иска да установи дали член 45, параграф 2, първа алинея, букви a) и б) от Директива 2004/18, който признава на държавите членки възможността да изключват от участие в процедура по възлагане на обществени поръчки оператори, спрямо които се прилага споразумение с кредитори или са в процес на сключване на споразумение с кредиторите, обхваща положението на дружество, което е подало молба за допускане на производство за „бланкетно споразумение с кредитори“. От обстоятелствата, които се съдържат в акта за преюдициалното запитване, обаче е видно, че ВОП по-специално е било изключено, тъй като TEI се е намирало в такова положение.
31 От това следва, че преюдициалните въпроси са допустими.
По преюдициалните въпроси
32 В самото начало следва да се отбележи, че в текста на поставените от нея въпроси запитващата юрисдикция се позовава както на член 45, параграф 2, първа алинея, буква a), така и на член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18.
33 Тъй като изключването на икономически оператор от процедурите за възлагане на обществени поръчки може да попадне в обхвата само на член 45, параграф 2, първа алинея, буква a) или на член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18, следва да се приеме, че с оглед на обстоятелствата, характерни за делото по главното производство, релевантна е само последната от посочените разпоредби.
34 При тези обстоятелства с двата си въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата по главното производство, която позволява от процедура за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономически оператор, който към датата на решението за изключване е подал молба за допускане на производство за споразумение с кредитори, запазвайки си възможността да представи план, в който се предвижда продължаване на дейността.
35 Съгласно практиката на Съда по отношение на обществените поръчки, обхванати от приложното поле на Директива 2004/18, член 45, параграф 2 от последната предоставя на преценката на държавите членки прилагането на посочените в него седем основания за изключване, които се отнасят до професионалната честност, платежоспособността или надеждността на кандидатите за обществена поръчка, което личи от използването на думите „може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка“ в началото на тази разпоредба (решение от 14 декември 2016 г., Connexxion Taxi Services, C‑171/15, EU:C:2016:948, т. 28).
36 Член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от посочената директива по-конкретно допуска с цел гарантиране на платежоспособността на съдоговорителя на възлагащия орган от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде изключен всеки икономически оператор, който по-специално е в процес на сключване на споразумение с кредитори.
37 Съгласно текста на член 45, параграф 2, втора алинея от посочената директива държавите членки определят, в съответствие с националното си право и при спазване на законодателството на Съюза, условията за прилагането на посочения параграф. Оттук следва, че понятията, използвани в член 45, параграф 2, първа алинея, включително изразът „е в процес на сключване на споразумение с кредитори“, могат да бъдат определени и уточнени в националното право, но при спазване на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Esaprojekt, C‑387/14, EU:C:2017:338, т. 74 и цитираната съдебна практика).
38 В случая, както е видно от националното законодателство, и по-конкретно от член 168 от Закона за несъстоятелността, подаването на молба за допускане на производство за споразумение с кредитори по-специално води до това през даден период от време, определен в Закона за несъстоятелността, кредиторите да не могат да предприемат изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника и да ограничават правата на лицето, подало посочената молба, относно неговото имущество, доколкото от момента на подаване на молбата то не може да предприема само, т.е. без съдебно разрешение, мерки за извънредно управление на посоченото имущество.
39 По този начин подаването на такава молба има правно действие върху правата и задълженията както на лицето, подало молбата, така и на кредиторите. Следователно подаването на посочената молба трябва да се счита, дори преди вземането на каквото и да било решение на компетентния съд, като начало на производството за споразумение с кредиторите, посочено в член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18, а следователно и като акт, с който се започва това производство.
40 Този извод се подкрепя и от икономическото и финансовото положение на лицето, подало молбата. Всъщност, като подава такава молба, икономическият оператор признава, че се намира в трудно финансово положение, което може да постави под въпрос икономическата му надеждност. Както обаче се посочва в точка 35 от настоящото решение, факултативното основание за изключване, посочено в член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18, по-конкретно цели да гарантира на възлагащия орган, че той ще се договаря с икономически оператор, който е достатъчно надежден от икономическа гледна точка.
41 Оттук следва, че от момента на подаването на молбата икономическият оператор трябва да се счита като участващ в процес на сключване на споразумение с кредиторите по смисъла на тази разпоредба.
42 Този извод не може да се промени от обстоятелството, че в молбата си за споразумение с кредиторите икономическият оператор си е запазил възможността да представи план, в който се предвижда продължаване на дейността му.
43 Безспорно от акта за преюдициално запитване е видно, че икономически оператор, който е подал искане за допускане на споразумение с кредиторите по съдебен ред, включващо план с цел продължаване на дейността му, може при определени от националното право условия да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки. Оттук следва, че италианското законодателство създава разлика в третирането между икономическите оператори, които са подали молба за споразумение с кредитори, по отношение на възможността им да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки, в зависимост от това дали тези икономически оператори са включили или не са включили в молбата си за споразумение с кредитори план, в който се предвижда продължаване на дейността им.
44 Тази разлика в третирането обаче не противоречи на практиката на Съда.
45 Всъщност Съдът вече е постановил, че член 45, параграф 2 от Директива 2004/18 не предвижда еднообразно прилагане на равнището на Съюза на посочените в него основания за изключване, тъй като държавите членки могат да решат да не приложат въобще тези основания или да ги включат в националната правна уредба със степен на строгост, която може да е различна в зависимост от правните, икономическите или социалните съображения, които преобладават на национално равнище. В този контекст държавите членки имат правомощието да смекчат или да направят по-гъвкави критериите, установени в тази разпоредба (решение от 14 декември 2016 г., Connexxion Taxi Services, C‑171/15, EU:C:2016:948, т. 29 и цитираната съдебна практика).
46 В този случай съответната държава членка също така разполага с правомощие да определи условията, при които факултативното основание за изключване не се прилага (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Impresa di Costruzioni Ing. E. Mantovani и Guerrato, C‑178/16, EU:C:2017:1000, т. 41).
47 Така, както подчертава италианското правителство, фактът, че даден икономически оператор е в процес на сключване на споразумение с кредиторите по смисъла на член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18, не представлява обаче пречка съответното национално законодателство да разреши на този икономически оператор да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки при определени от това законодателство условия.
48 Също така е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с принципа на равенство при процедурата за възлагане на обществени поръчки възможността на националното законодателство както да изключи от участие в обществена поръчка икономически оператор, който е подал искане за „бланкетно споразумение с кредитори“, така и да не го изключи.
49 Освен това положението, при което посоченият оператор към датата на приемането на решението за изключване все още не е поел задължение за сключване на споразумение с кредиторите с цел да продължи дейността си, не е сходно, с оглед на икономическата му надеждност, с положението на икономически оператор, който към посочената дата е поел задължение да продължи икономическата си дейност.
50 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, като разглежданата по главното производство, която позволява от процедура за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономически оператор, който към датата на решението за изключване е подал молба за допускане на производство за споразумение с кредитори, запазвайки си възможността да представи план, в който се предвижда продължаване на дейността.
По съдебните разноски
51 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 45, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, като разглежданата по главното производство, която позволява от процедура за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономически оператор, който към датата на решението за изключване е подал молба за допускане на производство за споразумение с кредитори, запазвайки си възможността да представи план, в който се предвижда продължаване на дейността.
Подписи