Дело C‑215/11
Iwona Szyrocka
срещу
SiGer Technologie GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy we Wrocławiu)
„Регламент (ЕО) № 1896/2006 — Процедура за европейска заповед за плащане — Молба за издаване на европейска заповед за плащане, която не отговаря на изискванията за форма, предвидени от националното законодателство — Изчерпателен характер на изискванията, на които следва да отговаря молбата — Възможност за претендиране на лихвите, начислени до плащането на главницата“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2012 г.
1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Молба за издаване на европейска заповед за плащане — Национална правна уредба, която въвежда допълнителни изисквания — Недопустимост
(член 7, параграфи 2, буква в), 3, 5 и 6 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Разходи, свързани с производството — Национална правна уредба, която предвижда условията и реда за определяне на размера на тези разходи — Възможност за прилагане от сезираната юрисдикция — Условия
(член 25 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Молба за издаване на европейска заповед за плащане — Обхват — Претендиране на лихвите за периода от деня, в който те стават изискуеми, до деня на плащането на главницата — Допустимост
(членове 4 и 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Указания за попълване на формуляра на молбата за издаване на заповедта за плащане — Липса на обвързващо действие
(приложение І, точка 7 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Вписване на задължението на плащане на лихвите — Възможност за националната юрисдикция да определи конкретните условия и ред за попълване на формуляра на заповедта
(приложение V от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Член 7 от Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкува в смисъл, че той урежда изчерпателно изискванията, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане. Редакцията на посочения член не съдържа никакъв елемент, който да позволи да се направи извод, че държавите членки са свободни да въвеждат допълнителни условия, предвидени в националното им законодателство.
Всъщност, както ясно е видно от параграф 2, буква в) и от параграфи 3, 5 и 6 на член 7 от Регламент № 1896/2006, когато тази разпоредба разрешава на държавите членки да уреждат определени аспекти на изискванията, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане в своето национално законодателство, тя предвижда това изрично. В замяна на това в този член не се съдържа никакъв друг текст, който по принцип да допуска изрично или имплицитно въвеждането на допълнителни изисквания в националното законодателство на държавите членки. Нещо повече, целта на Регламент № 1896/2006, която е по-конкретно да опрости, да ускори и да намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, би била поставена под съмнение, ако държавите членки биха могли в своето национално законодателство да предвиждат по принцип допълнителни изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане.Такива изисквания биха довели не само до въвеждането в различните държави членки на разнородни изисквания по отношение на тази молба, но биха довели и до увеличаване на сложността, на продължителността и на разходите, свързани с процедурата за издаване на издаване на европейска заповед за плащане.
(вж. точки 27, 28, 30, 31 и 36; точка 1 от диспозитива)
2. Националната юрисдикция, по силата на член 25 от Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и при спазване на предвидените в този член изисквания, е свободна да определя размера на разходите, свързани с производството, при условия и ред, предвидени в нейното национално законодателство, като обаче тези условия и ред не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията и реда, на които се подчиняват сходни положения по вътрешното право, и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза.
От това следва, че националната юрисдикция по принцип е свободна да събира информация за стойността на предмета на спора при условията и реда, предвидени в нейното национално право, включително и като поиска от молителя да допълни молбата за издаване на европейска заповед за плащане, като в нея бъде посочена стойността на предмета на спора в националната парична единица, с цел да се определи размерът на разходите, свързани с производството, като процесуалните изисквания за определяне на разходите, свързани с производството, не водят до прекалено удължаване на производството по издаване на европейска заповед за плащане, нито до отхвърляне на молбата за издаване на такава заповед.
(вж. точки 33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива)
3. Член 4 и член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат възможността в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане молителят да претендира и лихвите за времето от деня, в който те стават изискуеми, до деня на плащането на главницата.
Всъщност, от една страна, условията за дължимост и за изискуемост на „паричните вземания“ по смисъла на член 4 от Регламент № 1896/2006 не се отнасят до лихвите. От друга страна, член 7, параграф 2, буква в) от същия регламент не изисква в молбата за издаване на заповед за плащане да се посочва точният размер на лихвите и в него не се уточнява и датата, до която тези лихви могат да се претендират. Нещо повече, тълкуване на член 7, параграф 2, буква в), което не допуска претендирането на лихвите, начислени до плащането на главницата, би могло да увеличи продължителността и сложността на производството по издаване на европейска заповед за плащане и да увеличи разходите за него и вследствие на това то не би съответствало на целта на регламента, която е именно да създаде опростен, бърз и ефикасен механизъм за събиране на безспорните парични вземания, но и да намали разходите, свързани с такова производство.
(вж. точки 40, 41, 42—44, 46 и 53; точка 2 от диспозитива)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 50)
5. След като формулярът на европейската заповед за плащане, който се съдържа в приложение V към Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, не предвижда изрично възможността за посочване на претенцията за лихви и след като този формуляр трябва да се адаптира към конкретните обстоятелства по делото, в случаите, в които на длъжника е разпоредено да плати на молителя начислените до плащането на главницата лихви, националната юрисдикция е свободна да определи конкретния начин за неговото попълване, така че попълненият формуляр да позволи на длъжника, от една страна, да възприеме недвусмислено съдебния акт, на основание на който той трябва да плати на молителя лихвите, начислени до плащането на главницата, и от друга страна, ясно да установи лихвения процент, както и датата, считано от която се претендират тези лихви.
(вж. точки 57 и 60; точка 3 от диспозитива)