Дело T-136/05

EARL Salvat père & fils и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Мерки за конверсия на лозя — Решение, с което се установява, че помощите са отчасти съвместими и отчасти несъвместими с общия пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Задължение за мотивиране — Преценка от гледна точка на член 87, параграф 1 ЕО“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие

(член 230 ЕО)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично

(член 230, четвърта алинея ЕО)

3.      Актове на институциите — Мотиви — Задължение — Обхват

(член 87, параграф 1 ЕО и член 253 ЕО)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси

(член 87, параграф 1 ЕО)

1.      Актове и решения, които подлежат на обжалване по смисъла на член 230 ЕО, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие и които могат да засегнат интересите на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение. Следователно обстоятелството, че решение установява съвместимостта на нотифицирана помощ с общия пазар, поради което по принцип не уврежда жалбоподателя, само по себе си не освобождава общностния съд от задължението да провери дали в случая съдържащата се в решението преценка на Комисията поражда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя.

(вж. точки 34 и 36)

2.      Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението. Следователно предприятие по принцип може да оспорва решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, само ако е засегнато от решението поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален бенефициер по тази схема за помощи.

Действително по отношение на предприятието жалбоподател такова решение представлява мярка от общ характер, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно. В различно положение се намира обаче предприятие, което разглежданото решение засяга не само като предприятие в съответния сектор, потенциален бенефициер по спорната схема за помощи, но и като действителен бенефициер на индивидуална помощ, която е предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията.

Това предприятие е пряко засегнато и доколкото решението на Комисията задължава държавата-членка, до която е адресирано, да предприеме необходимите мерки за възстановяване на несъвместимите с общия пазар помощи, и доколкото разглежданото предприятие се е ползвало от тях и е длъжно да ги възстанови. Действително двата критерия за пряко засягане са, на първо място, обстоятелството, че разглежданият акт трябва да има преки последици върху правното положение на лицето, и на второ място — обстоятелството, че посоченият акт изобщо не трябва да оставя право на преценка на адресатите си, на които е възложено прилагането му. Прякото засягане на предприятието жалбоподател е обусловено от съвкупното изпълнение на посочените критерии, а обстоятелството дали същото оспорва или не разпореждането за възстановяване, дадено на държавата-членка, е без значение в това отношение.

(вж. точки 64, 67, 69, 75—77)

3.      Въпросът дали мотивите на решението отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя. Въпреки че Комисията не е длъжна в мотивите на решението да отговори на всички фактически и правни въпроси, поставени от заинтересованите страни в административното производство, тя трябва все пак да вземе предвид всички относими към дадения случай обстоятелства и данни, за да позволи на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност и да запознае както държавите-членки, така и заинтересованите граждани с условията, при които е приложила Договора.

Що се отнася до решение, с което се установява несъвместимостта на помощ с общия пазар, Комисията трябва по-специално да посочи основанията, поради които разглежданите мерки попадат в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО. Не може да се изисква обаче всяка мярка, за която Комисията счита, че представлява помощ, да бъде мотивирана самостоятелно по всяко от четирите условия за прилагане на член 87 ЕО. Така, след като решението проверява по какъв начин са изпълнени условията на член 87, параграф 1 ЕО за установяване на несъвместимостта на помощите с общия пазар, обстоятелството, че го прави общо, тъй като проверката се извършва спрямо всички разглеждани мерки, не може да се счита само по себе си за противоречащо на задължението за мотивиране, още повече когато тези мерки се вписват в един и същ план на действие.

(вж. точки 91, 99, 100 и 104)

4.      Само предимствата, които са предоставени пряко или непряко посредством държавни ресурси, се считат за помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение не е необходимо да се прави разграничение между случаите, в които помощта е предоставена пряко от държавата, и тези, в които тя е предоставена посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава. Статутът на подобна организация не представлява определящ елемент за прилагането на правилата на Договора относно държавните помощи. Самото обстоятелство, че става въпрос за публична организация, не води автоматично до прилагането на член 87 ЕО, както и обстоятелството, че мерките са предприети от частна организация, не изключва прилагането му.

При тези обстоятелства междупрофесионални вноски, въведени с решение на междупрофесионален комитет с цел финансирането на помощ с оглед на предоставянето ѝ на определени производители в съответния сектор, трябва да бъдат квалифицирани като публични ресурси, доколкото държавата е напълно в състояние да направлява използването на тези ресурси, като упражнява доминиращото си влияние върху този комитет, за да финансира при необходимост специфични предимства в полза на определени предприятия.

(вж. точки 130, 139 и 156)