Language of document : ECLI:EU:T:2022:774

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

7 декември 2022 година(*)

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Член 6, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Необходимост от пряк надзор от ЕЦБ над по-малко значима кредитна институция — Искане на националния компетентен орган — Член 68, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 468/2014 — Решение на ЕЦБ за класифициране на PNB Banka като значимо поднадзорно лице под нейния пряк надзор — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Право на защита — Достъп до административната преписка — Доклад, предвиден в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 — Член 106 от Процедурния правилник — Немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание“

По дело T‑301/19

PNB Banka AS, установена в Рига (Латвия), представлявана от O. Behrends, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от C. Hernández Saseta, F. Bonnard и D. Segoin,

ответник,


ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се, при разискванията, от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, PNB Banka AS, иска отмяна на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ), съобщено с писмо от 1 март 2019 г., да го класифицира като значимо поднадзорно лице под нейния пряк надзор (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Правна уредба

2        Член 6, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на ЕЦБ на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), гласи: „По отношение на [по-малко значимите] кредитни[…] институции […] и съгласно рамката, определена в параграф 7 [от посочения член,] когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор, ЕЦБ може във всеки момент, по собствена инициатива след консултация с националните компетентни органи или по искане на национален компетентен орган, да реши да упражни пряко всички съответни правомощия по отношение на една или повече [по-малко значими] кредитни институции […], включително в случаите, когато е била поискана или получена финансова помощ непряко от [Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)] или [Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)]“.

3        Член 67 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между ЕЦБ и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1), озаглавен „Критерии за решение на ЕЦБ по член 6, параграф 5, буква б) от Регламент[ № 1024/2013]“, изброява в параграф 2 различни фактори, които ЕЦБ трябва да вземе предвид в частност преди да вземе решение да упражнява пряко надзора по-специално над по-малко значимо поднадзорно лице.

4        Член 68 от Регламент № 468/2014, озаглавен „Процедура за изготвяне на решение на ЕЦБ по член 6, параграф 5, буква б) от Регламент[ № 1024/2013] по искане на [национален компетентен орган (НКО)]“, гласи:

„[…]

3.      Искането на НКО се придружава от доклад, в който се посочват сведения за упражнявания до момента надзор и профила на риска на съответното по-малко значимо поднадзорно лице или по-малко значима поднадзорна група.

[…]

5.      Ако реши, че такъв пряк надзор от ЕЦБ над по-малко значимото поднадзорно лице или по-малко значимата поднадзорна група е необходим за осигуряване на последователното прилагане на високи надзорни стандарти, ЕЦБ приема решение на ЕЦБ в съответствие с дял 2 [от глава IV на посочения регламент]“.

II.    Обстоятелствата по спора

5        Към датата на обжалваното решение жалбоподателят е по-малко значима кредитна институция по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 (наричана по-нататък „по-малко значима кредитна институция“), установена в Латвия. Поради това той е поставен под прекия пруденциален надзор на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия, наричана по-нататък „КФКП“).

6        Към датата на подаване на жалбата CR е главният акционер на жалбоподателя.

7        На 25 август 2017 г. жалбоподателят, както и CR и други членове на семейството на последния, акционери на жалбоподателя, според жалбоподателя „уведомяват“ Република Латвия за спор относно защитата на инвестициите им. Те изтъкват необосноваността и неразумността на пруденциалните изисквания, наложени от КФКП на жалбоподателя.

8        През август 2017 г. според жалбоподателя CR подава жалба пред органите на Обединеното кралство относно корупционни действия, извършени от A, управител на Latvijas Banka (централна банка на Латвия). Оповестените корупционни действия се изразявали в опитите на последния да получи подкупи от CR благодарение на влиянието, което имал върху КФКП.

9        През септември 2017 г. жалбоподателят е класифициран като „по-малко значима институция в криза“ по смисъла на рамката за сътрудничество при управление на кризи за по-малко значимите субекти, което довежда до специфичен надзор над жалбоподателя от група за управление на кризи, съставена от КФКП и ЕЦБ.

10      На 16 ноември 2017 г. КФКП иска от ЕЦБ да поеме прекия пруденциален надзор над жалбоподателя. Това искане се основава по-специално на три обстоятелства: първо, резултатите от извършена от КФКП проверка на място и отражението им върху коефициента на капиталова адекватност на жалбоподателя, второ, продължаващото неспазване на ограничението за големите експозиции, чието премахване би могло да има допълнително отрицателно въздействие върху коефициента на капиталова адекватност, и трето, уведомлението от страна на жалбоподателя и главния му акционер за спор относно защитата на инвестициите.

11      След като разглежда посоченото в точка 10 по-горе искане на заседание на Надзорния съвет от 28 ноември 2017 г., ЕЦБ отхвърля това искане.

12      На 12 декември 2017 г. жалбоподателят, както и CR и други членове на семейството на последния, акционери на жалбоподателя, искат образуване на арбитражно производство срещу Република Латвия пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) на основание на Договора от 24 януари 1994 г. за насърчаване и защита на инвестициите между Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Латвия (наричано по-нататък „арбитражното производство“). Те поддържат, че от края на 2015 г. жалбоподателят е подложен на прекомерен и произволен пруденциален надзор от страна на КФКП, който се изразява в увеличения на регулаторния капитал и ограничения на дейности. Те посочват, че този прекомерен и произволен пруденциален надзор се дължи на влиянието, което А упражнява върху КФКП с цел получаване на подкупи от жалбоподателя и CR.

13      Според жалбоподателя през декември 2017 г. CR съобщава на латвийските органи посочените в точка 8 по-горе корупционни действия.

14      На 17 февруари 2018 г. A е задържан, след като на 15 февруари 2018 г. срещу него е образувано предварително наказателно производство от Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия, наричана по-нататък „СПБК“). Предмет на това производство са обвинения в корупция във връзка с надзорната процедура срещу различна от жалбоподателя латвийска банка. С решение от 19 февруари 2018 г., когато A е пуснат на свобода, СПБК му налага няколко мерки за неотклонение, включително забрана да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

15      На 28 юни 2018 г. наблюдаващият прокурор в посоченото в точка 14 по-горе производство повдига обвинение на А. Обвинителният акт, допълнен на 24 май 2019 г., съдържа три обвинения. Първото обвинение се отнася до приемането през 2010 г. на предложение за подкуп, направено от председателя на надзорния съвет на латвийска банка, различна от жалбоподателя, и на самия подкуп, в замяна на който A е дал съвети, за да позволи на тази банка да избегне надзора на КФКП, и не е участвал в срещите на КФКП, по време на които са разгледани въпросите относно надзора над посочената банка. Второто обвинение, от една страна, е за приемането след 23 август 2012 г. на предложение за подкуп, направено от заместник-председателя на управителния съвет на същата банка срещу съвети на А с цел да се премахнат ограниченията на дейностите, разпоредени от КФКП, и да се предотвратят други ограничения, и от друга страна, приемането от A на плащането на половината от този подкуп. Третото обвинение е за изпиране на пари с цел прикриване на произхода, прехвърлянето и собствеността на преведените на A средства, съответстващи на подкупа по второто обвинение.

16      С писма от 5 юли и 12 септември 2018 г. жалбоподателят и CR уведомяват председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ, че тече разследването на корупционните действия, посочени в точка 8 по-горе. Те посочват, че след задържането му през февруари 2018 г., А е правил враждебни и погрешни публични изявления спрямо тях, твърдейки, че придобиването на жалбоподателя от страна на CR е измама. Те считат, че пруденциалните изисквания на КФКП към жалбоподателя са прекомерни и дискриминационни. Искат намеса от ЕЦБ чрез провеждане на разследване и приемане на адекватни мерки, като например подходяща промяна на персонала, отговарящ за пруденциалния надзор над жалбоподателя. По този повод те посочват: „Една от основните идеи на [единния надзорен механизъм (ЕНМ)] е, че може да се извършва по-обективен и безпристрастен надзор от ЕЦБ, а не от местните надзорни органи. [Жалбоподателят] и [CR] нямат търпение да си сътрудничат с ЕЦБ за тази цел“ (писмо от 5 юли 2018 г., стр. 13).

17      На 30 септември 2018 г. ICSID постановява временни мерки, като препоръчва на Република Латвия да не приема мерки за отнемане на лиценза на жалбоподателя на основание на твърдяно несъответствие с едно от нормативните изисквания, обхванати от крайния срок, определен в решение на КФКП от 27 февруари 2018 г. (наричана по-нататък „препоръката на ICSID“).

18      На 8 октомври 2018 г. председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ уведомява жалбоподателя и CR в отговор на писмата им от 5 юли и 12 септември 2018 г., че в рамките на задачата си за контрол на функционирането на ЕНМ ЕЦБ споделя становището на КФКП, че положението на жалбоподателя, що се отнася до собствения капитал, се нуждае от специфичен надзор. Той посочва, че по отношение на жалбоподателя е имало многократни удължавания на сроковете за приемане на мерки в областта на собствения капитал и че въпреки постоянните проблеми от това естество спрямо жалбоподателя не са били приложени строги надзорни мерки от страна на КФКП, различни от исканията за увеличаване на собствения капитал, мерки за възстановяване и за допълнителни провизии. Счита, че от много години жалбоподателят е нарушавал ограничението за големите експозиции по отношение на трето лице и е ползвал многократни удължавания на срока, за да преустанови нарушенията. Приема, че липсват индикации, че наложените на жалбоподателя надзорни мерки са прекомерни или несъразмерни. В заключение посочва, че възнамерява да упражни надзорната си функция, като обърне особено внимание на мерките, предприети от жалбоподателя за отстраняване на нарушенията на пруденциалните изисквания.

19      На 21 декември 2018 г. КФКП отново иска от ЕЦБ да поеме прекия пруденциален надзор над жалбоподателя. Тя припомня предишното си искане от 16 ноември 2017 г. и посочва препоръката на ICSID. Тя посочва, че могат да изтекат няколко месеца, преди ICSID да се произнесе по временните мерки, което означава, че КФКП ще е възпрепятствана да изпълнява надзорните си задачи за неопределен срок. Според КФКП поемането на прекия пруденциален надзор от ЕЦБ би попречило на жалбоподателя да използва твърдения конфликт на интереси като довод срещу дейностите по пруденциален надзор и би позволило да се излезе от положение, при което дадена банка постоянно не изпълнява задълженията си и регулаторът е възпрепятстван да вземе подходящи мерки, позволяващи преустановяването на тези действия. КФКП приема, че информацията, с която ЕЦБ вече разполага, би улеснила прехвърлянето на надзорните задачи. Тя уточнява, че решението ѝ от 27 февруари 2018 г. не е било изпълнено, тоест положението на жалбоподателя все още противоречи на капиталовите изисквания и на ограниченията за големите експозиции, както и че в близко бъдеще не се предвижда никакво жизнеспособно и надеждно решение. Тя посочва, че след образуването на арбитражното производство реакцията на жалбоподателя на почти всички надзорни взаимодействия не показва воля за осъществяване на успешно сътрудничество. Тя посочва, че според жалбоподателя всяко искане на КФКП е предмет на арбитражния спор и представлява допълнително доказателство за произволен подход. Тя добавя, че CR твърди, че ще изпълни исканията ѝ, а именно увеличаването на капитала на жалбоподателя, само ако тези искания бъдат проверени от трето независимо лице. От това тя стига до извода, че е лишена от възможността да упражнява надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя.

20      На 11 февруари 2019 г. ЕЦБ изпраща на жалбоподателя за становище проект на решение за поемане от ЕЦБ на неговия пряк пруденциален надзор.

21      На 22 февруари 2019 г. жалбоподателят отговаря, че отхвърля твърдението, че не е показал воля за осъществяване на успешно сътрудничество. Той посочва, че напротив, до този момент нито КФКП, нито ЕЦБ са отговорили по подходящ начин на многобройните му опити, както и на опитите на акционерите му, да търсят конструктивно сътрудничество, по-специално що се отнася до корупционните действия, които са били известни на ЕЦБ. От това той заключава, че се противопоставя на посочения проект на решение.

22      С решение от 26 февруари 2019 г., Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия (C‑202/18 и C‑238/18, EU:C:2019:139), Съдът отменя решението на СПБК от 19 февруари 2018 г. в частта, която забранява на A да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка. Той приема, че Република Латвия не е доказала, че А е бил освободен от длъжността си на управител на латвийската централна банка въз основа на достатъчно индиции, че същият е извършил сериозно нарушение по смисъла на член 14.2, втора алинея от устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.

23      На 1 март 2019 г. секретарят на Управителния съвет на ЕЦБ уведомява жалбоподателя за обжалваното решение, прието по предложение на Надзорния съвет на основание член 26, параграф 8 от Регламент № 1024/2013, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 5, буква б) от този регламент във връзка с член 39, параграф 5 от Регламент № 468/2014.

24      Секретарят на Управителния съвет посочва, че ЕЦБ, в качеството си на компетентен орган, отговаря за прекия надзор над жалбоподателя. Той уточнява, че обжалваното решение е прието в съответствие с член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 и с част IV от Регламент № 468/2014. Той добавя, че жалбоподателят е включен в списъка на поднадзорните лица под неин пряк надзор, който ЕЦБ публикува и актуализира в съответствие с член 49, параграф 1 от Регламент № 468/2014.

25      Що се отнася до фактите, на които се основава обжалваното решение (част 1 от това решение), секретарят на Управителния съвет посочва, че жалбоподателят не отговаря на критериите, предвидени в член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013, и следователно понастоящем е класифициран като по-малко значимо поднадзорно лице, над което КФКП упражнява пряк надзор. Той припомня акционерната структура на жалбоподателя, както и структурата на групата. Посочва образуването на арбитражното производство, както и препоръката на ICSID. Споменава и етапите на административното производство преди приемането на обжалваното решение.

26      Що се отнася до преценката на фактите (част 2 от обжалваното решение), секретарят на Управителния съвет посочва, че ЕЦБ е приела, че поемането на прекия пруденциален надзор над жалбоподателя е необходимо, за да се осигури последователно прилагане на пруденциален надзор на високо равнище. Този извод се основавал на следните съображения. В искането си КФКП подчертала, че след образуването на арбитражното производство реакцията на жалбоподателя на почти всички надзорни взаимодействия продължава да не показва воля за осъществяване на успешно сътрудничество. Самата КФКП се считала за напълно лишена от способността да упражни надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя съгласно стандартите на Съюза и на ЕНМ. Според КФКП поемането на пруденциалния надзор от ЕЦБ било най-подходящият вариант за осигуряване на подобаващ надзор над жалбоподателя. Секретарят на Управителния съвет прави извода, че според ЕЦБ поемането на прекия надзор е необходимо по смисъла на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013. Той уточнява, че този извод не се засяга от становището, изразено от жалбоподателя в рамките на административното производство преди приемането на обжалваното решение, като се има предвид, че жалбоподателят не е представил никакъв довод или информация, които все още да не са били взети предвид от ЕЦБ.

27      Накрая секретарят на Управителния съвет уточнява, че може да бъде подадена жалба пред Административния съвет за преглед на ЕЦБ и че пред Съда на Европейския съюз може да бъде подадена жалба по съдебен ред.

28      Обжалваното решение влиза в сила на 4 април 2019 г.

29      С писмо от 18 април 2019 г. ЕЦБ изпраща на жалбоподателя, в отговор на искане, което последният ѝ е изпратил на 27 ноември 2018 г., списък с документите, притежавани от ЕЦБ във връзка с пруденциалния надзор над него. Тя уточнява, че правото на достъп до административната преписка не обхваща поверителната информация и че следователно списъкът включва класификация за всеки документ в зависимост от това дали той е достъпен или е поверителен.

30      На 14 май 2019 г. жалбоподателят, CR и CT подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

III. Факти, настъпили след подаването на жалбата

31      На 15 август 2019 г. ЕЦБ стига до извода, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1). Същия ден Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) решава да не приема схема за преструктуриране по смисъла на член 18, параграф 1 от този регламент по отношение на жалбоподателя.

32      На 22 август 2019 г. КФКП иска от Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе, Латвия) жалбоподателят да бъде обявен в несъстоятелност.

33      На 12 септември 2019 г. Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) обявява в несъстоятелност жалбоподателя. Той назначава синдик, отговарящ за производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „синдикът“), и му прехвърля всички правомощия на жалбоподателя и на неговия управителен съвет. Той отхвърля искането на управителния съвет на жалбоподателя да запази правата си да представлява последния в рамките на жалбата срещу оценката на ЕЦБ от 15 август 2019 г. с констатацията, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен, срещу решението на ЕСП от същия ден да не приеме схема за преструктуриране на последния и срещу решението на КФКП да образува производство по несъстоятелност. Този съд добавя, че това не изключва възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделна молба до синдика относно правата на представителство при изпълнението на конкретни задачи.

34      Също на 12 септември 2019 г. КФКП иска от ЕЦБ да отнеме лиценза на жалбоподателя.

35      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 октомври 2019 г. (дело T‑732/19), жалбоподателят и други акционери или потенциални акционери на жалбоподателя искат отмяна на решението на ЕСП от 15 август 2019 г. да не приеме схема за преструктуриране на жалбоподателя.

36      На 21 декември 2019 г. A престава да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

37      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 януари 2020 г. (дело T‑50/20), жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да се разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, както и до информацията, с която разполага жалбоподателят, и до персонала и ресурсите му.

38      На 17 февруари 2020 г. ЕЦБ отнема лиценза на жалбоподателя. Отнемането влиза в сила на следващия ден.

39      На 27 април 2020 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд срещу това решение (дело T‑230/20).

IV.    Производството и исканията на страните

40      На 31 юли 2019 г. ЕЦБ подава писмена защита в секретариата на Общия съд.

41      На 28 април 2020 г. председателят на четвърти състав решава съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд да спре производството до обявяване на решението на Общия съд по дело T‑50/20. С определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141), Общият съд постановява решението си по това дело и производството по настоящото дело се възобновява на тази дата.

42      На 27 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г. жалбоподателят, CR и CT искат спиране на производството до произнасянето на Съда по дело C‑321/21 P във връзка с жалбата срещу определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141). На 20 май 2021 г. и след това на 6 август 2021 г. председателят на четвърти състав решава след изслушване на ЕЦБ да не спира производството.

43      С писмо от 8 юли 2021 г. представителят на жалбоподателя информира Общия съд, че повече не представлява CR и CT. С определение от 21 декември 2021 г. Общият съд (четвърти състав) решава на основание на член 131, параграф 2 от Процедурния правилник, че не следва да се произнася по настоящата жалба в частта ѝ, подадена от CR и CT.

44      Срокът за представяне на репликата е определен последно на 30 септември 2021 г. Жалбоподателят не представя писмена реплика в определения срок.

45      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

46      ЕЦБ моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

V.      От правна страна

А.      По наличието на пълномощно на представителя, подал жалбата от името на жалбоподателя

47      Съгласно член 51, параграф 3 от Процедурния правилник адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице.

48      В преписката по делото се съдържа пълномощно, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на 5 март 2019 г. (приложение A.2).

49      Жалбоподателят твърди, че синдикът е отказал достъп на адвоката, който жалбоподателят е определил да го представлява, до документите му, до помещенията, персонала и ресурсите му. В отговора си от 13 март 2020 г. на въпрос на Общия съд той представя писмо от синдика от 16 септември 2019 г., в което се посочва, че неговият адвокат трябва, първо, „да представи на синдика писмен доклад относно напредъка по споразумението [за предоставяне на правни услуги], в който се посочват подробно получените от [жалбоподателя] указания, задачите, извършвани от [адвоката], и дали действително е налице текуща работа“, второ, „да информира синдика за плащанията […]“, трето, „да се въздържа от всякакви действия от името на [жалбоподателя] без предварително допитване до синдика, по-специално да спре да предоставя услуги, платими на [жалбоподателя]“.

50      Въпреки посоченото писмо на синдика от 16 септември 2019 г., от документите в преписката по делото не личи и не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ЕЦБ, че синдикът е отменил пълномощното, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на 5 март 2019 г. В посоченото писмо не се споменава за такава отмяна, макар в него да се посочва, че определеният от председателя на управителния съвет адвокат трябва да се въздържа от всякаква дейност от името на жалбоподателя без предварително допитване до синдика.

51      Поради това Общият съд констатира, че жалбоподателят е упълномощил своя адвокат да подаде жалба в съответствие с член 51, параграф 3 от Процедурния правилник.

Б.      По исканията за спиране на производството, подадени на 27 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г.

52      На 27 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г. жалбоподателят иска спиране на производството. В подкрепа на исканията си за спиране той изтъква, че е трябвало да получи достъп до своите помещения, преписки и финансови средства и че синдикът не е сътрудничил с оглед осигуряване на действителното му представителство, въпреки решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923).

53      Въпреки че Общият съд не е длъжен да излага причините, поради които решава дали да спре производството съгласно член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник, той счита за полезно по изключение да посочи следното.

54      Решението за спиране на дадено производство на основание член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник попада в обхвата на дискреционната компетентност на Общия съд (вж. в този смисъл определения от 20 октомври 2011 г., DTL/СХВП, C‑67/11 P, непубликувано, EU:C:2011:683, т. 32 и 33, от 15 октомври 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑554/11 P, непубликувано, EU:C:2012:629, т. 37 и от 17 януари 2018 г., Josel/EUIPO, C‑536/17 P, непубликувано, EU:C:2018:14, т. 5).

55      В случая на 28 април 2020 г. производството е спряно до обявяването на решението на Общия съд по дело T‑50/20, с което жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, както и до информацията, с която разполага жалбоподателят, и до персонала и ресурсите му.

56      С определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141) Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той по-специално приема, че ЕЦБ явно няма компетентност да уважи искането на управителния съвет на жалбоподателя да разпореди на синдика да предостави достъп на адвоката, упълномощен от този съвет, до помещенията, информацията, членовете на персонала и ресурсите на жалбоподателя (т. 73). Той също така приема, че решенията, взети от националните органи в контекста на производство по несъстоятелност като това по отношение на жалбоподателя в отговор на евентуално искане за достъп до документите, помещенията, персонала или ресурсите на съответната кредитна институция, по принцип подлежат на контрол от страна на националните юрисдикции, които евентуално могат да отправят преюдициални въпроси до Съда на основание член 267 ДФЕС, в случай че срещнат трудности при тълкуването или прилагането на правото на Съюза (т. 72).

57      Следва също да се констатира, по-специално въпреки спирането на производството от 28 април 2020 г. до 12 март 2021 г., че жалбоподателят не доказва, нито дори твърди, включително в искането си за спиране на производството от 28 юни 2021 г., че е поискал да започне съдебно производство срещу синдика, когото обаче упреква пред Общия съд, че е лишил адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, от достъп до неговите помещения, информация, персонал и ресурси от края на 2019 г.

58      След като представя размяната на писма и електронни съобщения със синдика, състояла се на 12 и 16 септември 2019 г., както и през ноември 2019 г., в искането си за спиране на производството, подадено в секретариата на Общия съд на 27 април 2021 г., жалбоподателят само изтъква, че „увеличава усилията си“ спрямо синдика и латвийските съдилища, без да разясни естеството на посочените усилия.

59      Освен това от посоченото в точка 33 по-горе решение от 12 септември 2019 г. на Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) не следва, че жалбоподателят няма право да сезира латвийските съдилища с евентуален спор със синдика. Не само че в това решение се посочва, че не е изключена възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделно искане до синдика по отношение на представителните права по конкретни задачи, но и решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923), което жалбоподателят изтъква в подкрепа на твърдението, че синдикът не сътрудничи достатъчно, за да гарантира неговото действително представителство, е постановено след посоченото решение, поради което жалбоподателят е можел a priori да се позове на споменатото решение на Съда като на ново обстоятелство пред националния съд.

60      Поради това Общият съд счита, че не следва да се спира отново производството.

В.      По устната фаза на производството

61      Съгласно член 106 от Процедурния правилник:

„1.      Производството пред Общия съд в устната му фаза включва съдебно заседание за изслушване на устните състезания, което се провежда служебно или по искане на някоя от главните страни.

2.      В искането си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания главната страна трябва да посочи причините, поради които иска да бъде изслушана. […]

3.      В случай че не бъде направено искане по параграф 2, Общият съд може, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. […]“.

62      Така от текста на член 106 от Процедурния правилник следва, че в случай че не бъде направено искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, посочващо причините, поради които дадена главна страна иска да бъде изслушана, Общият съд може, ако счита, че разполага с достатъчно данни, да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

63      Изложението на мотивите към проекта за процедурен правилник от 14 март 2014 г., достъпно за обществеността на уебсайта на Съда на Европейския съюз, впрочем потвърждава, че с оглед по-специално на изискванията за добро правораздаване и процесуална икономия „Общият съд желае да има възможност да се освободи от задължението за провеждане на съдебно заседание, когато счита, че това не е необходимо, освен ако някоя от главните страни не направи искане, като посочи причините, поради които иска да бъде изслушана“.

64      В точка 142 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник (наричани по-нататък „ПРП“) се посочва, че главната страна, която желае да бъде изслушана в съдебно заседание за изслушване на устните състезания, трябва да представи мотивирано искане в този смисъл в триседмичен срок от съобщението до страните за приключване на писмената фаза на производството. В нея се уточнява, че мотивите на искането се извеждат от конкретна преценка на ползата за съответната страна от провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и указват частите от преписката по делото „или“ доводите, които тази страна възнамерява да обсъди „или“ да оспори по-подробно в съдебното заседание за изслушване на устните състезания. В нея се посочва, че за да се определи по-добре насоката на обсъждането в това заседание, е „за предпочитане“ мотивите да не са общи и да не се свеждат например до позоваване на важността на делото. В точка 143 от ПРП се предвижда, че когато в определения срок не постъпи мотивирано искане от главна страна, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

65      Така от член 106 от Процедурния правилник, както и от точки 142 и 143 от ПРП следва, че когато не постъпи искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания или има немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.

66      В случая с писмо от 29 ноември 2021 г. жалбоподателят изразява следното становище по провеждането на съдебно заседание:

„1. Потвърждавам, че поради подробно изложените от мен причини понастоящем няма никакво ефективно представителство на [жалбоподателя]. С единствената цел да спазя приложимия срок, с настоящото [писмо] правя искане за провеждане на съдебно заседание. Най-напред обаче трябва да се възстанови действителното представителство [на жалбоподателя].

2. При настоящите обстоятелства не е възможно подготвяне или явяване в съдебно заседание“.

67      От посоченото писмо от 29 ноември 2021 г. е видно, че направеното от жалбоподателя искане за провеждане на съдебно заседание е немотивирано. Всъщност в това искане не се посочва нито една причина, поради която жалбоподателят иска да бъде изслушан.

68      Освен това в писмото си от 25 октомври 2021 г., с което уведомява главните страни за приключването на писмената фаза на производството, секретариатът на Общия съд припомня разпоредбите на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник, както и тези на точка 142 от ПРП, и обръща внимание на главните страни, че в контекста на здравната криза мотивите трябва да отговарят на изискванията на посочената точка от ПРП.

69      Несъмнено в искането си за провеждане на съдебно заседание жалбоподателят твърди, че се счита за лишен от действително представителство.

70      Дори да се предположи, че така жалбоподателят се опитва да обоснове имплицитно липсата на мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, което обаче не следва от посоченото искане, трябва да се приеме, че доводите му за липсата на действително представителство не могат да се приемат за обосновка на липсата на мотиви в това искане. По-специално обстоятелството, че жалбоподателят е лишен от действително представителство в изложения от него смисъл, по никакъв начин не му пречи да представи подробни доказателства в подкрепа на искане за провеждане на съдебно заседание.

71      Поради това, като се има предвид, че жалбоподателят не е представил абсолютно никакви мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, и въпреки че секретариатът на Общия съд освен това изрично му е припомнил задължението за мотивиране на искането, следва да се приеме, че посоченото искане за провеждане на съдебно заседание не отговаря на изискванията на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

72      При тези условия, като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството в съответствие с член 106, параграф 3 от Процедурния правилник.

Г.      По същество

1.      По първото основание — нарушение на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, тъй като тази разпоредба не предвижда решение за класифициране на съответната институция като значима

73      Жалбоподателят поддържа, че доколкото e класифициран като значима институция с обжалваното решение, то противоречи на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013. Всъщност този член предвиждал не решение за класифициране, а решение на ЕЦБ да упражнява пряко всички съответни правомощия на национален компетентен орган по отношение на една или повече кредитни институции, когато е необходимо за осигуряване на последователното прилагане на високи стандарти на надзор.

74      Жалбоподателят твърди, че член 39, параграф 5, второ изречение от Регламент № 468/2014 не трябва да се тълкува по начин, несъвместим с член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013. При условията на евентуалност той изтъква незаконосъобразност на член 39, параграф 5, второ изречение от Регламент № 468/2014, ако този член трябва да се тълкува в смисъл, че променя естеството на решението, основано на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

75      Жалбоподателят уточнява, че решението, прието по силата на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, не съответства на промяна в статута на кредитна институция. Ставало въпрос за намеса на ЕЦБ, мотивирана по-скоро от опасение относно качеството на надзора, извършван от националния компетентен орган, а не от опасение относно степента на съответствие на засегнатата кредитна институция. Последната трябвало да си запази правото на същото третиране като на по-малко значимите институции и не следвало да бъде обект на надзор, подходящ само за „действително“ значими институции. Жалбоподателят посочва, че хармонизирането на надзора в рамките на ЕНМ е постепенен процес и че все още съществуват различия по отношение на банковия надзор в различните държави членки. Той добавя, че член 47, параграф 4 от Регламент № 468/2014, който урежда съответния actus contrarius, потвърждава, че не е необходимо решение за прекласифициране.

76      ЕЦБ оспорва тези доводи.

77      Член 39, параграф 5 от Регламент № 468/2014 гласи: „ЕЦБ също така осъществява пряк надзор над по-малко значимо поднадзорно лице или по-малко значима поднадзорна група съгласно решение на ЕЦБ, прието в съответствие с член 6, параграф 5, буква б) от Регламент [№ 1024/2013], според което ЕЦБ ще упражнява пряко всички съответни правомощия по член 6, параграф 4 от Регламент [№ 1024/2013]. За целите на ЕНМ такова по-малко значимо поднадзорно лице или по-малко значима поднадзорна група се класифицират като значими“.

78      Освен това съгласно член 68, параграф 5 от Регламент № 468/2014, ако реши, че пряк надзор от ЕЦБ над по-малко значимото поднадзорно лице или по-малко значимата поднадзорна група е необходим за осигуряване на последователното прилагане на високи надзорни стандарти, ЕЦБ приема решение на ЕЦБ в съответствие с част IV, дял 2 от този регламент.

79      „Решение на ЕЦБ в съответствие с дял 2 [от част IV от Регламент № 468/2014]“, като посоченото в член 68, параграф 5 от този регламент, съответства на решение за класифициране на поднадзорно лице като значимо, както личи от заглавието на споменатия дял 2, а именно „Процедура за класифициране на поднадзорни лица като значими поднадзорни лица“.

80      Поради това от ясния текст на член 39, параграф 5 от Регламент № 468/2014, подкрепен от текста на член 68, параграф 5 от този регламент, следва, че когато ЕЦБ реши да упражни пряк надзор над по-малко значима кредитна институция на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, тя трябва да приеме решение, с което тази институция се класифицира като значима.

81      Жалбоподателят обаче твърди, че член 39, параграф 5, второ изречение от Регламент № 468/2014 противоречи на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, тъй като променя естеството на решението, предвидено в последния член.

82      Все пак, макар член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 да не споменава, че когато ЕЦБ реши да упражни сама всички съответни правомощия по отношение на по-малко значима кредитна институция, тя приема решение, с което класифицира тази институция като значима, той не го изключва.

83      Също така, макар да е вярно, че член 47, параграф 4 от Регламент № 468/2014, който се отнася до обратното положение, в което ЕЦБ решава да прекрати прекия надзор в случай на поднадзорно лице, над което упражнява този надзор съгласно предходно решение на ЕЦБ, прието въз основа на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, не уточнява, че в тази хипотеза ЕЦБ приема решение, с което съответното лице се класифицира като по-малко значимо, също и не го изключва. В това отношение следва да се отбележи, че посоченият член 47 също попада в дял 2 от част IV от Регламент № 468/2014, озаглавен „Процедура за класифициране на поднадзорни лица като значими поднадзорни лица“, и че този член е озаглавен „Основания за прекратяване на прекия надзор от ЕЦБ“, тоест че той по принцип има за цел да изложи тези основания, а не да уточни дали решението за прекратяване на прекия надзор предполага ЕЦБ да приеме решение за класифициране на съответното лице като по-малко значимо.

84      Освен това, доколкото член 39, параграф 5, второ изречение от Регламент № 468/2014 предвижда класифицирането на дадено лице като значимо, той не поставя под въпрос естеството на решението, прието на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, което е решение относно разпределението на правомощията за пруденциален надзор между ЕЦБ и националните компетентни органи.

85      Всъщност единствената последица от решението дадено лице да се класифицира като значимо, е, че ЕЦБ поема прекия надзор над това лице съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

86      Класифицирането на дадено лице като значимо, когато ЕЦБ реши да упражни пряк надзор над това лице съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, не противоречи на принципа на равно третиране, както изглежда твърди жалбоподателят.

87      В това отношение следва да се констатира, че такова решение, което се отнася само до определянето на компетентния орган, не изменя нито надзорните правила, приложими към посоченото лице, нито надзорните правомощия, с които разполага компетентният орган спрямо него за целите на надзорните задачи, възложени на ЕЦБ от ЕНМ.

88      Следователно член 39, параграф 5, второ изречение от Регламент № 468/2014 не противоречи на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

89      От гореизложеното следва, че обжалваното решение, доколкото предвижда класифицирането на жалбоподателя като значима институция, не противоречи на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

90      Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.

2.      По четвъртото основание — съществено процесуално нарушение

91      В случая по-нататък следва да се разгледа четвъртото основание, изведено от съществено процесуално нарушение, преди другите основания, отнасящи се до обосноваността на обжалваното решение.

92      В рамките на четвъртото основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено от няколко съществени процесуални нарушения.

93      На първо място, жалбоподателят твърди, че предвиденият в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 доклад не е бил изготвен.

94      Жалбоподателят поддържа, че в арбитражното производство Република Латвия е признала липсата на този доклад, позовавайки се на съществуващите добри работни отношения между КФКП и ЕЦБ. Тези твърдени добри работни отношения обаче не можели да обосноват непредставянето на посочения доклад, тъй като той представлявал съществен елемент от процедурата, бил задължителен и бил предназначен да защитава интересите на жалбоподателя в прозрачен процес, подлежащ на съдебен контрол.

95      Освен това жалбоподателят посочва, че спорът между Република Латвия и ЕЦБ, що се отнася до A, дава основание да се предположи, че работните отношения между ЕЦБ и КФКП не са били лишени от трудности. Всъщност A трябвало да бъде отстранен от длъжност, ако отправените срещу него обвинения били подкрепени с доказателства, които според Република Латвия съществували, но не били разкрити на Съда по дело C‑238/18, ЕЦБ/Република Латвия. Жалбоподателят бил изправен пред нерешени корупционни проблеми и пред загуба на доверие в регулаторния процес поради липса на сътрудничество между ЕЦБ и латвийските органи, по-специално КФКП. Освен това твърдението за наличието на добри работни отношения между ЕЦБ и КФКП противоречало на решение, прието на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, тъй като такова решение предполагало положение, при което ЕЦБ не е удовлетворена от надзора, упражняван от националния компетентен орган, и счита, че общи указания и препоръки съгласно член 6, параграф 5, буква а) от Регламент № 1024/2013 не са достатъчни, за да се поправи това положение.

96      На второ място, жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не му е оповестила искането на КФКП от 21 декември 2018 г. Това искане било процедурен етап, предвиден в член 68 от Регламент № 468/2014, и обжалваното решение се основавало на съдържанието му. Следователно проектът на решение, който бил съобщен на жалбоподателя преди приемането на обжалваното решение, не бил пълен, поради което и това решение му било съобщено не изцяло. Фактът, че не му е съобщено посоченото искане и че не му е позволено да представи коментарите си по него, засягал правото му на защита, правото му на изслушване и правото му на достъп до административната преписка.

97      На трето място, жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не му е оповестила първото искане на КФКП за поемане на прекия надзор над жалбоподателя от 16 ноември 2017 г. Жалбоподателят научил за съществуването му едва с писмо от 20 март 2019 г. на правния съветник на Република Латвия, изпратено в рамките на арбитражното производство. Представянето на това искане от посочения правен съветник потвърждавало, че ставало въпрос за реакция на откриването на арбитражното производство. Несъобщаването на посоченото искане на жалбоподателя нарушавало правото му на защита, правото му на изслушване и правото му на достъп до административната преписка.

98      На четвърто място, жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е приела решение по посоченото искане на КФКП от 16 ноември 2017 г. в нарушение на член 68 от Регламент № 468/2014.

99      На пето място, жалбоподателят твърди, че правото му да бъде изслушан, не е зачетено, тъй като това право предполагало възможност за изразяване на становище по конкретните твърдения, изложени в подкрепа на мотива на обжалваното решение, че той не е показал достатъчно желание да сътрудничи след започването на арбитражното производство.

100    На шесто и последно място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано. Всъщност това решение не обяснявало причините, поради които ЕЦБ е счела за необходимо да поеме прекия надзор над жалбоподателя.

101    ЕЦБ оспорва тези доводи.

102    Най-напред следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си за мотивиране, след това твърдението му, че ЕЦБ е нарушила правото му на защита, правото му на изслушване и правото му на достъп до административната преписка, след това твърдението му за нередовност поради липсата на предвидения в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 доклад и накрая доводът му, че ЕЦБ не е взела решение по искането на КФКП от 16 ноември 2017 г.

а)      По оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране

103    Изискваните по-специално от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 85 и цитираната съдебна практика).

104    Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 от ДФЕС, трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 87 и цитираната съдебна практика).

105    Предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране на актовете на институциите на Съюза представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт (вж. решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 181 и цитираната съдебна практика).

106    Що се отнася до мотивите за решение за класифициране на поднадзорно лице на индивидуална основа като значимо, член 39, параграф 1 от Регламент № 468/2014 гласи, че „[п]однадзорно лице се счита за значимо поднадзорно лице, ако ЕЦБ определи това в решение на ЕЦБ, чийто адресат е съответното поднадзорно лице, съгласно членове 43—49 [от този регламент], като посочва мотивите за такова решение“.

107    Освен това член 33 от Регламент № 468/2014, озаглавен „Мотивиране на надзорните решения на ЕЦБ“, предвижда в параграф 2, че мотивите на надзорното решение на ЕЦБ съдържат основните факти и правните основания, на които се основава това решение.

108    В случая, противно на кратките твърдения на жалбоподателя в рамките на четвъртото основание, обжалваното решение, чиито мотиви са обобщени в точки 23—27 по-горе, посочва причините, поради които ЕЦБ е счела за необходимо да поеме прекия надзор над жалбоподателя. То посочва ясно и еднозначно правната си основа, фактите, на които се основава, по-специално препоръката на ICSID, и преценката на ЕЦБ. От тази преценка е видно, че ЕЦБ решава да поеме прекия надзор над жалбоподателя, тъй като според КФКП след образуването на арбитражното производство реакцията на жалбоподателя на почти всички надзорни взаимодействия продължава да не показва воля за осъществяване на успешно сътрудничество и тъй като КФКП се счита за напълно лишена от способността да упражни надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя съгласно стандартите на Съюза и на ЕНМ.

109    От съображения за изчерпателност следва да се добави, че обжалваното решение е прието в познат за жалбоподателя контекст. Последният е имал редовен контакт с КФКП, която е следила внимателно рисковете, на които той е бил изложен. Той също е бил в пряк контакт с ЕЦБ, тъй като ѝ е писал на 5 юли и 12 септември 2018 г., за да поиска намесата ѝ в неговия пруденциален надзор, и председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ му е отговорил с писмо от 8 октомври 2018 г., че споделя становището на КФКП, че положението на жалбоподателя изисква специален пруденциален надзор. Накрая, жалбоподателят е запознат с всички аспекти на арбитражното производство, което самият той инициирал.

110    Следователно мотивите на обжалваното решение са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да се запознае с основанията за това решение, за да прецени обосноваността му, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

111    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ не е изпълнила задължението за мотивиране, предвидено по-специално в член 296 ДФЕС и Регламент № 468/2014.

б)      По оплакванията за нарушение на правото на защита, на правото на изслушване и на правото на достъп до административната преписка

112    Член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, и правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна.

113    По-конкретно, правото на изслушване, което е неразделна част от общия принцип на зачитане на правото на защита, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 87 и цитираната съдебна практика).

114    Съгласно член 44, параграф 1 от Регламент № 468/2014 при вземане на решения относно класификацията като значими на поднадзорно лице или поднадзорна група съгласно част IV, дял 2 от този регламент и освен ако е предвидено друго, ЕЦБ прилага процедурните правила на част III, дял 2 от посочения регламент. Съгласно параграф 4 от същия член ЕЦБ предоставя на всяко съответно поднадзорно лице възможността да представи писмено становище преди приемането на решение на ЕЦБ съгласно посочения параграф 1.

115    Съгласно член 31, параграф 1 от Регламент № 468/2014, преди ЕЦБ да може да приеме надзорно решение, чийто адресат е страна и което би засегнало неблагоприятно правата на тази страна, на същата трябва да се даде възможност да представи на ЕЦБ писмено становище относно фактите, възраженията и правните основания, относими към надзорното решение на ЕЦБ; ако счете за целесъобразно, ЕЦБ може да даде на страните възможността да изложат в заседание становище относно фактите, възраженията и правните основания, относими към надзорното решение; в уведомлението, с което ЕЦБ дава на страната възможност да представи своето становище, се посочва основното съдържание на подготвяното надзорно решение, основните факти, възражения и правни основания, на които ЕЦБ възнамерява да основе своето решение.

116    Член 32 от Регламент № 468/2014, озаглавен „Достъп до преписките в надзорната процедура на ЕЦБ“, предвижда в параграф 1, че правото на защита на заинтересованите страни се съблюдава в пълна степен в хода на надзорните процедури на ЕЦБ; за тази цел и след откриването на надзорната процедура на ЕЦБ, страните имат право на достъп до преписката на ЕЦБ при зачитане на законния интерес на юридическите и физическите лица, различни от съответната страна, за опазване на търговските им тайни; правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация; националните компетентни органи предават своевременно на ЕЦБ всяко получено от тях искане, отнасящо се до достъпа до преписки, свързани с надзорни процедури на ЕЦБ.

117    В самото начало, като се има предвид, че жалбоподателят е развил доводи, основани на нарушение на принципа на зачитане на правото на защита, на правото на изслушване и на правото на достъп до административната преписка, Общият съд следва да се произнесе по тези доводи, без да е необходимо да се проверява дали сами по себе си посочените права представляват съществени процесуални изисквания по смисъла на член 263 ДФЕС.

118    В случая ЕЦБ представя на жалбоподателя проект на решение за становище.

119    Веднага може да се отбележи, че жалбоподателят не твърди, че обжалваното решение се основава на фактически и правни обстоятелства, които не са били посочени в проекта на решението, което му е било съобщено.

120    По-нататък, доколкото жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не му е съобщила искането на КФКП от 21 декември 2018 г. за упражняване на пряк надзор от ЕЦБ над жалбоподателя, следва да се отбележи, че това искане е първият етап от административното производство, но е акт, различен от обжалваното решение, и не обвързва ЕЦБ, тъй като последната може да реши да поеме прекия надзор на жалбоподателя по причини, различни от посочените в споменатото искане, и дори по собствена инициатива.

121    Освен това нито една разпоредба от Регламент № 468/2014 не предвижда, че ЕЦБ съобщава служебно такова искане от страна на националния компетентен орган на по-малко значимата институция, посочена в искането. Последното е част от административната преписка и жалбоподателят е можел да има достъп до него в съответствие с член 32 от посочения регламент при зачитане на законосъобразните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна, ако беше поискал достъп до преписката.

122    Освен това, макар в обжалваното решение да се е основала на някои съображения, съдържащи се в искането на КФКП от 21 декември 2018 г., ЕЦБ е посочила в достатъчна степен в проекта за решение, който е съобщила на жалбоподателя, и в самото обжалвано решение тези съображения, без следователно да е необходимо позоваване на искането на КФКП от 21 декември 2018 г. за запознаване с основанията на обжалваното решение.

123    Доколкото жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не му е съобщила искането на КФКП от 16 ноември 2017 г., с което последната преди това е поискала от ЕЦБ да поеме прекия надзор над жалбоподателя, следва да се отбележи, че това искане не е един от етапите на административното производство, довело до приемането на обжалваното решение, и че мотивите, на които се основава обжалваното решение, не са посочени в това предходно искане. Следователно това оплакване е неотносимо към исканията, насочени срещу обжалваното решение.

124    Накрая, доколкото жалбоподателят твърди, че не му е била дадена възможност да представи становище по конкретните твърдения, изложени в подкрепа на мотива на обжалваното решение, че според КФКП той не е показал достатъчно желание да сътрудничи след започването на арбитражното производство, следва да се констатира, че на жалбоподателя е била дадена възможност да представи становище по посочения мотив, съдържащ се в проекта на решение, който му е бил съобщен, и не е придружен от други твърдения.

125    Така, като е съобщила на жалбоподателя проекта на решение, без да му предаде служебно други документи или доказателства като искането на КФКП от 21 декември 2018 г., ЕЦБ в случая е дала възможност на жалбоподателя да изложи надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство.

126    Що се отнася до правото на съответната страна на достъп до преписките в надзорната процедура, член 32 от Регламент № 468/2014, чиито разпоредби бяха припомнени в точка 116 по-горе, предвижда, че националните компетентни органи предават своевременно на ЕЦБ всяко получено от тях искане, отнасящо се до достъпа до преписки. От тази разпоредба следва, че достъпът до преписката предполага подаването на искане от съответната страна.

127    В това отношение от съдебната практика следва, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на съответната институция надлежно да изложи становището си по предвидената мярка, принципът за спазване на правото на защита не изисква от ЕЦБ по собствен почин да даде достъп до документите в преписката ѝ. Единствено по искане на съответната институция ЕЦБ е длъжна да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 31 януари 2019 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, C‑225/17 P, EU:C:2019:82, т. 89 и цитираната съдебна практика).

128    В случая обаче, от една страна, както бе констатирано в точка 125 по-горе, жалбоподателят е получил достатъчно информация, за да изложи надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство. От друга страна, нито е доказано, нито дори се твърди, че жалбоподателят е поискал да му бъдат съобщени исканията на КФКП от 16 ноември 2017 г. и 21 декември 2018 г., нито, във всеки случай, че ЕЦБ неправилно му е отказала достъп до тези документи. Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че правото му на достъп до отнасящата се до него преписка е било нарушено.

129    По съображения за изчерпателност, нарушение на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на приетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (вж. решение от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 76 и цитираната съдебна практика).

130    В конкретния случай обаче от документите в преписката по делото не следва, че ако исканията на КФКП от 16 ноември 2017 г. и 21 декември 2018 г. бяха съобщени на жалбоподателя, производството би довело до друг резултат. Впрочем жалбоподателят не твърди това.

131    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила принципа на зачитане на правото на защита, правото му на изслушване и правото му на достъп до административната преписка.

в)      По оплакването за нарушение на член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014, при липсата на предвидения в тази разпоредба доклад

132    Съгласно член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 искането на националния компетентен орган ЕЦБ да упражни пряк надзор над по-малко значимо поднадзорно лице или по-малко значима поднадзорна група се придружава от доклад, в който се посочват сведения за упражнявания до момента надзор и профила на риска на това лице или тази група.

133    В случая е безспорно, че искането на КФКП от 21 декември 2018 г. не се придружава от доклада по член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014, в който се посочват сведения за упражнявания до момента надзор и профила на риска на жалбоподателя.

134    Докладът, предвиден в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014, позволява на ЕЦБ, както тя твърди, да оцени искането за поемане на надзор, подадено от националния компетентен орган, и допринася за осигуряването, в случай че ЕЦБ уважи това искане, на хармонично прехвърляне на правомощията, свързани с този надзор.

135    Ролята на посочения доклад в сътрудничеството между ЕЦБ и националния компетентен орган, за да се осигури плавният преход на надзорните правомощия, е посочена впрочем в член 43, параграф 6 от Регламент № 468/2014.

136    Така предвиденият в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 доклад, макар да е задължителен, има за цел по-специално да осигури безпрепятствено предаване на информация между националния компетентен орган и ЕЦБ и не представлява, както с основание подчертава последната, процесуална гаранция за защита на интересите на съответната кредитна институция, нито, a fortiori, съществено процесуално изискване по смисъла на член 263 ДФЕС.

137    Това съображение се подкрепя от факта, че когато ЕЦБ реши да упражни служебно пряк надзор над по-малко значима институция, искането за представяне на такъв доклад от националния компетентен орган е само възможност, предоставена на ЕЦБ в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 468/2014.

138    Освен това в случая от искането на КФКП от 21 декември 2018 г. е видно, че последната е посочила в това искане сведения относно упражнявания до момента надзор над жалбоподателя и е препратила към други установени сведения, които вече са на разположение на ЕЦБ, по-специално информация, обменяна в рамките на създадената през септември 2017 г. група за управление на кризи, в която ЕЦБ и КФКП редовно са обменяли становища относно състоянието на жалбоподателя от гледна точка на пруденциалните изисквания и евентуалните надзорни мерки, които да бъдат предприети.

139    При тези условия, макар искането на КФКП от 21 декември 2018 г. да не е формално придружено от доклада, предвиден в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014, то трябва да се разглежда като съдържащо информацията, която следва да се включи в този доклад, или най-малкото като препращащо към тази информация, с която ЕЦБ вече разполага.

140    Що се отнася до доводите на жалбоподателя, целящи да поставят под въпрос развитите от Република Латвия доводи в арбитражното производство, че съществуват добри работни отношения между ЕЦБ и КФКП, следва да се приеме, че посочените доводи не могат да докажат, че ЕЦБ не е разполагала с всички относими данни, които трябва да се съдържат в доклада по член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014, преди да се произнесе по искането на КФКП ЕЦБ да упражни пряк надзор над жалбоподателя.

141    Следователно липсата на предвидения в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 доклад в случая не може да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение.

142    Освен това, дори ако липсата на доклад представлява процедурна нередовност, тази нередовност води до пълна или частична отмяна на обжалваното решение само ако е установено, че без тази нередовност решението би могло да има различно съдържание (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 67 и цитираната съдебна практика).

143    В случая от документите в преписката по делото не следва, че ако е бил изготвен доклад като предвидения в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014, обжалваното решение би могло да има различно съдържание. В това отношение Общият съд отбелязва, че жалбоподателят не твърди това.

144    Следователно оплакването на жалбоподателя, изведено от липсата на предвидения в член 68, параграф 3 от Регламент № 468/2014 доклад, трябва да се отхвърли като неоснователно.

г)      По оплакването, изведено от липсата на решение на ЕЦБ по искането на КФКП от 16 ноември 2017 г.

145    Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че ЕЦБ не е приела решение по искането на КФКП от 16 ноември 2017 г., с което последната по-рано е поискала от ЕЦБ да упражни пряк надзор над жалбоподателя, достатъчно е да се отбележи, че обстоятелството, че ЕЦБ не се е произнесла по това предходно искане, не може да доведе до отмяна на обжалваното решение, което се отнася до различна процедура, започната с искането на КФКП от 21 декември 2018 г.

146    Следователно посоченото оплакване, което впрочем не се отнася до съществено процесуално изискване по смисъла на член 263 ДФЕС, трябва да се отхвърли като неотносимо.

147    Освен това посоченото оплакване трябва да се разглежда като неотговарящо на фактите, тъй като, от една страна, ЕЦБ посочва, без това да е оспорено, че е отхвърлила искането на КФКП от 16 ноември 2017 г. на заседанието на Надзорния съвет от 28 ноември 2017 г., и от друга страна, в съответствие с член 68, параграф 5 от Регламент № 468/2014, именно когато решава да упражни пряк надзор над по-малко значимото лице, тя приема решение в съответствие с част IV, дял 2 от посочения регламент, т.е. съобщено на съответната институция решение за класифициране, а не когато решава да не уважи искането на националния компетентен орган.

148    Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли.

3.      По второто основание — неправилно тълкуване на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, що се отнася до условията и предмета на тази разпоредба

149    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 в три аспекта, свързани с условията за прилагане и с предмета на този член.

150    На първо място, жалбоподателят изтъква, че ЕЦБ не е взела предвид факта, че решението, прието съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, има за цел да реши проблеми с качеството на надзора, упражняван в случая от КФКП, а не с неизпълнението на правната уредба от страна на съответната институция. ЕЦБ неправилно тълкувала посочването на „високи стандарти на надзор“, съдържащо се в тази разпоредба, като посочване на „високи стандарти на съответствие“. Това неправилно тълкуване било аналогично на твърдяното в първото основание неправилно преквалифициране на естеството на обжалваното решение. Практиката на ЕЦБ потвърждавала наличието на неправилно тълкуване, тъй като до момента член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 бил използван само в един случай, който не се основавал на твърдени нарушения от страна на съответната кредитна институция. ЕЦБ нямало да поеме надзора дори в случаите, когато нарушенията на кредитната институция са толкова значителни, че е взето решение за отнемане на лиценза.

151    На второ място, жалбоподателят посочва, че ЕЦБ не е взела предвид факта, че член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 посочва конкретно „последователното“ прилагане на високи стандарти на надзор. Единственото предишно решение за прилагане на тази разпоредба илюстрирало тази цел, тъй като това решение било предназначено да осигури последователност на надзора по отношение на група от поднадзорни лица в няколко държави членки. Този аспект на последователност на надзора не бил засегнат в обжалваното решение.

152    На трето и последно място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не признава изключителния характер на решение, прието съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013. ЕЦБ неправилно приела, че поемането на прекия надзор над жалбоподателя е рутинно решение за ЕЦБ.

153    ЕЦБ твърди, че не е допуснала грешките при прилагане на правото, за които я упреква жалбоподателят.

154    С второто си основание жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ е нарушила член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 в три аспекта, които следва да се разгледат последователно.

155    Както следва от самия текст на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, целта на тази разпоредба е да осигури последователното прилагане на високи стандарти на надзор.

156    Както следва от член 67, параграф 2 от Регламент № 468/2014, множество фактори могат да обосноват приемането на решение, основано на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

157    На първо място, жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ неправилно е тълкувала член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 като предназначен по-скоро да разреши проблеми, свързани с неспазването от страна на съответната институция на надзорната правна уредба, отколкото проблеми с качеството на надзора, осигуряван от националния компетентен орган.

158    Следва обаче да се констатира, че ЕЦБ не е приела обжалваното решение, с мотива че жалбоподателят не е спазил надзорната правна уредба. Впрочем жалбоподателят не посочва нито един мотив на решението в подкрепа на доводите си.

159    По-специално ЕЦБ отбелязва в обжалваното решение, че в искането си ЕЦБ да упражни пряк надзор над жалбоподателя КФКП подчертава, че след образуването на арбитражното производство реакцията на жалбоподателя на почти всички надзорни взаимодействия продължава да не показва воля за осъществяване на успешно сътрудничество и че КФКП се счита за напълно лишена от способността си да упражнява надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя.

160    Следователно именно по съображения, изведени от това, че КФКП е била лишена от способността си да упражнява надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя — констатация, която последният впрочем не оспорва — ЕЦБ приема обжалваното решение.

161    Следователно ЕЦБ не е допуснала грешката при прилагане на правото, за която го упреква жалбоподателят.

162    На второ място, жалбоподателят счита, че ЕЦБ не е взела предвид факта, че член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 посочва конкретно „последователното“ прилагане на високи стандарти на надзор.

163    Жалбоподателят обаче отново не посочва нито една точка от обжалваното решение в подкрепа на доводите си. Освен това от точка 2.1 от това решение изрично следва, че според ЕЦБ поемането от нейна страна на прекия надзор над жалбоподателя е било необходимо, за да се гарантира „последователното“ прилагане на високи стандарти на надзор в съответствие с целта, определена в член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

164    Ето защо второто оплакване на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

165    На трето място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не признава изключителния характер на решение, прието съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

166    В това отношение следва да се констатира, че нито от текста на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, нито впрочем от разпоредбите на Регламент № 468/2014 следва, че решението на ЕЦБ да упражни пряко всички релевантни правомощия по отношение на една или повече по-малко значими кредитни институции, трябва да има изключителен характер.

167    Жалбоподателят изтъква, че председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ е посочил в писмо от 23 април 2018 г., изпратено до член на Европейския парламент, който го е попитал колко често е упражнявано правомощието, предвидено в член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, че това правомощие има изключителен характер.

168    Писмото, посочено в точка 167 по-горе, обаче не може да добави критерий към член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, който не поставя прилагането на свързаното с него правомощие в зависимост от наличието на изключителни обстоятелства.

169    Впрочем предвид препоръката на ICSID жалбоподателят очевидно се е намирал в изключително положение от гледна точка на надзора над кредитните институции.

170    Следователно, като не споменава наличието на изключителни обстоятелства в обжалваното решение, ЕЦБ не е нарушила член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

171    Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.

4.      По третото основание — неизпълнение на задължението да се анализират и преценят внимателно и безпристрастно всички обстоятелства по конкретния случай, за да се установи необходимостта от решение по член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013

172    Жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е извършила безпристрастен анализ на фактите. ЕЦБ се основала на неясни твърдения за нарушения относно поведението на жалбоподателя след образуването на арбитражното производство, а не на конкретен случай на липса на сътрудничество. Тя не разгледала въпроса дали твърденията за нарушения, изтъкнати от КФКП по отношение на жалбоподателя, са основателни. Този подход бил неприемлив поради необичайния характер на обжалваното решение, който трябвало да бъде обоснован с необичайни обстоятелства. Освен това ЕЦБ се основала прекомерно на преценките на КФКП, без да изрази гледната си точка, което било парадоксално, що се отнася до такова решение. Всъщност подобно решение предполагало, че ЕЦБ не може повече да използва единствено надзора, упражняван от националния компетентен орган.

173    ЕЦБ оспорва тези доводи.

174    В подкрепа на третото основание жалбоподателят изтъква по същество, че за да приеме обжалваното решение, ЕЦБ се е основала на неясни твърдения за нарушения, формулирани от КФКП относно неговото поведение след образуването на арбитражното производство, а не е посочила конкретен случай на липса на сътрудничество и не е изразила собствената си гледна точка относно преценките на КФКП.

175    ЕЦБ обаче не е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е разгледала въпроса дали е обосновано съображението на КФКП, че поведението на жалбоподателя не е показало никаква воля за успешно сътрудничество.

176    Всъщност, като се има предвид, че решението, прието на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, има за цел да осигури последователното прилагане на високи стандарти на надзор, а не да отстрани допуснато от поднадзорно лице неизпълнение на надзорната правна уредба, ЕЦБ може да реши да упражни пряк надзор над по-малко значима институция, без да се основава на такова неизпълнение.

177    В настоящия случай след образуването на арбитражното производство и временните мерки, приети от ICSID, КФКП счита, че жалбоподателят не е показал воля за успешно сътрудничество. Тя се счита и за напълно лишена от способността да упражни надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя съгласно стандартите на Съюза и ЕНМ.

178    В това отношение следва да се отбележи, че преценката на КФКП за пълната ѝ неспособност да упражни надзор на високо равнище, която е надлежно обоснована от препоръката на ICSID и изобщо не е оспорена от жалбоподателя в административното производство или пред Общия съд, е можела сама по себе си да породи сериозни съмнения в способността на КФКП да осигури спазването на високи стандарти на надзор по отношение на жалбоподателя и да обоснове необходимостта ЕЦБ да поеме надзора.

179    Следователно ЕЦБ е можела да реши да упражни прекия надзор над жалбоподателя с цел да осигури последователното прилагане на високи стандарти на надзор, без да проверява дали е доказана твърдяната от КФКП липса на воля за успешно сътрудничество и a fortiori, без да е длъжна да се основе на конкретен случай на липса на сътрудничество.

180    Освен това, макар ЕЦБ действително да е отчела в максимална степен преценките на КФКП относно надзора над жалбоподателя, тя не е приела, че е обвързана от тези преценки, а е направила собствена преценка на необходимостта от упражняване на пряк надзор над жалбоподателя, както следва изрично от точки 2.1 и 2.5 от обжалваното решение, в които ЕЦБ стига до категоричния извод за такава необходимост.

181    По-специално обстоятелството, че ЕЦБ не е изложила допълнителни мотиви в обжалваното решение относно това дали КФКП е била напълно лишена от способността да упражни надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя, не позволява да се направи извод, че тя не е оценила внимателно и безпристрастно всички обстоятелства по случая, при положение че жалбоподателят не е оспорил преценката на КФКП по този въпрос.

182    Следователно третото основание трябва да се отхвърли по същество.

5.      По петото основание — нарушение на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, тъй като ЕЦБ не е упражнила своите дискреционни правомощия в съответствие с тази разпоредба

183    Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение ЕЦБ не е взела предвид дискреционното естество на правомощията, с които разполага в областта (като се позовава в това отношение на използването на термина „може“ в член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013). ЕЦБ не можела да твърди, че е упражнила дискреционните си правомощия, ако това не личи в обжалваното решение и ако, напротив, последното се основава на принципа, че приемането му е необходима последица от обстоятелството, че условията, предвидени в член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, са изпълнени.

184    ЕЦБ оспорва тези доводи.

185    Както е безспорно между страните, ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато приема, както в настоящия случай, акт относно пруденциалния надзор над кредитна институция (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württember/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 86).

186    Този извод се потвърждава от самия текст на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 (вж. в този смисъл решение от 16 май 2017 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, T‑122/15, EU:T:2017:337, т. 61).

187    Когато обаче администрацията разполага с широка свобода на преценка при приемане на дадено решение, нито задължението за мотивиране, наложено с член 296 ДФЕС, нито друга норма я задължава да посочи това в съответното решение.

188    В случая от нито един документ в преписката по делото не личи ЕЦБ неправилно да е счела, че не разполага с такава свобода на преценка.

189    По-специално самото обстоятелство, че в точка 2.5 от обжалваното решение е направен изводът, че условията за поемане на прекия надзор над жалбоподателя от ЕЦБ са изпълнени, не означава, че ЕЦБ неправилно е приела, че се намира в положение на обвързана компетентност и че не е използвала широката си свобода на преценка, за да стигне до този извод, или пък че е допуснала грешка от правна страна при прилагането на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

190    Ето защо петото основание трябва да се отхвърли по същество.

6.      По шестото основание — нарушение на принципа на пропорционалност

191    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност. ЕЦБ не можела да твърди, че е извършила анализ на пропорционалността, ако това не личи в обжалваното решение и ако, напротив, последното създава впечатление за обратното, т.е. че се основава на принципа, че изпълнението на условията по член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 е достатъчно.

192    Жалбоподателят посочва, че в обжалваното решение не се признава, че решение от такова естество трябва да бъде запазено за случаите, в които прекият надзор от ЕЦБ е подходящ отговор на конкретен регулаторен проблем и може да постигне конкретна пруденциална цел, когато не може да се предвиди никакво друго по-щадящо решение и когато наложеното на съответната институция задължение е подходящо с оглед на основния проблем и преследваната цел. Обжалваното решение не описвало конкретно основния проблем. Причината, поради която прекият надзор от ЕЦБ бил подходящо средство за справяне с проблема, също била нееднозначна. Освен това ЕЦБ не анализирала другите възможни мерки, по-специално усилие от нейна страна за възстановяване на доверието в регулаторния надзор, при разглеждане на проблемите с корупцията.

193    Жалбоподателят посочва, че значението на принципа на пропорционалност е подчертано от председателя на Надзорния съвет в писмо до Европейския парламент от 23 април 2018 г. Както бе посочено в рамките на първото и второто основание, тъй като ЕЦБ не взела предвид факта, че решение за упражняване на пряк пруденциален надзор е предназначено основно за разрешаване на проблеми, свързани с надзора (а не неизпълнение на задължения от съответната кредитна институция), тя не предвидила други методи, позволяващи по-подходящ надзор от страна на националния компетентен орган, например даването на подходящи съвети. Съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 постоянно високо равнище на надзор следва да се осигурява на първо място чрез правната уредба, насоки или общи инструкции, давани на националните компетентни органи. ЕЦБ трябвало да прецени до каква степен последователното прилагане на високи стандарти на надзор би могло да се осигури посредством подходящи общи инструкции.

194    ЕЦБ възразява, че не е нарушила принципа на пропорционалност.

195    Принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят границите на необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с целите (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 50 и от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, C‑643/15 и C‑647/15, EU:C:2017:631, т. 206).

196    Преценката на пропорционалността на дадена мярка трябва да се съчетава със зачитане на евентуално признатата свобода на преценка на институциите на Съюза по повод на приемането ѝ (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 Р, EU:C:2019:372, т. 53 и цитираната съдебна практика).

197    В случая обжалваното решение е било годно да осъществи целта за осигуряване на последователното прилагане на високи стандарти на надзор.

198    Всъщност с обжалваното решение е можело да се преодолеят пруденциалните опасения на КФКП, като се гарантира, че жалбоподателят занапред ще бъде под прекия надзор на орган, който е в състояние да използва всички свои надзорни правомощия.

199    В това отношение следва да се подчертае, че както изтъква ЕЦБ, предвид препоръката на ICSID последната е била в по-добра позиция от КФКП за осигуряването на прекия пруденциален надзор над жалбоподателя.

200    Освен това предложените от жалбоподателя алтернативни мерки, а именно, от една страна, ЕЦБ да разгледа проблемите с корупцията и от друга страна, ЕЦБ да предоставя съвети или да изпраща насоки или общи инструкции на КФКП, не представляват подходящи по-малко ограничителни мерки с оглед на преследваната цел.

201    Всъщност ЕЦБ основателно изтъква, че не е компетентна сама да провежда разследване на корупционни действия и че сътрудничи в това отношение с националните компетентни органи. Освен това ЕЦБ няма компетентност да издава индивидуални насоки на конкретен национален компетентен орган (вж. в този смисъл решение от 16 май 2017 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, T‑122/15, EU:T:2017:337, т. 61).

202    Във всеки случай предложените от жалбоподателя алтернативни мерки не биха позволили да се отговори на опасенията на КФКП, обосновали обжалваното решение. Като се има предвид, че прекият надзор над жалбоподателя би останал от компетентността на КФКП, тя би продължила да се счита за лишена от възможността да упражнява същите надзорни правомощия като тези, признати на всички други надзорни органи в рамките на ЕНМ.

203    Освен това от документите в преписката по делото не личи обжалваното решение да е причинило неудобства на жалбоподателя, поради което предложените от него алтернативни мерки не могат да се считат за по-малко ограничителни от мярката, приложена с обжалваното решение.

204    Всъщност обжалваното решение, което само изменя съответните правомощия на ЕЦБ и на КФКП, не изменя нито приложимите надзорни правила, нито правомощията за надзор, с които разполага компетентният орган спрямо жалбоподателя за целите на надзорните задачи, възложени на ЕЦБ от ЕНМ.

205    Накрая, твърдението на жалбоподателя относно „наложеното на съответната институция задължение“, нито е обосновано, нито е доказано.

206    Следователно шестото основание трябва да се отхвърли по същество.

7.      По седмото основание — нарушение на максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans

207    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, тъй като нито КФКП, нито ЕЦБ са взели предвид собствената си отговорност за загубата на доверие в надзорния процес, която била резултат от отказа им или от тяхната неспособност да се справят ефикасно с корупционните проблеми, както свидетелства спорът между Република Латвия и ЕЦБ пред Съда.

208    ЕЦБ оспорва тези доводи.

209    Съгласно максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

210    За да се направи позоваване на максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, трябва да се докаже противоправно поведение, за което ЕЦБ носи отговорност (вж. по аналогия решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 170).

211    Жалбоподателят обаче не посочва кой конкретен акт на ЕЦБ оспорва, като се позовава на отказа или неспособността на ЕЦБ и КФКП да се справят ефективно с корупционните проблеми. Впрочем, що се отнася до естеството на разглежданите корупционни действия, следва да се посочи, от една страна, че наказателното разследване, довело до обвиняването на A, се отнася не до жалбоподателя, а до трета латвийска банка и от друга страна, що се отнася до корупционните действия, оповестени от CR, жалбоподателят посочва, че латвийските органи не са провели надлежно разследване и не са успели да предадат на съд А и неговите съдружници.

212    Дори да се предположи, че според жалбоподателя ЕЦБ е била длъжна да проведе разследване по отношение на корупционните действия, оповестени от CR, което не следва от доводите му, развити в подкрепа на настоящото основание, ЕЦБ основателно изтъква, че не е компетентна сама да провежда разследване на такива действия и че сътрудничи в това отношение с националните компетентни органи.

213    Освен това, дори да се предположи, че ЕЦБ да е допуснала грешка, като не е разследвала оповестените от CR корупционни действия, не е доказано, че тази грешка е можела да опорочи като незаконосъобразно обжалваното решение, което се основава не на системната неспособност на КФКП да изпълнява задачите си, а на неспособността ѝ да упражнява пруденциален надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя, посочена в препоръката на ICSID.

214    Оспорването по съдебен ред от ЕЦБ на решението от 19 февруари 2018 г., с което СПБК временно забранява на A да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка (дело C‑238/18), на което се позовава жалбоподателят, не e доказателство, с което да се установи, че ЕЦБ е допуснала нарушение.

215    Освен това жалбоподателят не уточнява по какъв начин би следвало да се приеме, че ЕЦБ се стреми да черпи права от собственото си неправомерно поведение в рамките на настоящото дело.

216    Следователно не се установява нарушение на максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans.

217    Ето защо седмото основание трябва да се отхвърли по същество.

8.      По осмото основание — нарушение на принципа на равно третиране

218    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране. Това решение го третирало по различен начин в сравнение с другите по-малко значими кредитни институции. Макар да били изтъкнати сериозни съмнения относно надзора на КФКП, причината, поради която единствено жалбоподателят бил обект на специално третиране от страна на КФКП и на ЕЦБ, не била ясна. Фактът, че жалбоподателят и неговите акционери отказали сътрудничество на база на корупционни действия, не бил основателна причина за налагането на особена тежест на жалбоподателя. Той изтъква случаи, при които ЕЦБ не поела прекия надзор, макар да е трябвало да се отнеме лицензът на съответните банки и ЕЦБ да е изброила конкретни факти за липса на сътрудничество в решението си за отнемане на лиценза.

219    ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.

220    Общият принцип на равно третиране в качеството си на общ принцип на правото на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 6 юни 2019 г., P. M. и др., C‑264/18, EU:C:2019:472, т. 28 и цитираната съдебна практика).

221    Нарушението на принципа на равно третиране поради диференцирано третиране предполага, че разглежданите положения са сходни по отношение на всички характеризиращи ги елементи (решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 25).

222    Следва да се приеме, че макар жалбоподателят да се позовава на нарушение на принципа на равно третиране в сравнение с други по-малко значими кредитни институции, по отношение на които не е било прието решение за поемане на прекия надзор от ЕЦБ, не е доказано, че тези институции са се намирали в положение, сходно с това на жалбоподателя.

223    В това отношение, доколкото жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е поела прекия надзор над кредитни институции, чийто лиценз е трябвало да бъде отнет предвид конкретни случаи на липса на сътрудничество, следва да се приеме, че положението на тези институции не е сравнимо с това на жалбоподателя, тъй като спрямо тях не била приета мярка като препоръката на ICSID.

224    Освен това, като гарантира, че жалбоподателят вече е под пряк надзор, както всички останали кредитни институции, подлежащи на пруденциален надзор в рамките на ЕНМ, от надзорен орган, който е в състояние да използва всички надзорни правомощия, обжалваното решение допринася за гарантиране на прилагането на принципа на равно третиране.

225    Освен това, като се има предвид посоченото в точки 204 и 205 по-горе, не е доказано, че кредитните институции, подлежащи на пряк надзор от ЕЦБ, са третирани различно от институциите, подлежащи на пряк надзор от КФКП, нито, a fortiori, че на тях се налага особена тежест.

226    Следователно осмото основание трябва да се отхвърли по същество.

9.      По деветото основание — нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност

227    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

228    На първо място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е ясно и създава необоснована несигурност. В решението за поемане на прекия надзор следва да се посочва как пруденциалните изисквания ще се променят и колко време ЕЦБ ще бъде основният надзорен орган. Обжалваното решение обаче не съдържало указания по тези въпроси, тъй като не посочвало никакъв конкретен проблем, който трябвало да разгледа. То бегло указвало, че жалбоподателят трябва да бъде санкциониран, тъй като според КФКП жалбоподателят не е показал желанието си да сътрудничи след започването на арбитражното производство. Буквалното тълкуване на обжалваното решение навеждало на мисълта, че прекият надзор от ЕЦБ ще бъде прекратен, когато тя бъде убедена, че жалбоподателят е показал желанието си да сътрудничи. Това, което се изисквало конкретно за тази цел, не било ясно, тъй като обжалваното решение не посочвало и един пример за липса на сътрудничество от страна на жалбоподателя с КФКП. Това можело да означава, че арбитражното производство трябва да бъде прекъснато, за да бъде освободен жалбоподателят от прекия надзор на ЕЦБ, и че жалбоподателят трябвало да се въздържа от използването на всякакъв друг способ за защита, което представлявало незаконосъобразна цел.

229    Освен това жалбоподателят твърди, че тъй като обжалваното решение не описва основния проблем, който то трябва да разреши, е невъзможно да се предвиди какви съществени промени ще настъпят в пруденциалните изисквания поради намесата на ЕЦБ. Първоначалният опит на жалбоподателя с ЕЦБ, по-специално по повод на проверката на място, за която последната взела решение, създавал впечатление, че ЕЦБ възприема нов подход и не се счита обвързана от предходна преценка на КФКП, каквато е преценката относно оценката на активите. Това създавало за жалбоподателя прекомерна правна несигурност, която не била оправдана от нито една законосъобразна пруденциална цел.

230    На второ място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение противоречи на зачитането на оправданите правни очаквания, основани на предишните му взаимодействия с КФКП и ЕЦБ. Всъщност, докато принципът на защита на оправданите правни очаквания бил от решаващо значение в рамките на банковия надзор, никое от взаимодействията между жалбоподателя и КФКП или ЕЦБ не навеждало на мисълта, че може да бъде прието решение, основано на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013. Временното споразумение, постигнато в арбитражното производство, показвало обратното, както и фактът, че ЕЦБ не дала отговор по същество на многобройните опити на жалбоподателя да започне конструктивен диалог с нея.

231    ЕЦБ поддържа, че не е нарушила принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

232    Принципът на правна сигурност изисква по-специално правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (вж. решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 111 и цитираната съдебна практика).

233    Производно от принципа на правна сигурност, право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Съюза е създала у него основателни очаквания. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За разлика от това никой не може да твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията (решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 112).

234    На първо място, следва да се констатира, че обжалваното решение е еднозначно.

235    По-специално, противно на поддържаното от жалбоподателя, в решението, прието на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, не трябва да се посочва как ще се променят пруденциалните изисквания, като се има предвид, че това решение само по себе си няма отражение върху приложимите пруденциални правила. В това отношение твърдението на жалбоподателя, че опитът му с ЕЦБ, по-специално по повод на проверката на място, за която последната взела решение, „създавал впечатление“, че ЕЦБ възприема нов подход, е ирелевантно, тъй като не е свързано с яснотата на самото обжалвано решение. Нещо повече, това твърдение е неоснователно, тъй като липсват доказателства за действителното съществуване на твърдения нов подход.

236    В решението, прието на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, не трябва да се посочва и колко време ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над съответната институция, тъй като съгласно член 47, параграф 4 от Регламент № 468/2014 ЕЦБ приема решение, с което прекратява прекия надзор от ЕЦБ, ако според разумната ѝ преценка той вече не е необходим за осигуряване на последователното прилагане на високи надзорни стандарти.

237    На второ място и при всички положения, от документите в преписката по делото е видно, че жалбоподателят не е получил конкретни уверения, че ЕЦБ няма да поеме прекия пруденциален надзор над него.

238    В това отношение жалбоподателят се позовава на препоръката на ICSID, но не посочва по какъв начин тези мерки, които не са приети от ЕЦБ, биха могли да представляват такива конкретни уверения.

239    Що се отнася до кореспонденцията на жалбоподателя с ЕЦБ, следва да се констатира, че в рамките на тази кореспонденция ЕЦБ не само не се е ангажирала да не приема решения на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013, но и с писмо от 5 юли 2018 г. самият жалбоподател е поискал ЕЦБ да участва в пруденциалния надзор над него.

240    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

241    Следователно деветото основание трябва да се отхвърли по същество.

10.    По десетото основание — нарушение на член 19 и на съображение 75 от Регламент № 1024/2013, както и злоупотреба с власт

242    Жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ е нарушила член 19 и съображение 75 от Регламент № 1024/2013, които изискват ЕЦБ да изпълнява задълженията си напълно независимо от политическо влияние — изискване, с което ЕЦБ не се съобразила, като приела решение, което представлявало преди всичко отговор на започването на арбитражното производство. Последното съответствало по-скоро на законосъобразното използване на способ за защита и на конструктивна форма на разрешаване на конфликти, отколкото на враждебен акт. Освен това обжалваното решение било мотивирано от желанието да се засегне полезното действие на арбитражното производство, и по-специално на временното споразумение, постигнато в рамките на това производство. Наличието на по-ранно неоповестено искане от КФКП, целящо ЕЦБ да поеме надзора над жалбоподателя, го потвърждавало. Тъй като арбитражът бил форма на разрешаване на конфликти и следователно на сътрудничество, КФКП, а не жалбоподателят, отказвала да сътрудничи.

243    ЕЦБ оспорва тези доводи.

244    Съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ и националните компетентни органи, действащи в рамките на ЕНМ, действат независимо при изпълнението на възложените им с този регламент задачи и членовете на Надзорния съвет и на ръководния комитет действат независимо и обективно в интерес на Съюза като цяло, като нямат право да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителствата на държави членки или от друг публичен или частен орган.

245    В съображение 75 от този регламент се посочва, че за да изпълнява ефективно своите надзорни задачи, ЕЦБ следва да упражнява възложените ѝ надзорни задачи напълно независимо, по-специално от нежелано политическо влияние и от намеса от страна на финансовия сектор, които биха засегнали оперативната ѝ независимост.

246    Даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако са налице обективни, относими и непротиворечиви доказателства, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решения от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, т. 75 и от 8 декември 2020 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑620/18, EU:C:2020:1001, т. 82).

247    В случая от документите в преписката по делото не следва, че обжалваното решение да е било прието за цели, различни от целта за осигуряване на последователното прилагане на високи стандарти на надзор по отношение на жалбоподателя в съответствие с член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

248    По-специално, макар обжалваното решение да отчита препоръката на ICSID, от документите в преписката по делото не следва, че то има за цел да попречи на жалбоподателя да води арбитражно производство срещу Република Латвия.

249    Впрочем жалбоподателят не твърди, че препоръката на ICSID трябва да се тълкува в смисъл, че полезното ѝ действие е да ограничи упражняването на правомощията на ЕЦБ за пруденциален надзор по отношение на жалбоподателя или да го освободи от пруденциалния надзор от орган, различен от КФКП, който разполага с всички надзорни правомощия. Както вече бе отбелязано, самият жалбоподател е поискал намесата на ЕЦБ в пруденциалния надзор над него с писмо от 5 юли 2018 г.

250    Що се отнася до първото искане на КФКП ЕЦБ да поеме прекия надзор над жалбоподателя от 16 ноември 2017 г., макар ЕЦБ да не оспорва, че жалбоподателят не е бил информиран за него, когато то е било отправено до ЕЦБ, това обстоятелство само по себе си не може да докаже, че обжалваното решение преследва цел, различна от пруденциална. Както бе посочено в точка 121 по-горе, нито една разпоредба от Регламент № 468/2014 не предвижда служебно съобщаване на искане от такова естество на съответната институция. По-нататък, това искане се съдържа в преписката по делото и на жалбоподателя е дадена възможност да представи евентуално становище по това искане.

251    Следователно десетото основание трябва да се отхвърли по същество.

252    От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли като неоснователна.

VI.    По съдебните разноски

253    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на ЕЦБ в съответствие с исканията на последната.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      PNB Banka AS понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Gervasoni

Madise

Nihoul

Frendo

 

      Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.