Language of document : ECLI:EU:T:2021:102

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

24 февруари 2021 година(*)

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Помощ за превантивното преструктуриране на Banca Monte dei Paschi di Siena — Предварителна фаза на разглеждане — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Възражение за недопустимост — Качество на заинтересовано лице — Правен интерес — Процесуална легитимация — Допустимост“

По дело T‑161/18

Anthony Braesch, с местожителство в Люксембург (Люксембург),

Trinity Investments DAC, установено в Дъблин (Ирландия),

Bybrook Capital Master Fund LP, установено в Гранд Кайман (Кайманови острови),

Bybrook Capital Hazelton Master Fund LP, установено в Гранд Кайман,

Bybrook Capital Badminton Fund LP, установено в Гранд Кайман,

за които се явяват M. Siragusa, A. Champsaur, G. Faella и L. Prosperetti, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват K. Blanck и A. Bouchagiar, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2017) 4690 final на Комисията от 4 юли 2017 година относно държавна помощ SA.47677 (2017/N) — Италия, нова помощ и изменен план за преструктуриране на Banca Monte dei Paschi di Siena,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от A. M. Collins, председател, V. Kreuschitz, Z. Csehi, G. De Baere (докладчик) и G. Steinfatt, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 юли 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства по спора

1        Жалбоподателят Anthony Braesch е представител на притежатели на облигации, носещи наименованието „Floating Rate Equity-Linked Subordinated Hybrid-FRESH“ 2008 (наричани по-нататък „облигациите FRESH“), а другите жалбоподатели, Trinity Investments DAC, Bybrook Capital Master Fund LP, Bybrook Capital Hazelton Master Fund LP и Bybrook Capital Badminton Fund LP, са притежатели на такива облигации.

2        През април 2008 г. Banca Monte dei Paschi di Siena (наричана по-нататък „BMPS“) извършва увеличаване на капитала с 950 милиона евро с участието само на J. P. Morgan Securities Ltd (наричано по-нататък „JPM“), което записва акции в BMPS, и по-специално „акции FRESH“. В същото време, на 16 април 2008 г., JPM сключва с BMPS договор за ползване — съгласно който JPM си запазва голата собственост върху акциите, а BMPS има право на ползване — и споразумение за суап на дружества (наричани по-нататък „договорите FRESH“). JPM получава необходимите средства за записването на акциите FRESH от Bank of New-York Mellon (Люксембург), заменена от Mitsubishi UFJ Investor Services & Banking (Люксембург) SA (наричано по-нататък „MUFJ“), което издава облигациите FRESH на 16 април 2008 г. в съответствие с люксембургското право за сумата от един милиард евро. JPM сключва с MUFJ споразумение за суап, за което приложимо е люксембургското право, а MUFJ сключва с притежателите на облигациите FRESH договор за доверително управление, за който приложимо отново е люксембургското право. Съгласно тези различни договори, квалифицирани от жалбоподателите като „инструменти FRESH“, събираните от JPM дължими суми от BMPS по договорите FRESH се предоставят на MUFJ и след това на притежателите на облигации FRESH под формата на купони.

3        С решение от 27 ноември 2013 г. Европейската комисия одобрява помощта за преструктуриране, предоставена от Италианската република на италианската банка BMPS, въз основа на план за преструктуриране и ангажименти. Към юни 2015 г. BMPS възстановява напълно помощта.

4        На 29 юли 2016 г. Европейският банков орган (ЕБО) публикува резултатите от стрес тест, който е проведен в европейска мащаб през 2016 г. и който разкрива недостиг на капитал на BMPS при неблагоприятен сценарий.

5        На 23 декември 2016 г. италианските власти приемат Decreto-legge n. 237 — Disposizioni urgenti per la tutela del risparmio nel settore creditizio (Декрет-закон № 237 — Неотложни разпоредби за защита на спестяванията в кредитния сектор) (GURI бр. 299 от 23 декември 2016 г.), който е преобразуван в закон и изменен с Legge di conversione (Закон за преобразуване) от 17 февруари 2017 г. (GURI бр. 43 от 21 февруари 2017 г.) (наричан по-нататък „Декрет-закон 237/2016“), с който се определя правната рамка, регулираща помощта за осигуряване на ликвидност и превантивните рекапитализации.

6        След изявлението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 23 декември 2016 г., че BMPS е платежоспособна, с решение от 29 декември 2016 г. Комисията одобрява временно индивидуална помощ за осигуряване на ликвидност от петнадесет милиарда евро в полза на BMPS, основавайки се на ангажиментите, предложени от италианските власти. Последните се ангажират да представят план за преструктуриране в двумесечен срок, считано от предоставянето на гаранциите, освен ако в същия срок помощта не бъде възстановена.

7        След като опитът на BMPS да набере нови частни капитали се оказва неуспешен, на 30 декември 2016 г. тя подава молба за извънредна публична финансова подкрепа под формата на превативна рекапитализация по Декрет-закон 237/2016.

8        На 28 юни 2017 г. италианските власти уведомяват Комисията за съответната помощ за рекапитализацията на BMPS в размер на 5,4 милиарда евро, придружена с нов план за преструктуриране и нови ангажименти.

9        Същия ден ЕЦБ изпраща на Комисията писмо, в което се посочва, че към тази дата BMPS е платежоспособна.

10      В Решение C(2017) 4690 final на Комисията от 4 юли 2017 година относно държавна помощ SA.47677 (2017/N) — Италия, нова помощ и изменен план за преструктуриране на Banca Monte dei Paschi di Siena (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е прието след приключването на предварителната фаза на разглеждане, Комисията преценява две мерки за помощ. Първата мярка (наричана по-нататък „мярка 1“) представлява помощ за осигуряване на ликвидност от петнадесет милиарда евро под формата на държавни гаранции върху първостепенните дългове, както е посочена в точка 6 по-горе. Втората мярка (наричана по-нататък „мярка 2“) представлява помощ за превантивната рекапитализация на BMPS в размер на 5,4 милиарда евро, както е посочена в точка 8 по-горе.

11      След като приема, че мерки 1 и 2 съставляват държавни помощи, Комисията посочва, че нормативната основа за преценката на тяхната съвместимост е член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, който се отнася за помощите, предназначени за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държава членка. Според нея мерки 1 и 2 са помощи за преструктурирането на BMPS и тя проверява съвместимостта им въз основа на плана за преструктуриране предвид шестте съобщения относно световната финансова криза, и по-специално Съобщението на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (ОВ C 195, 2009 г., стр. 9), Съобщението на Комисията относно прилагането от 1 януари 2012 г. на правилата за държавни помощи за подкрепата на мерки в полза на банки в контекста на финансовата криза (ОВ C 356, 2011 г., стр. 7) и Съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“) (ОВ C 216, 2013 г., стр. 1; наричано по-нататък „Съобщението относно банковия сектор“).

12      Що се отнася до съвместимостта на мерките за помощ предвид съобщенията относно кризата, първо, Комисията счита, че планът за преструктуриране е годен да възстанови дългосрочната жизнеспособност на BMPS. Второ, тя приема, че споделянето на тежестта от притежателите на акции и подчинени финансови инструменти е адекватно, тъй като свежда до минимум разходите за преструктуриране и размера на помощта в съответствие с изискванията в Съобщението относно банковия сектор, и заключава, че планът за преструктуриране съдържа достатъчно мерки за споделяне на тежестта. Трето, Комисията счита, че планът за преструктуриране съдържа достатъчно гаранции, за да се ограничи неоправданото нарушаване на конкуренцията. Тя отбелязва също, че е осигурен адекватен надзор върху прилагането на плана за преструктуриране. Поради това Комисията заключава, че мерките за помощ са пропорционални за преодоляване на последиците от сериозно затруднение в италианската икономика.

13      След това Комисията проверява дали мерките за помощ съответстват на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190). Тя приема, че условията, при които мерките за помощ (мерки 1 и 2) са предоставени, съответстват на освобождаването, предвидено в член 32, параграф 4, буква г) от Директива 2014/59.

14      В диспозитива на обжалваното решение Комисията заключава, първо, че мерки 1 и 2 съставляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и второ, че тези мерки отговарят на изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и са съвместими с вътрешния пазар от съображения за финансова стабилност.

 Производство и искания на страните

15      На 5 март 2018 г. жалбоподателите подават разглежданата жалба в секретариата на Общия съд.

16      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 16 май 2018 г., Комисията прави възражение за недопустимост на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд. Жалбоподателите подават становището си по възражението на 10 юли 2018 г.

17      С решение от 8 октомври 2018 г. председателят на осми състав на Общия съд решава на основание член 69, буква г) от Процедурния правилник да спре производството по делото до постановяване от Съда на акт, с който се слага край на производството по дело C‑544/17 P, BPC Lux 2 и др./Комисия.

18      На 30 януари 2019 г., в рамките на процесуално-организационно действие по член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да представят становищата си относно последиците, които трябва да произтекат за настоящото дело от решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия (C-544/17 P, EU:C:2018:880), и да отговорят на въпроси, и иска от Комисията да представи неповерителен вариант на плана за преструктуриране на BMPS. Комисията и жалбоподателите подават отговорите си съответно на 7 и 8 март 2019 г.

19      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е разпределен в трети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

20      По предложение на трети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен състав.

21      На 3 февруари 2020 г., в рамките на процесуално-организационно действие по член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да отговорят на въпроси. Комисията и жалбоподателите подават отговорите си съответно на 14 и 19 февруари 2020 г.

22      По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните, като ги приканва да отговорят на тях в съдебното заседание.

23      Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, зададени писмено и устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 9 юли 2020 г.

24      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта относно третирането на инструментите FRESH,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

–        да вземе всички мерки, които счита за подходящи, включително да разпореди процесуално-организационни действия по член 89, параграф 3 от Процедурния правилник и/или действия по събиране на доказателства по член 91, буква б) от същия правилник.

25      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

26      В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателите искът също Общият съд да отхвърли възражението за недопустимост, направено от Комисията.

 От правна страна

27      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания.

28      В рамките на своето първо основание жалбоподателите твърдят, че Комисията незаконосъобразно е одобрила мерки за споделяне на тежестта при превантивната рекапитализация, че е допуснато нарушение на членове 18 и 21 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1) и че не са изложени мотиви.

29      В рамките на своето второ основание жалбоподателите твърдят, че Комисията незаконосъобразно е изискала да се прекрати действието на договорите FRESH. В това отношение те твърдят, че Комисията е одобрила мерки за споделяне на тежестта, които излизат извън обхвата на Съобщението относно банковия сектор и са несъвместими с него, и че съответно е нарушила основните принципи на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране. Обжалваното решение било и опорочено поради липса на мотиви, тъй като Комисията не изложила никаква причина или обяснение в подкрепа на прекратяването на действието на договорите FRESH.

30      В рамките на своето трето основание жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е дискриминиращо спрямо притежателите на облигациите FRESH. Обжалваното решение било незаконосъобразно, доколкото с него се одобрявали мерки за споделяне на тежестта, предвидени в плана за преструктуриране, в нарушение на принципа на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 14 и в протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., тъй като те водели до дискриминиране на притежателите на облигации FRESH спрямо другите кредитори на BMPS.

31      В рамките на своето четвърто основание жалбоподателите твърдят, че одобрявайки прилагането на мерки за споделяне на тежестта за инструментите FRESH Комисията е нарушила правото на собственост на притежателите на облигациите FRESH, гарантирано с член 17 от Хартата на основните права и член 1 от протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

32      В рамките на своето пето основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) и процесуалните им права, тъй като не е започнала официалната процедура по разследване, въпреки че са съществували „сериозни съмнения“ за съвместимостта на мерките за споделяне на тежестта с правото на Съюза.

33      Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник, ако ответникът поиска, Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентностq без да разглежда спора по същество. В разглеждания случай във възражението си за недопустимост Комисията твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите, от една страна, нямат правен интерес, и от друга страна, нямат процесуална легитимация по смисъла на член 263 ДФЕС.

34      Общия съд счита за необходимо най-напред да прецени дали жалбоподателите са „заинтересовани“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС или „заинтересовани страни“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, тъй като в разглеждания случай тази квалификация е определяща както за съществуването на техния правен интерес, така и за наличието на процесуалната им легитимация да искат отмяна на обжалваното решение в качеството му на решение да не се повдигат възражения, основано на член 4, параграф 3 от същия регламент.

 По качеството „заинтересовани страни“ на жалбоподателите

35      В член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 понятието „заинтересована страна“, синоним на понятието „заинтересован“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, е определено по-специално като „всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“. Употребата на израза „по-специално“ означава, че тази разпоредба съдържа само неизчерпателно изброяване на лицата, които могат да се квалифицират като заинтересовани страни, поради което това понятие се отнася до неопределен кръг от адресати (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 1984 г., Intermills/Комисия, 323/82, EU:C:1984:345, т. 16, от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63 и от 13 юни 2019 г., Copebi, C‑505/18, EU:C:2019:500, т. 34).

36      Предвид това определение съдът на Съюза тълкува понятието „заинтересована страна“ широко. От съдебната практика съответно следва, че член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 не изключва възможността предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, да бъде квалифицирано като заинтересована страна, ако твърди, че неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощта, и че за целта е достатъчно предприятието да докаже надлежно, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63—65 и цитираната съдебна практика). Аналогично, синдикат на работници може да се квалифицира като „заинтересован“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, когато доказва, че с предоставянето на помощ евентуално ще бъдат засегнати неговите интереси или интересите на неговите членове, при условие че синдикатът надлежно докаже, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху неговото положение или върху положението на членовете му, които представлява (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 33).

37      В разглеждания случай жалбоподателите са доказали надлежно, че има вероятност предоставянето на разглежданите мерки за помощ и съответно приемането на обжалваното решение да окажат конкретно влияние върху положението им, поради което трябва да бъдат квалифицирани като „заинтересовани страни“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.

38      Жалбоподателите твърдят, че отмяната на обжалваното решение и започването на официалната процедура по разследване биха им позволили да изложат своите становища в качеството на заинтересовани страни, упражнявайки процесуалните права, предоставени им с член 108, параграф 2 ДФЕС, за да се осигури по-задълбочена проверка от Комисията на мерките за споделяне на тежестта, предвидени с плана за преструктуриране, както и на ангажиментите, представени от италианските власти в това отношение. Започването на официалната процедура по разследване можело да доведе до определяне на мерки за споделяне на тежестта, които са различни и съвместими с правото на Съюза.

39      По-конкретно, жалбоподателите считат, че частта от обжалваното решение, която се отнася за споделянето на тежестта, засяга техните интереси, тъй като в одобрения от Комисията план за преструктуриране е предвидена възможност за прекратяване на действието на договорите FRESH, което впоследствие е направено в техен ущърб. В хода на съдебното заседание жалбоподателите уточняват в това отношение по същество, че поради взаимозависимостта между различните договорни връзки, стоящи в основата на инструментите FRESH, съответната произтичаща материална загуба в дългосрочен план, като се вземат предвид загубите при плащането на купони, обвързани с притежаваните от тях облигации FRESH, е значителна и дори е от порядъка на няколкостотин милиона евро.

40      Следователно жалбоподателите са доказали, че има вероятност всички разглеждани мерки за помощ, за които е извършено уведомяване и които са обявени за съвместими с вътрешния пазар в обжалваното решение, да окажат конкретно влияние върху тяхното положение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 36 по-горе. В това отношение е ирелевантно, че жалбоподателите не оспорват самата съвместимост на въпросните мерки с вътрешния пазар, която е призната в посоченото решение. Всъщност ангажиментите на италианските власти, засягащи плана за преструктуриране и споделянето на тежестта, са неразделна част от мерките за помощ, за които е извършено уведомяване, поради което решението се отнася за тези мерки и тези ангажименти, разглеждани като цяло (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 1 декември 2015 г., Banco Espírito Santo/Комисия, T‑814/14, непубликувано, EU:T:2015:936, т. 31 и цитираната съдебна практика, и решение от 19 септември 2019 г., FIH Holding и FIH/Комисия, T‑386/14 RENV, непубликувано, EU:T:2019:623, т. 52). След като разгледаните от Комисията мерки за помощ, за които извършено уведомяване, и ангажименти, представени от италианските власти, са неотделими, тъй като последните обуславят обявяването на съвместимостта и тъй като с обжалваното решение се разрешава прилагането на посочените мерки за помощ, като същевременно ангажиментите стават обвързващи, положението на жалбоподателите непременно се оказва засегнато от всички тези фактори и те могат да защитят интересите си само като поискат отмяна на това решение в неговата цялост.

41      Следователно има вероятност разглежданите мерки за помощ, за които е извършено уведомяване и които са обявени за съвместими с вътрешния пазар в обжалваното решение, да окажат конкретно влияние върху положението на жалбоподателите, което обосновава квалифицирането им като „заинтересовани страни“.

42      Именно с оглед на тези съображения трябва да се прецени дали жалбоподателите имат правен интерес и процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

 По правния интерес

43      Комисията твърди, че жалбоподателите нямат правен интерес от отмяната на обжалваното решение, което е прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 и с което предоставената държавна помощ на BMPS се обявява за съвместима въз основа на доброволно поетите ангажименти от италианските власти. В отговора си на писмен въпрос на Общия съд относно последиците, които трябва да произтекат от решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия (C‑544/17 P, EU:C:2018:880), Комисията уточнява по същество, че жалбоподателите трябва да докажат правния си интерес въз основа на започнато национално производство за оспорване на мерките за споделяне на тежестта, приведени в действие от италианските власти и от BMPS в рамките на държавната помощ, предоставена на последната. Жалбоподателите впрочем не обяснили доколко евентуалната отмяна на обжалваното решение би имала очевидни положителни последици за производството, започнато от тях пред люксембургския съд, и съответно не доказали правния си интерес.

44      Жалбоподателите оспорват доводите на Комисията.

45      Жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако лицето има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да има правни последици и жалбата може чрез резултата си да донесе полза на подалата я страна. Освен това интересът трябва да е възникнал и все още да съществува, като той се преценява към датата на подаване на жалбата (вж. решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

46      Жалбоподателят трябва да докаже правния си интерес, който е съществената и основната предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред. По-специално, за да бъде допустима подадена от физическо или юридическо лице жалба за отмяна на даден акт, жалбоподателят трябва да обоснове по подходящ начин интереса си от отмяната му (вж. решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика).

47      Правният интерес освен това може да произтича от всяко производство пред националните юрисдикции, в което евентуалната отмяна на акта, обжалван пред съда на Съюза, може да осигури предимство на жалбоподателя (вж. решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 44 и цитираната съдебна практика).

48      Накрая, за целите на преценката на правния интерес в образуваното пред него производство, съдът на Съюза не бива да преценява вероятната основателност на предявен иск или подадена жалба пред националните юрисдикции по националното право и следователно да замества посочените юрисдикции за извършването на такава преценка. За сметка на това е нужно, но достатъчно, подадената пред съда на Съюза жалба за отмяна чрез резултата си да може да донесе полза на подалата я страна (вж. решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 56 и цитираната съдебна практика).

49      За да докажат правния си интерес жалбоподателите твърдят по същество, първо, че евентуалната отмяна на обжалваното решение би довела до отпадане на задължението италианските власти да осигурят спазването на мерките за споделяне на тежестта. Второ, отмяната щяла да означава, че планът за преструктуриране, въз основа на който е прието въпросното решение, повече няма да обвързва BMPS и това щяло да им позволи в качеството на притежатели на облигации FRESH да си възстановят правата или да получат обезщетение. Трето, отмяната на обжалваното решение щяла да доведе до започване на официалната процедура по разследване, в рамките на която те щели да имат възможност да упражнят процесуалните си права като изразят становище, и тогава щяло да стане възможно италианските власти или BMPS да изменят мерките за споделяне на тежестта, за да се осигури тяхното съответствие с правото на Съюза, а Комисията да наложи условия и задължения, които са различни и по-малко санкциониращи спрямо взетите предвид от нея мерки за споделяне на тежестта. Накрая, според жалбоподателите признаването на факта, че BMPS незаконосъобразно им е отнела правата, ще подсили позицията им в гражданското производство, започнато срещу BMPS пред Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Окръжен съд Люксембург) от г‑н Braesch, действащ като представител на притежателите на облигации FRESH, срещу BMPS, MUFJ, JPM и учреденото по американското право дружество JP Morgan Chase Bank за обявяване на незаконосъобразността на прекратяването на действието на договорите FRESH, и по-специално на споразумението за суап на дружества.

50      В това отношение жалбоподателите уточняват по-специално че решението на BMPS да прекрати действието на договорите FRESH, което се оспорва пред люксембургската юрисдикция, е неразривно свързано с обжалваното решение. Самата BMPS твърдяла, че планът за преструктуриране почива на принципа, че действието на договорите FRESH трябва да бъде прекратено, и че преценката на Комисията в обжалваното решение, че споделянето на тежестта е достатъчно, се основава на прекратяването от BMPS на действието на договорите FRESH. От това те заключават, че ако обжалваното решение бъде отменено, люксембургската юрисдикция ще може да възстанови действието на договорите FRESH.

51      Налага се констатацията, че в качеството на заинтересовани страни по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 жалбоподателите са доказали наличието на правен интерес от евентуалната отмяна на обжалваното решение, чието съдържание не може да бъде отделено от ангажиментите на италианските власти, свързани с плана за преструктуриране на BMPS, включително мерките за споделяне на тежестта (вж. т. 37—41 по-горе). Този правен интерес по-специално произтича от факта, че вследствие на такава отмяна Комисията ще трябва да започне официалната процедура по разследване, в рамките на която те биха могли да упражнят процесуалните си права по член 108, параграф 2 ДФЕС, за да въздействат върху преценката на тази институция по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и съответно върху съдържанието на нейното решение. Всъщност в рамките на своето пето основание жалбоподателите твърдят, че е допуснато нарушение на тези процесуални гаранции, чието зачитане те могат да си осигурят само ако имат възможност да оспорят обжалваното решение пред съда на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и цитираната съдебна практика и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 41). Този извод се налага с още по-голяма сила, като се има предвид, че в разглеждания случай Комисията след дълга предуведомителна фаза, включваща размяна на многобройна кореспонденция с италианските власти, и уведомяването за въпросните мерки, на 28 юни 2017 г. се ограничава до предварителна проверка с продължителност от едва шест дена, преди на 4 юли 2017 г. да приеме обжалваното решение, без заинтересованите страни да са имали възможност да представят своите становища.

52      Не може освен това да се изключи възможността евентуалната отмяна на обжалваното решение да повлияе върху резултата от висящия съдебен спор по-специално пред люксембургската юрисдикция. В този контекст в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд приканва страните да посочат дали прекратяването на действието на договорите FRESH се дължи на плана за преструктуриране на BMPS. В отговора си Комисията посочва, че прекратяването на действието на посочените договорите се дължи на плана за преструктуриране във връзка с Декрет-закон 237/2016 и че италианските власти и BMPS са си сътрудничели тясно при изготвянето на плана, който е част от ангажиментите, представени от италианските власти при разглеждането на мерките за помощ от Комисията. В отговора си на същия въпрос жалбоподателите обаче посочват, че планът за преструктуриране изрично предполага договорите FRESH да не могат да действат и да бъдат противопоставяни.

53      В това отношение е достатъчно да се припомни, че преценката на Комисията в обжалваното решение почива на проверка на съвместимостта на помощите за преструктурирането на BMPS въз основа на плана за преструктуриране, чието съдържание и прилагане са тясно свързани с ангажиментите, представени от италианските власти като цяло, така както са приложени към посоченото решение (вж. т. 39—41 по-горе). При това положение съдът на Съюза впрочем не трябва да заменя преценката на националния съд със своя преценка, нито пък да предрешава основателността на подадената до него жалба според приложимото национално право, предвид отпадането на правното действие на обжалваното решение вследствие на евентуалната му отмяна (вж. съдебната практика, цитирана в т. 48 по-горе).

54      Поради това жалбоподателите са доказали надлежно, че евентуалната отмяна на обжалваното решение може да им донесе полза.

55      Следователно Комисията неправилно твърди, че жалбоподателите не са доказали техния правен интерес по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС от отмяната на обжалваното решение.

 По процесуалната легитимация

56      Комисията твърди, че жалбоподателите нямат процесуална легитимация. Тя по-специално твърди, че със своето пето основание жалбоподателите оспорват обжалваното решение, доколкото официалната процедура по разследване не е била започната и че те трябва да докажат качеството си на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589. Тя впрочем посочва, че жалбоподателите не са бенефициерите по разглежданите мерки за помощ, че качеството им на притежатели на облигации не може да бъде достатъчно, за да им се признае качеството на заинтересована страна, и че от нищо не е видна възможност те да се окажат конкуренти на бенефициера.

57      Жалбоподателите оспорват доводите на Комисията.

58      Достатъчно е да се припомнят изложените в точки 35—41 по-горе съображения, за да се отхвърли основното твърдение на Комисията, а именно че жалбоподателите не са доказали качеството си на „заинтересовани страни“. Комисията съответно напразно твърди в съдебното заседание, предвид решение от 19 декември 2019 г., BPC Lux 2 и др./Комисия (T‑812/14 RENV, непубликувано, EU:T:2019:885), че обжалваното решение поражда само последици за материалното им положение и непреки последици за правното им положение, тъй като по-специално само JPM имало договорни отношения с BMPS, било неин кредитор и сключило отделен договор с MUFJ, което сключило друг договор с жалбоподателите, притежатели на облигации FRESH. Същото се отнася и за твърдението ѝ, че прекратяването на действието на договорите FRESH се дължи на Декрет-закон 237/2016 и е предвидено в плана за преструктуриране. При всички положения от изложените в точки 37—41 по-горе съображения следва, че жалбоподателите правилно твърдят, че разглежданите мерки за помощ оказват конкретно влияние върху тяхното положение, което обосновава квалифицирането им като „заинтересовани страни“.

59      Освен това в разглеждания случай се налага констатацията, че обжалваното решение представлява решение да не се повдигат възражения, основано на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, чиято законосъобразност зависи от това дали съществуват съмнения за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. След като такива съмнения трябва да доведат до започването на официална процедура по разследване, в която могат да участват посочените в член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 заинтересовани страни, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната разпоредба е пряко и лично засегната от такова решение. Всъщност лицата, ползващи се от процесуалните гаранции, които са предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589, могат да си осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят решението да не се повдигат възражения пред съда на Съюза. Следователно особеното качество „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, свързано с конкретния предмет на обжалване, е достатъчно, за да се индивидуализира съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателят, който оспорва решение да не се повдигат възражения (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика, от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика, и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 41).

60      Трябва освен това да се припомни, че в рамките на своето пето основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 и процесуалните им права, въпреки че са съществували „сериозни съмнения“ за съвместимостта на мерките за споделяне на тежестта с правото на Съюза, които съмнения трябвало да накарат Комисията да започне официална процедура по разследване, предвид по-специално незаконосъобразните действия, за които жалбоподателите упрекват Комисията в рамките на първите им четири основания, а именно нарушаването на Директива 2014/59, одобрявайки и превръщайки в задължително прекратяването на действието на договорите FRESH, и нарушаването на Регламент № 806/2014, Съобщението относно банковия сектор и общите принципи на равно третиране, на недопускане на дискриминация, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания.

61      Всъщност съгласно установената съдебна практика, когато жалбоподател иска отмяна на решение, прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, той поставя под въпрос главно факта, че решението е прието, без тази институция да започне официална процедура по разследване, с което нарушава неговите процесуални права. В подкрепа на такава жалба жалбоподателят може да изтъква всякакви основания, годни да се докаже, че преценката на информацията и данните, с които Комисията е разполагала или е могла да разполага по време на предварителна фаза на разглеждане, е трябвало да породи сериозни затруднения при установяването на наличието на държавна помощ или съмнения за съвместимостта на такава помощ с вътрешния пазар, без това да води до преобразуване на предмета на жалбата или до промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, според тази съдебна практика именно наличието на такива затруднения трябва да се докаже, за да се установи, че Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589 (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и цитираната съдебна практика и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 45 и 46).

62      В това отношение е важно да се подчертае, аналогично на отбелязваното в съдебната практика в миналото (вж. в този смисъл решения от 10 декември 2008 г., Kronoply и Kronotex/Комисия, T‑388/02, непубликувано, EU:T:2008:556, т. 85 и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 44), че в точка 141 от жалбата жалбоподателите изрично твърдят, че първите четири основания показват, че Комисията поне е трябвало да изпитва сериозни съмнения за съвместимостта с правото на Съюза на мерките за споделяне на тежестта. След като в разглеждания случай е налице жалба, с която се оспорва законосъобразността на решение, взето на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, без да се започва официалната процедура, при разглеждането на жалбата по същество ще трябва да се разгледат всички оплаквания и доводи, формулирани от жалбоподателите в рамките на изтъкнатите основания, за да се прецени дали те позволяват да се установят сериозни затруднения, що се отнася до съвместимостта на разглежданите мерки за помощ, при наличието на които затруднения Комисията е трябвало да започне въпросната процедура (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 45, 46 и 49 и цитираната съдебна практика).

63      Налага се съответно изводът, че одобряването на мерките за помощ предвид плана за преструктуриране в обжалваното решение засяга жалбоподателите пряко и лично в качеството на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.

64      Следователно жалбоподателите имат процесуална легитимация.

65      От гореизложените съображения следва, че възражението за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

 По съдебните разноски

66      Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството. Тъй като с настоящото определение не се слага край на производството, Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля възражението за недопустимост.

2)      Не се произнася по съдебните разноски.

Collins

Kreuschitz

Csehi

De Baere

 

      Steinfatt

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 февруари 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.