РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

18 септември 2012 година(*)

„Дъмпинг — Внос на дъски за гладене с произход от Китай — Откриване на процедура срещу едно-единствено дружество — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Срок от три месеца, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Тежест на доказване — Установяване на вредата“

По дело T‑156/11

Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd, установено в Гуандун (Китай), за което се явяват V. Akritidis и Y. Melin, avocats,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н B. Driessen, в качеството на представител, подпомаган от г‑н B. O’Connor, solicitor, и S. Gubel, avocat,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н S. Thomas и г‑н H. van Vliet, в качеството на представители,

и от

Vale Mill (Rochdale) Ltd, установено в Rochdale (Обединено кралство),

Colombo New Scal SpA, установено в Rovagnate (Италия),

представлявани от G. Berrisch, avocat, и г‑жа N. Chesaites, barrister,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1243/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене с произход от Китайската народна република, произведени от Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd. (ОВ L 338, стр. 22),

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro (докладчик) и г‑н A. Popescu, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 май 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Право на СТО

1        Съгласно разпоредбата на член VI.1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 (ГАТТ) „[д]оговарящите се страни признават, че дъмпингът, чрез който стоки на една страна се въвеждат в търговията на друга страна при по-ниска от тяхната нормална стойност, следва да бъде порицаван, ако причинява или създава опасност да причини съществена вреда на едно изградено на територията на договаряща се страна производство, или съществено забавя изграждането на такова местно производство“.

2        Споразумението за прилагането на член VІ от ГАТТ (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпингово споразумение“) се съдържа в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5).

3        Член 1 от Антидъмпинговото споразумение гласи:

„Антидъмпингова мярка следва да се прилага само при възникване на обстоятелствата, предвидени в член VI на ГАТТ […] и след процедури по разследване, предприети и проведени в съответствие с разпоредбите на това споразумение […]“.

4        Съгласно член 3.1 от Антидъмпинговото споразумение, „Установяване на вредата по смисъла на член VI на ГАТТ […] следва да се основава на достоверни доказателства и да включва обективно проучване както на a) обема на дъмпинговия внос и влиянието му върху цените на подобни стоки на вътрешния пазар, така и б) произтичащото от това въздействие на вноса върху местните производители на такива стоки“.

5        Член 3.4 от Антидъмпинговото споразумение предвижда, че „[п]роучването на влиянието на дъмпинговия внос върху съответния местен отрасъл следва да включва оценка на всички икономически фактори и индекси, които имат отношение към състоянието на производството, включително действителното и потенциалното намаляване на продажбите, печалбата, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите или натоварването на мощностите; факторите, въздействащи върху цените на вътрешния пазар; размера на дъмпинговия марж; действителното и потенциалното отрицателно влияние върху движението на паричните потоци, складови наличности, заетостта, заплатите, икономическия растеж, способността да се натрупват капитали или да се привличат инвестиции[; т]ози списък не е изчерпателен, като нито един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение при вземането на решение“.

6        Текстът на член 5.2 от Антидъмпинговото споразумение е следният:

„Заявлението съгласно параграф 1 следва да включва доказателства за: a) дъмпинг, б) вреда по смисъла на член VI на ГАТТ […] така, както те се тълкуват в това споразумение, и в) причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата, за която се твърди, че е възникнала […] Заявлението следва да съдържа информация, с която заявителят обикновено разполага, относно следното:

[…]

ii)      пълно описание на стоката, за която се твърди, че е дъмпингова, име на страната или страните на произход или на износа, идентичността на всеки известен износител или чуждестранен производител, както и списък на лицата, за които е известно, че внасят въпросната стока;

[…]“.

7        Член 5.8 от Антидъмпинговото споразумение има следното съдържание:

„Заявление по параграф 1 трябва да получи отказ, а разследването следва да бъде прекратено, веднага след като [съответните] власти установят, че няма достатъчно доказателства за наличието на дъмпинг или на вреда, които да оправдаят по-нататъшното разглеждане на случая. Незабавно следва да се прекрати работата по всички случаи, в които властите установят, че дъмпинговият марж е de minimis или че обемът на дъмпинговия внос, действителен или потенциален, или вредата са незначителни […]“.

8        Член 6.1.3 от Антидъмпинговото споразумение предвижда:

„Веднага след откриване на процедурата по разследване властите следва да предоставят пълния текст на писменото заявление, получено съгласно член 5, параграф 1, на известните им износители и на властите на страната членка износител и следва при поискване да ги предоставят на други заинтересовани страни. Изискването за защита на конфиденциалната информация следва да се има предвид, както това е предвидено в параграф 5“.

9        Член 6.7 от Антидъмпинговото споразумение постановява:

„С цел проверка на достоверността на предоставената информация и получаване на повече подробности властите могат при необходимост да провеждат разследвания на територията на други страни членки, ако получат съгласието на засегнатите фирми и ако съобщят за това на правителството на въпросната страна членка, и ако тази страна членка не възрази срещу разследването. Процедурата, описана в приложение I, следва да се прилага по отношение на разследванията, извършвани на територията на други страни членки. Освен когато има изискване за защита на конфиденциална информация, властите следва да осигурят достъп до резултатите от всички такива процедури по разследване или да ги съобщават съгласно параграф 9 на фирмите, за които те се отнасят, и да ги предоставят на заявителите“.

10      Съгласно член 6.10 от Антидъмпинговото споразумение, „[к]ато правило властите следва да определят индивидуален марж на дъмпинга относно всеки засегнат износител или производител на разследваната стока [. в] случаите, когато броят на производителите, износителите и вносителите или на видовете стоки е толкова голям, че да направи неприложимо такова определяне, властите могат да ограничат проучването до разглеждане на достатъчен брой заинтересовани страни или стоки, като използват група избрани образци, която е статистически валидна от гледна точка на информацията, с която разполагат властите по време на подбора, или въз основа на най-високия процент от обема на износа от въпросната държава, който може основателно да бъде разследван“.

11      Член 9.2 от Антидъмпинговото споразумение постановява:

„Когато антидъмпингово мито се въвежда по отношение на която и да било стока, това мито се събира в съответния размер във всеки отделен случай, на недискриминационна основа, върху целия внос на такива стоки от всички източници, за които е установено, че правят дъмпинг или предизвикват вреда, освен вносът от онези източници, чиито гаранции по цените съгласно условията в това споразумение са приети. Властите следва да назоват доставчика или доставчиците на засегнатата стока. В случай че има няколко доставчици от една и съща държава и е невъзможно да бъдат назовани всички, властите могат да назоват страната доставчик. Ако са засегнати няколко доставчици от повече от една държава, властите могат да назоват или всички тези доставчици, или — ако това е невъзможно — засегнатите държави“.

 Право на Съюза

12      Основната антидъмпингова уредба се съдържа в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OB L 343, стр. 51, поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22) (наричан по-нататък „основният регламент“), който заменя Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен.

13      От член 2, параграф 7, буква б), от основния регламент произтича, че „[в] антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от Китайската народна република, Виетнам и Казахстан и всяка страна с непазарна икономика, която е член на СТО към датата на откриване на разследването, нормална стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са обект на разследване и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в буква в), че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт [; к]огато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани в буква а)“.

14      Съгласно член 2, параграф 7, буква в) от този регламент:

Исканията по буква б) се представят в писмен вид и трябва да съдържат достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, тоест ако:

–        решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали, включително, например, суровините, разходите за технологии и труд, продукция, продажби и инвестиции, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение, а разходите за основните вложени материали отразяват в голяма степен пазарните стойности,

–        дружествата имат ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилага във всички случаи,

[…]

Определянето дали производителят отговаря на гореспоменатите критерии се извършва в рамките на три месеца от откриването на разследването, след конкретни консултации с консултативния комитет и след като на промишлеността на Общността бъде дадена възможност да изрази мнението си. Това определение остава в сила по време на цялото разследване“.

15      Член 3 от основния регламент постановява:

„1.      По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

2.      Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора:

а)      обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на сходни продукти на […] пазар[а на Общността]; и

б)      последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Общността.

3.      По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Общността или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъде от решаващо значение.

4.      Когато дъмпинговият внос на определен продукт от повече от една страна е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно, само ако се установи, че:

а)      дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка страна, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 и обемът на този внос от всяка страна не е несъществен;

и

б)      кумулативната оценка на въздействието на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и сходния продукт на Общността.

5.      Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Общността включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост, включително факта, че определена промишленост е още в процес на възстановяване от въздействието на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените в Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Този списък не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение“.

16      Член 5 от основния регламент, който урежда откриването на процедурата, има следния текст:

„1.      Освен в случаите, предвидени в параграф 6, разследване за установяване на съществуването, степента и въздействието на предполагаем дъмпинг се открива въз основа на писмена жалба от физическо или юридическо лице, или от сдружение, което не е юридическо лице, като то действа от името на промишлеността на Общността […]

2.      Жалбата съгласно параграф 1 съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда. Жалбата съдържа информация относно следното, доколкото жалбоподателят разполага с нея:

[…]

б)      пълно описание на продукта, за който се твърди, че е дъмпингов, упоменаване на страната или страните на произхода или износа, данни за идентичността на всеки известен износител или чуждестранен производител и списък на известните лица, които внасят въпросния продукт;

в)      информация за цените, по които съответният продукт се продава, когато е предназначен за потребление на вътрешния пазар на страната или страните на произход или износ […];

[…]

7.      Доказателствата за дъмпинга и за вредата от него се разглеждат едновременно при вземане на решение дали да се открие разследване. Жалбата се отхвърля при липса на достатъчно доказателства за дъмпинг или за вредата от него, които да служат като основание за откриване на процедура. Процедура не се открива срещу страни, чийто внос представлява пазарен дял от под 1 %, с изключение на случаите, когато на тези страни общо се пада 3 % или повече от потреблението в Общността.

[…]

9.      При установяване, след консултации, на явно наличие на достатъчно доказателства за откриване на разследване Комисията открива процедура в рамките на 45 дни от постъпване на жалбата и публикува известие в Официален вестник на Европейския Съюз. При липса на достатъчно предоставени доказателства, жалбоподателят се уведомява за това, след консултации, в срок от 45 дни от датата на подаване на жалбата в Комисията“.

17      Член 9, параграфи 3—6 от основния регламент гласи:

„3.      При процедури, открити в съответствие с член 5 параграф 9, вредата се разглежда обикновено като незначителна, ако съответният внос съставлява по-малко от определените в член 5, параграф 7 обеми. При същата процедура се прилага незабавно прекратяване, ако се установи, че дъмпинговият марж е по-малък от 2 %, изразен като процент от експортната цена, като при марж по-малък от 2 % за отделни износители се прекратява само разследването, но тези износители остават обект на процедурата и могат да бъдат отново подложени на разследване при последващо преразглеждане за въпросната страна в съответствие с член 11.

4.      Когато окончателно установените факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена вреда, и интересът на Общността изисква намеса съгласно член 21, Съветът налага окончателно антидъмпингово мито, въз основа на предложение от Комисията след консултация с консултативния комитет. Съветът приема предложението, освен ако не реши с обикновено мнозинство да го отхвърли в срок от един месец след представянето му от Комисията. В случаите, когато има наложени временно мито, се подава предложение за налагане на окончателни мерки не по-късно от един месец преди изтичането на срока на това мито. Размерът на антидъмпинговото мито не надвишава установения дъмпингов марж, но следва да бъде и по-малък, когато това по-малко мито би било достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Общността.

5.      Антидъмпингово мито се налага в подходящ за всеки случай размер, на недискриминационна основа, върху вноса на даден продукт от всеки източник, за който се установи, че е обект на дъмпинг и причинява вреда, с изключение на внос от онези източници, от които са приети гаранции съгласно условията на настоящия регламент. Регламентът, с който се налага митото, посочва митото за всеки доставчик или, ако това е неприложимо и, най-общо, когато член 2, параграф 7, буква а) се прилага, съответната доставяща страна.

При все това, когато е приложим член 2, параграф 7, буква а), се определя индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че:

а)      в случая на предприятия контролирани изцяло или частично от чуждестранни лица или на съвместни предприятия, износителите са свободни да репатрират капитала и печалбите;

б)      експортните цени, количествата, условията и параметрите на продажбата са определени свободно;

в)      мнозинството от акциите принадлежат на частни лица; държавните служители, участващи в борда на директорите или заемащи ключови позиции в управлението са или малцинство или трябва да се докаже, че дружеството, въпреки това е достатъчно независимо от държавна намеса;

г)      обменът на валута се извършва по пазарния курс; и

д)      държавната намеса не е такава, че да позволи заобикаляне на мерките, ако на отделните износители се определят различни митнически ставки.

6.      Когато Комисията е ограничила разследването в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито, приложено към внос от износители или производители, които са заявили себе си в съответствие с член 17, но които не са били включени в разследването, не надвишава средно претегления дъмпингов марж, установен за подбраните в представителната извадка страни. За целите на настоящия параграф, Комисията не взема предвид дъмпингов марж, който е равен на нула или е de minimis, както и дъмпингов марж, установен при обстоятелствата, посочени в член 18. Индивидуално мито се налага към вноса на износителите или производителите, на които е предоставено индивидуално третиране, както е предвидено в член 17“.

18      Член 17 от този регламент, който урежда представителните извадки, гласи, както следва:

„1.      Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни извадки, които са статистически валидни, въз основа на наличната информация по време на подбора, или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.

[…]

3.      В случаите на ограничено разследване в съответствие с настоящия член все пак се определя индивидуален дъмпингов марж за всеки износител или производител, различен от първоначално подбраните, който представи в срока, определен от настоящия регламент, необходимата информация, освен ако броят на износителите или производителите е толкова голям, че индивидуалните разследвания биха затруднили разследването неоправдано и биха забавили приключването му в надлежен срок.

4.      Ако е взето решение за представителна извадка и някоя или всички от подбраните страни демонстрират неоказване на съдействие, което има вероятност да се отрази съществено върху изхода на разследването, може да се направи нова представителна извадка. При трайна висока степен на неоказване на съдействие или липса на достатъчно време за нова представителна извадка се прилагат съответните разпоредби на член 18“.

19      В член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1515/2001 на Съвета от 23 юли 2001 година относно мерките, които Общността може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси (ОВ L 201, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 24, стр. 112) се предвижда, че [к]огато [Органът за уреждане на споровете] приеме доклад относно мерки на Общността, взети съгласно Регламент […] № 384/96 [,станал основният регламент], Съветът може […] да вземе една или няколко от следните мерки, които сметне за подходящи: а) да отмени или измени оспорвана мярка; или б) да приеме други специални мерки, които смята за подходящи при тези обстоятелства“.

20      Съгласно член 2, параграф 1 от същия регламент „Съветът може също да вземе всяка от мерките, посочени в член 1, параграф 1, за да вземе предвид юридическото тълкуване, съдържащо се в доклада, приет от [Органа за уреждане на спорове], по отношение на неоспорвана мярка, ако счита, че това е подходящо. Параграф 3 от тази разпоредба предвижда, че „[д]околкото е подходящо провеждането на [преразглеждане] преди или по време на вземането на някоя от мерките по параграф 1, [такова преразглеждане] започва по инициатива на Комисията след консултации с Консултативния комитет“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

21      Жалбоподателят Since Hardware (Guangzhou) Co. Ltd. е дружество, установено в Гуандун (Китай), което произвежда и изнася дъски за гладене.

22      На 23 април 2007 г., Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 452/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на дъски за гладене с произход от Китайската народна република и Украйна (ОВ L 109, стр. 12). С този регламент Съветът налага окончателни антидъмпингови мерки на всички производители на дъски за гладене с произход по-специално от Китай, с изключение на жалбоподателя, който се ползва от нулево мито (съображения 1 и 2 от обжалвания регламент).

23      На 20 август 2009 г. трима производители от Съюза — Colombo New Scal SpA, Pirola SpA и Vale Mill (Rochdale) Ltd., — които представляват важен дял от общото производство на Съюза на дъски за гладене, подават антидъмпингова жалба срещу жалбоподателя (съображение 4 от обжалвания регламент).

24      На 2 октомври 2009 г. Комисията на Европейските общности публикува в съответствие с член 5 от Регламент № 384/96 (понастоящем член 5 от основния регламент) известие за започване на антидъмпингова процедура относно вноса на дъски за гладене с произход от Китай, ограничена до един китайски производител износител, жалбоподателят, и в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент № 1515/2001 започва преразглеждане на антидъмпинговите мерки във връзка с вноса на дъски за гладене с произход от Китай, установени от Регламент № 452/2007 (ОВ C 237, стр. 5) (съображение 3 от обжалвания регламент).

25      В известието за откриване на процедурата, от една страна, Комисията посочва, че е установила след консултации с Консултативния комитет, че жалбата е подадена от производството на Общността или от негово име и че съществуват достатъчно доказателства, които обосновават откриването на процедура, в съответствие с член 5 от Регламент № 384/96 (точка 5 от известието за откриване на процедурата).

26      От друга страна, като се позовава на факта, че Регламент № 452/2007 установява окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене, за който се отнася този регламент, и че ставката на жалбоподателя е 0 % (точка 10 от известието за откриване на процедурата), Комисията подчертава, че предвид доклада на Апелативния орган на СТО от 29 ноември 2005 г., озаглавен „Мексико — окончателни антидъмпингови мерки относно говеждото месо и ориза“ (AB-2005-6) (WT/DS295/AB/R) (наричан по-нататък „докладът на Апелативния орган на СТО“), по-нататъшното прилагане на мерките, наложени на жалбоподателя с Регламент (ЕО) № 452/2007 на Съвета, вече не е целесъобразно.

27      Затова в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент № 1515/2001 Комисията започва преразглеждане на Регламент № 452/2007, за да могат да се направят всички необходими изменения предвид доклада на Апелативния орган на СТО (точка 10 от известието за откриване на процедурата).

28      На 26 октомври 2009 г. жалбоподателят подава искане на основание член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент) за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „ТППИ“) (съображение 26 от обжалвания регламент).

29      На 19 ноември 2009 г. жалбоподателят изпраща на Комисията отговорите си на антидъмпинговия въпросник. На 23 ноември 2009 г. жалбоподателят представя съображения относно законосъобразността на процедурата.

30      На 25 ноември 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо за представяне на коментари по искането за ТППИ, с цел да му даде възможност да ѝ предостави допълнителна информация. Жалбоподателят отговаря на това писмо на 7 декември 2009 г.

31      На 18 декември 2009 г. производителите от Съюза, посочени в точка 23 по-горе, представят на Комисията отговорите си на антидъмпинговия въпросник. На 3 февруари 2010 г. Комисията иска допълнителна информация от тези производители, които я предоставят с писма от 19 и 24 февруари 2010 г.

32      От 4 до 10 февруари 2010 г. Комисията извършва проверка на място при жалбоподателя на информацията, предоставена от него по повод искането му за ТППИ и в отговора му на антидъмпинговия въпросник.

33      С писмо от 2 март 2010 г. жалбоподателят предоставя на Комисията статистически данни относно цените на група стоманени продукти в Китай и посочва, че те са сходни с международните цени. Той излага също така причините, поради които тези цени не били релевантни за преценката дали трябва да му се предостави ТППИ.

34      С писмо от 26 март 2010 г. Комисията информира жалбоподателя, че счита, че той не отговаря на критерия, установен от член 2, параграф 7, буква в), първа алинея, първо и второ тире от основния регламент, и затова възнамерява да предложи да се отхвърли искането му за ТППИ.

35      Жалбоподателят излага становището си в това отношение с писмо от 13 април 2010 г. В това писмо той поддържа, че като открила процедура срещу едно-единствено дружество, Комисията действала ultra vires, след което се позовава на нарушение на член 2, параграф 7, буква в), последен параграф от основния регламент, както и на незачитане на първите два критерия по член 2, параграф 7, буква в) от този регламент.

36      На 29 април 2010 г. е проведено изслушване от служителя по изслушванията.

37      С писмо от 30 април 2010 г. Комисията отговаря на главните доводи на жалбоподателя в писмото му от 13 април 2010 г. и потвърждава изразеното в писмото ѝ от 26 март 2010 г. становище по искането на жалбоподателя за ТППИ.

38      Предвид въпросите, обсъдени по време на изслушването на 29 април 2010 г., с писмо от 31 май 2010 г. жалбоподателят представя допълнителни съображения относно откриването на процедурата, с оглед по-специално на доклада на Апелативния орган на СТО и на становището на Комисията по неговото искане за ТППИ. Комисията му отговаря с писмо от 22 юни 2010 г. Жалбоподателят представя на Комисията допълнителни съображения в тази насока на 30 август 2010 г.

39      С писмо от 21 септември 2010 г. Комисията предоставя на жалбоподателя документ, съдържащ окончателна обща информация, с приложени към него документи, разясняващи подробно методологията за изчисляване на дъмпинговия марж и методологията за изчисляване на маржа на вредата, както и документ, съдържащ специфична информация в отговор на доводите на жалбоподателя относно откриване на разследването. Жалбоподателят отговаря на този документ с писмо от 6 октомври 2010 г.

40      На 11 октомври 2010 г. се провежда ново изслушване от служителя по изслушванията, след което на 27 октомври 2010 г. на жалбоподателя е предоставен протокол.

41      На 20 декември 2010 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1241/2010 за изменение на Регламент (ЕО) № 452/2007 (ОВ L 338, стр. 8). С този регламент Съветът решава да изключи жалбоподателя от обхвата на окончателната антидъмпингова мярка, наложена с Регламент № 452/2007.

42      На 20 декември 2010 г. Съветът приема също така Регламент за изпълнение (ЕС) № 1243/2010 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене с произход от Китайската народна република, произведени от дружеството Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd. (ОВ L 338, стр. 22) (наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

 Обжалваният регламент

43      В обжалвания регламент, на първо място, Съветът припомня мерките, установени от Регламент № 452/2007, както и обстоятелствата около откриване на разглежданата в настоящото дело процедура.

44      Така Съветът подчертава, че предвид доклада на Апелативния орган на СТО, срещу жалбоподателя е открито ново антидъмпингово разследване по член 5 от основния регламент, а не междинно преразглеждане по член 11, параграф 3 от него, защото от този доклад (точки 305 и 306) следва, че ако при първоначалното разследване е установено, че даден производител износител не извършва дъмпинг, той трябва да бъде изключен от обхвата на наложената в резултат на това разследване окончателна мярка и по отношение на него не могат да се провеждат преразглеждания по административни причини или поради промяна в обстоятелствата (съображение 5 от обжалвания регламент).

45      Съветът признава, че обикновено антидъмпинговите процедури се откриват относно вноса от дадена държава, а не от отделни дружества. Настоящият случай обаче представлява изключение от посоченото по-горе правило, първо, поради изводите, направени в точки 216—218 и 305 от доклада на Апелативния орган на СТО, второ, поради факта че нито една от разпоредбите на основния регламент не изключва възможността за откриване на ново антидъмпингово разследване по член 5 от основния регламент срещу едно-единствено дружество, и трето, поради факта че, доколкото е възможно, законодателството на Съюза трябва да се тълкува по начин, който е в съответствие с международното право, по-специално в случаите, когато с разглежданите разпоредби се осигурява действието на международно споразумение, сключено от Съюза (съображения 7, 8 и 87 от обжалвания регламент).

46      На второ място, що се отнася до констатирането на дъмпинг, и по-специално до предоставянето на ТППИ, Съветът изтъква, че разследването е установило, че на жалбоподателя, който е подал искане за ТППИ, не би могло да се предостави такова третиране, тъй като той не отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 7, буква в), първо и второ тире от основния регламент (съображения 26 и 27 от обжалвания регламент). По отношение на първия критерий, т. е. решенията на дружествата да се вземат в отговор на сигнали от пазара, без значителна намеса на държавата, и разходите да отразяват пазарните стойности, Съветът изтъква, че жалбоподателят е заявил, че е започнал да закупува своите основни суровини на китайския вътрешен пазар. Държавата обаче продължава да оказва значително влияние върху вътрешния пазар на стоманата и затова цените на стоманата в Китай за тези конкретни суровини не следват свободно тенденциите на световните пазари (съображения 28—33 от обжалвания регламент). Що се отнася до втория критерий, Съветът посочва, че дружеството не е успяло да докаже, че разполага с ясен основен комплект счетоводна документация, който се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти (МСС) и се прилага във всички случаи, тъй като в счетоводните книги, и по-специално в доклада за проверка на капитала, не е отразена една важна сделка, извършена през разследвания период (съображение 34 от обжалвания регламент).

47      На трето място, що се отнася до установяване на вредата, Съветът най-напред подчертава особеностите на разследването в настоящия случай, по-специално факта, че през разследвания период са се прилагали антидъмпингови мита по отношение на целия внос от Китай и Украйна (с изключение на вноса на жалбоподателя). Тъй като промишлеността на Съюза вече е била защитена срещу вредните последици от този внос по време на разследвания период, не е възможно да се извърши нормален анализ на цялата вреда. Поради това според Съвета е разработен специален подход, адаптиран към особеностите на разследването в настоящия случай, при който институциите се съсредоточават върху конкретни показатели за вредата. Така Комисията е изследвала: първо, развитието на дъмпинговия внос на дъски за гладене, произведени от жалбоподателя, второ, доколко този внос е извършван на цени, подбиващи продажните цени на промишлеността на Съюза, и каква е рентабилността на цените на промишлеността на Съюза, трето, всякаква информация, предоставена от промишлеността на Съюза, с която се доказва, че износът на жалбоподателя за Съюза ѝ е причинил вреда, например за отлива на клиенти и поръчки от промишлеността на Съюза към жалбоподателя и за рентабилността на нейните продажби в Съюза по време на разследвания период (съображения 58—61 от обжалвания регламент).

48      Що се отнася по-специално до вноса на дъски за гладене, произведени от жалбоподателя, Съветът констатира, първо, че този внос на пазара на Съюза е бил дъмпингов (съображение 66 от обжалвания регламент), второ, че през разглеждания период износът на жалбоподателя за Съюза се е увеличил значително — с 64 % (съображение 67 от обжалвания регламент), трето, че пазарният дял на вноса на дъски за гладене, произведени от жалбоподателя, е нараснал значително (съображения 68 и 69 от обжалвания регламент), четвърто, че промишлеността на Съюза през последните години е изгубила много поръчки от своите клиенти, които са се насочили към жалбоподателя (съображения 70—72), пето, че средният марж на подбиването на цените, установен за жалбоподателя и изразен като процент от цената на промишлеността на Съюза, е 16,1 % (съображения 73 и 74 от обжалвания регламент), и шесто, че през разследвания период цените на промишлеността на Съюза са били изцяло на загуба (съображение 75 от обжалвания регламент).

 Производство и искания на страните

49      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 15 март 2011 г.

50      С отделна молба, подадена в същия ден, жалбоподателят моли Общия съд да се произнесе по настоящото дело по реда на бързото производство на основание член 76а от неговия процедурен правилник. За целта той представя и съкратен вариант на жалбата. С факс от 4 април 2011 г. Съветът се противопоставя на това искане. С решение от 19 април 2011 г. Общият съд (осми състав) отхвърля искането.

51      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 май 2011 г., Комисията прави искане да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. Главните страни не се противопоставят на това искане.

52      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 май 2011 г., Vale Mill (Rochdale) и Colombo New Scal също правят искане да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. Главните страни не се противопоставят на това искане.

53      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 юни 2011 г., жалбоподателят прави искане за поверително третиране по отношение на Vale Mill (Rochdale) и на Colombo New Scal на някои документи, приложени към жалбата. Последните не възразяват срещу това искане.

54      С определения от 30 август 2011 г. председателят на осми състав на Общия съд уважава исканията за встъпване.

55      На 5 октомври 2011 г. Vale Mill (Rochdale) и Colombo New Scal представят писмените си становища при встъпване. Комисията представя писменото си становище при встъпване на 11 октомври 2011 г.

56      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

57      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

58      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

59      Vale Mill (Rochdale) и Colombo New Scal молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително направените от тях.

60      По доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) открива устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, поставени устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 2 май 2012 г.

 От правна страна

61      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 5, параграф 9, член 9, параграфи 3—6 и член 17 от основния регламент, доколкото откриването на процедура не могло да бъде насочено срещу едно конкретно дружество, а трябвало да бъде насочено срещу една или повече страни и всички установени в тях производители. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5 от основния регламент, доколкото антидъмпинговото мито било наложено на жалбоподателя, без да е доказано, че през разследвания период промишлеността на Съюза е претърпяла вреди. Третото правно основание е изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, доколкото, от една страна, решението да не му се предоставя ТППИ било взето предвид известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия марж на жалбоподателя, и от друга страна, в това отношение Комисията наложила на жалбоподателя прекомерна тежест на доказване. В това правно основание жалбоподателят изтъква също така нарушение на принципа на добра администрация.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 5, параграф 9, член 9, параграфи 3—6 и член 17 от основния регламент, доколкото откриването на процедура не могло да бъде насочено срещу едно конкретно дружество, а трябвало да бъде насочено срещу една или повече страни и всички намиращи се в тях производители

62      Настоящото правно основание включва три части. Първата част е изведена от нарушение на член 5, параграф 9 от основния регламент, разглеждан във връзка с член 17 от основния регламент и тълкуван в съответствие с правото на СТО. Втората част е изведена от нарушение на член 9, параграфи 4—6 от основния регламент, тълкуван в съответствие с правото на СТО. Третата част е изведена от нарушение на член 9, параграф 3 от основния регламент.

 По първата част, изведена от нарушение на член 5, параграф 9 от основния регламент, разглеждан във връзка с член 17 от основния регламент и тълкуван в съответствие с правото на СТО

63      В рамките на настоящата част, от една страна, жалбоподателят твърди, че анализът на Комисията в съображения 7, 8 и 87 от обжалвания регламент (вж. точка 45 по-горе) бил основан на погрешното схващане, че нито една от разпоредбите на основния регламент или на Антидъмпинговото споразумение не изключва възможността за откриване на ново антидъмпингово разследване срещу едно-единствено дружество. Според него от структурата на основния регламент и на Антидъмпинговото споразумение следвало ясно, че антидъмпинговата процедура засяга една или повече страни, както и всички производители от тази страна или тези страни. От друга страна, той поддържа, че за да се съобразят с доклада на Апелативния орган на СТО, който забранява на членовете на СТО да провеждат преразглеждане по отношение дружествата, чийто дъмпингов марж е бил de minimis по време на първоначалното разследване, за институциите било достатъчно да го изключат от приложното поле на Регламент № 452/2007 и да не провеждат преразглеждане по отношение на него.

64      В съображение 7 от обжалвания регламент и писмените си изложения Съветът признава, че настоящото дело представлява изключение от обичайно провежданите от институциите на Съюза разследвания. Въпреки това основният регламент не съдържал нито една разпоредба, която да е пречка за институциите, при обстоятелства като тези в настоящия случай, да започнат разследване срещу един-единствен производител.

65      Най-напред следва да се припомни, че антидъмпинговите процедури по принцип се отнасят до целия внос на определена категория продукти от трета страна, а не до продукти на определени предприятия (Решение на Съда от 7 декември 1993 г. по дело Rima Eletrometalurgia/Съвет, C‑216/91, Recueil, стр. I‑6303, точка 17).

66      На първо място, все пак следва да се определи дали, както се поддържа от жалбоподателя, член 5, параграф 9 от основния регламент, както и параграф 1, параграф 2, букви б) и в) и параграф 7 от тази разпоредба, също цитирани от жалбоподателя, във връзка с член 17 от този регламент, и в съответствие с общата структура на регламента, с член VI.1 от ГАТТ и с член 1, член 5.2, ii) и членове 6.1.3, 6.7, 6.10 и 9.2 от Антидъмпинговото споразумение, изключват откриване на антидъмпингова процедура спрямо един-единствен поименно посочен производител и дали по тази причина в случая член 5, параграф 9 от основния регламент не е могъл да бъде правно основание за приемане на решението за откриване на разглежданата в настоящото дело процедура.

67      Следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика при тълкуването на правна разпоредба на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (Решение на Съда от 17 октомври 1995 г. по дело Leifer и др., C‑83/94, Recueil, стр. I‑3231, точка 22, Решение на Съда от 30 юли 1996 г. по дело Bosphorus, C‑84/95, Recueil, стр. I‑3953, точка 11, Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, Сборник, стр. II‑2399, точка 101 и Решение на Общия съд от 19 юни 2009 г. по дело Испания/Комисия, T‑369/05, непубликувано в Сборника, точка 50).

68      Противно на поддържаното от жалбоподателя, текстът на разпоредбите от основния регламент, на които той се позовава, не подкрепя твърдението, че изобщо не е възможно антидъмпингова процедура да се открива срещу един-единствен производител.

69      От член 5, параграф 1 от основния регламент е видно, че разследване за установяване на съществуването, степента и въздействието на предполагаем дъмпинг поначало се открива въз основа на писмена жалба от физическо или юридическо лице или от сдружение, което не е юридическо лице, което лице или сдружение действа от името на промишлеността на Общността. Съгласно параграф 2 от тази разпоредба такава жалба трябва да съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда. Съгласно параграф 9 от тази разпоредба решението за откриване на процедурата се взима след консултации и само при наличие на достатъчно доказателства.

70      Така от текста на релевантните параграфи от член 5 следва, че те установяват изискванията за подаване на жалба от името на промишлеността на Общността и за доказателствата, които тя трябва да съдържа относно съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда. Те не позволяват обаче да се приеме, както твърди жалбоподателят, че е изключено откриване на антидъмпингова процедура спрямо един-единствен производител, по-специално при обстоятелства като тези в настоящия случай, когато се твърди, че производител, за когото при по-ранна процедура, в хода на която са наложени все още прилагани антидъмпингови мита, е установено, че не осъществява дъмпинг, вече осъществява такъв и причинява вреда на промишлеността на Съюза. В частност, член 5, параграф 2, букви б) и в) от основния регламент, на който жалбоподателят изрично се позовава, е неотносим, тъй като изброява фактите и доказателствата, които трябва да бъдат посочени в жалбата, подадена от промишлеността на Съюза, в частност наименованието на страната на произход или износ. От преписката по делото обаче е видно, че жалбата, по която е открита процедурата в настоящия случай, съдържа наименованието на съответната страна.

71      Впрочем следва да се подчертае в това отношение, че макар жалбоподателят да се позовава на наличието на нарушение на член 5 от основния регламент, и по-специално на параграф 9 от него, в писмените си изложения той не представя нито един довод за това, че изрично предвидените от тази разпоредба условия за откриване на процедурата не са били спазени. По-специално той не оспорва, че институциите са надлежно сезирани с жалба от производители от Съюза, съдържаща доказателства относно съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда.

72      Не може също така да се приеме доводът на жалбоподателя, основан на член 5, параграф 7 от основния регламент, който задължавал Комисията да провери какъв е вносът от страната, за която се отнася жалбата, и да стигне до извод, че той представлява повече от 1 % от потреблението в Съюза. Тази разпоредба всъщност предвижда, че „[п]роцедура не се открива срещу страни, чийто внос представлява пазарен дял от под 1 %, с изключение на случаите, когато на тези страни общо се пада 3 % или повече от потреблението в Общността“. От една страна, тази разпоредба не съдържа никакво ограничение относно броя на производителите, за които се отнася открита от Комисията процедура. От друга страна, във всички случаи следва да се констатира, че жалбоподателят не поддържа, че вносът на съответния продукт, посочен в съображение 20 от обжалвания регламент, не представлява повече от 1 % от потреблението на Съюза.

73      Доводът на жалбоподателя, изведен от това, че член 17 от основния регламент, във връзка с член 6.10 от Антидъмпинговото споразумение, не позволявал да се използват представителни извадки, освен в случаите, когато броят на производителите е значителен, и че във всички останали случаи на всички производители от съответната страна трябвало да се осигури възможност да сътрудничат с Комисията и да получат индивидуален дъмпингов марж, също не може да бъде приет, доколкото тази разпоредба изобщо не се отнася до откриването на процедура от Комисията срещу един-единствен производител. Комисията впрочем не е длъжна в случая да използва каквито и да било представителни извадки от съответните производители износители, тъй като процедурата е открита само срещу вноса от жалбоподателя.

74      Освен това не би могло да се приеме, че от член VI.1 от ГАТТ или от член 1 от Антидъмпинговото споразумение следва, че изобщо не е възможно да се открива процедура срещу отделен производител. Член VI.1 от ГАТТ не се отнася нито за откриването на процедури, нито за броя производители, които биха могли да бъдат обхванати от тези процедури. Член 5.2, ii) и членове 6.1.3, 6.7, 6.10 и 9.2 от Антидъмпинговото споразумение също не съдържат ограничения относно броя на производителите, срещу които би могла да бъде открита отделна процедура.

75      От гореизложеното, противно на поддържаното от жалбоподателя, произтича, че от текста на разпоредбите на основния регламент и на Антидъмпинговото споразумение, на които той се позовава, или от член IV.1 от ГАТТ не следва, че изобщо не е възможно откриване на процедура срещу един-единствен производител.

76      Що се отнася до контекста, в който се вписва член 5, параграф 9 от основния регламент, и до неговата цел, трябва да се изтъкне, че тази разпоредба е част от основната нормативна уредба на защитата срещу дъмпинговия внос от страни, които не са членки на Съюза, и по-специално от член 5, в който са предвидени условията за откриване на процедури за защита на Съюза срещу такъв внос, който му причинява вреда. Тази разпоредба има за цел по-специално да задължи Комисията, когато след провеждане на консултации установи, че съществуват достатъчно доказателства, които обосновават откриването на процедура, да открие тази процедура в срок от 45 дни, считано от подаване на жалбата, и да обяви откриването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

77      Следователно член 5, параграф 9 от основния регламент не би могъл да се тълкува като забраняващ на институциите на Съюза — стига да са били надлежно сезирани с жалба, съдържаща доказателства относно съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда — да откриват процедура по отношение на един-единствен производител, при обстоятелства като тези в случая, когато в хода на по-ранно разследване е констатирано, че този производител е имал нулев или de minimis дъмпингов марж, и когато антидъмпинговите мерки са в сила срещу всички останали производители на същия продукт.

78      На второ място, жалбоподателят изтъква, че докладът на Апелативния орган на СТО забранявал на държавите — членки на СТО, да провеждат преразглеждане по отношение на дружества, чийто дъмпингов марж е бил de minimis по време на първото разследване, какъвто бил неговият случай. Затова според жалбоподателя институциите на Съюза трябвало само да го изключат от приложното поле на Регламент № 452/2007 и да не провеждат преразглеждане по отношение на него. Жалбоподателят добавя, че дружество, което не е осъществявало дъмпинг преди налагането на антидъмпинговите мерки, нямало основание да започне да го прави, ако е единственото, което е освободено от мито.

79      В това отношение веднага трябва да се констатира, че по отношение на жалбоподателя не е започвала официална процедура по преразглеждане.

80      Както Съветът припомня в съображение 7 от обжалвания регламент, в точки 216—218 от доклада на Апелативният орган на СТО се уточнява, че член 5.8 от Антидъмпинговото споразумение изисква разследващият орган да приключи разследването по отношение на износител, за чийто марж при първоначално разследване е установено, че не надхвърля ниво de minimis, а в точка 305 от доклада на Апелативният орган на СТО се сочи, че в резултат на това износителят трябва да бъде изключен от обхвата на окончателните антидъмпингови мерки, както и че по отношение на такъв износител не могат да бъдат провеждани преразглеждания по административни причини или поради промяна в обстоятелствата.

81      В точка 305 от доклада на Апелативния орган на СТО в това отношение се уточнява, че „[о]рганът, натоварен с разследването, очевидно не [е] налага[л] мито — включително и с нулеви ставки — на износителите, изключени от приложното поле на окончателната антидъмпингова мярка“, и че Апелативният орган „следователно се присъединява[л] към становището на специалната група, според което „логична последица“ на този подход е, че по отношение на тези износители не могат да бъдат провеждани преразглеждания по административни причини и преразглеждания поради промяна в обстоятелствата, тъй като тези преразглеждания засягат съответно „платеното мито“ и „необходимостта да се запази митото“[; а]ко органът, натоварен с разследването, трябваше да предприема преразглеждане по отношение на износителите, които са били изключени от приложното поле на антидъмпинговата мярка поради техния марж de minimis, спрямо тези износители фактически би била приложена антидъмпинговата мярка по начин, несъвместим с член 5.8“.

82      Следователно, поради факта че съответните производители са изключени от приложното поле на антидъмпинговата мярка и за техния износ не се дължи мито, по отношение на тях не може да се провеждат преразглеждания, тъй като последните засягат платени мита или необходимостта да се запазят митата и следователно не могат да се прилагат спрямо производителите с марж de minimis.

83      Изложеното по-горе, което изяснява само причините, поради които Апелативният орган на СТО отхвърля възможността за преразглеждане, не означава, че изводите в доклада на този орган са пречка за институциите на Съюза да открият нова процедура срещу дружество, в случай че бъдат надлежно сезирани с жалба, съдържаща доказателства относно съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда.

84      Доводът на жалбоподателя, че докладът на Апелативния орган на СТО изисквал от институциите само да го изключат от приложното поле на Регламент № 452/2007, не може да обори този извод. Всъщност такъв подход би бил равнозначен на това да се изисква от институциите на Съюза да не провеждат разследване по твърдения за дъмпинг, причиняващ вреда на промишлеността на Съюза, въпреки че са надлежно сезирани с жалба срещу съответния производител износител, само защото при по-ранно разследване той не е имал дъмпингов марж, надхвърлящ нивото de minimis. Както обаче Съветът правилно изтъква в съображение 8 от обжалвания регламент (вж. също така точка 45 по-горе), тъй като Антидъмпинговото споразумение, от една страна, позволява на членовете на СТО да налагат мито, за да противодействат на причиняващия вреда дъмпинг, но от друга страна, съгласно тълкуването в доклада на Апелативния орган на СТО, не позволява преразглеждане по отношение на дружества, за които при първоначалното разследване е установено, че не извършват дъмпинг, основният регламент трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в случаи като настоящия е допустимо институциите на Съюза да започнат разследване по член 5 от основния регламент.

85      В този контекст не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че дружество, което не е осъществявало дъмпинг преди налагането на антидъмпинговите мерки, нямало основание да започне да го прави, ако е единственото, което е освободено от мито, доколкото това твърдение се основава на погрешната предпоставка, че дружество, което е облагано с мито de minimis, не би могло изобщо да осъществява дъмпинг, след като му е било определено нулево мито.

86      Такова твърдение впрочем се опровергава от обстоятелството, че в случая, макар при разследването, приключило с Регламент № 452/2007 (наричано по-нататък „първото разследване“), институциите да не са констатирали дъмпинг от страна на жалбоподателя, в рамките на настоящото разследване се установява, че износът на жалбоподателя е дъмпингов, което той дори не оспорва в рамките на настоящата жалба.

87      От всичко гореизложено следва, че първата част от първото правно основание трябва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от нарушение на член 9, параграфи 4—6 от основния регламент, тълкуван в съответствие с правото на СТО

88      Жалбоподателят изтъква, че член 9, параграфи 4—6 от основния регламент, във връзка с правото на СТО, не позволявал да се облага с антидъмпингово мито вносът на едно-единствено дружество, а изисквал облагане с мито на целия внос от всички дружества, които се намират на територията на една или няколко страни.

89      Запитан по време на съдебното заседание за обхвата на настоящата част от първото правно основание, жалбоподателят заяви, че като твърди нарушение на член 9, параграф 5 от основния регламент, има предвид, че е нарушено само второто изречение от първата алинея на тази разпоредба.

90      Преди всичко трябва да се подчертае, че в писмените си бележки жалбоподателят само заявява, че обжалваният регламент противоречал на член 9, параграфи 4—6 от основния регламент, тъй като установява антидъмпингово мито върху вноса на произвежданите от него дъски за гладене, а не индивидуално мито за всеки от китайските производители на дъски за гладене или остатъчно мито за някои от тях.

91      Противно на поддържаното от жалбоподателя и с оглед на посочената в точка 67 по-горе съдебна практика, трябва да се констатира, че от разпоредбите, на които той се позовава, не следва, че Съветът не би могъл да налага антидъмпингово мито върху вноса на продуктите на едно-единствено дружество.

92      Най-напред, като предвижда, че се налага антидъмпингово мито, когато окончателно установените факти сочат, че са налице дъмпинг и причинена от него вреда и че интересът на Общността изисква намеса, член 9, параграф 4 от основния регламент не установява никакво изискване относно броя на дружествата, по отношение на които трябва да се направи такава констатация и би следвало да може да се наложи антидъмпингово мито.

93      След това, що се отнася до наложеното с член 9, параграф 5, първа алинея, второ изречение от основния регламент задължение в регламента, с който се налага митото, да се посочи митото за всеки доставчик или, ако това е неосъществимо, съответната страна на доставчика, трябва да се счита, че думите „всеки доставчик“ трябва да се тълкуват като означаващи всеки доставчик, до който се отнася процедурата. Следователно тази разпоредба не изисква, както твърди жалбоподателят, митото да бъде наложено на всички доставчици от съответната трета страна. В това отношение трябва да се изтъкне също така, че такова тълкуване намира опора и в текста на член 9.2 от Антидъмпинговото споразумение, в който се сочи, че „[в]ластите следва да назоват доставчика или доставчиците на засегнатата стока“.

94      Накрая, член 9, параграф 6 от основния регламент гласи, че когато Комисията е ограничила разследването в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито, приложено към внос от износители или производители, които са се заявили в съответствие с член 17, но не са били включени в разследването, не трябва да надвишава средния дъмпингов марж, установен за подбраните в представителната извадка страни. Все пак следва да се констатира, че тази разпоредба не е приложена в случая и затова е неотносима, щом като откритата от Комисията процедура се отнася само за износа на жалбоподателя и не е било наложено никакво остатъчно мито. Във всички случаи тя не задължава институциите на Съюза да налагат антидъмпингово мито само върху вноса на продуктите, произведени от всички производители от дадена страна.

95      Следователно не се констатира никакво нарушение на член 9, параграфи 4—6 от основния регламент, поради което втората част от настоящото правно основание следва да се отхвърли.

 По третата част, изведена от нарушение на член 9, параграф 3 от основния регламент

–       Предварителни бележки

96      Относно тази част жалбоподателят припомня постоянната съдебна практика на съда на Съюза, според която, предвид тяхното естество и структура, споразуменията на СТО по принцип не попадат сред нормите, с оглед на които съдът на Съюза упражнява контрол за законосъобразност върху актовете на институциите на Съюза. Само ако Съюзът възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или ако актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО, съдът на Съюза трябва да упражни контрол за законосъобразност на въпросния акт на Съюза с оглед на правилата на СТО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Biret International/Съвет, C‑93/02 P, Recueil, стр. I‑10497, точки 52 и 53, Решение на Съда от 1 март 2005 г. по дело Van Parys, C‑377/02, Recueil, стр. I‑1465, точки 39 и 40 и Решение на Съда от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точки 29 и 30).

97      В рамките на един от главните си доводи жалбоподателят изтъква, че член 9, параграф 3 от основния регламент нямал за цел да транспонира разпоредба от Антидъмпинговото споразумение в правото на Съюза. Затова докладът на Апелативния орган на СТО не могъл да има непосредствено действие и да послужи като основание Комисията да не приложи член 9, параграф 3 от основния регламент, доколкото е несъвместим с този доклад, и да откаже да преразгледа нулево мито в съответствие с тази разпоредба, когато е подадена допустима жалба от промишлеността на Съюза.

98      Действайки по този начин, институциите на Съюза пренебрегнали практиката на Съда, от която изглежда следвало, че „непосредственото действие на международните споразумения, по които е страна Съюзът, не позволява да не се приложи текст от вторичното право на Съюза, когато е невъзможно тълкуване на този текст, съответстващо на разпоредбите на споразумението“.

99      В рамките на довод, изложен при условия на евентуалност, жалбоподателят поддържа също така, че член 9, параграф 3, последно изречение от основния регламент не изпълнявало специфично задължение, поето в рамките на СТО, нито препращало към точно определена разпоредба от споразуменията на СТО и следователно не можело да има непосредствено действие в правото на Съюза.

100    Запитан по време на съдебното заседание за относимостта към настоящия случай на посочената в точка 96 по-горе съдебна практика, жалбоподателят посочи, че е припомнил тази съдебна практика в подкрепа на довода си, че съдът на Съюза трябва да провери дали тълкуването на основния регламент, направено от институциите, съответства на задълженията на Съюза според правото на СТО.

101    Така жалбоподателят уточни, че в рамките на тази част от правното основание се основава на практиката на съда на Съюза, според която предимството на сключените от Общността международни споразумения пред текстовете на вторичното право на Съюза повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения.

102    Във всички случаи следва да се подчертае, че в настоящото дело институциите не са се основали на каквото и да било непосредствено действие както на правилата на СТО, така и на доклада на Апелативния орган на СТО, за да решат в случая да не се пристъпва към преразглеждане по отношение на жалбоподателя в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент. В този смисъл от точка 10 на известието за откриване на процедурата, от посочените в Регламент № 1241/2010 правни основания за приемането му и от съображения 3 и 7 от обжалвания регламент е видно, че институциите са направили необходимите изменения на Регламент № 452/2007, като са имали предвид доклада на Апелативния орган на СТО и са се основали на Регламент № 1515/2001.

103    В светлината на съображенията, изложени в точки 96—102 по-горе, следва да се отговори на доводите на жалбоподателя, изложени в рамките на настоящата част на настоящото правно основание.

–       Относно главния довод, изведен от това, че член 9, параграф 3 от основния регламент налагал на институциите да преразгледат нулевото мито на производителите, чийто дъмпингов марж е de minimis, в съответствие с член 11, параграф 3 от този регламент

104    Жалбоподателят изтъква, че член 9, параграф 3 от основния регламент „задължавал“ институциите да преразгледат нулевото мито на производителите, чийто дъмпингов марж е de minimis, в съответствие с член 11, параграф 3 от този регламент.

105    На първо място, трябва да се изтъкне, че както е посочено изрично в известието за откриване на процедурата, Комисията открива разглежданата в настоящото дело процедура на основание член 5 от основния регламент, след като установява, след консултация с Консултативния комитет, че жалбата от трима производители от Съюза, подадена до нея на 20 август 2009 г., е подадена от промишлеността на Общността или от нейно име и че съществуват достатъчно доказателства, които обосновават откриването на процедура (точки 1 и 5 от известието за откриване на процедурата).

106    Освен това основанието, на което Комисията решава да започне преразглеждане на Регламент № 452/2007 предвид доклада на Апелативния орган на СТО (точка 10 от известието за откриване на процедурата) и Съветът приема Регламент № 1241/2010, изключващ жалбоподателя от приложното поле на Регламент № 452/2007, е член 2, параграф 3 от Регламент № 1515/2001.

107    Трябва да се припомни в това отношение, че в съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент № 1515/2001, когато Органът за уреждане на спорове приеме доклад относно неоспорвана мярка, Съветът може, според случая, да отмени или да измени съответната мярка, или да приеме друга специфична мярка, която прецени за подходяща, за да се вземе предвид юридическото тълкуване, което е направено в доклада. Така според съображение 5 от този регламент институциите на Съюза могат да преценят, че е подходящо да се отменят или изменят мерките, взети съгласно основния регламент, включително мерки, които не са били предмет на процедура за уреждане на спорове съгласно Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, или да приемат всякаква друга специфична мярка, за да се вземе предвид юридическото тълкуване, направено в доклад, приет от Органа за уреждане на спорове.

108    На второ място, както правилно изтъква жалбоподателят, нормите на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в духа на международното право, по-специално когато такива норми целят именно да се приложи международно споразумение, сключено от Общността, какъвто е случаят с основния регламент, който е приет в изпълнение на международните задължения, произтичащи от Антидъмпинговото споразумение (вж. съображение 3 от основния регламент).

109    Предимството на сключените от Общността международни споразумения пред нормите на вторичното право на Съюза повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия, C‑61/94, Recueil, стр. I‑3989, точка 52, Решение на Съда от 14 юли 1998 г. по дело Bettati, C‑341/95, Recueil, стр. I‑4355, точка 20, Решение на Съда от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, C‑149/96, Recueil, стр. I‑8395, точка 49, Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Petrotub и Republica, C‑76/00 P, Recueil, стр. I‑79, точки 56 и 57 и Решение на Общия съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 138).

110    Следва да се констатира, че в случая институциите тълкуват член 9, параграф 3 от основния регламент в съответствие с изводите в доклада на Апелативния орган на СТО. Следва да се отбележи в това отношение, че член 9, параграф 3 от основния регламент предвижда просто възможност, а не задължение за институциите да извършат преразглеждане, когато се установи, че даден износител има марж de minimis.

111    Всъщност от текста на тази разпоредба произтича, че процедурите срещу индивидуалните износители, за които по време на разследването е установено, че имат дъмпингов марж de minimis, се прекратяват незабавно, „[като] се прекратява само разследването, но тези износители остават обект на процедурата и могат да бъдат отново подложени на разследване при последващо преразглеждане“.

112    От употребата на глагола „мога“ в това отношение произтича, че институциите са оправомощени, а не задължени, при преразглеждане да подлагат на ново разследване производител, чийто дъмпингов марж е de minimis. Следователно трябва да се приеме, че тази разпоредба предоставя на институциите възможност за преценка дали при преразглеждане да решат да започнат ново разследване срещу индивидуалните износители, чийто дъмпингов марж е бил под 2 %. Затова жалбоподателят не би могъл да твърди, че институциите „съзнателно пренебрегнали“ член 9, параграф 3, последно изречение от основния регламент, след като тази разпоредба не ги задължава да започнат преразглеждане в хипотеза, когато маржът на отделен износител е de minimis.

113    С оглед на изложеното и извода на Апелативния орган на СТО в точка 305 от доклада на Апелативния орган на СТО, че по отношение на износителите, които нямат дъмпингов марж, надхвърлящ нивото de minimis, не може да се извършва преразглеждане по административни причини или преразглеждане поради промяна в обстоятелствата, трябва да се приеме, че без да нарушават основния регламент, в случая институциите са използвали възможността, която им се предоставя от член 9, параграф 3, последно изречение от него, да не провеждат спрямо жалбоподателя процедурата за преразглеждане, установена в член 11 от този регламент, а са го подложили на ново разследване в съответствие с разпоредбите на член 5 от този регламент.

114    Следователно трябва да се приеме, че в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент институциите са разполагали с възможността да не провеждат спрямо жалбоподателя процедурата за преразглеждане.

115    На трето място, що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че прибягването до нова процедура вместо до преразглеждане имало важни последици за него, е достатъчно да се констатира, че дори да се предположи, че се докажат такива последици, жалбоподателят не е успял да установи каквато и да било незаконосъобразност на актовете на институциите и затова този довод не може да бъде приет.

116    От гореизложеното следва, че главният довод на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен.

–       Относно изложения при условия на евентуалност довод, изведен от това, че Комисията de facto започнала преразглеждане на нулевото мито на жалбоподателя в нарушение на член 9, параграф 3 от основния регламент, тълкуван в съответствие с доклада на Апелативния орган на СТО

117    Жалбоподателят изтъква, че Комисията de facto извършила преразглеждане на неговото нулево мито в нарушение на член 9, параграф 3 от основния регламент, тълкуван в съответствие с доклада на Апелативния орган на СТО. По този начин институциите на Съюза всъщност се опитали да изключат действието на този доклад.

118    За да докаже, че Комисията de facto е извършила такова преразглеждане, на първо място, позовавайки се на второто си правно основание, жалбоподателят изтъква, че макар да посочила в точка 5.1 от известието за откриване на процедурата, че разследването ще определи дали разглежданият продукт с произход от Китайската народна република, произвеждан от жалбоподателя, е дъмпингов и дали този дъмпинг е причинил вреда, Комисията не направила такъв анализ. Всъщност, въпреки че разследваният период е от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г., Комисията не анализирала вредата, причинена на промишлеността на Съюза през този период, а само възпроизвела изводите си от първото разследване, в рамките на което е констатирана вреда за 2007 г., и изследвала въпроса дали вносът на разглеждания продукт, произвеждан от жалбоподателя, е могъл да допринесе за тази вреда.

119    Следва да се припомни, че установяването на вредата след откриване на процедура предполага, в съответствие с член 3, параграф 1 от основния регламент, да се докаже, че е налице „съществена вреда на промишлеността на Общността, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост“, а член 11, параграф 3 от основния регламент, който се отнася за междинните преразглеждания, предвижда, че при такова преразглеждане „Комисията има право, inter alia, на преценка доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата[, която е установена по-рано]“.

120    В настоящия случай в съображения 58—61 от обжалвания регламент Съветът подчертава особеностите на разследването в настоящия случай, поради които не е било възможно да се направи нормален пълен анализ на вредата. Така Съветът посочва, първо, че в този случай в рамките на първото разследване вече е направен пълен анализ на вредата. Второ, Съветът отбелязва, че при това разследване Комисията е установила, че дъмпинговият внос на дъски за гладене с произход в частност от Китай — с изключение единствено на вноса на дъски за гладене, произведени от жалбоподателя — е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза. Трето, Съветът подчертава, че през разследвания период са прилагани антидъмпингови мита за този внос (с изключение на вноса на жалбоподателя) и че затова промишлеността на Съюза вече е била защитена срещу вредните последици от този внос. Съветът посочва, че поради това е разработен специален подход, адаптиран към особеностите на разследването, съгласно който институциите се основават на конкретни показатели за вредата.

121    Тези показатели за вредата включват състоянието на вноса на жалбоподателя, обема на дъмпинговия внос, пазарния дял на дъмпинговия внос, подбиването на цените, обстоятелството, че цените на промишлеността на Съюза се оказват напълно губещи през разследвания период, както и всяка друга информация, предоставена от промишлеността на Съюза, показваща, че износът на жалбоподателя към Съюза ѝ е нанесъл вреда (съображения 71—76 от обжалвания регламент).

122    Без да е необходимо произнасяне в рамките на настоящата част от правно основание по въпроса за релевантността на възприетите от институциите показатели за вреда, следва да се констатира с оглед на съображенията, припомнени в точки 120 и 121 по-горе, че противно на поддържаното от жалбоподателя, при разглежданото в настоящото дело разследване Комисията не само е проверила дали обстоятелствата във връзка с дъмпинга и вредата са се променили чувствително или дали съществуващите мерки са оказали очакваното въздействие и са отстранили по-рано установената вреда. От съображение 76 от обжалвания регламент е видно, че напротив, Съветът действително е стигнал до извода, че промишлеността на Съюза търпи вреда, причинена от дъмпингови стоки, продавани от жалбоподателя на пазара на Съюза.

123    Така Съветът правилно посочва в съображение 90 от обжалвания регламент, че анализът на настъпилата вреда не е ограничен до потвърждаване на това, че в хода на първото разследване не е била установена вреда. Напротив, този анализ на вредата е съсредоточен върху действителните вредни последици, настъпили за промишлеността на Съюза вследствие вноса на жалбоподателя на дъмпингови цени след разследването, като същевременно е взет предвид фактът, че в този случай не е възможен нормален анализ на вредата.

124    На второ място, жалбоподателят изтъква, че срокът за прилагане на митото, наложено с обжалвания регламент, изтича едновременно със срока за прилагане на митата, наложени с Регламент № 452/2007 срещу останалите китайски производители, макар че петгодишният срок, предвиден в член 11, параграф 2 от основния регламент, изглеждал императивен. Този довод обаче също следва да бъде отхвърлен.

125    Всъщност трябва да се отбележи, че според текста на член 11, параграф 1 от основния регламент антидъмпинговите мерки са в сила в степента и за времето, които са необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг. Съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент „[с]рокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им“. В това отношение следва да се приеме, че Съветът има право на преценка, което му дава възможност да определи период на прилагане на окончателните антидъмпингови мита, по-кратък от пет години, ако поради наличието на особени обстоятелства това ограничение е най-добрият начин да се съобразят различните интереси на страните в процедурата и да се запази равновесието между тези интереси, което основният регламент цели да установи (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 8 юли 1998 г. по дело Cecom/Съвет, T‑232/95, Recueil, стр. II‑2679, точка 46).

126    Следователно институциите са имали основание да приемат в съображение 90 от обжалвания регламент, че макар да не следва да извлече ползи от предприетия от него дъмпинг след първото разследване, жалбоподателят не трябва също така да понесе необосновани отрицателни последици. Така според Съвета, ако не бъде поискано преразглеждане с оглед на изтичане на срока за Регламент (ЕО) № 452/2007, запазването на митото по отношение на жалбоподателя след изтичането на срока на посочения регламент би представлявало дискриминация.

127    С оглед на особените обстоятелства по настоящото дело, свързани по-специално с това, че промишлеността на Съюза отчасти вече е била защитена чрез налагането на антидъмпингови мита по силата на Регламент № 452/2007 и че срокът на антидъмпинговите мерки, наложени с обжалвания регламент, е следвало да се ограничи до изтичането на срока на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 452/2007, за да се избегне всякаква евентуална дискриминация на жалбоподателя спрямо производителите, за които се прилага този регламент, и да се позволи евентуално едновременно преразглеждане на наложените с Регламент № 452/2007 и с обжалвания регламент мерки, следва да се направи извод, че доводът, който се основава на продължителността на антидъмпинговите мерки, установени с обжалвания регламент, не позволява да се установи, че в случая de facto е извършено преразглеждане на нулевото антидъмпингово мито на жалбоподателя.

128    На трето място, жалбоподателят твърди, че институциите „упорствали“ да го преследват с очевидната цел да прекратят прилагането на нулевото мито, от което той се е ползвал на базата на информацията, предоставена при първото разследване, която никога не е поставяна под съмнение.

129    Следва да се приеме, че с този довод жалбоподателят иска да се установи злоупотреба с власт от страна на институциите.

130    Този довод обаче следва да се отхвърли. От постоянната съдебна практика произтича, че решение или акт на Съюза е опорочен(о) поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви улики се установи, че е бил приет, за да се постигнат различни от изложените в него цели (Решение на Съда от 11 юли 1990 г. по дело Sermes, C‑323/88, Recueil, стр. I‑3027, точка 33, Решение на Общия съд от 18 септември 1995 г. по дело Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, Recueil, стр. II‑2589, точка 66 и Решение на Общия съд от 15 октомври 1998 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, T‑2/95, Recueil, стр. II‑3939, точка 376). В случая обаче жалбоподателят не представя такива улики.

131    С оглед на гореизложеното трябва да се отхвърлят както настоящата част от правно основание, така и правното основание в неговата цялост.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5 от основния регламент, доколкото на жалбоподателя било наложено антидъмпингово мито, без да е установено, че промишлеността на Съюза е претърпяла вреда през разследвания период

132    С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че антидъмпинговото мито по настоящото дело било наложено, без да е установено, че промишлеността на Съюза е претърпяла вреда през разследвания период, в нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5 от основния регламент.

133    В това отношение жалбоподателят изтъква, че член 3 от основния регламент, във връзка с членове 3.1 и 3.4 от Антидъмпинговото споразумение, тълкуван в този смисъл от Апелативния орган на Органа за уреждане на спорове на СТО и от Съда, изисквал при всяко разследване да се преценяват всички относими икономически фактори и показатели. Така тази разпоредба задължавала институциите да направят поне анализ за въздействието на шестнадесетте фактори и показатели, изброени в член 3.4 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, към които се прибавял специфичният фактор, посочен в член 3, параграф 5 от основния регламент. В настоящия случай обаче анализът на вредата бил ограничен само до някои показатели, свързани изключително с промените, засягащи продуктите на жалбоподателя от гледна точка на пазарния дял и цените, без никакъв анализ на факторите и на показателите, свързани със състоянието на промишлеността на Съюза, относно които Съветът се позовал изцяло на изводите от първото разследване.

134    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 октомври 1983 г. по дело Fediol/Комисия, 191/82, Recueil, стр. 2913, точка 26, Решение на Съда по дело Ikea Wholesale, точка 96 по-горе, точка 40 и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, Сборник, стр. I‑7051, точка 85).

135    Освен това според установената съдебна практика определянето на вредата предполага преценка на сложни икономически въпроси. В този контекст институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка (Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет, C‑69/89, Recueil, стр. I‑2069, точка 86, Решение на Общия съд от 28 септември 1995 г. по дело Ferchimex/Съвет, T‑164/94, Recueil, стр. II‑2681, точка 131 и Решение на Общия съд от 14 март 2007 г. по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Сборник, стр. II‑669, точка 43).

136    Следователно съдът на Съюза трябва да се сведе своя контрол до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, взети предвид при извършване на оспорения избор, са установени точно, дали е допусната явна грешка в преценката на тези факти и дали е налице злоупотреба с власт (Решение на Общия съд по дело Ferchimex/Съвет, точка 135 по-горе, точка 67, Решение на Общия съд от 28 октомври 1999 г. по дело EFMA/Съвет, T‑210/95, Recueil, стр. II‑3291, точка 57 и Решение на Общия съд по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, точка 135 по-горе, точка 43).

137    Впрочем жалбоподателят е този, който трябва да представи доказателствата, позволяващи на Общият съд да установи, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката при оценяване на вредата (вж. Решение на Общия съд по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 109 по-горе, точка 119 и Решение на Общия съд от 4 октомври 2006 г. по дело Moser Baer India/Съвет, T‑300/03, Recueil, стр. II‑3911, точка 140 и цитираната съдебна практика).

138    Както беше припомнено от Съда в Решението му по дело Ikea Wholesale, точка 96 по-горе (точки 61 и 62), член 3, параграф 5 от основния регламент предоставя на органите на Съюза право на преценка във връзка с разглеждането и преценката на различните показатели, изброени в тази разпоредба. Освен това тази разпоредба изисква единствено оценка на икономическите фактори и показатели, „които имат отношение към състоянието на [промишлеността на Съюза]“.

139    Следователно при упражняване на правото си на преценка институциите трябва да анализират гореспоменатите фактори и да вземат предвид тези от изброените в цитираната по-горе разпоредба фактори, подлежащи на преценка, които намират за релевантни в конкретния случай (Решение на Съда от 10 март 1992 г. по дело Sharp Corporation/Съвет, C‑179/87, Recueil, стр. I‑1635, точка 46).

140    След като е безспорно, че в обжалвания регламент институциите не са изследвали всички фактори, посочени в член 3, параграф 5 от основния регламент, следва да се установи дали в случая, както се поддържа от жалбоподателя, институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са изследвали само релевантните според тях за конкретния случай фактори и икономически показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза.

141    Най-напред следва да се отбележи, че в рамките на настоящото правно основание жалбоподателят не оспорва нито релевантността на отчетените от институциите при преценка на причинената на промишлеността на Съюза вреда икономически фактори и показатели, нито анализа им от Комисията в съображения 58—75 от обжалвания регламент. Той не оспорва също така извода на институциите в съображение 76 от обжалвания регламент, че промишлеността на Съюза е претърпяла вреда, която се дължи на количествата дъмпингови стоки, продавани от жалбоподателя на пазара на Съюза, който е могъл да бъде снабден също така добре от своята собствена промишленост.

142    Жалбоподателят всъщност само изтъква, от една страна, че институциите на Съюза не са анализирали всички фактори и показатели, посочени в член 3.4 от Антидъмпинговото споразумение и в член 3, параграф 5 от основния регламент, и от друга страна, че Съветът изцяло се е позовал на изводите на първото разследване при разглеждане на факторите и показателите, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза, макар че в рамките на това разследване е било констатирано, че жалбоподателят не осъществява дъмпинг.

143    Макар наистина да безспорно, че за разлика от първото разследване, в рамките на разглежданото в настоящото дело разследване Комисията не е изследвала всички фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза (съображения 94—107 от Регламент (ЕО) № 1620/2006 на Комисията от 30 октомври 2006 година за налагане на временно антидъмпингово мито за внос на дъски за гладене с произход от Китайската народна република и Украйна (ОВ L 300, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 110) и съображения 44—47 от Регламент № 452/2007), от това не може да се направи извод, че в настоящия случай институциите не са изследвали само релевантните по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 138 и 139 по-горе, факти и доказателства.

144    Както се подчертава в съображение 61 от обжалвания регламент, Комисията в случая е изследвала, първо, развитието на дъмпинговия внос на дъски за гладене, произведени от жалбоподателя, второ, дали този внос е бил извършен на цени, подбиващи продажните цени на промишлеността на Съюза, и каква е била рентабилността на цените на последната, и трето, всякаква информация, предоставена от промишлеността на Съюза, която показва, че износът на жалбоподателя за Съюза ѝ е причинил вреда, например за отлива на клиенти и поръчки от промишлеността на Съюза към това дружество и за рентабилността на техните продажби в Съюза през разследвания период.

145    Що се отнася по-специално до анализа на Комисията относно състоянието на промишлеността на Съюза, в съображения 70—72 от обжалвания регламент Съветът е приел, от една страна, че промишлеността на Съюза е загубила многобройни поръчки, които са се насочили към жалбоподателя, и от друга страна, че в сравнение с периода, обхванат от първото разследване, през разглеждания в настоящото дело разследван период продажбите на няколко от производителите от Съюза на клиенти от Съюза са намалели чувствително, а същевременно продажбите на жалбоподателя на неговите клиенти са нараснали чувствително. Жалбоподателят не оспорва релевантността на тези фактори и показатели за вреда.

146    Противно на поддържаното от жалбоподателя, институциите не са пренебрегнали факта, че по време на първото разследване не са констатирали дъмпинг от негова страна. Напротив, те надлежно са взели предвид изводите в Регламент № 452/2007 и последиците от него, за да изследват само релевантните в настоящия случай показатели за вреда.

147    В това отношение следва да се припомни, както вече е изтъкнато в рамките на първото правно основание (вж. точка 120 по-горе), че от съображения 58—61 от обжалвания регламент е видно, че Съветът се е позовал на изводите от първото разследване, за да обясни, че след като промишлеността на Съюза вече е била защитена срещу вредните последици от целия внос на дъски за гладене от Китай и Украйна, с изключение на вноса на жалбоподателя, по време на разследвания период в случая не е било възможно да се извърши нормален пълен анализ на вредата и затова е разработен специален подход, адаптиран към особеностите на разглежданото в настоящото дело разследване, при който институциите се съсредоточават върху конкретните показатели за вредата. Освен това Съветът използва някои данни, събрани по време на първото разследване, за да установи, че определени важни клиенти на промишлеността на Съюза са сменили своя доставчик, като се снабдяват с повече продукти от жалбоподателя и по-малко от промишлеността на Съюза, отколкото по-рано (съображения 70—72 от обжалвания регламент).

148    Следователно, без да допуска явна грешка в преценката, Съветът е посочил в съображение 96 от обжалвания регламент, че повторното разглеждане на всички фактори за вреда не би било от полза, тъй като, дори да се предположи, че понастоящем се наблюдават положителни тенденции при всички тези фактори, това би се дължало (поне отчасти) на факта, че промишлеността на Съюза понастоящем е защитена от всякакъв дъмпингов внос от Китай и Украйна (с изключение на извършвания от жалбоподателя).

149    Ето защо от гореизложеното следва, че след като Съветът правилно е разгледал само фактите и доказателствата, които са относими съгласно цитираната в точки 138 и 139 по-горе съдебна практика, доводът на жалбоподателя, че посоченото в съображение 96 от обжалвания регламент (вж. точка 148 по-горе) било „признание на факта, че ако Комисията беше направила анализ на всички фактори и показатели, при всички фактори биха се установили положителни тенденции, доколкото промишлеността на Съюза вече е била защитена от действащите мита“, следва да се отхвърли като неоснователен.

150    С оглед на гореизложеното настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 Относно третото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, доколкото решението да не се предоставя на жалбоподателя ТППИ било взето с оглед на известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия му марж, и от нарушаване на принципите, уреждащи тежестта на доказване, и принципа на добра администрация

151    В рамките на третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че решението да не му се предоставя ТППИ противоречало на правото на Съюза. В първата част на правното основание жалбоподателят поддържа, че решението за отхвърляне на искането му за ТППИ било взето с оглед на известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия му марж. Във втората част на правното основание жалбоподателят твърди, че наложената му тежест на доказване била прекомерна и нарушавала общите принципи на правото на Съюза.

 По първата част, изведена от това, че решението да не се предоставя на жалбоподателя ТППИ било взето с оглед на известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия му марж, в нарушение на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент

152    Жалбоподателят поддържа, че решението на Комисията да не му се предоставя ТППИ било взето с оглед на известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия му марж, в нарушение на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, съгласно тълкуването му от Общия съд в Решение от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет (T‑138/02, Recueil, стр. II‑4347, точки 43 и 44) и в Решение от 18 март 2009 г. по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет (T‑299/05, Сборник, стр. II‑565, точки 128 и 138). Той твърди също така, че институциите нарушили „най-общо правото му на защита“.

153    В самото начало, що се отнася до твърдяното нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, следва да се напомни, че съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. Поради това жалбата трябва изрично да посочва в какво се състоят правните ѝ основания и следователно абстрактното им излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (Решение на Общия съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T‑102/92, Recueil, стр. II‑17, точка 68, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Recueil, стр. II‑1989, точка 333 и Решение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. по дело Association belge des consommateurs test-achats/Комисия, T‑224/10, Сборник, стр. II‑7177, точка 71). Доколкото жалбоподателят изобщо не е изяснил правното си основание, изведено от нарушение на правото му на защита, то трябва да се обяви за недопустимо.

154    Що се отнася до нарушението на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, жалбоподателят твърди, че от Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет и от Решение по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 152 по-горе, ставало ясно, че винаги е налице нарушение на срока, предвиден от тази разпоредба, ако Комисията вземе решението си да откаже да ТППИ, след като вече разполага с необходимата информация за изчисляване на дъмпинговия марж на съответния производител, както в хипотезата на предоставяне на ТППИ, така и в хипотезата на отказ за предоставянето му.

155    Запитан по време на съдебното заседание за обхвата на неговата аргументация, жалбоподателят уточнява, че член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, съгласно тълкуването му от Общия съд в решенията, посочени в точка 152 по-горе, както и в Решението му от 8 ноември 2011 г. по дело Zhejiang Harmonic Hardware Products/Съвет (T‑274/07, непубликувано в Сборника, точка 37), предоставял защита срещу произвол от страна на Комисията, така че тя да не може да взема решение по искане за ТППИ с оглед на известните ѝ последици от такова решение за дъмпинговия марж на дружеството.

156    Тези условия на практика били изпълнени, когато Комисията е поискала и получила от съответния производител отговорите на разделите от антидъмпинговия въпросник относно вътрешните му продажби и разходите му и също когато е получила тази информация от дружеството или дружествата от държавата аналог или когато по какъвто и да било друг начин ѝ е станало известно, че нормалната стойност на пазара аналог е по-висока, отколкото в Китай.

157    В случая Комисията могла да изчисли дъмпинговия марж на жалбоподателя на 18 декември 2009 г., когато получила отговорите на антидъмпинговия въпросник на производителите от Съюза, така че обжалваният регламент трябвало да се отмени, доколкото решението относно предоставянето на ТППИ на жалбоподателя можело да бъде различно, ако Комисията не е разполагала с тази информация.

158    Следва да се напомни, че съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент в антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от Китай, нормална стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са обект на разследване, и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в буква в), че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или тези производители по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт.

159    Съгласно член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент „[о]пределянето дали производителят отговаря на гореспоменатите критерии се извършва в рамките на три месеца от откриването на разследването, след конкретни консултации с консултативния комитет и след като на промишлеността на Общността бъде дадена възможност да изрази мнението си[; т]ова определение остава в сила по време на цялото разследване“.

160    В светлината на посочените от жалбоподателя съдебни решения, цитирани в точки 152 и 155 по-горе, първо, не може да се приеме, че всяко неспазване на срока, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, трябва да води автоматично до отмяна на регламент на Съвета, който установява окончателни антидъмпингови мита и чийто процес на приемане включва разглеждания срок. Всъщност, както Общият съд изтъква в Решение по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 152 по-горе (точки 138 и 139), неспазването на срока, предвиден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, не може да доведе до такава отмяна, освен ако жалбоподателят не докаже, че ако срокът е бил спазен, Съветът е можел да приеме различен регламент, по-благоприятен за неговите интереси от обжалвания.

161    Второ, жалбоподателят не би могъл да се позовава на ratio legis на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, изведена от Общия съд в посочените в точки 152 и 155 по-горе решения, за да поддържа, че винаги е налице нарушение на предвидения в тази разпоредба срок, ако Комисията вземе решение да откаже ТППИ, след като вече разполага с необходимата информация за изчисляване на дъмпинговия марж на съответния производител, и по този начин не се съобрази със самия текст на тази разпоредба, предвиждащ, че Комисията разполага със срок от три месеца, за да се произнесе по отправените до нея искания за ТППИ.

162    В това отношение следва да се изтъкне най-напред, че в Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет, точка 152 по-горе (точка 44), в отговор на специфичния довод на жалбоподателя по това дело, че последното изречение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент предвиждало без изключение възприетото разрешение относно ТППИ да остава в сила през целия период на разследването, Общият съд подчертава, че член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент не допуска институциите да извършват нова преценка на данните, с които са разполагали при първоначалното определяне на ТППИ, и че тази разпоредба по-конкретно цели да гарантира, че въпросът дали съответният производител работи в условията на пазарна икономика, няма да се решава с оглед на значението му за изчисляване на дъмпинговия марж. Доводът на жалбоподателя обаче е отхвърлен от Общия съд, тъй като натежава съображението, че не бива да се оставя да действа решение за ТППИ, което е престанало да отразява състоянието на съответния производител (Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет, точка 152 по-горе, точки 45—47).

163    След това, в Решение по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 152 по-горе (точка 128) Общият съд се позовава на ratio legis на посочената по-горе разпоредба с единствената цел да определи, че полезното действие на посочения срок не би било застрашено, ако в периода между изтичането на тримесечния срок и приемането на решението относно ТППИ и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай има основание да се заключи, че предприятията, които искат ТППИ, са направили невъзможно за Комисията да установи какви биха могли да бъдат последиците на решението ѝ относно ТППИ за изчисляването на дъмпинговия марж.

164    Накрая, в Решение по дело Zhejiang Harmonic Hardware Products/Съвет, точка 155 по-горе (точка 37) Общият съд се позовава на ratio legis на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, като същевременно напомня, че тази разпоредба допуска ТППИ да се преустанови, когато промяна във фактическото положение, въз основа на което то е предоставено, вече не позволява да се счита, че съответният производител работи в условия на пазарна икономика, или когато Комисията предлага на Съвета окончателни мерки, възпроизвеждащи в ущърб на съответното предприятие грешка, допусната при първоначалната преценка на материалноправните критерии, установени в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от регламента.

165    Противно на поддържаното от жалбоподателя, от изложеното дотук следва, че в Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет, Решение по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 152 по-горе, и Решение по дело Zhejiang Harmonic Hardware Products/Съвет, точка 155 по-горе, Общият съд не е приел, че ratio legis на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент изисква да се отменя по отношение на определено предприятие регламент за установяване на окончателни антидъмпингови мита винаги когато на Комисията са могли да бъдат известни последиците от решение относно ТППИ за изчисляване на дъмпинговия марж на предприятието и само поради факта че те са ѝ били известни в момента на взимане на решението за ТППИ. Трябва да се приеме посоченото от Съвета, че няма непосредствена връзка между тримесечния срок по член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент и вероятността на Комисията да са известни последиците от решение относно ТППИ за дъмпинговия марж на предприятие. Впрочем основният регламент не изисква решението относно ТППИ да се вземе в момент, когато Комисията не разполага с информация, която да ѝ позволява да установи последиците от това решение за дъмпинговия марж на предприятието. В това отношение не е изключено, че дори да спази този срок при взимане на решението относно ТППИ, Комисията може да вземе решението, като вече разполага с необходимата информация за изчисляване на дъмпинговия марж на съответното предприятие.

166    Във всички случаи, от Решение на Съда от 1 октомври 2009 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет (C‑141/08 P, Сборник, стр. I‑9147) произтича, че като се основава на принципите на законност и добра администрация, Съдът приема, че при вземане на такова решение следва да се даде предимство на правилното прилагане на материалноправните критерии, установени от член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, пред изискването за неизменимост на решението относно ТППИ или пред това да не са известни последиците от решението относно ТППИ за дъмпинговия марж на дадено предприятие, като това не изключва необходимостта от спазване на процесуалните гаранции, предвидени в основния регламент. Както напомня Общият съд в Решение по дело Zhejiang Harmonic Hardware Products/Съвет, точка 155 по-горе (точка 39), в Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет Съдът всъщност е приел, че в светлината на принципите на законност и добра администрация член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент не може да бъде тълкуван в смисъл, че задължава Комисията да предложи на Съвета окончателни мерки, които биха възпроизвели — в ущърб на засегнатото предприятие — грешка, допусната при преценка на материалноправните критерии, установени в тази разпоредба. Затова, когато по време на разследването установи, противно на първоначалната ѝ преценка, че дадено предприятие отговаря на установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии, Комисията е длъжна да предприеме съответните действия, като същевременно следи за спазването на предвидените в основния регламент процесуални гаранции (Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, посочено по-горе, точки 111 и 112).

167    С оглед гореизложеното следва да се приеме, че макар съгласно текста на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент всяко решение относно ТППИ да трябва по принцип да се вземе в тримесечен срок от началото на разследването и възприетото разрешение да остане в сила, докато трае разследването, според тълкуването на тази разпоредба от съда на Съюза, припомнено в точки 152 и 155 по-горе, при сегашното състояние на правото на Съюза, от една страна, приемането на решение след изтичане на този срок не води само на това основание до отмяна на регламента, с който се налага антидъмпингово мито, а от друга страна, това решение би могло да бъде изменено в хода на процедурата, ако се окаже, че е неправилно.

168    В случая е безспорно, че окончателното решение за отхвърляне на искането на жалбоподателя за ТППИ не е взето в рамките на тримесечния срок, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент. Всъщност известието за откриване на процедурата по разследване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 2 октомври 2009 г. Предложението за окончателното решение за отхвърляне на искането за ТППИ е направено на 26 март 2010 г. и е потвърдено на 30 април 2010 г.

169    Освен това следва да се изтъкне, че Комисията е получила на 19 ноември 2009 г. отговорите на жалбоподателя на антидъмпинговия въпросник, включително на разделите от въпросника, свързани с вътрешните продажби и с разходите му (вж. точка 29 по-горе). Според жалбоподателя тази информация е дала възможност на Комисията да изчисли дъмпинговия му марж в случай на предоставяне на ТППИ. Впрочем на 18 декември 2009 г. Комисията е получила отговорите на антидъмпинговите въпросници от производителите на Съюза, посочени в точка 23 по-горе, и от тази дата е могла, както твърди жалбоподателят, да изчисли последиците от решение за отхвърляне на искането му за ТППИ по отношение на неговия дъмпингов марж.

170    С оглед на гореизложените съображения обаче, дори се счете, че е възможно при вземане на решението относно ТППИ Комисията да е била повлияна от информацията за неговите последици по отношение на дъмпинговия марж на жалбоподателя, и следователно да се приеме за релевантна възможността тези последици да са ѝ били известни поради неспазване на тримесечния срок, установен в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, трябва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че обжалваният регламент би могъл да бъде с различно съдържание при липса на твърдяното нарушение, засягащо процеса на вземане на решението относно ТППИ.

171    Най-напред доводът, че решението на Комисията да отхвърли искането му за ТППИ било взето „предвид това, което ѝ е било известно за отражението на това решение върху [неговия] дъмпингов марж, и това решение […] могло да бъде различно, ако Комисията не разполагаше с тази информация“, не може да бъде приет. Всъщност само по себе си обстоятелството, че са известни последиците от решение относно ТППИ за дъмпинговия марж на дадено предприятие, не предполага задължително, че това решение — а следователно и обжалваният регламент — би могло да имат различно съдържание, ако решението беше взето в установения в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент тримесечен срок. От една страна, според самия жалбоподател още на 18 декември 2009 г., тоест преди изтичането на споменатия срок, Комисията е можела да знае какви ще бъдат последиците от решението за отхвърляне на искането за ТППИ върху дъмпинговия му марж. От друга страна, следва да се приеме, че дори когато Комисията разполага с информация, които ѝ позволява да изчисли дъмпинговия марж на даден производител в момента на вземане на решение относно ТППИ на този производител, винаги остава възможността това решение и регламентът, налагащ окончателни антидъмпингови мита, да не могат да бъдат различни. Такъв би бил случаят, когато производителят не може да се ползва от ТППИ, тъй като Комисията правилно е стигнала до извода, че той не отговаря на критериите за ТППИ, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и че са изпълнени условията за налагане на антидъмпингово мито.

172    Впрочем доводът на жалбоподателя изобщо не е подкрепен от доказателствата. Всъщност, от една страна, жалбоподателят само твърди, без да изтъква никакво доказателство в подкрепа на това твърдение, „че целта на Комисията е била да прекрати нулевото мито, от което [той] се е ползвал[…], и че тя не е подбирала средствата за постигане на тази цел“. В този контекст, дори да се допусне, че със своя довод жалбоподателят иска да се установи злоупотреба с власт от страна на Комисията, доводът трябва да се отхвърли по съображенията, изложени в точка 130 по-горе.

173    От друга страна, жалбоподателят не предоставя никакво указание за частите на решението относно ТППИ, които биха могли да бъдат преценени по различен начин, ако решението на Комисията в това отношение беше взето в тримесечния срок или при пълна неизвестност относно последиците от това решение върху дъмпинговия му марж.

174    Наистина жалбоподателят излага инцидентно някои съображения относно платената на вътрешния пазар цена за основните вложени материали. Така жалбоподателят твърди, че Комисията не установила никакво влияние на китайската държава върху неговите решения за покупка на суровини. В това отношение единственото изтъкнато влияние било от макро-икономически характер и било свързано с твърдяната намеса на китайските власти, за да регулират цената на пазара като цяло. Такава намеса обаче не представлявала значителна намеса на държавата в решенията на предприятията относно цените и разходите за вложените материали, която да попречи тези решения да се съобразяват със сигналите на пазара, отразяващи търсенето и предлагането.

175    Тези съображения обаче целят по-скоро да се оспори прилагането на критерия, установен в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, отколкото да се установи, че решението за отхвърляне на искането за ТППИ е взето предвид това, което е било известно на Комисията за отражението му върху дъмпинговия марж на жалбоподателя, в какъвто смисъл все пак е основният довод на настоящото правно основание.

176    Във всички случаи, дори да се предположи, че оспорвайки прилагането на споменатия критерий от Комисията, жалбоподателят цели да се установи, че решението относно ТППИ е опорочено, независимо дали е налице неспазване на тримесечния срок по член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, следва да се констатира, че както е видно от съображения 27—34 от обжалвания регламент, разследването е установило, че жалбоподателят не отговаря нито на критерия, установен в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент относно разходите за суровини, нито на критерия, установен в член 2, параграф 7, буква в), второ тире от основния регламент относно воденето на счетоводната документация.

177    При положение че съответният производител трябва да отговаря на всички условия, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да може да получи третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, и че ако не отговаря на едно от тези условия, искането му следва да се отхвърли (Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 109 по-горе, точка 54), доводът на жалбоподателя не може да обори преценката на Комисията относно искането му за ТППИ, тъй като той не оспорва, че не е отговарял на условието по член 2, параграф 7, буква в), второ тире от основния регламент.

178    От това следва, че жалбоподателят не е успял да докаже, че обжалваният регламент би могъл да има различно съдържание, ако решението на Комисията по неговото искане за ТППИ беше прието в тримесечния срок по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент или ако Комисията не разполагаше с никаква информация, позволяваща да се изчисли дъмпинговият му марж.

179    Поради това настоящата част от третото правно основание следва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от това, че тежестта на доказване, наложена от Комисията на жалбоподателя във връзка с установяването на обстоятелството, че той функционира в условията на пазарна икономика, е прекомерна и нарушава основни принципи на правото на Съюза

180    В рамките на тази част жалбоподателят поддържа, че тежестта на доказване, която Комисията му е наложила във връзка с установяването на обстоятелството, че той функционира в условията на пазарна икономика, била прекомерна и нарушавала основни принципи на правото на Съюза, и по-специално принципа на добра администрация. Съгласно практиката на Общия съд институциите не могли да изискват от китайски износител да докаже факт, за който не може да представи доказателства, за да се ползва от право, предвидено в основния регламент.

181    В случая Комисията изисквала от жалбоподателя да докаже, че китайските власти не осъществяват никаква значителна намеса на пазара на стомана в Китай, което било невъзможно за жалбоподателя. Комисията трябвало да посочи ясно информацията, която желае да получи от китайските производители, и да направи така, че исканата информация да не бъде прекомерна с оглед на предмета на искането и възможностите на съответните износители.

182    Както беше припомнено в точка 134 по-горе, съгласно постоянната практика на Съда, в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху тази преценка, той трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, взети предвид при извършване на оспорения избор, са установени точно, дали е допусната явна грешка в преценката на тези факти и дали е налице злоупотреба с власт (Решение на Съда по дело Ikea Wholesale, точка 96 по-горе, точки 40 и 41 и Решение на Съда от 16 февруари 2012 г. по дело Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, точка 63).

183    Посоченото важи и за фактическите положения от правно и политическо естество, които се проявяват в съответната страна и които институциите на Съюза трябва да преценят, за да определят дали даден износител осъществява дейност в пазарни условия без значителна намеса на държавата и дали в резултат на това може да бъде третиран като предприятията, функциониращи в условията на пазарна икономика (вж. в този смисъл, Решение на Общия съд от 18 септември 1996 г. по дело Climax Paper/Съвет, T‑155/94, Recueil, стр. II‑873, точка 98, Решение на Общия съд по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 109 по-горе, точка 49 и Решение на Общия съд по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 152 по-горе, точка 81).

184    Макар да не може да контролира преценката на органите на Съюза в областта на мерките за търговска закрила, и по-специално на антидъмпинговите мерки, съдът на Съюза обаче следва да се увери, че институциите са взели предвид всички относими обстоятелства и са проучили доказателствата по преписката с цялата необходима грижа (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 64 и цитираната съдебна практика).

185    Впрочем от член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент следва, че тежестта на доказване се носи от производителя, който иска да бъде третиран като предприятията, функциониращи в условията на пазарна икономика. Всъщност съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент искането на основание буква б) трябва да бъде представено писмено и да съдържа достатъчно доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика. Следователно институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията за такова третиране. За сметка на това споменатите институции следва да преценят дали представените от производителя доказателства са достатъчни, за да се установи, че са изпълнени условията по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, а съдът на Съюза — да провери дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (Решение на Съда от 2 февруари 2012 г. по дело Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет, C‑249/10 P, точка 32; в този смисъл вж. също така Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 109 по-горе, точка 53 и Решение по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 152 по-горе, точка 83).

186    Противно на поддържаното от жалбоподателя, в разглеждания в настоящото дело случай институциите не са нарушили тежестта на доказване.

187    Най-напред следва да се подчертае, че в жалбата и в съдебното заседание жалбоподателят се позовава на съдебната практика, посочена в точка 184 по-горе, без да оспори обаче обосноваността на преценките на институциите относно искането му за ТППИ, изложени в съображения 28—33 от обжалвания регламент. Жалбоподателят нито поставя под съмнение преценката на Комисията в съображения 37—44 от обжалвания регламент по-специално на доказателствата, представени от него с писмата му от 2 март 2010 г. и от 13 април 2010 г., за да установи, че отговаря на условията, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, нито поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката в това отношение.

188    На първо място, като се основава на Решение на Общия съд от 17 юни 2009 г. по дело Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group/Съвет (T‑498/04, Сборник, стр. II‑1969, точки 99 и 100), жалбоподателят твърди, че производителят износител, направил искане за ТППИ, изпълнява наложеното му от тежестта на доказване, ако представи на Комисията отделните доказателства, че отговаря на условията член 2, параграф 7, буква в), които Комисията е изискала във въпросника си, предназначен за производителите, поискали ТППИ, и които е проверила, без да оспори тяхната автентичност.

189    Както обаче беше посочено в точка 187 по-горе, жалбоподателят не твърди, че доказателствата, представени от него в административната процедура в подкрепа на искането му за ТППИ, установяват, че той отговаря на условието по член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, и не оспорва обосноваността на преценката на институциите в това отношение. Затова неговият довод не може да се приеме.

190    На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията изисквала от него „да докаже, че китайските власти не осъществяват никаква значителна намеса на пазара на стомана в Китай“, което за него било невъзможно. Той не представя обаче никакво доказателство относно наличието на такова изискване от страна на институциите, което впрочем е оспорено от Съвета в писмената му защита.

191    В това отношение, както правилно подчертава Съветът, жалбоподателят е трябвало да установи посредством достатъчно доказателства, че функционира в условията на пазарна икономика, и по-специално че разходите му за вложените материали съответстват на стойностите на пазара.

192    След като Комисията е установила, че през разследвания период жалбоподателят е закупувал суровините си на китайския вътрешен пазар и така се е възползвал от изкуствено занижени и изкривени цени на стоманата през този период (съображения 32 и 33 от обжалвания регламент) и че разходите за вложените суровини не отразяват стойностите на пазара, жалбоподателят е трябвало да представи на Комисията доказателства, които да оборват тези изводи. Затова оплакването на жалбоподателя не може да бъде прието.

193    С оглед на обстоятелството, че правното основание, изведено от твърдение за нарушение на принципа на добра администрация, се основава изцяло на твърдяното нарушение на принципите относно тежестта на доказване, то също следва да се отхвърли.

194    От изложеното произтича, че третото правно основание, както и жалбата в нейната цялост трябва да бъдат отхвърлени.

 По съдебните разноски

195    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Съгласно член 87 параграф 4 от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

196    След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета и от Vale Mill (Rochdale) и Colombo New Scal.

197    Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз и от Vale Mill (Rochdale) Ltd и Colombo New Scal SpA.

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Truchot Martins Ribeiro Popescu

Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 18 септември 2012 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Право на СТО

Право на Съюза

Обстоятелства, предхождащи спора

Обжалваният регламент

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 5, параграф 9, член 9, параграфи 3—6 и член 17 от основния регламент, доколкото откриването на процедура не могло да бъде насочено срещу едно конкретно дружество, а трябвало да бъде насочено срещу една или повече страни и всички намиращи се в тях производители

По първата част, изведена от нарушение на член 5, параграф 9 от основния регламент, разглеждан във връзка с член 17 от основния регламент и тълкуван в съответствие с правото на СТО

По втората част, изведена от нарушение на член 9, параграфи 4—6 от основния регламент, тълкуван в съответствие с правото на СТО

По третата част, изведена от нарушение на член 9, параграф 3 от основния регламент

– Предварителни бележки

– Относно главния довод, изведен от това, че член 9, параграф 3 от основния регламент налагал на институциите да преразгледат нулевото мито на производителите, чийто дъмпингов марж е de minimis, в съответствие с член 11, параграф 3 от този регламент

– Относно изложения при условия на евентуалност довод, изведен от това, че Комисията de facto започнала преразглеждане на нулевото мито на жалбоподателя в нарушение на член 9, параграф 3 от основния регламент, тълкуван в съответствие с доклада на Апелативния орган на СТО

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5 от основния регламент, доколкото на жалбоподателя било наложено антидъмпингово мито, без да е установено, че промишлеността на Съюза е претърпяла вреда през разследвания период

Относно третото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент, доколкото решението да не се предоставя на жалбоподателя ТППИ било взето с оглед на известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия му марж, и от нарушаване на принципите, уреждащи тежестта на доказване, и принципа на добра администрация

По първата част, изведена от това, че решението да не се предоставя на жалбоподателя ТППИ било взето с оглед на известните на Комисията последици от подобен отказ за дъмпинговия му марж, в нарушение на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент

По втората част, изведена от това, че тежестта на доказване, наложена от Комисията на жалбоподателя във връзка с установяването на обстоятелството, че той функционира в условията на пазарна икономика, е прекомерна и нарушава основни принципи на правото на Съюза

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.