РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
15 февруари 2023 година(*)(i)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети с оглед на положението в Беларус — Списъци с лицата, образуванията и органите, към които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване и оставяне на наименованието на жалбоподателя в списъците — Понятие „лице, отговорно за репресиите“ — Грешка в преценката — Пропорционалност“
По дело T‑536/21,
Белаеронавигация, установено в Минск (Беларус), представлявано от M. Michalauskas, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, представляван от R. Meyer и S. Van Overmeire,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, представлявана от C. Giolito и M. Carpus Carcea,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: J. Svenningsen, председател, J. Laitenberger и M. Stancu (докладчик), съдии,
секретар: H. Eriksson, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 30 ноември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Белаеронавигация, иска отмяна на Решение (ОВППС) 2021/1001 на Съвета от 21 юни 2021 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки с оглед на положението в Беларус (ОВ L I 219, 2021 г., стр. 67), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/999 на Съвета от 21 юни 2021 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L I 219, 2021 г., стр. 55) (наричани по-нататък заедно „първоначалните актове“), на Решение (ОВППС) 2022/307 на Съвета от 24 февруари 2022 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки с оглед на положението в Беларус (ОВ L 46, 2022 г., стр. 97) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/300 на Съвета от 24 февруари 2022 година за прилагане на член 8а от Регламент (ЕС) № 765/2006 относно ограничителните мерки по отношение на Беларус (ОВ L 46, 2022 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставане в списъците“), доколкото тези актове (по-нататък наричани заедно „обжалваните актове“) се отнасят до него.
Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата
2 Жалбоподателят, Белаеронавигация, е беларуско държавно предприятие, чиято дейност се състои в регулиране на въздушното пространство и подпомагане на въздушното движение в Беларус.
3 Настоящото дело се вписва в рамките на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз от 2004 г. поради положението в Беларус по отношение на демокрацията, правовата държава и правата на човека. По-конкретно то е свързано със засилването на продължаващото нарушаване на правата на човека, както и с бруталните репресии срещу опонентите на режима на президента Лукашенко след президентските избори от 9 август 2020 г., които Съюзът счете за несъвместими с международните норми.
4 На 18 май 2006 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание членове 75 и 215 ДФЕС Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки срещу президента Лукашенко и някои длъжностни лица на Беларус (ОВ L 134, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 71), а на 15 октомври 2012 г. на основание член 29 ДЕС — Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус (ОВ L 285, 2012 г., стр. 1).
5 Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 и член 2, параграф 4 от Регламент № 765/2006, изменен с Регламент (ЕС) № 1014/2012 на Съвета от 6 ноември 2012 г., като последната разпоредба препраща към първата, се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост на или са във владение на, или се контролират, по-специално от лица, образувания или органи, отговорни за сериозните нарушения на правата на човека или за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, или чиито дейности по друг начин накърняват сериозно демокрацията или правовия ред в Беларус (наричан по-нататък „спорният общ критерий“).
6 С първоначалните актове наименованието на жалбоподателя е включено в списъците на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, посочени в приложението към Решение 2012/642 и в приложение I към Регламент № 765/2006 (наричани по-нататък заедно „разглежданите списъци“).
7 В първоначалните актове Съветът обосновава включването на наименованието на жалбоподателя в разглежданите списъци със следните причини:
„Държавното предприятие „Бела[е]ронавигация“ отговаря за контрола на въздушното движение в Беларус. Следователно то носи отговорност за отклоняването на [полет FR4978] към летище Минск без надлежна обосновка на 23 май 2021 г. Това политически мотивирано решение има за цел арестуването и задържането на опозиционния журналист Роман Протасевич и на София Сапега и е форма на репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус.
Следователно държавното предприятие „Бела[е]ронавигация“ носи отговорност за репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция“.
8 С писмо от 22 юни 2021 г. Съветът изпраща на жалбоподателя индивидуално уведомление за включването на наименованието му в разглежданите списъци, като прилага копие от първоначалните актове. В това писмо Съветът уведомява жалбоподателя, че той има възможност да поиска преразглеждане на решението за включване на наименованието му в посочените списъци и да оспори това решение пред Общия съд.
9 С писмо от 3 ноември 2021 г. жалбоподателят оспорва включването на наименованието му в разглежданите списъци и иска от Съвета преразглеждане.
10 С писмо от 17 януари 2022 г. Съветът отговаря на искането за преразглеждане на жалбоподателя и му изпраща документ WK 15389/2021 INIT. Със същото писмо той уведомява жалбоподателя за намерението си да остави наименованието му в разглежданите списъци и за възможността да представи становището си в това отношение до 2 февруари 2022 г.
11 С писма от 26 януари и 1 февруари 2022 г. жалбоподателят оспорва релевантността на доказателствата, събрани в документ WK 15389/2021 INIT, и моли Съвета да преразгледа включването на наименованието му в разглежданите списъци.
12 С актовете за оставяне в списъците наименованието на жалбоподателя е оставено в разглежданите списъци до 28 февруари 2023 г., като причините за това са следните:
„Държавното предприятие „Бела[e]ронавигация“ отговаря за контрола на въздушното движение в Беларус. Следователно то носи отговорност за отклоняването на [полет FR4978] към летище Минск без надлежна обосновка на 23 май 2021 г. Това политически мотивирано решение има за цел арестуването и задържането на опозиционния журналист Роман Протасевич и на София Сапега и е форма на репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус.
Следователно държавното предприятие „Бела[e]ронавигация“ носи отговорност за репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция“.
13 С писмо от 25 февруари 2022 г. Съветът отговаря на писмата на жалбоподателя, посочени по-горе в точка 11, и му изпраща документите WK 1795/2022 INIT и WK 1795/2022 ADD 1. Със същото писмо Съветът уведомява жалбоподателя за решението си да остави наименованието му в разглежданите списъци.
Искания на страните
14 С жалбата си, подадена на 1 септември 2021 г., жалбоподателят първо оспорва първоначалните актове в частта им, която се отнася до него. С писмено становище, подадено в секретариата на Общия съд на 13 май 2022 г., жалбоподателят изменя исканията си, за да обхване и актовете за оставяне на наименованието му в списъците, доколкото те се отнасят до него.
15 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваните актове в частта, в която се отнасят до него,
– да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.
16 Съветът и Комисията искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е грешка в преценката, а второто — незачитане на принципа на пропорционалност.
По първото основание — грешка в преценката
18 В рамките на това основание жалбоподателят упреква Съвета, че е приел, че спорният общ критерий е обективен критерий, който не изисква да се докаже, че лицето или образуванието, към което са насочени ограничителните мерки, е имало намерение да участва в извършения акт на репресия. В това отношение, без да се позовава на незаконосъобразност на спорния общ критерий, жалбоподателят счита по същество, че изразите „отговорни за репресиите“, използвани в член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 и в член 2, параграф 4 от Регламент № 765/2006, показват, че този критерий предполага наличието на елемент на умисъл и следователно доказването, че лицето или образуванието, към което са насочени ограничителните мерки, е имало намерение да участва в акта на репресия, в който е упрекнато.
19 Така, жалбоподателят твърди, че Съветът не можел да се задоволи само да докаже материалноправната отговорност за отклоняването на полет FR4978 към летище Минск (Беларус) на 23 май 2021 г. и че е трябвало да докаже и наличието на елемент на умисъл от страна на жалбоподателя, тоест че с действията си той умишлено е участвал в репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция. При липсата на такова доказване Съветът не можел да приеме, че са налице достатъчно фактически основания, за да се докаже намерението му да участва в репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция.
20 На първо място, жалбоподателят твърди, че действията му не са били продиктувани от политически съображения, а напротив — от задълженията му в областта на авиационната безопасност като държавно предприятие, отговорно за регулирането на въздушното пространство и подпомагане на въздушното движение в съответствие с международните конвенции, по които Беларус е страна. Така жалбоподателят бил действал в съответствие с Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, сключена в Монреал (Канада) на 23 септември 1971 г., и Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, сключена в Чикаго (Съединени щати) на 7 декември 1944 г.
21 На второ място, жалбоподателят твърди, че е възможно да е бил манипулиран от външни за предприятието му служби, които са го уведомили за наличието на бомба на борда на полет FR4978, и че тъй като не е разполагал със списъка на пътниците, не е имал основание да подозира наличието на такава манипулация. Обстоятелството, което жалбоподателят оспорва, че електронното съобщение за бомбена заплаха е било получено от летище Минск едва 24 минути след съобщаването му на пилота на полет FR4978, не изключва неговата добросъвестност, тъй като той е действал единствено въз основа на информацията, получена от службите за сигурност на летище Минск. Освен това той не можел да бъде държан отговорен за отклоняването на полет FR4978, тъй като дал само препоръка на пилота, който сам е взел решение да се приземи в Беларус.
22 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.
23 Следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 и член 2, параграф 4 от Регламент № 765/2006 се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост на или са във владение на, или се контролират, по-специално от лица, образувания или органи, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека или за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, или чиито дейности по друг начин накърняват сериозно демокрацията или правовия ред в Беларус.
24 Що се отнася до естеството на спорния общ критерий, следва да се отбележи, че изразите „отговорни за репресиите“, използвани в член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 и в член 2, параграф 4 от Регламент № 765/2006, не са дефинирани нито в тези разпоредби, нито в други разпоредби на Решение 2012/642 или на Регламент № 765/2006.
25 Следователно значението и обхватът на тези изрази трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите на правната уредба, от която са част (вж. в този смисъл решения от 10 март 2005 г., EasyCar, C‑336/03, EU:C:2005:150, т. 21 и цитираната съдебна практика и от 7 май 2019 г., Германия/Комисия, T‑239/17, EU:T:2019:289, т. 40 и цитираната съдебна практика).
26 В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в говоримия език изразът „отговорен за“ се отнася до лицето, чиито действия и/или дейности са довели до последица, която извършителят на тези действия и/или дейности знае или не може разумно да не знае.
27 Второ, от контекста, в който се използват изразите „отговорни за репресиите“, и по-специално от употребата в член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 и в член 2, параграф 4 от Регламент № 765/2006 на формулировката „лица, образувания или органи, отговорни за […] репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, или чиито дейности по друг начин накърняват сериозно демокрацията или правовия ред в Беларус“, е видно, че нормотворческото намерение е да се обхване от спорния общ критерий по принцип всяко лице, образувание или орган, чиито дейности накърняват сериозно демокрацията или правовия ред в Беларус. Освен това използването на словосъчетанието „по друг начин“ във втората част на посочените разпоредби показва нормотворческото намерение да се разглеждат репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция като вид дейности, които сериозно накърняват демокрацията или правовия ред в Беларус. Накрая, използването на думата „дейности“ е указание за нормотворческото намерение да се обхванат лицата, образуванията или органите, чиито дейности сериозно накърняват демокрацията или правовия ред в Беларус, поради това че тези дейности допринасят за накърняването, независимо дали е налице елемент на умисъл в това отношение.
28 Трето, що се отнася до целите, преследвани с Решение 2012/642 и с Регламент № 765/2006, следва в самото начало да се припомни, че съгласно член 21, параграф 2, буква б) ДЕС утвърждаването и укрепването на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право на международната сцена представляват една от целите на Съюза в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).
29 В случая, както става ясно от съображение 1 от Решение 2012/642, ограничителните мерки срещу Беларус са приети поради непрекъснатото незачитане на правата на човека, демокрацията и правовия ред в тази държава. Целта на мерките е да се окаже натиск върху режима на президента Лукашенко, за да прекрати нарушенията на правата на човека и репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция.
30 Следва да се отбележи обаче, че подходът да се визират лица, образувания и органи, чиито действия и/или дейности допринасят за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, е съгласуван с посочената в точка 29 по-горе цел и във всеки случай няма как да се счита за явно неподходящ с оглед на преследваната цел (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 147). Действително, действията и/или дейностите, които допринасят за нарушаването на правата на човека и за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, трябва да бъдат преустановени не само в случаите, когато тези действия и/или дейности са извършени умишлено, но и в случаите, когато не може да се установи никакъв елемент на умисъл у извършителите.
31 С оглед на гореизложеното спорният общ критерий трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, образуванията или органите, чиито действия и/или дейности допринасят за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, са отговорни за посочените репресии, независимо от техните намерения, след като знаят или не могат разумно да не знаят за последиците от своите действия и/или дейности.
32 В това отношение следва да се подчертае, че противно на твърденията на жалбоподателя, ограничителните мерки не представляват наказателни мерки, които изискват доказване на елемент на умисъл у извършителя на въпросните действия и/или дейности.
33 Всъщност, замразяването на финансови средства и икономически ресурси, което е приложено спрямо жалбоподателя, не представлява административно наказание и не попада в приложното поле на член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
34 На първо място, никоя разпоредба от правото на Съюза не придава наказателноправен характер на ограничителните мерки за замразяване на финансови средства и икономически ресурси, предприети срещу лице, образувание или орган въз основа на разпоредбите на ОВППС. Всъщност тези мерки са целенасочени, превантивни мерки, които в съответствие с член 21, параграф 2, буква б) ДЕС имат за цел да утвърждават и укрепват на международната сцена демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право.
35 Второ, разпоредбите на Решение 2012/642, с което се установява режим на замразяване на финансови средства и икономически ресурси срещу Беларус, не целят нито да накажат, нито да попречат на повтарянето на някакво поведение. Те имат за предмет единствено да запазят активите, държани от лицата, образуванията и органите, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 в съответствие с целите, споменати в член 21, параграф 2, буква б) ДЕС (вж. по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 78 и цитираната съдебна практика). Следователно финансовите средства и активите на заинтересованите лица не се конфискуват, а се замразяват като предпазна мярка.
36 Трето, последиците от тези разпоредби са ограничени във времето и са обратими. Съгласно член 8 от Решение 2012/642 предвиденото в тези разпоредби замразяване на финансови средства и икономически ресурси се прилага за определен период от време и може да бъде прекратено по всяко време от Съвета, който го преразглежда постоянно.
37 Следователно, противно на твърдението на жалбоподателя, спорният общ критерий е обективен критерий, който е свързан с действията и/или дейностите на лицето, спрямо което се прилагат ограничителните мерки, и който следователно не изисква да се докаже, че то е възнамерявало да участва чрез въпросните действия и/или дейности в репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус.
38 Ето защо в настоящия случай е достатъчно преписката на Съвета да съдържа съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи, че действията, в които жалбоподателят е упрекнат във връзка с отклоняването на полет FR4978, са допринесли за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус и че жалбоподателят е знаел или не е могъл разумно да не знае за тези последици от своите действия.
39 В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, нито фактът, че деянието, в което е упрекнат, представлява изолирано действие, нито фактът, че той е публичноправно юридическо лице, което отговаря за регулиране на въздушното пространство и подпомагане на въздушното движение в Беларус, могат да имат някакви последици за обхвата на съдебния контрол и тежестта на доказване, която носи Съветът, тъй като нито член 29 ДЕС, нито член 215 ДФЕС, нито обжалваните актове, приети въз основа на тези разпоредби, правят разграничение във връзка с изолирания или повтарящия се характер на инкриминираните действия и/или дейности или във връзка с естеството на действията и/или дейностите на физическите или юридическите лица, които могат да бъдат обект на ограничителни мерки.
40 Що се отнася до обхвата на този контрол, от съдебната практика е видно, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква съда на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или запазени ограничителни мерки, което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119). При преценката дали възприетите от Съвета факти са достатъчно солидни, доказателствата и данните не трябва да се разглеждат отделно, а в техния контекст. Всъщност Съветът изпълнява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или най-общо ситуациите, срещу които се води борба (вж. решение от 20 юли 2017 г., Badica и Kardiam/Съвет, T‑619/15, EU:C:2017:532, т. 99 и цитираната съдебна практика).
41 В случая следва да се отбележи, че между страните не се спори, че жалбоподателят е беларуското държавно предприятие, отговорно за регулирането на въздушното пространство и подпомагането на въздушното движение, и че то е препоръчало чрез своя ръководител на полети, който е бил в контакт с пилота на полет FR4978 (наричан по-нататък „ръководителя на полети“), самолетът да бъде отклонен към летище Минск и да се приземи на него, което е позволило на беларуските власти да арестуват журналиста и опозиционер Роман Протасевич и София Сапега.
42 В това отношение следва да се подчертае по-специално, че от предоставената от беларуските власти стенограма на разговора между пилота на полет FR4978 и ръководителя на полети, чието съдържание е възпроизведено в статия, публикувана на 25 май 2021 г. на уебсайта на Ройтерс, която е част от доказателствата на Съвета, събрани в документ WK 6825/2021 INIT, на които се основава включването на наименованието на жалбоподателя в разглежданите списъци в първоначалните актове, е видно, че препоръката за отклоняване към летище Минск не е дошла нито от авиокомпанията, отговаряща за този полет, нито от летищата на заминаване или пристигане, а единствено от жалбоподателя.
43 Освен това от няколко статии в пресата, събрани в документ WK 6825/2021 INIT, е видно, че отклоняването на полет FR4978 е довело до арестуването на журналиста и опозиционер Роман Протасевич и София Сапега, които са били пътници на полета.
44 Така, информацията, с която разполага Съветът към момента на приемане на първоначалните актове, представлява съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които доказват, че без препоръката на жалбоподателя да се приземи на летище Минск полет FR4978 нямаше да бъде отклонен към това летище и че това отклоняване е довело до арестуването на журналиста и опозиционер Роман Протасевич и София Сапега.
45 Това арестуване представлява акт на репресия срещу гражданското общество и демократичната опозиция, тъй като, както е видно от доказателствата, представени от Съвета, журналистът и опозиционер Роман Протасевич е арестуван, на основание че е обвинен в тероризъм от беларуските власти заради дейността си като журналист и опонент на режима на президента Лукашенко. Освен това от представените от Съвета доказателства е видно, че това арестуване е извършено след президентските избори от 9 август 2020 г., които Съюзът счита за несъвместими с международните норми и които са били последвани от засилване на продължаващото нарушаване на правата на човека, както и на бруталните репресии срещу опонентите на режима на президента Лукашенко.
46 Що се отнася до запазването на наименованието на жалбоподателя в разглежданите списъци, следва да се отбележи, че информацията, която е станала достъпна след приемането на първоначалните актове, а именно различните статии в пресата, възпроизведени в документ WK 15389/2021 INIT, предварителният доклад, публикуван на 7 януари 2022 г. от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) в резултат на първото фактическо разследване на принудителното приземяване на полет FR4978, възпроизведен в документи WK 1795/2022 INIT и WK 795/2022 INIT, както и взетите от полските съдебни органи показания на ръководителя на полети, и стенограмата на направения от него запис на разговорите, проведени в контролната кула по време на събитията, възпроизведени в документ WK 1795/2022 ADD 1, само потвърждават и уточняват фактическите обстоятелства, които са били налични към момента на приемане на първоначалните актове. Така от тези доказателства е видно, че имейлът със заплахата за бомба, получен по-специално от летище Минск, е изпратен — както се твърди, от движението Хамас, което бързо отрече да е авторът — след като пилотът е бил информиран за тази предполагаема заплаха. Освен това жалбоподателят е обявил фазата на тревога едва в момента, в който пилотът е подал сигнал за бедствие „Mayday“ и е уведомил ръководителя на полети за решението да се приземи на летището в Минск.
47 За останалата част следва да се отбележи, че макар да е публикуван на 19 юли 2022 г., тоест след приемането на актовете за оставяне в списъците, окончателният доклад на ИКАО потвърждава информацията, съдържаща се в предварителния доклад на ИКАО от 7 януари 2022 г. (вж. относно противопоставимостта на информацията, предоставена в хода на съдебно производство, решение от 28 февруари 2019 г., Souruh/Съвет, T‑440/16, непубликувано, EU:T:2019:115, т. 93 и цитираната съдебна практика).
48 Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че, първо, той е могъл да бъде манипулиран от външни на неговото предприятие служби, които са го уведомили за наличието на бомба на борда на полет FR4978, и второ, тъй като не е разполагал със списъка на пътниците, не е имал основание да подозира наличието на такава манипулация, следва да се отбележи, че от документите в преписката е видно, по-специално от показанията на ръководителя на полети, взети от полските съдебни органи, които освен това са възпроизведени в окончателния доклад на ИКАО от 19 юли 2022 г., че ръководните органи на жалбоподателя и съответните служители са били напълно наясно, че участват в операция, чиято цел е била да отклони полет FR4978 към летището в Минск по причини, които не са имали нищо общо с авиационната безопасност.
49 Първо, ръководителят на полети заявява, че много преди полет FR4978 да навлезе в беларуското въздушно пространство, генералният директор на жалбоподателя, придружен от неизвестно лице, за което жалбоподателят потвърди по време на съдебното заседание, че е от Беларуския комитет за държавна сигурност (КГБ), са дошли да разговарят с неговия пряк ръководител и че впоследствие последният го е уведомил, че във въздушното пространство на Беларус се очаква самолет с бомба на борда, но че му е забранено да уведоми незабавно въпросния самолет, тъй като последният може да пожелае да се приземи на най-близкото летище или в съседния сектор на въздухоплавателното пространство, в който се е намирал в този момент, в случая — в Украйна.
50 По-нататък, ръководителят на полети заявява, че неговият пряк ръководител му е наредил да предаде на пилота на полет FR4978 информацията, че намираща се на борда бомба щяла да избухне над Вилнюс (Литва), и че впоследствие неизвестното лице, за което той подозира, че е член на КГБ, е останало да седи до него през цялото време като го е инструктирало как да отговаря на въпросите, зададени от пилота на полет FR4978. Така по указание на това лице ръководителят на полети е казал на пилота, че информацията за бомбата е получена от службите за сигурност, че е изпратено електронно писмо в тази връзка и че кодът за тревога е червен. След като пилотът подава сигнал за бедствие „Mayday“ и започва да се спуска към летището в Минск, това лице разменя телефонни съобщения с трето лице, като му потвърждава, че пилотът е взел решение да се приземи на летището в Минск.
51 Освен това от преписката става ясно, че няколко дни след отклоняването на полет FR4978 ръководителят на полети е бил извикан в помещенията на жалбоподателя, където неговите преки ръководители са поискали да промени изявленията си, така че да не се разкриват несъответствия в хронологията на събитията.
52 Накрая, от преписката е видно, че американските власти са провели собствено разследване, в резултат на което голямото жури на Федерален съд на южен окръг, Ню Йорк (Съединени щати) повдига обвинения срещу четирима беларуски служители, а именно генералния директор и заместник-генералния директор на жалбоподателя, както и срещу двама агенти на КГБ, във връзка с отклоняването на полет FR4978. В обвинителния акт се посочва по-специално, че тези лица са били основни участници в заговор за отклоняване на полет FR4978 към летището в Минск, че са си сътрудничили с персонала на жалбоподателя, за да предадат фалшива бомбена заплаха за отклоняване на полет FR4978, и че впоследствие са фалшифицирали доклади, за да прикрият действията си.
53 С оглед на гореизложеното и предвид политическия контекст в Беларус към момента на настъпване на фактите, характеризиращ се със засилване на постоянното нарушаване на правата на човека, както и с бруталните репресии срещу опонентите на режима на президента Лукашенко след президентските избори на 9 август 2020 г., които са признати за несъвместими с международните норми, жалбоподателят не е можел най-малкото разумно да не знае, че действията му по пренасочване на полет FR4978 към Минск по причини, които нямат никаква връзка с авиационната безопасност, са допринесли за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция.
54 Ето защо Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че като публично предприятие, отговорно за регулирането на въздушното пространство и подпомагане на въздушното движение в Беларус, с участието си при отклоняването на полет FR4978 жалбоподателят е отговорен за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус.
55 Доводите на жалбоподателя не могат да оборят този извод.
56 Всъщност, първо, що се отнася до довода, че предвид член 20 от Хартата отчитането на обективното участие на жалбоподателя в отклоняването на полет FR4978 трябвало да доведе до автоматично санкциониране на всички лица, чиято съществена роля е доказана, включително на пилота на този полет, следва да се посочи, че Съветът запазва свободата си да прецени, в рамките на упражняването на правомощията, които са му възложени с Договора за функционирането на ЕС, реда и условията за изпълнение на решенията, приети съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, включително определянето на лицата, спрямо които е насочено евентуалното приемане на индивидуални ограничителни мерки, основани на член 215 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2013 г. Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 194).
57 Освен това, противно на твърдението на жалбоподателя в хода на съдебното заседание, възприетото в точка 31 по-горе тълкуване на спорния общ критерий не означава, че всяко действие и/или дейност, които допринасят по еднакъв начин за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция, попадат в обхвата на този критерий, независимо от материалноправната им характеристика. Всъщност обективният характер на този общ критерий трябва задължително да бъде определен в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2012/642 и член 2, параграф 4 от Регламент № 765/2006, които се отнасят само до действия и/или дейности, които могат да бъдат квалифицирани като актове на репресия, което изключва действия, които по своето естество не са неразривно свързани с репресията на гражданското общество и демократичната опозиция.
58 Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, основан на решение от 30 септември 2021 г., Сметна палата/Pinxten (C‑130/19, EU:C:2021:782), съгласно който, от една страна, само някои от неговите представители и служители са били действително замесени в посоченото отклоняване на полета и от друга страна, санкцията, наложена на виновния член на институцията, не трябва автоматично да се налага на институцията като цяло, следва да се констатира, че както правилно посочва Съветът, има разлика в естеството между, от една страна, на деяние, извършено самостоятелно от служител или член на институция, действащ в свой собствен интерес, във вреда на институцията, към която принадлежи, и от друга страна, както в настоящия случай, на деяние, извършено от служители на публична институция от името на последната, в рамките на възложените им задължения, като използват ресурсите и правомощията на въпросната институция. Ето защо този довод на жалбоподателя не може да се приеме.
59 Трето, що се отнася до довода, че приемането на ограничителни мерки трябва да се основава на твърдения за системни нарушения на правата на човека, следва да се отбележи, че спорният общ критерий не изисква само действия и/или дейности, които имат такъв характер, да могат да доведат до приемането на ограничителни мерки. Освен това и във всеки случай отклоняването на полет FR7948 с цел арестуването на журналиста и опозиционер Роман Протасевич и София Сапега не може да бъде отделено от контекста, в който се вписва, а именно контекста на президентските избори от 9 август 2020 г., които Съюзът счита за несъвместими с международните норми и които са последвани от засилване на постоянното нарушаване на правата на човека, както и от брутални репресии срещу опонентите на режима на президента Лукашенко.
60 Четвърто, що се отнася до довода, че Съветът е приел ограничителни мерки срещу жалбоподателя, въпреки че ИКАО все още не е представила заключенията си и Съединените щати не са приели такива мерки, следва да се отбележи, подобно на Съвета, че принципът на презумпцията за невиновност, който изисква всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, да се счита за невинно до доказване на вината му по съответния законов ред, допуска приемането на ограничителни мерки, тъй като те нямат, както е посочено в точки 34 и 35 по-горе, наказателноправен характер.
61 С оглед на гореизложеното първото основание трябва да се отхвърли по същество.
По второто основание: нарушение на принципа на пропорционалност
62 В рамките на това основание жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил принципа на пропорционалност.
63 На първо място, било непропорционално да се санкционират за едни и същи деяния както жалбоподателят, така и неговият пряк ръководител. Освен това, дори и да е било извършено нарушение от негови служители, жалбоподателят не следвало да бъде санкциониран, тъй като той не отговарял за действия, които представлявали нарушение, несвързано със службата.
64 На второ място, според жалбоподателя приетите по отношение на него ограничителни мерки могат да застрашат неговата задача, свързана с предоставянето на международна публична услуга. По-специално тези мерки биха могли да му попречат да посрещне текущите си разходи, да изплати дълговете си към няколко организации и предприятия и да финансира инвестициите, необходими за подобряване на качеството на услугите му.
65 В това отношение жалбоподателят твърди, че разрешенията при изключителни обстоятелства за освобождаване на финансови средства, предвидени в член 3 от Регламент № 765/2006, в Регламент за изпълнение 2021/999 и в член 5 от Решение 2021/1001, са невъзможни за прилагане. Неприложимостта на тези разрешения се обяснявала по-специално с факта, че те не са адаптирани към структурния характер на инвестициите в сектора на авиационната безопасност.
66 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.
67 Най-напред следва да се припомни, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза и изисква установените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимни цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, EU:C:2012:137, т. 52 и цитираната съдебна практика).
68 В това отношение в съдебната практика се уточнява, че по отношение на съдебния контрол за спазването на принципа на пропорционалност, на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в области като ОВППС, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Следователно единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 146 и цитираната съдебна практика).
69 Действително, правата на съответната страна са ограничени до известна степен поради приетите по отношение на нея ограничителни мерки, при положение че тя не може по-специално да разполага с финансовите си средства, които евентуално се намират на територията на Съюза, нито да ги прехвърля към Съюза, освен по силата на специални разрешения. Също така мерките, насочени към съответната страна, могат евентуално да породят известно недоверие или подозрение към нея от страна на партньорите и клиентите ѝ (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 174 (непубликувано).
70 В настоящия случай обаче трябва да се отбележи, че противно на твърдението на жалбоподателя, съществува разумно съотношение между ограничителните мерки, приети с обжалваните актове, и преследваната цел.
71 Всъщност, както е посочено в точки 28 и 29 по-горе, доколкото тази цел е по-специално да се насърчават демокрацията, правата на човека и правовият ред в Беларус, подходът да се визират лица, образувания и органи, чиито действия и/или дейности допринасят за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус, е съгласуван с посочената цел и в никакъв случай не може да се счита за неподходящ с оглед на преследваната цел.
72 Що се отнася до довода, че мерките се отнасят както до жалбоподателя, така и до неговия пряк ръководител, следва да се припомни, както е посочено в точка 56 по-горе, че Съветът запазва свободата си да прецени, в рамките на упражняването на правомощията, които са му възложени с Договора за функционирането на ЕС, реда и условията за изпълнение на решенията, приети съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, включително приемането на евентуални ограничителни мерки, основани на член 215 ДФЕС, и че важността на целта, преследвана с обжалваните актове, обосновава факта, че ограничителните мерки засягат всички лица, отговорни за действия и/или дейности, допринасящи за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция.
73 Що се отнася до довода, че замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси може да застраши задачата му, свързана с предоставянето на международна публична услуга, следва да се констатира, подобно на Съвета, че от представените от жалбоподателя документи е видно, че въпреки налагането на въпросните мерки той е реализирал значителни печалби през 2019 г. и 2020 г. Освен това жалбоподателят не предоставя конкретни данни за дългосрочните инвестиции, на които се позовава, нито за съответните суми.
74 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че разрешението при изключителни обстоятелства за освобождаване на финансови средства е неприложимо на практика, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят не доказва, че е отправил искане в този смисъл, което е било отхвърлено, и че не представя никакви конкретни доказателства, които могат да докажат, че такова разрешение би било недостатъчно, за да му позволи да изпълнява задачите си, свързани с авиационната безопасност.
75 С оглед на гореизложеното второто основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли по същество, а така и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
76 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
77 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
78 В конкретния случай, доколкото жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Освен това в качеството си на встъпила институция Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Белаeронавигация да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Svenningsen | Laitenberger | Stancu |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 февруари 2023 година.
Подписи
i След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в името на страна по делото, в точки 1, 2, 7, 12, в точка 2 от диспозитива и в хедъра.