РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

25 септември 2013 година

Дело F‑158/12

Éric Marques

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Назначаване — Покана за изразяване на интерес EPSO/CAST/02/2010 — Условия за назначаване — Подходящ професионален опит — Отхвърляне на молбата за назначаване“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marques иска, от една страна, отмяна на решението на Европейската комисия от 6 март 2012 г., с което се отказва назначаването му като договорно нает служител във функционална група III, както и от друга страна, обезщетение за претърпените от него вреди

Решение:      Отменя решението на Европейската комисия от 6 март 2012 г., с което се отказва назначаването на г‑н Marques като договорно нает служител във функционална група III. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези, направени от г‑н Marques.

Резюме

Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Класиране в степен — Вземане предвид на професионалния опит — Право на преценка на органа, оправомощен да сключва договори — Тълкуване на разпоредби от правото на Съюза — Граници

(член 82, параграф 2, буква б) от Условията за работа на другите служители)

Макар администрацията да разполага с широка свобода на преценка, за да определи дали предишният професионален опит на даден кандидат може да бъде взет предвид при назначаването му като договорно нает служител във функционална група, упражняването на това широко право на преценка трябва да се извършва по-специално при спазване на всички приложими разпоредби.

При тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Когато обаче законодателят и административният орган в един и същ текст с общо приложение използват два различни термина, съображенията за последователност и правна сигурност не допускат те да получават еднакъв обхват. Това важи в още по-голяма степен, когато съответните термини имат различни значения в говоримия език. Именно такъв е случаят с прилагателните „подходящ“ и „равностоен“. В обичайния смисъл прилагателното „подходящ“ означава „съобразен с дадена цел“. От друга страна, прилагателното „равностоен“ означава „с еднаква стойност“ и следователно има по-тесен смисъл.

В това отношение следва да се отбележи, че при липса на диплома за завършено висше образование член 82, параграф 2, буква б) от Условията за работа на другите служители изисква или подходящ професионален опит, когато лицето е завършило средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование, или — ако случаят не е такъв — професионално обучение или равностоен професионален опит.

Ето защо тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатът за назначаване като договорно нает служител във функционална група ІІ или III трябва да може да се позове на три години опит, съобразен с предлаганите функции, без при това да им бъде равностоен.

(вж. точки 19, 25, 27, 28 и 32)

Позоваване на:

Съд — 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, точка 12

Общ съд — 8 юли 2010 г., Комисия/Putterie-De-Beukelaer, T‑160/08 P, точка 70

Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., Fares/Комисия, F‑6/09, точки 38 и 39; 10 март 2011, Begue и др./Комисия, F‑27/10, точка 40