Дело C‑4/11

Bundesrepublik Deutschland

срещу

Kaveh Puid

(Преюдициално запитване, отправено от Hessischer Verwaltungsgerichtshof)

„Убежище — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Член 3, параграфи 1 и 2 — Определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна — Членове 6—12 — Критерии за определяне на компетентната държава членка — Член 13 — Субсидиарна клауза“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г.

Основни права — Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание — Обхват — Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище — Регламент № 343/2003 — Системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в държава членка — Забрана за другите държави членки за прехвърляне на търсещо убежище лице към тази държава — Последици — Задължение за държавата членка, сезирана с молба за убежище, да провери дали друга държава членка не е компетентна да разгледа молбата за убежище — Задължение при невъзможност за прехвърляне първата държава членка сама да разгледа молбата за убежище — Липса

(член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграф 2 и член 13 от Регламент № 343/2003 на Съвета)

Когато на държавите членки не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещото убежище лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, държавата членка, която определя компетентната държава членка, е длъжна да не прехвърля търсещото убежище лице към държавата членка, първоначално определена като компетентна, и освен ако не реши да упражни правото сама да разгледа молбата за убежище, да анализира следващите критерии по посочената глава, за да установи дали друга държава членка не може да бъде посочена като компетентна въз основа на някой от тях или, ако това не е възможно, въз основа на член 13 от същия регламент.

При такова положение обаче невъзможността за прехвърляне на търсещо убежище лице в държавата членка, първоначално определена като компетентна, сама по себе си не предполага, че държавата членка, определяща компетентната държава членка, е длъжна сама да разгледа молбата за убежище съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003.

(вж. точки 30, 31, 33, 36 и 37 и диспозитива)