Дело T‑43/13

Beniamino Donnici

срещу

Европейски парламент

„Иск за обезщетение — Членове на Европейския парламент — Проверка на пълномощията — Решение на Парламента, с което мандатът на член на Европейския парламент е обявен за недействителен — Отмяна на решението на Парламента посредством решение на Съда — Иск, който е отчасти явно недопустим и отчасти лишен от всякакво правно основание“

Резюме — Определение на Общия съд (шести състав) от 20 март 2014 г.

1.      Съдебно производство — Възражение за недопустимост — Срок за подаване — Начален момент — Получаване на исковата молба от ответника

(член 46, параграф 1 и член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Отговорност за индивидуален акт — Момент на настъпване на вредоносните последици от акта по отношение на засегнатото лице — Отчитане на субективната преценка относно наличието на вреда — Недопустимост

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 от Статута на Съда)

3.      Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Вреда с продължаващ характер — Дата, която следва да се вземе под внимание

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 от Статута на Съда)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

(член 340, втора алинея ДФЕС)

1.      Срокът за подаване на писмената защита е двумесечен. Този срок е предоставен на ответника, за да отговори на исковата молба, като избере или да отговори по същество, представяйки писмена защита, или да изтъкне недопустимостта на иска, повдигайки възражение за недопустимост за тази цел в съответствие с член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Поради това следва да се приеме, че срокът за повдигане на възражението за недопустимост е също двумесечен.

Освен това срокът, предвиден в член 46, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд за представяне на писмената защита, започва да тече едва от датата на получаване на исковата молба от ответника. Следва да се приеме, че това разрешение е приложимо и спрямо срока за повдигане на възражението за недопустимост.

(вж. точки 37—39, 41 и 42)

2.      Съгласно член 46 от Статута на Съда исковете срещу Европейския съюз по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. Този срок започва да тече, след като са изпълнени всички условия, от които зависи задължението за поправяне на вреди, и по-специално когато подлежащата на поправяне вреда се конкретизира. При все това обаче условията, от които зависи задължението за поправяне на посочените в член 340, втора алинея ДФЕС вреди, и следователно правилата за давността за исковете за поправянето им могат да се основават само на строго обективни критерии. В този смисъл точното и подробно запознаване с фактите по случая не фигурира сред елементите, които трябва да са налице, за да започне да тече давностният срок. Освен това субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза.

В случай на спорове, породени от индивидуални актове, давностният срок започва да тече от момента, в който решението произведе действие по отношение на лицата, които са негови адресати. В този контекст за началния момент, от който започва да тече давностният срок, е без значение дали незаконосъобразното поведение на Съюза е установено със съдебно решение.

(вж. точки 46, 48, 50—52 и 56)

3.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 59 и 60)

4.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 81—87)