Жалба, подадена на 21 февруари 2013 г. от Cornelia Trentea срещу решението, постановено на 11 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-112/10, Trentea/FRA

(Дело T-107/13 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Cornelia Trentea (Барселона, Испания) (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, lawyers)

Друга страна в производството: Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)

Искания на жалбоподателката

Жалбоподателката иска от Общия съд:

да отмени решението на Съда на публичната служба от 11 декември 2012 г. по дело F-112/10,

съответно да отмени решението от 5 юни 2010 г. на органа, оправомощен да сключва договори, с което същият отхвърля кандидатурата на жалбоподателката за длъжността (ref. TA-ADMIN-AST 4-2009) и назначава друг кандидат на тази длъжност; да осъди FRA да заплати на жалбоподателката обезщетение за имуществени вреди в размер на разликата между настоящата ѝ заплата и заплатата за степен AST 4 до достигането на възрастта за пенсиониране заедно с всички надбавки и обезщетения и съответно изравняване на средствата по пенсионната партида и да осъди FRA да заплати на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в определен по справедливост размер от 10 000 EUR, и

да осъди FRA да заплати разноските в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателката излага пет правни основания в подкрепа на жалбата си.

По първото правно основание се сочи нарушение на правилата за допустимостта на твърденията за наличие на основание за отмяна: допустимост на посоченото в първоинстанционното производство твърдение за липсата на представител на комитета на персонала в комисията по подбор - неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението за мотивиране. Жалбоподателката поддържа, първо, че Съдът на публичната служба се е произнесъл в нарушение на член 43 от процедурния си правилник, тъй като не е взел предвид факта, че въпросното твърдение се опира на документи и сведения, които FRA представя за първи път в производството пред Съда на публичната служба, и второ, че този съд не е съобразил, че споменатото твърдение е допустимо, тъй като е тясно свързано с други основания за отмяна, посочени в писмената фаза на производството. Трето, при всички случаи Съдът на публичната служба неправилно приел, и то без да се мотивира, че посоченото основание за отмяна не е сред основанията, които съдът служебно трябва да вземе предвид.

По второто правно основание се твърди неправилност на фактическите констатации във връзка с писмения изпит, в резултат от което Съдът на публичната служба се произнесъл в нарушение на принципа на равно третиране и изопачил представените доказателства. Жалбоподателката поддържа, че Съдът на публичната служба неправилно е приел, че не е установено и дори не се твърди, че въпросите от писмения изпит са били еднакви за всички кандидати, тъй като всъщност в писмената си защита ответникът признал, че това е било така. Тази неточност довела до неправилност на правния извод на Съда на публичната служба, тъй като всъщност принципът на равно третиране изисквал всички кандидати да положат писмения изпит по едно и също време, а не в различни дни, както била организирана процедурата по подбор, в която участвала жалбоподателката. Освен това първоинстанционният съд отхвърлил довода на жалбоподателката за липсата на анонимност на писмения изпит, като се основал само на едно от твърденията на FRA, което обаче жалбоподателката оспорила.

По третото правно основание се твърди незаконосъобразност на състава на комисията по подбор, изопачаване на доказателствата и неизпълнение на задължението за мотивиране. Жалбоподателката поддържа, че Съдът на публичната служба се е произнесъл в нарушение на материалното право и е изопачил представените доказателства, когато е приел, без да се мотивира, че началникът на административната служба на FRA и началникът на финансовия отдел на FRA имат задълбочени познания и опит в областта на снабдяването - извод, направен само въз основа на твърденията на FRA, които обаче жалбоподателката оспорила. Всъщност тяхната липса на познания и опит се отразила на резултатите от подбора.

По четвъртото правно основание се твърди неизпълнение на задължението за мотивиране и непроизнасяне в разумен срок. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл в нарушение на материалното право, когато е приел, че ответникът е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като всъщност преди първоинстанционното производство жалбоподателката изобщо не знаела какви критерии са приложени при оценяването на кандидатурата ѝ, не била информирана на кои изисквания не отговаря и не получила преди съдебното заседание подробни данни за общите си оценки. Без да са налице особени обстоятелства, оправдаващи подобен подход, Съдът на публичната служба в нарушение на закона взел предвид документ, представен от ответника в съдебното заседание, и така стигнал до извода, че ответникът е изпълнил задължението си за мотивиране. Освен това, първо, ако този документ ѝ е бил предоставен, както поискала, още в хода на административното производство, жалбоподателката щяла по-добре да разбере съображенията за отхвърлянето на кандидатурата ѝ и по-ефективно да оспори това решение. Второ, продължителността на производството пред Съда на публичната служба щяла да е по-разумна.

По петото правно основание се твърди нарушение на член 87, параграф 2 и член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба относно съдебните разноски, както и неизпълнение на задължението за мотивиране. Жалбоподателката поддържа, че Съдът на публичната служба неправилно я е осъдил да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на ответника.

____________