РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти състав)
28 януари 2009 година(*)
„ЕФРР — Намаляване на финансовата помощ — Изменение на финансовия план без съгласието на Комисията — Максимални размери на финансиране, предвидени за специфичните мерки — Понятие за значително изменение — Член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 — Задължение за мотивиране — Жалба за отмяна“
По дело T‑74/07,
Федерална република Германия, за която се явяват г‑н M. Lumma и г‑н C. Blaschke, в качеството на представители, подпомагани от адв. C. von Donat, avocat,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н G. Wilms и г‑н L. Flynn, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2006) 7271 на Комисията от 27 декември 2006 година за намаляване на помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), отпусната в полза на оперативната програма за инициатива на Общността Interreg II в районите на Saarland, Lothringen и Westpfalz,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (четвърти състав)
състоящ се от: г‑н O. Czúcz (докладчик), председател, г‑жа I. Labucka и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 юни 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 От 1989 г. до 1999 г. нормите относно прилагането на икономическото и социално сближаване, предвидено в член 158 ЕО, бяха определени в Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година относно задачите на структурните фондове и тяхната ефективност и за координацията на техните дейности между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стр. 9). Този регламент е представлявал основната правна уредба на структурните фондове, и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Регламент № 2052/88 е изменен по-специално с Регламент (ЕИО) № 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стр. 5).
2 Член 1 от Регламент № 2052/88 определя приоритетните цели, които дейността на Европейската общност се стреми да осъществи с помощта на структурните фондове.
3 Член 4 от Регламент № 2052/88 се отнася до допълняемостта, партньорството и техническата помощ. Той предвижда в своя параграф 1:
„1. Дейността на Общността представлява допълнение към съответните национални дейности или принос към тях. Тя се развива чрез тясно съгласуване между Комисията, съответната държава членка, определените от държавата членка компетентни органи и организации […] на национално, регионално, местно или друго ниво, като всички участници са партньори, преследващи обща цел. Това съгласуване се нарича по-нататък „партньорство“. Партньорството обхваща подготовката, финансирането, както и преценката ex ante, мониторинга и оценката ex post на дейностите.
Партньорството трябва да се извършва в пълно съответствие със съответните институционални, юридически и финансови правомощия на всеки от партньорите.“ [неофициален превод]
4 Член 5 от Регламент № 2052/88, озаглавен „Форми на помощ“, предвижда в своя параграф 2, буква а), че „[в] случая на структурните фондове […] финансовата помощ може да бъде предоставена [по-специално] под [формата на] съфинансиране на оперативни програми“. Параграф 5 от същата разпоредба определя израза „оперативна програма“ като „последователна серия от многогодишни мерки, които могат да бъдат приложени посредством обръщане за съдействие [по-специално] към един или повече от структурните фондове“. [неофициален превод]
5 Член 13 от Регламент № 2052/88, озаглавен „Модулация на процентите на помощта“, предвижда в своя параграф 3:
„Участието на Общността, осъществено в рамките на фондовете […], търпи следните ограничения:
– най-много 75 % от общите разходи и, по общо правило, най-малко 50 % от публичните разходи за мерките, приложени в районите, които могат да се ползват от помощ съгласно цел № 1,
– най-много 50 % от общите разходи и, по общо правило, най-малко 25 % от публичните разходи за мерките, приложени в другите райони.
[…]“ [неофициален превод]
6 На 19 декември 1988 г. Съветът приема Регламент (ЕИО) № 4253/88 за прилагане на Регламент № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и между тях и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1). Регламент № 4253/88 беше изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стр. 20).
7 Член 17 от Регламент № 4253/88, озаглавен „Финансово участие на фондовете“, гласи:
„[…]
2. Финансовото участие на фондовете се изчислява или спрямо допустимите общи разходи, или спрямо допустимите публични или сходните на тях разходи (национални, регионални или местни и общностни), отнасящи се до всяка от дейностите (оперативна програма, схема за помощи, глобална субсидия, проект, техническа помощ или проучване).
[…]
4. Участието на фондовете в индивидуалните мерки към оперативни програми може да се разграничава според споразуменията, които трябва да се сключат в рамките на партньорството.“ [неофициален превод]
8 Член 24 от Регламент № 4253/88, озаглавен „Намаляване, спиране и отменяне на помощта“, гласи:
„1. Ако не изглежда, че осъществяването на дадена дейност или мярка обосновава част или цялата финансова помощ, която е била отпусната за нея, Комисията извършва подходяща проверка на случая в рамките на партньорството, като изисква по-специално от държавата членка или от определените от нея с цел изпълнението на дейността органи да представят своите становища в определен срок.
2. Вследствие на тази проверка Комисията може да намали или да спре помощта за съответната дейност или мярка, ако проверката потвърди наличието на нередност или на значително изменение, което засяга естеството или условията за изпълнение на дейността или на мярката и за което не е било поискано одобрението на Комисията.
3. Всяка недължимо платена сума, подлежаща на връщане, се възстановява на Комисията […]“ [неофициален превод]
9 Накрая, член 25 от Регламент № 4253/88 относно мониторинг на въвеждането в действие на помощите от фондовете гласи в своя параграф 5:
„С оглед на наличните средства и при спазване на бюджетните правила мониторинговият комитет адаптира […] предвидения финансов план, включително евентуалните трансфери между източниците на финансиране от Общността и на произтичащите от това изменения на процентите на помощта. […]
Тези изменения се съобщават незабавно на Комисията и на съответната държава членка. Те са приложими веднага след потвърждаване от Комисията и от съответната държава членка; това потвърждение се извършва в срок от двадесет работни дни, считано от датата на получаването на това съобщение, която се потвърждава от Комисията с обратна разписка.
Решенията за другите изменения се вземат от Комисията в сътрудничество със съответната държава членка след становище на мониторинговия комитет.“ [неофициален превод]
Обстоятелства, предхождащи спора
10 С Решение C (95) 2271 от 28 септември 1995 г. Комисията предоставя финансова помощ от Общността на оперативна програма, започната в рамките на инициативата на Общността Interreg II, отнасяща се до районите на Saarland, Lothringen и Westpfalz. Член 2 от решението за отпускане на помощ предвижда, че „условията за отпускане на финансовата помощ, включително участието на фондовете в различните подпрограми и в мерките, които са част от настоящата програма […], са възпроизведени във финансовия план, приложен“ [неофициален превод] към посоченото решение. Докато по този начин текстът на решението за отпускане на помощ препраща към третото ниво на програмирането (наричано по-нататък „мерки или група от мерки“) посредством термина „мярка“, приложеният към решението финансов план препраща към това ниво посредством израза „група от мерки“. Освен това в заглавието на колоните, възпроизвеждащи съответно участието на Общността и националното участие, финансовият план посочва, че всяко от тези участия представлява 50 % от общите разходи за всяка приоритетна ос и за всяка мярка или група от мерки.
11 Решението за отпускане на помощ е изменено с две решения на Комисията от 7 април 1998 г. и от 29 декември 1999 г. В редакцията си, произтичаща от последното изменение, решението за отпускане на помощ предвижда общ разход от 66 898 400 EUR, от който 23 726 800 EUR в тежест на ЕФРР и 42 171 600 EUR в тежест на националните власти. Анотация под линия в приложения към всяко от тези решения финансов план посочва, че е гарантирано, че фондовете на Общността не превишават 50 % от общите публични разходи.
12 Съгласно условията за изпълнение на програмата, предвидени от решението за отпускане на помощта, посоченото изпълнение се осъществява от мониторинговия комитет, който трябва да бъде учреден в рамките на партньорството. По-специално, мониторинговият комитет трябва да следи за спазването на правната уредба, включително на тази, която се отнася до допустимостта на дейностите и проектите, както и да подготвя и подлага на обсъждане евентуалните предложения за изменение на помощта. Всички основни въпроси относно изпълнението на програмата трябва да се решават с единодушие. Комисията е представена в рамките на мониторинговия комитет с право на един глас.
13 С писмо от 12 май 1999 г. Комисията отправя искане измененията на програмата да ѝ бъдат представени за одобрение преди 31 юли 1999 г., доколкото те предполагат увеличение на общия размер или трансфери между фондовете. Това искане е разгледано на заседание на мониторинговия комитет от 17 юни 1999 г. В хода на това заседание представителят на Комисията добавя, че е уместно да се определи окончателно общият размер на помощта от ЕФРР за оперативната програма.
14 С оглед на приключването на 31 декември 1999 г. на финансираните от структурните фондове програми за програмния период 1994—1999 г. Комисията приема на 9 септември 1999 г. Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994—1999 г.) на структурните фондове (наричани по-нататък „насоките“) и ги съобщава на държавите членки. В редакцията си на немски език насоките гласят по-специално:
„6. Финансов план
6.1 Финансовият план не може да бъде предмет на изменения след крайния срок за ангажиментите.
6.2 Финансовото приключване на програмите трябва да се извърши въз основа на действащия финансов план (най-общо става въпрос за финансов план с разпределяне на три нива — програма, подпрограма, мярка). Представените отчети от държавите членки трябва да разкриват същото ниво на детайлност, както финансовите планове, приложени към решенията за одобрение на оперативните помощи, и следователно трябва по принцип да представят състоянието на действително направените разходи, разпределени на ниво мерки.
За отделна мярка може да се допусне превишаване с 20 % от участието на всеки фонд, стига да не бъде увеличен общият размер на подпрограмата, определен в действащия финансов план.
[…]
7. Окончателно плащане
7.1 Държавите членки са длъжни да осигурят цялостното прехвърляне на получената от тях помощ от Общността в полза на крайните бенефициери. Предвид обстоятелството, че в миналото бяха установени някои проблеми в това отношение към момента на определянето на окончателния размер, участието на Общността, изчислено в съответствие с предвидените в точка 6.2 условия, се ограничава до по-ниския от следните два размера:
а) размера, произтичащ от прилагането спрямо заявените разходи на процента на съвместно общностно финансиране, произтичащ от финансовия план, действащ по отношение на мярката;
б) размера на помощта от Общността, реално дължим в полза на крайните бенефициери (платен и оставащ да бъде платен в рамките на мярката) […]“ [неофициален превод]
15 В хода на писмената фаза на процедурата, последвала заседанието на мониторинговия комитет от 10 ноември 1999 г., генерална дирекция „Регионална политика и сближаване“ на Комисията посочва с писмо от 3 май 2000 г., че няма никакви възражения против предложените изменения относно одобрените проекти по разглежданата програма, и отправя искане да не бъде уведомявана за последващи изменения на проектите, освен при наличие на значително изменение, засягащо естеството или условията на прилагане на дейностите или на мярката (предмет на проектите, разходи, бенефициери и т.н.) по смисъла на член 24 от Регламент № 4253/88, и/или при оказване на въздействие върху бюджета на Общността.
16 С писмо от 20 март 2003 г. документите по приключване на помощта са изпратени на Комисията с искане за плащане на остатъка. В искането си за плащане германските власти считат, че общото участие на Общността трябва да се изчислява, като се прибави участието на Общността във всеки от осъществените проекти, което на свой ред трябва да се изчисли, като към общите разходи за проекта се приложи приетият от мониторинговия комитет размер на участие, който за повечето от проектите се доближава до 50 %, освен за скъпо струващите проекти, за които е определен по-нисък размер на участие. Като се има предвид обаче, че за една част от проектите допустимите общи разходи са били по-ниски от това, което е било предвидено, упоменатите в искането за плащане размери не съвпадат с тези, които са посочени във финансовия план, приложен към последното решение за изменение. Така размерът, поискан като вноска на ЕФРР за оперативната програма, е по-нисък от размера, съдържащ се във финансовия план за всички приоритетни оси и за всички мерки или групи от мерки, с изключение на мярката или групата от мерки 3.2, за която размерът, поискан като вноска на ЕФРР, е малко по-висок от размера, съдържащ се във финансовия план.
17 С Решение C (2006) 7271 от 27 декември 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията е намалила на 933 691,04 EUR помощта от ЕФРР, предоставена за оперативната програма, изпълнена в рамките на инициативата на Общността Interreg II в районите на Saarland, Lothringen и Westpfalz. В това решение Комисията мотивира намаляването на разглежданата помощ от Общността по следния начин.
18 Тя посочва, че програмите, субсидирани със средства на Общността, трябва да се изпълняват в съответствие с решенията за отпускане на помощта и с финансовите таблици, които са били одобрени от нея, и че след 31 декември 1999 г. — крайния срок за ангажиментите — не е било възможно никакво изменение, щом програмният период вече е приключил. Тя посочва, че докато в решението за отпускане на помощта участието на ЕФРР е определено в размер на 50 % от публичните разходи за цялата програма, решението за изменение от 7 април 1998 г. е предвидило размери на финансиране, различни за всяка мярка или група от мерки. Тя отбелязва, че общите действителни разходи и размерите на участие на ЕФРР, съответстващи на всяка мярка или група от мерки, не съвпадат с размерите, съдържащи се в действащия финансов план. Тя обяснява обаче, че като се има предвид, че в насоките се е отказала да разглежда като значителни изменения някои отклонения в посока към повишаване или понижаване по отношение на финансовия план, тя приема съгласно точка 6.2 от посочените насоки отклоненията в посока към повишаване, като прилага известна гъвкавост чрез компенсация в рамките на същата приоритетна ос. В замяна на това, при отклонения само в посока към понижаване тя прилага точка 7 от насоките и ограничава участието на Общността до по-ниския от двата размера: този, който произтича от прилагането спрямо действителните разходи на размера на финансиране за всяка мярка или група от мерки, или този, който реално е дължим в полза на бенефициерите. По този начин, що се отнася до мерките или групите от мерки 1.2, 2.2, 3.1, 4.1 и 4.2, Комисията отказва да изплати искания от германските власти размер, съответстващ на размера, дължим на бенефициерите, с довода, че неговото изплащане би довело до превишаване на размерите на финансиране, предвидени за тези мерки или групи от мерки в намиращия се в сила финансов план, и следователно до изменение на последния.
Производство и искания на страните
19 На 12 март 2007 г. Федерална република Германия подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.
20 Федерална република Германия моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
21 Комисията иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.
От правна страна
22 Федерална република Германия изтъква по същество три правни основания, изведени съответно от нарушение на член 24 от Регламент № 4253/88, липса на мотиви и незачитане на „партньорството“, предвидено в член 4 от Регламент № 2052/88.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 24 от Регламент № 4253/88
Доводи на страните
23 Федерална република Германия изтъква, че Комисията е нарушила член 24 от Регламент № 4253/88, доколкото е намалила разглежданата финансова помощ, без да са налице предвидените в тази разпоредба условия. Всъщност тя смята, от една страна, че отклоненията между предвидените във финансовия план общи разходи и крайните общи разходи, както и произтичащите от тях промени в съотношението между вноската на ЕФРР и общите разходи, не могат да се считат за „значителни изменения“ по смисъла на член 24 от Регламент № 4253/88 и че във всички случаи Комисията е дала предварителното си одобрение, и от друга страна, че последната е пропуснала да упражни предоставеното ѝ от тази разпоредба право на преценка да реши дали помощта от Общността е обоснована.
24 На първо място, относно значителността на изменението Федерална република Германия изтъква, първо, че тъй като финансовите планове са индикативни и поради своето естество имат само временен характер, не следва всяко изменение да се разглежда като значително изменение. Така тя оспорва твърдението на Комисията в съображение 12 от обжалваното решение, според което тя е оправомощена да „приеме за недопустимо представянето на искане за плащане на остатъка, след като една или повече мерки разкриват отклонения по отношение на крайния финансов план“. Тя изтъква в това отношение, че след като размерите на помощта от ЕФРР, съдържащи се във финансовия план, са максимални стойности, намаляването на един размер не можело да се счита за отклонение.
25 Второ, Федерална република Германия изтъква, че независимо от определението на израза „значително изменение“ подобни изменения не са извършвани при изпълнението на разглежданата програма, след като същата е изпълнена в съответствие с последната редакция на решението за отпускане на помощ и с решенията на мониторинговия комитет. Тя изтъква в това отношение, че действащият финансов план предвижда единствено, от една страна, максимален размер на вноската на ЕФРР и от друга страна, максимален размер на участието на ЕФРР, равен на 50 % от общите разходи, който се прилагал на всички нива на програмата, и по-специално на ниво индивидуални проекти, и отбелязва, че тези граници са били спазени.
26 Тя оспорва твърдението на Комисията, съдържащо се в съображения 2 и 13 от обжалваното решение, според което решенията за изменение на решението за отпускане на помощ са изменили финансовия план, в смисъл че той предвиждал максимални размери на финансиране, които са приложими на ниво мерки или групи от мерки и са под 50 %. Тя счита, че посочените решения са насочени само към увеличаване или намаляване на максималния размер на помощта за всяка мярка или група от мерки, но предвиденият размер на участие — максимум 50 % от общите разходи — е останал непроменен, както следвало от анотациите, съдържащи се във финансовите планове, приложени към посочените решения, съгласно които е гарантирано, че фондовете на Общността не превишават 50 % от общите публични разходи. Тя твърди, че въпреки обстоятелството, че посочените планове предвиждали увеличение на националните разходи, това увеличение е довело само до счетоводно намаляване на дела на финансиране от фондовете на ЕФРР, а не до определяне на специфични размери за всяка мярка или група от мерки.
27 Поради това тя изтъква, че размерите, посочени от Комисията в съображения 1 и 13 от обжалваното решение, не са определени от решенията за изменение, а произтичат само от обстоятелството, че за някои проекти помощта от ЕФРР е определена от мониторинговия комитет под максималния размер от 50 %, така че кумулираните стойности, посочени във финансовите планове към решенията за изменение за различните мерки или групи от мерки, са по необходимост под този максимален размер.
28 Трето, Федерална република Германия изтъква, че Комисията не може да се основава, както прави в съображения 17 и 21 от обжалваното решение, на точка 7а от насоките, за да реши, че отклоненията между предвидените разноски и действителните разноски за проектите представляват значително изменение по смисъла на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88, след като насоките не препращат към тази разпоредба и породи това не могат да представляват правно основание за намаляване на помощта от ЕФРР. Тя добавя в това отношение, че тъй като посочените насоки са приети едва през септември 1999 г., не е било възможно поради това да се преработи изцяло програма, чието осъществяване е било в ход от 4 ноември 1994 г. Освен това самата Комисия подчертавала в съображение 24 от обжалваното решение вътрешния характер на насоките.
29 Във всеки случай тя счита, че дори да се приеме прилагането на точка 7а от насоките, намаляването не било обосновано в случая. Тя напомня в това отношение, че препоръчаният в точки 7а или 7б избор на по-ниския размер е необходим съгласно точка 7.1 от насоките, за да се гарантира, „че помощта от Общността се плаща изцяло на крайните бенефициери“. От това тя заключава, че посоченият в точка 7а размер представлява само референтната стойност по отношение на размера, който действително е платен на крайния бенефициер, и счита, че поради това в тази точка изобщо не се съдържа свойствена правна уредба относно намаляването на помощта. Тя твърди обаче, че в спорната програма референтната стойност съответства на помощта от ЕФРР, предоставена при условието, че размерът на финансиране не превишава 50 % от общите разходи. При тези обстоятелства тя поддържа, че в случая Комисията взема предвид три отделни размера и всеки път възприема най-ниския.
30 Четвърто, тя изтъква, че самата Комисия не считала в хода на изпълнението на програмата, че отклоненията в разходите на ниво проекти са били значителни, тъй като в писмото си от 12 май 1999 г. (вж. точка 13 по-горе) тя посочила, че измененията, които трябвало да ѝ бъдат представени, са били единствено тези, които са предполагали увеличение на общия размер на участието на фондовете или трансфери между тях. Освен това в писмото си от 3 май 2000 г. (вж. точка 15 по-горе) Комисията потвърдила, че обичайните изменения на проектите не представляват „значително изменение“ по смисъла на член 24 на Регламент № 4253/88.
31 На второ място, относно твърдението за съгласие на Комисията Федерална република Германия изтъква, че дори да се предположи, че разглежданите изменения представляват значителни изменения, изискващи одобрението на Комисията, те трябвало да се считат за одобрени от последната, след като произтичат от съгласието на мониторинговия комитет, в рамките на който заседава представител на Комисията, действащ при упражняване на правомощията ѝ. Тя поддържа в това отношение, че член 17, параграф 4 от Регламент 4253/88, който разрешава сключването на споразумения относно индивидуалните проекти, не забранява на мониторинговия комитет да определя помощта на ЕФРР в сътрудничество с Комисията.
32 На трето и последно място, относно неупражняването от страна на Комисията на правото ѝ на преценка Федерална република Германия поддържа, че дори разликите между финансовия план и искането за плащане да е трябвало да се считат за значителни изменения, които не са одобрени от Комисията, обстоятелството, че не е поискала одобрение от последната, представлява само нарушение на процедурните правила и не може по естеството си, съгласно принципа на пропорционалност, да обоснове намаляването на финансовата помощ от ЕФРР и отказа да се изплати остатъкът. Тя счита, че Комисията е трябвало да вземе предвид последиците от решението си по отношение на субсидираните проекти, които са се развили според предвиденото. Тя добавя, че Комисията не е обяснила защо помощите от ЕФРР, предоставени от мониторинговия комитет и упоменати в искането за плащане, повече не са били обосновани, било на ниво мерки или групи от мерки, било на ниво проекти.
33 Комисията оспорва всички тези доводи.
Съображения на Първоинстанционния съд
34 Предвид доводите на Федерална република Германия е уместно последователно да се прецени дали липсата на съвпадане между предвидените във финансовия план размери и тези в искането за плащане представлява значително изменение по смисъла на член 24 от Регламент № 4253/88, дали Комисията е дала предварителното си одобрение за това изменение в конкретния случай и на последно място, дали тя е пропуснала да упражни предоставеното ѝ от тази разпоредба право на преценка да реши дали е обоснована помощта от Общността.
35 На първо място, относно наличието на значителни изменения по смисъла на член 24 от Регламент № 4253/88 Федерална република Германия изтъква по същество, че отклоненията между предвидените във финансовия план стойности и действителните стойности не представляват значителни изменения, с довода, първо, че финансовият план, приложен към решението за отпускане на помощ, е само индикативен, второ, че тези отклонения не нарушават условията, предвидени от решението за отпускане на помощ в последната му редакция и от мониторинговия комитет, трето, че точка 7а от насоките не позволява да се определят спорните отклонения като значителни изменения и на последно място, че Комисията признала, че отклоненията на ниво проекти не са представлявали значителни изменения.
36 Първо, по отношение на твърдението за индикативния и временен характер на финансовия план, приложен към решението за отпускане на помощ, е уместно да се направи препращане към точки 60—64 от Решение на Първоинстанционния съд от 9 септември 2008 г. по дело Германия/Комисия (T‑349/06, T‑371/06, T‑14/07, T‑15/07 и T‑332/07, все още непубликувано в Сборника), в които са отхвърлени доводи, по същество идентични с тези, които излага Федерална република Германия по настоящото дело (вж. в този смисъл относно възможността общностният съд да мотивира решение чрез препращане към предходно решение по идентични по същество въпроси Решение на Съда от 25 октомври 2005 г. по дело Crailsheimer Volksbank, C‑229/04, Recueil, стр. I‑9273, точки 47—49 и Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03, Сборник, стр. ІІ‑73, точка 102). В това решение Първоинстанционният съд приема, че от приложимото законодателство съгласно възприетото в съдебната практика тълкуване следва, че всяка финансова помощ, предоставена от структурните фондове, трябва да бъде въведена в действие съгласно решението за нейното одобрение, и по-конкретно съгласно приложената към него финансова таблица, и че следователно измененията на одобрен от Комисията финансов план, които са осъществени без съгласието на последната, водят по принцип до намаляване на помощта, предоставена на разглежданата програма.
37 В това отношение следва да се отхвърли доводът на Федерална република Германия, според който мониторинговият комитет може да измени финансовия план, без да представя тези изменения на Комисията, когато последните не изискват отпускане на допълнителни ресурси за програмата. Всъщност се налага изводът, че от член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88 е видно ясно, че всяко изменение на финансовия план или се представя за потвърждение на Комисията и на съответната държава членка след приемането му от мониторинговия комитет, или се приема пряко от Комисията в сътрудничество с държавата членка и след становище на мониторинговия комитет. От това следва, че никое изменение на финансовия план не може да бъде направено без предварително или последващо одобрение от Комисията.
38 На второ място, по отношение на довода на Федерална република Германия, според който разликите между съдържащите се във финансовия план размери и крайните размери не нарушават условията, предвидени в последната редакция на решението за отпускане на помощ, след като по-специално приложеният размер на участие не превишава максималния размер от 50 % от общите разходи, следва да се приеме, че с този довод Федерална република Германия цели да оспори съдържащото се в обжалваното решение твърдение, според което решението за отпускане на помощ предвижда в последната си редакция размери на участие, които са специфични за всяка мярка или група от мерки и в повечето случаи са под 50 %.
39 В това отношение следва да се отбележи, че размерите на участие, на които се позовава Комисията в обжалваното решение, произтичат от съотношението между размерите на помощта от ЕФРР и на общите разходи, предвидени от финансовия план за всяка мярка или група от мерки. Налага се изводът, че при изчисляването на размерите на участие на ЕФРР въз основа на предвидените във финансовия план размери Комисията се е ограничила до прилагането на член 17, параграф 2 от Регламент № 4253/88, по силата на който финансовото участие на ЕФРР е определено в процентно съотношение и се изчислява или по отношение на общите разходи, или по отношение на всички допустими публични разходи, съдържащи се във финансовия план (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 27 юни 2007 г. по дело Nuova Gela Sviluppo/Комисия, T‑65/04, Сборник, стр. II‑68, точка 82).
40 Макар несъмнено да е вярно, че член 17, параграф 2 от Регламент № 4253/88 изхожда от принципа за един единствен размер на участие за съвкупността от дейности (оперативна програма, схема на помощи и т.н.), член 17, параграф 4 от посочения регламент изрично разрешава определянето на размер на участие за индивидуалните или специфичните мерки, като се има предвид, че „индивидуалните мерки“ по смисъла на тази разпоредба трябва по необходимост да съответстват на ниво на програмиране, съдържащо се във финансовия план. Всъщност от съдебната практика е видно, че размерът на участие на Общността представлява едно от условията за помощта, уточнено към момента на отпускането ѝ, за чието последващо изменение се прилагат процедурите, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88 (Решение по дело Nuova Gela Sviluppo/Комисия, точка 39 по-горе, точка 92). Впрочем единствено посоченото тълкуване е съвместимо с член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88, който предвижда, че адаптирането на финансовите планове, приложени към решенията за отпускане на помощ, води до изменението на процентите на помощта, от което ясно се разбира, че подобни проценти на помощта действително са предвидени от всеки финансов план и че изменението им произтича автоматично от други изменения, въведени в плана. Освен това се налага изводът, че в случай като настоящия, при който крайните разходи са под предвиденото във финансовия план, само по този начин това намаляване на разходите може да бъде разпределено между Общността и държавите членки в същото съотношение като това, в което те биха участвали в разходите, ако последните бяха в размера, предвиден във финансовия план, изготвен в рамките на партньорството.
41 От това следва, че Федерална република Германия не може да претендира, че изменението на националното участие и участието на Общността в различните мерки или групи от мерки, прието в решенията за изменение, не е имало за последица изменението на размера на участие на ЕФРР за всяка мярка или група от мерки, довело по този начин до различни размери, които в повечето случаи са под 50 %. Да се приеме твърдението ѝ, според което бил определен само един-единствен максимален размер от 50 %, би означавало да се приеме, че окончателният размер на участие на ЕФРР може да се определи едва към момента на приключването на програмата, противно на това, което е предвидено от тълкуваната в съдебната практика правна уредба (вж. точка 39 по-горе).
42 При тези обстоятелства не е релевантен фактът, че мотивите на решенията за изменение не посочват изрично, че новото съотношение между предвидените общи разходи и участието на Общността предполага замяна на единствения размер от 50 % процента с размери, специфични за всяка мярка или група от мерки, тъй като тази замяна произтича пряко от законодателството. Освен това се налага изводът, че — както посочва Комисията — мотивите на разглежданите решения се позовават на член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88.
43 Накрая е уместно да се отбележи, че определянето на размер на участие, специфичен за всяка мярка или група от мерки, не предполага решенията за изменение да се довели до намаляване на помощта от ЕФРР, след като, както подчертава Комисията, тази помощ би била изплатена изцяло, ако крайните разходи по програмата бяха в размера, предвиден в произтичащия от тези решения финансов план.
44 Този извод не се опровергава от доводите на Федерална република Германия, изведени по-специално от обстоятелството, че в случая, от една страна, във финансовите планове, приложени към решенията за изменение, е било посочено, че е гарантирано, че фондовете на Общността не превишават 50 % от общите публични разходи, и от друга страна, че оперативната програма е била изпълнена в съответствие с решенията на мониторинговия комитет.
45 Относно довода, изведен от анотацията, съдържаща се във финансовите планове, приложени към решенията за изменение, съгласно която е било гарантирано, че фондовете на Общността не трябва да превишават 50 % от общите публични разходи, следва да се отбележи, че както посочва Комисията, това указание не е пречка да се приеме, че решението за отпускане на помощ, изменено от посочените решения, е предвиждало размери на участие под 50 % за някои мерки или групи от мерки, след като този максимален размер от 50 % е трябвало да бъде съобразен на ниво индивидуални проекти. Така не би било възможно да се финансира проект при размер много над 50 % и да се предвидят много по-ниски размери за други проекти, спадащи към същата мярка или групи от мерки, дори да е бил спазен общият размер, предвиден за мярката или групата от мерки.
46 Относно довода, според който оперативната програма била изпълнена в съответствие с решенията на мониторинговия комитет, достатъчно е да се отбележи, че от обжалваното решение, както и от приложената към него таблица, е видно ясно, че разглежданата оперативна програма не е изпълнена в съответствие с тези решения, след като в последна сметка не е използвана част от фондовете, предоставени по посочената програма. Всъщност както посочва Комисията, в основата на настоящия спор е именно обстоятелството, че програмата не е изпълнена изцяло според предвиденото, тъй като страните не са постигнали съгласиe относно начина, по който трябва да се изчисли участието на Общността, когато общите разходи за програмата са под това, което е предвидено. Несъмнено е важно обстоятелството, че проектите са осъществени правилно, но то не е достатъчно, за да се приеме, че планът е осъществен правилно, тъй като за тази цел е било необходимо да се спазят всички условия, определени от решението за отпускане на помощ, включително размерът на участие.
47 Трето, по отношение на довода, според който точка 7а от насоките не позволява да се определят спорните отклонения като значителни изменения, най-напред следва да се отбележи, че както е видно от съображение 28 от обжалваното решение, Комисията е основала решението си за намаляване не на насоките, а на член 24 от Регламент № 4253/88. В насоките Комисията само напомня на държавите членки своето тълкуване на приложимите разпоредби и ги уведомява, че в съответствие със свободата на преценка, която ѝ предоставя член 24 от Регламент № 4253/88, тя е решила, както посочва в съображение 15 от решението си, да приеме отклоненията, отговарящи на някои условия. Несъмнено, тъй като се е ангажирала чрез уведомяването на държавите членки да използва свободата си на преценка, за да прилага член 24 от Регламент № 4253/88 съгласно предвидените от насоките критерии, Комисията е мотивирала обжалваното решение, като е препратила към последните, което обаче не означава, че насоките представляват правното основание на обжалваното решение. По-нататък, противно на твърдението на Федерална република Германия обстоятелството, че насоките се приети едва през септември 1999 г., не означава, че приемането им е изисквало преработване на действащите програми. Всъщност съгласно приетото в точки 36—46 по-горе, задължителният характер на финансовия план и наличието на размер на участие, фиксиран за мярка или за група от мерки, произтичат от приложимите законови разпоредби, така че точка 7 от насоките, чието съдържание по никакъв начин не изглежда да е в противоречие с тези разпоредби, не е изисквала каквото и да е изменение на програмите.
48 Във всички случаи се налага изводът, че в случая Комисията не е приложила погрешно точка 7 от насоките, при положение че както следва от точки 39—46 по-горе, „процент[ът] на съвместно общностно финансиране, произтичащ от финансовия план“, към който препраща точка 7а от насоките, може да бъде разбиран само като препращащ към размерите на финансиране, изчислени в зависимост от съотношение между участието на Общността и общите разходи, предвидени във финансовия план за всяка мярка или група от мерки и посочени от Комисията в съображение 1 от обжалваното решение, а не като препращащ към един максимален и единствен размер от 50 %.
49 На последно място, по отношение на довода, според който Комисията признала, че отклоненията на ниво проекти не са представлявали значителни изменения, следва да се отбележи, че обстоятелството, че в писмото си от 12 май 1999 г. (вж. точка 13 по-горе) Комисията е поискала измененията на програмата, съдържащи увеличение на общия размер или трансфери между фондовете, да ѝ бъдат представени за одобрение преди определена дата, не означава, че тя е счела, че изменения, различни от посочените, могат да бъдат въвеждани от националните власти свободно в програмата, въпреки предвиденото в член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88 задължение на мониторинговия комитет да съобщава на Комисията всяко изменение и да изчаква потвърждение от нея. Освен това от писмото от 3 май 2000 г. (вж. точка 15 по-горе) не следва, че измененията на проектите никога не попадат в приложното поле на член 24 от Регламент № 4253/88. Напротив, в това писмо Комисията посочва ясно, че измененията относно проектите не следва да ѝ бъдат съобщавани само ако не е налице значително изменение и ако не се оказва въздействие върху бюджета на Общността. Така, както подчертава Комисията, отклоненията на ниво проекти ще попадат в приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 само когато водят до отклонения по отношение на съдържащите се във финансовия план размери.
50 На второ място, относно обстоятелството, че Комисията одобрила, както се твърди, разглежданото изменение, следва да се отхвърли доводът на Федерална република Германия, според който присъствието на представител на Комисията в мониторинговия комитет по оперативната програма и активното му участие при изпълнението на посочената програма били равнозначни на одобрение от Комисията на направените промени. Всъщност от член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88 следва ясно, че макар мониторинговият комитет да е по принцип компетентен да адаптира финансовия план, когато това не предполага увеличаване на общите разходи за програмата, всяко изменение, което извършва, трябва да бъде съобщавано незабавно на Комисията и на съответната държава членка и е приложимо едва след като бъде потвърдено от двете. Налага се изводът, че тази разпоредба може да се тълкува само в смисъл, че представителят на Комисията в рамките на мониторинговия комитет не е „Комисията“ по смисъла на посочената разпоредба, тъй като предвид участието му в мониторинговия комитет биха се обезсмислили задължението за съобщаване на изменението след приемането на решение от мониторинговия комитет и задължението да се изчака потвърждаването от страна на Комисията.
51 Освен това е безспорно, че двете решения за изменение на решението за отпускане на помощ, приети по силата на трета алинея на член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88, тъй като не са от компетентността на мониторинговия комитет, са приети от Комисията в качеството ѝ на колегиален орган, а не от нейния представител в рамките на мониторинговия комитет. Съдържащото се в член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88 препращане към „Комисията“ не може обаче да се тълкува като имащо предвид алтернативно колегиалния орган или неговия представител в рамките на мониторинговия комитет, съгласно алинеята от тази разпоредба, за която става въпрос.
52 При тези обстоятелства е уместно да се отбележи, че може да се приеме, че Комисията е одобрила решено от мониторинговия комитет изменение само ако последното формално ѝ е било съобщено за тази цел (вж. в този смисъл Решение по дело Nuova Gela Sviluppo/Комисия, точка 39 по-горе, точки 64 и 66; вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 22 ноември 2006 г. по дело Италия/Комисия, T‑282/04, Recueil, стр. II‑93*, резюме, точки 72 и 78). Тъй като Федерална република Германия не е съобщила на Комисията разглежданите изменения, тя не може да претендира следователно, че последните са одобрени.
53 На трето и последно място, относно довода на Федерална република Германия, според който Комисията не упражнила предоставеното ѝ от член 24 от Регламент № 4253/88 право на преценка, и по-специално относно довода, според който обстоятелството, че не е поискала одобряването на установените от Комисията изменения, представлява само нарушение на процедурните правила и не обосновава възможността Комисията да намали финансовата помощ и да застраши финансирането на правилно изпълнените проекти, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика нарушението на национални или общностни разпоредби, уреждащи помощ от фондовете на Общността, включително на разпоредби с финансов характер, обосновава намаляването или отменянето на отпуснатата помощ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 септември 2005 г. по дело Ирландия/Комисия, C‑199/03, Recueil, стр. I‑8027, точки 29—34 и Решение на Съда от 19 януари 2006 г. по дело Comunità montana della Valnerina/Комисия, C‑240/03 P, Recueil, стр. I‑731, точки 76 и 97). Така, следва да се отбележи, че в своето Решение по дело Италия/Комисия, точка 52 по-горе (точки 72 и 78) относно развитието на селските райони, финансирани от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), Първоинстанционният съд приема, че несъобразяването от страна на Италианската република с разпоредба, чието съдържание е съвсем аналогично с това на член 25, параграф 5 от Регламент № 4253/88, е довело до намаляване на помощта, отпусната за оперативната програма.
54 Уместно е да се отбележи, че да се приеме, както иска Федерална република Германия, че предвид обстоятелството, че тя е допуснала само нарушение на процедурните правила, Комисията не е могла да намали помощта, тъй като това засягало правилно изпълнените проекти, би означавало да се остави без последствие нарушението от Федерална република Германия на задължението ѝ да изпълни оперативната програма в съответствие с одобрения от Комисията финансов план. Подобно разрешение би лишило това задължение от неговото съдържание, след като би било достатъчно националните власти да докажат надлежното осъществяване на някои проекти, за да получат цялото предоставено финансиране, независимо от съобразяването с финансовите разпоредби, по които са постигнали съгласие с Комисията.
55 Във всички случаи се налага изводът, че обжалваното решение не може да застраши финансирането на изпълнените проекти. Всъщност щом разходите за разглежданата оперативна програма са под това, което е било предвидено, националните власти могат да използват част от така спестените национални фондове, за да допълнят финансирането на правилно изпълнените проекти.
56 В това отношение е неотносимо обстоятелството, на което Федерална република Германия се позовава в хода на съдебното заседание в отговор на въпрос на Първоинстанционния съд, според което, тъй като в случая става въпрос за програма, изготвена в рамките на инициативата на Общността Interreg II, националното участие спада към бюджета на три различни национални органа. Фактът, че в рамките на отношенията между различните национални органи неосъществените проекти трябва да бъдат финансирани от един от националните органи, а изпълнените проекти — от друг, не е пречка да се приеме, че частта от националните фондове, спестени като последица от неосъществяването на някои проекти, може да бъде използвана за допълване на финансирането на изпълнените проекти.
57 Всъщност ако разглежданите проекти са наистина от трансграничен интерес, какъвто би трябвало да бъде случаят със всеки проект, предназначен да бъде финансиран в рамките на оперативна програма, спадаща към инициативата на Общността Interreg II, националният орган, чиито проекти не са изпълнени или са се оказали по-малко скъпи, може да поеме част от националното участие в проектите, които са изпълнени в съответствие с предвиденото. Във всички случаи е уместно да се отбележи, че исканията за субсидиране за оперативна програма са представени съвместно от всички национални органи, компетентни на териториите, за които се отнася посочената програма, и че решенията за отпускане на помощ правят разграничение само между участието на Общността и националното участие, без да провеждат разлика между участието на всеки от националните органи.
58 Предвид всичко изложено по-горе първото правно основание на Федерална република Германия се отхвърля.
По второто правно основание, изведено от липсата на мотиви
Доводи на страните
59 Относно препращането към точка 6.2 от насоките, направено от Комисията в съображение 16 от обжалваното решение, Федерална република Германия изтъква, че Комисията не обяснява защо отклонение в посока към „повишаване“ по отношение на предвидените във финансовия план разноски попадало в обхвата на насоките, докато отклонение в посока към „понижаване“ представлявало значително изменение по смисъла на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88. Тя счита, че ако Комисията бе приложила гъвкавата величина от 20 %, предвидена от насоките в случая, не би било извършено каквото и да е намаляване. Тя добавя в това отношение, че неприлагането от Комисията на тази гъвкава величина е особено непонятно, при положение че според Комисията цялата помощ от ЕФРР е можело да бъде изплатена дори без да се прибягва до това правило, ако това бе надлежно поискано от нея. Тя твърди, че не разбира защо Комисията, която в обжалваното решение е отдала основно значение на размера на финансиране, предвиден във финансовия план за всяка мярка или група от мерки, не приема прилагането на насоките, за да позволи вместо превишаване с 20 % на предвидената от плана помощ превишаване със същия процент на размера на финансиране, като при това исканият размер остава под този на предвидената от плана помощ.
60 Относно таблицата, съдържаща се като приложение към обжалваното решение, Федерална република Германия изтъква, че същата е неразбираема и счита, че това би могло да се дължи на обстоятелството, че нито обясненията, нито заглавията на колоните са на немски език — езика на производството. Така тя поддържа, че нарушението на член 3 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3) е в основата на друга грешка в мотивите. Тя оспорва твърдението на Комисията, че съдържащите се в таблицата математически формули са ясни.
61 Комисията оспорва твърдението, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви.
Съображения на Първоинстанционния съд
62 Относно съображение 16 от обжалваното решение Федерална република Германия изтъква на първо място, че Комисията не обяснява защо отклонение в посока към „повишаване“ по отношение на предвидените във финансовия план разноски би могло да бъде прието, докато отклонение към „понижаване“ представлявало значително изменение по смисъла на член 24 от Регламент № 4253/88. Уместно е обаче да се отбележи, че Комисията посочва в съображения 12 и 15 от обжалваното решение, че всяко отклонение, независимо дали е в посока към повишаване или към понижаване, представлява значително изменение. По-нататък, в съображение 16 от това решение тя посочва, че отклоненията в посока към повишаване могат да бъдат приети, при условие обаче че обхватът им е ограничен (до 20 % от размера на разглежданата мярка) и че се компенсират в рамките на подпрограма/приоритетна ос с отклонение в посока към равностойно понижаване, така че „размерът на подпрограмата […] да не бъде увеличен“. При тези обстоятелства се налага изводът, че Комисията не е счела, че отклоненията в посока към „повишаване“ винаги се приемат, за разлика от отклоненията в посока към „понижаване“, и че поради това обжалваното решение не е можело да съдържа мотиви в това отношение.
63 Федерална република Германия изтъква на второ място, че Комисията не обяснява защо не е приложила в случая възможността за гъвкавост от 20 %, предвидена в точка 6 от насоките. В това отношение е уместно да се отбележи, че от точка 6.2 от насоките, както и от съображение 19 от обжалваното решение е видно, че гъвкавата величина от 20 % е била приложена, противно на твърдението на Федерална република Германия, но това е било направено само в рамките на приоритетна ос 3, тъй като само в тази ос се съдържа мярка или група от мерки, за които е превишен предвиденият във финансовия план размер. От тези мотиви следва ясно, че точка 6.2 от насоките не може да бъде прилагана за други оси, след като не е изпълнено едно от условията за прилагането ѝ, а именно превишаването на предвидения размер най-малко за една мярка или група от мерки.
64 Федерална република Германия твърди на трето място, че не разбира защо Комисията не прилага насоките в смисъл, че превишаване с 20 % на размера на участие, определен за мярка или за група от мерки, може да бъде прието, ако не предполага превишаване на помощта, предвидена за приоритетната ос, по същия начин както превишаване на размера на помощта, предвиден за мярка или за група от мерки, се приема, по силата на точка 6.2 от посочените насоки, ако не предполага превишаване на размера на помощта, предвиден за приоритетната ос. В това отношение е уместно да се отбележи, че Федерална република Германия иска своеобразно прилагане по аналогия на насоките. Комисията посочва обаче в съображение 24 от обжалваното решение, че в качеството им на указания, насочени към нейните служби, насоките трябва да бъдат прилагани в съответствие с принципа на равно третиране, така че тя не е можела да ги приложи спрямо програмите на Федерална република Германия по начин, различен от този, по който ги прилага спрямо програмите на други държави членки. От това следва, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано в това отношение.
65 По-нататък, относно приложената към обжалваното решение таблица, Федерална република Германия счита, че същата е неразбираема, тъй като нито обясненията, нито заглавията на колоните са на немски език, и оспорва твърдението на Комисията, според което съдържащите се в таблицата математически формули са лесни за разбиране. Достатъчно е да се отбележи обаче, че както посочва Комисията, от позоваванията към съдържанието на таблицата, които прави в жалбата си Федерална република Германия, е видно, че последната я е разбрала правилно. Освен това следва да се отбележи, че съдържащите се в текста на обжалваното решение мотиви позволяват да бъдат разбрани изчислението, извършено за всяка мярка или група от мерки, и причините, поради които исканият от Федерална република Германия размер е бил приет или не.
66 При тези обстоятелства второто правно основание на Федерална република Германия трябва да бъде отхвърлено.
По третото правно основание, изведено от незачитане на „партньорството“
Доводи на страните
67 Федерална република Германия изтъква, че след като спорната програма е изготвена съвместно и размерите на финансиране на проектите са определени при спазване на програмата, като се отклонява от условията, предвидени в нея, Комисията изменя едностранно помощта от ЕФРР и не зачита „партньорството“.
68 Тя поддържа, че приложеният от Комисията метод на изчисление предполага, че за никой от тези проекти повече не съществува общо финансиране, тъй като компетентните служби и отговарящите за проектите лица не могат да определят размера на помощта от ЕФРР преди изтичането на срока за инкорпориране на разходите на 31 декември 2001 г. и подаването на искането за плащане.
69 Освен това тя изтъква, че Комисията не зачита „партньорството“ и поради това че поведението ѝ е в противоречие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като нейният представител в мониторинговия комитет не обяснил на партньорите си значението на съдържащите се във финансовите таблици размери преди изтичането на срока на ангажимента, нито това, че е компрометирано финансирането на проектите, за които е взето решение от мониторинговия комитет. В репликата тя твърди, че Комисията се стреми да сведе до минимум участието си в рамките на мониторинговия комитет. Тя поддържа, че това участие обаче е повлияло на изпълнението на програмата и твърди, че сътрудничеството на Комисията при определянето на участията на ЕФРР в проектите, съгласно вътрешния правилник на мониторинговия комитет, е осъществено при спазване на предвидената правна уредба. Тя счита, че за сметка на това методът на изчисление на Комисията е несъвместим с решенията на мониторинговия комитет и не е наложителен, най-малкото в случая, при който последната предварително е взела участие в приемането на решения в обратния смисъл от страна на мониторинговия комитет.
70 Тя добавя, че при наличието на основна разлика в позициите относно изпълнението на програмата „партньорството“ е налагало Комисията да ѝ разреши да внесе поправка в искането за плащане.
71 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Първоинстанционния съд
72 Най-напред е уместно да се напомни, че съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 2052/88 (вж. точка 3 по-горе) понятието „партньорство“ е използвано, за да се подчертае, че „[дейността на Общността] се развива чрез тясно съгласуване между Комисията, съответната държава членка, определените от държавата членка компетентни органи и организации“. Партньорството обхваща по-специално подготовката, финансирането, мониторинга и оценката на дейностите и трябва да се извършва при пълно зачитане на съответните институционални, юридически и финансови правомощия на всеки от партньорите.
73 По-нататък, относно довода, според който Комисията не зачела „партньорството“, като едностранно изменила условията на помощта от ЕФРР, налага се изводът, че от разглеждането на първото правно основание е видно, че противно на твърдението на Федерална република Германия Комисията не се е отклонила от условията, предвидени от решението за отпускане на помощ в последната му редакция и следователно не е изменила едностранно помощта от ЕФРР. Освен това, като се има предвид, че размерите на финансиране са определени от решението за отпускане на помощта, не може и да се поддържа, че методът на изчисление, приложен съгласно приложимите разпоредби и решението за отпускане на помощта, предполага невъзможност да се определи предварително размерът на помощта от Общността.
74 Относно довода, според който поведението на Комисията било в противоречие с принципа на защита на оправданите правни очаквания поради отношението на нейния представител в мониторинговия комитет, е достатъчно да се напомни, че според постоянната съдебна практика възникването на оправданото правно очакване предполага да бъдат предоставени конкретни и съобразени с приложимите разпоредби уверения от опровомощено за тази цел лице (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1999 г. по дело Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стр. I‑A‑129 и II‑705, точка 70 и Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T‑347/03, Recueil, стр. II‑2555, точка 102). В случая обаче независимо от обстоятелството, че липсата на предупреждение от страна на представителя на Комисията в мониторинговия комитет относно наличието на размери на финансиране на ниво мерки или групи от мерки не може да се счита за конкретно уверение, още повече че от преписката по делото е видно, че същият представител е заявил, че ще се въздържи от гласуване при приемането на решения по проектите, за да не изпреварва решението на вътрешния финансов контрол на Комисията, във всеки случай тези „уверения“ не биха съответствали на приложимото право, както следва от направения по-горе анализ.
75 На последно място, относно довода на Федерална република Германия, според който Комисията трябвало да ѝ разреши да внесе поправка в искането си за плащане, следва да се констатира, че Федерална република Германия, без да приема тълкуването на Комисията и да иска от нея разрешение да представи ново искане за плащане на по-висок размер за мерките или групите от мерки, за които първоначалното искане е предвиждало по-нисък размер от този, който произтича от прилагането на предвидения във финансовия план размер на финансиране, подава настоящата жалба, за да оспори това тълкуване. При тези обстоятелства Комисията не е можела — дори да се предположи, че това е допустимо според приложимата правна уредба — да разреши по своя инициатива внасянето на поправка в искането.
76 При тези обстоятелства е уместно да се отхвърли настоящото правно основание и следователно жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
77 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Федерална република Германия е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.
Czúcz | Labucka | Frimodt Nielsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 януари 2009 година.
Подписи