РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
8 февруари 2024 година(*)
„Обжалване — Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Задачи на Европейската централна банка (ЕЦБ) — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Член 6, параграф 5, буква б) — Надзор над кредитна институция пряко от ЕЦБ — Условия — Жалба за отмяна — Недопустимост — Представителство на страна — Издадено на адвоката пълномощно — Ненадлежно упълномощен представител“
По дело C‑750/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 6 декември 2021 г.,
Pilatus Bank plc, установено в Та Шбиш (Малта), представлявано от O. Behrends, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от E. Koupepidou, M. Puidokas и E. Yoo,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl (докладчик), J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 май 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Pilatus Bank plc иска да се отмени определение на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2021 г., Pilatus Bank/ЕЦБ (T‑139/19, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2021:623), с което същият е отхвърлил като явно лишена от всякакво правно основание жалбата на това дружество за отмяна на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 21 декември 2018 г., с което с електронно писмо ЕЦБ уведомява Pilatus Bank plc, че повече няма компетентност да осъществява пряк пруденциален надзор върху него и да приема мерки по отношение на него (наричано по-нататък „спорното електронно писмо“).
Правна уредба
Регламент (ЕС) № 1024/2013
2 Съгласно член 1 („Предмет и обхват“) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63):
„С настоящия регламент на ЕЦБ се възлагат конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с цел да се допринесе за сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система в рамките на Съюза и отделните държави членки при пълно зачитане и задължение за полагане на грижа за единството и интегритета на вътрешния пазар на основата на равнопоставено третиране на кредитните институции с оглед да се избегне регулаторният арбитраж.
[…]“.
3 Член 2 („Определения“) от този регламент предвижда в точки 2 и 3:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
2) „национален компетентен орган“ означава всеки национален компетентен орган, определен от участващите държави членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници [и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1)] и Директива 2013/36/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338)];
3) „кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент [№ 575/2013]“.
4 Член 4 от цитирания регламент определя задачите, възложени на ЕЦБ, и предвижда в параграф 1, буква а) и в параграф 3, първа алинея:
„1. В рамките на член 6 и съгласно параграф 3 от настоящия член, ЕЦБ е единственият орган, компетентен да извършва за целите на пруденциалния надзор следните задачи във връзка с всички кредитни институции, установени в участващите държави членки:
а) да издава лицензи на кредитни институции и да отнема лицензите на кредитни институции при спазване на член 14;
[…]
3. За изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на настоящия регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, ЕЦБ прилага и националното законодателство, с което се упражнява този избор“.
5 Съгласно член 6 („Сътрудничество в рамките на [единния надзорен механизъм (ЕНМ)]“ от същия регламент:
„1. ЕЦБ изпълнява задачите си в рамките на единен надзорен механизъм, който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи. ЕЦБ носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на ЕНМ.
2. Както ЕЦБ, така и националните компетентни органи спазват задължението за добросъвестно сътрудничество и задължението за обмен на информация.
Без да се засяга правомощието на ЕЦБ да получава пряко или да има пряк достъп до информация, докладвана непрекъснато от кредитните институции, националните компетентни органи предоставят по-конкретно на ЕЦБ цялата информация, необходима за изпълнението на задачите, възложени на ЕЦБ по силата на настоящия регламент.
3. Когато е целесъобразно и без да се засяга отговорността и отчетността на ЕЦБ във връзка със задачите, възложени ѝ с настоящия регламент, националните компетентни органи имат отговорността да оказват съдействие на ЕЦБ при условията, посочени в рамката по параграф 7 от настоящия член, при изготвянето и изпълнението на актове, свързани с посочените в член 4 задачи, по отношение на всички кредитни институции, включително съдействие при осъществяване на дейности за проверка. При изпълнението на задачите си по член 4 те следват дадените от ЕЦБ инструкции.
4. По отношение на задачите, определени в член 4, параграф 1 — с изключение на тези по букви а) и в) от него, ЕЦБ носи отговорностите по параграф 5 от настоящия член, а националните компетентни органи носят отговорностите по параграф 6 от настоящия член, в съответствие с рамката и процедурите, зададени в параграф 7 от настоящия член, за целите на надзора на следните кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги, или клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки:
– кредитни институции, които не са толкова значими на консолидирана основа, като най-високото равнище на консолидация се намира в участващите държави членки или в отделните институции в конкретния случай на клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки. Значимостта се оценява въз основа на следните критерии:
i) размер;
ii) значимост за икономиката на Съюза или на дадена участваща държава членка;
iii) значимост на трансграничните дейности.
По отношение на първа алинея по-горе, дадена кредитна институция или финансов холдинг, или смесен финансов холдинг не се счита за по-малко значима, освен ако това не е обосновано от конкретни обстоятелства, които следва да бъдат уточнени в методиката, при положение че е изпълнено което и да било от следните условия:
i) общата стойност на активите ѝ надвишава 30 млрд. евро;
ii) съотношението на общите ѝ активи спрямо [брутния вътрешен продукт (БВП)] на участващата държава членка по установяване надвишава 20 %, освен ако общата стойност на активите ѝ е по-малка от 5 млрд. евро;
iii) след постъпило уведомление от съответния национален компетентен орган, че той счита тази институция от съществено значение за местната икономика, ЕЦБ взема решение, което потвърждава същественото ѝ значение след обстойна оценка, в т.ч. оценка на балансовия отчет, от страна на ЕЦБ, на въпросната кредитна институция.
ЕЦБ може също по собствена инициатива да разглежда дадена институция като институция от съществено значение тогава, когато последната е установила банкови дъщерни предприятия в повече от една участваща държава членка и нейните трансгранични активи или пасиви представляват значителен дял от общите ѝ активи или пасиви, при спазване на посочените в методиката условия.
Кредитни институции, за които е поискана или получена публична финансова помощ пряко от [Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)] или [Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)], не се считат за не толкова значими.
Независимо от предходните алинеи, ЕЦБ осъществява задачите, възложени ѝ с настоящия регламент, по отношение на трите най-значими кредитни институции във всяка от участващите държави членки, освен ако конкретните обстоятелства налагат друго.
5. По отношение на кредитните институции, посочени в параграф 4, и съгласно рамката, определена в параграф 7:
а) ЕЦБ публикува регламенти, насоки или общи инструкции, насочени към националните компетентни органи, съгласно които националните компетентни органи изпълняват задачите по член 4, параграф 1 — с изключение на тези по букви а) и в) от него, и приемат надзорни решения;
Тези инструкции могат да се отнасят до специфичните правомощия по член 16, параграф 2 за групи или категории кредитни институции с цел осигуряване на последователност на резултатите от надзора в рамките на ЕНМ;
б) Когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор, ЕЦБ може във всеки момент, по собствена инициатива след консултация с националните компетентни органи или по искане на национален компетентен орган, да реши да упражни пряко всички съответни правомощия по отношение на една или повече кредитни институции, посочени в параграф 4, включително в случаите, когато е била поискана или получена финансова помощ непряко от ЕИФС или ЕМС;
в) ЕЦБ упражнява надзор върху функционирането на системата въз основа на отговорностите и процедурите по настоящия член, и по-специално на посочените в параграф 7, буква в);
г) ЕЦБ може по всяко време да използва правомощията, посочени в членове 10—13;
д) ЕЦБ може също да изисква информация, на принципа ad hoc или постоянно, от националните компетентни органи относно изпълнението на техните задачи съгласно настоящия член.
6. Без да се засягат разпоредбите на параграф 5 от настоящия член, националните компетентни органи изпълняват и носят отговорност за задачите, посочени в член 4, параграф 1, букви б), г—ж) и и), както и за приемането на всички надзорни решения по отношение на кредитните институции, посочени в параграф 4, първа алинея от настоящия член, съгласно рамката и процедурите по параграф 7 от настоящия член.
Без да се засягат членове 10—13, националните компетентни органи и определените на национално равнище органи запазват правомощията си, в съответствие с националното право, да получават информация от кредитните институции, холдингите, смесените холдинги и предприятията, включени в консолидационното финансово състояние на дадена кредитна институция, и да провеждат проверки на място за тези институции, холдинги, смесени холдинги и предприятия. Националните компетентни органи информират ЕЦБ, в съответствие с рамката по параграф 7 от настоящия член, за предприетите съгласно настоящия параграф мерки и работят по тези мерки в тясна координация с ЕЦБ.
Националните компетентни органи докладват редовно на ЕЦБ относно провеждането на дейностите по настоящия член.
[…]
8. Когато ЕЦБ се подпомага от националните компетентни органи или определените на национално равнище органи с оглед на упражняването на възложените ѝ с настоящия регламент задачи, ЕЦБ и националните компетентни органи спазват разпоредбите на съответните законодателни актове на Съюза по отношение на разпределението на отговорностите и сътрудничеството между компетентните органи на различни държави членки“.
Регламент № 575/2013
6 Член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013, в приложимата му към спора редакция, довел до подаването на жалба до Съда, предвижда:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „кредитна институция“ означава предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка“.
Обстоятелствата по спора
7 Pilatus Bank e установена в Малта кредитна институция. Като „не толкова значима“ кредитна институция по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 жалбоподателят подлежи на пряк пруденциален надзор от Malta Financial Services Authority (Малтийски орган за финансови услуги, Малта) (наричан по-нататък „MFSA“), „национален компетентен орган“ по смисъла на член 2, параграф 2 от този регламент.
8 Г‑н Ali Sadr Hasheminejad, който е акционер в жалбоподателя и притежава косвено 100 % от неговия капитал и от правата на глас, е задържан в Съединените американски щати по шест обвинения, свързани с предполагаемото му участие в схема, чрез която около 115 милиона щатски долара (USD) (около 108 милиона евро), изплатени за финансиране на проект за недвижими имоти във Венецуела, са били отклонени в полза на ирански лица и предприятия.
9 След като по отношение на г‑н Sadr Hasheminejad е повдигнато обвинение в Съединените щати, до жалбоподателя са отправени искания за изтегляне на влогове в общ размер на 51,4 милиона евро, т.е. около 40 % от всички влогове в неговия баланс.
10 При тези условия MFSA издава три разпореждания по отношение на жалбоподателя.
11 На 21 март 2018 г. MFSA приема, от една страна, разпореждане за отнемане или преустановяване на правото на глас, с което по-специално постановява г‑н Sadr Hasheminejad да бъде освободен незабавно от ръководната му длъжност при жалбоподателя и от всички други негови функции, свързани с вземането на решения в рамките на жалбоподателя, г‑н Sadr Hasheminejad да преустанови да упражнява правото си на глас и да се въздържа от всякакво правно или съдебно представителство на жалбоподателя, и от друга страна, разпореждане за налагане на мораториум, с което задължава жалбоподателя да не разрешава никакви банкови операции, и по-конкретно тегления на вложения или влогонабиране от акционерите и членовете на управителния съвет на жалбоподателя.
12 На 22 март 2018 г. MFSA издава разпореждане за назначаването на компетентно лице, с което това лице, видно от формулировката в документа за неговото назначаване, има властта да „поем[е] всички правомощия, функции и задължения на Банката по отношение на всички активи, независимо дали се изпълняват от общото събрание на Банката, или от управителния съвет, или от друго лице, включително правното и съдебно представителство на Банката, с изключение на Банката и на всяко друго лице“ (наричано по-нататък „компетентното лице“).
13 На 29 юни 2018 г. MFSA предлага на ЕЦБ да отнеме лиценза на жалбоподателя за достъп до дейността на кредитна институция, в приложение на член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013.
14 По време на административното производство за отнемане на лиценза управителният съвет на жалбоподателя упълномощава адвокат, който се свързва с ЕЦБ.
15 Във връзка с това в кореспонденцията си с ЕЦБ жалбоподателят, чрез упълномощения от управителния му съвет адвокат, посочва, че компетентното лице по същество е уведомило този адвокат, че няма да разреши неговите хонорари да бъдат изплатени от средствата на банката, които то носи отговорността да управлява.
16 Жалбоподателят изтъква също, че е поискал от MFSA, без да получи отговор, на компетентното лице да се разпореди да разреши използването на средства на банката, за да се платят хонорарите на този адвокат.
17 С решение от 2 ноември 2018 г. ЕЦБ отнема лиценза на жалбоподателя на основание член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013.
18 При тези обстоятелства с две електронни писма от 13 ноември и 20 декември 2018 г. жалбоподателят моли ЕЦБ да осигури прекия пруденциален надзор над него съгласно Регламент № 1024/2013 и да разпореди на компетентното лице да разреши хонорарите на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, да бъдат изплатени от средствата на банката.
19 В спорното електронно писмо ЕЦБ отговаря следното:
„В отговор на Вашето електронно писмо, изпратено до ЕЦБ на 13 ноември 2018 г. в което Вие искате ЕЦБ да поеме пряк надзор върху [жалбоподателя] и да коментира „събитията от петък, 2 ноември 2018 г.“, както и на Вашето електронно писмо от 20 декември 2018 г., в което отново излагате искането ЕЦБ да поеме пряк надзор върху [жалбоподателя]. Моля да имате предвид, че надзорните задачи, които ЕЦБ има съгласно Регламент [№ 1024/2013], все пак се свеждат до кредитните институции (вж. член 1, [първа алинея] от посочения регламент). Тъй като лицензът на [жалбоподателя] като кредитна институция е отнет, считано от 5 ноември 2018 г., ЕЦБ повече няма компетентност да приема мерки по отношение на [жалбоподателя]“.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното определение
20 На 4 март 2019 г. жалбоподателят, чрез упълномощения от управителния му съвет адвокат, подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното електронно писмо.
21 С обжалваното определение, прието на основание член 126 от Процедурния му правилник, Общият съд, без да се произнася по изложеното от ЕЦБ възражение за недопустимост на жалбата, я отхвърля като явно лишена от всякакво правно основание.
Производството пред Съда и исканията на страните
22 На 6 декември 2021 г. жалбоподателят, чрез същия адвокат, подава в секретариата на Съда жалбата по настоящото дело.
23 С жалбата си той иска от Съда:
– да отмени обжалваното определение,
– да обяви спорното електронно писмо за недействително в съответствие с член 264 ДФЕС,
– доколкото Съдът не може да се произнесе по същество, да върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по жалбата за отмяна, и
– да осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски.
24 EЦБ иска от Съда:
– да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,
– при условията на евентуалност, да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна,
– при всички случаи да осъди жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
25 На 27 юни 2023 г. ЕЦБ подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
26 В подкрепа на искането си ЕЦБ посочва, че желае да изложи нови факти, които в светлината на скорошни събития, а именно заключението на генералния адвокат от 25 май 2023 г., могат да бъдат фактор от решаващо значение за решението на Съда. От заключението на генералния адвокат било видно, че според генералния адвокат разпорежданията относно жалбоподателя, приети от MFSA през март 2018 г., са „подготвителни актове“ в рамките на многофазното административно производство, довело до приемането от ЕЦБ на решението за отнемане на лиценза и че поради това нередностите, допуснати в тези разпореждания, могат да бъдат приписани на ЕЦБ и „заразяват“ приетото от нея решение за отнемане на лиценза. ЕЦБ излага факти, за да докаже, че споменатите разпореждания са били оспорени пред малтийските съдилища.
27 В тази насока следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от този статут да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 9 юни 2022 г., Préfet du Gers и Institut national de la statistique et des études économiques, C‑673/20, EU:C:2022:449, т. 40 и цитираната съдебна практика).
28 От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Ето защо не става въпрос за становище, предназначено за съдиите или за страните, което произхожда от орган извън Съда, а за индивидуалното, мотивирано и публично представено становище на член на самата институция. При тези условия заключението на генералния адвокат не може да бъде предмет на обсъждане от страните. Освен това Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат достига до него. Следователно несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат, независимо какви въпроси той разглежда в него, само по себе си не може да съставлява основание за възобновяване на устната фаза на производството (решение от 9 юни 2022 г., Préfet du Gers и Institut national de la statistique et des études économiques, C‑673/20, EU:C:2022:449, т. 41 и цитираната съдебна практика).
29 Действително, съгласно член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено или когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда.
30 В настоящия случай обаче Съдът счита, че разполага с цялата необходима информация, за да се произнесе, и че изложените от ЕЦБ данни в подкрепа на искането ѝ за възобновяване на устната фаза на производството не са нови факти от значение за решението, което трябва да бъде постановено от Съда.
31 При тези условия след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че не следва да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.
По жалбата
32 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика всяко обстоятелство, което се отнася до допустимостта на жалбата за отмяна, подадена до Общия съд, може да бъде абсолютна процесуална предпоставка, която Съдът, в случай на подадена до него жалба, е длъжен служебно да провери (решения от 23 април 2009 г., Sahlstedt и др./Комисия, C‑362/06 P, EU:C:2009:243, т. 21—23, и от 6 юли 2023 г., Julien/Съвет, C‑285/22 P, EU:C:2023:551, т. 45 и цитираната съдебна практика).
33 По силата на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим спрямо Общия съд съгласно член 53, първа алинея от този статут, за да могат да предприемат действия пред юрисдикциите на Съюза, юридически лица като жалбоподателя трябва да бъдат представлявани от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4).
34 Следователно представляването на юридическо лице от адвокат, и по-специално въпросът за редовността на пълномощното, издадено на адвокат с оглед подаването на жалба пред Общия съд, е сред абсолютните процесуални предпоставки, които Съдът, в случай на подадена до него жалба, е длъжен служебно да провери.
35 Що се отнася до пълномощното, предоставено на адвокат от такива лица, съгласно член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице. За разлика от текста на този правилник, приложим преди 1 юли 2015 г., посочената разпоредба не предвижда задължение такова лице да представи доказателство, че пълномощното на адвоката му е било надлежно издадено от лице, оправомощено за тази цел.
36 При все това Съдът вече е постановил, че обстоятелството, че член 51, параграф 3 не предвижда такова задължение, не освобождава Общия съд от задължението да провери редовността на съответното пълномощно в случай на оспорване. Всъщност фактът, че при подаване на жалбата си жалбоподателят не е длъжен да представи такова доказателство, не засяга задължението му да е упълномощил надлежно своя адвокат да предприема действия по съдебен ред. Облекчаването на изискванията за представяне на доказателства към момента на подаване на жалбата няма влияние върху материалното условие жалбоподателите да бъдат надлежно представлявани от техните адвокати. Следователно в случай на оспорване на редовността на пълномощното, което дадена страна е предоставила на нейния адвокат, тази страна трябва да докаже, че посоченото пълномощно е редовно (решение от 21 септември 2023 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, C‑478/21 P, EU:C:2023:685, т. 93 и цитираната съдебна практика).
37 Общият съд също е длъжен служебно да провери редовността на съответното пълномощно, и по-специално дали пълномощното е било редовно издадено от компетентен за целта представител на съответното юридическо лице, когато това пълномощно е явно нередовно или са налице обстоятелства, които могат да породят сериозни съмнения за редовността на това пълномощно.
38 Всъщност в случая има няколко обстоятелства, които е трябвало да породят сериозни съмнения у Общия съд за редовността на пълномощното на адвоката на жалбоподателя.
39 Първо, фактическите обстоятелства, довели до подаването на жалбата пред Общия съд, и текстът на пълномощното за представителство, което управителният съвет на жалбоподателя е издал на адвоката, подал тази жалба, са били годни сериозно да поставят под въпрос редовността на това пълномощно.
40 Всъщност назначаването от MFSA на компетентното лице и фактът, че задачата на това компетентно лице е по-специално да поеме „правното и съдебно представителство на Банката, с изключение на Банката и на всяко друго лице“, са можели да породят сериозни съмнения за правомощието на управителния съвет на жалбоподателя да ангажира жалбоподателя в съдебно производство и да упълномощи адвокат за тази цел.
41 Текстът на издаденото на адвоката пълномощно за представителство също е можел да подсили тези съмнения. Така в това пълномощно членовете на управителния съвет на жалбоподателя са припомнили, че MFSA е назначил компетентното лице на 22 март 2018 г. и му е предоставил някои правомощия, и са уточнили, че „компетентните съдилища ще трябва да определят кои лица са оправомощени да представляват [жалбоподателя] при съответните обстоятелства. Членовете на управителния съвет не носят персонална отговорност“. Тези изрази показват, че самите лица, подписали пълномощното, са имали съмнения дали могат да издадат такова, и представляват ясна и изрична покана да се провери дали те действително имат това правомощие.
42 Второ, предмет на жалбата пред Общия съд е отмяната на решението на ЕЦБ, с което са отхвърлени исканията на жалбоподателя тя да поеме пряк пруденциален надзор над него и да приеме по отношение на него различни мерки, като в частност разпореди на компетентното лице да разреши да бъдат платени хонорарите на адвоката, упълномощен от управителния му съвет.
43 Тези искания, отправени от жалбоподателя до ЕЦБ, също са били годни да породят сериозни съмнения за редовността на пълномощното за представителство на адвоката на жалбоподателя в производството пред Общия съд. Всъщност обстоятелството, че не е било възможно да се изплатят хонорарите на адвоката на жалбоподателя, е можело да означава, че органът, който го е упълномощил, няма правомощие да извърши това плащане и че няма правомощие да ангажира жалбоподателя в съдебно производство и да упълномощи адвокат за тази цел.
44 Трето, жалбоподателят изрично изтъква пред Общия съд, че спорното електронно писмо го лишава от възможността да бъде ефективно представляван.
45 При това положение, независимо дали този довод е обоснован, Общият съд е бил длъжен служебно да изиска доказателството, че адвокатът, представляващ жалбоподателя, е бил надлежно упълномощен и че пълномощното е било издадено от лице, оправомощено за тази цел.
46 От предходните съображения следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е проверил служебно редовността на пълномощното, което управителният съвет на жалбоподателя е издал на неговия адвокат.
47 Тази явна грешка трябва да доведе до отмяна на обжалваното определение, без да е необходимо произнасяне по основанията, изложени от жалбоподателя.
48 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
49 Такъв е случаят по настоящото дело. Всъщност, след като страните бяха поканени да изразят становище по допустимостта на жалбата пред Общия съд, и по-специално по допустимостта на пълномощното за представителство, издадено от управителния съвет на жалбоподателя, Съдът разполага с цялата необходима информация, за да се произнесе по допустимостта на жалбата.
50 Въз основа на решение на Qorti tal-Appell (Kompetenza Inferjuri) [апелативен съд (едноличен съдебен състав), Малта] от 5 ноември 2018 г. по дело № 6/2017 (Heikki Niemelä, и др./Maltese financial services authority) жалбоподателят твърди, че въпреки назначаването на компетентното лице неговият управителен съвет все още има правомощието да го представлява в съдебно производство и да упълномощи адвокат за тази цел.
51 Следователно назначаването на компетентното лице довело просто до поверяването на това лице на активите и управлението на дейностите на банката, без обаче да му предостави правомощието да представлява тази банка в съдебно производство, предмет на което е оспорването на задължителни за банката решения. В тази насока било ирелевантно, че такива решения могат да засегнат и активите и дейностите, управлението на които се осъществява от компетентното лице.
52 Жалбоподателят подчертава също, че решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, наричано по-нататък „решение Trasta Komercbanka“, EU:C:2019:923), и заключението на генералния адвокат по това дело потвърждават, че въпросът за представителството се урежда основно от националното право и че констатацията на Общия съд в тази насока е задължителна, освен ако някоя от страните докаже, че с нея са изопачени фактите. Всъщност съгласно малтийското право представляването на банката не било сред правомощията на компетентното лице, въпреки че на него били поверени дейностите на банката или нейните активи.
53 ЕЦБ посочва, че представителството на учредено като дружество юридическо лице се урежда от lex incorporationis и че в случая малтийското право, тълкувано с решение на Qorti tal-Appell (Kompetenza Inferjuri) [апелативен съд (едноличен съдебен състав)] от 5 ноември 2018 г. по дело № 6/2017 (Heikki Niemelä, и др./Maltese financial services authority), ограничава правомощието на компетентното лице да представлява жалбоподателя до конкретните обстоятелства, визирани от националното право, въз основа на които то е било назначено, по-специално що се отнася до въпросите за активите и управлението на дейностите, и с това запазва някои остатъчни права за управителния съвет.
54 Тя отбелязва също, че пълномощното, издадено от управителния съвет на жалбоподателя, обхваща само представителството във връзка с регулаторни въпроси, без изрично да споменава съдебното представителство.
55 Както вече посочи Съдът в точка 33 от настоящото решение, в тази насока по силата на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим спрямо Общия съд съгласно член 53, първа алинея от този статут, за да могат да предприемат действия пред юрисдикциите на Съюза, юридически лица като жалбоподателя трябва да бъдат представлявани от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
56 С оглед на необходимостта юридическите лица да бъдат представлявани от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за да е допустима жалбата за отмяна, подадена от такова лице на основание член 263 ДФЕС, е необходимо да се докаже, че засегнатото лице действително е взело решение да подаде съответната жалба и че адвокатите, които твърдят, че го представляват, действително са упълномощени за тази цел (вж. в този смисъл решение Trasta Komercbanka, т. 57 и цитираната съдебна практика).
57 Именно за да се гарантира, че това е така, член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд изисква адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, да представят в секретариата пълномощно от това лице, като в съответствие с параграф 4 от същия член непредставянето му може да доведе до формална недопустимост на исковата молба или жалбата (решение Trasta Komercbanka, т. 57).
58 В случая на кредитна институция, учредена като юридическо лице съгласно правото на държава членка, като жалбоподателя, при липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос, органите на това юридическо лице, оправомощени да вземат решенията, посочени в точки 56 и 57 от настоящото решение, следва да се определят в съответствие с това право (решение Trasta Komercbanka, т. 58).
59 В настоящия случай се налага изводът, че с оглед на мандата на компетентното лице, и в частност на факта, че то трябва да „поем[е] всички правомощия, функции и задължения на Банката по отношение на всички активи, независимо дали се изпълняват от общото събрание на Банката или от управителния съвет или от друго лице, включително правното и съдебно представителство на Банката, с изключение на Банката и на всяко друго лице“, управителният съвет на жалбоподателя повече не е имал правомощието да го представлява и повече не е можел да упълномощи адвокат за тази цел.
60 Правомощието на управителния съвет на жалбоподателя да го представлява в съдебно производство и да упълномощи адвокат за тази цел не може да се основава и на решение Trasta Komercbanka.
61 Всъщност това решение се отнася до задължението на дадена юрисдикция на Съюза да не взема предвид оттеглянето на пълномощното, издадено на представителя на някоя от страните, когато това оттегляне нарушава правото на тази страна на ефективна съдебна защита. За юрисдикцията на Съюза обаче такова задължение е налице само в някои отграничени случаи.
62 Видно от точки 60—62 от решение Trasta Komercbanka, Съдът приема, че накърняването на правото на кредитната институция Trasta Komercbanka на ефективни правни средства за защита се дължи на това, че ликвидаторът, който е назначен след отнемането на лиценза и откриването на производството за ликвидация на тази институция, е бил в конфликт на интереси. Според Съда ликвидаторът, на когото е възложено да извърши окончателната ликвидация на тази институция, е бил назначен по предложение на националния компетентен орган, който е можел по всяко време да поиска ликвидаторът да бъде освободен от функциите си. Ето защо Съдът приема, че съществува риск в рамките на съдебно производство ликвидаторът да не оспори решението за отнемане на лиценза на същата институция, което е прието от ЕЦБ по предложение на този национален орган и е довело до откриването на производство за ликвидация на горепосочената кредитна институция. Оттук Съдът прави извод в точка 78 от това решение, че оттеглянето от ликвидатора на пълномощното, което предишните ръководни органи на Trasta Komercbanka са издали на адвоката, подал жалба срещу това решение, нарушава правото на тази институция на ефективна съдебна защита и че като е взел предвид това оттегляне, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.
63 В настоящия случай мандатът на компетентното лице, назначено от MFSA, съществено се различава от описаната в точка 72 от решение Trasta Komercbanka задача на ликвидатора, доколкото единствената ѝ цел е била да се съберат вземанията, да се продадат активите и да се удовлетворят кредиторите, за да се стигне до пълно прекратяване на дейността на съответната кредитна институция.
64 В допълнение, жалбоподателят не е представил данни за мандата на компетентното лице или за условията, при които то изпълнява този мандат, от които да следва, че от правна или от фактическа гледна точка то е в конфликт на интереси. По-специално от формулировката на посочения мандат, припомнена в точка 59 от настоящото решение, изобщо не следва, че компетентното лице не представлява интересите на банката.
65 Аналогично, обстоятелството, че компетентното лице е било назначено от националния компетентен орган, подал до ЕЦБ предложението за отнемане на лиценза, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на конфликт на интереси.
66 Досежно обхвата на съдебното решение, упоменато в точка 50 от настоящото решение, следва да се отбележи, от една страна, че то се отнася не до жалбоподателя, а до друга малтийска кредитна институция, за която MFSA е назначил компетентно лице.
67 От друга страна, в това решение Qorti tal-Appell (Kompetenza Inferjuri) [апелативен съд (едноличен съдебен състав)] потвърждава, че с назначаването на компетентно лице ръководителите на дадена кредитна институция не са лишени от всички свои правомощия. Така те продължават да имат правомощието да поискат от името на кредитната институция оттеглянето на редица решения в областта на пруденциалния надзор, приети от MFSA като национален компетентен орган, и по-конкретно на решението за назначаване на компетентно лице.
68 От това съдебно решение обаче не следва, че когато е било назначено дадено компетентно лице и му е била предоставена представителна власт, в частност за съдебно представителство, ръководителите на кредитната институция продължават да имат правомощието да упълномощят адвокат да представлява тази институция в производства относно приети от ЕЦБ решения или да оспорва решения на ЕЦБ.
69 Накрая, ирелевантно е, че управителният съвет на жалбоподателя е адресат на спорното електронно писмо, доколкото то изхождало от ЕЦБ в отговор на искане на адвоката, упълномощен от този орган.
70 Действително от такова обстоятелство може да следва, че като адресат на спорното електронно писмо управителният съвет на жалбоподателя би имал правомощието да подаде от свое име жалба за отмяна на въпросното писмо, но това не означава, че след назначаването на компетентното лице същият управителен съвет все още е бил овластен да вземе решение да подаде жалба пред юрисдикция на Съюза от името на жалбоподателя и е имал правомощието да упълномощи адвокат за тази цел.
71 По изложените дотук съображения жалбата в първоинстанционното производство следва да се отхвърли като недопустима.
По съдебните разноски
72 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
73 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който е приложим за производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
74 В случая, тъй като Pilatus Bank е загубило делото и ЕЦБ е поискала както пред Съда, така и пред Общия съд Pilatus Bank да се осъди да заплати съдебните разноски, Pilatus Bank следва да се осъди да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на ЕЦБ в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2021 г., Pilatus Bank/ЕЦБ (T‑139/19, EU:T:2021:623).
2) Отхвърля жалбата по дело T‑139/19 като недопустима.
3) Осъжда Pilatus Bank plc да заплати съдебните разноски.
Подписи