Дело C‑216/22
A. A.
срещу
Bundesrepublik Deutschland
(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Sigmaringen)
Решение на Съда (голям състав) от 8 февруари 2024 година
„Преюдициално запитване — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 — Последваща молба — Условия за отхвърляне на такава молба като недопустима — Понятие за нови елементи или факти — Решение на Съда по въпрос относно тълкуването на правото на Съюза — Член 46 — Право на ефективна защита — Компетентност на националния съд да се произнесе по същество по такава молба в случай на незаконосъобразност на решението за отхвърляне на молба като недопустима — Процесуални гаранции — Член 14, параграф 2“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Основание — Последваща молба, в която не са изложени нови елементи или факти — Понятие за нов елемент — Решение на съда, което е релевантно за преценката на условията за лице, на което е предоставена международна закрила — Съответно съдебно решение относно тълкуването на разпоредба, която е била в сила към момента на приемането на предходно решение — Включване — Дата на съдебното решение — Липса на последици
(член 2, буква е), член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 38, 40, 44, 49 и 54; т. 1 от диспозитива)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Жалба срещу решение по молба за международна закрила — Право на ефективна защита — Отмяна на решението, с което последваща молба се отхвърля като недопустима — Задължение за връщане на молбата за международна закрила за ново разглеждане от решаващия орган — Липса — Възможност за държавите членки да оправомощят своите съдилища да се произнасят сами по тази молба — Условие — Спазване на гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от Директива 2013/32
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 40, параграф 3 и член 46, параграф 1, буква a), подточка ii) и параграф 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 58—65 и 67; т. 2 от диспозитива)
Резюме
Сезиран с преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Sigmaringen (Административен съд Зигмаринген, Германия), Съдът, заседаващ в голям състав, се произнася по-специално по въпроса дали решение на Съда по преюдициално запитване представлява ново обстоятелство, което предполага, че последваща молба за убежище трябва да се разгледа по същество, а не да бъде отхвърлена като недопустима.
На 26 юли 2017 г. сирийски гражданин подава молба за убежище в Германия. По време на интервюто си пред компетентния германски орган той посочва, че е отбил военната си служба в Сирия между 2003 г. и 2005 г. и е напуснал тази държава от страх да не бъде призован отново на военна служба или задържан в затвор, ако откаже да изпълни военните си задължения.
С решение от 16 август 2017 г. германският компетентен орган предоставя на кандидата субсидиарна закрила, но отказва да му предостави статут на бежанец. Посоченият орган приема по-специално, че няма основание да се предполага, че след като е напуснал Сирия, преди да получи призовка да се присъедини към сирийската армия, кандидатът би бил считан в собствената си държава за дезертьор или за лице, противопоставящо се на режима. Освен това кандидатът не доказал, че военната повинност е причината за напускането му. Всъщност той се е позовал само на опасното положение, дължащо се на войната в Сирия.
Кандидатът не обжалва това решение, което впоследствие влиза в сила. На 15 януари 2021 г. той подава нова молба за убежище („последваща молба“), в която се позовава на решение на Съда от 19 ноември 2020 г., Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Военна служба и убежище)(1). Той поддържа, че в посоченото съдебно решение Съдът е посочил, че при определени обстоятелства съществува „силна презумпция“, че отказът на военната служба е свързан с един от мотивите за преследване, изброени в член 10 от Директива 2011/95(2).
С решение от 22 март 2021 г. компетентният германски орган отхвърля като недопустима последващата молба за убежище на кандидата, с мотива, че посоченото решение на Съда не предполага, че този орган е длъжен да разгледа въпросната молба по същество.
Запитващата юрисдикция Административен съд Зигмаринген, сезирана с жалба на кандидата срещу това решение, има съмнения по въпроса дали решение на Съда, което се ограничава до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, която е била в сила към момента на приемане на решението по предходна молба, може да представлява „нов елемент или факт“, което изключва възможността последваща молба за убежище да бъде отхвърлена като недопустима.
Съображения на Съда
Съдът припомня най-напред, че от текста и целта на член 33, параграф 2 от Директива 2013/32, както и от структурата на тази директива следва, че възможността за отхвърляне на молба за международна закрила като недопустима съгласно посочената разпоредба дерогира задължението за разглеждане по същество на такава молба. Така Съдът вече е констатирал, че както от изчерпателния характер на изброяването в посочената разпоредба, така и от дерогиращия характер на основанията за недопустимост следва, че въпросното изброяване предполага тези основания да се тълкуват стриктно(3). Следователно, обратно на това, хипотезите, в които Директива 2013/32 изисква последваща молба да се счита за допустима, трябва да се тълкуват разширително.
Освен това от самия текст на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32, и по-специално от използването на израза „нови елементи или факти“, следва, че тази разпоредба се отнася не само до фактическа промяна, настъпила в личното положение на кандидата или на неговата страна на произход, но и до новите правни обстоятелства.
От съдебната практика по-специално следва, че последваща молба не може да бъде обявена за недопустима на основание член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32(4), когато решаващият орган по смисъла на посочената директива(5) установи, че окончателното отхвърляне на предходната молба противоречи на правото на Съюза. Решаващият орган следва да констатира това във всички случаи, когато противоречието произтича от решение на Съда или е било инцидентно установено от национална юрисдикция(6).
От това следва, че в особения контекст на Директива 2013/32 всяко решение на Съда може да представлява нов елемент по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от тази директива(7). Тази констатация не зависи от това дали съответното съдебно решение е постановено преди, или след приемането на решението по предходната молба, или дали с него се установява несъвместимостта с правото на Съюза на национална разпоредба, представляваща основанието на решението по предходната молба, или въпросното съдебно решение се ограничава до тълкуване на правото на Съюза, включително на това, което е било в сила към момента на приемане на решението по предходната молба.
При все това, за да бъде допустима последваща молба, съгласно член 40, параграф 3 от Директива 2013/32 е необходимо още новите елементи или факти да „увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива [2011/95]“.
От това следва, че всяко решение на Съда, включително такова, което се ограничава до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, която е била в сила към момента на приемане на решение по предходна молба, представлява нов елемент по смисъла на разпоредбите на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32, независимо от датата, на която е постановено, ако значително увеличава вероятността кандидатът да отговаря на условията за получаване на международна закрила.