Дело C‑566/22
Inkreal s.r.o.
срещу
Dúha reality s.r.o.
(Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky)
Решение на Съда (първи състав) от 8 февруари 2024 година
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 1215/2012 — Приложно поле — Член 25 — Споразумение за предоставяне на компетентност — Страни по договор, установени в една и съща държава членка — Предоставяне на компетентност на съдилищата на друга държава членка да разглеждат споровете, произтичащи от този договор — Международен елемент“
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Приложно поле — Наличие на международен елемент — Пророгация на компетентност — Споразумение за предоставяне на компетентност — Страни по договор, установени в една и съща държава членка — Предоставяне на компетентност на съдилищата на друга държава членка да разглеждат спорове, произтичащи от този договор, който няма никаква друга връзка с тази друга държава членка — Включване
(член 3, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета, съображения 3 и 26, и член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 17—25, 28, 32, 33, 39 и диспозитива)
Резюме
Сезиран с преюдициално запитване по дело относно спор за международна компетентност, Съдът уточнява приложимостта на Регламент „Брюксел Ia“(1) към споразуменията за предоставяне на компетентност от гледна точка на наличието на международен елемент.
Между 2016 г. и 2017 г. FD, живеещ в Словакия, и Dúha reality, установено в Словакия дружество по словашкото право, сключват два договора за паричен заем, съдържащи споразумение за предоставяне на компетентност, съгласно което при възникване на спор, който не може да бъде разрешен чрез преговори, той „може да бъде отнесен за решаване до чешкия съд, на който е родово и местно подсъден“.
През 2021 г. FD прехвърля вземанията по договорите за паричен заем на Inkreal, учредено по словашкото право дружество, установено в Словакия. Тъй като Dúha reality не връща паричните заеми, Inkreal сезира Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) с иск, наред с другото, за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа иска по същество. Посоченото искане е изготвено въз основа на споразумението за предоставяне на компетентност, съдържащо се в договорите за паричен заем, което Inkreal счита за валидно съгласно Регламент „Брюксел Ia“.
Посоченият върховен съд уточнява, че съгласно практиката на Съда приложимостта на Регламент „Брюксел Ia“ зависи от наличието на международен елемент. С преюдициалното си запитване тази юрисдикция иска от Съда да определи дали този регламент е приложим към разглежданото в главното производство положение, при което единственият международен елемент е споразумението за предоставяне на компетентност, отнасящо се до съдилищата на държава членка, различна от тази по седалището на страните.
Съображения на Съда
Най-напред Съдът отбелязва, че текстът на член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, който урежда споразуменията за предоставяне на компетентност(2), не е пречка в обхвата на тази разпоредба да попада споразумение, с което страните по договор, установени в същата държава членка, са избрали съдилищата на друга държава членка за компетентни да разглеждат споровете, произтичащи от този договор, дори посоченият договор да няма никаква друга връзка с тази друга държава членка.
По-нататък, що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, съгласно постоянната съдебна практика за прилагането на правилата за компетентност по Регламент „Брюксел Ia“ е необходимо наличието на международен елемент, който обаче не е определен в Регламента.
Като се основава на еквивалентното понятие „трансграничен случай“, определено в член 3, параграф 1 от Регламент № 1896/2006(3) като „случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд“, Съдът констатира, от една страна, че спорът по главното производство отговаря на това определение, тъй като страните по спора са установени в държава членка, различна от държавата членка на съда, който е сезиран въз основа на разглежданото споразумение за предоставяне на компетентност. От друга страна, съгласно практиката на Съда относно наличието на международен елемент спорът по главното производство повдига въпрос, свързан с определянето на компетентността на съдилищата в международния ред, и по-точно дали компетентни да разгледат този спор са съдилищата на Чешката република или тези на Словашката република.
При тези условия наличието на споразумение за предоставяне на компетентност на съдилищата на държава членка, различна от тази, в която са установени договарящите страни, само по себе си доказва трансграничното значение на спора по главното производство.
Накрая, Съдът отбелязва, че тълкуването на член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, съгласно което споразумение за предоставяне на компетентност като разглежданото в главното производство попада в обхвата на тази разпоредба, отговаря на целта за правна сигурност, преследвана от този регламент. Обратното, постигането на тази цел би било застрашено, ако посочената разпоредба би била приложима само при условие че освен споразумението за предоставяне на компетентност на съдилищата в друга държава членка съществуват допълнителни обстоятелства, които могат да докажат трансграничното значение на съответния спор. Всъщност не само че би била ограничена предвидимостта за договарящите страни на компетентния да разгледа спора им съд, но разглеждането от сезирания съд на собствената му компетентност би било по-сложно.
Поради това Съдът постановява, че член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ се прилага към споразумение за предоставяне на компетентност, с което страните по договор, установени в една и съща държава членка, са избрали съдилищата на друга държава членка за компетентни да разглеждат споровете, произтичащи от този договор, дори посоченият договор да няма никаква друга връзка с тази друга държава членка.