Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 8 февруари 2024 година(1)
Дело C‑35/23 [Greislzel](i)
Баща
срещу
Майка,
при участието на:
Дете L,
особен процесуален представител на детето
(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Родителска отговорност — Международна съдебна компетентност в случай на отвличане на дете — Обичайно местопребиваване на детето преди неправомерното му отвеждане в държава членка — Неправомерно отвеждане в държава членка — Процедура за връщане от държава членка в трета държава (Швейцария) — Хагска конвенция от 1980 г.“
1. С Регламент (ЕО) № 2201/2003(2) законодателят на Съюза е уточнил, по-специално, кои съдилища са компетентни да разглеждат дела, свързани с отвличането на деца в рамките на Европейския съюз.
2. Разпоредбите на Регламент № 2201/2003 в това отношение имат за цел, от една страна, да се предотвратят отвличанията (неправомерни отвеждания или задържания) на деца между държави членки и от друга страна, в случаите на такива отвличания да се осигури незабавното връщане на детето(3).
3. В своите отговори по различни преюдициални запитвания Съдът е тълкувал член 10 („Компетентност в случай на отвличане на дете“) от Регламент № 2201/2003(4). Нито едно от тях обаче не се е отнасяло до прилагането на посочената разпоредба в случай като разглеждания в настоящото производство, в който се иска детето да бъде върнато в трета държава (Швейцария), където то освен това не е имало обичайно местопребиваване преди неправомерното си отвеждане.
4. Съдът се е произнасял и относно връзката на Регламент № 2201/2003 с Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г.(5). До момента, освен ако не греша, той не е имал възможност да се произнесе относно последиците, които могат да възникнат от искане за връщане на дете на основание на посочената конвенция, за определянето на компетентността за разглеждане на молба за предоставяне на упражняването на родителските права, подадена на основание член 10 от Регламент № 2201/2003.
I. Правна уредба
А. Хагска конвенция от 1980 г.
5. В преамбюла на Конвенцията е посочено, че тя има за цел да се гарантира международноправна защита на децата от вредните последици на незаконното им отвеждане или задържане и да се установят процедури, осигуряващи тяхното незабавно връщане в държавата по обичайното им местопребиваване.
6. Член 12, първа и втора алинея от тази конвенция гласи:
„Когато детето е било [неправомерно отведено] или задържано по смисъла на чл. 3 и [към] датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на [неправомерното отвеждане] или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето.
Съдебният или административният орган, дори ако е сезиран след изтичане на периода от една година, посочен в предходната алинея, следва да разпореди връщането на детето, освен ако не се установи, че то се е приспособило към новата си среда“.
Б. Правото на Съюза. Регламент № 2201/2003
7. Съображения 12 и 17 гласят:
„(12) Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящето решение, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентност[…,] на първо място[,] трябва да [имат съдилищата на] държавата членка [по] обичайното пребиваване на детето, освен в няко[и] случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност.
[…]
(17) В случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете, връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение, и за тази цел Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. трябва да продължи да се прилага, както е допълнена от разпоредбите на този регламент и особено на член 11.[…]“.
8. Съгласно член 8 („Обща компетентност“):
„1. Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.
2. Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“.
9. Член 10 („Компетентност в случай на отвличане на дете“) предвижда:
„В случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност[,] докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава членка и:
a) всяко лице, институция или орган, ко[и]то има[т] право на упражняване на родителски права, мълчаливо [са] приел[и] отвеждането или задържането;
или
б) детето е отсядало в тази друга държава членка за срок от поне една година[,] след като лицето, институцията или друг орган, ко[и]то има[т] право на упражняване на родителски права, [са] знаел[и] или е трябвало да зна[ят] къде се намира детето[,] и детето се [e] установило в своята нова среда[,] и поне едно от следните условия е изпълнено:
i) в рамките на една година[,] след като носителят на правото на упражняване на родителски права е знаел или е трябвало да знае къде се намира детето, не е депозирал искане за завръщането му пред компетентните органи на държавата членка, където детето е било отведено или задържано;
ii) искането за завръщане, депозирано от носителя на правото на упражняване на родителски права, е било оттеглено или ново искане не е било подадено в срока, определен по i);
iii) делото пред съда на държавата членка, където детето обичайно е живяло непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, е прекратено по силата на член 11, параграф 7;
iv) решение относно упражняването на родителските права, което не [води до връщането] на детето, е било [постановено] от съдилищата на държавата членка, където детето е имало обичайното местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане“.
10. Член 11 (Връщане на дете“) гласи:
„1. Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира[т] компетентните органи в държавите членки за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г., за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8.
[…]“.
II. Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси
11. През март 2013 г. родителите на L (бащата е с немско, а майката — с полско гражданство) сключват брак в Германия, където са живели първоначално.
12. През юни 2013 г. бащата се премества в Швейцария по служебни причини. L се ражда на 12 ноември 2014 г. в Швейцария и притежава немско и полско гражданство.
13. От януари 2015 г. до началото на април 2016 г. L живее с майка си в Германия. Бащата посещава редовно майката и общата им дъщеря в Германия, те прекарват заедно и почивки.
14. На 9 април 2016 г. майката се премества с L в Полша. Първоначално бащата посещава детето в Полша.
15. От 17 април 2017 г. майката отказва на бащата да осъществява контакти с L, и записва детето в детска градина в Полша без съгласието на бащата.
16. В края на май 2017 г. майката информира бащата, че ще остане да живее заедно с L в Полша.
17. На 7 юли 2017 г. бащата отправя чрез швейцарския централен орган (Bundesamt für Justiz in Bern [Федерална служба на правосъдието Берн, Швейцария]) искане до полските съдилища за връщането на L в Швейцария.
18. С решение от 8 декември 2017 г. на Sąd Rejonowy Krakowa- Nowej Huty (Районен съд Краков — Нова Хута, Полша) това искане е отхвърлено с мотива, че бащата е дал безсрочно съгласие майката да се премести с L в Полша, както и че съществува сериозна заплаха за висшия интерес на детето в случай на връщане, по смисъла на член 13, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г.
19. Подадената от бащата въззивна жалба срещу това решение е отхвърлена с решение на Sąd Okręgowy Krakowa (Окръжен съд Краков, Полша) от 17 април 2018 г.
20. С молба от 27 септември 2017 г. майката започва бракоразводно дело в Полша. С решение от 5 юни 2018 г. Sąd Okręgowy Krakowa (Oкръжен съд Краков) временно предоставя на майката родителските права върху общата дъщеря и урежда задължението на бащата за издръжка.
21. На 29 юни 2018 г. бащата подава искане до Bundesamt für Justiz in Bonn (Федерална служба на правосъдието Бон, Германия) за връщане на детето на основание на Хагската конвенция. Той не предприема по-нататъшни действия по това искане.
22. На 13 юли 2018 г. бащата сезира Amtsgericht Frankfurt am Main (Районен съд Франкфурт на Майн, Германия) с молба, която стои в основата на производството, по което впоследствие е отправено преюдициалното запитване. С тази молба, постъпила в посочения съд на 13 юли 2018 г., бащата иска:
– като главно искане (точка I) — да му бъде предоставено едноличното упражняване на родителските права върху L, а при условията на евентуалност — правото да определя местопребиваването на детето,
– както и (точка II) майката да бъде задължена да върне L в Швейцария веднага след влизане на решението в сила.
23. В производството по образуваното дело:
– бащата твърди, че през 2015 г. родителите на детето са се разбрали занапред да живеят с L в Швейцария. През април 2016 г. майката решила да се премести временно в Полша. Той се съгласил с това, но изрично ограничил периода на престой в Полша(6),
– майката оспорва тези твърдения. Тя посочва, че бащата е дал съгласието си за преместването на L в Полша, като двамата не са се договаряли това преместване да е за определен срок. Не са се договаряли и за (бъдещо) преместване в Швейцария.
24. На 3 юни 2019 г. Amtsgericht Frankfurt am Main (Районен съд Франкфурт на Майн) отхвърля искането на бащата поради липса на международна съдебна компетентност. Според посочения съд бащата не е доказал наличието на конкретно споразумение относно временното пребиваване на L в Полша. Изявленията му в хода на проведените на 9 май 2019 г. устни състезания противоречали на по-ранното му изявление в писмената защита от 3 август 2018 г.: от последното е видно, че през май 2017 г. родителите са обсъждали въпроса относно продължителността на престоя в Полша, но все още не са го решили.
25. На 8 юли 2019 г. бащата подава пред Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В жалбата си той повтаря доводите, изложени пред първоинстанционния съд, и твърди, че:
– компетентността на посочения съд произтича от член 11, параграф 6 във връзка с параграф 7, както и от член 10 от Регламент № 2201/2003. В решението си от 8 декември 2017 г. Sąd Rejonowy Krakowa-Nowej Huty (Районен съд Краков — Нова Хута) е установил, че преди да започне да живее в Полша, детето не е пребивавало в Швейцария, а в Германия,
– в случая важат принципите, приложими в процедурата по Хагската конвенция, съгласно които лицето, което се противопоставя на връщането на детето, трябва да докаже, че лицето, на което е възложена (съвместната) грижа за детето, се е съгласило с прехвърлянето или задържането или впоследствие го е приело. Майката не е представила доказателство за безсрочно съгласие от страна на бащата.
26. Бащата също така е поискал от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) да бъде отправено преюдициално запитване, като посочената юрисдикция сезира Съда със следните въпроси:
„1) Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС?
По-конкретно:
Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца […] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността?
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?“.
III. Производството пред Съда
27. Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 25 януари 2023 г.
28. Писмени становища са представили германското и полското правителство, както и Европейската комисия. Посочените страни, както и бащата на детето вземат участие в съдебното заседание, проведено на 7 декември 2023 г.
IV. Анализ
29. По указание на Съда ще се съсредоточа върху втория преюдициален въпрос, относно изискванията, които съгласно член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 трябва да бъдат изпълнени, за да се установи кой е компетентният съд при обстоятелства като тези в настоящото производство(7).
30. Съдържанието на моето изложение е следното:
– в първата част ще разгледам накратко правилата за предоставяне на съдебна компетентност в случай на отвличане на деца (членове 8 и 10 от Регламент № 2201/2003),
– във втората част ще обсъдя характеристиките на исканията за връщане на отвлечено дете, доколкото същите представляват едно от изискванията за запазване на компетентност съгласно член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003,
– ще допълня анализа си с обяснение на евентуалното значение за спора в главното производство на изложените във втората част съображения,
– на последно място ще разгледам други специфични проблеми, повдигнати от запитващата юрисдикция.
А. Правила за предоставяне на международна съдебна компетентност в случай на отвличане на деца
31. Правилото за „обща компетентност“, залегнало в член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, е, че „[с]ъдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран“.
32. Това предоставяне на компетентност е в съответствие с принципа за (географска) близост, който е основен в тази област(8).
33. Като изключение от посоченото правило съществуват хипотези, в които детето загубва обичайното си местопребиваване в дадена държава членка и го придобива в друга държава членка, но международната съдебна компетентност не се предоставя на съдилищата на последната. Такъв по-специално е случаят, когато става въпрос за неправомерно отведени (или задържани) деца.
34. Съгласно член 10 от Регламент № 2201/2003 в случай на отвличане на дете съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди неправомерното отвеждане (или задържане), запазват своята компетентност. По този начин:
– родителят, който е отвлякъл детето, не извлича ползи от неправомерното действие. Ако този родител можеше да подаде искането си за упражняване на родителските права върху детето пред органите на държавата членка по своето местопребиваване, той би се ползвал от необосновано предимство(9),
– в резултат на това се възпира практиката на международно отвличане на деца, което е основната цел на Регламент № 2201/2003(10).
35. За запазването на международната съдебна компетентност на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане, обаче са налице ограничения.
36. На практика е възможно след определен момент тази компетентност да бъде прехвърлена на съдилищата по новото обичайно местопребиваване на детето, ако са изпълнени определени условия, предвидени в член 10 от Регламент № 2201/2003.
37. По-конкретно, такъв ще бъде случаят, ако носителят на правото на упражняване на родителските права:
– е приел отвеждането на детето [член 10, буква а) от Регламент № 2201/2003] или
– не е депозирал конкретни искания(11) в рамките на определен срок и в крайна сметка детето се е установило в новата среда [член 10, буква б) от Регламент № 2201/2003](12). Следователно пасивното поведение на лицето, което има право да упражнява родителските права, може да доведе до прехвърлянето на компетентността от една държава членка на друга(13).
2. Искане за връщане и член 10, буква б, подточка i) от Регламент № 2201/2003
38. Както току-що посочих, искането за връщане на детето е едно от условията, от които зависи прилагането на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003.
39. Съгласно тази разпоредба и при условие че са налице останалите предпоставки, предвидени в нея, обстоятелството, че не е подадено искане (до органите на държавата членка, в която детето е неправомерно отведено) за връщане на детето, при условие че се знае (или трябва да се знае) неговото местонахождение, е обстоятелство, което може да доведе до промяна на международната съдебна компетентност.
40. Регламент № 2201/2003 обаче не съдържа определение на понятието „връщане“, нито на понятието „искане за завръщане“. Такива определения не са налице нито в Хагската конвенция от 1980 г., която Регламент № 2201/2003 допълва(14), нито в Хагската конвенция от 1996 г.(15).
1. Искане за връщане на детето в държава членка, различна от тази, в която е имало обичайно местопребиваване преди отвличането
41. С оглед на обстоятелствата в разглеждания случай, е необходимо да се установи дали в приложното поле на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 попада искане за връщане в тесен смисъл(16), с което обаче се иска детето да бъде върнато в държава, различна от тази, в която е имало обичайно местопребиваване преди отвеждането(17).
42. На пръв поглед в текста на разпоредбата(18) на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003, изглежда, не се предвижда, че задължително трябва да се поиска връщането на детето именно в държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане.
43. Както вече посочих, член 10 от Регламент № 2201/2003 има за цел да възпира неправомерните премествания от една държава членка в друга. За тази цел разпоредбата установява правила, които при определени условия не допускат съдебната компетентност да бъде предоставена на органите на държавата членка, където детето след неправомерното си отвеждане е придобило ново обичайно местопребиваване.
44. Следвайки тази цел, Съдът е възприел ограничително тълкуване на условията за прехвърляне на компетентност(19). По същата логика би могло да се приеме, че по-гъвкавото тълкуване на изискванията, на които се подчинява запазването на компетентността на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето, ще допринесе в по-голяма степен за отстояването на посочената цел(20).
45. От това би могло да се направи изводът, че член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 допуска искане за завръщане на детето, с което се цели неговото „връщане“ в държава (членка, а вероятно дори в трета държава), различна от тази по неговото предишно обичайно местопребиваване.
46. Считам обаче, че подобно свободно тълкуване на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003, каквото предлагат Комисията и бащата на L, поражда редица затруднения.
47. Правилото за компетентност, установено в член 10 от Регламент № 2201/2003, е специално спрямо общото правило по член 8, параграф 1. Като такова, то „следва да се тълкува[…] стеснително и следователно не допуска[…] тълкуване, което излиза извън изрично предвидените в съответния регламент хипотези […]“(21).
48. В този смисъл ще припомня, че член 10 от Регламент № 2201/2003 не само установява специална компетентност, но и посочва хипотезите, в които тази компетентност се запазва или обратно, се отнема от съдилищата, които поначало са компетентни, като това са съдилищата на държавата членка по настоящото обичайно местопребиваване на детето.
49. Независимо че в основата на новото обичайно местопребиваване стои неправомерно отвеждане(22), съдилищата на държавата членка, в която детето в определена степен вече се е установило, поради своята географска близост с неговата среда са в по-добра позиция да преценяват мерките, които са в негов интерес(23).
50. По думите на Съда с член 10 от Регламент № 2201/2003 „по отношение […] на предоставянето на компетентност […] законодателят на Съюза е искал да установи равновесие между, от една страна, необходимостта да се попречи на извършителя на отвличането да извлече полза от незаконосъобразното си действие […,] и от друга страна, възможността да се позволи разглеждането на исковете във връзка с родителската отговорност от съда, който е най-близо до детето(24).
51. Ключът за правилното разбиране на член 10 от Регламент № 2201/2003 и следователно на установените в него изисквания се намира в постигането на това равновесие.
52. Според мен посоченото равновесие ще бъде постигнато в по-голяма степен с искане за връщане на детето в държавата членка, в която е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане (в случая — Германия), отколкото с искане за връщане, което, ако бъде удовлетворено, ще го отведе(25) в друга държава (Швейцария), различна от първата, както и от държавата, в която е настоящото му местопребиваване (Полша).
53. Член 10, буква б) от Регламент № 2201/2003 установява действията, които лицето, което иска да избегне промяната на международната съдебна компетентност, трябва да предприеме:
– в случай на отвличане това лице в рамките на определен срок трябва да депозира искане за завръщането на детето пред органите на държавата, в която се намира последното(26),
– в случай на решение за отказ за завръщане, постановено въз основа на Хагската конвенция от 1980 г., да подаде незабавно пред органите на държавата по предходното пребиваване на детето молба относно упражняването на родителските права (ако няма подадена такава)(27).
54. Считам, че като поставя запазването на компетентността в зависимост от тези конкретни правни действия, Регламент № 2201/2003 цели не само да уреди противопоставянето от страна на лицето, което има право да упражнява родителските права, на отвличането на детето, но и нещо друго.
55. Интересите на детето задвижват механизми, насочени към максимално бързото преустановяване на едно временно положение(28) в съответствие с принципите на европейската правна уредба в областта на международното отвличане на деца(29). Възстановяването на статуквото отпреди неправомерното отвеждане е първата и основна стъпка към нормализиране на положението на отвлеченото дете(30). Според мен, за да се постигне тази цел, е необходимо неговото връщане да бъде поискано именно в държавата членка, в която детето е било отведено.
56. Депозирането на искане за връщане на детето в държава, различна от тази, в която е било обичайното му местопребиваване преди неправомерното отвеждане, е начин да се възрази срещу това отвеждане, но не служи на целта, която току‑що описах. То обаче ограничава хипотезите, в които са компетентни съдилищата на държавата членка по настоящото обичайно местопребиваване на детето, т.е. които са в най-голяма близост до него.
57. Като цяло не считам, че искане за връщане на детето в държава, различна от тази, в която е било неговото обичайно местопребиваване към момента на неправомерното му отвеждане, трябва да се определя като „искане за завръщане“ по смисъла на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003.
2. Искане за завръщане и молба за предоставяне на упражняването на родителските права
58. Съгласно член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003:
– депозирането на искане за завръщане е изрично условие за запазване на международната съдебна компетентност в държавата по предходното обичайно местопребиваване на детето, което трябва да бъде изпълнено от лицето, подало молба да му бъде предоставено упражняването на родителските права, след като знае (или трябва да знае) къде се намира детето,
– пред органите на държавата членка, в която детето е отведено, не могат да се подават други искания, освен за неговото завръщане.
59. Както вече посочих, член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 поставя като условие за запазване на компетентността на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето преди неправомерното му отвеждане инициирането на процедура за връщане на детето в тази държава.
60. От тази гледна точка искане за връщане на детето и молба за предоставяне на упражняването на родителските права, по която е постановено решение, съдържащо неговото връщане, биха могли да се приемат за равностойни.
61. В областта на отвличането на деца обаче факторът време е от определящо значение(31). Ето защо за целите на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 искането, чийто единствен предмет е бързото връщане на детето и поради това се разглежда незабавно, и молбата относно упражняването на родителските права, произнасянето по която се извършва след задълбочено разглеждане по съществото на спора в съответното производство, не са взаимозаменяеми(32).
62. Систематичното тълкуване също не допуска замяната на искането за завръщане по член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 с молба за предоставяне на упражняването на родителските права. Буква б), подточки i), ii) и iii)(33) на посочения член установяват поредност, при която молбата за предоставяне на упражняването на родителските права следва във времето искането за връщане. В своята цялост посочените подточки установяват поредица от стъпки, които трябва да се следват, след като бъде узнато местонахождението на детето, в една „типична“ ситуация, в която все още не е подадена молба за предоставяне на упражняването на родителските права.
63. От момента на това узнаване, за да се запази компетентността на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането си, е необходимо: да се поиска неговото завръщане пред органите на (новата) държава членка, в която то е било отведено [подточка i)]; искането да се поддържа [подточка ii)]; и при отказване на завръщането(34) възможно най-бързо да бъде подадена молба за предоставяне на упражняването на родителските права в държавата членка, където детето обичайно е живяло преди отвеждането [подточка iii].
64. Като цяло считам, че за запазване на компетентността на държавата членка, в която детето е живяло и от която е било неправомерно отведено, лицето, което има право да упражнява родителските права (и знае или трябва да знае къде се намира детето), трябва да поиска незабавното му връщане. От момента, в който местонахождението на детето(35) е известно, това лице не може да избира между предявяването на иск по същество и искането за незабавно връщане на детето(36). Ако не бъде депозирано искане за връщане или същото не бъде подадено в срок, компетентността за произнасянето по упражняването на родителските права преминава върху органите на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето(37).
В. Прилагане на тези критерии в спора в главното производство
65. Запитващата юрисдикция формулира втория си преюдициален въпрос, изхождайки от две разбирания:
– от една страна, посочената юрисдикция, изглежда, не отдава значение за целите на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 на обстоятелството, че пред полските съдилища е било подадено искане за връщане, разгледано по реда на Хагската конвенция от 1980 г.,
– от друга страна, тя счита молбата за предоставяне на упражняването на родителските права върху L, подадена пред германските съдилища, за искане за връщане по смисъла на посочената разпоредба.
66. За да бъде предоставен полезен отговор на преюдициалния въпрос, е необходимо да се прецени правилността на тези разбирания.
1. Искането за връщане на L в Швейцария
67. От акта за преюдициално запитване се установява, че според запитващата юрисдикция искането за връщане(38) на L в Швейцария, подадено от бащата на 7 юли 2017 г. пред полските съдилища, е без значение за целите на запазване на компетентността в Германия, по силата на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003.
68. В писменото си становище Комисията излага различна гледна точка: искането за връщане в Швейцария е релевантно — бащата на L не е оставил „положението, каквото е“, а е положил усилия за връщането на детето(39).
69. По съображенията, изложени в точка 41 и следващите от настоящото заключение, считам, че като краен резултат възприетото от запитващата юрисдикция становище по същество е правилно. В хипотезата на член 10, буква б) от Регламент № 2201/2003, за да се запази компетентността на съдилищата в Германия като държава членка, където детето е имало обичайно местопребиваване преди отвеждането, е необходимо да се поиска неговото връщане в тази държава.
2. Подадената пред германските съдилища молба за предоставяне на упражняването на родителските права
70. За да прецени дали съдилищата на държавата членка (Германия), където детето L е имало обичайно местопребиваване преди неправомерното си отвеждане, (все още) са компетентни, запитващата юрисдикция иска да установи дали молбата на бащата за предоставяне на упражняването на родителските права е подадена в едногодишния срок, предвиден в член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003.
71. Според мен от това следва, че запитващата юрисдикция приема молбата за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето L като „искане за завръщане“ по смисъла на посочения член 10 от Регламент № 2201/2003. По този начин може да бъде преодоляна пречката, произтичаща от липсата на искане за връщане в тесен смисъл, което същата разпоредба изисква, за да се запази компетентността на държавата членка по произход след узнаване на местонахождението на детето в държавата, в която е било отведено.
72. По съображенията, които излагам в точка 58 и следващите от настоящото заключение, считам, че това разбиране е неправилно. Според мен то не е обосновано дори при утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, както имплицитно посочва запитващата юрисдикция.
73. Обстоятелството, че прилагането на член 10 от Регламент № 2201/2003 (за предоставяне на международна съдебна компетентност на определени съдилища в случай на неправомерно отвеждане на дете) не зависи от условието да се прилага член 11 от същия регламент(40), не означава, че позоваването на тази изключителна компетентност е допустимо във всеки един момент, независимо от какъвто и да било опит за връщане на детето.
4. Други изисквания по член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003
74. Запитващата юрисдикция поставя два въпроса, които би следвало да се изяснят, ако противно на моето становище се приеме, че подадената в Германия молба за предоставяне на упражняването на родителските права може да бъде приравнена на искане за връщане по смисъла на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003.
75. Първият въпрос се отнася до срока, наложен на лицето, което има право да упражнява родителските права, в който то трябва да поиска незабавното връщане на детето, след като знае (или трябва да знае) неговото местонахождение.
76. Съмнението, изглежда, се дължи на разминаването между изложението на фактите от страна на бащата на детето L, когато е поискал неговото връщане чрез швейцарските органи, и изложеното от него в Германия в подкрепа на доводите му, че съдилищата на тази държава продължават да са компетентни по въпросите относно упражняването на родителските права:
– в процедурата за връщане бащата е посочил като дата на неправомерното отвеждане на L 24 май 2017 г. — датата, на която детето е започнало да посещава детска градина в Полша,
– в производството относно упражняването на родителските права бащата се позовава на споразумение с майката на L, съгласно което детето е трябвало да започне да посещава детска градина в Швейцария през ноември 2017 г.
77. В зависимост от датата, която ще се възприеме, ще се установи дали едногодишният срок по член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 е изтекъл към момента, в който бащата е подал молбата да му бъде предоставено упражняването на родителските права в Германия (13 юли 2018 г.). Запитващата юрисдикция иска да установи дали твърденията на бащата, направени в производството относно упражняването на родителските права, които се различават от тези, направени в процедурата за връщане въз основа на Хагската конвенция от 1980 г., са допустими.
78. Вторият въпрос се отнася до доказването на фактите (по-конкретно, евентуалното споразумение между родителите относно престоя на детето в Полша след определена дата), от които зависи международната съдебна компетентност. Според бащата доказателствената тежест в това отношение се носи от майката на L по силата на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г.(41), като същото важало и в контекста на член 10 от Регламент № 2201/2003.
79. Според мен тези съмнения на запитващата юрисдикция могат да се преодолеят, като се вземе предвид обстоятелството, че поради естеството и целите си производствата за връщане и за упражняване на родителските права спрямо неправомерно отведено дете, макар и свързани, са самостоятелни производства.
80. В Регламент № 2201/2003 връзката между тези две производства се урежда, по-конкретно, от две разпоредби: член 11, който се отнася до „връщане на дете“, и член 42, включен в раздела „Изпълнение на определени решения относно правото на лични отношения с детето и на някои решения, които разпореждат връщането на детето“. Нито една от двете разпоредби не свързва производствата по начина, предлаган от запитващата юрисдикция.
81. Що се отнася до член 11 от Регламент № 2201/2003, неговото съдържание се отнася до хипотезата на искане (от лице, което има право да упражнява родителските права), подадено до компетентните органи в държава членка, за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция от 1980 г. „за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане“.
82. Разпоредбата на член 11, параграф 6 от Регламент № 2201/2003 установява само механизъм за обмен на информация между съответните органи, съгласно който органът, издал решение за отказ за връщане по силата на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., изпраща препис от това решение на компетентния съд (или на централен орган) на държавата членка, където детето обичайно е живяло непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.
83. От друга страна, съгласно член 42, параграф 2, буква в) от Регламент № 2201/2003, когато връщането на детето е разпоредено със съдебно решение по член 11, параграф 8, за да може това решение да се ползва от режима на изпълнение, установен в глава III, раздел 4 от Регламент № 2201/2003, е необходимо да бъдат изпълнени определени действия и условия.
84. От нито една разпоредба на Регламент № 2201/2003 не следва, че за целите на образуването на производство относно родителската отговорност лицето, което има право да упражнява родителските права, или сезираният от него съд са непременно обвързани от изложението на фактите, направено от първия в рамките на предишно искане за връщане на детето(42).
85. Регламент № 2201/2003 също така не установява изискване правилата за доказване на фактите от определящо значение за съдебната компетентност съгласно член 10 от същия регламент да бъдат същите като тези, които съгласно Хагската конвенция от 1980 г. се прилагат при постановяване на решение относно връщането на дете(43).
86. Съдът е постановил, че решение, постановено в производство въз основа на Хагската конвенция от 1980 г., не засяга по същество правото на упражняване на родителските права и съответно — евентуалното решение на компетентния орган в тази област(44).
87. Съдът е припомнил също, че с оглед на ускорения характер на процедурата за връщане на дете искането в този смисъл „трябва да се основава на бързо и лесно проверими […] обстоятелства“, обръщайки внимание по-специално на датата, от която едно отвеждане се счита за неправомерно, като един от елементите, чието доказване може да се окаже трудно и дори невъзможно(45).
88. В заключение, по изложените съображения считам, че:
– Регламент № 2201/2003 не предоставя на националната юрисдикция (която трябва да реши дали е компетентна или не да се произнесе по съответната молба относно упражняването на родителските права върху дете) критерии за преценка на степента, в която същата е обвързана от предходни твърдения, изложени в рамките на производство, по което е поискано връщането на детето(46),
– при липсата на правила в правото на Съюза относно тежестта за доказване на обстоятелствата, които съгласно член 10 от Регламент № 2201/2003 са определящи за международната съдебна компетентност на органите на дадена държава членка, тези правила следва да се установят във вътрешния правен ред на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и на ефективност и при гарантиране на полезното действие на Регламент № 2201/2003.
V. Заключение
89. Предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос на Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) по следния начин:
„Член 10, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000,
трябва да се тълкува в смисъл, че
искане, подадено въз основа на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщане на дете в държава, различна от тази, в която то е имало обичайно местопребиваване преди отвеждането си, не може да се квалифицира като „искане за завръщане“ по смисъла на член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003.
Съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане, губят международна съдебна компетентност, когато — при изпълнение на останалите условия по член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 2201/2003 — лицето, което има право да упражнява родителските права, след като знае или трябва да знае къде се намира детето, подаде молба за предоставяне на упражняването на родителските права до тези съдилища, но не подаде искане за връщане до органите на държавата членка, в която детето е отведено.
Твърденията за фактите, изложени в производство за връщане на детето по реда на Хагската конвенция от 1980 г., не са задължително обвързващи за преценката дали съдът на дадена държава членка е компетентен да разгледа последващо производство относно упражняването на родителските права.
Правилото относно тежестта за доказване, установено в член 13 от Хагската конвенция, не се прилага спрямо фактите, изтъкнати като основание за международната съдебна компетентност по молба относно упражняването на родителските права“.