Дело C‑715/20
K.L.
срещу
X sp. z o.o.
(Преюдициално запитване,
отправено от Sąd Rejonowy dla Krakowa — Nowej Huty w Krakowie)
Решение на Съда (голям състав) от 20 февруари 2024 година
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Различно третиране в случай на уволнение — Прекратяване на срочен трудов договор — Липса на задължение за посочване на основанията за прекратяването — Съдебен контрол — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Условия за наемане на работа — Понятие — Режим на прекратяване на трудов договор при уволнение — Включване
(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 35—40)
2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Национална правна уредба, която предвижда задължение за работодателя да посочва основанията за прекратяване на трудов договор за неопределено време, но не и на срочен трудов договор — Недопустимост
(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 51—56, 63—67, 82 и диспозитива)
3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Директен ефект — Възможност за позоваване на посочената забрана в спор между частноправни субекти — Липса
(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 75 и 76)
4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Връзка с Хартата на основните права — Възможност за позоваване на член 47 от Хартата на основните права — Спор между двама частноправни субекти — Задължения и правомощия на националния съд — Тълкуване на националната правна уредба в съответствие с правото на Съюза — Задължение да се остави без приложение всяка национална разпоредба, която е в противоречие с посочения член 47
(член 47, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 77—82 и диспозитива)
Резюме
Сезиран с преюдициално запитване, Съдът, заседаващ в голям състав, уточнява обхвата на принципа на недопускане на дискриминация на работниците на срочен трудов договор с оглед на задължението за посочване на основанията за прекратяването на трудов договор, както и задълженията на националните юрисдикции в случай на нарушение на посочения принцип в спор между частноправни субекти.
K.L., работник, и X sp. z o.o., дружество по полското право, сключват срочен трудов договор при условията на непълно работно време за периода от 1 ноември 2019 г. до 31 юли 2022 г. На 15 юли 2020 г. X връчва на K.L. изявление за прекратяване на този трудов договор с предизвестие, без обаче да посочва основанията за прекратяването. Всъщност съгласно член 30, параграф 4 от полския Кодекс на труда(1) работодателят е длъжен да посочи основанието само в случай на прекратяване с предизвестие на договори за неопределено време(2).
K.L. предявява пред запитващата юрисдикция, Sąd Rejonowy dla Krakowa — Nowej Huty w Krakowie (Районен съд Краков — Нова хута, Полша), иск за обезщетение поради незаконност на уволнението му. Той се позовава по-специално на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация на работниците на срочен трудов договор, предвиден в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа(3).
Съгласно акта за преюдициално запитване, макар Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) вече да е приел, че член 30, параграф 4 от Кодекса на труда е съвместим с конституционните принципи на демократичната правова държава и принципа на равенство пред закона, Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) е изразил съмнения относно съвместимостта на тази национална разпоредба с правото на Съюза. Последният съд обаче не е могъл да остави без приложение разглежданата разпоредба, тъй като принципът на недопускане на дискриминация на работниците на срочен трудов договор не пораждал директен ефект в спор между частноправни субекти.
В този контекст запитващата юрисдикция иска от Съда по същество да установи дали клауза 4 от Рамковото споразумение допуска национална правна уредба като спорната в главното производство и дали тази клауза може да бъде изтъкната в спор между частноправни субекти.
Съображения на Съда
След като уточнява, че спорният режим на прекратяване на трудови договори попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, отнасяща се до принципа на недопускане на дискриминация, Съдът разглежда въпроса дали този режим въвежда различно третиране, представляващо по-неблагоприятно третиране на работниците на срочен трудов договор спрямо намиращите се в сходно положение работници на трудов договор за неопределено време, преди евентуално да прецени дали такова различно третиране може да бъде обосновано с „обективни причини“.
На първо място, що се отнася до сходството на съответните положения, Съдът припомня, че запитващата юрисдикция следва да прецени дали заинтересованите лица извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение(4), като вземе предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд.
На второ място, Съдът констатира, че освен ако не се установи друго при проверките на запитващата юрисдикция, наличието на по-неблагоприятно третиране на работниците на срочен трудов договор в сравнение с работниците на трудов договор за неопределено време произтича от обстоятелството, че за последните не се прилага разглежданото ограничение, що се отнася до съобщаването на основанията за уволнението. Дори да се предположи, че когато работникът на срочен договор оспорва прекратяването на трудовия си договор по исков ред, е гарантиран съдебният контрол по отношение на наличието на основанията за прекратяването на посочения договор и е гарантирана ефективната съдебна защита на заинтересованото лице, този работник не разполага предварително с информация, която може да бъде определяща за избора дали да предяви такъв иск или не.
На трето място, що се отнася до наличието на „обективни причини“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, като се основава на посоченото по-горе решение на Конституционния съд, полското правителство се позовава на провеждането на политика на пълна производствена заетост, изискваща голяма гъвкавост на пазара на труда, за която срочният трудов договор допринасял.
Според Съда обаче тези обстоятелства по-скоро наподобяват критерий, който по общ и абстрактен начин изхожда единствено от самата продължителност на заетостта, и следователно не позволяват да се гарантира, че разглежданото различно третиране отговаря на реална потребност. Не е видно и то да е необходимо с оглед на изтъкнатата от полското правителство цел. Всъщност съответното условие за наемане на работа не е свързано със самата възможност на работодателя да прекрати срочен трудов договор с предизвестие, а с уведомяването на работника в писмена форма за основанието или основанията за уволнението му. Съответно, дори и работодателите да са длъжни да посочат основанията за предсрочното прекратяване на срочен договор, вследствие на това те не биха били лишени от присъщата на тази форма на трудов договор гъвкавост.
При това положение запитващата юрисдикция следва да провери дали член 30, параграф 4 от Кодекса на труда може да бъде тълкуван в съответствие с клауза 4 от Рамковото споразумение. В противен случай тази юрисдикция по принцип не е длъжна само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение разпоредбата от вътрешното си право, противоречаща на клауза 4 от Рамковото споразумение, която няма директен ефект между частноправните субекти.
Въпреки това, когато приема правна уредба, с която се уточняват и конкретизират условията за наемане на работа, уредени в частност в клауза 4 от Рамковото споразумение, държавата членка прилага правото на Съюза(5) и съответно трябва да гарантира спазването по-специално на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Последната разпоредба обаче има директен ефект. Съдът констатира, че въведеното със спорната национална разпоредба различно третиране накърнява посоченото право, тъй като работникът на срочен трудов договор се оказва лишен от възможността, каквато обаче има работникът на трудов договор за неопределено време, да прецени предварително дали следва да оспори пред съд решението за прекратяване на трудовия си договор и евентуално да предяви иск, с който да оспори конкретно основанията за такова прекратяване.
Следователно в спор между частноправни субекти, когато не може да тълкува приложимото национално право в съответствие с клауза 4 от Рамковото споразумение, националната юрисдикция е длъжна да гарантира пълното действие на член 47 от Хартата на основните права, като остави без приложение, доколкото това е необходимо, всяка противоречаща национална разпоредба.