РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
22 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 44, параграф 2 — Обхват — Пенсия за пълна неработоспособност — Изчисляване — Отчитане на периоди за гледане на малко дете, завършени в друга държава членка — Приложимост — Член 21 ДФЕС — Свободно движение на гражданите — Достатъчна връзка между тези периоди за гледане и осигурителните периоди, завършени в държавата членка, която има задължението да изплаща пенсията“
По дело C‑283/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen (Областен социален съд Северен Рейн-Вестфалия, Германия) с акт от 23 април 2021 г., постъпил в Съда на 4 май 2021 г., в рамките на производство по дело
VA
срещу
Deutsche Rentenversicherung Bund,
при участието на:
RB,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, F. Biltgen (докладчик), J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: D. Dittert, началник на отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 май 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от J. Pavliš, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, J. M. Hoogveld и C. S. Schillemans, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart, B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 октомври 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между VA и Deutsche Rentenversicherung Bund (федерален пенсионно-осигурителен институт, Германия) относно отчитането от този институт на периодите за гледане на малко дете, завършени от VA в друга държава членка, с оглед на изчисляването на размера на пенсията ѝ за пълна неработоспособност.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 883/2004
3 Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), влязъл в сила на 20 май 2004 г., има за цел да координира националните схеми за социална сигурност. Съгласно член 91 от този регламент същият се прилага от датата на влизане в сила на Регламент № 987/2009, която съгласно член 97 от последния е 1 май 2010 г.
4 Съображение 1 от Регламент № 883/2004 предвижда:
„Правилата за координация на националните системи за социална сигурност се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост“.
5 Съгласно член 1, буква у) от този регламент „осигурителен период“ означава периодите на внасяне на осигурителни вноски или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период.
6 Член 2 („Персонален обхват“) от посочения регламент гласи в параграф 1:
„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.
7 Дял II („Определяне на приложимото законодателство“) от същия регламент включва по-специално член 11 („Общи правила“), който предвижда в параграфи 1—3:
„1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.
2. За целите на настоящия дял, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период.
3. Съгласно членове 12—16:
a) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка;
б) държавен служител е подчинен на законодателството на държавата членка, което се прилага спрямо наелата го на работа администрация;
в) спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава членка;
г) спрямо лице, повикано за отбиване на редовна служба или на преподготовка във въоръжените сили или на гражданска служба в държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка;
д) всяко друго лице, към което букви a)—г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки“.
8 Съгласно член 87 („Преходни разпоредби“) от Регламент № 883/2004:
1. Не се придобиват права съгласно настоящия регламент за периода, предхождащ датата на прилагане.
2. Всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент.
3. В съответствие с параграф 1, право по настоящия регламент се придобива, дори когато то се отнася до осигурителен случай, настъпил преди датата на прилагането му в съответната държава членка.
[…]“.
Регламент № 987/2009
9 Регламент № 987/2009 установява процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 съгласно член 89 от същия.
10 Член 1, параграф 1, буква в) от Регламент № 987/2009 предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
в) прилагат се определенията [от Регламент № 883/2004]“.
11 Член 44 („Отчитане на период за гледане на малко дете“) от Регламент № 987/2009 гласи:
„1. За целите на настоящия член, „период за гледане на малко дете“ се отнася до всеки период, който се зачита по силата на пенсионното законодателство на държава членка или който осигурява добавка към пенсията изрично по причина, че лицето е отглеждало малко дете, независимо от метода, използван за изчисляване на тези периоди, и дали те се натрупват по време на гледането на малко дете или са признати с обратна сила.
2. Когато съгласно законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от [Регламент № 883/2004], периодът за отглеждане на малко дете не се отчита, институцията на държавата членка, чието законодателство съгласно дял II от [Регламент № 883/2004] е било приложимо към съответното лице, тъй като то е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице към датата, на която съгласно това законодателство за съответното дете е започнал да се отчита периодът за отглеждане на малко дете, продължава да отговаря за отчитането на този период като период за отглеждане на малко дете съгласно собственото си законодателство, така както ако отглеждането на детето е било осъществено на собствената ѝ територия.
3. Параграф 2 не се прилага, ако спрямо съответното лице се прилага или започва да се прилага законодателството на друга държава членка поради осъществяването на дейност като заето или самостоятелно заето лице“.
12 Член 93 („Преходни разпоредби“) от Регламент№ 987/2009 предвижда:
„Член 87 от [Регламент № 883/2004] се прилага в случаите, обхванати от [Регламент № 987/2009]“.
Германското право
13 Съгласно член 56 от Sozialgesetzbuch, Sechstes Buch (VI) — Gesetzliche Rentenversicherung (Книга шеста (VI) от Кодекса за социално осигуряване: задължително пенсионно осигуряване) (наричана по-нататък „SGB VI“), изменен със Закон от 28 ноември 2018 г. (BGBl. I, стр. 2016) (наричана по-нататък „изменената през 2018 г. SGB VI“):
„(1) „период за гледане на малко дете“ е периодът за гледане на дете през трите години след неговото раждане. Период за гледане на малко дете се признава на единия родител на детето […], ако
1. периодът за гледане на малко дете следва да бъде поет от този родител,
2. гледането е осъществено на територията на Федерална република Германия или може да бъде приравнено на такова гледане; и
3. няма пречка този период да бъде поет от съответния родител.
[…]
(3) Гледането на малко дете се счита за осъществено на територията на Федерална република Германия, ако отглеждащият детето родител е пребивавал обичайно там заедно с детето. Гледането в чужбина се приравнява на гледане във Федерална република Германия, ако отглеждащият родител обичайно е пребивавал в чужбина с детето и по време на гледането или непосредствено преди раждането на детето е завършил периоди на задължително осигуряване поради осъществявана там дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това се прилага и при съвместно пребиваване на съпрузи или партньори в чужбина, когато съпругът или партньорът на отглеждащия детето родител е завършил такива периоди на задължително осигуряване или не ги е завършил, само защото е бил сред лицата, посочени в член 5, параграфи 1 и 4, или е бил освободен от плащането на задължителни осигурителни вноски.
[…]
(5) Периодът за гледане на малко дете започва да тече от края на месеца, през който е родено детето, и изтича след 36 календарни месеца. […]“.
14 Член 57 от BGB VI, изменена със Закона от 21 март 2001 г. (BGBl. I, стр. 403), предвижда:
„Периодът за гледане на малко дете до последния ден от десетгодишна възраст е период, който трябва да бъде отчетен за един от родителите, ако и през този период са изпълнени условията за признаване на период за гледане на малко дете. Това важи и за периодите на самостоятелна заетост, която не е незначителна, щом тези периоди са също периоди на задължително пенсионно осигуряване“.
15 Член 249, параграф 1 от SGB VI, изменена със Закон от 23 юни 2014 г. (BGB1. I, стр. 787), предвижда:
„За деца, родени преди 1 януари 1992 г., периодът за гледане на дете приключва 24 месеца след края на месеца, през който е родено детето“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 Жалбоподателката по главното производство е германска гражданка, родена през 1958 г. в Аахен (Германия).
17 От 1962 г. до 2010 г. тя живее във Валс (Нидерландия) — град, който се намира на около 5 км от Аахен. Тя посещава училище в Аахен, а през август 1975 г. започва да се обучава там за сертифициран от Федерална република Германия възпитател.
18 На 1 август 1978 г. жалбоподателката по главното производство започва едногодишен стаж в детска градина в Аахен. Съгласно германското законодателство тази година би трябвало да се счита за период на трудова заетост в Германия, която подлежи на задължително осигуряване. Тъй като липсват достатъчно на брой платени позиции обаче, по време на стажа си жалбоподателката по главното производство не получава възнаграждение и следователно е освободена от задължението за такова осигуряване. Поради това тя не е плащала осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване през този период на стаж.
19 След като приключва стажа си, от 1 август 1979 г. жалбоподателката по главното производство продължава обучението си за възпитател в Аахен и придобива Fachhochschulreife (диплома за завършено професионално образование), като продължава да живее в Нидерландия. След като завършва обучението си през юли 1980 г., тя не извършва никаква професионална дейност в Германия или Нидерландия.
20 На 15 ноември 1986 г. и на 2 юни 1989 г. жалбоподателката по главното производство ражда две деца, които са отгледани в Нидерландия и са посещавали училище в Германия. Към този период тя не е плащала никакви осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване.
21 В периода от септември 1993 г. до август 1995 г. тя работи като самостоятелно заето лице в Германия, без да плаща пенсионни вноски по тази схема. След това, между април 1999 г. и октомври 2012 г., тя има в Германия заетост, която съгласно германското право се счита за „незначителна“ и не подлежи на задължително осигуряване.
22 През 2010 г. жалбоподателката по главното производство се премества в Германия. От октомври 2012 г. тя започва да осъществява там дейност срещу възнаграждение и във връзка с това плаща осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване.
23 От март 2018 г. жалбоподателката по главното производство получава от федералния осигурителен институт, ответник по главното производство, пенсия за пълна неработоспособност. Когато изчислява размера на пенсията, ответникът по главното производство приема, че освен периодите, през които жалбоподателката по главното производство е внасяла осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване, т.е. от 2012 г. нататък, относимите периоди включват и тези, през които тя преминава професионално обучение в Германия — а именно, между август 1975 г. и юли 1978 г. и от август 1979 г. до юли 1980 г., както и периода между 1 април и 1 юни 1999 г., през който жалбоподателката по главното производство отглежда децата си в Нидерландия, докато същевременно работи в Германия, без да подлежи на задължително осигуряване.
24 Жалбоподателката по главното производство подава жалба до германска първоинстанционна юрисдикция, в която твърди, че за целите на изчисляването на размера на германската ѝ пенсия за пълна неработоспособност ответникът по главното производство неправилно не е отчел като относими периодите на отглеждане на малко дете, завършени от нея в Нидерландия от 15 ноември 1986 г. до 31 март 1999 г., без да извършва професионална дейност (наричани по-нататък „спорните периоди“). Жалбата е отхвърлена.
25 Жалбоподателката по главното производство обжалва решението на първата инстанция пред Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen (Областен социален съд Северен Рейн-Вестфалия, Германия), запитващата юрисдикция.
26 Тази юрисдикция отбелязва, че съгласно член 56, параграф 3, изречение първо от изменената през 2018 г. SGB VI спорните периоди не могат да бъдат отчетени за целите на изчисляването на размера на пенсията на жалбоподателката по главното производство за пълна неработоспособност, тъй като през тези периоди двете ѝ деца не са отглеждани в Германия. Според нея въпросните периоди няма как да попадат в обхвата и на член 56, параграф 3, второ изречение от изменената през 2018 г. SGB VI, защото, за да бъде това възможно, жалбоподателката по главното производство е трябвало обичайно да пребивава в чужбина с децата си и през тези периоди или непосредствено преди тях да е внасяла осигурителни вноски в Германия за извършване на дейност като заето или самостоятелно заето лице в чужбина. Запитващата юрисдикция подчертава също, че условията по член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 не са изпълнени в случая, понеже при раждането на децата ѝ, което е по време на спорните периоди, жалбоподателката по главното производство не е заето или самостоятелно заето лице в Германия.
27 Запитващата юрисдикция обаче има съмнения дали с оглед на практиката на Съда, и по-специално на решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), ответникът по главното производство е длъжен предвид някои фактори, които, изглежда, разкриват наличието на „достатъчна връзка“ между спорните периоди и завършените осигурителни периоди в германската пенсионна система, да отчете съгласно член 21 ДФЕС тези спорни периоди за целите на изчисляването на размера на германската пенсия за пълна неработоспособност на жалбоподателката по главното производство.
28 От една страна, в тази насока запитващата юрисдикция отбелязва, че делото по главното производство се различава от делото, по което е постановено решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475). Според нея всъщност преди раждането на децата ѝ жалбоподателката по главното производство не е подлежала на задължително осигуряване в Германия и не е плащала вноски по германската схема на задължително пенсионно осигуряване. Освен това през този период тя е живяла постоянно в Нидерландия, а не просто е преместила временно пребиваването си, както по последното дело.
29 От друга страна, запитващата юрисдикция подчертава, че целият трудов път на жалбоподателката по главното производство е свързан с Федерална република Германия: тя е посещавала училище само там; по време на едногодишния стаж, който е преминала там, по принцип е трябвало да подлежи на задължително осигуряване, което не се е случило поради недостатъчния брой налични платени позиции към тогавашния момент; и останалите години от професионалното обучение на VA са отчетени като „периоди, които дават право на пенсия“. Освен това децата ѝ посещават училище в Германия, а тя и нейното семейство пребивават в Нидерландия в непосредствена близост до границата с Германия.
30 В светлината на тези факти запитващата юрисдикция иска да се установи дали фактът, че германското законодателство не отчита спорните периоди, е съвместим с правото на Съюза.
31 При тези условия Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen (Областен социален съд Северен Рейн-Вестфалия) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси до Съда:
„1. Трябва ли съгласно разпоредбите на [Кралство] Нидерландия — като компетентна държава членка съгласно дял II от [Регламент № 883/2004] — при придобиване на пенсионни права да се отчита периодът за гледане на малко дете по смисъла на член 44, параграф 2 от [Регламент № 987/2009], при положение че периодът за гледане на малко дете в Нидерландия, просто като период на пребиваване, поражда право на пенсия?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 44, параграф 2 от [Регламент № 987/2009] да се тълкува в по-широк смисъл, предвид по-нататъшното развитие на решения на Съда от 23 ноември 2000 г., Elsen (C‑135/99, EU:C:2000:647), и от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), а именно че компетентната държава членка следва да отчете периода за гледане на малко дете и в случаите, когато лицето, отглеждало детето, преди или след този период действително има релевантни за пенсията периоди на база професионално образование или заетост само в системата на тази държава, но непосредствено преди или след изтичането на периода за гледане на малко дете не е плащало осигурителни вноски в тази система?“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта на първия въпрос
32 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че даден период за гледане на малко дете по смисъла на тази разпоредба следва да се смята за отчетен, когато съгласно правото на компетентната държава членка по смисъла на разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004 дава възможност, като период на пребиваване, да се придобият пенсионни права в тази държава членка.
33 Съгласно постоянната практика на Съда, макар въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, да се ползват с презумпция за релевантност, все пак въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика).
34 Както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, в делото по главното производство, за да бъде институцията на държава членка — в случая, германската институция — длъжна в съответствие с член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от съответното лице в друга държава членка — в случая, Нидерландия — трябва да са изпълнени три кумулативни условия, а именно, първо, периодите за гледане на малко дете да не са отчетени съгласно законодателството на последната държава членка, второ, законодателството на първата държава членка да е било приложимо преди това към съответното лице поради осъществяването от него на дейност като заето или самостоятелно заето лице в тази държава членка, и трето, законодателството на първата държава членка да е продължило да се прилага към това лице поради упражняването на въпросната дейност към датата, на която съгласно законодателството на тази държава членка за съответното дете е започнал да се отчита периодът за гледане на малко дете.
35 Тази разпоредба уточнява, че въпросната дата се определя от националните разпоредби на държавата членка, които уреждат отчитането на периодите за гледане на малко дете. Съгласно германското законодателство в случая относимите за целта дати са датите на раждане на двете деца на жалбоподателката по главното производство — 15 ноември 1986 г. и 2 юни 1989 г.
36 Действително, в съответствие с член 87, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и член 93 от Регламент № 987/2009 последният регламент е приложим ratione temporis към положението по главното производство, но то не отговаря на всички условия за прилагане на член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009, защото нито преди, нито към датата, на която е започнала да отглежда децата си, жалбоподателката по главното производство е била заето или самостоятелно заето лице в Германия.
37 Оттук се налага изводът, че последната разпоредба не е приложима в настоящия случай и че не е необходим отговор на Съда на първия въпрос с оглед на разрешаването на спора по главното производство.
38 Следователно първият въпрос е недопустим.
По втория въпрос
39 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решение от 8 юли 2021 г., Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr, C‑937/19, EU:C:2021:555, т. 22 и цитираната съдебна практика).
40 В настоящия случай от преюдициалното запитване личи, че предмет на спора по главното производство е неотчитането от ответника по главното производство, за целите на отпускане на жалбоподателката по главното производство на пенсия за пълна неработоспособност, на завършените от нея в Нидерландия периоди за гледане на малко дете. В тази насока запитващата юрисдикция посочва, че условията за прилагане на член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009, изглежда, не са изпълнени в делото по главното производство, но същевременно има съмнения дали в светлината на член 21 ДФЕС ответникът по главното производство е длъжен в съответствие с установената с решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), съдебна практика, да отчете тези периоди за гледане на малко дете, независимо че за разлика от съответното лице по делото, по което е постановено това решение, жалбоподателката по главното производство не е осъществявала дейност, която да води до плащане на задължителни осигурителни вноски в Германия, преди и непосредствено след завършване на периодите за гледане на децата ѝ на територията на Кралство Нидерландия — държавата членка, в която тя е живяла не временно, а дълги години.
41 При това положение вторият въпрос следва да се разбира в смисъл, че по същество целта е с него да се изясни дали член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на условието за осъществяване на дейност като заето или самостоятелно заето лице, залегнало в член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009, за да бъдат отчетени — за целите на отпускането на пенсия за пълна неработоспособност — от държавата членка, която има задължението да изплаща тази пенсия, завършените от това лице в друга държава членка периоди за гледане на малко дете, но същото лице е завършило осигурителни периоди изключително в първата държава членка под формата на периоди на обучение или на професионална дейност както преди, така и след тези периоди за гледане, тази държава членка е длъжна да отчете последните периоди, независимо че това лице не е плащало вноски в нея нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.
42 Като начало следва да се посочи, че съгласно данните, предоставени на Съда в рамките на настоящото производство, Федерална република Германия е единствената държава членка, компетентна да отпусне на жалбоподателката по главното производство пенсия за пълна неработоспособност — единствената пенсия, предмет на спора по висящото дело пред запитващата юрисдикция. Така на съдебното заседание пред Съда нидерландското правителство посочи, че жалбоподателката по главното производство няма право на този вид пенсия в Нидерландия, защото никога не е работила там. Оттук става ясно, че спорните периоди не могат да бъдат отчетени в Нидерландия с оглед на отпускането на такава пенсия.
43 След като това бе уточнено, следва да се установи дали в светлината на член 21 ДФЕС при обстоятелства като тези по главното производство периоди като спорните трябва да бъдат отчетени от институцията на държавата членка, която има задължението да изплаща процесната по главното производство пенсия за пълна неработоспособност.
44 В тази насока е уместно да се припомни, че доколкото член 44 от Регламент № 987/2009 не съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете в чужбина и целта да се осигури спазването на принципа на свободно движение, залегнал в член 21 ДФЕС, има предимство и в контекста на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, изводите от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), могат да се приложат в случай, когато Регламент № 987/2009 е приложим ratione temporis, но съответното лице не отговаря на условието да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, наложено с член 44, параграф 2 от този регламент, за да изиска държавата членка, която има задължението да му изплаща пенсия, за целите на отпускането ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в други държави членки (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., Pensionsversicherungsanstalt (Периоди за гледане на малко дете в чужбина) (C‑576/20, EU:C:2022:525, т. 62).
45 Така Съдът постановява, че в случая, когато съответното лице не е отговаряло на това условие, но е работило и се е осигурявало изключително в държавата членка, длъжна да изплаща пенсията му за старост, както преди, така и след преместването си в други държави членки, в които се е посветило на отглеждането на децата си, съществува достатъчна връзка между периодите на гледане от това лице на малко дете в чужбина и завършените осигурителни периоди поради осъществяването на професионална дейност в държавата членка, длъжна да изплаща пенсията му за старост. Ето защо според Съда тази държава членка е длъжна съгласно член 21 ДФЕС да отчете тези периоди за гледане на малко дете (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., Pensionsversicherungsanstalt (Периоди за гледане на малко дете в чужбина) (C‑576/20, EU:C:2022:525, т. 65 и 66).
46 Следователно от цитираната в предходните две точки съдебна практика става ясно, че член 21 ДФЕС задължава държавата членка, която е длъжна да изплаща процесната пенсия, да отчете — с оглед на отпускането на тази пенсия — периодите за гледане на малко дете, завършени от съответното лице в друга държава членка, щом е установено, че съществува достатъчна връзка между посочените периоди за гледане на малко дете и осигурителните периоди, завършени от това лице поради осъществяването на професионална дейност в първата държава членка.
47 Съществуването на такава „достатъчна връзка“ трябва да се смята за доказано и когато съответното лице е завършило осигурителни периоди под формата на периоди на обучение или на професионална дейност изключително в държавата членка, която има задължението да изплаща пенсията му, както преди, така и след завършването на периодите за гледане на малките му деца в друга държава членка.
48 В тази насока е уместно да се подчертае, че съгласно член 1, буква у) от Регламент № 883/2004, който е релевантен и при тълкуването на член 21 ДФЕС, „осигурителни периоди“ са периодите на внасяне на осигурителни вноски, или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период. Ето защо държавите членки могат да предвидят в националното си законодателство, че някои периоди от живота на човек, през които той не е имал заетост или самостоятелна заетост, подлежаща на задължително осигуряване, и за това не е плащал вноски, са приравнени на „осигурителни периоди“, завършени в съответната държава членка.
49 В такъв случай обстоятелството, че съответното лице не е плащало вноски в тази държава членка през периодите, така приравнени от националното ѝ законодателство на такива осигурителни периоди, няма как да изключи съществуването на достатъчна връзка между периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в друга държава членка, и осигурителните периоди, завършени в първата държава членка.
50 В настоящия случай от преписката на разположение на Съда личи, че преди и след завършване на периодите за гледане на малките ѝ деца в Нидерландия жалбоподателката по главното производство е завършила осигурителни периоди изключително в Германия. Оказва се, че всъщност преди раждането на децата ѝ тя е завършила периоди на професионално обучение в Германия, които, макар да не са довели до плащането на вноски, са приравнени от германското право на осигурителни периоди. В допълнение, от края на периодите на гледане на децата ѝ и октомври 2012 г. тя явно е имала незначителна заетост в Германия, която съгласно германското право също може да се приравни на осигурителен период, независимо че тази заетост не е довела до плащането на вноски. Накрая, от октомври 2012 г. до март 2018 г. тя, изглежда, е осъществявала професионална дейност на територията на Федерална република Германия, подлежаща на задължително осигуряване, и на това основание е плащала вноски към схемата на тази държава членка на задължително пенсионно осигуряване.
51 Оттук се оказва — което следва да се провери от запитващата юрисдикция — че в делото по главното производство съществува достатъчна връзка между периодите за гледане на малко дете, завършени от жалбоподателката по главното производство в Нидерландия, и завършените от нея осигурителни периоди изключително на територията на Федерална република Германия както преди, така и след тези периоди за гледане, независимо че това лице не е плащало вноски в последната държава членка нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.
52 В случай като разглеждания по главното производство продължителността на периода, през който съответното лице е пребивавало в държавата членка, в която се е посветило на гледането на децата си, е без значение.
53 Следователно в този случай държавата членка, която има задължението да изплаща процесната пенсия, не може изключи отчитането на периодите за гледане на малко дете само по съображение че те са завършени в друга държава членка, защото иначе би поставила в по-неблагоприятно положение своите граждани, упражнили свободата си на движение, и така би нарушила член 21 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert, C‑522/10, EU:C:2012:475, т. 41, 42 и 44, и от 7 юли 2022 г., Периоди за гледане на малко дете в чужбина), C‑576/20, EU:C:2022:525, т. 64).
54 Оттук следва, че когато — без да се засягат проверките, които трябва да се извършат от запитващата юрисдикция — съответното лице е завършило осигурителни периоди под формата на периоди на обучение или на професионална дейност изключително в държавата членка, която има задължението да изплаща пенсията му за пълна неработоспособност, както преди, така и след завършването на периоди за гледане на малко дете в друга държава членка, първата държава членка е длъжна съгласно член 21 ДФЕС да отчете, за целите на отпускането на въпросната пенсия, тези периоди за гледане, независимо че това лице не е плащало вноски в първата държава членка нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.
55 С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на условието за осъществяване на дейност като заето или самостоятелно заето лице, залегнало в член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009, за да бъдат отчетени — за целите на отпускането на пенсия за пълна неработоспособност — от държавата членка, която има задължението да изплаща тази пенсия, завършените от това лице в друга държава членка периоди за гледане на малко дете, но същото лице е завършило осигурителни периоди изключително в първата държава членка под формата на периоди на обучение или на професионална дейност както преди, така и след завършването на тези периоди за гледане, тази държава членка е длъжна да отчете последните периоди, независимо че това лице не е плащало вноски в нея нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на условието за извършване на дейност като заето или самостоятелно заето лице, залегнало в член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, за да бъдат отчетени — за целите на отпускането на пенсия за пълна неработоспособност — от държавата членка, която има задължението да изплаща тази пенсия, завършените от това лице в друга държава членка периоди за гледане на малко дете, но същото лице е завършило осигурителни периоди изключително в първата държава членка под формата на периоди на обучение или на професионална дейност както преди, така и след завършването на тези периоди за гледане, тази държава членка е длъжна да отчете последните периоди, независимо че това лице не е плащало вноски в нея нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.
Подписи