Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 1 февруари 2022 г. — Viagogo AG/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato
(Дело C-70/22)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподател: Viagogo AG
Ответници: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato
Преюдициални въпроси
Допуска ли Директива 2000/31/ЕО1 , и по-конкретно членове 3, 14 и 15 от нея във връзка с член 56 ДФЕС, прилагане на правната уредба на държава членка относно продажбата на вторичния пазар на билети за прояви, което има за последица забраната за оператор на платформа за съхранение на информация, осъществяващ дейност в ЕС, какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, да предоставя на трети лица услуги по обявяване на продажба на вторичния пазар на билети за прояви, като запазва тази дейност само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени от публични органи да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи?
Допуска ли освен това член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС прилагането на правна уредба на държава членка относно продажбата на билети за прояви, която запазва всички услуги, присъщи за вторичния пазар на билети (и по-специално посредничеството), само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи, като забранява извършването на тази дейност от доставчиците на услуги на информационното общество, които искат да осъществяват дейност като доставчици на услуги по съхранение на информация по смисъла на членове 14 и 15 от Директива 2000/31/ЕО, по-конкретно когато, както в настоящия случай, това запазване има за последица да предостави възможност на оператор с господстващо положение на първичния пазар за разпространение на билети да разшири господстващото си положение по отношение на посредническите услуги на вторичния пазар?
Може ли по смисъла на европейската правна уредба и по-специално на Директива 2000/31/ЕО понятието „пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация“ да се използва само при липсата на каквито и да било дейности по филтриране, подбор, индексиране, организиране, каталогизиране, обобщаване, оценка, използване, промяна, извличане или популяризиране на съдържанието, публикувано от потребителите, всички те разбирани като примерни показатели, които не е необходимо да са налице едновременно, тъй като сами по себе си трябва да се считат за показващи предприемаческо управление на услугата и/или възприемане на техника за оценка на поведението на потребителите с цел повишаване на тяхната лоялност, или запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на описаните обстоятелства, така че дори при наличието на едно или няколко от тях да може да се приеме, че преобладава неутралността на услугата, която води до квалифицирането като пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация?
____________
1 Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OB L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).