Language of document :

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 9 февруари 2021 г. — Airbnb Ireland UC, Airbnb Payments UK Ltd/Agenzia delle Entrate

(Дело C-83/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Airbnb Ireland UC, Airbnb Payments UK Ltd

Ответник: Agenzia delle Entrate

Преюдициални въпроси

Съдът да се произнесе как следва да се тълкуват съдържащите се в Директива 2015/1535/ЕС1 изрази „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество и по-специално трябва ли тези изрази да се тълкуват в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко регламентиране на специфичната услуга на информационното общество, а привеждането в съответствие на конкретното ѝ упражняване в рамките на държавата членка, налагайки по-специално на всички доставчици на услуги по посредничество във връзка с недвижими имоти — включително и на стопанските субекти, които не са установени в страната и които предоставят своите услуги онлайн — спомагателни и инструментални задължения за ефективното събиране на дължимите от наемодателите данъци, като:

а)    събиране и последващо съобщаване на данъчните органи на държавата членка на данните, свързани с договорите за краткосрочен наем, сключени в резултат на дейността на посредника;

б)    удържане на дължимата на данъчните органи част от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и последващо внасяне на тези суми в държавния бюджет?

Съдът да се произнесе:

a)    допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директива 2006/123/ЕО2 и Директива 2000/31/ЕО3  — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, задължения за събиране на данните, свързани със сключените с тяхното посредничество договори за краткосрочен наем, и последващото им съобщаване на данъчната администрация, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

б)    Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директива 2006/123/ЕО и Директива 2000/31/ЕО — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, които участват в етапа на плащане по договорите за краткосрочен наем, сключени с тяхното посредничество, задължението за удържане на данък върху тези плащания с последващо внасяне в държавния бюджет, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

в)    При утвърдителен отговор на предходните въпроси, може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директива 2006/123/ЕО и Директива 2000/31/ЕО, ако бъдат счетени за приложими в тази област, все пак да бъдат ограничавани в съответствие с правото [на Европейския съюз] от национални мерки като описаните в букви а) и б) по-горе, поради неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

г)    Може ли принципът на свободно предоставяне на услуги съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директиви 2006/123/ЕО и 2000/31/ЕО, ако бъдат счетени за приложими в тази област, да бъдат ограничавани в съответствие с правото [на Европейския съюз] от национална мярка, която налага на неустановените в Италия посредници задължението да посочат данъчен представител, длъжен да изпълнява от името и за сметка на неустановения в страната посредник описаните в буква б) по-горе национални мерки, предвид неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

Съдът да се произнесе трябва ли член 267, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от някоя от страните въпрос за тълкуване на [правото на Европейския съюз] (първично или вторично), придружен от точното посочване на текста на въпроса, юрисдикцията си запазва все пак правото самостоятелно да преформулира този въпрос, определяйки по свое усмотрение, според знанието и убеждението, съответните норми от правото [на Европейския съюз], националните разпоредби, които потенциално са в противоречие с тях, и словесното съдържание на запитването, при условие че е в рамките на материята предмет на спора, или е длъжна да приеме въпроса, както той е формулиран от страната заявител?

____________

1     Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).

2     Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

3     Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).