РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
25 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2009/73/ЕО — Член 41, параграф 17 — Преносна мрежа за природен газ — Национален регулаторен орган — Определяне на таксите за използване на мрежата и за свързване с нея — Определяне на възнаграждението за услугите, предоставяни от оператора на мрежата — Понятие „страна, засегната от решение на регулаторния орган“ — Жалба срещу това решение — Право на ефективни правни средства за защита —Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
По дело C‑277/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) с акт от 22 март 2022 г., постъпил в Съда на 22 април 2022 г., в рамките на производство по дело
Global NRG Kereskedelmi és Tanácsadó Zrt.
срещу
Magyar Energetikai és Közmű-szabályozási Hivatal,
при участието на:
FGSZ Földgázszállító Zrt.,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Piçarra (докладчик), председател на състава, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: M. Krausenböck, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Global NRG Kereskedelmi és Tanácsadó Zrt., от K. Bendzsel-Zsebik, M. Kohlrusz и B. Világi, ügyvédek,
– за Magyar Energetikai és Közmű-szabályozási Hivatal, от L. Hoschek, A. T. Kiss и F. F. Tölgyessy, правни съветници,
– за FGSZ Földgázszállító Zrt., от K. Barkasziné Takács и P. Németh, правни съветници,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и M. M. Tátrai, в качеството на представители,
– за испанското правителство, от A. Gavela Llopis и J. Ruiz Sánchez, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за финландското правителство, от A. Laine, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от O. Beynet, T. Scharf и A. Tokár, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 41, параграф 17 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94), разглеждан с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Global NRG Kereskedelmi és Tanácsadó Zrt. (наричано по-нататък „Global NRG“), дружество, което търгува с природен газ, и Magyar Energetikai és Közmű-szabályozási Hivatal (унгарски регулаторен орган за сектора на енергетиката и комуналните услуги) (наричан по-нататък „националният регулатор“) относно законосъобразността на решението на националния регулатор, с което се определят таксите за използване и свързване с преносната мрежа за природен газ, както и възнаграждението за услугите, предоставяни от оператора на тази мрежа.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2009/73
3 Съображение 33 от Директива 2009/73 гласи следното:
„[…] Независимият орган, пред който има право да обжалва дадена страна, засегната от решението на национален регулатор, може да бъде съд или друг правораздавателен орган, упълномощен да осъществява съдебен контрол“.
4 Член 32 от тази директива, озаглавен „Достъп на трети страни“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки осигуряват прилагането на система за достъп на трети страни до газопреносната и газоразпределителната система и съоръженията за [втечнен природен газ (ВПГ)], на базата на публикувани тарифи, приложими за всички привилегировани клиенти, включително предприятията за доставка, и които се прилагат обективно и без дискриминация между ползвателите на системата. Държавите членки гарантират, че тези тарифи или методиките, които определят изчисляването им, са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 41 от регулаторен орган, посочен в член 39, параграф 1, и че тези тарифи и методиките, когато се одобряват само методиките, са публикувани преди влизането им в сила“.
5 Съгласно член 41 от посочената директива, озаглавен „Задължения и правомощия на регулаторния орган“:
„1. Регулаторният орган има следните задължения:
a) да определя или одобрява, в съответствие с прозрачни критерии, тарифи за пренос или разпределение или техни методики;
[…]
6. Регулаторните власти следва да отговарят за фиксирането или одобрението, достатъчно време преди влизането в сила на такива методики, поне на методиките, които се използват за изчисляването или постановяването на условията за:
a) свързване и достъп до националните мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение, както и реда, условията и тарифите за достъп до съоръженията за ВПГ. […];
[…]
10. Регулаторните органи имат правомощията да изискват от операторите на газопреносни системи, на системи за съхранение, на мрежи за ВПГ и на газоразпределителни системи при необходимост да променят реда и условията, включително тарифите и методиките, посочени в настоящия член, за да се гарантира, че те са пропорционални и приложени по недискриминационен начин. […]
[…]
17. Държавите членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от всяко правителство“.
Регламент (ЕО) № 715/2009
6 Член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 36) е озаглавен „Тарифи за достъп до мрежите“ и предвижда в параграф 1 следното:
„Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, които операторите на преносни системи прилагат и които се одобряват от регулаторните органи съгласно член 41, параграф 6 от Директива [2009/73], както и тарифите, публикувани съгласно член 32, параграф 1 от същата директива, са прозрачни, отчитат необходимостта от цялостност на системата и нейните подобрения и отразяват реално направени разходи в степента, в която те съответстват на разходи, направени от ефикасен и структурно сравним оператор на мрежа, освен това са прозрачни, като същевременно включват подобаваща възвръщаемост на инвестициите и, когато е приложимо, отчитат сравнителните тарифи по дадени показатели на регулаторните органи. Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, се прилагат по недискриминационен начин“.
Унгарското право
7 Член 129/B от A földgázellátásról szóló 2008. évi XL. törvény (Закон № XL от 2008 г. за доставката на природен газ) (наричан по-нататък „Законът за доставката на природен газ“) предвижда в параграф 1:
„В рамките на процедурите, с които се определят таксите за използване на мрежата, възнагражденията за услугите, чието предоставяне операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и таксите за свързване, за пряко засегнато лице се счита единствено съответният оператор на преносна мрежа“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 С решение от 10 август 2021 г. националният регулатор определя специалните тарифи за доставката на природен газ за периода от 1 октомври 2021 г. до 30 септември 2025 г., които може да прилага FGSZ Földgázszállító Zrt., оператор на преносната мрежа за природен газ, както и размера на таксите за свързване с газопроводите (наричано по-нататък „спорното решение“). Това решение се основава на предходно решение на националния регулатор от 30 март 2021 г., с което се установява методът за изчисляване на референтната цена и което вследствие на подадена от Global NRG жалба е обявено за незаконосъобразно и отменено с обратно действие от Kúria (Върховен съд, Унгария).
9 Global NRG подава пред запитващата юрисдикция Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) и жалба за отмяна на спорното решение. То поддържа, че това решение е незаконосъобразно, тъй като, от една страна, решението от 30 март 2021 г. е обявено за незаконосъобразно и от друга страна, приложимите за услугата по прехвърляне на права тарифи са определени в нарушение на Регламент (ЕС) 2017/460 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ (ОВ L 72, 2017 г., стр. 29).
10 Global NRG твърди също, че след като националното право предоставя на ползвателя на преносната мрежа за природен газ право да обжалва решения като това от 30 март 2021 г. относно метода за изчисляване на референтната цена, която служи за основа при определянето на таксите за използване на тази мрежа, лишаването на такъв ползвател от право на обжалване на последващото решение, с което се определят таксите за използване на посочената мрежа, противоречи на правото на Съюза.
11 Националният регулатор иска жалбата да бъде отхвърлена, главно с мотива, че Global NRG няма „процесуална легитимация по същество“, тъй като това дружество не е било страна в производството по приемане на спорното решение и няма никаква пряка връзка с предмета на това производство. При тези условия Global NRG било засегнато само непряко от това решение и обикновен икономически интерес от негова страна не бил достатъчен, за да обоснове право на обжалване на посоченото решение.
12 Запитващата юрисдикция припомня, че според Global NRG, след като тарифите, определени в спорното решение, са задължителни както за оператора, така и за ползвателя на преносната система за природен газ, те засягат пряко правата и законните интереси на този ползвател. Тя обаче уточнява, че съгласно унгарското право, когато жалба е подадена от лице, което като Global NRG има процесуална легитимация в процесуален аспект, следва да се провери дали това лице е процесуално легитимирано и по същество, тоест дали с обжалваното решение са пряко засегнати неговите права или законни интереси — условие, от което зависи възможността този съд да разгледа по същество жалбата, подадена от такова лице срещу това решение.
13 В случая според тази юрисдикция, преди да се разгледа по същество жалбата на Global NRG, следва да се провери дали това дружество може да се квалифицира като „страна, засегната от решение на регулаторния орган“, по смисъла на член 41, параграф 17 от Директива 2009/73. След като такова понятие не е дефинирано в тази директива, то трябвало да се разгледа в светлината на решения от 19 март 2015 г., E.ON Földgáz Trade (C‑510/13, EU:C:2015:189), и от 16 юли 2020 г., Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ) (C‑771/18, EU:C:2020:584).
14 Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали член 41, параграф 17, разгледан с оглед на правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, допуска национална разпоредба като член 129/B, параграф 1 от Закона за доставката на природен газ, по силата на която в рамките на процедурите за определяне на таксите за използване на мрежата, за пренос и за свързване, както и на възнаграждението за услугите, предоставяни от оператора на тази мрежа, само последният се счита за „страна, засегната от решение на регулаторния орган“, по смисъла на посочения член 41, параграф 17, като се изключват всички други оператори на пазара в сектора на природния газ. Тази юрисдикция счита, че по този начин член 129/B, параграф 1 я задължава да отхвърли подадената от Global NRG жалба, без да я разгледа по същество, което според нея представлява „непропорционално ограничение“ на правото на обжалване, предвидено в посочения член 41, параграф 17 от Директива 2009/73.
15 На второ място, като се позовава на точки 48 и 49 от решение от 19 март 2015 г., E.ON Földgáz Trade (C‑510/13, EU:C:2015:189), посочената юрисдикция счита, че оператор като Global NRG има право на обжалване, тъй като е пряко засегнат от спорното решение. В това отношение тя отбелязва, че операторът на преносната мрежа за природен газ е длъжен да наложи в тежест на оператора определените в това решение специални тарифи и че този оператор не може да упражнява дейността си, преди да е платил изискваните в това отношение суми.
16 При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на процедурите за определяне от националния регулаторен орган на таксите за използване на мрежата, на възнагражденията за услугите, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и на таксите за свързване, само съответният оператор на мрежа е пряко засегната страна и поради това има право на жалба срещу издаденото в резултат на процедурата решение?
2) При утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, трябва ли член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при прилагане на посочената разпоредба в случай като разглеждания в главното производство операторът на пазара на природен газ — намиращ се в положение като това на жалбоподателя, от когото въз основа на решение на националния регулаторен орган, с което се определят таксите за използване на мрежата, възнаграждението за услугите, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и таксите за свързване, операторът на мрежа събира такса за услуга, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи — следва да се счита за засегната от посоченото решение страна и поради това има право да го обжалва?“.
По преюдициалните въпроси
17 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47, първа алинея от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която само операторът на преносната мрежа за природен газ се квалифицира като „страна, засегната“ от решение на националния регулаторен орган, с което се определят таксите за свързване с тази мрежа и за нейното използване, както и възнаграждението за услугите, предоставяни от този оператор, и следователно само последният има право да „обжалва ефективно“ това решение.
18 Член 41, параграф 17 от Директива 2009/73 във връзка със съображение 33 от нея задължава държавите членки да въведат на национално равнище подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на националния регулаторен орган, да сезира орган, който е независим от заинтересованите страни и правителствата, „който може да бъде съд или друг правораздавателен орган, упълномощен да осъществява съдебен контрол“. Това изискване е следствие от принципа на ефективна съдебна защита, общ принцип на правото на Съюза, гарантиран в член 47 от Хартата (решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Германия (Транспониране на директиви 2009/72 и 2009/73), C‑718/18, EU:C:2021:662, т. 128 и цитираната съдебна практика).
19 На първо място, макар Директива 2009/73 да не съдържа определение на понятието „засегната страна“ по смисъла на посочения член 41, параграф 17, Съдът вече е тълкувал подобна разпоредба, а именно член 5а, параграф 3 от Директива 90/387/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 година относно създаването на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги посредством изпълнението на изискването за предоставяне на отворена далекосъобщителна мрежа (ОВ L 192, 1990 г., стр. 1), изменена с Директива 97/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 г. (ОВ L 295, 1997 г., стр. 23), в смисъл, че оператор, който не е адресат на решение на национален регулаторен орган, придобива качеството на засегната страна, когато правата му могат да бъдат засегнати от такова решение, от една страна, поради неговото съдържание и от друга страна, поради дейността, която това лице упражнява или възнамерява да упражнява. Съдът уточнява, че не е необходимо да съществува договорна връзка между този оператор и адресата на това решение, за да могат правата на такъв оператор да бъдат засегнати от това решение (решение от 24 април 2008 г., Arcor, C‑55/06, EU:C:2008:244, т. 176 и 177).
20 На второ място, що се отнася до Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80), в която, за разлика от заменящата я Директива 2009/73, не се предвижда никаква разпоредба, която изрично да предоставя на операторите право да обжалват по съдебен ред решенията на националния регулатор, Съдът е постановил, че когато последният приема решение относно достъпа на операторите на пазара до преносната мрежа за природен газ въз основа на правна уредба на Съюза, с която се признават определени права на оператора, притежаващ разрешение за пренос на газ, трябва да се счита, че тези права на посочения оператор са потенциално засегнати от това решение, макар той да не е негов адресат (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., E.ON Földgáz Trade, C‑510/13, EU:C:2015:189, т. 38, 48 и 51).
21 В това отношение следва да се подчертае, че член 41, параграф 1, буква а) от Директива 2009/73 предоставя на националния регулаторен орган правомощието „да определя или одобрява, в съответствие с прозрачни критерии, тарифи за пренос или разпределение или техни методики“. Член 41, параграф 6, буква а) от тази директива предоставя на регулаторния орган и правомощието да определя или одобрява поне методиките, които се използват за постановяването на условията за свързване и достъп до националните мрежи, включително приложимите тарифи за пренос и разпределение. Освен това член 41, параграф 10 от посочената директива оправомощава регулаторния орган да изисква от операторите на преносни мрежи при необходимост да променят реда и условията, включително тарифите и методиките, посочени в този член, за да се гарантира, че тези тарифи са пропорционални и приложени по недискриминационен начин.
22 Освен това от член 13, параграф 1 от Регламент № 715/2009 следва, че таксите за достъп до мрежите трябва да бъдат прозрачни и прилагани по недискриминационен начин към всички потребители (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ), C‑771/18, EU:C:2020:584, т. 46).
23 От това следва, че спрямо оператор като Global NRG трябва да бъдат прилагани пропорционални, прозрачни и недискриминационни такси и тарифи въз основа на посочените по-горе разпоредби на Директива 2009/73 и на Регламент № 715/2009. Освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които трябва да извърши, такъв оператор би могъл да бъде засегнат от спорното решение поради нарушаването на тези права. При това положение на такъв оператор трябва да се признае качеството на страна, засегната от такова решение, а оттам и правото да обжалва ефективно това решение по смисъла на член 41, параграф 17 от Директива 2009/73 (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., E.ON Földgáz Trade, C‑510/13, EU:C:2015:189, т. 48 и 51).
24 При липса на правна уредба на Съюза в тази област, в правния ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, при това без да се накърнява правото на ефективна съдебна защита (решение от 16 юли 2020 г., Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ), C‑771/18, EU:C:2020:584, т. 62 и цитираната съдебна практика).
25 Съгласно постоянната съдебна практика, що се отнася до правото на ефективни правни средства за защита, за да може дадена юрисдикция да се произнесе по спор относно произтичащи от правото на Съюза права и задължения, в съответствие с член 47 от Хартата тази юрисдикция трябва да е компетентна да разгледа всички фактически и правни въпроси от значение за решаването на спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ), C‑771/18, EU:C:2020:584, т. 64 и цитираната съдебна практика).
26 В случая запитващата юрисдикция счита, че член 129/B, параграф 1 от Закона за доставката на природен газ не ѝ позволява да разгледа по същество жалба, подадена от оператор на пазара на природен газ, засегнат от решение на националния регулаторен орган като Global NRG, само защото този оператор не е оператор на мрежа. Доколкото тази разпоредба от националното право не може да се тълкува в съответствие с член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, както е изтълкуван в точка 23 от настоящото решение, не може да се счита, че посочената национална разпоредба предвижда „подходящи механизми“ по смисъла на посочения член 41, параграф 17 (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ), C‑771/18, EU:C:2020:584, т. 65).
27 Ако такова съответстващо тълкуване не е възможно, въз основа на правото на Съюза запитващата юрисдикция ще трябва да остави без приложение член 129/B, параграф 1 от Закона за доставката на природен газ само в случай че задължението по член 41, параграф 17 от Директива 2009/73 е достатъчно точно и безусловно, за да може да се приеме, че има директен ефект. Всъщност позоваването от страна на правен субект като Global NRG на разпоредба от директива, която не е достатъчно точна и безусловна, за да ѝ се признае директен ефект, срещу публичен орган като националния регулаторен орган не може само въз основа на правото на Съюза да доведе до неприлагане на национална разпоредба от юрисдикция на държава членка (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 64 и цитираната съдебна практика).
28 Разпоредба на правото на Съюза, от една страна, е безусловна, когато създава задължение, което не е съпроводено от никакво условие и чието изпълнение или действие не зависи от приемането на акт било на институциите на Съюза, било на държавите членки, и от друга, е достатъчно точна, за да може частноправен субект да се позовава на нея и съдът да я прилага, когато създава задължение по недвусмислен начин. Освен това дори разпоредба от дадена директива да оставя на държавите членки известна свобода на преценка при приемането на условията и реда за нейното прилагане, може да се счита, че тази разпоредба е безусловна и точна, при положение че възлага по недвусмислен начин на държавите членки конкретно задължение за резултат, без никакви придружаващи условия по отношение на прилагането на установеното в нея правило (решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект), C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 18 и 19 и цитираната съдебна практика).
29 В случая от самия текст на член 41, параграф 17 от Директива 2009/73 следва, че държавите членки трябва да предвидят подходящи механизми за обжалване, за да позволят на всяка засегната страна да оспори решение на национален регулаторен орган пред независим орган. Макар държавите членки да запазват известна свобода на преценка при вземането на решение относно естеството и реда и условията на тези механизми за обжалване, както и относно формата на независимия орган, това не променя факта, че като налага въвеждането на такива механизми, посоченият член 41, параграф 17 възлага на държавите членки по недвусмислен начин точно задължение, което не е съпроводено от никакво условие по отношение на прилагането на установеното в него правило и по този начин изисква по безусловен и достатъчно точен начин да бъде гарантирана възможност за обжалване в полза на засегнатите лица (вж. по аналогия решения от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект), C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 22—29, и от 20 април 2023 г., Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Община Джиноза), C‑348/22, EU:C:2023:301, т. 67 и цитираната съдебна практика).
30 Ето защо на член 41, параграф 17 от Директива 2009/73 следва да се признае директен ефект, така че запитващата юрисдикция ще трябва да остави без приложение противоречащото на тази разпоредба национално право, ако това право не може да се тълкува в съответствие с посочената разпоредба.
31 С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47, първа алинея от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която само операторът на преносната мрежа за природен газ се квалифицира като „страна, засегната“ от решение на националния регулаторен орган, с което се определят таксите за свързване с тази мрежа и за нейното използване, както и възнаграждението за услугите, предоставяни от този оператор, и следователно само последният има право да „обжалва ефективно“ това решение.
По съдебните разноски
32 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 41, параграф 17 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, разглеждан с оглед на член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която само операторът на преносната мрежа за природен газ се квалифицира като „страна, засегната“ от решение на националния регулаторен орган, с което се определят таксите за свързване с тази мрежа и за нейното използване, както и възнаграждението за услугите, предоставяни от този оператор, и следователно само последният има право да „обжалва ефективно“ това решение.
Подписи