РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

19 юни 2019 година(*)

„Държавни помощи — Индивидуални помощи в полза на комплекса на Нюрбургринг за строителството на развлекателен парк, хотели и ресторанти, както и за организацията на автомобилни състезания — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Решение, с което се приема, че възстановяването на обявените за несъвместими помощи не се отнася до новите собственици на комплекса на Нюрбургринг — Жалба за отмяна — Липса на съществено засягане на конкурентното положение — Недопустимост — Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице държавна помощ — Жалба за отмяна — Заинтересована страна — Правен интерес — Допустимост — Нарушение на процесуални права — Липса на затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване — Жалба — Продажба на активи на получатели на държавни помощи, които са обявени за несъвместими — Открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Задължение за мотивиране“

По дело T–353/15

NeXovation, Inc., установено в Хендерсонвил (САЩ), за което се явяват първоначално A. von Bergwelt, F. Henkel и M. Nordmann, впоследствие A. von Bergwelt и M. Nordmann, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, T. Maxian Rusche и B. Stromsky, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (OВ L 34, 2016 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius, P. Nihoul, J. Svenningsen и U. Öberg (докладчик), съдии,

секретар: N. Schall, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 януари 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        Комплексът на Нюрбургринг (наричан по-нататък „Нюрбургринг“), който се намира в германската провинция Рейнланд-Пфалц, включва писта за автомобилни състезания, развлекателен парк, хотели и ресторанти.

2        В периода между 2002 г. и 2012 г. собствениците на Нюрбургринг (наричани по-нататък „продавачите“), а именно публичните предприятия Nürburgring GmbH, Motorsport Resort NürburgringGmbH и Congress- und Motorsport Hotel Nürburgring GmbH, са получили основно от провинция Рейнланд-Пфалц мерки в подкрепа на строителството на развлекателен парк, хотели и ресторанти, както и за организацията на състезания от Формула 1.

1.      Административно производство и продажба на активите на Нюрбургринг

3        С писмо от 21 март 2012 г. Европейската комисия уведомява Федерална република Германия за решението си да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС относно различните мерки за подкрепа, приложени между 2002 г. и 2012 г. в полза на Нюрбургринг. С това решение, резюме на което е било публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 216, 2012 г., стр. 14), Комисията е приканила заинтересованите страни да представят мненията си относно съответните мерки.

4        С оглед на предоставянето на допълнителни мерки за подкрепа, за които Федерална република Германия е уведомила Комисията, последната е решила да разшири официалната процедура по разследване, така че тя да обхване тези нови мерки. С писмо от 7 август 2012 г. Федерална република Германия е била уведомена за решението. С това решение, резюме на което е било публикувано в Официален вестник (ОВ C 333, 2012 г., стр. 1), Комисията е приканила заинтересованите страни да представят мненията си относно допълнителните мерки.

5        На 24 юли 2012 г. Amtsgericht Bad Neuenahr-Ahrweiler (Районен съд на Бад Нойенар-Арвайлер, Германия) взема решение, че продавачите са в несъстоятелност. На 1 ноември 2012 г. започва производство по несъстоятелност, без да се прекратява съдебното производство. Взема се решение да се извърши продажба на активите на продавачите (наричана по-нататък „продажбата на активите на Нюрбургринг“). Продавачите са посочили одиторското дружество KPMG AG като правен и финансов консултант.

6        На 1 ноември 2012 г. управлението на Нюрбургринг е било поверено на Nürburgring Betriebsgesellschaft mbH, дъщерно дружество, 100 % от което се притежава от един от продавачите — Nürburgring GmbH, учредено от синдиците, определени от Amtsgericht Bad Neuenahr-Ahrweiler (Районен съд на Бад Нойенар-Арвайлер, Германия).

7        На 15 май 2013 г. е открита тръжна процедура за продажбата на активите на Нюрбургринг (наричана по-нататък „тръжната процедура“).

8        На 23 май 2013 г. Комисията изпраща до Федерална република Германия и до синдиците критериите, на които трябва да отговаря тръжната процедура, за да се изключат елементите на държавна помощ, и ги информира за задължението на приобретателя, който ще бъде избран, да възстанови предимствата, които евентуално ще му бъдат предоставени. По този въпрос от октомври 2012 г. са били провеждани обсъждания между Комисията, Федерална република Германия и синдиците.

9        Тръжната процедура се е провела, както следва:

–        откриването на тръжната процедура е оповестено на 14 май 2013 г. с прессъобщение на един от синдиците,

–        на 15 май 2013 г. KPMG публикува във Financial Times, в Handelsblatt и на уебсайта на Нюрбургринг покана за изразяване на интерес,

–        70 предприятия са изразили интерес,

–        с писмо от 19 юли 2013 г. на заинтересованите инвеститори са били връчени документи относно Нюрбургринг и са били приканени да представят примерна оферта за всички активи, определени групи от активи или отделни активи,

–        с писмо от 19 юли 2013 г. срокът за подаване на примерна оферта е бил първоначално определен до 12 септември 2013 г., а впоследствие с писмо от 12 септември 2013 г. е бил удължен до 26 септември 2013 г.; във всяко едно от тези писма е било посочено, че офертите, подадени след изтичането на срока, също ще бъдат разгледани,

–        до началото на февруари 2014 г. примерна оферта представят 24 потенциални приобретатели, сред които жалбоподателят NeXovation, Inc., частно американско предприятие, действащо в областта на информационните технологии, продуктите за широко потребление, енергетиката и автомобилите,

–        за потенциалните приобретатели, които са били поканени да участват в следващия етап от тръжната процедура, сред които е жалбоподателят, е бил определен срок за подаване на потвърдителни оферти, които трябвало да бъдат изцяло финансирани и да включват предварително договорено споразумение за изкупуване на активите, първоначално до 11 декември 2013 г. с писмо от 17 октомври 2013 г., и впоследствие до 17 февруари 2014 г. с писмо от 17 декември 2013 г.; в последното писмо се посочва, че офертите, подадени след изтичането на срока, също ще бъдат разгледани, но все пак се уточнява, че продавачите биха могли малко след срока за представяне на оферти да определят спечелилия приобретател,

–        тринадесет потенциални приобретатели са представили потвърдителна оферта, от които четири са представили оферта за всички активи, а именно Capricorn Nürburgring Besitzgesellschaft GmbH (наричано по-нататък „Capricorn“ или „приобретателят“), втори оферент (наричан по-нататък „оферент 2“), жалбоподателят и четвърти потенциален приобретател,

–        съгласно текста на писмата, изпратени до заинтересованите инвеститори на 19 юли и 17 октомври 2013 г., инвеститорите ще бъдат избирани, като се вземат предвид критериите за максимално повишаване на стойността на всички активи, от една страна, и сигурността на сделката, от друга страна; при прилагането на тези критерии са били взети предвид в последния етап от тръжната процедура офертите на оферент 2 и на Capricorn, които, от една страна, предлагат да придобият всички активи на Нюрбургринг, и от друга страна, представят доказателство за осъществимостта на финансирането на офертите им съответно от 7 и 11 март 2014 г. Проекти на договорите за прехвърляне са били договаряни паралелно с двамата горепосочени оференти,

–        на 11 март 2014 г. комитетът на кредиторите на продавачите в рамките на производството по несъстоятелност на продавачите одобрява продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, чиято оферта е в размер на 77 милиона евро, докато офертата на оферент 2 е на стойност между 47 и 52 милиона евро.

10      На 10 април 2014 г. жалбоподателят подава жалба пред Комисията, в която твърди, че тръжната процедура не е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна и че не е довела до продажба на активите на Нюрбургринг на пазарна цена, доколкото тези активи са били продадени на местен оферент, чиято оферта е била по-ниска от неговата, и който е бил облагодетелстван в рамките на тръжната процедура. Според жалбоподателя по този начин Capricorn е получило помощ, съответстваща на разликата между цената, която то е трябвало да плати за придобиването на активите на Нюрбургринг, и пазарната цена на същите тези активи, като е осигурило продължаването на икономическите дейности на продавачите, така че редът на възстановяване на получените от продавачите помощи трябва да обхване и Capricorn.

2.      Обжалваните решения

11      На 1 октомври 2014 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2016/151 относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (OВ L 34, 2016 г., стр. 1), а на 13 април 2015 г. на уебсайта ѝ е била публикувана поправка на посоченото решение (наричани по-нататък заедно „окончателното решение“).

12      В член 2 от окончателното решение Комисията констатира незаконосъобразността и несъвместимостта с вътрешния пазар на някои мерки за подкрепа в полза на продавачите (наричани по-нататък „помощи за продавачите“).

13      Комисията е приела в член 3, параграф 2 от окончателното решение, че Capricorn и неговите дъщерни дружества не са засегнати от евентуалното възстановяване на помощите за продавачите (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“).

14      В член 1, последно тире от окончателното решение Комисията е констатирала, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“).

15      Всъщност Комисията е приела, че тръжната процедура е водена по открит, прозрачен и недискриминационен начин, че чрез тази процедура е достигната продажна цена, която съответства на пазара, и че няма икономическа приемственост между продавачите и приобретателя.

II.    Производството и исканията на страните

16      На 26 юни 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

17      С писмо от 15 октомври 2015 г. Комисията иска някои от приложенията към жалбата да бъдат преведени на езика на производството.

18      На 3 ноември 2015 г. продавачите подават молба до секретариата на Общия съд за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 18 април 2016 г. председателят на осми състав на Общия съд допуска встъпването.

19      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 3 май 2016 г., продавачите информират Общия съд, че оттеглят встъпването си.

20      С определение от 6 юли 2016 г. на председателя на осми състав на Общия съд продавачите са заличени от регистъра на Общия съд като встъпили страни и са осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на другите страни в частта, която е свързана с тяхното встъпване.

21      С решение на председателя на Общия съд от 3 октомври 2016 г. е определен нов съдия докладчик и делото е разпределено на първи състав на Общия съд.

22      На 31 юли 2017 г. Общият съд в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмен въпрос на Комисията, на който я приканва да отговори писмено. Комисията отговаря, като представя становището си на 6 септември 2017 г.

23      По предложение на първи състав Общият съд решава да препрати делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

24      На 29 ноември 2017 г. Общият съд (първи разширен състав) решава да открие устната фаза на производството, като в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, иска от страните да представят определени документи и им задава въпроси в писмен вид, като ги приканва да му отговорят също в писмен вид. Страните отговарят, като представят становищата си съответно на 14 декември 2017 г. и на 8 януари 2018 г., що се отнася до жалбоподателя, и на 13 и 21 декември 2017 г., що се отнася до Комисията.

25      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 януари 2018 г., Комисията иска от Общия съд на основание член 130, параграф 2 от Процедурния правилник да констатира, че настоящата жалба вече няма предмет и че липсва основание за произнасяне по нея.

26      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 януари 2018 г. Същия ден Комисията представя становище по доклада от съдебното заседание.

27      На 6 март 2018 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да представят определени документи и им задава въпроси в писмен вид, като ги приканва да отговорят също в писмен вид. На основание член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз Общият съд приканва и Федерална република Германия да представи определени документи и ѝ задава въпроси в писмен вид, като я приканва да отговори също в писмен вид. Страните и Федерална република Германия отговарят, като представят становищата си на 27 март 2018 г. и на 4 и 9 април 2018 г.

28      На 18 май 2018 г. жалбоподателят представя становището си по искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество.

29      На 12 юни 2018 г. приключва устната фаза на производството.

30      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 юли 2018 г., Комисията е поискала на основание член 113, параграф 2 от Процедурния правилник да бъде възобновена устната фаза на производството. С решение на председателя на първи разширен състав на Общия съд от 16 август 2018 г. тази молба е отхвърлена.

31      В рамките на главното производство жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени първото и второто обжалвано решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

32      В рамките на същото производство Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна и, при условията на евентуалност, като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

33      В рамките на производство за инцидентен контрол Комисията иска от Общия съд да констатира, че липсва основание за произнасяне по същество по жалбата, без изрично да се произнася по съдебните разноски.

34      В рамките на същото производство жалбоподателят иска от Общия съд да отхвърли искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество, без изрично да се произнася по съдебните разноски.

III. От правна страна

35      С оглед на обстоятелствата по настоящото дело следва да се разгледа искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество, като то следва да се прецени заедно с изтъкнатите в главното производство от жалбоподателя искания за отмяна на първото и второто обжалвано решение.

1.      По допустимостта на искането за отмяна на първото обжалвано решение

36      На първо място, жалбоподателят иска да се отмени първото обжалвано решение, с което Комисията, след като е приела, че няма икономическа приемственост между продавачите и приобретателя, е решила, че по отношение на последния не следва да се прилага евентуално възстановяване на помощите за продавачите.

37      Всъщност с второто си основание, изведено от погрешно тълкуване на принципа на икономическата приемственост, жалбоподателят по-специално твърди, че тъй като продажбата на активите на Нюрбургринг не била извършена на пазарната цена поради липсата на открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура и тъй като активите на Нюрбургринг не са били продадени на оферента с най-високата оферта, между продавачите и приобретателя съществува икономическа приемственост, което налага обхватът на решението за възстановяване на помощите за продавачите да бъде разширен, като обхване Capricorn.

38      Жалбоподателят твърди, че първото обжалвано решение е прието в процедура по предварително разглеждане, а не в официална процедура по разследване, тъй като в решенията от 21 март и от 7 август 2012 г. за започване на официална процедура не се разглежда въпросът дали на Capricorn е била предоставена помощ.

39      В писмената си защита Комисията твърди, че жалбата е недопустима, доколкото с нея се оспорва първото обжалвано решение. По-специално тя твърди, че що се отнася до решение, което е свързано и допълва решение, прието в официална процедура по разследване, с което се установява съществуването на несъвместими помощи, които трябва да бъдат възстановени, жалбоподателят не би могъл да се счита за лично засегнат само като докаже, че е заинтересована страна, а трябва да докаже, че положението му на пазара е съществено засегнато от помощите за продавачите, поради което се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен на този, по който би бил индивидуализиран адресатът на такова решение. Положението на жалбоподателя на пазара обаче не е било засегнато по начин, различен от този при другите оференти.

40      Впоследствие Комисията обаче стига до заключението, че липсва основание Общият съд да се произнесе по същество по жалбата, включително по искането за отмяна на първото обжалвано решение, тъй като жалбоподателят е изгубил всякакъв правен интерес.

41      В настоящия случай следва, на първо място, да се разгледа възражението за недопустимост, по-специално изтъкнато от Комисията в писмената защита, по отношение на искането за отмяна на първото обжалвано решение.

42      В отговор на това възражение за недопустимост жалбоподателят основно твърди, че положението му на пазара е било съществено засегнато от отпускането на помощта, свързана с продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, тъй като посредством предоставянето на посочените активи жалбоподателят е бил отстранен както от пазара за придобиването на Нюрбургринг, така и от пазара за неговото експлоатиране.

43      На първо място, следва да се припомни, че в решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия (C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 104), Съдът е приел, че решение относно икономическа приемственост трябва да се счита за решение, „свързано със и допълващо“ окончателното решение относно съответните помощи, което го предхожда, доколкото то уточнява обхвата му, що се отнася до качеството на получател на тези помощи, и следователно — на задължено за възстановяването им лице, вследствие на възникване на ново обстоятелство след приемането на това решение, като придобиването от трето лице на активите на първоначалния получател на посочените помощи.

44      В настоящия случай с първото обжалвано решение Комисията, след като е приела, че няма икономическа приемственост между продавачите и приобретателя, е решила, че по отношение на последния не следва да се прилага евентуално възстановяване на помощите за продавачите.

45      Следователно се налага изводът, че първото обжалвано решение е решение „свързано със и допълващо“ решението, което е прието в официалната процедура по разследване относно помощите за продавачите.

46      На второ място, следва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

47      Доколкото първото обжалвано решение се отнася до помощите за продавачите, които са им били предоставени под формата на индивидуални помощи, а не в приложение на схема на помощи, то не може да бъде приравнено на подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

48      Съгласно постоянната съдебната практика обаче субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати от него само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението (вж. решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, т. 223 и от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 20).

49      В областта на държавните помощи за лично засегнати от решението на Комисията, с което приключва официалната процедура по разследване, се признават по-специално, освен предприятието получател, и конкурентните му предприятия, взели активно участие в тази процедура, доколкото положението им на пазара е съществено засегнато от съответната държавна помощ (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 98 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 5 ноември 2014 г., Vtesse Networks/Комисия, T‑362/10, EU:T:2014:928, т. 53 и цитираната съдебна практика).

50      Критерият за съществено засягане позволява да се определят конкурентите, които дадена помощ индивидуализира по такъв начин, че те да отговорят на условията за допустимост, така както са изложени в решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17). Следователно помощта разграничава конкурентите, които имат процесуална легитимация, от всички останали лица и ги индивидуализира по същия начин като адресатите на обжалваното решение. Така наличието на съществено засягане на положението на даден жалбоподател на пазара не зависи пряко от размера на съответната помощ, а от това в каква степен помощта може да засегне положението му. Засягането може да бъде различно при помощи със сходен размер в зависимост от критерии като размера на съответния пазар, конкретното естество на помощта, продължителността на периода, за който е отпусната, дали засегнатата дейност на жалбоподателя е основна или второстепенна и дали той има възможност да предотврати отрицателните последици от помощта (вж. решение от 5 ноември 2014 г., Vtesse Networks/Комисия, T‑362/10, EU:T:2014:928, т. 41 и цитираната съдебна практика).

51      Следователно единствено качеството на потенциален конкурент не е достатъчно, за да предостави на даден правен субект право на обжалване пред съда на Съюза на решение, което Комисията е приела в официална процедура по разследване.

52      В настоящия случай следва да се констатира, че жалбоподателят е взел активно участие в процедурата, която е предхождала приемането на първото обжалвано решение, доколкото на 10 април 2014 г. е подал жалба по съображения, че тръжната процедура е незаконосъобразна и че решението за възстановяване на помощите за продавачите трябва да обхване и приобретателя.

53      От съдебната практика, цитирана в точка 49 по-горе, обаче следва, че процесуалната легитимация на жалбоподателя не може да бъде изведена само от участието му в административното производство. Във всички случаи жалбоподателят трябва да докаже, че помощите за продавачите биха могли да засегнат съществено положението му на пазара.

54      В съображение 20 от окончателното решение Комисията посочва, че мерките за подкрепа в полза на продавачите обхващат финансирането на изграждането и експлоатацията на съоръженията на Нюрбургринг. Освен това в съображения 173—176 и 178 от същото решение тя посочва, че пазарите, на които тези мерки биха могли да нарушат конкуренцията, са пазарите на експлоатация на състезателни автомобилни писти, паркове за офроуд, развлекателни паркове, хотели и ресторанти, центрове за безопасно движение, школи за кормуване, мултифункционални халета и системи за непарични плащания, както и пазарите за насърчаване на туризма, разработването на проекти, строителството на недвижими имоти, фирменото управление и търговията с автомобили или мотоциклети (наричани по-нататък „релевантните пазари“). Накрая, в съображение 180 от посоченото решение Комисията уточнява, че релевантните пазари могат да се считат за пазари с европейско измерение.

55      В отговор на един от въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, приети на 29 ноември 2017 г. (вж. т. 24 по-горе), жалбоподателят признава, че към датата на подаване на жалбата и преди тази дата той не е присъствал на релевантните пазари. Следователно той няма никакво положение на релевантните пазари, което в още по-голяма степен може да бъде съществено засегнато от помощите за продавачите.

56      Доколкото жалбоподателят по същество твърди, че той би могъл да придобие активите на Нюрбургринг и следователно да навлезе на релевантните пазари, ако не е бил дискриминиран в рамките на тръжната процедура (вж. т. 10 по-горе), и че с оглед на загубата на репутация и отрицателната реклама вследствие от загубата в тръжната процедура му е било трудно да придобие и експлоатира други писти за автомобилни състезания, следва да се отбележи, че тези доводи не са достатъчни пред съда на Съюза и с оглед на посочената в точки 49—51 по-горе съдебна практика, за да бъде той индивидуализиран по отношение на помощите за продавачите и на първото обжалвано решение, така че той да отговаря на условията за допустимост, така както са изложени в решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17).

57      Следователно жалбоподателят не е доказал, че е лично засегнат от първото обжалвано решение.

58      Следва обаче да се припомни, че условията за допустимост на дадена жалба са кумулативни (решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 199). При това положение, без да е необходимо да се разглежда интересът на жалбоподателя да иска отмяната на първото обжалвано решение, нито в още по-голяма степен искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество, което се основава на загубата на правен интерес от жалбоподателя от отмяна на същото това решение, жалбата следва да се обяви за недопустима в частта, в която се иска отмяната на посоченото решение, поради липса на лично засягане.

2.      По искането за отмяна на второто обжалвано решение

59      Жалбоподателят също така иска да бъде отменено второто обжалвано решение, с което Комисията е установила, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ.

1.      По допустимостта и по искането относно липса на основание за произнасяне по същество

60      В писмената си защита Комисията не поставя под съмнение допустимостта на жалбата в частта, в която се отнася до второто обжалвано решение. Впоследствие тя все пак приема, че вече липсва основание Общият съд да се произнесе по жалбата, включително по искането за отмяна на второто обжалвано решение, тъй като жалбоподателят е изгубил всякакъв правен интерес. В този контекст тя оспорва и процесуалната легитимация на жалбоподателя по отношение на второто обжалвано решение.

61      В настоящия случай най-напред следва да се провери дали жалбоподателят разполага с процесуална легитимация да иска отмяна на второто обжалвано решение, преди да се разгледа доколко той продължава да има интерес от постигането на такава отмяна.

62      Що се отнася до процесуалната му легитимация, жалбоподателят твърди, че е пряко и лично засегнат от второто обжалвано решение. В това отношение и съгласно съдебната практика особеното му качество на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), във връзка с конкретния предмет на обжалване, е достатъчно, за да го индивидуализира по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Накрая, положението му на пазара е било съществено засегнато от предоставената на приобретателя помощ в рамките на тръжната процедура.

63      В искането си относно липсата на основание за произнасяне по същество Комисията твърди, че жалбоподателят не може да обоснове качеството си на заинтересована страна въз основа на качеството си на потенциален приобретател на активите на Нюрбургринг, тъй като в изпратеното до Комисията писмо от 26 април 2016 г. Федерална република Германия е посочила, че Capricorn е платило цялата покупна цена на тези активи и се е отказало от правото да развали договора за продажба, в случай че Комисията приеме решение то да възстанови отпуснатите на продавачите помощи. Комисията също така твърди, че жалбоподателят освен това не може да обоснове качеството си на заинтересована страна с това, че е конкурент на Capricorn, тъй като отговорите му на поставените от Общия съд въпроси в рамките на процесуално-организационните действия, приети на 29 ноември 2017 г. (вж. т. 24 по-горе), позволяват да се установи, че жалбоподателят не е извършвал дейност на релевантните пазари.

64      В рамките на процедурата за контрол на държавните помощи трябва да се разграничава, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълната съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, чието предназначение е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по случая. Единствено в рамките на процедурата, предвидена в последно посочената разпоредба, Договорът за функционирането на ЕС предвижда процесуална гаранция, изразяваща се в задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят мненията си (решения от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 22, от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 16 и от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 35).

65      Когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията установи с решение, взето на основание на параграф 3 от същия член, че дадена държавна мярка не представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, лицата, които се ползват от тази процесуална гаранция, могат да осигурят нейното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред съда на Съюза. По тези съображения съдът на Съюза приема за допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересовано лице по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, когато с подаването ѝ нейният автор цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (решение от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 36).

66      Така следва да се приеме, че всяка заинтересована страна трябва да бъде считана за пряко и лично засегната от решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице помощ (решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 68), като следва да се припомни, че когато такава страна подаде жалба, отказът на Комисията да уважи тази жалба трябва при всички случаи да се разглежда като отказ за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 51—54).

67      В настоящия случай страните са съгласни, че второто обжалвано решение представлява решение, което е прието във фазата на предварително разглеждане на помощите, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, а не в официална процедура по разследване. Тъй като по вече изложените причини в точки 55—57 по-горе не може да се приеме, че жалбоподателят отговаря на условията за допустимост, така както са изложени в решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17), за да се определи дали той разполага с процесуална легитимация да иска отмяна на второто обжалвано решение, следва да се провери дали той е доказал надлежно, че е заинтересована страна.

68      Съгласно текста на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 „заинтересована страна“ означава всяка държава членка и всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ. С други думи, става въпрос за неопределен кръг адресати. Тази разпоредба не изключва възможността предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, да бъде квалифицирано като „заинтересована страна“, ако посочи, че неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на тази помощ. Достатъчно е това предприятие да докаже в достатъчна степен, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му (вж. решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63—65 и цитираната съдебна практика).

69      От това следва, че по принцип на всяко предприятие, което се позовава на конкурентно отношение, настоящо или евентуално, може да бъде признато качеството „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС.

70      В настоящия случай следва да се приеме, че с активното си участие до последния етап от тръжната процедура и с подадената от него в този контекст жалба до Комисията жалбоподателят е доказал сериозното си желание да навлезе на релевантните пазари, а следователно и качеството си на потенциален конкурент на Capricorn, за когото съгласно посочената жалба и с оглед на конкретните обстоятелства по продажбата на активите на Нюрбургринг се твърди, че е ползвал държавна помощ, чието съществуване Комисията е отхвърлила във второто обжалвано решение.

71      Затова с оглед на изложените в точки 68 и 69 по-горе съображения и предходните преценки на жалбоподателя трябва да бъде признато качеството на заинтересована страна, що се отнася до второто обжалвано решение.

72      Що се отнася до правния интерес на жалбоподателя, в искането си относно липсата на основание за произнасяне по същество Комисията твърди, че той е загубил правен интерес по-специално поради факта че Capricorn е платило цялата покупна цена на активите на Нюрбургринг и се е отказало от правото да развали договора за продажба, в случай че Комисията приеме решение то да възстанови отпуснатите на продавачите помощи (вж. т. 63 по-горе).

73      Следва обаче да се припомни, че „заинтересованите страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС имат интерес от отмяната на решение, прието в края на фазата на предварително разглеждане, тъй като в приложение на разпоредбите на член 108 ДФЕС подобна отмяна би наложила на Комисията да започне официалната процедура по разследване и би им позволила да представят своите мнения и по този начин да упражнят влияние върху новото решение на Комисията (решение от 10 февруари 2009 г., Deutsche Post и DHL International/Комисия, T‑388/03, EU:T:2009:30, т. 62 и 64). В настоящия случай жалбоподателят има интерес да иска отмяната на второто обжалвано решение, доколкото с първата част от четвъртото си основание той оспорва факта, че това решение, с което се констатира, че на Capricorn не е била предоставена помощ в рамките на тръжната процедура, е било прието, без Комисията да е започнала официалната процедура по разследване, в нарушение на процесуалните му права като заинтересована страна.

74      Ако Общият съд отмени второто обжалвано решение поради нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, Комисията по принцип би трябвало да започне официалната процедура по разследване относно продажбата на активите на Нюрбургринг и да поиска от жалбоподателя като заинтересована страна да представи своето мнение. Следователно отмяната на второто обжалвано решение сама по себе си може да породи правни последици за жалбоподателя като заинтересована страна.

75      Следователно трябва да се заключи, че по отношение на второто обжалвано решение жалбоподателят разполага с правна легитимация като заинтересована страна и че е запазил правен интерес, свързан със защитата на процесуалните права, които той черпи в същото качество от член 108, параграф 2 ДФЕС.

76      От това следва, че представеното от Комисията искане относно липса на основание за произнасяне по същество трябва да бъде отхвърлено и че настоящата жалба е допустима в частта, в която се отнася до второто обжалвано решение и е свързана със запазването на процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.

2.      По същество

1)      Предварителни съображения по обхвата на съдебния контрол на решение за липса на помощ, прието във фазата на предварителното разглеждане

77      В самото начало трябва да се напомни, че член 108, параграф 3 ДФЕС и член 4 от Регламент № 659/1999 въвеждат фаза на предварително разглеждане на помощите, за които е отправено уведомление, целяща да позволи на Комисията да си състави първоначално становище относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар. В края на тази фаза Комисията констатира, че тази мярка или не съставлява помощ, или попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В последната хипотеза е възможно споменатата мярка да не събуди съмнения относно съвместимостта си с вътрешния пазар или, обратно, да породи такива съмнения (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43).

78      Когато във фазата на предварителното разглеждане Комисията приеме решение, с което констатира, че дадена държавна мярка не представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, тя също така имплицитно отказва да започне официална процедура по разследване. Този принцип се прилага както, в случай че решението е взето, тъй като Комисията приема помощта за съвместима с вътрешния пазар на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, наричано „решение да не се повдигат възражения“, така и когато тя е на мнение, че мярката не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно не представлява помощ съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 52 и от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 68).

79      Съгласно съдебната практика, когато жалбоподател иска отмяна на решение, с което се приема, че разглежданата мярка не е държавна помощ, или решение да не се повдигат възражения, той главно упреква Комисията за това, че е приела решението за помощта, без да започне официалната процедура по разследване, с което е нарушила процесуалните му права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна и за да запази процесуалните права, с които разполага в рамките на официалната процедура по разследване, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, с които да може да се докаже, че във фазата на предварителното разглеждане на съответната мярка преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната или може да бъде запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно квалификацията ѝ като държавна помощ или относно нейната съвместимост с вътрешния пазар (решения от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 60 и от 25 ноември 2014 г., Ryanair/Комисия, T‑512/11, непубликувано, EU:T:2014:989, т. 31).

80      Доказателства за съществуването на съмнения по-специално може да бъдат представени чрез съвкупност от непротиворечиви косвени доказателства, тъй като, когато се отнася до решение, с което се констатира, че въпросната мярка не представлява държавна помощ, наличието на съмнения трябва да се търси както в обстоятелствата по приемането на посоченото решение, по-специално във връзка с продължителността на предварителното разглеждане, така и в неговото съдържание, като се съпоставят изводите, на които се основава Комисията в посоченото решение, и данните, с които тя е разполагала или е можела да разполага при произнасянето по квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., 3F/Комисия, C‑646/11 P, непубликувано, EU:C:2013:36, т. 31).

81      Така Комисията е задължена да започне официалната процедура по разследване, ако с оглед на сведенията, които е получила или с които би могла да разполага на фазата на предварително разглеждане, тя все още е изправена пред сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка. Това задължение следва пряко от член 108, параграф 3 ДФЕС, както е тълкуван в съдебната практика, и се потвърждава от разпоредбата на член 4 от Регламент № 659/1999, когато след предварително разглеждане Комисията констатира, че разглежданата мярка поражда съмнения по отношение на квалифицирането ѝ като помощ или по отношение на нейната съвместимост с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 30—33 и от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 328). В такъв случай Комисията не може да откаже да започне официалната процедура по разследване, като се позове на други обстоятелства, каквито са интересите на трети лица, съображения за процесуална икономия или всеки друг мотив от административно или политическо естество (решение от 10 февруари 2009 г., Deutsche Post и DHL International/Комисия, T‑388/03, EU:T:2009:30, т. 90).

82      На етапа на съдебното производство контролът на съда на Съюза трябва да се насочи към въпроса дали с оглед на изтъкнатите доводи и представените в настоящия случай от жалбоподателя доказателства при преценките, на които се основава Комисията в решението си за липса на помощ, възникват затруднения, които са от естество да породят съмнения, а следователно и да обосноват започването на официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл решения от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 31 и от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 34).

2)      Предварителни съображения по предмета на жалбата

83      Първата част от четвъртото основание е изведена от нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, независимо от това че са съществували сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка.

84      За да докаже съществуването на такива сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, в рамките на тази част жалбоподателят по-специално твърди, че са допуснати грешки при прилагане на правото, грешки в преценката и че липсват мотиви, които опорочават второто обжалвано решение. Тези грешки и липсата на мотиви освен това са посочени в изтъкнатите от жалбоподателя първо, трето и пето основание, които съответно се отнасят до погрешно тълкуване на понятието „държавна помощ“, до невземане предвид на продължаването на процеса по продажба чрез прехвърляне на последващ приобретател на дяловото участие на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг и до липсата на мотиви.

85      Следователно трябва да се разгледа най-напред първата част от четвъртото основание, след това с оглед на тази част, която е изведена от нарушение на процесуалните права на жалбоподателя — първото, третото и петото основание, за да се прецени дали изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи позволяват да бъдат открити сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, при наличието на които Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, което съгласно съдебната практика Общият съд може да направи (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 56 и 58).

86      На следващо място, следва да се разгледа втората, третата и четвъртата част от четвъртото основание, изведени от други нарушения на процесуалните права на жалбоподателя, които също биха могли да бъдат от значение за направения от Комисията извод във второто обжалвано решение за липсата на сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Втората част от четвъртото основание е изведена от нарушение на член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 659/1999, а третата и четвъртата част от четвъртото основание са изведени от това, че Комисията не е разгледала надлежно и безпристрастно тръжната процедура. Следва да се припомни, че второто основание от жалбата, което е изведено от съществуването на икономическа приемственост, се отнася единствено до първото обжалвано решение, по отношение на което бе прието, че жалбоподателят няма процесуална легитимация.

3)      По първата част от четвъртото основание: съществуване на сериозни затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг

87      Жалбоподателят изтъква, на първо място, продължителността на фазата на предварителното разглеждане, и на второ място — съдържанието на второто обжалвано решение.

1)      По продължителността на фазата на предварителното разглеждане

88      Според жалбоподателя Комисията многократно е отлагала вземането на своето решение, по-специално в периода между 23 юни и 1 октомври 2014 г., когато в крайна сметка е било прието окончателното решение. Освен това на 13 април 2015 г. е била приета поправка на окончателното решение, т.е. повече от една година след подаване на жалбата пред Комисията.

89      Комисията твърди, че в хода на предварителното разглеждане не е срещнала сериозни затруднения.

90      Следва да се припомни, че в случай че спорните държавни мерки не са били нотифицирани на съответната държава членка, Комисията не е длъжна да извърши процедура за предварително разглеждане в определен срок. Комисията обаче е длъжна да извърши надлежно разглеждане на жалба, в която се твърди, че съществува несъвместима с вътрешния пазар помощ, като преценката дали срокът на фазата на предварителното разглеждане е разумен се извършва според обстоятелствата във всеки отделен случай, и по-конкретно според неговия контекст, различните етапи на процедурата, които Комисията трябва да следва, и сложността на случая (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2011 г., 3F/Комисия, T‑30/03 RENV, EU:T:2011:534, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).

91      В настоящия случай жалбоподателят подава жалба до Комисията на 10 април 2014 г. В тази жалба се твърди, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn е извършена на цена, по-ниска от тяхната пазарна цена, и че съществува икономическа приемственост между продавачите и Capricorn, която би могла да обоснове разширяването на обхвата на решението за възстановяване на помощите за продавачите, като в него бъде включено и последно посоченото дружество. Освен това са били подадени три други жалби относно продажбата на активите на Нюрбургринг. На 1 октомври 2014 г. е прието окончателното решение, т.е. по-малко от шест месеца след получаването на жалбата на жалбоподателя. Този срок не надвишава необходимото за първоначално разглеждане на въпросите, свързани с продажбата на активите на Нюрбургринг на цена, по-ниска от тяхната пазарна цена, и следователно не потвърждава съществуването на сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, които са от естество да обосноват започването на официалната процедура по разследване.

92      От това следва, че това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

2)      По съдържанието на второто обжалвано решение

93      Жалбоподателят по същество твърди, че второто обжалвано решение само по себе си доказва съществуването на сериозни затруднения, като във връзка с това изтъква пропуските при извършеното от Комисията разглеждане. Според него пропуските по-специално се отнасят до разглеждането дали тръжната процедура е открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна, до разглеждането на определени факти, които са от значение в това отношение, като прехвърлянето на активите на Нюрбургринг на последващ приобретател, до въпроса дали тази процедура е завършила с продажбата на посочените активи на оферента, който е предложил най-високата оферта, както и до разглеждането на обстоятелството, че Capricorn не е било в състояние да отговори на изискването за гарантиране на плащането на продажната цена.

94      Освен това допуснатите от Комисията грешки при прилагане на правото, които са свързани с неправилното прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 14 от Регламент № 659/1999, както и с липсата на мотиви, потвърждават съществуването на сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване.

95      Комисията оспорва тези доводи.

96      Най-напред, следва да се отбележи, че след като е разгледала обстоятелствата по случая, в съображение 285 от окончателното решение Комисията е констатирала, че „продажбата на активите на [Nürburgring] не представлява държавна помощ“.

97      В съображение 281 от окончателното решение Комисията е посочила, че не разполага с „доказателства за нарушаване на принципа за открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура във връзка с продажбата на активите на [Nürburgring] или за оферта със стойност по-висока от тази на Capricorn и с гарантирано финансиране“.

98      В съображения 240, 261, 266, 271, 276 и 280 от окончателното решение Комисията по-специално е приела, че Capricorn е оферентът, представил най-високата оферта с гарантирано финансиране. Що се отнася до посочената гаранция, Комисията е установила, че тя е разполагала от април 2014 г. с писмото на Deutsche Bank AG от 10 март 2014 г., в което се изразява подкрепа на офертата на Capricorn (наричано по-нататък „писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г.“). Следователно няма основание да бъде поставено под съмнение твърдението на Комисията, че е извършила собствен анализ на посоченото писмо и е приела, че в него се съдържа гарантирано финансиране, чийто обвързващ характер е бил потвърден от германските органи.

99      Следователно е неоснователен доводът относно гарантираното финансиране на представената от Capricorn оферта, както и относно въпроса дали тръжната процедура е завършила с продажбата на посочените активи на оферента, който е предложил най-високата оферта.

100    Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е извършила изчерпателно разглеждане на тръжната процедура. По-конкретно в окончателното решение не се посочва, че процесът на продажба е бил продължен.

101    В това отношение от съдебната практика е видно, че извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на фазата на предварителното разглеждане представлява индиция за наличието на затруднения, които са от естество да обосноват започването на официалната процедура по разследване (вж. решение от 11 октомври 2016 г., Søndagsavisen/Комисия, T‑167/14, непубликувано, EU:T:2016:603, т. 24 и цитираната съдебна практика).

102    От съдебната практика освен това става ясно, че най-общо законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е разполагала или е можела да разполага към момента, в който го е приела (вж. този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81), като се припомня, че данните, с които Комисията „е могла да разполага“, са тези, които се явяват от значение за преценката, която трябва да се извърши и които тя е могла да поиска и получи по време на административното производство (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 71).

103    Обстоятелството, че според жалбоподателя Комисията не е отговорила на някои изложени от него оплаквания, не означава, че тя не може да се произнесе по разглежданата мярка въз основа на сведенията, с които разполага, и поради това трябва да започне официалната процедура по разследване, за да довърши проверката си (решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 130).

104    В настоящия случай Комисията не може да бъде упрекната, че в окончателното решение не се е произнесла по продължаването на процеса по продажба чрез прехвърляне на последващ приобретател на дяловото участие на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг, което според жалбоподателя е настъпило на 28 октомври 2014 г. въз основа на договор за доверително управление от 5 октомври 2014 г., тоест след приемането на посоченото решение.

105    Накрая, жалбоподателят твърди, че допуснатите от Комисията грешки при прилагане на правото, които са свързани с неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 14 от Регламент № 659/1999, както и с липсата на мотиви, потвърждават съществуването на сериозни затруднения. Разглеждането на този довод се смесва с разглеждането на първото и петото основание, свързани с посочените грешки при прилагане на правото и липсата на мотиви, което ще бъде извършено по-нататък.

106    Така, като се имат предвид оплакванията, които ще бъдат разгледани в рамките на първото и петото основание, доводите, изтъкнати в подкрепа на първата част от четвъртото основание, не позволяват следователно да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които изискват започването на официална процедура по разследване. Следователно първата част от четвърто основание трябва да бъде отхвърлена.

4)      По първото основание: погрешно тълкуване на понятието „държавна помощ“ във връзка с отпускането на държавна помощ на приобретател в рамките на тръжна процедура

107    С първото си основание, което включва три части, жалбоподателят твърди, че Комисията е тълкувала погрешно понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, като е достигнала до извода, че на приобретателя не е предоставена държавна помощ в рамките на тръжната процедура.

1)      По първата част от първото основание, свързана с предимството, предоставено на приобретателя в рамките на тръжната процедура

108    С първата част от първото основание жалбоподателят твърди, че в рамките на тръжната процедура на приобретателя е било предоставено предимство. Според него посочената процедура не е била прозрачна. По-конкретно продавачите и KPMG не са предоставили на оферентите ясна информация за приложимите срокове, така че той е бил въведен в заблуждение за крайната дата за представяне на окончателната оферта. Приобретателят е представил окончателната си оферта едва на 10 март 2014 г., т.е. в деня преди определянето му като спечелил поръчката оферент за активите на Нюрбургринг, така че всъщност срокът е бил продължен до тази дата.

109    Жалбоподателят освен това твърди, че тръжната процедура е дискриминационна. По-специално през есента на 2013 г. са били проведени преговори между представители на продавачите и на приобретателя, но не и с неговите собствени представители, независимо от липсата на гарантирано финансиране от страна на приобретателя. Горепосоченият приобретател по-специално е бил допуснат да участва в заседанията на продавачите във връзка с управлението. Освен това доводът на Комисията, че нито един от оферентите не е представил гарантирано финансиране за цялата цена на придобиване и следователно че продавачите не са нарушили принципа на равно третиране, като са смекчили изискването за предоставяне на гарантирано финансиране в хода на тръжната процедура, е погрешен, доколкото за тази промяна на реда и правилата за възлагане не са били уведомени всички оференти.

110    Жалбоподателят освен това твърди, че приобретателят не е доказал наличието на гарантирано финансиране, тъй като по-специално само е представил поемането на ангажимент под формата на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., а именно писмо, с което се изразява намерение, без то да има задължителен характер, и което представлява само предварителен проект, чийто обвързващ характер зависи от спазването на допълнителни условия и от окончателното решение на Deutsche Bank.

111    Накрая, жалбоподателят твърди, че е предложил по-висока цена на придобиване, както и гарантирано финансиране.

112    Комисията оспорва тези доводи.

113    С оглед на оплакванията, формулирани в първата част от първото основание, следва да се определи дали извършената от Комисията проверка на редовността на тръжната процедура е от естество да изключи наличието на сериозни затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които да обосноват започването на официална процедура по разследване.

114    Съгласно постоянната съдебна практика, когато предприятието, получило несъвместима с вътрешния пазар помощ, е придобито на пазарна цена, а именно на най-високата цена, която частен инвеститор е готов да заплати за това дружество при нормални условия на конкуренция, в положението, в което то се намира — по-специално след получаването на държавни помощи — елементът на помощ се счита за оценен на пазарната цена и включен в покупната цена. При такива условия не може да се смята, че купувачът е ползвал предимство по отношение на останалите оператори на пазара (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 80 и цитираната съдебна практика).

115    Ако обаче продажбата на активи на получателите на държавни помощи е извършена на цена, по-ниска от пазарната цена, на приобретателя може да бъде прехвърлено недължимо предимство (вж. в този смисъл решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 161).

116    За целите на проверката на пазарната цена може да бъде взета предвид по-специално формата на прехвърляне на дружеството, например чрез публична продан, за която се предполага, че гарантира продажба при пазарни условия. Следователно, когато се извърши продажбата на предприятие чрез открита, прозрачна и безусловна тръжна процедура, може да се предположи, че пазарната цена съответства на най-високата оферта, като, разбира се, трябва да се установи, на първо място, че тази оферта е равностойна на поемане на задължение и заслужава доверие, и на второ място, че не е оправдано да се вземат предвид различни от цената икономически фактори (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия, C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682, т. 93 и 94 и от 16 юли 2015 г., BVVG, C‑39/14, EU:C:2015:470, т. 32).

117    Съгласно съдебната практика откритият и прозрачен характер на тръжна процедура се преценява в зависимост от съвкупност от косвени доказателства относно обстоятелствата на конкретния случай (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 95).

118    С оглед на посочената в точки 114—117 по-горе съдебна практика в случая следва да се разгледа основателността на различните оплаквания, изтъкнати в рамките на първата част от първото основание, като същевременно в този контекст се вземе предвид, че Общият съд не би могъл да се произнесе директно по самата законосъобразност на тръжната процедура.

i)      По оплакването за непрозрачен характер на тръжната процедура

119    Доколкото според жалбоподателя тръжната процедура не е прозрачна, следва да се припомни (вж. т. 9, седмо тире по-горе), че срокът за подаване на потвърдителните оферти е бил първоначално определен до 11 декември 2013 г., както е видно от писмото на KPMG от 17 октомври 2013 г., а впоследствие до 17 февруари 2014 г., както е видно от писмото на KPMG от 17 декември 2013 г. В последното писмо се посочва, че офертите, подадени след изтичането на срока, също ще бъдат разгледани. В него обаче се уточнява, че продавачите биха могли да вземат решението за подбора скоро след изтичането на срока за предоставяне на оферти.

120    Както основателно е приела Комисията, всички оференти са били запознати с възможността да предоставят оферта след 17 февруари 2014 г. Също така фактът, че приобретателят е могъл да представи окончателната си оферта на 10 март 2014 г., след изтичането на срока, и да бъде определен за спечелил поръчката оферент още на 11 март 2014 г., напълно отговаря на условията, посочени в писмото на KPMG от 17 декември 2013 г.

121    Следователно това оплакване не позволява да се установи, че Комисията е трябвало да има съмнения относно съществуването на предимство, предоставено на приобретателя в рамките на тръжната процедура поради нейния непрозрачен характер с оглед на срока, който е бил определен за подаване на потвърдителна оферта.

ii)    По оплакването за дискриминационен характер на тръжната процедура

122    В рамките на настоящото оплакване жалбоподателят твърди, че тръжната процедура е била дискриминационна. По-конкретно приобретателят не е доказал наличието на гарантирано финансиране, тъй като писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., в което се изразява подкрепа на офертата, одобрена на 11 март 2014 г., няма обвързващ характер.

123    В писмото на KPMG от 17 октомври 2013 г. до заинтересованите инвеститори се уточнява, че всяко финансиране от трето лице трябва да се основава на обвързващ ангажимент за финансиране (вж. т. 9, девето тире, по-горе). Следователно трябва да се провери дали извършената от Комисията проверка, която подкрепя анализа на германските органи, е от естество да изключи наличието на съмнения относно обвързващия характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г.

124    Най-напред, в писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. се посочва, че банката изразява съгласие да отпусне на приобретателя кредит в размер на 45 милиона евро. Условията за това финансиране са подробно посочени, което, както правилно твърди Комисията, изглежда сочи, че Deutsche Bank е извършила задълбочена проверка и че е осъществен обмен на информация между нея и приобретателя.

125    На следващо място, на няколко пъти в писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. се споменава ангажиментът, поет по силата на това писмо от Deutsche Bank спрямо Capricorn. Следователно Deutsche Bank се е считала за обвързана от посоченото писмо.

126    В това отношение, както правилно посочва Комисията, сравняването на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. с двете подготвителни и необвързващи писма на Deutsche Bank от 17 и 25 февруари 2014 г. потвърждава обвързващия характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. Така в писмото от 17 февруари 2014 г. се посочва, че то не представлява поет от страна на Deutsche Bank ангажимент, за разлика от писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., в което се посочва ангажиментът, поет по силата на същото това писмо от Deutsche Bank спрямо Capricorn.

127    Накрая, в писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. се уточнява, че поетият от банката ангажимент зависи от три условия. Тези условия (сключване на сделката, липса на значителни промени във връзка с придобитите активи, липса на нeзаконосъобразност) обаче предоставят възможност на Deutsche Bank да не изпълни поетия от нея ангажимент само ако придобиването не протече в съответствие с предвидените условия.

128    С оглед на изложените по-горе съображения не би следвало Комисията да има съмнения относно обвързващия характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г.

129    За сметка на това и както Комисията правилно е посочила в съображение 272 от окончателното решение, жалбоподателят никога не е представил доказателство за потвърждение на финансирането на своята оферта.

130    На 30 септември 2013 г. жалбоподателят подава примерна оферта за всички активи на Нюрбургринг за сума в размер на 150 милиона евро. Тази оферта не съдържа доказателство за капацитета му за финансиране, което KPMG посочва в писмата от 11 и 17 декември 2013 г., както и в писмо от 18 декември следващата година. Жалбоподателят също така е получил писмо от KPMG от 17 октомври 2013 г., в което се посочва, че всяко финансиране от трето лице трябва да се основава на обвързващ ангажимент за финансиране.

131    На 17 февруари 2014 г. жалбоподателят подава окончателна оферта за всичките активи за сума в размер на 110 милиона евро. Тогава той е заявил, че разполага с обвързващ ангажимент за финансиране за 30 милиона евро от дружеството DRC Capital LLP. С офертата обаче не е бил предоставен никакъв документ от DRC Capital LLP, което KPMG е посочило на жалбоподателя в електронно съобщение от 18 февруари 2014 г.

132    На 21 февруари 2014 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен срок от две до пет седмици, през който той да може да получи всички обвързващи ангажименти за финансиране. На 11 март 2014 г. той е представил актуализирана версия на окончателната оферта за сума в размер на 150 милиона евро и е потвърдил, че ще представи всички обвързващи ангажименти за финансиране най-късно до 31 март 2014 г. Накрая той твърди, че на 26 март 2014 г. е получил ангажимент за финансиране от дружеството Jupiter Financial, но признава, че никога не го е представял на KPMG. В електронно съобщение от 9 април 2014 г. KPMG уведомява жалбоподателя, че все още не е получило писмено потвърждение от третата страна, която ще финансира офертата му.

133    От гореизложеното следва, че приобретателят, чиято оферта е била избрана, е разполагал първоначално с две подготвителни писма на Deutsche Bank от 17 и 25 февруари 2014 г., а след това — с писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., като по отношение на неговия обвързващ характер Комисията не би следвало да изпитва съмнения, докато жалбоподателят, чиято оферта не е била избрана, в нито един момент не е представил каквото и да било доказателство за потвърждение на финансирането. Освен това на жалбоподателя е било припомнено многократно изискването за представяне на обвързващ ангажимент за финансиране.

134    С оглед на предходните съображения не следва да се приема, че относно посочените от жалбоподателя фактически и правни обстоятелства Комисията е трябвало да има съмнения за съществуването на предимство, предоставено на приобретателя в рамките на тръжната процедура, поради непрозрачния ѝ характер с оглед на изискването за представяне на обвързващ ангажимент за финансиране.

iii) По оплакването, свързано с размера и финансирането на офертите на Capricorn и на жалбоподателя

135    В рамките на настоящото оплакване жалбоподателят твърди, че е предложил по-висока цена на придобиване, както и гарантирано финансиране, докато офертата на Capricorn, която в крайна сметка е била избрана, е била по-ниска от неговата и не е разполагала с гарантирано финансиране.

136    Размерът на подадената от жалбоподателя окончателна оферта за покупка е бил 110 милиона евро, докато този на Capricorn е бил 77 милиона евро, така че правилно жалбоподателят твърди, че е предложил по-висока цена на придобиване от Capricorn.

137    Съгласно припомнената в точка 116 по-горе съдебна практика обаче може да се предположи, че пазарната цена съответства на най-високата оферта, представена в рамките на откритата, прозрачна и безусловна тръжна процедура, само ако бъде доказано, че тази оферта е равностойна на поемане на задължение и заслужава доверие.

138    В случая съгласно текста на писмата от 19 юли и 17 октомври 2013 г., изпратени от KPMG до заинтересованите инвеститори, последните по-специално е трябвало да бъдат избрани, като се вземе предвид изискването за сигурност на сделката (вж. т. 9, девето тире по-горе).

139    Неоснователно обаче жалбоподателят твърди, че е предложил финансова гаранция, тъй като в нито един момент той не е представил каквото и да било доказателство за потвърждение на финансирането. От съображение 272 от окончателното решение е видно, че при липсата на доказателства за капацитета му за финансиране и финансовата му платежоспособност германските органи могат да поставят под съмнение капацитета му да осигури средствата, които са необходими за заплащане на предложената от него покупна цена, а следователно и доверието в неговата оферта и съответствието ѝ с изискването за гарантиране на плащането на продажната цена.

140    За сметка на това, Capricorn е разполагал първоначално с две подготвителни писма на Deutsche Bank от 17 и 25 февруари 2014 г., а след това — с писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., чийто обвързващ характер, както вече беше разгледано, не би трябвало да предизвика съмнения в Комисията (вж. т. 128 и 133 по-горе).

141    Още повече, както е посочено в съображение 273 от окончателното решение, в последния етап от преговорите в рамките на тръжната процедура са участвали само оферент 2 и Capricorn, като офертите и на двамата са били по-ниски от тази на жалбоподателя, но в тях са се съдържали обещания за финансиране. Следователно продавачите са сравнили офертата на оферент 2 с тази на Capricorn. Това се потвърждава от факта, че според адвокатите на продавачите към 26 февруари 2014 г. потвърдителната оферта на оферент 2 е била най-добрата оферта, макар че размерът ѝ е бил по-нисък от този на Capricorn, и че с оглед именно на по-високия размер на офертата на горепосоченото дружество продавачите също така са решили да финализират сделката за продажбата на активите на Нюрбургринг с Capricorn. От съображение 273 от окончателното решение обаче е видно, че както представената от Capricorn оферта, така и обещанието за финансиране, са били за по-високи суми от представените от оферент 2 оферта и обещание за финансиране.

142    Следователно не се доказва, че Комисията е трябвало да се усъмни в това, че Capricorn е оферентът, който е представил най-високата обвързваща и заслужаваща доверие оферта, като се вземат предвид не само предложената цена, но и представените гаранции за сигурността на сделката. С други думи, не е доказано, че Комисията е трябвало да се усъмни в това че „въпросните активи са били продадени на оферента, който […] е представил най-високата оферта, включително потвърждение на финансирането“, както се посочва в съображение 276 от окончателното решение, и че не съществува „оферта със стойност по-висока от тази на Capricorn и с гарантирано финансиране“, както се посочва в съображение 281 от същото решение.

143    От това следва, че това оплакване също трябва да бъде отхвърлено.

144    В приложение на цитираната в точки 114—117 по-горе съдебна практика извършената от Комисията проверка следователно е от естество да изключи всяко съмнение относно съществуването на недължимо предимство в полза на приобретателя в рамките на тръжната процедура, а следователно и относно предоставянето на държавна помощ на последния. При това положение не следва да се счита, че първата част от първото основание е показателна за наличието на сериозни затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които да налагат на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

145    Следователно първата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.

2)      По втората част от първото основание, свързана с предимството, предоставено на приобретателя в рамките на договора за лизинг на активите на Нюрбургринг

146    С втората част от първото основание жалбоподателят твърди, че в рамките на договора за лизинг на активите на Нюрбургринг на приобретателя е предоставено и предимство. От съображение 56 от окончателното решение е видно, че този договор за лизинг е бил сключен между независимо от продавачите дружество, функциониращо по-специално в качеството на депозитар на посочените активи, и е оперативно дружество, създадено от Capricorn, за период, който е започнал от 1 януари 2015 г., с цел уреждане на преходно положение във връзка с евентуалното изпълнение на условието за продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, а именно приемането от Комисията на решение, с което се премахва рискът приобретателят на посочените активи да може да бъде задължен да възстанови предоставените на продавачите помощи. Размерът на годишните лизингови вноски не е надхвърлял 5 милиона евро, докато според жалбоподателя той би следвало да възлиза най-малко на 7,7 милиона евро.

147    Комисията оспорва този довод, като по-специално твърди, че лизинговата вноска представлява само предварително плащане на части от продажната цена на активите на Нюрбургринг, която сама по себе си съответства на пазарните условия.

148    По причините, изложени в точки 119—133 по-горе, не следва да се приема, че Комисията е трябвало да има съмнения относно прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура.

149    По същите причини основателно Комисията не се е усъмнила в съществуването на предимство, предоставено на приобретателя в рамките на тръжната процедура, включително относно договора за лизинг на активите на Нюрбургринг, който е бил договорен, в случай че не бъдат осъществени условията, предвидени за извършването на продажбата.

150    Поради това втората част от първото основание следва да бъде отхвърлена.

3)      По третата част от първото основание, свързана с използването на държавни ресурси в рамките на продажбата на активите на Нюрбургринг на приобретателя

151    С третата част от първото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала въпроса дали при продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn са били използвани държавни ресурси. Тя обаче е трябвало да установи, че случаят е такъв.

152    Комисията оспорва тези доводи.

153    Следва да се припомни, че Комисията може да прекрати преписка по жалба, когато е в състояние да изключи предварително квалифицирането на разглежданите мерки като държавна помощ, след като е констатирала, че едно от съществените условия за прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС не е било изпълнено (вж. в този смисъл решение от 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, EU:T:2006:104, т. 104).

154    В настоящия случай при разглеждането в съображения 266—281 от окончателното решение дали тръжната процедура е открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна и дали Capricorn е оферентът, представил най-високата оферта с гарантирано финансиране, Комисията всъщност е имала за цел да провери дали активите на Нюрбургринг са били продадени на пазарната им цена съгласно посочената в точка 116 по-горе съдебна практика.

155    Ако продажбата на активите на Нюрбургринг е била извършена на цена, по-ниска от пазарната цена, както това беше припомнено в точка 115 по-горе, на приобретателя би могло да бъде предоставено недължимо предимство (решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 161). Следователно проверката на Комисията се отнася до въпроса дали в настоящия случай в рамките на тръжната процедура на Capricorn е било предоставено такова предимство.

156    Комисията е приела, че тъй като липсва такова предимство, на Capricorn не е предоставена държавна помощ в рамките на продажбата на активите на Нюрбургринг. Казано с други думи, Комисията е констатирала, че едно от съществените условия за прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС относно съществуването на предимство не е било изпълнено.

157    Ето защо Комисията не може обосновано да бъде упрекната, че не е разгледала също така дали е било изпълнено условието за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата.

158    Поради това се налага констатацията, че при разглеждането на третата част от първото основание, а следователно и на първото основание в неговата цялост, не е посочено косвено доказателство за съществуването на съмнения относно квалифицирането на продажбата на активите на Нюрбургринг като държавна помощ, които биха могли да наложат започването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

159    Следователно първото основание във връзка с първата част от четвъртото основание следва да се отхвърли.

5)      По третото основание, свързано с невземането предвид на продължаването на процеса по продажба в резултат от прехвърляне на последващ приобретател на дяловото участие на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг

160    С третото основание жалбоподателят твърди, че Комисията погрешно е посочила в окончателното решение, че процесът по продажба на активите на Нюрбургринг е приключил на 11 март 2014 г. със спечелването на търга от Capricorn.

161    Всъщност продавачите са продължили процеса по продажба от юли 2014 г., след като Capricorn е доказало невъзможността си да извърши второто частично плащане на покупната цена. От септември 2014 г. е започнало провеждането на неофициални преговори, по време на които самите продавачи са предложили да бъдат прехвърлени активите на Нюрбургринг, което на 28 октомври 2014 г. се е изразило в прехвърляне на последващ приобретател на дяловото участие на Capricorn при придобиването на тези активи. Продължаването на процеса на продажба също така не е било в съответствие с изискванията да бъде с открит, прозрачен, недискриминационен и безусловен характер.

162    Според жалбоподателя прехвърлянето на последващ приобретател на дяловото участие на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг представлява завършекът на процеса на продажба на посочените активи и е бил осъществен в интерес на продавачите, а не на Capricorn. Всъщност от това прехвърляне не е произтекло никакво предимство за последното дружество, с изключение на погасяването на договорните му задължения. Фактът, че продажната цена на това дялово участие е идентична с цената на продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, не обосновава липсата в случая на ангажимент за провеждане на нова тръжна процедура.

163    Комисията оспорва тези доводи.

164    По причините, които вече бяха изложени в точки 103 и 104 по-горе, Комисията не може да бъде упрекната, че в окончателното решение не се е произнесла по продължаването на процеса по продажба чрез прехвърляне на последващ приобретател на дяловото участие на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг, тъй като както самият жалбоподател признава, че това прехвърляне е извършено след приемане на посоченото решение.

165    Освен това, макар и от публикация в пресата от 30 септември 2014 г. да става ясно, че Deutsche Bank е оттеглила финансирането си за Capricorn и че синдиците са търсили нов приобретател за активите на Нюрбургринг, жалбоподателят не е доказал, че Комисията е разполагала или е можела да разполага с тази информация към момента, в който е приела окончателното решение.

166    Във всеки случай в приложение на цитираната в точки 114—117 по-горе съдебна практика и както Комисията заявява в становището си от 13 декември 2017 г. в отговор на поставени от Общия съд писмени въпроси, проверката ѝ има за цел да изследва дали тръжната процедура е открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна, за да се определи дали активите на Нюрбургринг са били продадени на тяхната пазарна цена. В противен случай посочената продажба би могла да бъде извършена на цена, по-ниска от пазарната, а на приобретателя би могло да бъде прехвърлено недължимо предимство.

167    Ето защо следва да се приеме, че помощта, чието наличие според жалбоподателя (вж. т. 10 по-горе) Комисията е трябвало да констатира във второто обжалвано решение и която трябва да съответства на разликата между платената от Capricorn цена за придобиването на активите на Нюрбургринг и пазарната цена на същите активи, е била предоставена на Capricorn на 11 март 2014 г., датата, на която горепосоченото дружество е спечелило на търг активите на Нюрбургринг и е подписало договор за продажба, в който се определя дължимата от Capricorn цена на придобиване на активите на Нюрбургринг. Следователно настъпилите след тази дата факти, като трудностите, които Capricorn е срещнало на етапа на изпълнение на договора за продажба и прехвърлянето от негова страна на последващ приобретател на дяловото участие при придобиването на активите на Нюрбургринг, не са от значение при разглеждането на въпроса дали в рамките на тръжната процедура на Capricorn евентуално е била отпусната помощ.

168    Накрая, както правилно Комисията заявява в становището си от 13 декември 2017 г. в отговор на поставени от Общия съд писмени въпроси, ако жалбоподателят е искал Комисията да извърши също така проверка за съществуването на нова помощ, произтичаща от твърдяното продължаване на процеса на продажба след приемането на второто обжалвано решение, той би трябвало да подаде нова жалба за тази цел.

169    От това следва, че доводите, изтъкнати в подкрепа на третото основание, което е изведено от невземането предвид на продължаването на процеса по продажба след приемането на второто обжалвано решение, не позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които изискват започването на официална процедура по разследване.

170    Следователно третото основание във връзка с първата част от четвъртото основание следва да бъде отхвърлено.

6)      По петото основание, изведено от липсата на мотиви

171    С петото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е пропуснала да отговори на оплакването му относно, първо, проверката на изискването за сигурност на сделката, второ, продължаването на процеса на продажба и прехвърлянето на активите на Нюрбургринг на последващ приобретател, трето, използването на държавни ресурси и участието на държавата при сключването на договора за продажба и лизинг на активите на Нюрбургринг, четвърто, отпускането на допълнителна държавна помощ от шест милиона евро в полза на приобретателя, която съответства на частичното плащане на цената на придобиване, приспадната от печалбата за финансовата 2014-а година на оператора на Нюрбургринг (вж. т. 6 по-горе), пето, ролята на адвокатската кантора, която е представлявала приобретателя и продавачите, шесто, дискриминационния характер на тръжната процедура по отношение на споразуменията за експлоатация на Нюрбургринг, седмо, договора за лизинг, сключен между приобретателя и продавачите, и въпроса дали той е равностоен на държавна помощ, и осмо, проверката на цената на придобиване на активите на Нюрбургринг въз основа на становища на експерти.

172    Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е изложила ясни и недвусмислени мотиви относно, от една страна, посочената в съображение 56 от окончателното решение регламентация, която е била установена след приключването на продажбата на активите на Нюрбургринг, за да се осигури временното му експлоатиране до приемането от Комисията на подлежащо на изпълнение решение, с което да се изясни правното положение на Capricorn във връзка с помощите за продавачите, и от друга страна, изискването за сигурност на сделката.

173    Накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията не е изложила по-подробни мотиви относно извършените от нея промени в практиката ѝ на вземане на решения в рамките на проверката на изискването за сигурност на сделката и съществуващите връзки между синдиците и държавата.

174    Комисията оспорва тези доводи.

175    Мотивите, изисквани по член 296, втора алинея ДФЕС, трябва да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни контрол (що се отнася до държавните помощи вж. решения от 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C‑88/03, EU:C:2006:511, т. 88 и 89, от 22 април 2008 г., Комисия/Salzgitter, C‑408/04 P, EU:C:2008:236, т. 56 и от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 48 и 49). Комисията е длъжна да представи на жалбоподателя по задоволителен начин причините, поради които фактическите и правните обстоятелства, изложени в жалбата, не са били достатъчни за доказване на наличието на държавна помощ (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 64 и от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 89).

176    В случая в съображения 266—281 от окончателното решение под заглавието „Жалби във връзка с продажбата на активите [на Нюрбургринг]“ се съдържа подробно изложение на причините, поради които Комисията е решила, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ. Това изложение на причините е достатъчно, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка и на съда на Съюза — да упражни контрол, а на жалбоподателя — да разбере причините, поради които фактическите и правни обстоятелства, изложени в жалбата, не са били достатъчни за доказване на наличието на държавна помощ.

177    По-конкретно и противно на това, което жалбоподателят твърди, Комисията не е пропуснала да отговори на оплакванията му във връзка с изискването за сигурност на сделката, които са били разгледани в съображения 272 и 273 от окончателното решение относно доказателството във връзка с финансирането на офертите на жалбоподателя и на Capricorn, преговорите за споразуменията, свързани с експлоатирането на Нюрбургринг от Capricorn, посочени в съображение 275, буква д) от същото решение, или ролята на адвокатската кантора, която е представлявала приобретателя и продавачите, посочена в съображение 275, буква й) от посоченото решение.

178    При това положение, дори Комисията да е пропуснала да се произнесе по други оплаквания, изтъкнати от жалбоподателя в жалбата му, този пропуск не би могъл да доведе до нарушаване на задължението за мотивиране, тъй като посоченото задължение не налага на Комисията да изложи в решението си други обстоятелства освен фактите и правните съображения, които тя счита, че са от съществено значение в контекста на решението. Всъщност необходимата връзка между посочените от оплакващия се мотиви и мотивите на решението на Комисията не налага Комисията да бъде задължена да отхвърли всеки един от доводите, изложени в подкрепа на тези мотиви (вж. решения от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 96 и цитираната съдебна практика, и от 3 март 2010 г., Freistaat Sachsen/Комисия, T‑102/07 и T‑120/07, EU:T:2010:62, т. 180 и цитираната съдебна практика).

179    Това важи в още по-голяма степен, когато се отнася до решение, прието в кратки срокове в края на фазата на предварителното разглеждане, и което трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията приема, че не са налице сериозни затруднения във връзка с преценката на съответната мярка, които да са от естество да обосноват започването на официалната процедура по разследване (решения от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 48 и от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 65).

180    От това следва, че петото основание, изведено от липса на мотиви, не позволява да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които да изискват започването на официална процедура по разследване.

181    Предвид гореизложените съображения петото основание трябва да бъде отхвърлено.

182    От това следва, че нито първата част от четвъртото основание, нито първото, третото и петото основание позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които изискват започването на официална процедура по разследване.

7)      По втората част от четвъртото основание: нарушение на член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 659/1999

183    С втората част от четвъртото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 659/1999, тъй като тя не го е информирала за намерението си да отхвърли жалбата му, а също така не го е приканила да представи нови коментари.

184    Комисията оспорва тези доводи.

185    Член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 659/1999, изменен с Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Регламент № 659/1999 (ОВ L 204, 2013 г., стр. 15), гласи следното: „[к]огато Комисията смята, че заинтересованата страна не е спазила задължителния формуляр за жалби или че фактите и правните въпроси, изтъкнати от заинтересованата страна, не предоставят достатъчни основания да се покаже въз основа на prima facie разглеждане на съществуването на неправомерна помощ или злоупотреба с помощ, тя информира за това заинтересованата страна и я кани да предостави коментари в рамките на посочен срок, който по правило не надхвърля един месец“. Освен това „[а]ко заинтересованата страна не успее да предостави становището си в рамките на посочения срок, се смята, че жалбата е била оттеглена […]“.

186    Член 20, параграф 2, трета алинея от Регламент № 659/1999, изменен с Регламент № 734/2013 гласи, че „Комисията изпраща до жалбоподателя копие от решението по даден случай, засягащо предмета на жалбата“.

187    Член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999 трябва да се разглежда с оглед на правилото, посочено в точка 48 от Кодекса на най-добрите практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи (ОВ C 136, 2009 г., стр. 13), което предвижда, че по принцип в срок от 12 месеца Комисията ще се стреми да приеме решение относно приоритетни случаи съгласно член 4 от Регламент № 659/1999 и копие от него ще бъде адресирано до жалбоподателя, и ще изпрати първоначално административно писмо до жалбоподателя, излагайки предварителната си гледна точка по случай, който не представлява приоритет.

188    Съгласно член 20, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент № 659/1999, в който се уреждат правата на заинтересованите страни, след като е получила от такава заинтересована страна информация за помощи, за които се твърди, че са неправомерни, Комисията или приема, че няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан, и информира посочената заинтересована страна за това, или взема решение по случая относно съдържанието на предоставената информация (решение от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 55).

189    В случая обаче, след като е проучила представената от жалбоподателя информация, Комисията е приела решение и е заела становище по нея.

190    Следователно се налага изводът, че Комисията не е нарушила член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 659/1999.

191    Ето защо втората част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

192    По-долу следва да се разгледа четвъртата част от четвъртото основание, а след това третата част от четвъртото основание.

8)      По четвъртата част на четвъртото основание: липса на надлежно разглеждане на жалбата на жалбоподателя

193    С четвъртата част от четвъртото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е извършила надлежна проверка на тръжната процедура. По-конкретно тя не е поискала от продавачите и германските органи допълнителна информация, а се е основала единствено на информацията, която синдиците са предоставили на германските органи, чиято достоверност е трябвало да провери. Освен това Комисията не е уважила молбата на жалбоподателя от 6 юли 2014 г., с която се иска на Федерална република Германия и на засегнатите трети лица да бъдат зададени допълнителни въпроси.

194    Комисията оспорва тези доводи.

195    Съгласно практиката на Съда от Комисията се изисква да разгледа надлежно и безпристрастно жалбите, които получава в областта на държавните помощи, при което тя може да бъде задължена да разгледа дадена жалба, като надхвърли рамките на разглеждането единствено на фактическите и правни обстоятелства, за които жалбоподателят я е уведомил, и извърши проверка на обстоятелства, които не са били изрично посочени от жалбоподателя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 62 и от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 90).

196    В рамките на контрола на държавните помощи, макар че държавата членка да трябва по силата на задължението за лоялно сътрудничество, предвидено в член 4, параграф 3 ДЕС, да сътрудничи с Комисията, като ѝ предоставя доказателствата, които да ѝ позволят да се произнесе дали разглежданата мярка има естество на държавна помощ, това не променя факта, че Комисията е длъжна в интерес на доброто прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора да извърши надлежно и безпристрастно разглеждане и че това задължение ѝ налага по-специално да разглежда щателно представените от държавата членка доказателства (вж. решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия, T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, EU:T:2008:457, т. 183 и цитираната съдебна практика).

197    По този начин, макар Комисията да има свобода на преценка, с оглед на своето задължение за надлежно и безпристрастно разглеждане тя не би могла да не поиска да ѝ бъдат съобщени данни, които изглежда могат да потвърдят или да опровергаят други релевантни данни за разглеждането на въпросната мярка, но чиято надеждност не може да се счита за напълно доказана (решение от 26 юни 2008 г., SIC/Комисия, T‑442/03, EU:T:2008:228, т. 225).

198    Накрая, в светлината както на информацията, съобщена от съответната държава, така и на информацията, предоставена от лицата, които евентуално са подали жалба, Комисията трябва да формира преценката си в рамките на предварителното разглеждане, установено в член 108, параграф 3 ДФЕС (решение от 3 май 2001 г., Португалия/Комисия, C‑204/97, EU:C:2001:233, т. 35).

199    С първото оплакване жалбоподателят твърди, че жалбата му не е била разгледана надлежно, тъй като Комисията не е уважила молбата му от 6 юли 2014 г., с която се иска тя да зададе допълнителни въпроси на Федерална република Германия и на засегнатите трети лица.

200    В това отношение следва да се припомни, че както вече беше посочено в точка 178 по-горе, Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е тя да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. решения от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 96 и цитираната съдебна практика, и от 3 март 2010 г., Freistaat Sachsen/Комисия, T‑102/07 и T‑120/07, EU:T:2010:62, т. 180 и цитираната съдебна практика).

201    Следователно, тъй като жалбоподателят не е доказал, че Комисията е пропуснала да потърси или да провери информацията, необходима за приемането на второто оспорвано решение, това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

202    С второто оплакване жалбоподателят твърди, че жалбата му не е била разгледана надлежно, тъй като Комисията не е изискала допълнителна информация от продавачите и от германските органи, а се е основала единствено на информацията, която синдиците са предоставили на германските органи.

203    В това отношение от документите в досието става ясно, че след подаването на жалбата от жалбоподателя Комисията е поискала информация от германските органи на 23 май и на 4 и 7 юли 2014 г., която е била предоставена от тях на 23 април, 26 май и 10 юли 2014 г. На 22 юли и 5 септември 2014 г. службите на Комисията са се срещнали с представители на германските органи, синдиците и KPMG.

204    В съображения 272—276 от окончателното решение Комисията е разгледала и обсъдила становището на жалбоподателя, посочено в съображения 115—120 от същото решение, както и това на синдиците, което ѝ е било изпратено от германските органи, посочено в съображения 121—135 от същото решение. В тях Комисията посочва собствените си констатации и становище относно релевантните доказателства, по-специално относно доказателството за способността за финансиране при придобиването на активите на Нюрбургринг от жалбоподателя, от една страна, и на Capricorn, от друга страна.

205    Следователно в настоящия случай Комисията действително е разгледала и преценила информацията, предоставена ѝ както от жалбоподателя, така и от германските органи. В този контекст няма причина да се заключи, че разследването, проведено от Комисията, е недостатъчно, или че тя не е изпълнила задължението си да извърши надлежно разглеждане на жалбата.

206    Следователно второто оплакване, а следователно и четвъртата част от четвъртото основание, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

9)      По третата част на четвъртото основание: липса на безпристрастно разглеждане на жалбата на жалбоподателя

207    С третата част от четвъртото основание жалбоподателят твърди, че провеждането на безпристрастно разглеждане на жалбата му от страна на Комисията е станало невъзможно чрез изявление на говорителя на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, което е представено в пресата на 15 май 2014 г. (наричано по-нататък „спорното изявление“). От това изявление следва, както е посочено в представената от жалбоподателя статия от пресата, че според информацията, с която е разполагала Комисията, германските органи са щели да следват насоките, дадени от члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, в писмо в началото на процедурата за продажбата на активите на Нюрбургринг, и че тези активи са щели да бъдат продадени на оферента, предложил най-високата цена, след открита, прозрачна и недискриминационна процедура за подбор, а именно след провеждане на съобразена със закона тръжна процедура и по пазарна цена.

208    Комисията оспорва тези доводи.

209    Съгласно постоянната съдебна практика по отношение на картелите или злоупотребата с господстващо положение дадена нередност, като например разкриване на информация пред пресата, която не е ограничена до изразяване на личното мнение на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, относно съвместимостта на разглежданите мерки с правото на Съюза, може да доведе до отмяна на решението, свързано с тези мерки, ако се установи, че при липса на такава нередност това решение би имало различно съдържание (решения от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, EU:C:1975:174, т. 91 и от 6 юли 2000 г., Volkswagen/Комисия, T‑62/98, EU:T:2000:180, т. 283).

210    Съгласно същата съдебна практика жалбоподателят трябва да предостави най-малкото косвени доказателства в подкрепа на такова заключение (решение от 15 март 2006 г., BASF/Комисия, T‑15/02, EU:T:2006:74, т. 606).

211    Тази съдебна практика, която се отнася до прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС, може да се прилага по аналогия към процедурите в областта на държавните помощи, свързани с прилагането на членове 107 и 108 ДФЕС, и по-специално към настоящия случай.

212    При прилагането на тази съдебна практика обаче следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства или никакви улики за това, че ако спорното изявление не е било направено, окончателното решение би могло да бъде с различно съдържание. Всъщност Общият съд е констатирал, че разглеждането на първото, третото и петото основание и първата част от четвъртото основание не позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които изискват започването на официална процедура по разследване. Също така Общият съд е констатирал, че четвъртата част от четвъртото основание не позволява да се заключи, че разследването, проведено от Комисията, е недостатъчно, или че тя не е изпълнила задължението си за надлежно разглеждане на жалбата.

213    Без да е необходимо да се извършва произнасяне относно естеството или обхвата на спорното изявление, третата част от четвъртото основание, а следователно и четвъртото основание в неговата цялост следва да бъдат отхвърлени.

214    Тъй като основанията за отмяна на второто обжалвано решение за нарушаване на процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС, бяха отхвърлени, искането за отмяна на посоченото решение следва да бъде отхвърлено.

215    Жалбоподателят прави няколко доказателствени искания във връзка с допускането на свидетели. Тъй като последните не изглежда да са от значение за изхода на спора, и по-специално за проверката дали изтъкнатите от жалбоподателя факти или косвени доказателства би трябвало да накарат Комисията да изпитва съмнения, те трябва да бъдат отхвърлени.

216    Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че жалбата трябва да бъде отхвърлена отчасти като недопустима, а в останалата част — като неоснователна.

IV.    По съдебните разноски

217    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      По искането относно липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата ще се произнесе с решението по същество.

2)      Отхвърля искането относно липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата.

3)      Отхвърля жалбата.

4)      NeXovation, Inc. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

Pelikánová Valančius Nihoul

Svenningsen       Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 юни 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: английски.