РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
8 юли 2010 година
Дело T‑160/08 P
Европейска комисия
срещу
Françoise Putterie-De-Beukelaer
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Отмяна в първоинстанционното производство на доклада за кариерното развитие — Годишно оценяване за 2005 г. — Приложима правна уредба — Част „Потенциал“ — Процедура за оценяване — Процедура по атестиране“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 21 февруари 2008 г. по дело Putterie-De-Beukelaer/Комисия (F–31/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑53 и II‑A‑1‑261)
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 21 февруари 2008 г. по дело Putterie-De-Beukelaer/Комисия (F‑31/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑53 и II‑A‑1‑261). Връща делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба на Европейския съюз. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правно основание, изведено от липса на компетентност за издаването на акта и неспазване на процесуалните правила — Служебно установяване
2. Производство — Задължение на съда да се съобрази с определените от страните рамки на спора
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Преценка на потенциала на длъжностното лице за целите на процедурата по атестиране в Комисията
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. Липсата на компетентност на органа, който е издал увреждащия акт, представлява правно основание от обществен ред, което съдът на Съюза е длъжен да разгледа, при необходимост и служебно.
Неспазването на процесуалните правила, свързани с приемането на увреждащ акт, представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде разглеждано от съда на Съюза дори служебно. Отказът за разглеждане на вътрешна жалба, предвидена от процесуалните правила, приложими за приемането на увреждащ акт, очевидно представлява съществено процесуално нарушение и следователно може да бъде разглеждано служебно от Съда на публичната служба.
(вж. точки 61 и 63)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1959 г., Société des fonderies de Pont-à-Mousson/Върховен орган, 14/59, Recueil, стр. 445, 473; 13 юли 2000 г., Salzgitter/Комисия, C‑210/98 P, Recueil, стр. I‑5843, точка 56
Общ съд — 24 септември 1996 г., Marx Esser и Del Amo Martinez/Парламент, T‑182/94, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1197, точки 42 и 44; 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 30; 13 декември 2007 г., Angelidis/Парламент, T‑113/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑237 и II‑A‑2‑1555, точка 62 и цитираната съдебна практика; 2 октомври 2009 г., Кипър/Комисия, T‑300/05 и T‑316/05, точка 206
2. Тъй като трябва да се произнася само по искане на страните, които очертават рамките на спора, съдът не е обвързан от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, за да не се окаже в някои случаи принуден да основе решението си на погрешни правни съображения.
(вж. точка 65)
Позоваване на:
Съд — 27 септември 2004 г., ЕСРТ/M6 и др., C‑470/02 P, точка 69; 13 юни 2006 г., Mancini/Комисия, C‑172/05 P, точка 41
3. От общите разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника, приети от Комисията на 23 декември 2004 г., и от Informations administratives, брой 1/2006 следва, че целта на частта „Потенциал“ от доклада за кариерното развитие на титуляр на длъжност, който иска да изпълнява функции от по-горна категория, е по същество да се оценят задачите, спадащи към по-горната категория, които съответното длъжностно лице действително е изпълнявало в ежедневната си работа през периода на доклада за кариерното развитие, за да може в частност да се изготви атестацията му.
Като се има предвид предметът на оценяване във връзка с потенциала на длъжностното лице, а именно какъв дял от дейността му е свързан със задачите от по-горна категория, действително изпълнени от него през периода на доклада за кариерното развитие, и какво е качеството на работата му по тези задачи, става ясно, че посочената оценка е неразделна част от оценката на професионалния опит и заслугите на длъжностното лице, които непременно се отразяват най-малкото в оценката на способностите му в течение на същия период.
Ето защо именно органите, които в рамките на процедурата за оценяване са компетентни да оценят заслугите на длъжностните лица по различните споменати в доклада за кариерното развитие критерии, а именно оценяващият, заверяващият и евентуално апелативният оценяващ, трябва да оценят и „потенциала“ на длъжностните лица, които са поискали от оценяващия да попълни съответната част от доклада.
Когато взема предвид потенциала на длъжностните лица да изпълняват функции от по-горната категория, органът по назначаването ни най-малко не извършва самостоятелна оценка на посочения потенциал, а се основава на сведенията в съответната част на доклада за кариерното развитие от предишната година.
Частта „Потенциал“, макар и да има последствия в рамките на атестационната процедура, се отнася до оценяването на длъжностните лица. Доколкото липсва разпоредба, която изрично да предвижда, че тази част съдържа оценка, която трябва да бъде направена в рамките на атестационната процедура, въпросната част не може да бъде отделена от процедурата по оценяване, за да бъде свързана единствено с правомощията на органа по назначаването в рамките на атестационната процедура.
(вж. точки 78—80, 87 и 90)