РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
8 юли 2010 година(*)
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Отмяна в първоинстанционното производство на доклада за кариерното развитие — Годишно оценяване за 2005 г. — Приложима правна уредба — Част „Потенциал“ — Процедура за оценяване — Процедура по атестиране“
По дело T‑160/08 P
с предмет жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 21 февруари 2008 г. по дело Putterie-De-Beukelaer/Комисия (F–31/07, все още непубликувано в Сборника),
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа C. Berardis-Kayser и г‑жа K. Hermann, в качеството на представители,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Françoise Putterie-De-Beukelaer, длъжностно лице на Европейската комисия с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явява адв. É. Boigelot, avocat,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑н A. W. H. Meij, г‑н M. Vilaras, г‑н N. J. Forwood и г‑жа M. E. Martins Ribeiro (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, Комисията на Европейските общности иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 21 февруари 2008 г. по дело Putterie-De-Beukelaer/Комисия (F–31/07, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отменя доклада за кариерното развитие на г‑жа Françoise Putterie-De-Beukelaer за периода от 1 януари до 31 декември 2005 г. (наричан по-нататък „ДКР 2005 г.“), доколкото в него не се признава потенциалът ѝ да изпълнява функции от категория В* (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Съгласно член 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“):
„Способностите, ефикасността и поведението в службата на длъжностното лице подлежат на периодично атестиране, което се извършва най-малко веднъж на всеки две години, както е предвидено от всяка институция съгласно член 110. Всяка институция приема разпоредби относно обжалването в рамките на процедурата по атестиране, което e задължителна предпоставка за обжалване [по административен ред] по член 90, параграф 2.
За длъжностни лица от четвърта и по-висока степен във функционална група AST оценката може да съдържа и мнение, основано на работата на атестирания, относно потенциала на лицето да изпълнява функции на администратор.
Оценката се съобщава на длъжностното лице. То има право да направи всякакви забележки, който счита за необходими“.
3 Член 1, параграфи 1 и 2 от общите разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника, приети от Комисията на 23 декември 2004 г. (наричани по-нататък „ОРИ 43“), предвижда:
„1. В съответствие с член 43 от Правилника […] в началото на всяка година се провежда процедура за оценяване. Референтният период за оценяване се простира от 1 януари до 31 декември на предходната година. За тази цел за всяко длъжностно лице по смисъла на член [1] от Правилника […], което е с административен статут на активна заетост или на командировка в интерес на службата в продължение най-малко на един месец без прекъсване през референтния период, се изготвя годишен доклад, наречен доклад за кариерното развитие. […]
2. Процедурата за оценяване има по-специално за цел да се оценят ефикасността, способностите и поведението в службата на титуляря на длъжността. Въз основа на оценките по всеки от тези три аспекта се поставя бележка за заслугите съгласно посоченото в примерния доклад, включен в приложение II“. [неофициален превод]
4 В член 2 от ОРИ 43 се уточнява:
„1. Титулярят на длъжността е длъжностното лице […] съгласно дефиницията в член [1], което подлежи на оценяване.
2. Оценяващият е натоварен с извършване на оценяването. След проведено в съответствие с член 8, параграф 5 обсъждане той изготвя проектодоклад. Подписва докладите, които попадат в обхвата на неговата компетентност.
3. Заверяващият трябва да следи за последователното прилагане на стандартите за оценяване, определени съгласно член 8, параграф 3, за всички доклади за кариерното развитие, които попадат в обхвата на неговата компетентност. Преди да приподпише докладите за кариерното развитие от неговата компетентност, той сравнява заслугите и хармонизира бележките за заслуги, предложени от оценяващите. При несъгласие с оценяващия заверяващият носи крайната отговорност.
4. Апелативният оценяващ решава какви действия да предприеме по становището на съвместната комисия по оценяването […]“ [неофициален превод]
5 В член 8 от ОРИ 43 се уточнява:
„1. Годишната процедура за оценяване започва най-късно на 15 януари.
[…]
4. В срок от осем работни дни след искането на оценяващия титулярят на длъжността изготвя самооценка, която се включва в доклада за кариерното развитие.
5. Най-късно десет работни дни след като титулярят на длъжността предаде самооценката, оценяващият и титулярят на длъжността провеждат официално обсъждане […]
6. Веднага след провеждането на официалното обсъждане оценяващият изготвя проектодоклад за кариерното развитие. Този проектодоклад съдържа по-специално оценките, засягащи способностите, ефикасността и поведението в службата, и предложение за бележка за заслуги в съответствие с получената по време на официалното обсъждане информация.
7. Когато за дадена степен са изготвени поне две трети от проектодокладите за кариерното развитие, които попадат в обхвата на компетентността на определен заверяващ, последният проверява заедно с оценяващите последователното прилагане на стандартите за оценяване, определени съгласно член 8, параграф 3, сравнява заслугите и хармонизира предложените бележки за заслуги въз основа на предоставената от оценяващите информация по време на официалното обсъждане.
Преди финализирането на докладите генералният директор се консултира със заверяващите. Целта на тази консултация е да се проследи на равнище генерална дирекция и степен по степен последователността на оценяването на заслугите на съответните титуляри на длъжността.
8. След провеждане на споменатата в параграф 7 консултация оценяващият и заверяващият финализират доклада за кариерното развитие и го изпращат на титуляря на длъжността.
[…]
9. В срок от пет работни дни титулярят на длъжността може или да приеме доклада без забележки, или да го приеме с коментар в предвидения за тази цел раздел, или да го отхвърли, като изложи мотивирано искане за преразглеждане в предвидения за тази цел раздел.
[…]
10. Ако титулярят на длъжността отхвърли доклада, заверяващият провежда обсъждане с него в срок от десет работни дни. Ако титулярят на длъжността, оценяващият или заверяващият поиска това, оценяващият също участва в обсъждането.
[…]
Най-късно пет работни дни след провеждане на обсъждането заверяващият потвърждава доклада или го изменя. Той изпраща доклада на титуляря на длъжността.
В срок от десет работни дни титулярят на длъжността може или да приеме доклада без забележки, или да го приеме с коментар в предвидения за тази цел раздел, или да го отхвърли, като се мотивира в предвидения за тази цел раздел. Ако титулярят на длъжността приеме доклада за кариерното развитие, процедурата приключва. Когато титулярят на длъжността не изрази становище по доклада в предвидения по-горе срок, се счита, че е приел доклада.
11. Мотивираното отхвърляне на доклада от титуляря на длъжността води до сезиране на посочената в член 9 съвместна комисия по оценяването.
12. Заверяващият надлежно информира оценяващия за протичането на различните фази на процедурата и за взетите решения.
[…]
15. По електронен път или по друг начин на титуляря на длъжността се изпраща уведомление, в което се посочва, че решението, с което се приема окончателният доклад, е взето по силата на настоящия член или на член 9, параграф 7 и че то е достъпно в информационната система. Това уведомление се счита за съобщаване на решението по смисъла на член 25 от Правилника“. [неофициален превод]
6 Член 9 от ОРИ 43 предвижда:
1. Във всяка генерална дирекция […] се сформира съвместна комисия по оценяването […]
4. Комисията не замества нито оценяващите, нито заверяващите по отношение на оценяването на работата на титуляря на длъжността. Тя следи докладите да се изготвят обективно и справедливо, тоест в рамките на възможното да почиват върху фактите и да съответстват на настоящите общи разпоредби за изпълнение и на ръководството за оценяване. Проверява дали предвидената в член 8 процедура се спазва, като за тази цел провежда нужните консултации и разполага с необходимите за дейността ѝ работни документи.
[…]
5. При сезиране по силата на разпоредбите на параграф 11 от член 8, [съвместната комисия по оценяването] дава становище в срок от десет работни дни, считано от датата на сезирането.
[…]
7. Становището на [съвместната комисия по оценяването] се представя на титуляря на длъжността, на оценяващия, на заверяващия и на апелативния оценяващ. Когато е прието с гласуване, становището на [съвместната комисия по оценяването] отразява изразените от мнозинството и малцинството позиции. Когато [съвместната комисия по оценяването] не е в състояние да даде становище, титулярят на длъжността, оценяващият, заверяващият и апелативният оценяващ биват уведомени за липсата на становище.
В срок от пет работни дни апелативният оценяващ потвърждава доклада или го изменя. Когато се отклонява от препоръките, съдържащи се в становището на [съвместната комисия по оценяването], апелативният оценяващ мотивира решението си.
Когато [съвместната комисия по оценяването], сезирана от титуляр на длъжност със същата степен като оценяващия, не даде единодушно становище или не е в състояние да даде становище, апелативният оценяващ трябва да обърне специално внимание на обжалването и в срок от пет работни дни да организира обсъждане с титуляря на длъжността. Пет работни дни след провеждането на обсъждането апелативният оценяващ потвърждава доклада или го изменя съгласно предишната алинея.
В тези случаи процедурата приключва и докладът се изпраща на заинтересованото лице, на оценяващия, на заверяващия, както и на [съвместната комисия по оценяването]“. [неофициален превод]
7 Примерният доклад за кариерното развитие, приложен към ОРИ 43, съдържа част 6.5 „Потенциал“, която е озаглавена „Бележки, които трябва да бъдат взети предвид в рамките на атестационната процедура, посочена в член 10, параграф 3 от приложение XIII към Правилника“, и гласи:
„Титулярят на длъжността поема задачи, спадащи към категория B* (или считано от 1 май 2006 г. — задачи, спадащи към по-горни от AST 7 степени, за длъжностни лица на служба в категории D или C преди 1 май 2004 г.):
– естество на въпросните задачи:
[да се попълни от оценяващия]
– дял от дейността на титуляря на длъжността, посветена на тези задачи:
[да се попълни от оценяващия]
– качество на работата на титуляря на длъжността при изпълнението на тези задачи:
[да се попълни от оценяващия]“. [неофициален превод]
8 В бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives, посветен на годишното оценяване за 2006 г., което обхваща периода за оценка от 1 януари до 31 декември 2005 г., във връзка с частта за оценка на потенциала се посочва следното:
„Тази част се попълва в рамките на атестационни и удостоверителни процедури. Тя се попълва от оценяващия само ако титулярят на длъжността изрично поиска това в своята самооценка (поле за отбелязване).
Частта за потенциала е променена. Сега оценяващият разполага със списък на типови функции от категория А* или от категория В*. Той отбелязва задачата или задачите, спадащи към по-горната категория, и оценява дела от дейността на титуляря на длъжността, посветена на тези задачи, както и качеството на работата му при тяхното изпълнение“. [неофициален превод]
9 Член 10 от приложение XIII към Правилника предвижда:
„1. Длъжностните лица, които преди 1 май 2004 г. са на служба в категории C или D, от 1 май 2006 г. се разпределят в кариерни потоци, позволяващи тяхното израстване:
a) в старата категория C до степен AST 7;
б) в старата категория D до степен AST 5;
[…]
3. Длъжностно лице, за което се прилага параграф 1, може без ограничения да [бъде] назначено във функционална група AST, след като е издържало конкурс на общо основание или въз основа на атестационна процедура. Атестационната процедура се основава на: старшинство, опит[, заслуги] и професионална квалификация, както и наличието на свободни длъжности в група AST. Кандидатурите за атестиране се разглеждат от съвместната комисия. До 1 май 2004 г. институциите приемат правила за провеждането на тази процедура. Ако е необходимо, институциите могат да предвидят специални правила за отчитане на всяка промяна, която би наложила изменение в приложимите проценти при повишаване“.
10 Съгласно член 1 от Решение на Комисията от 7 април 2004 година относно правилата за провеждане на атестационната процедура, публикувано в Informations administratives, бр. 70/2004 от 22 юни 2004 г.:
„Атестационната процедура е предназначена за подбор на длъжностни лица, които преди 1 май 2004 г. са на служба в категории C или D и които могат без ограничения да бъдат назначени във функционална група „асистенти“.
[…]“ [неофициален превод]
11 Член 4 от Решението от 7 април 2004 г. предвижда:
„В срок до 30 септември всяка година [органът по назначаването] определя броя на длъжностите, спадащи към функционална група „асистенти“, които могат да бъдат заети през следващата година от атестирани длъжностни лица по смисъла на член 8.
След това решение [органът по назначаването] публикува покана за подаване на кандидатури“. [неофициален превод]
12 В член 5 от Решението от 7 април 2004 г. се уточнява:
„1. Длъжностните лица, посочени в член 1, които са подали кандидатурите си, участват в атестационната процедура, ако отговарят и на двата критерия по-долу:
– професионална квалификация, най-малко равна на изискваната в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника, за назначаване като длъжностно лице във функционална група „асистенти“;
– старшинство от най-малко пет години в кариерен поток C или D […]
2. При всяко годишно атестиране [органът по назначаването] съставя и публикува списък на длъжностните лица, които са подали кандидатурата си и които се допускат до атестационната процедура.
3. Кандидатстващите длъжностни лица, които смятат, че отговарят на двата критерия по параграф 1, но не фигурират в споменатия в параграф 2 списък, могат да сезират комисията, посочена в член 9, в срок от десет работни дни след публикуването на въпросния списък.
[…]“ [неофициален превод]
13 Член 6 от Решението от 7 април 2004 г. предвижда:
„1. При всяко годишно атестиране [органът по назначаването] съставя списък на приетите длъжностни лица, класирани по низходящ ред, на основата на следните критерии: професионална квалификация, старшинство в кариерния поток С или D, опит и заслуги, оценени на базата на наличните доклади за кариерно развитие.
2. Стойността на критериите и тяхното претегляне се определят от [органа по назначаването] преди 31 декември 2004 г. след становище от комисията, посочена в член 9. Те могат всяка година да бъдат адаптирани с решение на [органа по назначаването] по препоръка на комисията, посочена в член 9.
3. Всеки приет кандидат се уведомява за поредното му място в списъка, съставен от [органа по назначаването], и за броя получени точки въз основа на критериите, стойностите и претеглянето, посочени в параграфи 1 и 2.
4. В срок от десет работни дни след получаване на тази информация приетите длъжностни лица могат да сезират комисията, посочена в член 9, ако оспорват броя на получените от тях точки. Те трябва да мотивират акта, с който правят сезиране, и да предоставят на комисията, посочена в член 9, всички полезни официални документи.
Комисията, посочена в член 9, издава становище в срок от десет работни дни и го предава на [органа по назначаването], който решава какви последващи действия да предприеме“. [неофициален превод.
14 Съгласно член 7 от Решението от 7 април 2004 г.:
„1. Първите длъжностни лица в списъка, посочен в член 6, до реда, съответстващ на двукратния брой на длъжностите, определен съгласно член 4, могат до 31 декември следващата година да кандидатстват за свободни за заемане длъжности във функционална група „асистенти“.
2. Списъкът на длъжностните лица, посочен в параграф 1, се публикува от [органа по назначаването].
3. Свободните длъжности, които могат да бъдат заемани от длъжностните лица, посочени в параграф 1, се съобщават при публикуването на обявленията за свободна длъжност“. [неофициален превод]
15 Член 8 от Решението от 7 април 2004 г. гласи:
„1. Длъжностните лица, посочени в член 7, параграф 1 и назначени на свободните длъжности, посочени в член 7, параграф 3, се считат за атестирани. Те стават членове на функционална група „асистенти“ без ограничения в кариерата.
2. [Органът по назначаването] публикува до 31 март всяка година списък на атестираните длъжностни лица в рамките на последното годишно атестиране“. [неофициален превод]
16 С член 9 от решението от 7 април 2004 г. се създава съвместна комисия за годишно атестиране и се определят нейният състав и начин на функциониране. В параграф 7 от същата разпоредба се уточнява, че в началото на всяка година тази комисия дава становище за резултатите от последното годишно атестиране, като това становище може да съдържа препоръки, включително относно стойностите и претеглянето.
17 Решението от 7 април 2004 г. е отменено и заменено с Решение на Комисията от 29 ноември 2006 година относно подробните правила за провеждане на атестационната процедура.
18 Член 5, параграф 1 от Решението от 29 ноември 2006 г. предвижда:
„Длъжностните лица, посочени в член 1, които са подали кандидатурите си, се допускат до атестационната процедура след становище на комисията, посочена в член 7, ако отговарят и на четирите критерия по-долу:
– да притежават професионална квалификация, най-малко равна на изискваната в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника, за назначаване като длъжностно лице във функционална група „асистенти“,
– да имат старшинство от най-малко пет години в кариерен поток C или D […],
– да имат признат потенциал да изпълняват функции от ниво „административен асистент“,
– да не бъдат в положение на професионална непригодност или некомпетентност“. [неофициален превод]
19 Решението на органа по назначаването относно прилагането на критериите за допускане до атестационната процедура за 2006 г., публикувано в бр. 59/2006 от 21 декември 2006 г. на Informations administratives, предвижда в точка 3, озаглавена „Потенциал“:
„Потенциалът за изпълняване на функции от ниво „административен асистент“ трябва да бъде оценен положително в рамките на годишното оценяване за 2005 г.“ [неофициален превод]
Обстоятелства в основата на спора
20 Обстоятелствата в основата на спора са описани в точки 16—24 от обжалваното съдебно решение, както следва:
„16 [Г‑жа Putterie-De-Beukelaer] работи като длъжностно лице в генералния секретариат на Комисията от 1985 г. След като работи като секретар на дирекция до ноември 1996 г., [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] сменя професионалната си ориентация и става обучаващ по информатика. През 2000 г. е официално признат[а] за отговорник за обученията по информатика.
17 До 1 май 2004 г. [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] има степен C 2 и от тази дата получава степен C*5 в приложение на член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника, а от 1 май 2006 г. получава степен AST 5 в приложение на член 8, параграф 1 от Правилника.
18 През периода от 1 януари до 31 декември 2005 г., който е предмет на ДКР […], [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] изпълнява същите функции, както и преди. При изготвянето на [нейния] ДКР 2005, също както и за предишния си ДКР, [тя] отправя искане част 6.5. „Потенциал“ да бъде попълнена от оценяващия, както е предвидено в бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives, за да може да участва в атестационната процедура за 2006 г.
19 Във въпросната част 6.5. от ДКР 2005, чието подзаглавие напомня, че тя следва да бъде взета под внимание в контекста на атестационната процедура, оценяващият счита, че задачите, изпълнявани от [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] през референтния период, не съответстват дори частично на задачите, присъщи за длъжностно лице от категория B*. В резултат на това оценяващият заключава, също както и в предишния ДКР, че заинтересованото лице не е показало своя потенциал да изпълнява функции, присъщи за тази категория. След като заверяващият взема решение в този смисъл, на 6 юни 2006 г. [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] подава мотивираната жалба, предвидена в член 8, параграф 11 от ОРИ 43, и така сезира [съвместната комисия по оценяването].
20 В своето становище [съвместната комисия по оценяването] не установява несъответствие между коментарите и оценките, поставени на [г‑жа Putterie-De-Beukelaer], нито явна грешка в преценката по отношение на непризнаването на потенциала на същата да изпълнява функции от категория В*.
21 С решение от 26 юни 2006 г. апелативният оценяващ потвърждава ДКР 2005.
22 На 26 септември 2006 г. [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] подава „жалба по административен ред съгласно член 90, параграф 1 от Правилника“ срещу „решението на [нейното] ръководство във връзка с ДКР 2005 да не [ѝ] даде възможност за достъп до атестиране поради непознаване на [нейната] работа […] и грешка в наименованието на длъжността“ […]
23 С решение от 21 декември 2006 г. [органът по назначаването] отхвърля подадената от [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] жалба по административен ред, като приема, че заверяващият, „[к]ойто на основата на сведенията, предоставени от оценителя, трябва […] да реши дали оценяван[ата] действително е показал[а] своя потенциал да изпълнява задачи за по-горната категория“, не е допуснал „никаква явна грешка в преценката“. Атестационната процедура за 2006 г. започва същия ден с публикуване на покана за подаване на кандидатури в бр. 60/2006 на Informations administratives.
24 Според извлечението от електронното досие Sysper 2 на [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] представено от [нея] в съдебното заседание, [нейната] кандидатура, подадена на 25 януари 2007 г., е отхвърлена на 1 февруари същата година с мотива, че [тя] няма признат потенциал. Жалбата срещу това решение, подадена от [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] на 24 април 2007 г., е отхвърлена от [органа по назначаването] на 25 май 2007 г. след разглеждане от съвместната комисия по атестирането. В своето становище, възприето и от [органа по назначаването], тази комисия преценява, че [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] не може да се възползва от атестирането, тъй като заверяващият [нейния] ДКР 2005 не е признал потенциала [ѝ] да изпълнява функции от категория В*“.
21 С жалба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 2 април 2007 г., г‑жа Putterie-De-Beukelaer предявява иск, по който е образувано дело F‑31/07.
22 В първоинстанционното производство г‑жа Putterie-De-Beukelaer иска от Съда на публичната служба да отмени ДКР 2005 по съображението, че с него администрацията не признава нейния потенциал да изпълнява функции, присъщи за категория B*, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
23 В първоинстанционното производство Комисията иска от Съда на публичната служба да отхвърли жалбата като недопустима и във всички случаи като неоснователна и да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
По обжалваното съдебно решение
24 Що се отнася до основателността на жалбата и без да посочва правните основания, които г‑жа Putterie-De-Beukelaer представя в подкрепа на искането си за отмяна на спорното решение, Съдът на публичната служба първо напомня в точка 50 от обжалваното съдебно решение, че в Решение от 15 юли 1994 г. по дело Browet и др./Комисия (T–576/93—T–582/93, Recueil, стр. II–677) Общият съд приема, че правното основание, изведено от приложното поле на закона, е от обществен ред и Общият съд е длъжен да го разгледа служебно, а след това в точка 52 от обжалваното съдебно решение приема, че трябва да разгледа служебно правното основание от обществен ред, изведено от незачитането в спорното решение на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него.
25 След като приканва страните да представят становищата си по въпроса за служебното разглеждане на правното основание от обществен ред, изведено от незачитането в спорното решение на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него, Съдът на публичната служба постановява:
„54 В своя отговор [г‑жа Putterie-De-Beukelaer] посочва, че служебно повдигнатото правно основание [ѝ] изглежда обосновано.
55 За сметка на това в своето писмено становище относно правното основание, съобщено от Съда на публичната служба, Комисията отрича възможността този съд да разглежда служебно правни основания[, свързани с материалната] законосъобразност. На първо място, подобни правни основания можело да бъдат разглеждани от общностния съд само ако са изтъкнати от жалбоподателите или най-малкото ако могат да бъдат пряко свързани с доводите на самите страни. По-нататък възможността за съда да разглежда служебно въпроси, свързани с [материалната] законосъобразност на даден обжалван акт, би лишила от всякакво полезно действие както член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, който забранява на страните да представят нови правни основания в хода на производството, така и правилото за съответствие между жалбата по съдебен и по административен ред. На последно място, служебното разглеждане на правно основание[, свързано с материалната] законосъобразност, променяйки рамките на състезателния дебат, би могло да доведе до нарушение на прав[ото] на защита.
56 Следва предварително да се отговори на тези принципни възражения.
57 На първо място, вече е прието, че обратно на онова, което твърди Комисията, общностният съд има възможността и ако е необходимо — задължението да разглежда служебно някои правни основания[, свързани с материалната] законосъобразност. Както е посочено в точка 50, това се отнася до незачитането на приложното поле на закона. Също така абсолютната сила на пресъдено нещо представлява правно основание [от обществен ред], свързано с [материалната законосъобразност], което съдът е длъжен служебно да разгледа (Решение на Съда от 1 юни 2006 г. по дело P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑442/03 P и C‑471/03 P, Recueil, стр. I–4845, точка 45). На последно място, общностната съдебна практика в някои случаи задължава националния съд, на който е възложено да прилага в рамките на своята компетентност разпоредбите на общностното право, да разглежда служебно правни основания[, свързани с материалната] законосъобразност, по-специално изведени от неравноправния характер на клаузи в договори, сключени между потребители и професионалисти (Решение на Съда от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis, C‑473/00, Recueil, стр. I‑10875, точки 36 и 38, както и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C‑168/05, Recueil, стр. I‑10421, точка 39).
58 Колкото до доводите на Комисията, според които съдът може да повдига служебно правно основание[, свързано с материалната] законосъобразност[,] само ако посоченото правно основание е повдигнато от страните или се свързва пряко с техните доводи, те противоречат на самия предмет на служебното разглеждане и биха били равнозначни на отричане на всякаква възможност за Съда на публичната служба да повдига служебно правно основание[, свързано с материалната] законосъобразност, докато същевременно това е предвидено в съдебната практика.
59 На второ място, обратно на доводите, изтъкнати от Комисията, забраната за жалбоподателите в областта на публичната служба да повдигат в своите съдебни жалби правни основания без връзка с доводите, развити в тяхната предварителна жалба по административен ред, както и забраната за предявяване на нови правни основания след първата размяна на писмени становища, постановена в член 43, параграф 1 от Процедурния правилник, се прилагат за страните, а не за Съда на публичната служба.
60 На трето място, доводът на Комисията, според който служебното повдигане на правно основание[, свързано с материалната] законосъобразност[,] може да засегне състезателния характер на обсъждането по спора и принципа за спазване на прав[ото] на защита, не може да бъде приет. Всъщност член 77 от Процедурния правилник предвижда, че Съдът на публичната служба може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. Няма обаче никакво основание да се смята, че ако това условие представлява достатъчна гаранция на принципите на състезателност и на спазване на прав[ото] на защита в случай на служебно произнасяне относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки, то същото няма да се отнася и за случая на служебно повдигане на правно основание [от] обществен[…] ред, независимо дали то е [свързано с материалната или процесуалната] законосъобразност. Следователно трябва да се приеме, че като съобщава на страните правното основание, свързано с обществения ред, което възнамерява да повдигне, като получава писмените становища на страните относно това свое намерение и им дава възможност да го обсъждат пред него в съдебното заседание, Съдът на публичната служба е изпълнил изискванията на принципите, изтъкнати от Комисията.
61 От предходното следва, че доводите, представени от Комисията срещу служебното повдигане на правно основание[, свързано с материалната] законосъобразност, трябва да бъдат отхвърлени“.
26 При тези обстоятелства в точка 62 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба разглежда служебно несъобразяването в спорното решение с приложното поле съответно на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него, а в точка 74 от обжалваното съдебно решение установява, че спорното решение е прието съгласно правилата за компетентност, процесуалните и материалните правила във връзка с процедурата за оценяване, а не съгласно единствено приложимите правила на атестационната процедура. Тъй като констатира, че г‑жа Putterie-De-Beukelaer не е могла да бъде допусната до атестация поради съображението, че не е показала необходимия за атестацията „потенциал“, макар сред установените в действащите разпоредби условия за допускане до атестация да не е включено това условие, а единствено условията за старшинство, опит, заслуги и професионална квалификация, Съдът на публичната служба приема, че администрацията не се е съобразила със съответното приложно поле на посочените разпоредби и поради това отменя спорното решение.
По жалбата
Производство и искания на страните
27 На 5 май 2008 г. Комисията подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
28 Устните състезания на страните са изслушани в проведеното на 23 септември 2009 г. съдебно заседание.
29 Комисията моли Общия съд:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да върне делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба,
– да не се произнася по съдебните разноски.
30 Г‑жа Putterie-De-Beukelaer моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.
Доводи на страните
31 Комисията изтъква едно-единствено правно основание в подкрепа на своята жалба, което се отнася конкретно до точки 50—62 от обжалваното съдебно решение. Това правно основание се разделя на две части, като първата е изведена от нарушението на пределите на служебния контрол на съда в преките производства като резултат от служебно въвеждане на правно основание, свързано със законосъобразността по същество на обжалвания акт, а втората — от нарушението на диспозитивното начало и забраната за постановяване на решение ultra petita.
По първата част, изведена от нарушението на пределите на служебния контрол на съда в преките производства като резултат от служебно въвеждане на правно основание, свързано със законосъобразността по същество на обжалвания акт
32 Според Комисията разсъжденията на Съда на публичната служба в точки 50—62 от обжалваното съдебно решение съдържат грешка при прилагане на правото, тъй като пренебрегват разграничението, трайно установено в практиката както на Съда, така и на Общия съд, между процесуалната законосъобразност на даден акт и абсолютните процесуални предпоставки за обжалване, от една страна, и законосъобразността по същество (материалната законосъобразност) на този акт, от друга.
33 Правното основание, изведено от незачитането на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него, засягало материалната законосъобразност на акта, което Съдът на публичната служба изглежда признавал в точка 61 от обжалваното съдебно решение, но това правно основание не можело да бъде въведено служебно от съда, за разлика от правните основания, свързани с процесуалната законосъобразност или с липсата на абсолютни процесуални предпоставки.
34 На първо място, според Комисията нито една разпоредба от Статута на Съда на Европейския съюз или от процедурните правилници на Общия съд или на Съда на публичната служба не предоставят на общностния съд възможността по всяко време да разглежда правно основание, свързано с материалната законосъобразност на обжалвания акт, за разлика от член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба по отношение на случаите на липса на процесуални предпоставки.
35 На второ място, подобна възможност се изключвала както от Съда в Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France (C‑367/95 P, Recueil, стр. І‑1719), съгласно което правното основание, засягащо законосъобразността по същество, е твърдение за нарушение на правна норма по прилагането на Договора и може да бъде разгледано от общностния съд само ако жалбоподателят го е изтъкнал, така и от Общия съд в Решение от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точки 126 и 192), съгласно което правните основания по същество, за разлика от тези, изведени от непълнота на мотивите, не могат да се разглеждат служебно от общностния съд.
36 На трето място, изведените от съдебната практика примери, които Съдът на публичната служба посочва в подкрепа на това, което смята за служебно разглеждане на въпрос, свързан с материалната законосъобразност, по-скоро противоречали на неговите разсъждения.
37 От една страна, абсолютната сила на пресъдено нещо, противно на постановеното от Съда на публичната служба в точка 57 от обжалваното съдебно решение, била не правно основание, свързано с материалната законосъобразност, а основание за недопустимост на обжалването или на правното основание. Според Комисията Съдът е постановил в точка 45 от Решение от 1 юни 2006 г. по дело P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия (C‑442/03 P и C‑471/03 P, Recueil, стp. I‑4845), че абсолютната сила на пресъдено нещо е правно основание от обществен ред, което може да се разглежда служебно, тъй като не допуска Общият съд да не се съобрази със силата на пресъдено нещо и да преразгледа правни основания, обсъдени във влязло в сила съдебно решение.
38 От друга страна, примерите, изведени от решения на Съда, които се основават на тълкуване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OB L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и с които се приема за недопустима забраната за съда служебно да определя дали дадена договорна клауза е неравноправна, нямали никаква връзка с пределите на служебния контрол на общностния съд в преките производства в областта на публичната служба по смисъла на член 236 ЕО. При всички случаи в Решение от 7 юни 2007 г. по дело Van der Weerd и др. (C‑222/05—C‑225/05, Сборник, стp. I‑4233) Съдът ограничавал обхвата на Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis (C‑473/00, Recueil, стp. I‑10875) и на Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro (C‑168/05, Recueil, стp. I‑10421), като постановявал, че принципът на ефективността не задължава националните юрисдикции служебно да въвеждат правно основание, изведено от общностна разпоредба, независимо от нейното значение за общностния правен ред, щом като страните разполагат с действителна възможност да изложат пред националната юрисдикция правно основание, изведено от общностното право.
39 На четвърто място, макар че служебното разглеждане на правни основания, изведени от приложното поле на закона, било най-малкото известно във френското административно право, това не се отнасяло до общностния правен ред. Макар че в Решение по дело Browet и др./Комисия, точка 24 по-горе (точка 35), Общият съд видимо посочва това правно основание, това било изолиран случай и представлявало само obiter dictum в разсъжденията на Общия съд, доколкото решението му е постановено по изтъкнатите пред него правни основания.
40 Г‑жа Putterie-De-Beukelaer счита, първо, че в съответствие с приложимата съдебна практика общностният съд трябва да разглежда служебно правните основания от обществен ред, въпреки че не е лесно да се дефинират. Както постановил Общият съд в Решение по дело Browet и др./Комисия, точка 24 по-горе, правното основание, изведено от приложното поле на закона, несъмнено било от обществен ред, и то не само когато има пряка връзка с доводите на насрещната страна, както поддържала Комисията. Подобно ограничение било в противоречие с възможността за служебно въвеждане на правни основания.
41 По-нататък възможността за служебно въвеждане на правни основания не можело да зависи от теоретичното класифициране на законосъобразността като материална или процесуална, което впрочем не било потвърдено от Съда. Това разграничение, формално и неясно, водело до прекалена схематичност. Щом е от обществен ред, съответното правно основание трябвало да се разгледа служебно, независимо дали е свързано с материалната или с процесуалната законосъобразност. Следователно въпросът бил дали правното основание, изведено от нарушението на приложното поле на закона, е от обществен ред. Във връзка с това било недопустимо да се приеме, че подобна съществена незаконосъобразност не е от обществен ред, а същевременно да се разглеждат служебно нарушенията на някои процесуални правила.
42 Накрая обхватът на посочената от Комисията съдебна практика не трябвало да бъде преувеличаван, доколкото направеното в съответните решения разграничение между свързани с процесуалната и свързани с материалната законосъобразност правни основания не се отразявало по никакъв начин на изхода на спора. Освен това тази съдебна практика засягала единствено правни основания, изведени съответно от задължението за мотивиране и от явна грешка в преценката, като последното било типично правно основание, свързано със законосъобразността по същество. В разгледаните от него дела обаче Съдът възприел различен подход, като въвеждал служебно правни основания без оглед на тяхната класификация. В този смисъл съгласно съдебната практика трябвало служебно да се разглежда въпросът за компетентността на Комисията.
43 Освен това според г‑жа Putterie-De-Beukelaer следва да се установи, че във връзка с договорите, съдържащи неравноправни клаузи, Съдът смята за важно националният съд да може служебно да разглежда неравноправния характер на дадена клауза, така че било нелогично да се изисква Общият съд да не допусне същата възможност и в образуваните пред него „производства за отмяна“.
44 При всички случаи несъобразяването с приложното поле на закона в случая представлявало достатъчно тежко и явно нарушение. Всъщност фактът, че правилата на процедурата за оценяване са приложени по отношение на решение от атестационната процедура, водел до съществени нарушения както на правилата за компетентността, така и на процесуалните правила, доколкото процесуалните правила се отнасят по-специално до реда за издаването на спорното решение, и следователно водел и до нарушение на правото на защита на ответника в производството по обжалване на съдебното решение. Съответните цели на разпоредбите на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него били определени в интерес на длъжностните лица като цяло, а не на пряко засегнатите лица.
По втората част, изведена от нарушението на диспозитивното начало и забраната за постановяване на решение ultra petita
45 Според Комисията, като отменя спорното решение единствено въз основа на служебно въведеното правно основание, изведено от незачитането на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него, Съдът на публичната служба нарушава диспозитивното начало и се произнася ultra petita. Общностният съд бил обвързан с предмета на спора, както е определен в исковата молба или жалбата. Освен когато липсват абсолютни процесуални предпоставки или са налице правни основания от обществен ред, свързани с материалната законосъобразност на акта, при упражняването на контрол за законосъобразност общностният съд трябвало да спазва диспозитивното начало на процеса, което му забранявало по свой почин да разширява обхвата на спора. В преките производства пределите на спора се определяли от страните и пак те избирали на какви правни основания да оспорят законосъобразността на акта по същество.
46 Според Комисията в Решение по дело Browet и др./Комисия, точка 24 по-горе, Общият съд е взел предвид факта, че правното основание, изведено от незачитането на приложното поле на закона, е тясно свързано с доводите на страните, тъй като, за да може да се произнесе по посоченото от жалбоподателите правно основание, Общият съд при всички случаи е трябвало да разгледа приложното поле на закона.
47 Съдът не се отклонявал от това разбиране, когато приел, че макар да трябва да се произнася само по искането на страните, доколкото именно те определят рамките на спора, съдът не е обвързан от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, за да не се окаже в някои случаи принуден да основе решението си на погрешни правни съображения — максима, която се отнасяла само до доводите, които съдът във всеки момент може да замени, за разлика от правните основания. Фактът, че Съдът на публичната служба в случая е предоставил възможност на страните да изложат становище по въпросното правно основание, не бил достатъчен, за да се приеме, че това основание е част от спора.
48 Според Комисията включването в доклада на частта „Потенциал“ изобщо не било неблагоприятно за г‑жа Putterie-De-Beukelaer от процесуална гледна точка, а напротив, позволило ѝ да поиска нова оценка от заверяващия и разглеждане на случая от съвместната комисия по оценяването, както и да подаде жалба по административен ред още преди началото на атестационната процедура. Докато всъщност трябвало да разгледа единствено въпроса дали с основание не е признат потенциалът на г‑жа Putterie-De-Beukelaer, Съдът на публичната служба вместо това направил абстрактен анализ, без да реши повдигнатите спорни въпроси.
49 Разбира се, недопустимо било съдът да приеме неправилно решение, поради което не можело да бъде обвързан от доводите на г‑жа Putterie-De-Beukelaer, които са неправилни от правна страна, но все пак трябвало да се съобрази с посочените от нея правни основания, свързани с материалната законосъобразност. Според Комисията съдът е длъжен да се съобрази с посочените от г‑жа Putterie-De-Beukelaer правни основания във връзка с материалната законосъобразност, именно за да се избегнат неочакваните резултати като в настоящия случай, в който Съдът на публичната служба наистина отменя спорното решение, но въпреки това отмяната не оказва влияние върху положението на правния субект.
50 Дори ако се приеме, че упражняващият контрол за законосъобразност съд може да се произнася само в рамките на действащото законодателство и следователно трябва да разглежда служебно приложното поле на закона, на който се основават исканията на г‑жа Putterie-De-Beukelaer, Съдът на публичната служба пак нямал основание служебно да въвежда това правно основание по повод спора, с който е сезиран. Впрочем този съд не обяснил защо разглеждането на изтъкнатите от страните правни основания би довело до несъобразяване с правомощията му във връзка с контрола за законосъобразност.
51 При условията на евентуалност, доколкото точки 75 и 76 от обжалваното съдебно решение можели да бъдат отделени от правното основание, изведено от незачитането на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него, и да се разглеждат като отделно правно основание, изведено от липсата на некомпетентност на органа, издал спорното решение, трябвало да се приеме, че отмяната на ДКР 2005, доколкото в него не се признава потенциалът на г‑жа Putterie-De-Beukelaer да изпълнява функции, присъщи за категория B*, е постановена в нарушение на правото на защита и в противоречие с нормата на член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.
52 Освен това въпросното правно основание било прието поради неправилното допускане, че частта „Потенциал“ от ДКР 2005 представлява самостоятелно решение спрямо посочения ДКР, което може да бъде взето от орган, различен от участниците в процедурата за оценяване. Всъщност тази част била неразделно свързана с многобройните съставни елементи на ДКР 2005, който бил подлежащият на обжалване акт.
53 Наред с това, противно на констатациите на Съда на публичната служба, съдържащи се в точка 76 от обжалваното съдебно решение, органът по назначаването трябвало да вземе решение относно допускането до атестационната процедура, за която частта „Потенциал“ от ДКР 2005 била едно от предварителните условия. Разпоредбите, уреждащи атестационната процедура за 2006 г., не предвиждали, че съществуването на потенциала като критерий за допускане трябва да бъде установено от органа по назначаването, компетентен по допускането до атестационната процедура.
54 Г‑жа Putterie-De-Beukelaer изтъква, първо, че наличието на правно основание от обществен ред, каквото е незачитането на приложното поле на закона, представлява изключение от диспозитивното начало и че отнемането на възможността на съда да въвежда служебно правни основания от обществен ред, които не са пряко свързани с доводите на страните, е в противоречие със самата цел на служебното начало.
55 По-нататък, в отговор на довода на Комисията, че включването в доклада на частта „Потенциал“ не е било неблагоприятно за г‑жа Putterie-De-Beukelaer, последната подчертава, че не е получила реална възможност да използва способите за обжалване в областта на атестирането, за да оспори отхвърлянето на искането ѝ за допускане до атестационната процедура. При всички случаи, както постановява Съдът на публичната служба, последният щял да наруши правомощията си, ако разреши спора въз основа на норма, която не може да бъде приложена в конкретния случай, дори и това да не е изтъкнато от една от страните. При положение че дал възможност на страните да обсъдят въпроса, Съдът на публичната служба спазил принципите на състезателност и правото на защита.
56 Накрая предвид факта, че същия ден Съдът на публичната служба постановява в Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Semeraro/Комисия (F‑19/06, все още непубликувано в Сборника), че включването в доклада за кариерното развитие за 2004 г. на оценка на потенциала е незаконосъобразно, обжалваното съдебно решение било съобразено с изискванията за последователност, тъй като в двата спора се прилагала една и съща правна уредба и едни и същи правила.
57 Що се отнася до изложените в условията на евентуалност доводи на Комисията, г‑жа Putterie-De-Beukelaer се съгласява с мнението на Комисията, че точки 75 и 76 от обжалваното съдебно решение не могат да се разглеждат като отделно правно основание, изведено от липса на компетентност на органа, издал спорното решение. При всички случаи по този въпрос били спазени принципът на състезателност и правото на защита.
Съображения на Общия съд
58 С жалбата пред Съда на публичната служба г‑жа Putterie-De-Beukelaer иска отмяна на ДКР 2005, доколкото в частта „Потенциал“, включена с оглед на атестационната процедура, не е признат потенциалът ѝ да изпълнява функции, присъщи на категория B*.
59 Следва да се припомни, че Съдът на публичната служба, без да разглежда по същество подадената от г‑жа Putterie-De-Beukelaer жалба, въвежда правно основание, изведено от незачитането на приложното поле на закона, и в точка 74 от обжалваното съдебно решение по същество установява, че спорното решение е прието съгласно правилата за компетентност, процесуалните и материалните правила във връзка с процедурата за оценяване, а не съгласно единствено приложимите правила на атестационната процедура.
60 На първо място, в точки 75 и 76 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба установява, че спорното решение не е прието от компетентния орган, т.е. от органа по назначаването, в чиито правомощия е да взема решение по кандидатурите за атестиране, а от заверяващия, от чиято компетентност е приемането на доклада за кариерното развитие (наричан по-нататък „ДКР“).
61 Трябва да се припомни, че липсата на компетентност на органа, който е издал увреждащия акт, представлява правно основание от обществен ред (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 декември 1959 г. по дело Société des fonderies de Pont-à-Mousson/Haute Autorité, 14/59, Recueil, стp. 445, 473 и Решение на Общия съд от 24 септември 1996 г. по дело Marx Esser и Del Amo Martinez/Парламент, T‑182/94, Recueil FP, стp. I‑A‑411 и II‑1197, точки 42 и 44), което съдът на Съюза е длъжен да разгледа при необходимост и служебно (Решение на Съда от 13 юли 2000 г. по дело Salzgitter/Комисия, C‑210/98 P, Recueil, стp. I‑5843, точка 56 и Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 30).
62 На второ място, в точки 77—79 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че г‑жа Putterie-De-Beukelaer не е получила реална възможност да използва способите за обжалване в областта на атестирането, за да оспори отхвърлянето на искането ѝ за допускане до атестационната процедура, доколкото съвместната комисия за годишно атестиране, която в съответствие с член 10, параграф 3 от приложение XIII към Правилника дава становище, когато длъжностно лице оспорва решение, с което се отхвърля кандидатурата му за атестиране, се отказва от компетентността си да разгледа вътрешната жалба, подадена от жалбоподателката.
63 Според съдебната практика неспазването на процесуалните правила, свързани с приемането на увреждащ акт, представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде разглеждано от съда на Съюза дори служебно (Решение на Общия съд от 13 декември 2007 г. по дело Angelidis/Парламент, T‑113/05, Сборник, точка 62 и цитираната съдебна практика, както и Решение на Общия съд от 2 октомври 2009 г. по дело Кипър/Комисия, T‑300/05 и T‑316/05, все още непубликувано в Сборника, точка 206). Отказът за разглеждане на вътрешна жалба, предвидена от процесуалните правила, приложими за приемането на увреждащ акт, очевидно представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на съдебната практика и следователно може да бъде разглеждано служебно от Съда на публичната служба.
64 На трето място, в точки 80—86 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че потенциалът не е сред критериите, предвидени в разпоредбите, приложими за атестационната процедура.
65 Налага се изводът, че тълкуването на релевантната правна уредба, за да се определи дали в спорното решение администрацията е трябвало да се произнесе по потенциала на г‑жа Putterie-De-Beukelaer, представлява необходима предпоставка за разглеждането на посоченото от последната в жалбата ѝ правно основание, изведено от грешка в преценката. Всъщност според постоянната съдебна практика, макар че трябва да се произнася само по искането на страните, доколкото именно те определят рамките на спора, съдът не е обвързан от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, за да не се окаже в някои случаи принуден да основе решението си на погрешни правни съображения (Определение на Съда от 27 септември 2004 г. по дело UER/M6 и др., C‑470/02 P, непубликувано в Recueil, точка 69 и Определение на Съда от 13 юни 2006 г. по дело Mancini/Комисия, C‑172/05 P, непубликувано в Recueil, точка 41).
66 От това следва, че при обстоятелствата по настоящия случай Съдът на публичната служба не допуска грешка при прилагане на правото, когато разглежда въпроса дали евентуално ДКР 2005 на г‑жа Putterie-De-Beukelaer не е приет в нарушение на релевантната правна уредба, доколкото разглеждането на този въпрос е необходимо, от една страна, за да се анализират правните основания, изведени от липсата на компетентност на органа, издал обжалвания акт, и от наличието на съществено процесуално нарушение — правни основания, които Съдът на публичната служба може да разгледа служебно, и от друга страна, за да се отговори на обуславящия въпрос, чието разрешаване е необходимо предвид доводите, изтъкнати от г‑жа Putterie-De-Beukelaer.
67 Следователно основното оплакване на Комисията срещу обжалваното съдебно решение, изведено от грешка при прилагане на правото във връзка с разглеждането от Съда на публичната служба на трите гореупоменати въпроса, трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се засяга въпросът за възможността съдът на Съюза да разглежда служебно правни основания, изведени от незачитането на приложното поле на закона.
68 Освен това трябва да се приеме за установено, че с изложените при условията на евентуалност доводи Комисията по същество оспорва анализа на Съда на публичната служба по отношение на приложимата към настоящия случай правна уредба. От една страна, Комисията счита, че Съдът на публичната служба се основава на неправилното допускане, че частта „Потенциал“ от ДКР 2005 представлява самостоятелно решение спрямо посочения ДКР, което може да бъде взето от орган, различен от компетентните органи в процедурата за оценяване. От друга страна, Комисията смята, че разпоредбите, уреждащи атестационната процедура за 2006 г., не предвиждат, че съществуването на потенциала като критерий за допускане до атестационната процедура трябва да бъде установено не от оценяващия, а от органа по назначаването, компетентен по допускането до атестационната процедура.
69 В съдебното заседание Комисията уточнява в отговор на поставен от Общия съд въпрос, че оценяващият и заверяващият са компетентни да оценят потенциала на г‑жа Putterie-De-Beukelaer, поради което с констатацията, че тази оценка е в правомощията на органа по назначаването, компетентен по допускането до атестационната процедура, Съдът на публичната служба допуснал грешка, като приел, че Комисията не е зачела съответното приложно поле на разпоредбите на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към посочения правилник.
70 В това отношение на първо място трябва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на общностното право трябва да се вземат предвид не само съдържанието и контекстът ѝ, но и целите на правната уредба, от която тя е част (Решение на Съда от 30 юли 1996 г. по дело Bosphorus, C‑84/95, Recueil, стp. I‑3953, точка 11, Решение на Съда от 22 октомври 2009 г. по дело Bogiatzi, C‑301/08, все още непубликувано в Сборника, точка 39, Решение на Общия съд от 26 юни 2008 г. по дело Alferink и др./Комисия, T‑94/98, Сборник, стp. II‑1125, точка 68).
71 Трябва да се припомни, че член 43, първа алинея от Правилника изисква за всяко длъжностно лице най-малко веднъж на всеки две години да се изготвя ДКР, в който се оценяват способностите, ефикасността и поведението в службата, както е предвидено от всяка институция.
72 Според трайно установената съдебна практика като вътрешен документ ДКР е предназначен преди всичко да осигурява на администрацията периодична информация относно изпълнението на службата от длъжностните ѝ лица. По отношение на длъжностното лице той играе важна роля за развитието на кариерата му, главно във връзка с преместването и повишаването му в длъжност (вж. Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Combescot/Комисия, T‑249/04, Сборник, точка 37 и цитираната съдебна практика).
73 Що се отнася, на първо място, до длъжностните лица от група AST от четвърта и по-висока степен, член 43, втора алинея от Правилника предвижда, че техният ДКР може да съдържа и мнение, основано на работата на атестирания, относно потенциала на лицето да изпълнява функции на администратор.
74 На второ място, посочените в член 10, параграф 1 от приложение XIII към Правилника длъжностни лица от категории C и D, които са постъпили на служба преди 1 май 2004 г. и чиито кариерни потоци са ограничени съответно до степени AST 7 и AST 5, могат да поемат и задачи, спадащи към по-горни степени от функционална група AST. Член 10, параграф 2 от приложение XIII към Правилника предвижда, че освен след успешно издържан конкурс посочените длъжностни лица могат да станат членове на функционална група „асистенти“ без ограничения въз основа на атестационна процедура, която се основава на старшинство, опит, заслуги и професионална квалификация, както и на наличието на свободни длъжности във функционална група AST. Правилата за провеждане на тази процедура са определени от Комисията с решение от 7 април 2004 г., приложимо за първата атестационна процедура за 2005 г., и с решение от 29 ноември 2006 г., приложимо за атестационната процедура за 2006 г., която започва на 21 декември 2006 г.
75 Що се отнася до процедурата за оценяване, от една страна, трябва да се отбележи, че в член 1, параграф 2 от ОРИ 43 се уточнява, че процедурата за оценяване има по-специално за цел да се оценят ефикасността, способностите и поведението в службата на титуляря на длъжността. В тази разпоредба се добавя, че въз основа на оценките по всеки от тези три аспекта се поставя бележка за заслугите съгласно посоченото в примерния доклад, включен в приложение II към посочените ОРИ. Този примерен ДКР (относно редакцията му, приложима за годишното оценяване за 2005 г., вж. Решение по дело Semeraro/Комисия, точка 56 по-горе) съдържа по-конкретно част „Потенциал“, озаглавена „Бележки, които трябва да бъдат взети предвид в рамките на атестационната процедура, посочена в член 10, параграф 3 от приложение XIII на Правилника“, в която трябва да се отбележи естеството на въпросните задачи, дела от дейността на титуляря на длъжността, посветена на тези задачи, както и качеството на работата му при тяхното изпълнение.
76 Такъв е случаят с двата ДКР на г‑жа Putterie-De-Beukelaer за 2005 г. и 2006 г.
77 От друга страна, в Informations administratives, бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. относно годишното оценяване за 2006 г., разглеждано в настоящото дело, по отношение на частта „Потенциал“ се посочва:
„Тази част се попълва в рамките на атестационни и удостоверителни процедури. Тя се попълва от оценяващия само ако титулярят на длъжността изрично поиска това в своята самооценка (поле за отбелязване).
Частта за потенциала е променена. Сега оценяващият разполага със списък на типови функции от категория А* или от категория В*. Той отбелязва задачата или задачите, спадащи към по-горната категория, и оценява дела от дейността на титуляря на длъжността, посветена на тези задачи, както и качеството на работата му при тяхното изпълнение.
[…]
Занапред е в правомощията на заверяващия да реши дали титулярят на длъжността е доказал своя потенциал да изпълнява функции от по-горната категория.
Забележка: Длъжностните лица от категории B*, C* или D* следва да имат предвид, че пренасянето на оценките от предишния доклад не покрива частта „Потенциал“, създадена за целите на атестационните и удостоверителните процедури. Следователно длъжностните лица, които се съгласят с пренасянето на оценките им, се отказват от оценка на потенциала за работата им през 2005 г.“ [неофициален превод]
78 От ОРИ 43 и от Informations administratives, бр. 1/2006, следва, че целта на частта „Потенциал“ от ДКР на титуляр на длъжност, който иска да изпълнява функции от по-горна категория, е по същество да се оценят задачите, спадащи към по-горната категория, които съответното длъжностно лице действително е изпълнявало в ежедневната си работа през периода на ДКР, за да може в частност да се изготви атестацията му.
79 Като се има предвид предметът на оценяване във връзка с потенциала на длъжностното лице, а именно какъв дял от дейността му е свързан със задачите от по-горна категория, действително изпълнени от него през периода на ДКР, и какво е качеството на работата му по тези задачи, става ясно, че посочената оценка е неразделна част от оценката на професионалния опит и заслугите на длъжностното лице, които непременно се отразяват най-малкото в оценката на способностите му в течение на същия период.
80 Ето защо трябва да се приеме за установено, че именно органите, които в рамките на процедурата за оценяване са компетентни да оценят заслугите на длъжностните лица по различните споменати в ДКР критерии, а именно оценяващият, заверяващият и евентуално апелативният оценяващ, трябва да оценят и „потенциала“ на длъжностните лица, които са поискали от оценяващия да попълни съответната част от доклада.
81 Що се отнася до атестационната процедура, трябва да се припомни, че членове 4—8 от решението от 7 април 2004 г. относно атестационната процедура за 2005 г., което Съдът на публичната служба приема за приложимо към обстоятелствата в настоящия случай, предвижда четири етапа.
82 От тези разпоредби следва, че след като по време на първия етап определи броя на длъжностите, които могат да бъдат заети през следващата година от атестирани длъжностни лица (член 4) и след като през втория етап състави и публикува списък на кандидатстващите длъжностни лица, допуснати до атестационната процедура и отговарящи на условията за професионална квалификация и старшинство (член 5), по време на третия етап органът по назначаването трябва да състави друг списък на кандидатите, в който да ги класира според определени критерии (член 6), за да състави в четвъртия етап списък на длъжностните лица, които могат да кандидатстват за свободни длъжности във функционална група „асистенти“ (член 7).
83 Критериите за класиране съгласно член 6, параграф 1 от решението от 7 април 2004 г. са професионалната квалификация и старшинството в кариерния поток C или D, което вече е взето предвид за целите на допускането до процедурата, от една страна, и от друга — опитът и заслугите, оценени въз основа на наличните ДКР.
84 Стойността и претеглянето на тези критерии, които съгласно член 6, параграф 2 от решението от 7 април 2004 г. трябва да бъдат определени с решение на органа по назначаването преди 31 декември 2004 г., са предмет на решение на органа по назначаването от 11 май 2005 г. относно критериите за класиране при годишното атестиране за 2005 г. (Informations administratives, бр. 33/2005 от 20 май 2005 г.) след единодушно становище на комисията по член 9 от решението от 7 април 2004 г.
85 Първо, що се отнася до стойността на критериите за класиране, в решението на органа по назначаването от 11 май 2005 г. се посочва, че потенциалът на допуснатото до атестационната процедура длъжностно лице да изпълнява функции от категория B* трябва да бъде взет предвид в рамките на критерия „опит“, като се уточнява, че този потенциал трябва да бъде признат в ДКР на длъжностното лице за 2004 г.
86 Второ, що се отнася до претеглянето на критериите за класиране, в същото решение на органа по назначаването се посочва, че то се извършва на два етапа. На първо място, органът по назначаването съставя два подготвителни списъка с приоритети, единият от които се основава на критериите за старшинство и заслуги, а другият — на критериите за професионална квалификация и заслуги. За да разграничи получилите равен брой точки кандидати във всеки от списъците, органът по назначаването уточнява, че взема предвид степента на длъжностното лице, изискванията за осигуряване на равни възможности и, накрая, сведенията в ДКР относно потенциала на длъжностното лице да изпълнява функции от категория B*. На второ място, органът по назначаването съставя списъка на длъжностните лица, които могат да кандидатстват за свободни длъжности, определени за целите на атестационната процедура.
87 От разпоредбите на решението на Комисията от 7 април 2004 г. във връзка с решението на органа по назначаването от 11 май 2005 г. става ясно, че в рамките на атестационната процедура органът по назначаването не е компетентен да извършва оценка на потенциала на длъжностните лица, които кандидатстват за участие в атестационната процедура. Наред с факта, че потенциалът не представлява условие за допускане до процедурата, трябва да се отбележи и че едва по време на четвъртия етап от процедурата, при който органът по назначаването съставя списъка на длъжностните лица, които могат да кандидатстват за свободни длъжности във функционална група „асистенти“, органът по назначаването взема предвид потенциала на всяко длъжностно лице, за да разграничи получилите равен брой точки кандидати от двата подготвителни списъка, съставени въз основа на старшинството, заслугите и професионалната квалификация. Въпреки това, дори когато взема предвид потенциала на длъжностните лица да изпълняват функции от по-горната категория, органът по назначаването ни най-малко не извършва самостоятелна оценка на посочения потенциал, а се основава на сведенията в съответната част на ДКР от предишната година.
88 В нито една разпоредба от тези две решения не се споменава, че органът по назначаването приема решение за оценка на потенциала на длъжностните лица, представили кандидатурите си за атестационната процедура, което да се отличава от и да предшества взимането предвид от органа по назначаването сведенията, съдържащи се в частта „Потенциал“ от техните ДКР, за да състави списъка на длъжностните лица, които могат да кандидатстват за свободни длъжности във функционална група „асистенти“ в съответствие с член 7 от решението от 7 април 2004 г.
89 Това тълкуване впрочем съответства на целта на системата, а именно в рамките на новата кариерна структура с две групи длъжности да се осигури възможност на длъжностните лица, назначени в кариерни потоци, позволяващи израстване до определена степен, да достигнат до функционалната група „асистенти“ без ограничения в частност посредством атестационната процедура, която се основава на оценките, поставени в рамките на процедурата по оценяване от оценяващия, от заверяващия или евентуално от апелативния оценяващ.
90 Всъщност частта „Потенциал“, макар и да има последствия в рамките на атестационната процедура, се отнася до оценяването на длъжностните лица. Доколкото липсва разпоредба, която изрично да предвижда, че тази част съдържа оценка, която трябва да бъде направена в рамките на атестационната процедура, въпросната част не може да бъде отделена, както прави Съдът на публичната служба в обжалваното съдебно решение, от процедурата по оценяване, за да бъде свързана единствено с правомощията на органа по назначаването в рамките на атестационната процедура.
91 В този смисъл системата предполага, че потенциалът, който трябва да бъде признат предварително, е тясно свързан, по същия начин като заслугите lato sensu, с оценката на длъжностното лице и в съответствие с член 6 от решението от 7 април 2004 г. може да доведе до некласиране на дадено длъжностно лице, което иска да достигне до по-висока длъжност от тази, чиито задължения би могъл да изпълнява, и чийто потенциал не е предварително признат в рамките на ДКР от компетентните да го оценяват лица.
92 Освен това се налага изводът, че оценяващият, в качеството си на началник отдел на титуляря на длъжността и в качеството си на орган, компетентен да оценява длъжностното лице, е в много по-добро положение да прецени как оценяваното длъжностно лице изпълнява задължения, присъщи за по-висока категория от неговата. Същото се отнася и за заверяващия, както и за апелативния оценяващ. Всъщност определянето на потенциала на длъжностното лице да изпълнява задачите, спадащи към по-горна категория от тази, към която принадлежи, непременно трябва да се преценява in concreto с оглед на задачите, които съответното длъжностно лице действително е изпълнило, и на начина, по който ги е изпълнило.
93 Това тълкуване се подкрепя и от разликите в обхвата на контрола, упражняван от съвместната комисия по оценяването, от една страна, и от съвместната комисия за годишно атестиране, от друга.
94 Съвместната комисия по оценяването, която следи ДКР да са изготвени справедливо, обективно и в съответствие с ОРИ 43, е компетентна, без да замества оценяващите или заверяващите, по отношение на конкретните оценки, поставени от последните и съдържащи се в различните части на ДКР (вж. по-специално член 9, параграф 4 от ОРИ 43).
95 За сметка на това, що се отнася до съвместната комисия за годишно атестиране, следва първо да се приеме, че в съответствие с член 6, параграф 2 от решението от 7 април 2004 г. тя предоставя становище за целите на решението на органа по назначаването по отношение на стойността и претеглянето на критериите относно професионалната квалификация, старшинството в кариерния поток C или D, опита и заслугите, оценени въз основа на наличните ДКР. Освен това в член 9, параграф 7 от посочената разпоредба се уточнява, че в началото на всяка година посочената комисия дава становище за резултатите от последното годишно атестиране, като това становище може да съдържа препоръки, включително относно стойностите и претеглянето. По-нататък член 5, параграф 3 от решението от 7 април 2004 г. предвижда, че в рамките на втория етап от припомнената в точка 82 по-горе процедура същата комисия може да бъде сезирана от длъжностните лица, които смятат, че отговарят на критериите относно професионалната квалификация и старшинството в кариерния поток, но не фигурират в списъка на кандидатстващите длъжностни лица, допуснати до атестационната процедура. Накрая, за третия етап на процедурата член 6, параграфи 1—4 от решението от 7 април 2004 г. предвижда, че допуснатите длъжностни лица, класирани по низходящ ред на основата на горепосочените критерии, на стойностите и претеглянето, могат да сезират съвместната комисия за годишно атестиране, ако оспорват броя точки, който са получили.
96 От текста на тези разпоредби следователно се вижда, че, от една страна, съвместната комисия по оценяването е компетентна по отношение на конкретните оценки, поставяни за заслугите lato sensu на длъжностните лица.
97 От друга страна, става ясно, че съвместната комисия за годишно атестиране е компетентна да разглежда оплакванията на длъжностни лица, които не фигурират в списъка на кандидатстващите длъжностни лица, допуснати до атестационната процедура, както и оплакванията, които по-конкретно засягат стойността и претеглянето на различните критерии, напомнени в точка 95 по-горе. За сметка на това съвместната комисия за годишно атестиране не може да разширява компетентността си до различните оценки и съображения, които се съдържат в отделните части на ДКР и по отношение на които контрол упражнява единствено съвместната комисия по оценяването.
98 Накрая, член 43 от Правилника наистина само предвижда, че ДКР на длъжностните лица от четвърта и по-висока степен във функционална група AST може да съдържа и мнение, основано на работата на атестирания, относно потенциала на лицето да изпълнява функции на администратор, без изрично да уточнява, че що се отнася до длъжностните лица от категории C и D, които искат да достигнат без ограничения до функционална група AST, частта относно потенциала също трябва да бъде попълнена, но това не означава, че съответното правомощие принадлежи на компетентния по атестационната процедура орган по назначаването, както приема Съдът на публичната служба.
99 Всъщност в това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика общите разпоредби за изпълнение, приети в рамките на член 110, първа алинея от Правилника, могат да определят критериите, които да ръководят администрацията при упражняването на предоставените ѝ дискреционни правомощия, или да поясняват обхвата на неясно формулираните разпоредби на Правилника (вж. Решение на Общия съд от 14 декември 1990 г. по дело Brems/Съвет, T‑75/89, Recueil, стp. II‑899, точка 29 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 30 март 1993 г. по дело Vardakas/Комисия, T‑4/92, Recueil, стp. II‑357, точка 44).
100 В настоящия случай се налага изводът, че, както се посочва в точки 3 и 7 по-горе, член 1, параграф 2 от ОРИ 43 пояснява целта на годишното оценяване и препраща към примерен доклад, включен в приложение II, който съдържа частта, озаглавена „Потенциал“. Това приложение, което е неразделна част от ОРИ 43, изразява волята на законодателя длъжностните лица от категории C и D, които искат да достигнат без ограничения до функционална група AST, да са с предварително признат в рамките на ДКР потенциал да изпълняват такива задължения (вж. по аналогия Решение на Съда от 20 юни 1973 г. по дело Koninklijke Lassiefabrieken, 80/72, Recueil, стp. 635, точка 15).
101 Следователно ОРИ 43 само ръководят администрацията при упражняването на дискреционните ѝ правомощия по член 43 от Правилника по отношение на определянето на заслугите lato sensu на определени длъжностни лица от категории C и D, които искат да достигнат без ограничения до функционална група AST.
102 От всичко изложено по-горе следва, че допускането на Съда на публичната служба, че частта „Потенциал“ от ДКР 2005 представлява самостоятелно решение спрямо посочения ДКР, е неправилно, поради което е неправилна и констатацията на този съд, че правомощията в това отношение са предоставени на компетентните по атестационната процедура органи. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.
По връщането на делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба
103 В съответствие с член 13, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, когато жалбата е основателна, Общият съд отменя решението на Съда на публичната служба и решава сам спора. Когато обаче фазата на производството не позволява това, той връща делото на Съда на публичната служба.
104 Тъй като Съдът на публичната служба не се е произнесъл по правните основания, посочени от г‑жа Putterie-De-Beukelaer в първоинстанционното производство, Общият съд преценява, че фазата на производството не позволява да реши спора и че трябва да върне делото на Съда на публичната служба, който да се произнесе по жалбата.
105 Тъй като делото трябва да се върне за ново разглеждане от Съда на публичната служба, Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
реши:
1) Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 21 февруари 2008 г. по дело Putterie-De-Beukelaer/Комисия (F‑31/07, все още непубликувано в Сборника).
2) Връща делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба на Европейския съюз.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 юли 2010 година.
Подписи