Дело T-132/07
Fuji Electric Co. Ltd
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Разпределяне на пазара — Доказване на нарушението — Отговорност за неправомерното поведение — Продължителност на нарушението — Глоби — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Картели — Предприятие — Понятие — Икономическа единица — Вменяване на нарушенията
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
2. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
5. Конкуренция — Картели — Доказване — Преценка на доказателствената стойност на документ — Критерии
(член 81 ЕО, параграф 1; член 53 от Споразумението за ЕИП)
6. Общностно право — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост
(преамбюл на Единния европейски акт; член 6, параграф 2 ЕС; член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Конкуренция — Картели — Участие в срещи с антиконкурентна цел
(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
8. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Задължение за отговор — Липса
(член 18 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Жалба за отмяна — Допустимост — Физически или юридически лица — Признаване в хода на административното производство от предприятие, адресат на изложение на възраженията, на фактически или правни елементи, обосноваващи вменяването на отговорността за нарушението на последното — Ограничаване на упражняването на правото на жалба — Нарушение на основните принципи на законност и на зачитане на правото на защита
(член 81 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО; член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
10. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция
(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
11. Жалба за отмяна — Правни основания — Съществено процесуално нарушение — Служебно разглеждане от съда
(членове 81 ЕО и 230 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
12. Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Тежест на доказване върху Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Неограничена компетентност на Общия съд — Възможност да се вземе предвид допълнителна информация, която не е посочена в решението за налагане на глобата
(членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС; член 15, параграф 4 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 на Съвета)
14. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изложение на възраженията — Представяне на допълнителни доказателства след изпращане на изложението на възраженията — Допустимост — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 26 от Известие на 2002/C 45/03 на Комисията)
1. Като забранява на предприятията да сключват споразумения или да участват в съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки и които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар, член 81, параграф 1 ЕО е адресиран до стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, имуществени и неимуществени елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, като тази организация може да допринася за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение.
За целите на тяхното прилагане и изпълнение приетите на основание член 81 ЕО решения все пак трябва да бъдат адресирани до правни субекти. Поради това, когато приема решение на основание член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да идентифицира лицето или лицата (физически или юридически), които могат да носят отговорност за поведението на съответното предприятие и да бъдат санкционирани на това основание и които ще бъдат адресати на решението.
(вж. точки 56 и 57)
2. Съгласно съдебната практика, когато няколко лица отговарят лично за участието в нарушение, извършено от едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право, те трябва да носят солидарна отговорност за посоченото нарушение.
Освен това лична и солидарна отговорност за участието на едно и също предприятие в нарушението може да носи както лицето, под чийто пряк надзор или управление се е намирало това предприятие към момента на извършване на нарушението, така и лицето, което, поради това че действително е упражнявало контрол по отношение на първото лице и е определяло пазарното му поведение, непряко е управлявало същото това предприятие към момента на извършване на нарушението.
От това следва, че принципът на личната отговорност, съгласно който едно лице може да носи отговорност само за собствените си действия, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до личната отговорност както на лицето, което управлява пряко предприятието към момента на извършване на нарушението, така и на лицето, което към същия този момент управлява непряко това предприятие.
(вж. точки 58, 59 и 153)
3. В областта на тежестта на доказване, от една страна, задача на страната или на органа, която или който твърди, че е налице нарушение на конкурентното право, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен съставомерните признаци на нарушението, и от друга страна, задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, в който случай посоченият орган да трябва да прибегне към други доказателства.
Продължителността на нарушението е съставомерен елемент на понятието за нарушение по член 81, параграф 1 ЕО — елемент, доказателствената тежест за който лежи главно върху Комисията.
Това разпределение на тежестта на доказване може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което/която може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани.
(вж. точки 84 и 85)
4. Що се отнася до доказателствата, които Комисията може да приеме, принципът, който има предимство в конкурентното право, е този на свободата при събиране на доказателствата.
В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на конкурентното право.
Във всеки случай е необходимо Комисията да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е било извършено. Не е необходимо обаче всяко от представените от Комисията доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Всъщност достатъчно е съвкупността от изтъкнати от институцията улики, преценени общо, да отговаря на това изискване.
По отношение на продължителността на нарушението при липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на едно нарушение, Комисията трябва да се основава поне на доказателства, свързани с достатъчно близки във времето факти, по начин, по който да може да бъде прието в разумна степен, че това нарушение е продължавало по непрекъснат начин между две конкретни дати.
(вж. точки 86 и 87)
5. Що се отнася до доказателствената стойност, която следва да бъде призната на отделните доказателства, събрани в рамките на нарушение на правилата на конкуренция, е необходимо да се подчертае, че единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност. Съгласно общоприложимите относно доказателствата правила достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от съдържанието му. По-конкретно следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на тези факти. Документите, от които става ясно, че са осъществени контакти между няколко предприятия и че тези предприятия по-специално са преследвали целта да се отстрани предварително несигурността по отношение на бъдещото поведение на конкурентите им, доказват в достатъчна степен наличието на съгласувана практика. Освен това изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства.
(вж. точка 88)
6. В рамките на жалба за отмяна, насочена срещу решение на Комисията, с което се установява нарушение на конкурентното право и се налагат глоби на адресатите му, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на адресатите на решението, така че съдът не може да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос. Всъщност в последния случай е необходимо да се вземе предвид презумпцията за невиновност, произтичаща по-специално от член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека, която е част от основните права, които според практиката на Съда — потвърдена освен това в преамбюла на Единния европейски акт и в член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — са защитени в правния ред на Европейския съюз. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции.
(вж. точка 89)
7. Предприятие, което не се разграничава публично от резултатите от среща, в която е участвало, или от споразумение, по което е било страна, по принцип е напълно отговорно за участието си в картела. Всъщност би било прекалено лесно за предприятията да сведат до минимум опасността да трябва да платят голяма глоба, ако можеха да се възползват от незаконосъобразен картел и след това от намаляване на размера на глобата, с мотива че са имали само ограничена роля в извършване на нарушението, докато тяхното поведение е подтикнало други предприятия да предприемат още по по-увреждащи конкуренцията действия. От това следва, че дори да се приеме, че първото засегнато предприятие не е спазило всички споразумения, сключени в рамките на картела, това обстоятелство не би било достатъчно, при липса на доказателство за публично разграничаване от негова страна спрямо другите членове на картела, за да се освободи то от отговорност заради участието си в тези споразумения, а чрез тях и в констатираното нарушение.
(вж. точка 100)
8. Конкурентното право не може да се тълкува в смисъл, че задължава съответното лице да отговори в рамките на административното производство на изложението на възраженията, отправено му от Комисията. Всъщност нито предвидените в конкурентното право правила, които изброяват правата и задълженията на предприятията в рамките на административното производство, нито който и да било общ принцип на правото задължават посочените предприятия да направят нещо различно от това да предоставят на Комисията информацията, която тя им е поискала на основание член 18 от Регламент № 1/2003. Освен това, при липсата на законно основание, подобно задължение би било трудно съвместимо с принципа на зачитане на правото на защита, тъй като би затруднило лице, което поради някаква причина не е отговорило на изложението на възраженията, да подаде жалба пред съд на Съюза.
По този начин, макар законосъобразността на решение на Комисията, с което тя установява, че дадено лице е нарушило конкурентното право и на това основание му е наложила глоба, да може да се прецени единствено в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемането му, това не означава, че съответното лице е длъжно да представи на Комисията на етапа на административното производство всички доказателства, на които би желало да се позове в подкрепа на жалбата си за отмяна, подадена пред съда на Съюза, срещу приетото в края на административното производство решение.
(вж. точки 124 и 158)
9. В рамките на производство за нарушаване на правилата на конкуренция, когато засегнатото лице доброволно реши да сътрудничи и в рамките на административното производство признае изрично или имплицитно фактически или правни обстоятелства, които обосновават отговорността му за нарушението, което му е вменено, то не е ограничено поради тази причина при самото упражняване на правото на жалба, с което разполага на основание член 230, четвърта алинея ЕО.
При липсата на изрично предвидено правно основание за тази цел едно такова ограничение би било в противоречие с основните принципи на законност и на зачитане на правото на защита. Впрочем правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съгласно член 52, параграф 1 от тази харта всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон.
(вж. точка 159)
10. Мотивите на увреждащ акт трябва да позволят ефективното упражняване на контрол върху законосъобразността на този акт и да предоставят на заинтересованото лице необходимите данни, за да установи дали решението е обосновано или не, и от друга страна, въпросът дали мотивите са достатъчни трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по случая, и по-специално съдържанието на акта, естеството на изложените мотиви и интересът, който адресатите могат да имат от получаване на обяснения.
За да изпълнят горепосочените функции, достатъчните мотиви трябва да посочват ясно и недвусмислено съображенията на органа на Съюза, който е автор на акта.
Освен това, когато решение за прилагане на член 81 ЕО и член 53 ЕИП се отнася до няколко адресати и поражда проблеми при определянето на субекта, който носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви по отношение на всеки от адресатите, и по-специално по отношение на тези от тях, които по смисъла на това решение трябва да понесат отговорността за нарушението.
(вж. точка 162)
11. В рамките на жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, фактът, че жалбоподателят се позовава на правно основание по същество, изведено от явна грешка в преценката, а не на липса или непълнота на мотивите, тоест основание, което спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО, не лишава съда от възможността да разгледа служебно подобно правно основание, тъй като то представлява публичноправно основание, което може и дори трябва да бъде разгледано служебно, при спазване на принципа на състезателност.
(вж. точка 163)
12. За целите на прилагане на правилата на конкуренция обстоятелството, че дадено дъщерно дружество има отделна правосубектност, не е достатъчно, за да изключи възможността дружеството майка да носи отговорност за неговото поведение, по-конкретно когато дъщерното дружество не определя самостоятелно поведението си на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка.
В този контекст по принцип Комисията е тази, която трябва да докаже, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество на пазара, и то въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства сред които по-конкретно евентуалното ръководно правомощие, упражнявано от дружеството майка или дружествата майки спрямо дъщерното им дружество. Обикновено притежаването на мажоритарен дял от капитала на дъщерното дружество може да позволи на дружеството майка действително да упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество, по-специално върху поведението му на пазара.
Миноритарното участие обаче може да позволи на дружеството майка действително да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, ако е придружено от права, които обикновено превишават предоставените на миноритарните акционери права, за да се защитят финансовите им интереси, които, разгледани според метода на съвкупността от съгласувани улики по правната си или икономическа природа, са от естество да докажат, че се упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество на пазара. По този начин доказателството за ефективно упражняване на решаващо влияние може да се представи от Комисията посредством съвкупност от улики, въпреки че всяка от тези улики сама по себе си няма необходимия доказателствен характер.
Ефективното упражняване на правомощие по управление от дружеството майка или от дружествата майки върху дъщерните им дружества може да следва пряко от прилагането на приложимите правни разпоредби или от споразумение между дружествата майки, сключено в съответствие със същите тези правни разпоредби, за управлението на общото им дъщерно дружество. Значението на участието на дружеството майка в управлението на дъщерното му дружество може да се удостовери и чрез присъствието начело на дъщерното дружество на редица лица, които заемат ръководни функции в дружеството майка. Подобно натрупване на функции задължително поставя дружеството майка в положение да влияе решително върху поведението на дъщерното му дружество на пазара, доколкото позволява на членовете на ръководството на дружеството майка при упражняване на ръководните им функции в дъщерното дружество да следят поведението на последното на пазара да съответства на посочените от ръководните органи на дружеството майка насоки. Подобна цел може да се постигне, без член или членове на дружеството майка, които поемат ръководни функции в дъщерното дружество, да имат качеството на довереник на дружеството майка. Накрая, участието на дружеството майка или на дружествата майки в управлението на дъщерното дружество може да следва от служебните отношения, които първите поддържат с второто. По този начин, когато дружеството майка е и доставчик или клиент на дъщерното си дружество, то има много характерен интерес да ръководи производствената и дистрибуторската дейност на последното, за да се възползва максимално от печалбата, генерирана от така осъществената вертикална интеграция.
От друга страна, съвсем не е необходимо за вменяване на дружество майка на действията, извършени от неговото дъщерно дружество, да се докаже, че това дружество майка е участвало пряко или е знаело за инкриминираното поведение. Всъщност не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на дружеството майка в споменатото нарушение, а фактът, че към момента, в който е извършено нарушението, дружеството майка и дъщерното му дружество имат еднакво поведение на пазара, дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества.
(вж. точки 179—184 и 196)
13. Отвъд единствено контрола за законосъобразност, извършван в рамките на жалбата за отмяна на основание член 263 ДФЕС, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, както е предвидено в член 264 ДФЕС, пълният съдебен контрол оправомощава съдията на Съюза да измени обжалвания акт, без да го отменя, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да го измени, например размера на глобата, наложена за нарушение на правилата на конкуренция.
Следователно в области като определянето на размера на глоба, в които Комисията разполага със свобода на преценка, например по отношение на процента на увеличение с оглед на продължителността на нарушението или на необходимостта да се придаде на санкцията възпиращ ефект или например оценката на качеството и полезността на сътрудничеството, предоставено от предприятие в хода на административното производство, по-специално спрямо приноса на други предприятия, фактът, че контролът за законосъобразност, извършван в рамките на жалбата за отмяна на основание член 263 ДФЕС, се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката, по принцип не засяга упражняването от съдията на Съюза на пълен съдебен контрол.
В рамките на пълния си съдебен контрол съдията на Съюза е компетентен да прецени подходящия характер на размера на глобите предвид критериите, определени според случая в член 15, параграф 4 от Регламент № 17 или в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Тази последна преценка може да обоснове представянето и съобразяването на допълнителна информация, която не е посочена в решението на Комисията, с което се налага глоба.
(вж. точки 208 и 209)
14. Изложението на възраженията трябва да дава възможност на заинтересованите лица да узнаят в какво ги обвинява Комисията, като това изискване е спазено, когато в окончателното решение не се ангажира отговорността на заинтересованите лица за нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и се вземат предвид само фактите, по които заинтересованите лица са могли да дадат обяснения.
Макар обаче нарушенията, в които е упрекнато дадено предприятие, да не могат да се различават от посочените в изложението на възраженията, същото не важи за фактите, приети за уличаващи, тъй като по отношение на тях е достатъчно съответните предприятия да са имали възможност да изразят становище. Всъщност никоя разпоредба не забранява на Комисията да съобщи на страните след изпращането на изложението на възраженията за нови документи, които според нея подкрепят тезата ѝ, при условие че даде на предприятията достатъчно време, за да изложат гледната си точка по този въпрос.
(вж. точка 238)
15. Ако датата, на която доказателствата са предоставени на Комисията, влияе върху квалификацията им дали имат съществена добавена стойност, доколкото тази квалификация зависи от доказателствата, които вече са част от преписката на Комисията към датата на предоставянето им, единствено фактът, че тези доказателства са били предадени след уведомяването за изложението на възраженията, не изключва възможността те все още да могат да имат, въпреки напредналия стадий на административното производство, съществена добавена стойност. По-специално в искането си на основание Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер в случаите на картел, изпратено след изпращането на изложението на възраженията, дадено предприятие може да се съсредоточи върху фактите, които по негово мнение не са били установени в достатъчна степен от правна гледна точка, за да доведат до съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага.
Освен това параграф 26 от Известието относно сътрудничеството посочва единствено процедурно задължение на Комисията. Той не предвижда, че всяко сътрудничество или съдействие на предприятие при установяването на доказателствата на нарушението е задължително лишено от каквато и да е стойност, след като е настъпило след уведомяването за изложението на възраженията. Впрочем подобно сътрудничество може да бъде много полезно, когато представените доказателства не са били известни преди това на Комисията и когато имат пряко отношение към тежестта или продължителността на предполагаемия картел.
(вж. точки 239 и 240)