РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
15 април 2010 година
Дело F-104/08
Angel Angelidis
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Свободна длъжност — Изпълнение на съдебно решение за отмяна на решение за назначаване — Ново обявление за свободна длъжност — Оправдани правни очаквания — Принцип за право на развитие на длъжностните лица в кариерата — Равно третиране — Принцип на добра администрация — Задължение за полагане на грижа — Явна грешка в преценката — Злоупотреба с власт“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Angelidis иска, от една страна, да се отмени обявлението за свободна длъжност № 12564 относно длъжността „директор“ на дирекцията по бюджетни въпроси в генералната дирекция по вътрешни политики на Съюза на Европейския парламент, да се отменят решенията за назначаване на г‑жа V. на тази длъжност и за отхвърляне на неговата кандидатура за този пост, както и решенията за отхвърляне на жалбите му по административен ред срещу тези решения; от друга страна, Европейският парламент да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди и пропуснати ползи, които се твърди, че са претърпени в резултат на оспорваните по-горе актове, и на последно място, при всички положения, даване ad personam на степента директор
Решение: Осъжда Европейския парламент да заплати на жалбоподателя сумата 1 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата част. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и една трета от разноските, направени от жалбоподателя Жалбоподателят понася две трети от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват
(член 233 ЕО)
3. Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение за назначаване — Задължения на администрацията
(член 233 ЕО; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Критерии — Интерес на службата — Право на преценка на администрацията
5. Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Предмет — Съпоставяне на заслугите на кандидатите
(член 29 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Жалба — Правни основания — Злоупотреба с власт — Понятие
1. С формално насочено срещу отхвърлянето на жалба по административен ред искане за отмяна, което няма самостоятелно съдържание, Съдът на публичната служба се сезира с акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред.
(вж. точка 18)
Позоваване на:
Съд — 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8
Общ съд — 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, Recueil, стр. II‑1173, точка 43
Съд на публичната служба — 9 юли 2009 г., Notarnicola/Сметна палата, F‑85/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑263 и II‑A‑1‑1429, точка 14
2. Когато общностен съд отмени акт на институция, последната е длъжна по силата на член 233 ЕО да вземе подходящите мерки, които предполага изпълнението на решението. За да се съобрази с решението за отмяна и да го изпълни напълно, институцията, издала отменения акт, е длъжна да се съобрази не само с диспозитива на решението, но също и с мотивите, въз основа на които то е постановено и които представляват неговата необходима обосновка, в смисъл че са необходими за определяне на точния смисъл на това, което е постановено в диспозитива. Всъщност тези мотиви, от една страна, посочват точната разпоредба, която се счита за незаконосъобразна, и от друга страна, показват точните причини за незаконосъобразността, установена в диспозитива на решението и които съответната институция трябва да вземе предвид, когато заменя отменения акт. Колкото до последиците от отмяната на акт, постановен от общностния съд, следва също да се припомни, че тя произвежда действие ex tunc и следователно води до премахване от правния мир с обратна сила на отменения акт. Институцията ответник е длъжна по силата на член 233 ЕО да приеме необходимите мерки, за да премахне установените незаконосъобразни последици, което, когато става въпрос за акт, който вече е изпълнен, предполага жалбоподателят да бъде поставен в правното положение, което е имал преди този акт.
(вж. точки 35 и 36)
Позоваване на:
Съд — 13 юли 2000 г., Gómez de Enterría y Sanchez/Парламент, C‑8/99 P, Recueil, стр. I‑6031, точки 19 и 20
Общ съд — 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑47/97, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑527, точка 58; 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑119/99, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑1185, точка 35; 17 декември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑324/02, Recueil FP, стр. I‑A‑337 и II‑1657, точка 56; 29 юни 2005 г., Pappas/Комитет на регионите, T‑254/04, Recueil FP, стр. I‑A‑177 и II‑787, точки 36 и 37
3. Първоинстанционният съд не следва да замества административния орган, за да определи конкретните мерки, които органът по назначаването трябва да приеме, когато случаят е такъв. Този орган, при упражняване на правото си на преценка, което има по силата на член 233 ЕО, трябва да направи избор между различните възможни мерки, за да съчетае интересите на службата и необходимостта да се поправи причинената на жалбоподателя вреда. Посоченият административен орган не е длъжен да продължи започнала на основание член 29 от Правилника процедура за назначаване на работа. Този принцип е приложим дори в случай че процедурата за назначаване на работа е частично отменена от общностния съд. Това означава, че такова решение за отмяна не може в никакъв случай да се отрази на дискреционните правомощия на органа по назначаването да разшири възможностите си за избор в интерес на службата, като оттегли първоначалната обява за свободна длъжност и успоредно с това започне нова процедура за наемане на лице, което да заеме спорната длъжност.
(вж. точки 41 и 42)
Позоваване на:
Общ съд — 14 февруари 1990 г., Hochbaum/Комисия, T‑38/89, Recueil, стр. II‑43, точка 15; 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, Recueil, стр. II‑2335, точка 78; 21 юни 1996 г., Moat/Комисия, T‑41/95, Recueil FP, стр. I‑A‑319 и II‑939, точки 38 и 39; Pappas/Комитет на регионите, посочено по-горе, точка 44; 17 октомври 2006 г., Dehon/Парламент, T‑432/03 и T‑95/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑209 и II‑A‑2‑1077, точка 49
4. Органът по назначаването разполага с широко право на преценка, за да оцени интереса на службата, и по-конкретно да определи специфичните изисквания за длъжността, която трябва да бъде заета. Контролът на общностния съд трябва да се ограничи до въпроса дали администрацията се е придържала в граници, които не подлежат на критика, и дали не е използвала своето право по явно погрешен начин.
(вж. точка 58)
Позоваване на:
Общ съд — 12 юни 1997 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑237/95, Recueil FP, стр. I‑A‑141 и II‑429, точка 99
5. Функцията на обявлението за свободна длъжност, от една страна, е да информира възможно най-точно заинтересованите лица за естеството на необходимите условия за заемане на въпросната длъжност, от друга страна — да определи законната рамка, в която органът по назначаването смята да извърши сравнителния анализ на заслугите на кандидатите, която той сам си определя. Посоченият орган би се отклонил от тази рамка и освен това би нарушил принципа на равно третиране, ако приеме документи за кандидатстване, депозирани след изтичане на срока, определен за тази цел в обявлението за свободна длъжност и чието късно представяне не може да се обясни с настъпването на непредвидени обстоятелства или на форсмажор.
(вж. точка 78)
Позоваване на:
Общ съд — 4 май 2005 г., Sena/AESA, T‑30/04, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑519, точка 52
6. Едно решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е било прието с цел да постигне различни от изложените в него цели.
(вж. точка 89)
Позоваване на:
Съд — 25 февруари 1987 г., Banner/Парламент, 52/86, Recueil, стр. 979, точка 6; 8 юни 1988 г., Vlachou/Сметна палата, 135/87, Recueil, стр. 2901, точка 27
Съд на публичната служба — 21 октомври 2009 г., V/Комисия, F‑33/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑403 и II‑A‑1‑2159, точка 250