Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Cour administrative — Люксембург) — État luxembourgeois/B (C‑245/19) и État luxembourgeois/B, C, D, F. C. (C-246/19)
(Съединени дела C-245/19 и C-246/19)1
(Преюдициално запитване — Директива 2011/16/ЕО — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Членове 1 и 5 — Разпореждане за предоставяне на информация на компетентния орган на държава членка, действащ по получено искане за обмен на информация от компетентния орган на друга държава членка — Лице, притежаващо информацията, чието предоставяне разпорежда компетентният орган на първата държава членка — Данъчнозадължено лице, обект на разследването, по което се прави искането на компетентния орган на втората държава членка — Трети лица, с които това данъчнозадължено лице поддържа правни, банкови, финансови или, по-общо, икономически отношения — Съдебна защита — Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Член 52, параграф 1 — Ограничаване — Нормативна основа — Зачитане на основното съдържание на правото на ефективни правни средства за защита — Наличие на правен способ за защита, който съответните правни субекти могат да използват, за да бъде упражнен ефективен контрол по всички релевантни фактически и правни въпроси и да получат ефективна съдебна защита на правата, гарантирани им от правото на Съюза — Призната от Съюза цел от общ интерес — Борба с международните данъчни измами и укривания на данъци — Пропорционалност — „Предполагаема значимост“ на информацията, за която се отнася разпореждането за предоставяне на информация — Съдебен контрол — Обхват — Лични, времеви и материални аспекти, които трябва да се вземат предвид)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour administrative
Страни в главното производство
Жалбоподател: État luxembourgeois (C-245/19), (C-246/19)
Ответници: B (C-245/19), B, C, D, F. C (C-246/19)
в присъствието на: A (C‑246/19)
Диспозитив
Член 47 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че:
не допуска в законодателната уредба на държава членка, с която се прилага процедурата за обмен на информация при поискване, въведена с Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, изменена с Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г., да се изключи възможността разпореждане, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, да бъде обжалвано от такова лице, и
допуска в посочената законодателна уредба да се изключи възможността такова разпореждане да бъде обжалвано от данъчнозадълженото лице, обект в тази друга държава членка на разследването, поради което се прави въпросното искане, и от третите лица, засегнати от съответната информация.
Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16, изменена с Директива 2014/107, трябва да се тълкуват в смисъл, че разпореждане, с което компетентният орган на държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, трябва да се счита — разглеждано заедно с това искане — за отнасящо се за информация, която явно не е изобщо лишена от предполагаема значимост, тъй като в нея се посочват самоличността на лицето, притежаващо въпросната информация, самоличността на данъчнозадълженото лице, обект на разследването, поради което се прави искането за обмен на информация, и обхванатият от разследването период, и тъй като се отнася за договори, фактури и плащания, които не са посочени конкретно, но са очертани посредством критерии, основаващи се, първо, на факта, че са сключени или съответно извършени от лицето, притежаващо информацията, второ, на обстоятелството, че са реализирани през обхванатия от разследването период, и трето, на връзката им със съответното данъчнозадължено лице.
____________
1 ОВ C 213, 24.6.2019 г.