Дело T‑545/11
Stichting Greenpeace Nederland
и
Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)
срещу
Европейска комисия
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи във връзка с първото разрешение за пускане на пазара на активното вещество глифозат — Частичен отказ за предоставяне на достъп — Опасност от засягане на търговските интереси на физическо или юридическо лице — Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 — По-висш обществен интерес — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 — Директива 91/414/ЕИО“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 8 октомври 2013 г.
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Стриктно тълкуване и прилагане
(член 1, втора алинея ДЕС; съображения 1, 2, 4 и 11 и членове 1 и 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Искане за достъп, свързано с информация за околната среда — Изключения от правото на достъп до документи — Регламент № 1367/2006, който е специален по отношение на Регламент № 1049/2001 — Необорима презумпция за наличие на по-висш обществен интерес, който налага оповестяването на сведения във връзка с емисии в околната среда — Отражение на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Споразумението ТРИПС — Липса
(членове 16 и 17 от Харта на основните права на Европейския съюз; член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС; член 4, параграфи 2 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; съображения 8 и 15, член 3 и член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 91/414 на Съвета)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Искане за достъп, свързано с информация за околната среда — Регламент № 1367/2006 — Необорима презумпция за наличие на по-висш обществен интерес, който налага оповестяването на сведения във връзка с емисии в околната среда — Понятие за емисии в околната среда
(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; съображение 15 и член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, точка 5 от Директива 96/61 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 27—29 и 50)
2. Член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността задължава да се оповести документ, когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда, дори в случай на опасност от засягане на интересите, защитени с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, като това тълкуване не може да се поставя под въпрос под претекст да се осигури тълкуване, последователно, хармонично или съответстващо на разпоредбите на членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), което представлява приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, на Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита или на Регламент № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита.
Наистина, на първо място, Регламент № 1367/2006 съдържа разпоредби, които заменят, изменят или уточняват някои от разпоредбите на Регламент № 1049/2001.
На второ място, член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 предвижда необорима законова презумпция, че оповестяването е от по-висш обществен интерес, когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда, освен когато тази информация се отнася до разследване, по-специално свързано с възможни нарушения на правото на Европейския съюз. Същата разпоредба съдържа изискване съответната институция да оповести документ, когато има искане за достъп до него — когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда, дори ако има опасност това оповестяване да засегне защитата на търговските интереси на конкретно физическо или юридическо лице. В това отношение както Директива 91/414, така и Регламент № 1107/2009 не допускат да се прави възражение срещу посочената необорима презумпция и да се дава предимство на обществените и частни интереси, които те защитават, пред по-висшия обществен интерес, посочен в член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006.
На трето място, прилагането на посочения член 6, параграф 1 не може да се изключи и като се използва за претекст справедливото равновесие между защитата на основното право на собственост, част от което са правата върху интелектуалната собственост, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Споразумението ТРИПС, и защитата на други основни права. Възприемането на такъв подход би означавало да не се прилага ясна и безусловна разпоредба от регламент на Съюза, за която дори не се твърди, че противоречи на норма от по-висша степен.
Накрая, макар да е вярно, че разпоредбите на Споразумението ТРИПС са неразделна част от правния ред на Съюза и когато в уредена от Споразумението област има правна уредба на Съюза, съществува задължение за съответстващо на това споразумение тълкуване, не може за целите на съответстващо на член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС тълкуване на приложимото право да не се приложат разпоредбите на посочения член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006, тъй като в действителност такъв подход води до поставяне под въпрос на законосъобразността на посочения член 6, параграф 1 от гледна точка на споменатите разпоредби от Споразумението ТРИПС.
(вж. точки 35—38, 40, 41 и 44—46)
3. Нито логиката на правото на достъп до документите на Съюза, която може да се изведе от Регламенти № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията и № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация към институциите и органите на Европейската общност, и от тяхното прилагане, нито буквата на втория от тези регламенти, изяснена от подготвителната работа, налагат понятието за емисия в околната среда да се тълкува ограничително. Поради това, за да бъде оповестяването по право, достатъчно е исканата информация да е свързана достатъчно пряко с емисии в околната среда.
Наистина, изхождайки от съображението, че когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда, оповестяването представлява обществен интерес, по-висш от интереса, защитен въз основа на изключение, член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 дава възможност за конкретно прилагане на посочения общ принцип, състоящо се в осигуряване на възможно най-широк достъп на обществеността до намиращите се в институциите на Съюза документи. Освен това според съображение 15 от Регламент № 1367/2006 само основанията за отказ, що се отнася до достъп до информация за околната среда, следва да се тълкуват ограничително, като се вземе предвид общественият интерес от оповестяването на исканата информация и това дали последната се отнася до емисии в околната среда.
Впрочем определението за емисия в околната среда, изведено от Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, не може да се използва за тълкуване на Регламент № 1367/2006. Наистина, тъй като ръководството за прилагане няма задължителен характер по отношение на тълкуването на Орхуската конвенция, на още по-силно основание това не може да не се отнася и за тълкуването на Регламент № 1367/2006. В това отношение Ръководството за прилагане препраща към понятието за емисия, изведено от Директива 96/61 за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, която в член 2, точка 5 определя емисията като прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове във въздуха, водите или земята от съответните, в това число организирани и неорганизирани, източници в рамките на дадена инсталация, като инсталация е всяко неподвижно съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I към Директивата дейности. Всъщност обяснението за това определение е в предмета на Директива 96/61, а именно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произхождащо изключително от промишлени дейности. Нито Орхуската конвенция обаче, нито Регламент № 1367/2006 ограничават съответно приложното си поле до последиците от такива дейности.
(вж. точки 51—53, 55 и 56)