РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
25 март 2015 година(*)
„Държавни помощи — Обществено здраве — Държавни помощи за финансиране на тестовете за диагностика на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по говедата — Решение, с което помощите се обявяват за частично съвместими и частично несъвместими с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Акт с неблагоприятни последици — Допустимост — Понятие за предимство — Понятие за избирателност“
По дело T‑538/11
Кралство Белгия, за което се явяват C. Pochet и J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от L. Van den Hende, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от H. van Vliet и S. Thomas, впоследствие от H. van Vliet и S. Noë, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение 2011/678/ЕС на Комисията от 27 юли 2011 година относно държавната помощ за финансиране на диагностиката на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по говедата, приведена в действие от Белгия (държавна помощ C 44/08 (ex NN 45/04) (ОВ L 274, стр. 36),
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg (докладчик), съдии,
секретар: J. Plingers, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
Регламент № 999/2001
1 Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 37, стр. 213) е приет на основание член 152, параграф 4, буква б) ЕО. Видно от съображение 2 от този регламент, с него се цели да бъдат приети специфични правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (наричани по-нататък „ТСЕ“), между които е спонгиформната енцефалопатия по говедата (наричана по-нататък „СЕГ“), като се има предвид големият риск, който те представляват за здравето на хората и животните.
2 Член 6, параграф 1, първа алинея от Регламент № 999/2001, озаглавен „Мониторингова система“, предвижда:
„Всяка държава членка изпълнява годишна програма за мониторинг на СЕГ и скрейпи в съответствие с приложение III, глава A. Тази програма включва скрининг процедура с използването на бързи тестове“.
3 В първоначалната редакция на Регламент № 999/2001 глава A, част I от приложение III към него установява минимални изисквания към програма за мониторинг на СЕГ при говедата. За целите на тази програма в посочената редакция се предвижда по-конкретно избор на някои субпопулации от говеда на възраст над 30 месеца, включително тези, които са нормално заклани за консумация от хора.
4 Освен това в първоначалната редакция на глава A, част IV от приложение III към Регламент № 999/2001 предвижда:
„Държавите членки се задължават никакви части от телата на животни, от които са взети проби по силата на настоящото приложение, да не се използват за храни за хора, животни и торове, докато лабораторните тестове не приключат с отрицателни резултати“.
5 Регламент (ЕО) № 1248/2001 на Комисията от 22 юни 2001 година за изменение на приложения III, X и XI към Регламент № 999/2001 (ОВ L 173, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 38, стр. 64) е предвидил въвеждането от 1 юли 2001 г. на задължение за диагностика на СЕГ посредством бързи тестове на всички заклани по спешност говеда на възраст над 24 месеца.
6 Регламент (ЕО) № 1494/2002 на Комисията от 21 август 2002 година за изменение на приложения III, VII и XI към Регламент № 999/2001 (ОВ L 225, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 20) разширява това задължение по отношение на говедата на възраст над 24 месеца, които са умрели или заклани с друга цел, освен за човешка консумация.
Насоките за ТСЕ
7 През 2002 г. Комисията на Европейските общности приема Насоки на Общността за държавните помощи във връзка с тестовете за ТСЕ на мъртви животни и на отпадъците от кланици (ОВ C 324, стр. 2, наричани по-нататък „Насоките за ТСЕ“).
8 В параграф 12 от Насоките за ТСЕ е уточнено, че те „се отнасят до държавните помощи за покриване на разходите, свързани с тестовете [за диагностика на] ТСЕ, мъртвите животни и отпадъците от кланици, които са отпуснати на оператори, работещи в производството, преработката и търговията с животни и животински продукти, попадащи в приложение I към Договора“ [неофициален превод].
9 По отношение по-конкретно на тестовете за диагностика на ТСЕ, параграфи 23—25 от Насоките за ТСЕ предвиждат следното:
„23. За да поощри приемането на мерки за защита на здравето на животните и хората, Комисията реши да продължи да предоставя разрешения за държавни помощи, които покриват до 100 % от разходите, свързани с тестовете [за диагностика на] ТСЕ, в съответствие с принципите в точка 11.4 от Насоките за земеделието.
24. […] от 1 януари 2003 г. по отношение на задължителните тестове за СЕГ, извършвани при говеда, заклани за консумация от хората, общият размер на пряката и непряката публична помощ, включително плащанията от Общността, не може да надхвърля 40 EUR за тест. Задължителните тестове могат да се основават на общностното или националното законодателство. Тази сума се отнася до общия размер на тестовете, включително за комплекти за тестове и за вземането, транспортирането, тестването, съхраняването и унищожаването на проби. Сумата може да бъде намалена в бъдеще при намаляване на цените във връзка с тестовете.
25. Държавните помощи за покриване на разходите за тестове за [за диагностика на] ТСЕ трябва да се изплатят на оператора на мястото, където трябва да се вземат проби за тестовете. За да се улесни обаче административното управление на тези помощи, изплащането им може да се извърши и в лаборатория, при условие че се докаже предоставянето им в пълен размер на оператора. При всички случаи държавните помощи, получени пряко или непряко от оператора на мястото на вземане на пробите за тестовете, трябва да се отразят в съответно намалените цени, които операторът определя“ [неофициален превод].
10 Накрая, що се отнася до неправомерно отпуснатите до 1 януари 2003 г. държавни помощи, предназначени да покрият разходите за тестовете за диагностика на ТСЕ и на СЕГ, параграф 45 от Насоките за ТСЕ предвижда Комисията да определя тяхната съвместимост съгласно точка 11.4 от Насоките на Общността за държавните помощи в земеделието (ОВ C 28, 2000 г., стр. 2, наричани по-нататък „Насоките за земеделието за 2000—2006 г.“) в зависимост от установената от 2001 г. насам нейна практика за одобряване на такива помощи, стигащи до 100 %.
Обстоятелства, предхождащи спора
Производството пред Комисията
11 През януари и февруари 2004 г. в Комисията постъпват жалби, отнасящи се до проект за кралски декрет за въвеждането в Белгия на парафискална такса, предназначена да финансира тестовете за диагностика на СЕГ.
12 С писмо от 27 януари 2004 г. Комисията отправя искане до Кралство Белгия да ѝ предостави информация по този въпрос.
13 С писмо от 6 февруари 2004 г. Кралство Белгия изпраща отговор на това искане за предоставяне на информация. По-конкретно то обяснява на Комисията, че от 1 януари 2001 г. тестовете за диагностика на СЕГ са задължителни в Белгия за говедата на възраст над 30 месеца и за говедата на възраст над 24 месеца, заклани неотложно в съответствие с Регламент № 999/2001. Уточнява се също така, че от 1 януари до 31 декември 2001 г. разходите за задължителните тестове за диагностика на СЕГ са били поети от държавния бюджет, а от 1 януари 2002 г. — от Bureau d’intervention et de restitution belge [белгийската Служба за помощи и възстановяване] (наричана по-нататък „BIRB“).
14 Едновременно с това, с писмо от 23 януари 2004 г., постъпило на 28 януари 2004 г., Кралство Белгия представя проект на кралски декрет относно финансирането на диагностиката на ТСЕ при животните. Мярката е заведена под номер N 54/04.
15 Тъй като в проекта на кралски декрет се посочва, че от 1 януари 2002 г. е била отпусната помощ и са били събирани такси, на 19 юли 2004 г. мярката е регистрирана под номер NN 45/04 като мярка, за която не е изпратено уведомление.
16 С писмо от 26 ноември 2008 г. Комисията уведоми Кралство Белгия за решението си да открие официална процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО по отношение на финансирането на тестовете за диагностика на ТСЕ, осъществявани в Белгия между 1 януари 2001 г. и 31 декември 2005 г., и поканва заинтересованите трети страни да представят своите мнения. Решението за откриване на официалната процедура по разследване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 16 януари 2009 г. (ОВ C 11, стр. 8).
17 Третите заинтересовани лица не представят мнения.
18 Кралство Белгия представя своето становище на Комисията с писмо от 25 февруари 2009 г.
Обжалваното решение
19 На 27 юли 2011 г. Комисията приема Решение 2011/678/ЕС относно държавната помощ за финансиране на диагностиката на ТСЕ по говедата, приведена в действие от Белгия (държавна помощ C 44/08 (ex NN 45/04) (ОВ L 274, стр. 36, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
20 На първо място Комисията разглежда белгийската система на финансиране на задължителните тестове за диагностика на СЕГ, за да установи дали тя отговаря на четирите кумулативни условия за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
21 Във връзка с това Комисията установява, първо, че от 1 януари до 31 декември 2001 г. задължителните тестове за диагностика на СЕГ са били финансирани изцяло от държавния бюджет, а от 1 януари 2002 г. до 30 юни 2004 г. — от BIRB, тоест от държавна федерална структура с юридическа правосубектност, подчинена на белгийския министър на земеделието и средните класи, която разполага с държавна субсидия, вписана в бюджета на нейните правомощия за надзор на федерално равнище, както и с някои собствени приходи. Освен това тя установява, че от 1 юли до 30 ноември 2004 г. задължителните тестове за диагностика на СЕГ са били финансирани от Agence fédérale pour la sécurité de la chaîne alimentaire [Федерална агенция за безопасност на храните в хранителната верига] (наричана по-нататък „AFSCA“), тоест от държавна структура с юридическа правосубектност, която в изпълнение на Закона от 4 февруари 2000 г. за учредяването на AFSCA е финансирана от различни приходи като възнаграждения за услуги (тоест такси), постъпления (тоест парафискални такси), административни глоби, дарения, завещания и пр. Накрая, за периода от 1 декември 2004 г. до 31 декември 2005 г. Комисията установява, че задължителните тестове за диагностика на СЕГ са били финансирани, от една страна, с възнаграждения за услуга от по 10,70 EUR на тествано говедо, заплащани от кланиците и поемани впоследствие на техните клиенти, и от друга страна, чрез финансиране от AFSCA от резервите на последната и от подлежащия на възстановяване аванс, предоставен на агенцията от държавата.
22 Поради това Комисията заключава, от една страна, че от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2005 г. задължителните тестове за диагностика на СЕГ са били финансирани чрез ресурси на държавата, и от друга страна, че частта от размера на тестовете, която е била финансирана от 1 декември 2004 г. с възнаграждения за услуга от по 10,70 EUR на тествано говедо, не е била финансирана чрез ресурси на държавата.
23 Второ, Комисията проверява дали белгийската система на финансиране на задължителните тестове за диагностика на СЕГ е създало икономическо предимство избирателно за някои предприятия или производства.
24 Що се отнася най-напред до финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ чрез ресурси на държавата, включително чрез такси, Комисията приема, че разходите за задължителните проверки, свързани с производството или пускането на пазара на продукти, са били обикновено в тежест на бюджета на предприятието. Според нея поемането от 1 януари 2001 г. на разходите за тези тестове от Кралство Белгия е създало предимство за животновъдите, кланиците и другите предприятия, които преработват, обработват, продават или пускат на пазара говежди продукти, подлагани на тези тестове. Във връзка с това тя посочва, че цената на тези тестове е била заплащана пряко на лабораториите, които са били натоварени да ги осъществяват по искане на кланиците и са фактурирали разхода на AFSCA.
25 Освен това Комисията приема, че условието за наличие на избирателност е било изпълнено, тъй като посоченото предимство е било предоставяно само на сектора „за отглеждане на животни, подлагани на тестове за [диагностика на] СЕГ“.
26 По-нататък, по отношение на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ чрез възнаграждения за услуги, тоест чрез заплащани в сектора такси, Комисията отбелязва, че в неговите рамки не е било предоставяно никакво предимство на операторите в говедовъдството, тъй като възнагражденията за услуги са били заплащани от ползвателите на предоставяните от AFSCA услуги, които те е трябвало да възмездяват.
27 Трето, Комисията установява, че разглежданата мярка е нарушила или е имало опасност да наруши конкуренцията и е засегнала търговията между държавите членки.
28 С оглед на посоченото Комисията заключава, че финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ чрез ресурси на държавата представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
29 На второ място Комисията обръща внимание, че разглежданата помощ е била неправомерна в периода от 1 януари 2001 г. до 30 юни 2004 г., тъй като е била предоставена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС.
30 Във връзка с това Комисията посочва, че от 1 януари 2003 г. по отношение на помощта е била приложимо изключението от задължението за уведомяване по Регламент (ЕО) № 1/2004 на Комисията от 23 декември 2003 г. за прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] към държавните помощи за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и търгуват със селскостопански продукти (ОВ L 1, 2004 г., стр. 1). Тя констатира обаче, че предвидените в този регламент условия не са били спазени в случая, поради което помощта е била неправомерна.
31 На трето място Комисията проверява дали е имало задължителна връзка в предназначението между събираните от 1 юли 2004 г. постъпления, участващи във финансирането на AFSCA и финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ. След като не установява наличието на такава връзка, тя приема, че постъпленията не са били неразделна част от разглежданата помощ.
32 На четвърто място Комисията преценява съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар. Тя проверява също така дали в случая са били спазени условията, предвидени в Насоките за ТСЕ.
33 Що се отнася, от една страна, до неправомерно предоставеното преди 1 януари 2003 г. финансиране на задължителните тестове за диагностика на СЕГ, тоест преди влизането в сила на Насоките за ТСЕ, Комисията установява, че предвидените в точка 11.4 от Насоките за земеделието за 2000—2006 г. условия, към които препраща параграф 45 от Насоките за ТСЕ, са били изпълнени. Поради това тя заключава, че помощите, предоставени в периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2002 г., са били съвместими с вътрешния пазар.
34 От друга страна, що се отнася до финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ, предоставено между 1 януари 2003 г. и 31 декември 2005 г., Комисията приема, че единственото условие по параграф 24 от Насоките за ТСЕ за непревишаване от страна на националните и общностните помощи на горната граница от 40 EUR на тест не е било спазено в периода от 1 януари 2003 г. до 30 юни 2004 г. Във връзка с това тя посочва, че общият размер на превишаващата сума възлиза на 6 619 810,74 EUR.
35 На пето и последно място Комисията констатира, че предложената от Кралство Белгия система на възстановяване на помощите, надхвърлящи 40 EUR на тест, не съответства на правилата за възстановяване на неправомерната и несъвместима помощ.
36 В заключение Комисията приема, че в периода от 1 януари 2001 г. до 30 юни 2004 г. Кралство Белгия е предоставило неправомерно помощи за финансиране на задължителните тестове за диагностика на СЕГ в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС.
37 Освен това Комисията приема, че помощта е била съвместима с вътрешния пазар, с изключение на сумите, надхвърлящи горната граница от 40 EUR на тест, които са били предоставени в периода от 1 януари 2003 г. до 30 юни 2004 г.
38 Накрая Комисията разпорежда възстановяването на неправомерните и несъвместими помощи, с изключение на тези, които са били предоставени за специфични проекти, които към момента на тяхното предоставяне са спазвали всички условия, определени в приложимия регламент de minimis.
39 Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:
„Член 1
1. Мерките, финансирани посредством възнаграждения за услуги, не представляват помощ.
2. Финансирането на тестовете за СЕГ посредством използване на държавни ресурси представлява помощ, съвместима с вътрешния пазар, в полза на земеделските производители, кланиците и другите субекти, които преработват, обработват, продават или пускат на пазара продукти, произхождащи от говеда и подлагани задължително на изследване за СЕГ за периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2002 г. и за периода от 1 юли 2004 г. до 31 декември 2005 г.
3. Финансирането на тестовете за СЕГ посредством използване на държавни ресурси за периода от 1 януари 2003 г. до 30 юни 2004 г. представлява помощ, съвместима с вътрешния пазар, в полза на земеделските производители, кланиците и другите субекти, които преработват, обработват, продават или пускат на пазара продукти, произхождащи от говеда и подлагани задължително на изследване за СЕГ, за сумите под 40 EUR на тест. Сумите над 40 EUR на тест са несъвместими с вътрешния пазар и трябва да бъдат възстановени, с изключение на помощта, предоставена на конкретни проекти, които към момента на предоставяне на тази помощ са изпълнявали всички условия, определени в приложимия регламент de minimis.
4. Белгия неправомерно е привела в действие помощта за финансирането на тестовете за СЕГ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС през периода от 1 януари 2001 г. до 30 юни 2004 г.
Член 2
1. Белгия предприема необходимите мерки за възстановяване от получателите на неправомерната и несъвместимата помощ, посочена в член 1, параграфи 3 и 4.
[…]
Член 3
Възстановяването на помощта, посочена в член 1, параграфи 2 и 3, се извършва незабавно и ефективно.
Белгия осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.
Член 4
1. В срок от два месеца от датата на уведомлението за настоящото решение Белгия предоставя на Комисията следната информация:
a) списък на получателите на помощта, посочена в член 1, параграфи 3 и 4, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях;
б) общата сума (главница и лихви), подлежаща на възстановяване от получателите;
[…]
Член 5
Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия“.
Производство и искания на страните
40 Кралство Белгия подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 10 октомври 2011 г.
41 Кралство Белгия иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, с изключение на член 1, параграф 1 от разпоредителната му част,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
42 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
43 По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза от производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, приканва страните писмено да отговорят на определени въпроси. Страните изпълняват разпореденото с тези процесуално-организационни действия в определения срок.
44 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 5 септември 2014 г.
От правна страна
По допустимостта
45 Без да повдига формално възражение за недопустимост по член 114 от Процедурния правилник, Комисията иска от Общия съд да обяви настоящата жалба за недопустима, тъй като е насочена срещу член 1, параграф 2 и параграф 3, първо изречение от обжалваното решение, който квалифицира разглежданата мярка като държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар. Във връзка с това тя твърди по същество, че в тази си част диспозитивът не представлява обжалваем акт по член 263 ДФЕС, тъй като не поражда задължителни правни последици, от естество да засегнат интересите на Кралство Белгия.
46 В своята реплика Кралство Белгия счита, че жалбата е допустима именно защото е насочена срещу член 1, параграфи 2 и 3 от обжалваното решение.
47 Съгласно постоянната съдебна практика по жалби за отмяна, подадени от държави членки или от институции, е видно, че за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички разпоредби, приети от институциите, без значение в каква форма, които целят да породят задължителни правни последици (решения от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, Rec, EU:C:1971:32, т. 42, от 2 март 1994 г., Парламент/Съвет, C‑316/91, Rec, EU:C:1994:76, т. 8 и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, Сб., EU:C:2011:656, т. 36). От постоянната съдебна практика следва също, че държава членка е процесуално легитимирана да подаде жалба за отмяна на акт, който произвежда задължителни правни последици, без да трябва да доказва правен интерес (решения Deutsche Post и Германия/Комисия, посочено по-горе, EU:C:2011:656, т. 36 и от 20 септември 2012 г., Франция/Комисия, T‑154/10, Сб., EU:T:2012:452, т. 37).
48 Следователно, за да се прецени дали обжалваното решение може да бъде предмет на жалба за отмяна, трябва да се разгледа дали то представлява акт, който цели да породи задължителни правни последици (в този смисъл вж. решение Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 47 по-горе, EU:C:2011:656, т. 40), а това следва да се определи чрез разглеждането му по същество (решение Франция/Комисия, точка 47 по-горе, EU:T:2012:452, т. 37).
49 В случая член 1, параграф 2 и параграф 3, първо изречение от обжалваното решение, който квалифицира разглежданата мярка като държавна помощ и я обявява за частично съвместима с вътрешния пазар, е предназначен по необходимост да породи задължителни правни последици, поради което представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС (в този смисъл вж. решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, Сб., EU:C:2011:551, т. 35—42).
50 Цитираната от Комисията съдебна практика не може да постави под съмнение направения по-горе извод.
51 Най-напред, що се отнася до делото, по което е постановено определение от 28 януари 2004 г., Нидерландия/Комисия (C‑164/02, Rec, EU:C:2004:54), достатъчно е да се посочи, че основанието за обявяването за недопустима на жалбата на Кралство Нидерландия — насочена срещу решение на Комисията, установяващо съвместимостта с вътрешния пазар на мярка за предоставяне на помощ — е в това, че държавата членка е поискала отмяна на съответното решение, „доколкото в него Комисията стига до извода, че предоставените на пристанищните власти помощи […] представляват държавни помощи по член 87, параграф 1 ЕО“, макар разпоредителната част на решението да не съдържа този извод.
52 По-нататък, за разлика от твърдението на Комисията, в решението по дело Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе (EU:C:2011:551), Съдът не е приел, че изричното оспорване от държава членка на квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ, в частност към момента на уведомяването, е „определящ“ елемент с оглед на допустимостта на жалбата ѝ, която е насочена срещу решение, обявяващо марката за съвместима с вътрешния пазар.
53 Всъщност следва да се посочи, че в решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе (EU:C:2011:551), Съдът установява, че решение, основано на член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС, което, въпреки че квалифицира спорната мяка като държавна помощ, я обявява за съвместима с общия пазар, трябва да се разглежда като обжалваем акт съгласно член 263 ДФЕС, тъй като неправилната квалификация на дадена мярка като държавна помощ има правни последици за уведомяващата държава членка, доколкото мярката подлежи на редовен мониторинг от Комисията и на периодичен контрол от нейна страна, така че тази държава членка разполага с ограничена свобода на действие при прилагането на мярката, за която е постъпило уведомление (решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 41 и 42).
54 Накрая, дори да се приеме за действително посоченото от Комисията обстоятелство, че преди провеждането на административното производство Кралство Белгия е признало, поне мълчаливо, че разглежданата мярка представлява държавна помощ, не може да се отрази на допустимостта на настоящата жалба. Във връзка с това следва да се отбележи признанието на самата Комисия, направено в нейната дуплика, че строго погледнато, от правна гледна точка предварителното признание, че мярката представлява помощ, не е лишило Кралство Белгия от правото да оспори това обстоятелство.
55 С оглед на всички тези съображения настоящата жалба следва да се обяви за допустима.
По съществото на спора
56 В подкрепа на жалбата Кралство Белгия повдига само едно основание, изведено от нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като е квалифицирала финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ като държавна помощ.
57 По-конкретно Кралство Белгия счита, че в случая липсва едно от условията, които позволяват да се приеме, че е налице държавна помощ, а именно условието за наличие на избирателно предимство в резултат от разглежданата мярка.
58 Единственото основание се състои от пет части, изведени, както следва: първата, от липсата на облекчение на тежест, обикновено падаща се на бюджета на предприятието, втората, от липсата на хармонизация на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ, третата, от липсата на свръхкомпенсация вследствие от разглежданата мярка, четвъртата, от липсата на избирателен характер на разглежданата мярка, и петата, от неутралността на действащите в другите държави членки системи на финансиране на тези тестове по отношение на преценката на условието за избирателност.
59 Общият съд счита за подходящо да разгледа най-напред втората част на единственото основание, а след това първата, четвъртата петата и третата част.
По втората част от единственото основание: липса на хармонизация на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ
60 По същество Кралство Белгия твърди, че при липсата на хармонизация на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ в Европейския съюз то е било свободно самò да поеме разходите за тези тестове, без за това да може да се държи сметка с оглед на правната уредба, отнасяща се до държавните помощи.
61 Комисията иска тази част от основанието да бъде отхвърлена.
62 Съгласно съдебната практика член 107 ДФЕС има за цел да предотврати възможността оборотът между държавите членки да бъде засегнат от предоставянето от публични органи на предимства, които под различни форми нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията чрез благоприятстване на определени предприятия или определени производства (решения от 2 юли 1974 г., Италия/Комисия, 173/73, Rec, EU:C:1974:71, т. 26 и от 15 юни 2006 г., Air Liquide Industries Belgium, C‑393/04 и C‑41/05, Rec, EU:C:2006:403, т. 27).
63 За да осигури ефикасността на забраната на държавните помощи, които засягат оборота между държавите членки, поради това че нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, член 108 ДФЕС възлага на Комисията специфичното задължение за контрол, а за държавите членки предвижда конкретни задължения, така че да бъде улеснена тази задача на Комисията и да не се допусне нейното поставяне пред свършен факт (решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C‑143/99, Rec, EU:C:2001:598, т. 23).
64 Що се отнася до предложенията за въвеждане или за изменение на помощи, член 108, параграф 3 ДФЕС изисква най-напред Комисията да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище. По нататък същият параграф задължава Комисията незабавно да открие състезателната процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС, ако счита, че предложението, за което е била уведомена, не е съвместимо с общия пазар. Накрая, член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС недвусмислено забранява на държавата членка да привежда в изпълнение планираните мерки до постановяването на окончателно решение по тази процедура (решение Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, точка 63 по-горе, EU:C:2001:598, т. 24).
65 Освен това следва да се посочи, че намесата на държавите членки в областите, в които няма хармонизация в Европейския съюз, не е изключена от приложното поле на правната уредба, отнасяща се до контрола на държавните помощи. Да се признае противното, би означавало по необходимост да се лишат от полезно действие разпоредбите на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.
66 По този начин например, с оглед на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС може да бъде разгледана държавната намеса в областите, които са от изключителна компетентност на държавите членки, например тази на прякото данъчно облагане (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2011 г., Комисия/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, Сб., EU:C:2011:732, и от 29 март 2012 г., 3M Italia, C‑417/10, Сб., EU:C:2012:184, т. 25 и определение от 29 март 2012 г., Safilo, C‑529/10, EU:C:2012:188, т. 18).
67 Следователно предвид посоченото по-горе Кралство Белгия е трябвало да се увери, че поемайки изцяло разходите за задължителните тестове за диагностика на СЕГ, няма да наруши членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, при това независимо дали финансирането на тези тестове е хармонизирано в Европейския съюз или не.
68 Следователно, без да е необходимо да се разглеждат приведените за изчерпателност доводи на Кралство Белгия, втората част от единственото основание трябва да се отхвърли само поради това че цели да се установи липсата на хармонизация на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ.
По първата част от единственото основание: липса на липсата на облекчение на тежест, обикновено падаща се на бюджета на предприятието
69 По същество според Кралство Белгия Комисията погрешно е приела, че с разглежданата мярка е била предоставено икономическо предимство.
70 Комисията иска тази част от основанието да бъде отхвърлена.
71 Член 107, параграф 1 ДФЕС определя държавната помощ като помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или определени производства, доколкото засяга търговията между държавите членки. Понятието за държавна помощ по смисъла на тази разпоредба е по-общо от това за субсидия, тъй като то обхваща не само положителни престации като самите субсидии, но също и други мерки, които под различни форми облекчават разходите, които обикновено са в тежест на бюджета на едно предприятие, и които по този начин, без да бъдат субсидия в тесния смисъл на думата, са от същото естество и имат същите последици. Сред непреките предимства, които имат същия ефект като субсидиите, се включва предоставянето на стоки или услуги при преференциални условия (вж. решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 86 и цитираната съдебна практика).
72 От съдебната практика следва също така, че за помощи се считат и мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които следва да се считат за икономическо предимство, от което предприятието получател не би се ползвало в нормални пазарни условия (вж. решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 87 и цитираната съдебна практика).
73 Кралство Белгия не оспорва, че в периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2005 г. задължителните тестове за диагностика на СЕГ са били финансирани с публични средства. Поради това следва да се прецени дали, като е приела, че това финансиране е освободило предприятията, осъществяващи дейност в областта на говедовъдството, от тежест, обикновено падаща се на техния бюджет, Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, която да опорочава обжалваното решение.
74 Най-напред следва да се припомни преценката на Комисията в съображение 90 от обжалваното решение, че разходите за задължителните проверки, свързани с производството или с пускането на пазара на продукти, каквито са задължителните тестове за диагностика на СЕГ, са представлявали тежест, обикновено включена в бюджета на предприятията.
75 На първо място, Кралство Белгия възразява, че задължението за осъществяване на тестове за диагностика на СЕГ не произтича от обичайните условия на пазара, а от намесата на публичните власти. Във връзка с това то се позовава на заключението на генералния адвокат Jacobs по дело GEMO (C‑126/01, Rec, EU:C:2002:273), в което последният обяснява, че понятието „обикновено“ означава „в обичайните условия на пазара, тоест при условията на пазар, в който няма държавна намеса или нередности“ (заключение на генералния адвокат Jacobs по дело GEMO, посочено по-горе, EU:C:2002:273, т. 77). Поради това Кралство Белгия счита в случая, че без намесата на публичните власти тези задължителни тестове не биха представлявали тежест, обикновено падаща се на бюджета на операторите в областта на говедовъдството.
76 Въпреки това понятието за тежест, обикновено падаща се на бюджета на дадено предприятие, включва по-специално допълнителните разходи, които предприятието трябва да поеме с оглед на приложимите спрямо дадена икономическа дейност законови, административни или договорни задължения (вж. по аналогия решения Италия/Комисия, точка 62 по-горе, EU:C:1974:71, т. 33, от 5 октомври 1999 г., Франция/Комисия, C‑251/97, Rec, EU:C:1999:480, т. 40 и от 3 март 2005 г., Heiser, C‑172/03, Rec, EU:C:2005:130, т. 38).
77 По този начин Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че разходите за проверките, отнасящи се до производството или търговията на продуктите, станали задължителни по силата на законова или подзаконова разпоредба, каквито са задължителните тестове за диагностика на СЕГ, са представлявали тежест, обикновено падаща се на бюджета на дадено предприятие.
78 Следователно доводът на Кралство Белгия трябва да се отхвърли.
79 На второ място Кралство Белгия твърди по същество, че финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ чрез ресурси на държавата не предоставя никакво предимство на операторите в областта на говедовъдството, тъй като задължението за осъществяване на тези тестове преследва цел от обществен интерес, а именно закрилата на общественото здраве.
80 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно установената от Съда практика член 107, параграф 1 ДФЕС не прави разграничение по отношение на намесата, за която става дума, в зависимост от нейните причини или цели, а я определя в зависимост от нейните последици (решения Италия/Комисия, точка 62 по-горе, EU:C:1974:71, т. 27, от 12 декември 2002 г., Белгия/Комисия, C‑5/01, Rec, EU:C:2002:754, т. 45 и Комисия/Government of Gibraltar и Обединено кралство, точка 66 по-горе, EU:C:2011:732, т. 87).
81 По този начин, дори да се предположи, че целта на разглежданата мярка е закрилата на общественото здраве, това не е достатъчно да обори възприетата от Комисията в обжалваното решение квалификация на мярката като държавна помощ.
82 Следователно доводът на Кралство Белгия трябва да се отхвърли.
83 На трето място Кралство Белгия твърди, че настоящото дело следва да се отграничи от делото, по което е постановено решението от 20 ноември 2003 г., GEMO (C‑126/01, Rec, EU:C:2003:622), в което Съдът е приел, че поемането на разходите за събиране и унищожаване на животински трупове и на отпадъци от кланиците от страна на Френската република е предоставило предимство на животновъдите и на кланиците, тъй като тези разходи представляват тежест, присъща на тяхната икономическа дейност.
84 Според Кралство Белгия, първо, принципът „замърсителят плаща“, приложен от Съда в рамките на дело GEMO, точка 83 по-горе (EU:C:2003:622), не е приложим в настоящото производство. Във връзка с това то счита, че животинските трупове и отпадъците от кланиците са присъщи странични последици от дейността на животновъдите и на кланиците, за разлика от СЕГ, която е болест, непроизтичаща пряко от тяхната дейност и нямаща поради това ясна и пряка връзка с конкретен производител или с конкретно предприятие. Според Кралство Белгия това виждане се потвърждава от Насоките за ТСЕ, част IV и част V от които се отнасят съответно до мъртвите животни и до отпадъците от кланиците и в които има изрично позоваване на принципа „замърсителят плаща“, макар последният да не е посочен в част III от Насоките за ТСЕ, посветена на тестовете за диагностика на ТСЕ.
85 Въпреки това понятието за тежест, обикновено падаща се на бюджета на предприятието, не се ограничава до разходите, които произтичат от прилагането на принципа „замърсителят плаща“. По този начин, дори да се приеме, че този принцип не е приложим към настоящото дело, това обстоятелство не може да обезсили направения в точка 76 по-горе извод.
86 Следователно доводът на Кралство Белгия трябва да се отхвърли.
87 Второ, Кралство Белгия, позовавайки се на решения от 5 февруари 1976 г., Conceria Bresciani (87/75, Rec, EU:C:1976:18) и от 15 декември 1993 г., Ligur Carni и др. (C‑277/91, C‑318/91 и C‑319/91, Rec, EU:C:1993:927), твърди, че система за задължителен контрол, която — както е в дадения случай — цели да защити общественото здраве, не представлява услуга, предоставена на предприятията, за която те обикновено следва да заплатят.
88 Във връзка с това следва да се отбележи, че в цитираните в точка 87 по-горе решения по преценка на Съда таксите, по отношение на които той е трябвало да упражни контрол и които са били дължими във връзка с осъществяваните в обществен интерес здравни проверки върху вносни продукти, вече преминали подобни проверки в държавата по произход, не е могло да бъдат разглеждани като насрещна престация за услуга, поради което общественият орган е следвало да поеме разходите за тези проверки.
89 Трябва обаче да се посочи, че в цитираните в точка 87 по-горе решения Съдът е трябвало да се произнесе единствено по въпроса за съвместимостта на финансирането на някои здравни проверки с правилата относно свободното движение на стоки, поради което не се е произнасял относно законосъобразността на това финансиране с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС.
90 Следователно съдебната практика, на която се позовава Кралство Белгия, не е относима към случая.
91 Поради това доводът на Кралство Белгия трябва да се отхвърли.
92 На четвърто и последно място Кралство Белгия твърди по същество, че задължителните тестове за диагностика на СЕГ са част от упражняването на неговите властнически правомощия, поради което нямат икономически характер, който да обоснове прилагане на правилата на конкуренцията по Договора за функциониране на ЕС. Поради това то счита, че може самò да поеме изцяло разходите за тестовете, без тази мярка да представлява държавна помощ.
93 В отговор на поставен писмено от Общия съд въпрос Кралство Белгия обяснява цитирания в точка 92 по-горе довод, посочвайки, че организирането на тестовете за диагностика на СЕГ, включително организирането на тяхното финансиране, е част от упражняването на неговите властнически правомощия.
94 Във връзка с това е достатъчно да се посочи, както основателно отбелязва Комисията, неопровергана от Кралство Белгия, че операторите в говедовъдството са длъжни в изпълнение на националната правна уредба само да осъществяват тестовете за диагностика на СЕГ върху намиращи се в кланиците говеда, след което могат да продават тяхното месо, мас и карантии, без това да предполага от тяхна страна упражняване на властнически правомощия.
95 Поради това цитираният в точка 92 по-горе довод не може да опровергае извода, че разходите за задължителните тестове за диагностика на СЕГ представляват тежест, която операторите в говедовъдството са длъжни да поемат при упражняването на тяхната икономическа дейност (вж. точки 69—86 по-горе).
96 Накрая, при всички случаи трябва да се посочи, че съгласно цитираната в точка 76 по-горе съдебна практика обстоятелството, че националната правна уредба възлага на предприятията тежести, които по необходимост са свързани с упражняването от съответната държава членка на нейни властнически правомощия, не е пречка тези тежести да бъдат квалифицирани като „тежести, обикновено падащи се на бюджета на предприятието“.
97 Следователно доводът на Кралство Белгия трябва да се отхвърли.
98 С оглед на посоченото по-горе първата част от единственото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
По четвъртата част от единственото основание: липса на избирателен характер на разглежданата мярка
99 Според Кралство Белгия по същество Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че разглежданата мярка има избирателен характер.
100 Комисията иска тази част от правното основание да бъде отхвърлена.
101 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се квалифицира една мярка като помощ, следва да са изпълнени всички условия, посочени в член 107, параграф 1 ДФЕС (решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 61). В частност, като бе посочено в точка 71 по-горе, предоставеното от държава членка икономическо предимство има характер на помощ само ако е от естество да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или определени производства (решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 61).
102 В този смисъл, за да докаже, че разглежданата мярка се прилага избирателно към определени предприятия или производства, Комисията трябва да представи доказателства, че тази мярка въвежда разграничение между предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на мярката (решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 62).
103 Понятието за държавна помощ обаче не се отнася до мерки, въвеждащи разграничение между предприятията в областта на финансовите тежести, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата на тези тежести. Държавата членка, която въвежда подобно разграничение между предприятия с оглед на финансовите тежестите, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и от структурата на разглежданата система (решение Комисия/Нидерландия, точка 49 по-горе, EU:C:2011:551, т. 62).
104 В случая следва да се припомни, че Комисията е приела правилно в съображение 90 от обжалваното решение, че разходите за задължителни проверки, отнасящи се до производството или търговията с продуктите, са представлявали тежест, обикновено падаща се на бюджета на предприятието (вж. точка 77 по-горе).
105 Следователно посредством разглежданата мярка Кралство Белгия е облекчило разходите, които обикновено са лежали на бюджета на предприятието.
106 Освен това в съображение 92 от обжалваното решение Комисията е приела, че в Белгия разглежданото предимство е било запазено само за определен сектор, а именно „този на отглеждането на животни, спрямо които са приложими тестовете [за диагностика на] СЕГ“.
107 Във връзка с това следва да се отбележи обяснението на Комисията, дадено в отговор на поставен писмено от Общия съд въпрос, че под „сектор на отглеждането на животни, спрямо които са приложими тестовете [за диагностика на] СЕГ“ трябвало да се разбира съвкупността от оператори в говедовъдството, които обжалваното решение е определило като ползватели на разглежданата мярка, тоест животновъдите, кланиците и другите субекти, които преработват, обработват, продават или пускат на пазара говежди продукти, подлагани на задължителни тестове за диагностика на СЕГ.
108 Следователно с оглед на цитираната в точка 101 по-горе съдебна практика Комисията основателно е приела в съображение 92 от обжалваното решение, че разглежданата мярка има избирателен характер.
109 Най-напред Кралство Белгия твърди, че Комисията, доколкото тя следва да докаже избирателния характер на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ, не е успяла да докаже, че това финансиране е довело до разграничение между предприятията, които с оглед на целта на разглежданата мярка са се намирали в сходно фактическо и правно положение.
110 Комисията обаче е установила, че операторите в говедовъдството са се ползвали с предимство, което не е било предоставено на предприятията от други сектори, тъй като за тях проверките, които са били задължени да осъществяват, преди да пуснат на пазара своите продукти или да търгуват с тях, са били безплатни, а за предприятията от други сектори такава възможност не е била налице — обстоятелство, което не се оспорва от Кралство Белгия.
111 По този начин Комисията е установила валидно, че Кралство Белгия е въвело разграничение между предприятията с оглед на тежестите по смисъла на цитираната в точка 101 по-горе съдебна практика.
112 Следователно доводът на Кралство Белгия трябва да се отхвърли.
113 На второ място Кралство Белгия твърди, че избирателният характер на разглежданата мярка може да бъде преценен по отношение само на предприятията, които произвеждат, търгуват или преработват продукти, подложени да задължителни тестове за диагностика на СЕГ, тъй като останалите предприятия не се намират в сходно фактическо и правно положение.
114 В това отношение следва да се напомни, че селективният характер на мярката се преценява спрямо всички предприятия, а не спрямо тези, които получават едно и също предимство в рамките на група предприятия (решения от 11 юни 2009 г., Италия/Комисия, T‑222/04, Сб., EU:T:2009:194, т. 66 и от 13 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑379/09, EU:T:2012:422, т. 47).
115 Освен това, макар с довода, съгласно който в сходно фактическо и правно положение се намират само предприятията, които произвеждат, търгуват или преработват продукти, подложени да задължителни тестове за диагностика на СЕГ, Кралство Белгия да приема, че тези предприятия трябва да носят специфична тежест, каквато предприятията от други сектори не трябва да носят, а именно разходите за тези тестове, то се опитва с този довод не да опровергае, а да оправдае избирателния характер на разглежданата мярка.
116 В подобна хипотеза обаче този довод трябва да се отхвърли, той като е явно недостатъчен, за да докаже, че въведеното с разглежданата мярка разграничение е обоснована от естеството и от структурата на дадената система на финансови тежести.
117 С оглед на изложеното по-горе Комисията не е допуснала грешки, като е преценила, че разглежданата мярка е избирателна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
118 Следователно четвъртата част от единственото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
По петата част от единственото основание: неутралност на действащите в другите държави членки системи на финансиране на задължителните тестове за диагностика на СЕГ по отношение на преценката на условието за избирателност
119 Според Кралство Белгия в съображения 91 и 92 от обжалваното решение Комисията е приела наличието на избирателно предимство, след като е установила, че разглежданата мярка е могла да доведе до нарушение на конкуренцията по отношение на предприятията, установени в държавите членки, в които задължителните тестове за диагностика на СЕГ са финансирани по различен начин. Условието обаче, което се отнася до наличието на избирателност, можело да бъде преценено само с оглед на предприятията, спрямо които е приложимо законодателството на държавата членка, въвела разглежданата мярка.
120 В писмената си защита Комисията признава, че за да се прецени дали е налице избирателно предимство, не следва да се отчитат съществуващите различия в държавите членки по отношение на обхвата на тяхното участие във финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ. Във връзка с това тя уточнява, че изречението в съображение 92 от обжалваното решение, което Кралство Белгия оспорва, се отнася до преценката на нарушенията на конкуренцията, а не до преценката на дадено избирателно предимство.
121 С оглед на това следва да се посочи най-напред, че съображение 92 от обжалваното решение попада в точка 5.1.2. от него под заглавие „Избирателно предимство за дадено предприятие“, а не в точка 5.1.3. от това решение, озаглавена „Нарушаване на конкуренцията и последици за търговията в Съюза“.
122 По-нататък, съгласно недвусмисления текст на съображение 92 от обжалваното решение Комисията е разгледала по следния начин дали е изпълнено условието за наличие на избирателност:
„В конкретния случай, на национално равнище финансирането на тестовете [за диагностика на] СЕГ от държавата облагодетелства само един определен сектор, а именно сектора за отглеждане на животни, подлагани на [тези] тестове за СЕГ. На общностно равнище финансирането на тестовете [за диагностика на] СЕГ в полза на белгийските предприятия от държавата или посредством държавни ресурси дава на тези предприятия предимство спрямо техните конкуренти от други държави, в които финансирането на задължителните тестове за СЕГ не се поема от държавата, нито от държавни ресурси“.
123 По този начин Комисията неправилно твърди, че сравнението между положението на бенефициерите на разглежданата мярка и това на изключените от нея предприятия в другите държави членки, което е направено в съображение 92 от обжалваното решение, се отнася до преценката на нарушенията на конкуренцията.
124 В това отношение е видно от съдебната практика, че преценката на условието в член 107, параграф 1 ДФЕС относно засягането на търговията между държавите членки се изразява в проверката дали на предприятията или на производствата в дадена държава членка е предоставено предимство по отношение на тези в другите държави членки, въпреки че закрепеното в същия параграф от този член изискване за избирателност може да се преценява на равнището само на една държава членка и се свежда до анализ на разликите в третирането единствено на предприятията или на производствата в тази държава (в този смисъл вж. решение от 11 ноември 2004 г., Испания/Комисия, C‑73/03, EU:C:2004:711, т. 28).
125 В случая, без да се основава единствено на разликата в третирането между предприятията, към които е приложимо законодателството само на една държава членка, а основавайки се и на разликата в третирането между предприятията на дадена държава членка и тези на други държави членки (вж. точки 121 и 122 по-горе), Комисията е допуснала грешка в своята преценка на условието за избирателност.
126 Все пак, видно от точки 104—117 по-горе, дори да липсваше тази погрешна преценка, останалите мотиви в обжалваното решение, и в частност първото изречение от съображение 92 от него, обосновават извода, че разглежданата мярка е избирателна. При тези условия допуснатата от Комисията грешка не може да постави под съмнение законосъобразността на обжалваното решение.
127 С оглед на изложеното по-горе петата част от единственото основание трябва да се отхвърли като несъстоятелна.
По третата част от единственото основание: липса на свръхкомпенсация
128 Според Кралство Белгия финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ чрез ресурси на държавата не е надхвърляло никога реалните разходи за тези тестове, с което изключва всякакви свръхкомпенсации за посочените в обжалваното решение бенефициери.
129 Освен това Кралство Белгия посочва, че лабораториите, осъществили задължителните тестове за диагностика на СЕГ, са „получили“ за своите услуги цена, която е съвместима с пазарната, и са били избрани в съответствие с открита и недискриминационна процедура за възлагане на обществени поръчки.
130 Комисията иска тази част от правното основание да бъде отхвърлена.
131 Следва да се напомни, че съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол, ако е необходимо, без да разполага с други данни. Следователно в жалбата трябва изрично да посочва в какво се състоят правните ѝ основания, поради което абстрактното им излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (решение от 12 януари 1995 г., Viho/Комисия, T‑102/92, Rec, EU:T:1995:3, т. 68). Аналогични изисквания има, когато се излага оплакване в подкрепа на правно основание (решение от 14 май 1998 г., Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Rec, EU:T:1998:103, т. 333).
132 Освен това, с оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (вж. в този смисъл определение от 20 октомври 2000 г., RJB Mining/Комисия, T‑110/98, Rec, EU:T:2000:239, т. 23 и цитираната съдебна практика, и решение от 10 април 2003 г., Travelex Global and Financial Services и Interpayment Services/Комисия, T‑195/00, Rec, EU:T:2003:111, т. 26).
133 В случая Кралство Белгия не е обяснило достатъчно в жалбата своето оплакване, което извежда от липсата на свръхкомпенсация. Освен това изложените в жалбата доводи в подкрепа на това оплакване не отговарят на предвидените в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник изисквания за яснота и точност. Всъщност не е обяснено в каква степен твърдяната липса на свръхкомпенсация позволява да се приеме, че разглежданата мярка не е предоставила избирателно икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
134 С оглед на посоченото третата част от основанието трябва да се обяви за недопустима.
135 Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло.
По съдебните разноски
136 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Кралство Белгия е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 март 2015 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Регламент № 999/2001
Насоките за ТСЕ
Обстоятелства, предхождащи спора
Производството пред Комисията
Обжалваното решение
Производство и искания на страните
От правна страна
По допустимостта
По съществото на спора
По втората част от единственото основание: липса на хармонизация на финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ
По първата част от единственото основание: липса на липсата на облекчение на тежест, обикновено падаща се на бюджета на предприятието
По четвъртата част от единственото основание: липса на избирателен характер на разглежданата мярка
По петата част от единственото основание: неутралност на действащите в другите държави членки системи на финансиране на задължителните тестове за диагностика на СЕГ по отношение на преценката на условието за избирателност
По третата част от единственото основание: липса на свръхкомпенсация
По съдебните разноски