Дело T‑241/13
Република Гърция
срещу
Европейска комисия
„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Говеждо и телешко месо — Овче и козе месо — Тютюн — Член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 — Член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 — Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 16 декември 2015 г.
1. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Приключване на сметки — Предмет
(член 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета)
2. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Схеми за директно подпомагане — Общи правила — Схема на единно плащане — Регионално прилагане и прилагане по избор — Допълнително плащане за специфични видове селскостопански практики и производство на качествена продукция — Определяне на процентите на задържане — Свобода на преценка, предоставена на държавите членки — Граници — Задължение на държавите членки да доведат до знанието на операторите условията за допустимост — Обхват
(член 69 от Регламент № 1782/2003 на Съвета; член 48, параграф 6 от Регламент № 795/2004 на Комисията)
3. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Отпускане на помощи и премии — Задължение за държавите членки да организират ефективна система за административни проверки и за проверки на място — Ненадежден контрол — Отказ за поемане от Фонда
(член 69 от Регламент № 1782/2003 на Съвета; член 48 от Регламент № 795/2004 на Комисията)
4. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Приключване на сметки — Отказ от поемане на разходи, произтичащи от нередности при прилагането на правната уредба на Съюза — Оспорване от засегната държава членка — Тежест на доказване — Разпределяне между Комисията и държавата членка
(член 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета)
5. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Приключване на сметки — Отказ от поемане на разходи, произтичащи от нередности при прилагането на правната уредба на Съюза — Оценка на загубите за Фонда — Задължение за Комисията да установи наличието на действително понесена от Фонда вреда — Липса
(член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 на Съвета)
6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение относно приключването на сметки във връзка с разходи, финансирани от ФЕОГА, ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Обобщен доклад относно решение, разкриващо противоречия, които възпрепятстват адресатите на това решение да се запознаят с мотивите му — Нарушение на задължението за мотивиране — Отмяна на решението
(член 296 ДФЕС; член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 на Съвета и член 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета; Решение 2013/123 на Комисията)
7. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Тълкуване на мотивите на административен акт — Граници
(членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 22)
2. Допълнителните плащания по член 69 от Регламент № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители целят, от една страна, да стимулират земеделските производители да спазват изискванията относно подобряването на качеството на техните продукти и опазването на околната среда в качеството на обезщетение за по-доброто им приспособяване към новите изисквания на общата селскостопанска политика, и от друга страна, да смекчат фактическото отражение върху някои производствени сектори на прехода от схемата на преки плащания към схемата на единно плащане. С оглед на това член 69 от Регламент № 1782/2003 предоставя на всички държави членки известна свобода на преценка за извършване на допълнителните плащания в рамките на реформата на общата селскостопанска политика. При все това обаче оправомощаването на държавите членки е стриктно ограничено и подчинено на поредица както материални, така и процесуални условия.
Задължението по член 48, параграф 6 от Регламент № 795/2004 за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент № 1782/2003, пък позволява на Комисията да бъде информирана за приетите от държавите членки условия за допустимост. То ѝ позволява също да се увери, че съответните оператори са известени преди началото на годината на заявяване за условията, които им позволяват да получат допълнително плащане по член 69 от Регламент № 1782/2003. С оглед на това насърчаващата функция на допълнителното плащане може да бъде ефективна само ако условията за допустимост за дадена година на заявяване са известни на съответните земеделски производители преди началото на тази година и не се променят впоследствие.
(вж. т. 30, 31 и 33)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 35)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 36)
5. В рамките на преценката на Комисията относно сумите, които следва да се изключат от финансиране на Съюза поради констатирани нередности в разходите на държава членка, член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика не предвижда условие, което да обвързва всяка корекция с доказването на действително понесена от Фонда вреда.
(вж. т. 44)
6. При контрол относно мотивите на решение за изключване от финансиране на Съюза на някои разходи, направени от държави членки във връзка с различни структурни фондове на Съюза, приложеният към същото решение обобщен доклад следва да бъде взет предвид, доколкото е послужил като основание за неговото приемане и е документ от съществено значение за разбирането на мотивите му. С оглед на това споменатото решение следва да се отмени, ако съществува противоречие между мотивите на обобщения доклад и тези на другите отнасящи се до разглежданата корекция документи в административното производство, както и други неточности или противоречия в мотивите на доклада, поради което противоречие съответната държава членка не може да се запознае с действителните мотиви на решението за наложената финансова корекция. Всъщност противоречие в мотивите на дадено решение представлява нарушение на задължението по член 296 ДФЕС, което може да засегне валидността на разглеждания акт, ако бъде установено, че поради това противоречие адресатът на акта не може да се запознае изцяло или частично с действителните мотиви на решението и поради това диспозитивът на акта е лишен изцяло или частично от всякаква правна опора.
(вж. т. 51, 56, 63 и 64)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 57)